РЕШЕНИЕ
№ 141
гр. Карлово, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. И. Гражданско дело №
20235320100782 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искова молба „Й. Б.“ ЕАД (предходно
наименование „Т. Б.“ ЕАД), ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район М., ж.к. М. 4, Б. П. С., сграда *, представлявано от
М. С. и Д. К. К. чрез адв. Г. И. З., съдебен адрес: гр. С., р-н О., ул. Б. К. №*,
вх. *, ет.*, aп. **чрез адв. С. М. против И. Д. М., ЕГН **********, адрес: гр.
К., обл. П., ул. „С.“ № *.
В исковата молба се твърди, че ответникът сключил с „Й. Б.“ ЕАД
(предходно наименование Т. Б. ЕАД) договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ************* от 01.11.2018 г. и договор за лизинг от
01.11.2018 г. за M. **16GB D. S..
Твърди се, че И. Д. М. сключил с „Й. Б.“ ЕАД и договор за мобилни
услуги с предпочетен номер *************** от 13.05.2019 г., като с
посочения договор закупил устройство T. P. G. ******4G D. W. на
преференциална цена.
Твърди се, че И. Д. М. сключил с „Й. Б.“ ЕАД и договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ************* от 14.03.2018 г.
Твърди се, че И. Д. М. сключил с „Й. Б.“ ЕАД допълнително
споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер
*************** от 06.02.2019 г.
Твърди се, че И. Д. М. не изпълнил задълженията си по договорите,
вследствие на което те били прекратени едностранно от „Й. Б.“ ЕАД на
1
13.03.2020 г. (за договора за лизинг – чл. 11, ал.1 от общите условия на
договор за лизинг; за договора за мобилни услуги: т. 196 от Общите условия)
Задълженията на ответника към 18.03.2020 г. били в размер на 153,05
лв., както и дължими предсрочно изискуеми лизингови вноски в размер на
84,72 лв. за период 18.02.2020 – 17.03.2020 г. по договор за лизинг от
01.11.2018 г. за M. М6 16GB D. S..
Като последица от посоченото неизпълнение били начислени
договорени неустойки за предсрочно прекратяване на услуги в общ размер на
299,24 лв., формирани както следва:
- по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *************
от 1.11.2018 г. – сума в размер на 49,51 лв., от които 32,46 лв.,
представляваща три месечни такси и сума в размер на 17,05 лв. за M. М6
16GB D. S., представляваща част от разликата между цената на устройството
без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за
лизинг;
- по договор за мобилни услуги с предпочетен номер
*************** от 13.05.2019 г. – сума в размер на 176,57 лв., от които
49,26 лв., представляваща три месечни такси и сума в размер на 127,31 лв. за
T. P. G. 3157 7 4G D. W., представляваща част от разликата между цената на
устройството без абонаментен план и преференциалната цена по сключения
договор за закупуване на устройство на преференциална цена;
- по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *************
от 14.03.2018 г. – сума в размер на 20,69 лв., представляващи три стандартни
месечни такси;
- по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер *************** от 06.02.2019 г. – сума в размер на 52,47
лв., представляващи три стандартни месечни такси;
Процесните клаузи, в които е заложено правото на кредитора на
неустойка, били обективирани в т. 11 от договора за мобилни услуги и в
параграфи III и IV от допълнителните споразумения, сключен с длъжника. Те
предвиждали, че при предсрочно прекратяване на договора по вина на
потребителя, последният дължи за всяка СИМ карта неустойка в размер на
всички месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на
уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В
допълнение, потребителят дължал и възстановяване на част от ползваната
стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на
оставащия срок на договора и в случаите, в които е предоставено устройство
за ползване на услуги, потребителят дължал и такава част от разликата между
стандартната цена на устройството в брой, без абонамент, съгласно ценова
листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от
него при предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова вноска/,
каквато съответства на оставащия срок на договора.
