РЕШЕНИЕ
гр.София,
29.04.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на двадесет
и осми януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елена И.
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Димитър Ковачев
при
секретаря Цветослава Гулийкова и в присъствието на прокурора
.................... като разгледа докладваното от съдия И. в.гр.дело N: 7 590 по
описа за 2019 година и за да се произ-несе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С
решение № 35 518 от 02.03.2018 г., постановено по гр.д.№ 75 741/2016 г. по описа
на СРС, І ГО, 47 състав е признато за установено на основание чл.422, ал.1 ГПК във
връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и на основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86,
ал.1 ЗЗД, че И.К.Ц., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********сумите: 2 982,74
лева – представляваща цена на потребена топлинна енергия за периода: 05.2014 г.
– м.04.2015 г. и 42,38 лева – сума за разпределение на топлинната енергия, ведно със законната лихва върху тях,
считано от 11.08.2016 г. /датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК/ до окончателното им изплащане, както и сумата 245,36
лева – обезщетение за забава върху главницата за доставена топлинна енергия,
начислено за периода от 15.09.2015 г. до 06.07. 2016 г. и 5,99 лева – лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 45 172/2016 г. по описа на СРС,
ГО, 47 състав.
Със същия съдебен акт И.К.Ц. е осъдена да заплати на „Топло-фикация София“ ЕАД сумата
634,65 лева – разноски за исковото производство и сумата 115,53 лева – разноски
за заповедното производство.
Решението е постановено при участие на трето лице –
помагач на страната на ищеца „Т.С.” ЕООД, ***.
Така постановеното съдебно решение е обжалвано от ответницата И.К.Ц.,*** жалбата се
поддържа, че атакуваното решение е неправилно, постан-овено при нарушение на
материалния закон и е неоснователно. Поддържа се, че не може да бъде споделено
правното основание на мотивите за исканията, изложени в решението, поради липса
на достатъчно убедителни писмени доказателства, които да обосновават извод у
съда за дължимост на сумите – предмет на спора; че в решението има явни
неточности и без каквито и да е мотиви се твърди, че „по делото не спори, че
ответникът е потребител на топлинна енер-гия …”, от което произтича погрешният
подход на съда, че като страна ответницата е била във „валидна облигационна
връзка …” с ищеца, което не е истина, след като в процеса категорич-но се
оспорва съществуването на облигационно отношение и на името на жалбоподателката
не са издавани съобщения за дялово разпределение с изравнителни сметки и
данъчни фактури и съобщения към фактури за исковия период. Наведени са доводи и
че ищецът не е доказал, както основанието, така и размера на заявеното вземане
за „дялово разпределение”, което е различно от главницата за потребена топлинна
енергия, и при условие, че дяловото разпре-деление е извършвано от третото
лице-помагач; че не се доказва: наличието на документи за пускане в експлоатация
на абонатната станция; наличие на договорно правоотношение; изправност на
уредите, които измерват доставената топлинна енергия; отчитане на
индиви-дуалните разпределители или създаването на пречки от абоната, които да го
възпрепятстват; за избор на ФДР; количеството доставена топлинна енергия, както
и че не са представени отчетни документи
от подпомагащата страна и със суми за връщане са прихванати стари задължения
извън процесния период, без нейно съгласие, предвид което СТЕ не следва да се
обсъжда, а ССЕ не доказва размера на задълженията. Сочи се и че неправилно СРС
е креди-тирал СТЕ при констатирани нарушения от вещото лице за липсата на
документи, от които да се направи извод, че при въвеждане на абонатната станция
същата е отговаряла на техни-ческите изисквания, правещи последващите отчитания
обективни, при липсата на данни, че е проверен общия топломер в АС и същият е
минал нужната законова метрологична проверка, която се прави на всеки две
години. Релевират се аргументи и че за да могат да се претендират суми за
предоставена услуга трябва да се представят доказателства за качеството – за
това как е осигуряван за процесния период санитарния минимум по отношение на
температурата в жилищата, както и че клаузата от ОУ за рекламацията е par excellence неравноправна клауза, ограничаваща
възможността на потребителите да възразят по отношение на получаваните от тях
сметки, че в Общите условия не се съдържа такава изрична регламентация,
осигуряваща правна възможност на потребителя да възрази, което е доказателство
за твърденията й за наличието на неравноправни клаузи в ОУ. Твърди се и че
нормата на чл.70, ал.6 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването е
неприложима в случая, доколкото е последващ нормативен акт; че въпросът за
размера на ползваната топлинна енергия не е предрешан и ищецът следва да го
установи, както и че цел да заблуди съда вещото лице от СТЕ не отговаря на
вай-важния въпрос, свързан с горните твърдения, а именно: дали технологичните
разходи на АС са отчислявани съгласно нормативната уредба за сметка на ищеца .
