Р Е Ш Е Н И Е
№ …….
гр.****, 12.05.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав, в публично заседание, проведено на двадесет и осми март през две хиляди и единадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА
при секретаря М.М., като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 14408 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от ищците П.И.Т., Ц.А.А.-Т., М.М.Т. и Н.О.Т. субективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС за осъждане на
ответниците М.В.К. и П.Т.К. да предадат на ищците владението на недвижим имот,
представляващ: реална част от новообразуван имот с идентификатор
10135.2515.3567 по Кадастралната карта на с.о.”Ален мак”, землище Виница,
целият с площ от 2863 кв.м., като реалната част заема източната част от
новообразувания имот с площ от 889 кв.м., при граници:имот № 7 и останалата част
на имот № 3567, обозначена в син цвят на приложената на л.48 от делото скица.
В исковата и уточняващата молби ищците твърдят, че са наследници по закон
на И. С. Т., на когото приживе, с разрешително № 3939/13.11.1967г. на Директора
на Районна Дирекция на горите-**** е било предоставено за вечно ползване земя с
площ от 1 дка от горския фонд на местност «Борук дере», в землището на
с.Виница. Сочат, че синовете на наследодателя – П.Т. и О. Т. по време на
браковете си с Ц.Т. и М.Т. са извършили заплащане на предоставената за ползване земя и са се
снабдили с констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по реда на параграф
4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Твърдят, че въз основа на трансформираното право на ползване
в право на собственост са станали собственици на процесния имот, който
понастоящем представлява реална част от новообразуван имот № 10135.2515.3567,
целият с площ от 2863 кв.м., като реалната част заема източната част от
новообразувания имот с площ от 889 кв.м. и е при граници:имот № 7 и останалата
част на имот № 3567, обозначена в син цвят на приложената на л.48 от делото
скица. Твърдят, че тази част е идентична на реална част от имот № 1146 по КП
«Ален мак» местност «Борук дере», землище кв.Виница, гр ****, с площ от 1000
кв.м. Сочат, че имотът се владее без правно основание от ответниците М. и П. К.,
поради което молят съда да уважи предявените искове и да осъди ответниците да
им предадат владението на процесната реална част от имота. Претендират за присъждане
на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците П.К.
и М.К. са
депозирали писмен отговор, в който изразяват становище за неоснователност на
предявените искове. Оспорват активната материалноправна леитимация на ищците
като собственици на процесния имот въз основа на трансформация на надлежно
предоставено им право на ползване в право на собственост, тъй като не са били
налице предпоставките на параграф 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. По тази причина
оспорват и издадения в полза на ищците констативен нотариален акт за
собственост № 189, том 7, дело № 731/25.09.2002г. Твърдят, че са собственици на
процесната реална част от имот № 3567 по ПНИ на СО.»Ален мак» като
собствеността са придобили въз основа на договор за покупко-продажба,
обективиран в нот.акт № 57, том 4, рег.№ 4569, дело № 639/29.07.2003г., както и
въз основа на сключеният в последствие договор за доброволна делба. Посочват,
че праводателката им е била собственник на продадения имот въз основа на
надлежно проведена и завършила реституционна процедура. В условията на
евентуалност въвеждат твърдение за придобИ.е на собствеността по отношение на
имота въз основа на изтекла в тяхна полза кратка 5-годишна давност в качеството
им на добросъвестни владелци или в
евентуалност след изтичане на дългата 10-годишна давност, чрез присъединянване
на собственото им владение към това на праводателката им считано от въвода и
във владение през 1994г.
В съдебно заседание ищците, чрез
процесуалния си представител поддържат предявените искове и молят да бъдат
уважени.
Ответниците – П.К. и М.К. оспорват
предявените срещу тях искове и молят за отхвърлянето им. Претендират за
присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
СЪДЪТ, след като
взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
С
разрешително № 3939/13.11.1967г., въз основа на Постановление на МС от
31.01.1963г. и решение от 20.04.1967г. на Комисията за разпределение на земите,
на И. С. Т. е предадено за безплатно вечно ползване имот с площ от 1 дка земя
от горския фонд е местност „Борук дере”, землище с.Виница, при съседи: дере и
горски фонд, представляващо парцел № 1.