2
От гореизложеното било видно, че претендираните от ищцовото
дружество суми за неустойка се формират чрез кумулиране на две
самостоятелни неустойки, които обезпечават две различни престации на
кредитора – по договор за мобилни услуги, представляваща три месечни
такси и по договор за мобилна услуга, чрез който е закупено устройство на
преференциална цена или е предоставено устройство за ползване за време на
договор за лизинг, без да е върнато устройството при прекратяване на
договора и представляващи разлика между цената на устройствата без
абонамент и преференциалната цена по сключения договор за лизинг/договор
за закупуване на устройство при сключване на абонаментен план. Така
формулирани, двете неустойки не противоречали на добрите нрави и не
излизали извън обезщетителната си функция, поради което били
действителни, породили действие и обвързвали страните.
Твърди се, че задълженията за предходен период в общ размер на
153,05 лв. били обединени във фактура № **********/18.12.2019 г., Фактура
№ **********/18.01.2020 и фактура № **********/18.3.2020 г., като във
всяка фактура било посочено подробно как е формирано вземането. Към
настоящия момент длъжникът имал задължение за предходен период в размер
на 153,05 лв., формирано както следва:
- 69,90 лв., дължими за период 18/11/2019-17/12/2019 г., от които: по
договор за мобилни услуги с предпочетен номер ************* от 1.11.2018
г. – сума в размер на 12,99 лв., представляващи абонаментна такса и такса за
потребление на мобилни услуги, и сума в размер на 10,59 лв. по договор за
лизинг от 1.11.2018 г. за M. М6 16GB D. S.; по допълнително споразумение
към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *************** от
6.2.2019 г. – сума в размер на 22,11 лв., представляващи абонаментна такса и
такса за потребление на мобилни услуги; по договор за мобилни услуги с
предпочетен номер *************** от 13.5.2019 г. – сума в размер на 13,98
лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни
услуги; по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ************* от
14.3.2018 г. – сума в размер на 10,23 лв., представляващи непогасено
задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги;
Общо дължимата сума по фактурата била в размер на 83,77 лв., като
от тази сума е приспадната сума в размер на 13,87 лева, която сума е
предплатена от длъжника при подписване на договорите, надплатена е в
предходни периоди или е частично плащане след издаване на фактурите.
- 83,15 лв., дължими за период 18.12.2019 – 17.01.2020 г. от които: по
договор за мобилни услуги с предпочетен номер ************* от 1.11.2018
г. – сума в размер на 13,89 лв., представляващи абонаментна такса и такса за
потребление на мобилни услуги, и сума в размер на 10,59 лв. по договор за
лизинг от 1.11.2018 г. за M. М6 16GB D. S.; по допълнително споразумение
към договор за мобилни услуги с предпочетен номер *************** от
06.02.2019 г. сума в размер на 21,91 лв., представляващи абонаментна такса и
3
такса за потребление на мобилни услуги; по договор за мобилни услуги с
предпочетен номер *************** от 13.5.2019 г. – сума в размер на 14,88
лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни
услуги; по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ************* от
14.03.2018 г. – сума в размер на 21,88 лв., представляващи абонаментна такса
и такса за потребление на мобилни услуги.
Следвало да се има предвид, че при сключването на договор с „Й. Б.“
ЕАД, всяко лице получава един или повече клиентски номера, под които „Й.