Молят въззивния съд да отмени решението на СРС в
обжалваната част и да отхвърли изцяло предявените срещу жалбоподателката искове,
като й се присъдят направените по дело-то разноски.
Ответникът по жалбата – „Т.С.“ ЕАД, *** в срока по
чл.263, ал.1 ГПК не е подал отговор на въззивната жалба. С идентични молби от
12.10.2020 г. и 27.01.2021 г. е оспорил жалбата без наведени доводи,
обосноваващи изразеното становище.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Т.С.” ЕООД, ***
не е взело становище по жалбата.
С влязло в сила определение № 428179
от 12.06.2018 г., постановено по гр.д.№ 24 657/ 2016 г. по описа на СРС, ГО, 141
състав е оставена без уважение молбата на Д. К. И. и В.К.И.,
инкорпорирана във въззивната жалба, с прав-но основание чл.248 ГПК – за
изменение на постановеното по същото дело решение № 276669 от 23.11.2017 г. в частта му относно
определените в тежест на ответниците разноски, като не-основателна.
Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и
събраните по делото до-казателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и
чл.269 ГПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от
легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валид-ността на решението, а по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в
жалбата оплаквания, с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно
решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното
съдебно ре-шение е валидно и процесуално допустимо в обжалваната част, поради
което съдът дължи произнасяне по правилността на решението с оглед изложените в
жалбата доводи и изиск-ванията на приложимите в случая императивни
материалноправни норми, попадащи в едно от изключения, визирани в ТР на ОСГТК
на ВКС.
Първоинстанционният съд е сезиран със субективно и обективно кумулативно
съеди-нени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК
във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД.
Със заявление вх.№ 3052731/11.08.2016 г. „Т.С.“ ЕАД е заявила пред СРС
искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу И.К.Ц., ЕГН **********
за процесните суми: 2 982,74
лева – цена на потребена топлинна енергия за периода: 05.2014 г. – м.04.2015
г., 42,38 лева – сума за разпределение на топлинната енергия за същия период, сумата 245,36
лева – обезщетение за забава върху главницата за доставена топлинна енергия и
5,99 лева – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, начислени
за времето от 15.09.2015 г. до 06.07.2016 г., във връзка с топлоснаб-ден
имот – апартамент № 49, находящ се в гр.София, ж.к.„***********“,
абонатен № 192685. На 29.08.2016 г. на „Т.С.“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 45 172/2016 г. по описа на СРС,
ГО, 47 състав срещу посоченото лице общо за сумите: 3 025,12 лева – главница
за периода: 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г., ведно със законната лихва, считано
от 11.08.2016 г. до изплащане на вземането, и 251,35 лева – лихва за забава за
периода: 15.09.2015 г. – 06.07.2016 г., като на заявителя са присъдени и
направените в заповедното производство разноски на стойност 410,21 лева, от
които: 66,53 лева – държавна такса и 344,68 лева – възнаграждение за юрисконсулт.
На 24.10.2016 г. е депозирано възражение от длъжника по чл.414 ГПК, в
което същият е оспорил дължимостта на вземанията по заповедта. В срока по
чл.415, ал.1 ГПК – на 27.12. 2016 г. ищецът „Т.С.“ ЕАД е предявил пред СРС
искове за установяване съ-ществуването на вземанията му по издадената заповед.