В
декларация и Молба до техническата служба при кметство „Чайка”, при Община ****
от 13.06.1992г. И. С. Т. е декларирал, че в предоставеният му за ползване имот
с площ от 1000 кв.м. от горски фонд с.Виница, при съседи: дере, М. Тодорова, М.
Тодорова, И. Георгиев няма застроена площ и друго строителство, а имотът се
използва изключително за земеделски и здравословни нужди.
С
решение на Варненски окръжен съд постановено на 21.10.1997г. по гр.д. № 960/1996г. е обявен за нищожен
отказът на кметския наместник от 08,06.1994г. да признае права по параграф 4
ЗСПЗЗ на наследниците на И. С. по
отношение на предоставената им за ползване земя с площ от 1000 кв.м. в
местността „Борук дере”. Обявена е оценка на имота в размер на 71500 /71,50
деноминирани/ лева. Оценката е заплатена от П. и О. Т. по сметка на „Общинска
банка” АД с вносна бележка от 14.08.2002г.
С
нот.акт за собственост № 189, том 7, рег. № 12781, дело № 731/2002г., П.И.Т. и О. И.Т. са признати за собственици
на имот с площ от 1000 кв.м., находящо се в землището на гр.****, кв.Виница,
местност „Борук дере”, представляващо ПИ № 1146 по КП на местност „Ален мак”, при граници: ПИ № 1149, 1148, 1147, 1145, 2128-дере.
Видно
от представеното по делото удостоверение за наследници, след смъртта си на
09.07.2003г. О. И.Т. е оставил за свои наследници по закон съпругата си М.М.Т.
и дъщеря си Н.О.Т.. От приложеното на л.93 от делото удостоверение за
наследници пък се установява, че наследници на И. С. Т., починал на
04.02.1994г. са синовете му П. и О. Т.
С решение № 107/08.09.1993г. ПК-****
е възстановено правото на собственост на наследниците на К. М. Ж. в стари
реални граници по отношение на нива с площ от 1,130 дка, находяща се в
територия по параграф 4 на Виница, местност „Бурука”, представляваща имот № 1146
по КП на местността от 1990г., при граници: от изток-дере, от запад – имот пл. №
1147, 1148, 1149, от север – дере и от юг – имот пл. № 1145. За установяване
собствеността по отношение на описания имот в полза на М. К.ва Г. е съставен
констативен нот.акт № 36, том 14, дело № 8928/1995г. /л.25/.
С протокол № 298/06.12.1994г.
наследниците на К. М. Ж. са въведени във владение на имота с площ от 1,130 дка,
няходящ се в землището на кв.Виница, местност „Борука”, представляващ ПИ № 1146,
при граници: дере, имот № 1147, 1148, 1149, дере и имот № 1145.
Видно от представеното удостоверение
за наследници /л.136/, К. М. Ж. е починал на 02.05.1968г. и негови наследници
са съпругата му Ирина Желева Ж.а починала през 1970г. и дъщеря ми М. К.ва Г.
С нот.акт № 57, том 4, рег. № 4569,
дело № 639/2003г. М. К.ва Г. продава на М.К. собствения си недвижим имот с площ
от 889 кв.м. в кв.Виница, на гр.****, местност „Ален мак” съставляваща част от
ПИ № 1146 в кв.84, целият с площ от 1130 кв.м., при граници: дере, имот № 1148,
1149, дере и останалата част от имот № 1146, целият с площ от 1130 кв.м.. Със
същият нот.акт М. Г. е продала на Р. Т. Н. и С. Добрев Г. собствения си
недвижим имот придобит по ЗСПЗЗ, с площ от 241 кв.м., находящ се в гр.****,
кв.Виница, местност „Ален мак” /”Борука”/, представляващ част от имот пл. №
1146 в кв.88, целият с площ от 1130 кв.м., при граници: от изток - дере, от
запад - имот № 1147, от север – останалата част от имот № 1146.
По силата на договор за доброволна
делба от 05.09.2003г. между М. и П. К., С. Г. и Р. Н., К. получават в дял и
стават изключителни собственици на ПИ с площ от 889 кв.м., находящ се в гр.****,
кв.Виница, местност „Ален мак”, представляващ североизточната част от ПИ № 1146
по плана на СО.