Б.“ ЕАД обединява всички сключени и действащи към момента договори на
конкретното лице и издава една обща фактура за задълженията по тях. Под
един клиентски номер можело да има един или повече мобилни номера, но
всички те получавали услугите си по договор, сключен с конкретното лице,
носител на дадения клиентски номер. Във всяка издадена от „Й. Б.“ ЕАД
фактура имало подробно описване на вида услуги, на база на които се
формира задължението, индивидуализирано по вид и размер. В случай, че към
момента на издаване на фактурата клиентът има непогасени задължения от
предходен период, тази сума се включвала в стойността на новоиздадената
фактура като „задължения от предходен период“. При констатиране на
неизпълнение на задълженията по един или няколко договора, сключени от
дадено лице под един клиентски номер, услугите по всички договори под този
клиентски номер се деактивирали, а непогасените и дължими към момента
задължения се обединявали в една фактура като дължими за предходни
периоди, като във фактурата се начислявали и съответните неустойки. В
системата на „Т. Б.“ ЕАД длъжникът И. Д. М. бил с клиентски номер
*********.
Всички непогасени и изискуеми задължения на И. Д. М. в размер на
общо 537,01 лева били обединени във Фактура № **********/18.03.2020 г. за
клиентски номер *********, със срок на плащане 15 дни от дата на
издаването й.
Поради липсата на плащане, ищецът подал заявление по чл.410 ГПК,
по което било образувано ч. гр. д. №1465/2022 г. по описа на РС К.. Тъй като
издадената заповед била връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК и в
изпълнение на дадените от съда указания, за ищеца бил налице правен
интерес от предявяване на настоящия иск.
Ищцовото дружество моли съда да постанови решение с което да
признае за установено, че ответникът му дължи следните суми, за които по ч.
гр. д. №1465/2022 г. по описа на РС Карлово е издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, а именно:
- 537.01 лева – неплатени такси, услуги, неустойки и лизингови
вноски по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ************* от
01.11.2018 г. и договор за лизинг от 01.11.2018 г. зa M. М6 16GB D. S.;
- законната лихва за забава върху вземането, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 15.11.2022 г. до окончателното
4
изплащане на задължението;
Претендират се и разноските по делото, включително и направените в
заповедното производство.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
особения представител адв. А. Ц., която оспорва иска като допустим, но
неоснователен. Твърди, че с исковата молба не са представени доказателства,
които да подкрепят твърдението, че претендираните суми са дължими от
ответника.
Не бил представен договор за мобилни услуги с предпочетен
№************* от 01.11.2018 г.
Не бил представен договор за мобилни услуги с предпочетен номер
*************** от 13.05.2019 г.
Не бил представен договор за мобилни услуги с предпочетен номер
************* от 14.03.2018 г., както и допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги с предпочетен номер **************** от
06.02.2019 г.;
Твърдението на ищцовото дружество, че дължимите суми са по
посочените договори оставало недоказано, тъй като не били представени
относимите договори. Нямало как от едно твърдение в исковата молба,
неподплатено с доказателства, да се установи по безспорен начин, че
ответникът дължи претендираните суми.
Освен договорите, не били представени и фактурите, които са
посочени като основание за претендиране на процесиите суми и от които да е
видно, че ответникът не е плащал своевременно, и че обобщената фактура за
сумата от 537.01 лева е правилно изчислена. Обобщената фактура също не
била представена.
Не била представена справка за дължимите суми от ответника по
периоди като главница и като лихва. В абзаца за неустойките /стр.5/ от
исковата молба не ставало ясно за какви тримесечни такси става въпрос -
абонаментни и/или такси потребление. Не ставало ясно и как е определена и
изчислена неустойката, както и на какво основание. Тези такси били
неоснователно са повторно начислени при претенцията за неустойките.
Фактите посочени в исковата молба били недоказани, тъй като не
били подкрепени и с каквито и да е било доказателства – писмени,
заключение на вещо лице и други, по реда на ГПК.
След преценка на събраните по делото доказателства, отделно и в
тяхната съвкупност, във връзка със становищата на страните, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл.422 ГПК,
във вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.342 ТЗ, с които
се претендират вземания за мобилни услуги (абонаментни такси), неустойки
и лизингови вноски по сключени между страните договори за мобилни услуги
5
и лизинг на мобилни устройства и аксесоари.