Съдът
е сезиран с положителни установителни искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК във
връзка с чл.415, ал.1 ГПК за признаване със сила на присъдено нещо
съществуването на оспо-рените от длъжника И.К.Ц. главни и акцесорни вземания, за
които по реда на чл.410 ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение. Оспорването на вземанията от страна на длъжника с подаденото
възражение по чл.414 ГПК, обоснова и нали-чието на правен интерес в полза на
ищеца от предявяване на установителния
иск по чл.422 ГПК /в т.см. и решение № 246/11.01.2013 г. по т.д.№ 1278/2011 г.
на ІІ ТО на ВКС, решение № 89/02.06.2011 г. по т.д.№ 649/2010 г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 171/24.04.2012 г. по гр.д.№
801/11 г. на ІV ГО на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК и др./. В тежест
на ищеца е да установи в това производство – в качеството му на кредитор,
обстоятелствата, от които произ-тича вземането му, както и неговата ликвидност,
изискуемост и размер, а на ответника – фактите, които изключват или погасяват
това спорно право.
Отношенията между доставчиците
и потребителите/клиентите на топлинна енергия за исковия период са
регламентирани в Закона за енергетиката /ЗЕ/. Съгласно установените в същия правила,
за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с
топлопреносно предприятие при публично известни общи условия, същото следва да
има качеството на потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди.
Съгласно
нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., „пот-ребители
на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоя-телно отклонение, а по силата на легалното определение,
дадено в §1, т.42 от ДР /отм./ на ЗЕ „потребител на енергия или природен газ за
битови нужди“ е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. След отмяната на § 1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на
измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна
енергия“, което е еквива-лентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия“. Съгласно новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ, действаща в исковия
период – от м.05.2014 г. до м.04.2015
г. вкл., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъеди-нени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинната енергия.
Следователно,
за да бъде определено едно лице като потребител/клиент на топлинна енергия за
битови нужди съгласно визираната законова уредба е необходимо да бъде устано-вено,
че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който
е присъединен към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение. От
представения в производството нотариален акт за продажба на недвижим имот № 5,
том ІІ, рег.№ 6967, дело № 205/2003 г. на нотариус А.Ч., рег.№ 310 на
Нот.камара, неоспорен от ответ-ника, е установено, че на 24.03.2003 г. И.К.Ц. е придобила правото
на собст-веност върху недвижимия имот: апартамент № 49, находящ се в гр.София,
ж.к***********– предмет на спора като купувач по договора за покупко-продажба,
като прите-жаването на това вещно право върху този имот от визираното лице се
потвърждава и от напра-веното от същото извънсъдебно признание на този факт в
приложеното в производството заяв-ление-декларация с вх.№ ОП-1449 от 19.04.2004
г., подадено до Топлофикационен район „Лю-лин” на „Топлофикация София” АД за
откриване на партида на нейно име относно топлоснаб-дяването на този имот. Като
собственик
на процесния имот И.К.Ц.
има качеството на
клиент на топлинна енергия в исковия период: м.05.2014 г. – м.04.2015 г. вкл.
Нормата на
чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топло-преносно
предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като
постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топ-лопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се
урежда съдържанието на догово-ра. С оглед тази нормативна уредба между главните
страни по спор за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито
са Общите условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник „19 минути“ и вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г.,
в сила от 12.03.2014 г. Разпоредбата на чл.150, ал.3 ЗЕ предоставя възможност
за потребителите /клиентите/, които не са съгласни с предвидените в Общите
условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия, които се отразяват в допълнителни пис-мени споразумения. В дадената
хипотеза ответникът не твърди и не установява да е упраж-нил това негово право
срещу Общите условия на „Т.С.“ ЕАД от 2014 г., поради което настоящият съдебен
състав намира, че същият ги е приел.
Договорното
правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между
топлопреносно предприятие и потребителя/клиента, по силата на закона – чл. 150
ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и
относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика,
обективирана в реше-ние № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3 184/2013 г. на ВКС, ІІІ
ГО, постановеното по реда на чл.290 ГПК.
Изложените
обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за иско-вия
период от време между главните страни в процеса е съществувало валидно
облигационно правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия за битови
нужди относно процес-ния имот – обстоятелство, което обуславя неоснователността
на наведените в писмения отго-вор и във въззивната жалба оплаквания в тази
насока.