Представени са бележки – приходни
квитанции за заплатени от ищците Т. данъчни задължения за имот № 1146 в
местност „Борук дере” за 2005- 2010г.
В хода на производството е проведена
Съдебно-техническа експертиза /СТЕ/ поддържана в съдебно заседание от вещото
лице Д.П., от заключението на която се установява, че е налице идентичност
между имота, за който е съставен констативния нот.акт № 62/2002г. и процесния
имот за реалната част от 889 кв.м.
Посочено е, че съобразно отразените граници: „горски фонд и дере” на
предоставения за ползване имот с разрешително № 3930/13.11.1967г., не може да
се установи идентичност между него и процесния имот. Дадено е заключение за
идентичност между имота възстановен с решението на ПК-**** № 107/1993г. с имота
предмет на нот.акт № 57/2003г. и този по договора за доброволна делба от
05.09.2003г.
В заключението си по допълнителната
СТЕ от 24.01.2011г. вещото лице П. посочва, че по съседи не може да се направи
извод за идентичност между имота възстановен с решението на ПК и имота описан в
Протокола от 15.01.1951г. /т.2/, поради липса на съседи и идентификация на
имота по стар план описан в решението, но по данните от ПКП на СО.”Ален мак”
може да се направи заключение за идентичност.
В хода на процеса са събрани и
гласни доказателства чрез разпит на свидетелите М. П. М., С. Б. Я. и К. И. К.ов.
Свидетелите М. и Я. излагат, че
познават имота на П.Т., който се намирал по пътя за к.к.”Златни пясъци”,
разклона за Аладжа манастир. Мястото имало продълговата форма, от едната страна
имало нещо като дере, рекичка, а от другата насип.П. посещавал мястото поне 2
пъти годишно, имал намерение да строи. Свидетелят М. излага, че е посещавал
имота 2 пъти – единият път през 1995-96г., а вторият през 2005-2006г.
Свидетелят Я. посочва, че при последното му посещение преди 2005г. имотът е бил
неограден. Имотът не бил застроен.
Свидетелят К.ов излага, че познава
имота на П.К. от момента на закупуването му през 2003г., тъй като е негов
съсед. Посочва, че е виждал само П. в имота на два месеца веднъж и не знае дали
имотът има други собственици. В имота имало насаждения и лека дървена постройка.
Предвид така установеното от
фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Изложената в исковата молба фактическа обстановка и формулираният въз
основа на нея петитум обуславят извод за предявени в условията на активно и
пасивно субективно съединяване искове с правно основание чл.108 от ЗС за
осъждане на ответниците да предадат на ищцците владението върху описания в
исковата молба недвижим имот, представляващ: реална част от новообразуван имот
с идентификатор 10135.2515.3567 по Кадастралната карта на с.о.”Ален мак”,
землище Виница, целият с площ от 2863 кв.м., като реалната част заема източната
част от новообразувания имот с площ от 889 кв.м., при граници:имот № 7 и
останалата част на имот № 3567, обозначена в син цвят на приложената на л.48 от
делото скица. Основателното
провеждане на предявените ревандикационни искове е обусловено от
установяване по пътя на пълното и главно доказване на елементите от фактическия
състав на приложимата разпоредба на чл. 108 от ЗС, а именно: право на собственост
на ищците, придобито на твърдяното основание, упражнявана фактическа власт от
ответниците върху спорния имот, както и липса на правно основание за това. В
настоящият случай материално правната си легитимация ищците извеждат от твърденията
за трансформиране по реда на &4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на предоставеното на
наследодателят им И. С. Т. право на ползване на имота с площ от 1 дка в
местността „Борук дере” с разрешително № 3939/13.11.1967г. на районния
директор на Районна дирекция на горите-**** в право на собственост. Съобразно
наведените твърдения и правилото за разпределение на доказателствената тежест
на чл.154 от ГПК , в тежест на ищците е било да установят наличието на
предпоставките на & 4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а именно: да е предоставено
право на ползване върху процесния имот с акт по &4, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
респективно с акт по &63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, да е построена сграда върху
земята до 01.03.1991г. и да е заплатена на собственика чрез общината. В
настоящия случай съвкупната преценка на събраните по делото доказателства
налага извод, че въведното от ищците придобивно основание не е породило в тяхна
полза твърдяните права на собственост по отношение на процения имот. Не се
установи на наследодателят на ищците – И. Т. да е било надлежно предоставено
право на ползване от категорията на онези, които с влизане в сила на
разпоредбата на &4а от ПЗР на ЗСПЗЗ да се е прекратило и при наличието на
посочените по-горе предпоставки да се е трансформирало в право на собственост.
Това е така, тъй като правото на ползване на наследодателя Т. е предоставено
въз основа на 21-во Постановление на ЦК на БКП и МС от 31.01.1963г., което се
включва в цитираните основания за придобИ.е на валидно право на ползване в
& 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, но съгласно същото валидното предоставяне на право
на ползване става с решение на ИК на
ОбНС, действащ на територията, в която се намира земята, а не както е в случая
от некомпетентен орган, какъвто е акта на Директора на районна дирекция на
горите-****. От тук следва извода, че на наследодателят на ищеца не е
предоставено надлежно право на ползване, поради което и в негова полза,
респективно на наследниците му не е възникнало право да изкупят имота и да го
придобият. От друга страна, дори да се направи противен на изложеното по-горе
становище извод, не е налице и вторият елемент от фактическия състав водещ до
придобИ.е на права от бившия ползвател, а това е застрояването му към
01.03.1991г. Доказателства за застрояването на имота не са ангажирани от
ищците, а и от показанията на разпитания в хода на процеса свидетел – Я., които
съдът кредитира като произходящи от безпристрастен свидетел с преки и
непосредствени впечатления от имота и на това основание ги поставя в основата
на правните си изводи се установява, че имота, за който претендират права
ищците не е бил застроен. В същият слисъл са и декларираните през 1992г.
обстоятелства от наследодателя И. Т.. След тези правоотричащи констатации за
правото на ползване на ищците е правно ирелевантно извършено ли е от тях
заплащане на стойността на имота или не и станало ли е това в
законоустановените срокове за това. С оглед изложеното съдът намира, че ищците
не са установили при условията на пълно и главно доказване, че са станали
собственици на процесния имот на основание трансформация на права по реда на &
4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Не са налице и основания за признаване в тяхна полза на
права по реда на & 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като съгласно цитираната
разпоредедба ползвателят не може да придобие право на собственост, ако земята е
на по-малко от
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.И.Т., ЕГН **********,***, Ц.А.А.-Т., ЕГН **********,***,
М.М.Т., ЕГН **********,***, район
«Слатина», ул.»Калина Малина» № 1, ет.7, ап.19 и Н.О.Т., ЕГН **********,***, район «Слатина», ул.»Калина Малина» №
1, ет.7, ап.19 субективно кумулативно
съединени искове за осъждане на ответниците М.В.К., ЕГН ********** и П.Т.К., ЕГН ********** *** да предадат на ищците владението на
недвижим имот, представляващ: реална част от новообразуван имот с идентификатор
10135.2515.3567 по Кадастралната карта на с.о.”Ален мак”, землище Виница,
целият с площ от 2863 кв.м., като реалната част заема източната част от
новообразувания имот с площ от 889 кв.м., при граници: имот № 7 и останалата
част на имот № 3567, обозначена в син цвят на приложената на л.48 от делото
скица, която приподписана от съда представлява неразделна част от настоящото
решение, при твърдения за придобИ.е на собствеността в следствие на
трансформиране на предоставено на наследодателят И. С. Т., починал на
04.02.1994г. право на ползване с разрешително № 3939/13.11.1967г. по реда на
&4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а за ищците М.Т. и Н.Т. и по наследяване от своя
наследодател О. И.Т., починал на 09.07.2003г., на основание чл.108 от ЗС.
ОСЪЖДА П.И.Т., ЕГН **********,***, Ц.А.А.-Т., ЕГН **********,***,
М.М.Т., ЕГН **********,***, район
«Слатина», ул.»Калина Малина» № 1, ет.7, ап.19 и Н.О.Т., ЕГН **********,***, район «Слатина», ул.»Калина Малина» №
1, ет.7, ап.19 ДА ЗАПЛАТЯТ М.В.К., ЕГН ********** и П.Т.К.,
ЕГН ********** *** СУМАТА ОТ 1170,00 /хиляда сто и седемдесет/ лева, представляваща сторени от ответниците
по делото съдебно-деловодни разноски, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от
получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: