№ 311
гр. Пловдив, 17.08.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Велина Ем. Антонова
като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно наказателно
дело № 20225000600341 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 440 НПК.
С определение № 259 от 18.07.2022 г. по ЧНД № 336/2022 г.
Пазарджишкият окръжен съд е оставил без уважение молбата на осъдения П.
Д. Т. за условно предсрочно освобождаване от остатъка на наказанието в
размер на 1 година 5 месеца и 9 дни, наложено му с определение №
1328/24.11.2016 г. по ЧНД № 2398/2016 г. на ОС - Пловдив - едно общо
наказание в размер на 10 години лишаване от свобода.
Недоволен от така посоченото определение е останал осъденият, който
го е обжалвал с искане то да бъде отменено и неговата молба да бъде
уважена. Излагат се съображения за влошеното имуществено положение на
двете му деца, на които дължи издръжка, а не може да я осигури посредством
доходите си в затвора, както и за тенденциозното отношение на
затворническата администрация, във връзка със заведените от него различни
съдебни дела.
Началникът на Затвора - Пазарджик, в писмено становище, счита че
жалбата е неоснователна.
Окръжна прокуратура - Пазарджик не е взела становище по жалбата.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във
връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено
1
следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Настоящият въззивен състав намира, че напълно обосновано
първостепенният съд е преценил, че осъденият П. Д. Т. все още не е дал
доказателства за своето поправяне и не е налице настъпила трайна и
необратима положителна промяна у него по време на изтърпяване на
наказанието.
За да достигне до този извод, окръжният съд е приел за безспорно
установено, че за първи път осъденият постъпва в Затвора - Пазарджик на
08.04.2015 г., където е бил изпратен от Затвора – Пловдив, по повод на
следните негови осъждания:
С присъда №338/07.11.2014 г. по НОХД №3539/2014 г. на PC – Пловдив
той е признат за виновен в престъпление по чл.150, ал. 1 НК, извършено на
03.08.2013 г., за което му е наложено наказание от на 4 г. лишаване от
свобода.
Със споразумение №401/17.12.2015 г. по НОХД №4374/2015 г. на PC -
Пловдив е осъден на 1 г. лишаване от свобода, за престъпление по чл. 215, ал.
1, пр. 3 НК
С присъда №62/23.06.2015 г. по НОХД № 676/2015 г. на ОС – Пловдив,
изменена с Решение №170/01.12.2015г. по ВНОХД № 352/2015г. на
Апелативен съд – Пловдив, оставено в сила с Решение № 174/20.09.2016г. по
н.д. № 613/2016г. на ВКС, на основание чл. 343, ал. 3, пр. 1, 4, 5, б. „б“, вр. чл.
343, ал. 4, вр. чл. 342, ал. 1 от НК е осъден на 8 г. лишаване от свобода.
С определение № 1328/24.11.2016 г. по ЧНД №2398/2016 г. на ОС –
Пловдив, на основание чл. 25, 23, 24 НК по присъди: НОХД № 3539/2014 г. на
PC - Пловдив - 4 г. лишаване от свобода; НОХД № 4374/2015 г. на PC -
Пловдив - 1 г. лишаване от свобода; НОХД № 676/2015 г. на ОС - Пловдив - 8
г. лишаване от свобода и е определено едно общо наказание в размер на 10
години лишаване от свобода.
На основание чл. 25, ал.2 от НК е зачетено предварителното задържане
на осъдения Т. от общо 9 месеца.
Начало на наказанието: 06.03.2015 г.
Към 04.07.2022г. осъденият Т. фактически е изтърпял 8 г. и 28 дни, от
2
работа 5 месеца и 7 дни или общо 8 години, 6 месеца и 5 дни. Към датата на
първоинстанционното заседание – 18.07.2022 г. е изтърпял фактически 8 г., 5
м. и 9 дни. Така на практика е изтърпял изискуемия минимум за предсрочно
условно освобождаване.
Видно от представеното становище на затворническата администрация
при първоначалната оценка на Т. като правонарушител, той е бил преценен,
като носител на среден риск от рецидив, впоследствие увеличени до високата
стойност от 87 т., а при последната оценка към 15.09.2021г. и с още 7 т.,
достигайки до 94 т. по скалата ОЕйСис.
Посочено е, че продължават да се отчитат сериозни дефицити в почти
всички значими сфери: отношение спрямо правонарушението – задълбочава
се отхвърлянето и отричането на извършеното деяние, като се рационализира
по неадекватен начин; умения за мислене – регистрира се значителен
количествен ръст в зоната, като осъденият придобива все по негативен
деградационен спад в самокритичността и реалното осъзнаване на актуалното
си поведение; междуличностни проблеми - нивото на междуличностни
умения губи актуалност, дори в настоящата среда; регистрира се крайно
дисбалансирана и нереалистична самооценка, вербална агресивност,
затвърждава се враждебният и опозиционен модел на поведение; не успява, а
и не желае да извлече поуки от натрупания негативен опит.
Рискът от сериозни вреди в условията на изолация към момента е
определен в становището като среден с градираща вероятност към висок.
Изрично е посочено, че лишеният от свобода Т. е съпричастен към
негативната затворническа субкултура и е наказван многократно с изброени
подробно седем заповеди за наложени дисциплинарни наказания.
Според началника на Затвора - Пазарджик, осъденият Т. отключва
вредно поведение, изразяващо се в демонстриране и противостоене,
постоянно пише молби и жалби до всички възможни институции.
Извършените до настоящия момент проверки са определили жалбите за
неоснователни, поради което при работата с него е необходимо да се следва
изключително строг регламент, като се изисква пълното и стриктно
придържане и изпълнение на поставените му ангажименти.
В становището е посочено, че макар и формално осъденият Т. да е
придобил право за условно предсрочно освобождаване, към момента не е дал
3
устойчиви доказателства за поправянето си, поради което не може да се даде
прогноза за успешна ресоциализация към момента. По този повод не са
настъпили значителни позитивни промени в зоните на нужди, а стойностите в
оценката на правонарушителя по скалата ОЕйСис регистрират завишение със
7 пункта като независимо от постигнатите в краткосрочен план относително
оптимални резултати, изразяващи се в полагане на труд в затвора,
компенсирано състояние, все още няма устойчиви позитивни промени и са
налице индикации, че при отпадане на прекия контрол съществува значима
възможност за реализиране на нови престъпни прояви със същия или сходен
характер.
В заключение е преценено, че на този етап изпълнението на целите и
задачите на наказанието лишаване от свобода при осъдения П.Т. не са
постигнати. Времевият период на изтърпяно наказание „Лишаване от
свобода“ е недостатъчен, за да се направи изводът, че целите на наказанието
са изпълнени.
В тази насока е и приложеното по делото „Диференцирано
психологическо становище“, изготвено от психолога Пепелов със забележки в
разделите за актуално състояние на лицето, за прогнози и препоръки, в което
е посочено изрично отново, че спрямо него все още не са били постигнати
целите на наказанието.
Съобразявайки тези писмени съображения и предвид цялостното му
поведение, Пловдивският апелативен съд споделя виждането на окръжния
съд, че макар и да са налице формалните предпоставки на чл.70, ал.1, т.1 НК,
към настоящия момент не са постигнати целите на наказанието „лишаване от
свобода“ по отношение на осъдения П.Т.. Предвид необходимостта от
продължаване на корекционния процес, настоящата инстанция също счита, че
липсва втората изискуема предпоставка на закона - наличие на доказателства
за поправянето на лишения от свобода по смисъла на чл. 439а от НПК.
С оглед на гореизложеното, молбата на осъдения Т. за условно
предсрочно освобождаване правилно е оставена без уважение, поради което и
Пловдивският апелативен съд намира, че атакуваното определение следва да
бъде потвърдено, като
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 259 от 18.07.2022 г. по ЧНД №
336/2022 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5