Съгласно
разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда
– етажна собственост, се осъществява по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в нормите на
чл.139 – чл.148 ЗЕ и в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването
/обн. в ДВ бр.34/24.04.2007 г. с посл. изм. и доп., отм. с ДВ бр.25/20.03.2020
г., но действащ в исковия период/. Топлинната енергия за отопление на сграда –
етажна собственост по силата на чл.142, ал.2 ЗE се разделя на топ-линна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, а нормата на чл.145,
ал.1 от същия закон предвижда, че топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
Съгласно чл.155,
ал.1, т.2 ЗЕ клиентите на топлинна енергия в сгради – етажна собст-веност
заплащат консумираната топлинна енергия на месечни вноски, определени по
прогноз-на консумация за сградата, и една изравнителна вноска, като според
чл.155, ал.3 ЗЕ правилата за определяне на прогнозната консумация и
изравняването на сумите за действително консу-мираното количество топлинна енергия
за всеки отделен клиент се определят с наредбата по чл.125, ал.3 ЗЕ. По силата
на чл.69, ал.2, т.2 от Наредба № 16-334/06.04.2007
г. за топлоснаб-дяването /отм. с ДВ бр.25/20.03.2020 г./, изразходваното количество
гореща вода в отделните имоти се разпределя при норма за разход на потребление
на гореща вода от 140 л. на обитател за едно денонощие, когато не са монтирани
индивидуални водомери за топла вода, индиви-дуалните водомери за топла вода са
повредени, имат нарушена пломба или не е осигурен дос-тъп за отчитане.
За процесния
период в съответствие с тази законова уредба и установеното в Общите условия
сумите за топлинна енергия относно имота на ответника са начислявани помесечно
от „Т.С.“ ЕАД по прогнозни вноски, за които са издавани фактури, като след края
на отоплителния период е изготвена изравнителна сметка от дружеството,
извършващо дялово разпределение на база документа за индивидуален отчет в
процесния апартамент, като от последния – подписан от потребителя, неоспорен в
процеса, в който е отразена разликата между старите и новите показатели, изискванията
на чл.69, ал.2, т.2 от Наредба № 16-334/06. 04.2007
г. за топлоснабдяването /отм. с ДВ бр.25/20.03.2020 г./, удостоверения от ответницата брой на
обитателите в имота в заявлението-декларация с вх.№ ОП-1449/19.04.2004
г. и в главния отчет за отоплителен сезон от 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г. – трима, и заключението на приетата
съдебно-техническата експертиза на вещото лице инж.К.С., което съдът кредитира
като обективно, обосновано и компетентно изготвено, настоящата инстанция прие-ма,
че по делото е установено количеството и стойността на действително потребената
топ-линна енергия за процесния имот в исковия период.
В хода на
производството жалбоподателят-ответник не е твърдял и не е установил да се е възползвал от предвиденото
рекламационно производство и да е оспорил изготвената от третото лице-помагач изравнителна
сметка в установените срокове съгласно чл.33, ал.3 от Общите условия от 2014
г., имащи силата на закон за страните – в 45-дневен срок след перио-да, за
който се отнасят, нито в срока за рекламации за отчет на уредите и
разпределението по чл.73, ал.6 от Наредбата за топлоснабдяването от 2007 г.
/отм./, поради което съдебният състав намира, че разпределението е извършено по
описания и отразен от експерта в съдебно-техни-ческата експертиза начин в
съответствие с нормативната уредба.
Съгласно
кредитираното заключение на съдебно-техническата експертиза /СТЕ/, из-готвено от вещото лице инж.К.С., през процесния период сградата в режим на
етажна собственост, в която се намира апартамент
№ 49 с абонатен № 192685, е била топлос-набдена; че за измерване на доставената в абонатната
станция топлинна енергия се използва топломер с автоматична памет, като
запаметеното показание на топломера се отчита по елект-ронен път в 00,00 часа на първо число на всеки месец; че от отчетеното количество
топлинна енергия са приспаднати помесечно технологичните разходи, които са за
сметка на доставчика на топлинна енергия, чието определяне е осъществено от
топлопреносното предприятие въз основа на чл.58, ал.2 от Наредба № 16-334/2007 г. за
топлоснабдяването /отм./ и чл.4.1 от Ме-тодиката за дялово разпределение на топлинна
енергия в сграда-етажна собственост, както и че се е
разпределяла топлинна енергия за сградна инсталация, за отопление на имоти и за
БГВ.