Неоснователни са възраженията на особения представител, че по
делото липсват сключените между страните договори и издадените от
ищцовото дружество фактури. Всички те са представени със заявлението, по
което е образувано заповедното производство – ч. гр. д. №1465/2022 г., което
е приложено по настоящото дело. Впоследствие повторно са представени от
ищеца с молба вх. №11703/05.12.2023 г.
От представените писмени доказателства и приетата без възражения
от страните съдебно-икономическа експертиза, се установява, че между „Й.
Б.“ ЕАД и И. Д. М. са сключени описаните в исковата молба договори за
предоставяне на мобилни услуги, допълнително споразумение и договор за
лизинг. Не се спори, че договорите са прекратени едностранно от ищеца,
поради неплащане на задълженията по тях.
Съдът намира исковата претенция в частта, касаеща неплатените
абонаментни такси за предоставени мобилни услуги за основателна. Размерът
и основанието на задълженията за неплатени абонаментни такси се доказаха
от ищеца посредством представените по делото фактури и заключението на
вещото лице. Доколкото се касае до дължимост на вземане, произтичащо от
абонамента такса, която се дължи независимо от потреблението, и при липса
на доказателства за плащане, който факт не се твърди, а и доказването му е в
тежест на ответника, то искът за заплащане на незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по процесните
договори се явява основателен и доказан. Стойността на дължимите суми е
общо 131.87 лева, от които 59.31 лева, дължими за периода 18.11.2019 г. –
17.12.2019 г. и 72.56 лева дължими за периода 18.12.2019 – 17.01.2020 г.
Съдът намира за изцяло основателна и доказана и претенцията на
ищеца за заплащане на сумите, дължими по Договор за лизинг от 01.11.2018 г.
за закупуване на M. М6 16GB D. S.. Вземането на лизингодателя възниква по
силата на сключените договори, доколкото по несъмнен начин е установено
изпълнение на насрещното му задължение, да предаде вещта, установено от
съдържанието на самия договор за лизинг. С изпълнението на това
задължение се изчерпват задълженията му по този договор. Поради
предсрочното му прекратяване, ищецът има право на неплатените вноски,
чийто размер също е установен. Общо дължимите суми по договора за лизинг
възлизат на 105.90 лева, от които 10.59 лева, дължими за периода 18.11.2019
г. – 17.12.2019 г., 10.59 лева дължими за периода 18.12.2019 г. – 17.01.2020 г.
и 84.72 лева – предсрочно изискуеми лизингови вноски за период 18.02.2020
г. – 17.03.2020 г.
Съдът намира, че искът за неустойка, равняващи се на три месечни
абонаментни такси по договорите за мобилни услуги, допълнителното
споразумение и договора за лизинг следва да бъде отхвърлен, като
съображенията за това са следните:
Ответникът, като страна по процесните договори има качеството на
6
потребител по смисъла на §13 т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което съдът е
задължен да следи както за съответствие на искането със закона и добрите
нрави, така и на основание чл. 7 ал.3 от ГПК относно наличието на
неравноправни клаузи в договорите, по смисъла на ЗЗП, които се признават за
недействителни и не пораждат целения в изготвения от кредитора договор
резултат.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор,
сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. В разпоредбата на чл. 147 ал. 1 от ЗЗП е предвидено, че клаузите
на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по
ясен и недвусмислен начин.
Нищожността и неравноправността на неустоечната клауза в
Договорите за мобилни услуги и допълнителното споразумение произтича от
начина на уговаряне на неустойката – в размер на до три стандартни месечни
абонамента за всяка една СИМ карта/номер. Така уговорената неустойка
съдът намира за необосновано висока, доколкото мобилният оператор
едностранно определя месечните абонаменти такси, които не подлежат на
индивидуално договаряне. Така потребителят трябва да заплати като
неустойка трикратната абонаментна месечна такса без да получава насрещна
престация, т.е. без да ползва услугите на оператора. Операторът, от своя
страна, би получил очакваната и уговорена печалба от договора без да дължи
насрещна престация до края на срока, предвид предсрочното му
прекратяване. Съдът намира така уговорената неустойка за установена в
противоречие с добрите нрави и конкретно с нормите на добросъвестността,
тъй като излиза извън обичайните обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции на неустоечните клаузи. Вредата от неизпълнение на
задължението на длъжника не е съизмерима със стойността, която кредиторът
би получил при удовлетворяване на интереса му от заплащане на разликата
между договорената и определената от него стандартна абонаментна такса до
края на срока на договора. По този начин, макар договорът да е прекратен,
абонатът остава задължен за заплащане на част от месечните абонаментни
такси, без да може да ползва установените в договора услуги. Така
установена, клаузата за неустойка, като нищожна и установена в
противоречие с добрите нрави, не поражда задължение за потребителя на
мобилни услуги.
Договорът за мобилни услуги е договор с периодично изпълнение, по
силата на който доставчикът се задължава да предостави определени услуги, а
потребителят да заплаща договорената между страните цена. При
неизпълнение задълженията на потребителя, доставчикът може да прекрати
договора, т.е. да го развали поради неизпълнение, като развалянето действа
занапред, доколкото двете насрещни престации се основават една на друга.
Потребителят дължи цена за предоставените услуги до момента на разваляне
7
на договора, а доставчикът занапред се освобождава от задължението на
предоставя услугата. Действително, търговецът има право на неустойка за
вредите от развалянето на договора по вина на контрахентна си, но следва да
се държи сметка за обратната възможност, която в случая не е налице, а
именно - потребителят по договор за мобилни услуги не може едностранно да
се освободи от задълженията си по договора по своя преценка. Съгласно чл.
143 ал. 2 т. 6 от ЗЗП неравноправна клауза е тази, която позволява на
търговеца или доставчика да се освободи от задълженията си по договора по
своя преценка, като същата възможност не е предоставена на потребителя,
както и да задържи сума, получена за престация, която не е извършил, когато
сам прекрати договора. Поради изложеното следва да се приеме, че
неустоечната клауза като неравноправна не пораждат задължение за
потребителя, поради което искът в тази част следва да се отхвърли като
неоснователен.
По договора за лизинг от 01.11.2018 г. за закупуване на M. М6 16GB
D. S. и по договора за мобилни услуги от 13.05.2019 г., с който ответникът е
закупил устройство T. P. G. 3157 7 4G D. W., се претендират неустойки,
определени като разлика между цената на устройствата по договорите /твърди
се, че тя е преференциална/ и реалната цена на същите. От една страна в
представените договори не е посочена реалната цена на лизинговите
устройства и съдът намира, че липсват доказателства размерът на
обезщетението да е бил договорен предварително с лизингополучателя. Ето
защо, само на това основание, клаузите за неустойка в тези договори е
неравноправна.
От друга страна, по тези договори страните са постигнали съгласие
единствено относно основанията за едностранното прекратяване отстрана на
дружеството – доставчик, но не и относно формата на изявлението и реда за
уведомяване на другата страна, поради което следва да намери приложение
общата разпоредба на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, доколкото не се твърди наличие на
обстоятелствата по чл. 87, ал. 2 ЗЗД. Съобразно разпоредбата на чл. 87, ал. 1
ЗЗД, при неизпълнение задълженията на длъжника по един двустранен
договор, кредиторът може да го развали, като даде на длъжника подходящ
срок за изпълнение, с предупреждение, че след изтичането му ще смята
договора за прекратен. Когато договорът е писмен, предупреждението трябва
също да се направи писмено. В тежест на кредитора е да установи отправяне
на надлежна покана за изпълнение до длъжника с предупреждение за
разваляне на договора и, че тя е достигнала до знанието му. По настоящото
дело не са представени доказателства, от които да се установи, че ищецът е
отправил писмена покана до длъжника със съдържанието по чл. 87, ал. 1 ЗЗД,
респ. да го е уведомил писмено за прекратяване на договорните им
отношения преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Поради това съдът
приема, че процесните договори за лизинг не са били валидно прекратени
предсрочно, съответно претендираните вземания за неустойки не са били
изискуеми. При наличие на договорна клауза за неустойка, такава се дължи
8
при поискване от изправната страна по договора, т. е. изискуемостта на
вземането възниква от датата на поканата до неизправната страна по
договора, каквато в случая няма отправена до длъжника.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск за неустойки
в размер на общо 299.24 лева, подлежи на отхвърляне като неоснователен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед изхода на спора, на ищеца
следва да присъдят сторените в настоящото производство деловодни
разноски, съразмерно с уважената част от иска. В исковото производство
ищецът е реализирал разноски в размер на 1155 лева – 25 лева за заплатена
държавна такса, 480 лева за адвокатско възнаграждение, 400 лева за особен
представител на ответника и 250 лева за депозит за вещо лице. Съразмерно с
уважената част от иска му се следват разноски в размер на общо 511.40 лева.
