Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димо Колев | |
за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.243 ал.6 НПК. Образувано е по протест на прокурор при ГОРП и въззивна жалба на обв. С. С. от гр. В. Т. срещу Определение № 278/21.07.2011г. постановено по ЧНД 800 по описа за 2011г. на ГОРС, с което е отменено постановление на прокурор при ГОРП от 06.06.2011г. за прекратяване на наказателното производство против С. С. за престъпление по чл. 206 ал. 1 НК. В протеста се прави оплакване, че с атакуваното определение районният съд недопустимо се е намесил в функцията на прокуратурата по повдигане и поддържане на обвинението, тъй като изисква от нея да направи нова преценка на фактите по делото, по реда на чл. 242-246 НПК. В досъдебното производство не били събрани, но и не можела да се съберат доказателства достатъчни за съставянето на обвинителен акт срещу обв. С.. Възразява се срещу дадените указания от ГОРС за повторен разпит на Т. и прилагане към материалите по разследването на заверено копие от описа за ДМА на „Д.” Е.. В случая били налице изцяло гражданскоправни отношение между търговски дружества като ощетеното ЮЛ е следвало да потърси защита на правата си по реда на ГПК. Изразява се несъгласие срещу извода на съда, че С. е осъществил състава на престъпление по чл .206 ал. 1 НК, защото бил имал фактическа влÓст върху инкриминираната вещ. Навеждат се доводи, че обвиняемият не е бил задължен да пази и управлява тази вещ, поради което следвало да се приложи разпоредбата на чл. 243 ал.1 т.1 НПК. Отправя се искане до ВТОС за отмяна на протестираното определение на районния съд и за потвърждаване на постановлението на прокуратурата от 06.06.2011г. за прекратяване на наказателното производство. В жалбата си обв. С. сочи, че обжалваното определение на ГОРС е незаконосъобразно и необосновано. Излагат се съображения за липсата на престъпление по чл. 206 ал. НК, тъй като на С. процесната вещ не му била връчена от собственика да я пази и управлява. Необосновани били указанията на ГОРС за преразпит на свид. Т. и за прилагане на заверен препис от описа на ДМА. С тях не би се постигнало до промяна на фактическата обстановка, а и не било ясно кой ще представи заверения препис. Моли се съда да отмени това определение и да потвърди постановлението на ГОРП. Великотърновският окръжен съд като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт, намери за установено следното: Протеста и жалбата са процесуално допустими, тъй като са подадени в сроковете по чл.246, ал.6 от НПК от лица, които имат правен интерес от това /прокурор и обвиняем по досъдебното производство/ срещу подлежащ на проверка съдебен акт. Разгледани по същество,протеста и жалбата са неоснователни. ДП № 455/2010г. на РУ „Полиция” Г.Оряховица е образувано срещу Неизвестен извършител за това, че през 2008г. в с. П. противозаконно присвоил чужда движима вещ – резервоар за втечнен газ, собственост на „М.Б.” Е. представлявано от Д. Д. - престъпление по чл. 206 ал. 1 НК. В хода на разследването като обвиняемо лице за това престъпление е привлечен С. С.. С постановление на наблюдаващия прокурор при ГОРП от 09.12.2010г. наказателното производство е прекратено на основание чл. 243 ал. 1 т.1 вр. чл. 24 ал.1 т.1 НК. Това постановление е потвърдено с Определение №6/04.01.2011г. на ГОРС. С Определение № 74/21.03.2011г. Великотърновският окръжен съд е отменил определението на районният съд, както и постановлението на ГОРП за прекратяване на наказателното производство по ДП № 455/2010г. на РУ „Полиция” Г.Оряховица като делото е върнато на ГОРП за изпълнение на дадените указания. След допълнително разследване, с постановление от 06.06.2011г., наблюдаващият прокурор отново е прекратил наказателното производство на основание чл. 243 ал. 1 т.1 вр. чл. 24 ал. 1 т. 1 НПК. Събраните в хода на разследването доказателства позволяват да бъде прието за установено следното от фактическа страна: През 2001г. между „М. Х. Г.” ООД и „Е.С.А.