Констатира се и че в исковия период в имота на
ответника е имало 4 бр. отоплителни тела с поставени ИРРО, щранг-лира в банята,
както и че не е имало водомери за топла вода; че разпределението на топлинна
енергия през процесния период, извършвано от ФДР, е осъщест-вено в съответствие
с нормативната уредба, като разпределението на доставената топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и за
отопление на имота е на база реален отчет, а този на топлинната енергия за БВГ
– на нормативна база, поради липсата на водомери.
От разглежданото доказателство се установява и че
размерът на
задължението на клиента за доставената му топлинна енергия за исковия период възлиза
на 2 982,74 лева с ДДС, за която сума съгласно заключението
на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Р.Б.Г., няма данни
да е заплатена от потребителя.
До посочената стойност искът по
чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.150 ЗЕ се явява
доказан по основание и размер, поради което последният подлежи на ува-жаване,
както правилно е приел и първоинстанционният съд.
Настоящият съдебен състав намира
за неоснователни доводите на въззивницата, наведени във възражението й по
чл.414 ГПК, че в дадения казус е нарушена забраната по чл.62 ЗЗП, която е императивна материалноправна норма, за чието приложение съдът следи
служебно, съгласно разясненията, дадени в т.1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно
задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 2/2016 от 25.05.2017
г. по тълк.дело № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, за отношенията, възник-ващи при
доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се
прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на
разпоредбата на чл.62 във връзка с § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона
за защита на потребителите.
Не могат да бъдат споделени и твърденията, че липсва валидно облигационно
отно-шение между жалбоподателата и ищеца, тъй като не се установява на нейно
име да са изда-вани съобщения за дяловото разпределение с изравнителните сметки
и данъчни фактури и съобщения към фактури за процесния период. С оглед
действащата нормативна уредба във връзка с топлоснабдяването, възникването на
облигационно отношение между доставчика на топлинна енергия и собственика на
топлоснабден имот в качеството му на потребител/клиент на топлинна енергия не е
обусловено от издаването на такива документи. Само за пълното на изложението
следва да се отрази, че за исковия период от време всички издадени отчетни до-кументи
и фактури са на името на И.К.Ц..
Неоснователни
са аргументите на жалбоподателката за нищожност на клаузата за рек-ламация от Общите условия на основание чл.35
ЗЗПТП /отм./ и действащия ЗПП. Визираната клауза нито ограничава възможността
на потребителя да възрази срещу получените сметки, нито изключва и/или
ограничала правото на същия за съдебна защита по отношение на претендираните от
топлопреносното предприятие вземания.
Оплакванията, че количеството на доставената топлинна енергия за процесния
имот не се доказва от ангажираните доказателства, са необосновани.
Съдебно-техническата екс-пертиза /СТЕ/ е допусната в съответствие с
изискванията на чл.195, ал.1 ГПК, поради необ-ходимост на специални знания в
съответните области на науката, в т.ч. и относно изчисле-нията по нормативно
установените формули, в които са заложени технически показатели, като тази
експертизи не е изготвена по документи, едностранно издадени от ищеца, както се
поддържа, а въз основа на представените по делото документи за отчет за индивидуалното
разпределение, установяващи действителното количество потребена енергия,
съгласно сне-тите показания по уредите за разпределение в жилището на ответницата
за процесния пе-риод, подписани от абоната и неоспорени в процеса, удостоверения
в тях от клиента брой на обитателите в имота, както и отчетените показания от
общия топломер в абонатната станция. В заключението вещото лице е дало ясен, категоричен
и обоснован отговор относно начис-лените за сметка на топлопреносното дружество
и приспаднати технологични разходи. Възражението
на И.Ц. относно качеството на
топлинната енергия не е подкрепено с доказателства, поради което се явява
неоснователно.
