№ 41
гр. Монтана, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20221630201491 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 22-0996-002338/18.11.2022г. на
Началника Сектор Пътна полиция при ОДМВР Монтана, на Р. Д. И. от с.Г.Ц,
обл. Монтана са наложени административни наказания – глоба в размер на
20.00 лева на основание чл.183, ал.2, т.11 ЗДвП за извършено нарушение на
чл.40, ал.2 от с.з., глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от четири месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от
ЗДвП за извършено нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от с.з.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
административнонаказания, поради което обжалва същото в
законоустановения срок с молба да бъде отменено изцяло, поради липса на
извършено нарушение както от обективна, така и от субективна страна.
Заявява и искане за приложение на чл.28 ЗАНН, поради маловажност на
случая.
Въззиваемата страна не се явява, не се представлява и не взема
становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната
1
съвкупност, а така също във връзка с оплакванията в жалбата, приема
следното:
Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес от обжалване и е в
законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана
по същество се явява и ОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателката е съставен акт за административно нарушение на
03.11.2022г. за това, че на същата дата, около 11.00 часа, в гр.Монтана, на
паркинга на блок на ул.ХД, управлява лек автомобил МК с рег.№ М ХХХХ
ВТ, като при движение на заден ход, за излизане от паркинга, не е
наблюдавала постоянно пътя зад МПС-то и блъска паркирания лек автомобил
Фолксваген Бора с рег.№ М 2889 ВР, с което реализира ПТП с материални
щети. Водачът не изпълнява задълженията си на участник в ПТП да спре и да
установи нанесените щети, като напуска мястото на произшествието. Въз
основа на така съставения акт е издадено и атакуваното наказателно
постановление за виновно нарушение на чл.40, ал.2 ЗДвП и чл.123, ал.1, т.1
ЗДвП.
По същество жалбоподателката оспорва, като заявява, че въобще не е
разбрала, че е извършила нарушение, като докоснала при движението си на
заден ход бронята на паркиран автомобил, поради което се прибира в
населеното място, в което живее с.Г.Ц и именно там е открита от
представители на полицията. Заявява, че след предявяване на сумата от
застрахователя веднага е платила щетата, която последния е изплатил като
обезщетение на пострадалия при ПТП-то лек автомобил.
В хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция показания
депозират свидетелите В. Б. В. и П. Ц. И., служители на сектор ПП ОДМВР
Монтана, които поддържат, че актът е съставен на жалбоподателката за това,
че е напуснала ПТП, без да изчака пристигането на органите на полицията.
При излизане от паркинг удря паркирано на същия МПС Фолксваген Бора,
като не спира и не остава на мястото, а напуска местопроизшествието.
Кореспондиращи със свидетелските показания са и писмените доказателства
по делото.
Описаната от свидетелите фактическа обстановка по същество не се
оспорва и от жалбоподателката. Последната заявява, че не е разбрала какво се
е случило и затова не е останала на мястото, за което съжалява.
2
За да е налице осъществен състав на административно нарушение, съгл.
чл.6 от ЗАНН, деянието /действие или бездействие/ трябва да е извършено
виновно. От доказателствата по делото не може да се направи извод за
виновно поведение на административнонаказания – същата с действията си не
е възпрепятствала установяването на обективната истина и причините за
случилото се, а напротив същата е напуснала мястото на ПТП, тъй като не е
съзнавала какво се е случило, не е разбрала, че има съприкосновение с друго
МПС и поради тази причина се прибира в дома си, където е установена от
полицейските служители.
При съставянето на АУАН жалбоподателката го е подписала без
възражения, такива не са сторени и в писмен вид пред наказващия орган.
От събраните по делото доказателства, съдът намира, че не може да се
направи несъмнен извод, че административнонаказания е нарушил
задълженията си, като участник в ПТП. Както от писмените, така и от
гласните доказателства не се установява жалбоподателката да е съзнавала в
пълна степен случилото се, не е разбрала, че е предизвикала ПТП, за което
следва да спре и остане на мястото до пристигането на контролните органи.
Предвид така установената фактическа обстановка, съдът намира, че не
е осъществен от субективна страна състава на чл.40, ал.2 ЗДвП и чл.123, ал.1,
т.1 от ЗДвП, тъй като липсва умисъл в действията, които е предприела
наказаната. Същата не е разбрала какво се е случило и поради това да е
задължена да остане до пристигането на органите на МВР.
Отделно от гореизложеното, жалбоподателката, която е на 70 години и е
правоспособен водач на МПС от 1972 година, с издадено СУМПС от 2002
година, има едно единствено нарушение по ЗДвП, за което е издадено НП,
влязло в сила, същата не е системен нарушител, което е извод за ниската
степен на обществена опасност на дееца. На следващо място, установява се,
че след изпратената регресна покана от застрахователя, жалбоподателката
веднага е заплатила щетата в размер на сумата от 194.80 лева. Няма
настъпили други вредни последици от деянието.
В съдебно заседание жалбоподателката прилага и два броя експертни
решения, видно, от които както тя, така и съпруга й са с процент трайно
намалена работоспособност.
Горните обстоятелства не са обсъдени от наказващия орган при
3
определяне вида и размера на наказанието, наложените санкции са завишени
с оглед степента на обществена опасност както на деянието, така и на дееца. В
тези си размери, едното от наказанията напр. „лишаване от право да
управлява МПС” е над средния размер предвиден в текста на закона, съдът
намира че се явяват репресивни по отношение на жалбоподателката.
С оглед на гореизложените мотиви наказателното постановление следва
да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, поради нарушение на
материалния закон – не е осъществен от субективна страна състав на
административно нарушение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 22-0996-
002338/18.11.2022г. на Началника на Сектор Пътна полиция при ОДМВР
Монтана, с което на Р. Д. И. от с.Г.Ц, обл. Монтана ЕГН **********, са
наложени административни наказания – глоба в размер на 20.00 лева на
основание чл.183, ал.2, т.11 ЗДвП за извършено нарушение на чл.40, ал.2 от
с.з., глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от четири месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за извършено
нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от с.з., изцяло като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд-Монтана по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок
от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
4