Т. – А. Т.” възникнала облигационна обвързаност по силата на сключен договор от 15.05.2001г. за доставка на въглероден двуокис. Въз основа на този договор „М. Х. Г.” ООД /по настоящем „М. Б.” Е./ се задължава да извършва регулярни доставки на въглероден двуокис, който ще се съхранява, в производствена база на Т. в с. П., в снабдителни съоръжения собственост на доставчика. /чл. 5 и чл.10 от договора/. Тези съоръжения представлявали цистерна с вместимост 12, 5 куб. метра с фабр. № 647 и изпарител към нея, които били монтирани и предадени на А. Т. на 11.07.2001г. с приемо - предавателен протокол. В края на следващата година търговското предприятие на едноличния търговец било прехвърлено на „Д.” Е., на което едноличен собственик на капитала и управител бил А. Т. Прехвърлянето на предприятието на било отразено в търговския регистър. На 09.04.2008г. Т., по направено искане от доставчика, писмено потвърдил наличието на снабдителните съоръжения в базата му в с. П. На 08.07.2008г. Трифонов на основание чл. 129 ТЗ продал дружествените си дялове в „Д.” Е. на П. П. от гр. Д., за което бил оформен договор с нотариална заверка на подписите им. С протокол от същата дата Т. бил освободен от длъжността управител на дружеството и като такъв бил определен П. След два месеца тези промени били отразени в Търговския регистър. С пълномощно от 28.10.2008г. П упълномощил обв. С. с редица права между които и правото да продава наличното имущество на дружеството като негодното такова продава за вторични суровини. Със същото пълномощно С. бил упълномощен с правата на търговски пълномощник по смисъла на чл. 26 ТЗ. На 05.11.2008г. обв. С. предложил на свид. Н – управител на „И – Н. Н” да му продаде за скрап метални отпадъци ýежду които и процесната цистерна, които се намирали в производствения цех на „Д” Е.. Н се съгласил и отишъл да огледа на място. На следващия ден негови работници натоварили и извозили цистерната. Обв. С. издал фактура № 167/06.11.2008г. на стойност 1200 лв за извършената разпоредителна сделка, в която като МОЛ бил посочен А Т. На същият ден Н. от своя страна продал цистерната на „К.” ООД за сумата от 3500 лв., за което издал и фактура. Поради незаявяване на договорените количества въглероден двуокис от страна „Д” Е., представители на „М. Б.„ Е. в края на 2008г. се свързали със свид. Т., които ги препратил към обв. С. като пълномощник на новия собственик. Свидетели Д. и Х. провели срещи и няколко разговора по телефон със С., при които той отричал да знае какво е станало с тяхната цистерна. Двамата впоследствие разбрали, че цистерната на „М. Б.„ Е. се намира в базата на „К.” ООД в Г. О. Провели нов разговор със С., в който обвиняемият е заявил, че не им е казал за цистерната, тъй като била продадена. В разпита си като обвиняем С. не дава обяснения по същество, а при предявяване на материалите от ДП твърди, че е смятал инкриминираната цистерна за собственост на „Д.” Е.. В хода на допълнителното разследване е проведен нов разпит на обв. С. с цел да бъдат изпълнени дадени от ВТОС указания при връщане на досъдебното производство. При разпита С. е представил копие от протокол за доброволно предаване по ДП 122/2010г. на ОДМВР В. Т., с който е предал редица документи относими към дейността на „Д” Е.. Част от тези документи са изискани и приложени като копия: опис на ДМА на „Д” Е., който е неразделна част от договора за продажба на дружествени дялове от 08.07.2008г., пълномощното от 28.10.2008г., удостоверение за актуално състояние към дата 13.01.2009г. и съобщение до ТД на НАП от 14.01.2009г. При така установената фактическа обстановка ВТОС счита, че извършвайки проверката по чл. 243 ал. 4 НПК, първостепенният съд е достигнал до правилни изводи за необоснованост и незаконосъобразност на постановлението за прекратяване на наказателното производство по ДП № 455/2010г. по описа на РУ „Полиция” Г. Оряховица. Същото е постановено при непълно изяснена фактология на случая, без по ДП да се извършени всички необходими за разкриване на обективната истина действия по разследването. В процедурата по чл. 243 ал. 4 и сл. НПК правомощията на съда са контролни и са свързани с проверка на основанията за прекратяване на наказателното производство. В конкретния случай, тези основания са по чл. 243 ал. 1 т.1 вр. чл. 24 ал. 1 НПК. За да провери правилността на извода на прокурора, че няма осъществено престъпление, съдът е длъжен да направи преценка за обоснованост, т.е. дали са събрани и съобразени възможните относими доказателства към случая, както и дали правилно е приложен закона, т.е. дали от събраните по делото доказателства се установява нечие поведение, осъществяващо състав на престъпление по наказателния закон. Настоящият съдебен състав счита, че в атакуваното постановление е направен едностранчив и необоснован анализ на събраните по делото доказателства относно липсата на пряк умисъл у обв. С.. За да достигне до този извод ГОРП очевидно се е позовал единствено на заявеното от обвиняемия. Правилно районният съд е отбелязал, че в тази насока не са обсъдени показанията на Т. за присъствието на С. при продажбата на дружествените дялове на фирмата, на която Т;ю. му предал цялата документация на дружеството, включително опис на ДМА / в който цистерната не е описана/ и договора за доставка на въглероден двуокис от 15.05.2001г., както и касов апарат, печат и ключовете от цеха в с. П. Не е съпоставено това негово изявление с поведението му при водените от него разговори с представителите на „М. Б.” Е. по повод местонахождението на цистерната. Противоречи на здравата логика обяснението на С., че не е разбрал, че се касае за една и съща цистерна, най-малкото защото върху същата е имало надпис с наименованието на фирмата „ Messer - М. х г”, което е констатирано в огледния протокол на разследващия полицай. Не са анализирани неговите обяснения, че той е подготвял документацията по прехвърлянето на дружеството, след като бил помолен за това от Т., а видно от самия опис на ДМА, той е неразделна част от тази сделка. На следващо място в постановлението за прекратяване не са обсъдени и противоречията между обясненията на С. при повторния му разпит и това, което е заявено от него при предаване на копията от документите по ДП № 122/2010г. на ОДМВР В. Т.. В посочените обяснения С. твърди, че документите са му дадени от П. П. няколко месеца преди този му разпит /18.04.2011г./, а в протокола за доброволно предаване е отразил, че част от документите с дата преди 28.10.2008г. са му дадени от Т. Твърди, че последния му е дал ключовете за цеха много по късно, а не при сключването на сделката. Всички тези противоречие пречат да се направи еднозначен и обоснован извод, на база на наличните по делото доказателства, за липсата респ. наличието на умисъл у С.. С оглед на което се налага провеждането на повторен разпит на А. Т. относно това кога, как и при какви обстоятелства е станало предаването на документацията и ключовете на „Д” Е.. За същите обстоятелства следва да бъде разпитан и свид. П. П., доколкото в наличния му разпит не се съдържат категорични твърдения в тази насока. При констатирани съществени противоречия между показанията на свидетелите и обясненията на обвиняемия следва да се проведат очни ставки. Т. и П. следва да бъдат разпитани и във връзка с дадените указания от предходния състав на ВТОС. Последните не са изпълнени в пълнота, доколкото за тях са дадени обяснения само от обвиняемия. Същите, както е известно, освен гласно доказателствено средство, са и средство за изграждане на защитната теза на обвиняемия и подлежат на задължителна проверка и анализ с други доказателства за спорните обстоятелства, каквито до момента не са събрани. ВТОС допълнително намери други действия по разследването, които следва да бъдат извършени. По делото не е установено каква е съдбата на парите, които С. е получил от Н. при продажбата на цистерната. Не става ясно дали парите са заприходени в счетоводството на фирмата или са останали в лична полза на С. респ. на друго лице. В разпита на П. имаме само формалното споменаване, че разпоредителната сделка с цистерната му била отчетена. В тази връзка разследването следва да положи нужните процесуални усилия да издири и провери счетоводната документация на „Д.” за съответния период, включително и чрез назначаване на експертиза. До настоящият момент не е изяснено по никакъв начин какво точно е участието в случая на лицето С. В., за което С. на няколко пъти дава обяснения, че е има роля във вземането на решение за продажбата на метални отпадъци от цеха в с. П., както и относно наличието на упълномощаване от страна на П към него със същите права като С.. Ето защо следва да се извърши разпит на това лице за посочените обстоятелства. Относно оплаквания на прокурора и жалбоподателя за липсата на обективен признак от състава на престъплението обсебване, настоящият състав на ВТОС споделя становището на районния съд, че инкриминираната вещ се е намирала във фактическата власт на дееца, тъй като той е имал осигурен достъп до мястото на съхранението й, поради това че е бил снабден с ключове за обекта. В процесния случай С. е осъществявал владение върху цистерната като тук „владение” не следва да се разбира в смисъла, който гражданските закони влагат в това понятие, а само и единствено простото упражняване на фактическа власт върху вещта. Това е така, тъй като в частноправен смисъл владеенето включва в себе си анимус т.е. намерение да се свои вещта, а в наказателноправен аспект това не е вложено в съдържанието на термина „владее”. Своенето на чужда движима вещ и то противозаконно осъществява изпълнителното деяние на престъплението по чл. 206 НК, а владението в смисъл на държане е друг от обективите белези на този престъпен състав. Важно е владението т.е. фактическата власт върху тях да не е установена по престъпен начин. В настоящият случай процесната цистерна е поставена във фактическата власт на С. чрез предаването му на ключовете от базата в с. П., с оглед на това, че той се явява пълномощник на новия собственик на предприятието. Относно оплакването на прокурора и жалбоподателя по повод на даденото указание от ГОРС за заверка на описа на ДМА на „Д.” Е. настоящият състав, счита същото за основателно. Извършването на такава заверка, неясно и от кого, с оглед на изминало време по никакъв начин не ще спомогне за разкриване на обективната истина по делото. Ето защо това указание на ГОРС не следва да се изпълнява, а проблемите с удостоверителната сила на този документ могат да бъдат преодолени с разпит на Т. или друго отговорно лице от „─.” Е., което да свидетелства, че описаните ДМА към датата на продажба на дружествените дялове се били точно такива. Оплакването на прокурора, че районният съд се намесва в конституционно признатото му правомощие по поддържане и повдигане на обвинението е неоснователно. Указанията дадени от ГОРС са насочени към всички правомощия, които процесуалния закон му дава във стадия от досъдебната фаза на процеса „Действия на прокурора след завършване на разследването” т.е. прекратяване, спиране на наказателното производство респ. освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78 а НК, предложение за споразумение или повдигане на обвинение с обвинителен акт. От изложеното следва, че определението на ГОРС е правилно и законосъобразно и като такова трябва да се потвърди, а протеста и жалбите срещу него да бъдат оставени без уважение, поради неоснователността им. С оглед този изход, делото следва да бъде върнато на ГОРП за продължаване на разследването, за да бъдат изпълнени дадените указания. Водим от горното, съдът ОПРЕДЕЛИ: ПОТВЪРЖДАВА Определение № 278/21.07.2011г. постановено по ЧНД 800 по описа за 2011г. на ГОРС, с което е отменено постановление на прокурор при ГОРП от 06.06.2011г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 455/2010г. по описа на РУ „Полиция” Горна Оряховица по отношение на обвиняемия С. И. С. за престъпление по чл. 206 ал. 1 НК ВРЪЩА делото на прокурора за изпълнение на указанията съдържащи се в мотивите на настоящото определение и по прилагане на закона. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |