Определение по дело №59096/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5372
Дата: 8 февруари 2023 г. (в сила от 8 февруари 2023 г.)
Съдия: Валентин Тодоров Борисов
Дело: 20211110159096
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5372
гр. София, 08.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20211110159096 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на Л. Й. Д., чрез адв. К. от гр. София срещу Институт
за български език «Проф. Любомир Андрейчин», гр. София.
Предявени са кумулативно съединени установителен и осъдителни искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 49 от ЗЗД да бъде установено, че ответника е
осъществил дискриминация по отношение на ищцата Л. Й. Д. при и след нейното
уволнение, осъществено със Заповед № 341/09.11.2000 г., по следните дискриминационни
признаци: социален произход; образование; политически убеждения; лично и обществено
положение; имуществено положение; осъдителен иск за осъждане на ответника да
възстанови положението преди нарушението по посочените по-горе дискриминационни
признаци, като възстанови ищцата на работа в Института за български език към БАН,
както и да насрочи конкурс за научното звание „професор“, като допусне ищцата до
участие в този конкурс; осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата
обезщетения за претърпените имуществени и неимуществени вреди, както следва:
обезщетение за имуществени вреди за пропуснати ползи от неполучени трудови
възнаграждения в периода от 09.11.2000 г., когато е издадена Заповед № 341/09.11.2000 г.
за уволнението на ищцата, до датата на завеждане на иска /06.03.2019 г./, което
обезщетение е в размер на 165 000 лв. /сто шестдесет и пет хиляди лева/. Размерът на
обезщетението е определен по следния начин: пропуснати ползи за месечно трудово
възнаграждение в размер на 750 лв. /седемстотин и петдесет лева/ за процесния период /от
09,11.2000 г. до 06.03.2019 г./, който се равнява на 220 месеца (220x750=165000);
обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания в периода от
09.11.2000 г., когато е издадена Заповед № 341/09.11.2000 г. за уволнението на ищцата, до
датата на завеждане на иска /06.03.2019 г./, което обезщетение е в размер на 165 000 лв.
/сто шестдесет и пет хиляди лева/. Размерът на обезщетението е определен по следния
начин: неимуществени вреди в размер на 750 лв. /седемстотин и петдесет лева/ месечно за
процесния период /от 09.11.2000 г. до 06.03.2019 г./, който се равнява на 220 месеца
1
(220x750=165000), ведно със законната лихва върху всяко месечно обезщетение за периода
от 09.12.2000 г. до окончателното плащане на задължението.
В исковата молба са налице твърдения, че претенидраното обезщетение за
имуществени вреди за пропуснати ползи от неполучени трудови възнаграждения е за
периода от 09.11.2000 г., когато е издадена Заповед № 341/09.11.2000 г. за уволнението на
ищцата, до датата на завеждане на иска /06.03.2019 г./. Искът е с правно основание чл. 49
от ЗЗД, който е в сила от 22.11.1950 г., а не Законът за защита от дискриминация .
Действително Законът за защита от дискриминация е в сила от 01.01.2004 г., но
дискриминацията е забранена и в редица други нормативни актове от същия или по-висш
ранг с пряко действие на територията на страната: Конституцията на Република България
(напр. съгласно чл. 38 от КРБ никой не може да бъде преследван или ограничаван в
правата си поради своите убеждения, пито да бъде задължаван или принуждаван да дава
сведения за свои или чужди убеждения); Европейската конвенция за защита правата на
човека и основните свободи (ратифицирана със закон, приет от НС на 31 юли 1992 г. - ДВ,
бр. 66 от 14.08.1992 г., оби., ДВ, бр. 80 от 2.10.1992 г., в сила от 7.09.1992 г., изм. и дои. с
Протокол № 11 от 11.05.1994 г. - бр. 137 от 20.11.1998 г., в сила от 1.11.1998 г., изм. и дои.
с Протокол № 14 от 13.05.2004 г. - бр. 38 от 21.05.2010 г., в сила от 1.06.2010 г.) - съгласно
чл. 14 от ЕКПЧОС упражняването на правата и свободите, предвидени в тази конвенция,
следва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана по-специално на пол,
раса, цвят на кожата, език. религия, политически и други убеждения, национален или
социален произход, принадлежност към национално малцинство, имущество, рождение
или друг някакъв признак; Конвенция за борба срещу дискриминацията в областта на
образованието (Приета по време на XI-та сесия па Генералната конференция на ЮНЕСКО
на 14.12.1960 г. Ратифицирана с указ № 508 па 17.11.1962 г.); Конвенция за премахване на
всички форми на дискриминация по отношение на жените (Приета и открита за
подписваме, ратификация и присъединяване с резолюция 34/180 на ОС на ООН от
18.12.1979 г.) и др. Освен това съгласно чл. 8, ал. 3 от Кодекса на труда (в сила от
01.01.1987 г., Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001
г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) при осъществяване на трудовите
права и задължения не се допуска пряка или непряка дискриминация, основана на
народност, произход, пол, сексуална ориентация, раса, цвят на кожата, възраст,
политически и религиозни убеждения, членуване в синдикални и други обществени
организации и движения, семейно и материално положение, наличие на психически или
физически увреждания, както и различия в срока на договора и продължителността на
работното време. Съгласно чл. 8, ал. 3 от КТ, в редакцията на нормата, актуална към 2000
г. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.), при осъществяването на трудовите права и задължения не
се допускат никаква дискриминация, привилегии или ограничения, основани на народност,
произход, гюл, раса, политически и религиозни убеждения, членуване в синдикални и
други обществени организации и движения, обществено и материално положение.
Представя писмени доказателства, които иска да бъдат приети.
2
Ответникът Институт за български език «Проф. Любомир Андрейчин», гр. София е
депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с
който заявява, че оспорва иска по подробно изложени съображения. Представя писмени
доказателства, които иска да бъдат приети.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК разпределението на доказателствената
тежест е, както следва: ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване следните правопораждащи факти: осъществяването на дискриминационните
признаци: социален произход; образование; политически убеждения; лично и обществено
положение; имуществено положение; че са налице предпоставките ответника да възстанови
положението преди нарушението по посочените по-горе дискриминационни признаци, като
възстанови ищцата на работа в Института за български език към БАН, както и да насрочи
конкурс за научното звание „професор“, като допусне ищцата до участие в този конкурс;
наличието на претърпени имуществени и неимуществени вреди, както следва: обезщетение
за имуществени вреди за пропуснати ползи от неполучени трудови възнаграждения в
периода и техния размер, противоправното действие на служители на ответника, както и
връзката с вредите, а ответникът следва да докаже фактите, от които произтичат
възраженията му.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по
смисъла на чл.127 и чл.128 от ГПК.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание, за което да се призоват страните. Основателно е направеното с
исковата молба и отговор искане за приемане на писмените доказателства, тъй като са
относими към предмета на делото.
Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото документите,
приложени под опис към исковата молба и отговора на исковата молба.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение. На ищеца да се
връчи препис от отговора на исковата молба и доказателствата, а на ответника да се връчи
препис от уточняваща молба от 06.02.2023 г.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.05.2023 г. от
11.15 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.

3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4