Необосновани
са и доводите за липса на доказателства за въвеждане в експлоатация на абонатната
станция и за сертификация на уредите за измерване в нея. С молба от 03.11. 2017
г. ищецът е представил по делото доказателства, удостоверяващи законността на
абонатната станция, надлежната сертификация на същата и извършения метрологичен
контрол на монтирания в нея топломер в исковия период, който контрол е осъществен
при спазване на двугодишния срок за проверка /съотв. на 20.09.2012 г. и на
04.08.2014 г./. Пос-ледното обстоятелство се установява и от заключение
на СТЕ, съгласно което през процес-ния период общият топломер е бил
годно средство за търговско измерване и съответства на одобрения тип. От друга
страна в изготвената СТЕ не са налице данни за констатирани от вещото лице
нарушения и за липсата на документи, от които да се направи извод, че при
въвеждане на абонатната станция същата не е отговаряла на техническите
изисквания.
Необосновано е и оплакването във
въззивната жалба, че със суми за връщане са прих-ванати стари задължения извън
процесния период, тъй като в хода на производството не е установено
жалбоподателката да е извършвала някакво плащане на задълженията й към „Топ-лофикация
София” ЕАД за този период, като от събрания доказателствен материал по делото
не се установява и осъществяването на такива действия от страна на ищцовото
дружество.
По силата на чл.22 от Общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.” ЕАД ***, одобрени с
решение № ОУ-02/ 03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „19 минути“ и вестник
„24 часа“ – броя от 10.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г., дяловото разпределение на топлинна енергия се извърш-ва възмездно от
продавача по реда на чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването /отм./ или
чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на
продавача стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания
от тях търговец.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2014 г. клиентите заплащат
цена на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избран от клиентите
търговец, като стой-ността се формира от: цена за обслужване на партидата на
клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия 2014 г. е предвидено, че редът и начинът на
заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търгов-ците,
извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по подходящ начин на
клиен-тите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда съдържанието на
договора за продаж-ба на топлинна енергия между страните, който на основание
чл.20а, ал.1 ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства
ищецът се легитимира като субект, който е активно материално-правно легитимиран
да получи цената на извършваната услуга „дялово разпреде-ление“, като предвид
данните от изслушаната съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Р.Г.за
процесния период плащане на същата не е налице извършвано. За да се произнесе
по въпроса относно размера на това вземане за исковия период, касаещ
отоплителен сезон: 2014 г. – 2015 г., настоящата инстанция съобрази неоспореното
в тази част заключение на приетата съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която
начислената на ответницата стойност за дялово разпределение е в размер на 42,38
лева.
До
посочената сума искът по чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД от-носно главницата за дялово разпределение се явява доказан по
основание и размер, поради което подлежи на уважаване.
По отношение на иска по чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД,
касаещ глав-ните вземания, представляващи стойността на дължимата се топлинна
енергия за времето от м.05.2014 г. – м.04.2016 г., мнозинството на съдебния
състав на СГС намира, че ответницата не е изпаднала в забава относно тяхното плащане,
поради нищожност на клаузите на чл.33, ал.1 и ал.2 от приложимите за този
период от време Общи условия от 2014 г., на основание чл.146, ал.1, пр.1 от
Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, като неравноправни клаузи –
противоречащи на общия принцип за добросъвестност, установен от нормата на чл. 143,
ал.1 ЗЗП и водещи до значително неравновесие на правата и задълженията на
ищеца-търговец и тези на потребителя /купувач/ – ответник по делото. С клаузата
на чл.33, ал.1 от Общите усло-вия от 2014 г. е установен падеж за плащане на
месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозен дял /по
чл.32, ал.1 от ОУ/ в 30-дневен срок от датата на публику-ването им на интернет
страницата на продавача, а с клаузата на чл.33, ал.2 – падежът за изпълнение на
задължението за плащане на дължими суми за доплащане след изготвянето на
изравнителните сметки /по чл.32, ал.2 от ОУ/ – също в 30-дневен срок след
публикуването им на интернет страницата на продавача „Т.С.“ ЕАД. Така
обвързаното настъп-ване на падежа на задължението за плащане, с притежаването
на специално техническо средство от страна на потребителя /компютър, таблет,
смартфон и пр./, което да му дава въз-можност за достъп до интернет, както и
задължаването на потребителя да обезпечи допълни-телно и самата възможността за
достъп до интернет, го поставя в значително неравностойно икономически
положение спрямо търговеца. Потребителят не може да бъде задължаван да направи
значителни по размер икономически инвестиции за снабдяване с такива технически
средства и отделно от тях – да направи и допълнителни парични вложения, които
да му гаран-тират достъп до интернет, за да може да изпълнява задълженията си
по процесния договор, чийто предмет няма връзка с тези вложения. От друга страна, от потребителя не може да се из-исква да извършва
постоянни справки в един неопределен период от време за това кога точно
топлопреносното дружество ще публикува в интернет страницата си дължимите се месечни
сметки, за да може да съобрази едностранно определените по този начин от „Т.С.”
