Р Е Ш Е Н И
Е
№ 171
гр. Разград, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
с участието на секретаря Пламена Михайлова,
като разгледа докладваното от съдия Робева адм. дело № 32 по описа за 2022 г.,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215 ЗУТ.
Постъпила е жалба от Г. И. Г. от гр. И.
против Заповед № 106 от 24.01.2022 г., издадена от кмета на Община – Исперих, с
която не е допуснато изработването на проект за изменение на ПУП-ПР в обхват на
УПИ ХII-430 в кв. 45 по регулационния план на с. Лъвино и
ПИ № 44358.6.500 по кадастралната карта на с. Лъвино. Жалбоподателят сочи, че не
е налице спор за материално право, както незаконосъобразно е приел административният
орган. Твърди, че е допусната грешка в устройствения план на селото с погрешно
заснета имотна граница, която следва да бъде поправена по реда на чл. 135, ал.
1, т. 5 ЗУТ. Моли заповедта да бъде отменена и преписката да бъде върната на
административния орган за поправка на допуснатата фактическа грешка. Претендира
разноски.
Ответникът не ангажира становище по
делото.
Заинтересованите страни Ю. А. О., С. А. А., Е. А. М., А.
И. А., З. Р. Е., А. Р. А., Е. А. М., М. М. Ю., А. Е. Ш., С. С. Ш., А. С. М., З. С. А., З. Р.
Ш., Е. С. С., З. С. А., А.
С. Д., Г. С. С., З. Х. О., Ф. О. М., А. О. М., М. О. М., А. О. А., С.
О. А., Х. Х. А., Н. Х. А., И. А. М., С. И. В. и Х.
И. Б. чрез назначения им особен представител адв. Х. С. от АК – Разград
оспорват жалбата с възражението, че е
налице грешка в кадастралната карта, която следва да се поправи по реда на чл.
135 ЗУТ след влизане в сила на заповедите по чл. 54, ал. 4 и ал. 5 ЗКИР.
Разградският административен
съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
С нотариален акт за
покупко-продажба № 132, том I,
дело № 265 от 16.07.1981 г. жалбоподателят е закупил празно дворно място в с.
Лъвино от 1700 кв.м., съставляващо урегулиран парцел IX-504 в кв. 75 по регулационния
план на селото, одобрен със Заповед № 4174 от 05.11.1934 г. В имота е построена
вилна сграда, за което са издадени Разрешение за строеж № 102 от 10.10.1983 г.
и Протокол № 11 за определяне на строителна линия и ниво от 10.10.1983 г.
По искане на жалбоподателя е
издадена скица № 719 от 13.08.2021 г., в която е отразено, че имотът съставлява
УПИ XII в кв. 45, образуван от имот 430 по ЗРП на с. Лъвино, одобрен със
Заповед № 242 от 03.12.1987 г. на кмета на общината, и е с площ 1,073 дка.
На 06.01.2022 г.
жалбоподателят е депозирал до кмета на Община -Исперих заявление вх. № 45-17 от
06.01.2022 г. да се допусне изработването на проект за изменение на ПУП-ПР в
обхват на ПИ
ХII-430 в кв. 45 по плана на с. Лъвино на основание чл.
134, ал. 1, т. 5 ЗУТ поради явна фактическа грешка, имаща значение за
предвижданията на плана. Към заявлението са приложени нотариален акт № 132/1981
г. и скица с предложение – предварителен проект за изменение на ПУП.
Представено е становище на Главния
архитект на Община – Исперих, че предложението за изменение на ПУП-ПР е
недопустимо поради установено несъответствие между влязла в сила кадастрална
карта и приложен акт за собственост. В становището е посочено, че заинтересованите
лица могат да правят искания за изменение на ПУП на основание чл. 134а във вр.
с чл. 135 ЗУТ и чл. 54, ал. 2, 4 и 5 ЗКИР.
По делото е приложена преписка вх. №
09508 от 02.10.1998 г. за възстановяване на собствеността върху земеделски земи
в землището на с. Лъвино на наследниците на А. О. К., б.ж. на с. Л. Същите за
заявили за възстановяване ясак № 500 от 4345 кв.м. и ясак № 491 от 2570 кв.м.,
за които са представили удостоверения изх. № АОУ-249/24.02.1998г. и изх. №
261/24.02.1998 г. на Община-Исперих, отдел „ТСУиС“, че имотите са изключени от
регулация с регулационния план на с. Лъвино, одобрен през 1934 г., и по
разписен лист са записани на А. О. С Решение № 03 от 10.06.1998 г. на ПК –
Исперих е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/
стари реални граници на нива от 2.503 дка, имот № 006491 по картата на
землището. С Решение № 310Л от 04.11.1998 г. на ПК – Исперих е възстановено
правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на
нива от 4.340 дка пл. № 500 и нива от 2.570 дка пл. № 491. С решение № 03
от 10.06.1999 г. на ПК - Исперих е възстановено правото на собственост в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива с площ 6.584 дка, имот
№ 006500
По Кадастралната карта на с. Лъвино,
одобрена със Заповед № РД-18-95 от 14.02.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК,
поземлен имот с идентификатор 44358.500, стар № 006500, е с площ 6585 кв.м.
Част от имота на жалбоподателя попада
върху ПИ 44358.500.
С оспорената заповед кметът на Община -
Исперих е отказал да допусне изработването на проект за изменение на ПУП-ПР в
обхват на УПИ ХII-430 в кв. 45 по
регулационния план на с. Лъвино и ПИ № 44358.6.500 по кадастралната карта на с.
Лъвино поради това, че е налице спор за материално право. Възпроизвел е
становището на главния архитект, че при
грешка или непълнота в кадастралната карта заинтересованите лица могат
да правят искания за изменение на ПУП при условията и по реда на чл. 135 ЗУТ и
чл. 54, ал. 2, 4 и 5 ЗКИР.
Назначената по делото съдебно-техническа
експертиза установява, че по време на производството
със Заповед № РД-18-22/02.02.2022 г. на изпълнителния директор на АГКК са
одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за урбанизираната
територия в землището на с. Лъвино, община Исперих, област Разград. В
кадастралната карта имотът на жалбоподателя е отразен и идентифициран с
идентификатор 44358.502.430. Парцел IX-504, кв. 75 по плана от 1934 г. с
цялата си площ е формиран само и единствено от територията на имот с пл. № 504.
В кадастралния план от 1987 г. имотът на жалбоподателя (IX-504) и съседният му
(VIII-504) са отразени като един имот с кадастрален № 430, за който с плана за
регулация са отредени парцели XII-430 с площ 1073 кв. м. и XIII-430 с площ 1849
кв. м. С предвижданията на плана от 1987 г. част от имота на жалбоподателя е
изключен от регулация. Заснетите от експертизата и съществуващи на терена
огради на имота на жалбоподателя по северозападната, североизточната и
югоизточната граници съвпадат с регулационните граници на парцел IX-504, кв. 75
по плана от 1934 г. Съществуват различия само в югозападната граница.
Вещото лице отбелязва, че наследниците
на А. О. К. са заявили за възстановяване два имота с обща площ 6.910 дка,
доказали са право на собственост върху тези имоти и е било постановено
възстановяване на земеделска земя в този размер. С решение № 03 от 10.06.1999
г. на ПК-Исперих е възстановено правото на собственост в съществуващи
(възстановими) стари реални граници на нива с площ 6.584 дка, имот № 006500 по
картата на землището на с. Лъвино (по кадастралната
карта - имот с идентификатор 44358.6.500).
Границите на имот № 006500 са различни от тези на имот с пл. № 500 по плана от
1934 г. Общо възстановената собственост е в размер на 9.087 дка.
Експертизата заключава, че от
възстановената на наследниците на А. О. К. земеделска земя - ПИ с идентификатор
44358.6.500 върху парцела на Г. И. Г. попада площ от 814 кв. м. В съдебно
заседание вещото лице уточнява, че тази площ на югозапад от 814 кв. м. никога
не е била в територията на имот 500 по плана от 1934 г. и според експерта
грешката е в устройствения план от 1987 г., който я е изключил от регулация, а
по този план е изработена кадастралната карта. Площта на имота на жалбоподателя,
измерена в границите, които съществуват в момента на терена, е 1809 кв.м. Планът
за земеразделяне също е угрешен, тъй като имот пл. № 500 е възстановен не с
площта, която е призната от поземлената комисия, а с около 2 декара повече. На
имот пл. № 500 няма реално съществуващи граници. Те са възстановими по плана за
земеразделяне.
Съдът намира, че заключението на вещото
лице е компетентно, обективно, пълно и като неоспорено от страните, го
възприема изцяло.
По делото са разпитани свидетелите Д. Д.
и Х. Х., които дават показания, че имотът на жалбоподателя е с площ около 1700
кв.м. и е ограден с бетонни колове и телена мрежа. Св. Д. познава имота от 1998
г., а св. Х. – от 2004 г., като и двамата заявяват, че оградите му не са
местени и по средата на парцела няма ограда. Свидетелите сочат, че
жалбоподателят е засял имота си със зеленчуци, овошки и лозе. Югозападната
граница не се нарушава от арендатора, който обработва земеделската земя до
оградата.
Въз основа на изложеното от
фактическа страна, от правна страна Разградският административен съд намира
следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна
страна, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
При дължимата по чл. 168 АПК проверка съдът
констатира, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган
по чл. 135, ал. 3 във вр. с ал. 1 ЗУТ и в необходимата писмена форма, но няма
съдържанието, изискуемо от чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.
В заповедта не са изложени установените в
административното производство обстоятелства и конкретните факти, въз основа на
които административният орган е счел, че е недопустимо изработването на проект
за изменение на ПУП-ПР. Не е извършена преценка на заявеното основание за
изменение на ПУП-ПР поради фактическа грешка и не са изложени съображения за
неоснователност на искането, поради което съдът намира, че актът е издаден при
липса на мотиви.
Необоснован е изводът на административния
орган, че е налице спор за материално право. Събраните по делото доказателства
не сочат на спор за правото на собственост върху имота на жалбоподателя или за
неговите граници. От 1981 г. до настоящия момент жалбоподателят владее имота в
границите, определени с регулационния план от 1934 г. и не е материализирана югозападна
граница, съответстваща на плана от 1987 г. Тези факти са доказани от
свидетелските показания, потвърдени са от вещото лице и са безспорни по делото.
Вън от горното, спорът за материално право
е основание да се откаже изменение на кадастралната карта, с каквото искане
административният орган не е сезиран и по което не е компетентен да се
произнесе. Съответно, позоваването на чл. 134а във вр. с чл. 135 ЗУТ и чл. 54,
ал. 2, 4 и 5 ЗКИР е неотносимо, тъй като не се касае до непълнота или грешка в
кадастралната карта и кадастралния регистър, а до грешка в устройствения план. Още
повече, че към момента на подаване на заявлението за изменение на ПУП КККР за
урбанизираната територия в землището на с. Лъвино не са били одобрени.
Доказано е по делото погрешното нанасяне
на югозападната граница на имота на жалбоподателя в регулационния план от 1987
г. Липсват данни по реда на приложимия ЗТСУ /отм./ жалбоподателят да е бил
уведомен, че планът е предвидил отнемане на части от имота му и да е получил
обезщетение за това, при което отчуждителното действие на плана за този имот се
прекратява. Последицата е, че пространствените предели на правото на
собственост се определят от съществуващите имотни граници, без да се вземат
предвид регулационните линии по неприложената регулация.
С оглед на горното оспорената заповед е постановена
при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и
в противоречие с материалния закон, което налага отмяната й и връщане на
преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението на
жалбоподателя за изработване на проект за изменение на ПУП-ПР. При новото
разглеждане на случая административният орган следва да съобрази наличието на
фактическа грешка в регулационния план от 1987 г. и да постанови мотивиран акт
по съществото на заявеното изменение.
С оглед изхода на делото
и на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
направените от него разноски в общ размер на 2405 лв.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Заповед № 106
от 24.01.2022 г., издадена от кмета на Община – Исперих, с която не е допуснато
изработването на проект за изменение на ПУП-ПР в обхват на УПИ ХII-430 в кв. 45 по регулационния план на с. Лъвино и
ПИ № 44358.6.500 по кадастралната карта на с. Лъвино.
ИЗПРАЩА преписката на кмета на Община –
Исперих за произнасяне по Заявление вх. № 45-17 от
06.01.2022 г., подадено от Г. И. Г., при спазване на дадените от съда
указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА
Община – Исперих да заплати на Г. И. Г. за разноски по делото сумата 2405 лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.