Следва на ищеца да се присъдят и разноските по ч. гр. д. № 1465/2022
г. съразмерно с уважената част от иска – 170.47 лева от общо сторени
разноски в размер на 385 лева.
На особения представител адв. А. Ц. следва да се издаде разходен
касов ордер за определеното възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че
И. Д. М., ЕГН **********, адрес: гр. К., обл. П., ул. „С.“ № *, ДЪЛЖИ на „Й.
Б.“ ЕАД, ЕИК ************ със седалище и адрес на управление в град С.,
ж.к. „М.“ *, Б. П. С., сграда *, представлявано от М. С. и Д. К. К. следните
суми, за които по ч. гр. д. №1465/2022 г. по описа на РС К. е издадена Заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК, а именно:
- 131.87 лева – дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги, от които 59.31 лева, дължими за периода
18.11.2019 г. – 17.12.2019 г. и 72.56 лева дължими за периода 18.12.2019 –
17.01.2020 г.;
- 105.90 лева – незаплатени лизингови вноски, от които 10.59 лева,
дължими за периода 18.11.2019 г. – 17.12.2019 г.; 10.59 лева дължими за
периода 18.12.2019 г. – 17.01.2020 г. и 84.72 лева – предсрочно изискуеми
лизингови вноски за периода 18.02.2020 г. – 17.03.2020 г.;
- законната лихва за забава върху вземането, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 15.11.2022 г. до окончателното
изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК от „Й. Б.“
ЕАД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление в град С., ж.к.
„М.“ *, Б. П. С., сграда *, представлявано от М. С. и Д. К. К. иск за признаване
9
за установено, че И. Д. М., ЕГН **********, адрес: гр. К., обл. П., ул. „С.“ №
*дължи на ищцовото дружество сумата от 299.24 лева – неустойки за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги с предпочетен номер
************* от 01.11.2018 г.; договор за мобилни услуги с предпочетен
номер *************** от 13.05.2019 г.; договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ************* от 14.03.2018 г. и допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
*************** от 06.02.2019 г., за което по ч. гр. д. №1465/2022 г. по описа
на РС К. е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК И. Д. М., ЕГН **********,
адрес: гр. К., обл. П., ул. „С.“ № *да заплати по съразмерност на „Й. Б.“ ЕАД,
ЕИК ************ със седалище и адрес на управление в град С., ж.к. „М.“ *,
Б. П. С., сграда *, представлявано от М. С. и Д. К. К. разноските по делото в
размер на общо 681.87 лева, от които 511.40 лева – разноски за заповедното
производство по ч. гр. д. №1465/2022 г. по описа на РС К. и 170.47 лева –
разноски в исковото производство.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на назначения на ответника особен представител –
адв. А. Ц. от АК П., РКО за сумата от 400.00 лв. (четиристотин лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване от страните пред О. с.
– П. в двуседмичен срок от съобщението, че е изготвено.
ЦЧ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
10