ЕАД падежи за изпълнение. С оглед горното мнозинството на
настоящия състав прие-ма, че клаузите на чл.33, ал.1 и ал.2 от Общите условия
от 2014 г. противоречат на импера-тивната материалноправна норма на чл.143,
ал.1 ЗЗП, за чието приложение съдът следи слу-жебно, съгласно разясненията,
дадени в т.1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и
на основание чл.146, ал.1, пр.1 ЗЗП – са нищожни. Предвид това обс-тоятелство за
вземането на ищцовото дружество за дължимата се стойност на топлинната енергия
за исковия период, което попадат в приложното поле на Общите условия от 2014 г.,
ответницата по иска не е изпаднала в забава, тъй като липсва договорен срок за
изпълнение между главните страни, а по делото не е представена и покана за
изпълнение на това задъл-жение в съответствие с изискването на нормата на
чл.84, ал.2 ЗЗД.
Съобразно изложените мотиви искът
по чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД относно главницата за топлинна
енергия се явява изцяло неоснователен, поради което обжал-ваното решение на СРС
в тази му част следва да бъде отменено и вместо него да бъде поста-новено
друго, с което заявената претенция на това основание за сумата 245,36 лева за
периода от 15.09.2015 г. до 06.07.2016 г. вкл. – да бъде отхвърлена.
Въззивният съд намира, че не са налице и предпоставките за ангажиране на
отговор-ността на жалбоподателката-ответник в първоинстанционното производство
по предявения от ищеца иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с
чл.86, ал.1 ЗЗД относно главни-цата за стойността на дялово разпределение,
заявена в размер от 5,99 лева за периода от 15.09. 2015 г. до 06.07.2016 г. Съгласно
разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение,
какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на услугата „дя-лово
разпределение”, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Поканата за заплащане има значение за определяне на началния момент, от който
длъжникът изпада в забава и ще дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на
законната лихва върху дължимата се като главница сумата. До приключване на
производството пред първоинстан-ционния съд ищцовото дружество не е ангажирало
доказателства за връчването на И.Ц. на такава покана относно заплащането на услугата за дялово
разпределение, съобразно което последната не е изпаднала в забава и не дължи на
„Т.С.” ЕАД обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД относно това задължение до датата на
подаване на заяв-лението по чл.410 ГПК.
С оглед формирания от СГС
извод, че в полза на ищеца не е възникнало вземане за обезщетение за забава
върху стойността на вземането за дялово разпределение, обжалваното решение в
частта, в която искът по чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД е уважен
следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което разглежданата претенция на това основание за сумата 5,99 лева
за периода от 15.09.2015 г. до 06.07.2016 г. вкл. – да бъде отхвърлена, като
неоснователна.
Освен в посочените части първоинстанционното
решение трябва да бъде отменено и в частта му, с която И.К.Ц. е осъдена да заплати на ищеца разноски за запо-ведното производство за
разликата над сумата 106,66 лева и за исковото производство – над сумата 585,96
лева.
В останалата обжалвана част
решението е правилно и трябва да бъде потвърдено.
При приетия изход на спора в
патримониума на жалбоподателката е възникнало право на разноски по чл.78, ал.1 ГПК съобразно уважената част от жалбата, съобразно което на съ-щата следва да
се присъди сумата 6,22 лева, направени разноски за държавна такса по жалба-та.
На
основание чл.78, ал.3 във връзка с ал.8 от ГПК на въззиваемата страна не се
дължат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата, вкл. и за юрисконсултско
възнаграждение. Във
въззивното производство от упълномощения от тази страна процесуален представител
– юрисконсулт не са извършени реално никакви процесуални действия, извън допозираните
бланкетни, идентични молби, с които единствено е заявено общо, немотивирано
оспорване на жалбата. Доказателства за извършването на други разходи във
въззивното производство не са ангажирани.
Воден от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 351518 от 02.03.2018 г.,
постановено по гр.д.№ 75 741/2016 г. по описа на СРС, І ГО, 47 състав – в ЧАСТТА, в която по искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД е признато за
установено, че И.К.Ц., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********лихва за забава вър-ху главницата за топлинна
енергия в размер на 245,36 лева за периода от 15.09.2015 г. до 06.07.2016 г. и лихва за забава върху главницата за „дялово
разпределение” в размер на 5,99 лева, както и в ЧАСТТА, в която
И.К.Ц.,
ЕГН ********** е осъдена
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски за
заповедното производство за разликата над сумата 106,66 лева до сумата 115,53
лева и на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски за първоинстанционното исково производство
за разликата над сумата 585,96 лева до сумата 634,65 лева, като вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седа-лище и адрес на
управление:***, срещу И.К.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, искове
за признаване за установено на основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86,
ал.1 ЗЗД, че И.К.Ц., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********сумата 245,36 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане за периода
от 15.09.2015 г. до 06.07.2016 г. вкл.
относно главното вземане за потребената топлинна енергия от м.05.2014 г.
до м.04.2015 г. вкл., както и сумата 5,99 лева – обезщетение за забавено плащане за периода от 15.09.2015
г. до 06.07.2016 г. вкл. относно
главното вземане за „дялово разпределение” на стойност 42,38 лева, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д.№ 45 172/2016 г. по описа на СРС, І ГО, 47 състав от 29.08.2016 г.,
като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 351518 от 02.03.2018 г.,
постановено по гр.д.№ 75 741/ 2016 г. по описа на СРС, І ГО, 47 състав в
останалата обжалвана осъдителна част.
ОСЪЖДА
„Т.С.“
ЕАД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:*** да
ЗАПЛАТИ на И.К.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата 6,22 лева /шест лева и двадесет и две стотинки/ – разноски за
въззивното произ-водство.
Решението е постановено при
участието на трето лице – помагач на страната на ище-ца: „Т.С.” ЕООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване
на основание чл.280, ал.3, пр.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. о.м. 2.
ОСОБЕНО
МНЕНИЕ
на съдията Д.Ковачев
по отношение част от мотивите по
в.гр.д.№ 7590/2019г. на СГС, IV „В“ с-в
Не споделям
становището на мнозинството от състава, че е нищожна клаузата на чл.33, ал.1 и ал.2
от Общите условия на ищеца от 2014 г., в сила от 12.03.2014 г., според която
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
купувача, тъй като поставяла потребителя в значително неравностойно положение
спрямо търговеца, като задължава потребителя да закупи крайно техническо
устройство и да поддържа договори с други доставчици (на интернет услуги).
Публикуването на месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал.1 от Общите условия
и на стойността на фактурата по чл.32, ал.2 представлява по своето естество
уговорен между страните начин, по който кредиторът отправя искането си
/поканата си/ за изпълнение. Следователно изпълнението на задълженията зависи
от волята на кредитора, т.е. той решава кога да поиска изпълнение. И тъй като
правото на иск в случая зависи от волята му, законодателят пренася началото на
погасителната давност към възникване на задълженията, защото поканата за
изпълнение може да се отправи от възникването на правото.
Това обаче
не се отразява на крайния резултат по делото, защото при тази редакция на
общите условия, за да настъпи изискуемост и да се постави клиентът на топлинна
енергия за битови нужди в забава, е необходимо установяване на публикуване на
месечните дължими суми на интернет страницата на ищеца, което играе ролята на
покана и изтичане на срока по ОУ след обявяването. След като по ОУ е предвидена
покана и срок след нея, а покана не е доказана, то искът за заплащане на
мораторна лихва се явява неоснователен, какъвто е крайният извод на СГС.
Съдия Д.Ковачев: