МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДА ПО НОХД №229/2017г., по описа на РРС, ХІ н.с.
Русенска Районна
прокуратура е обвинила подс.С.М.Я., с ЕГН-**********, в това, че на 04.09.2015 година, в град Русе, в
условията на опасен рецидив противозаконно присвоил чужди движими вещи -
мобилен телефон марка „Alcatel One touch idol 2 brown“, с IMEI: 864694020135401,
ведно с карта памет 6 гигабайта и силиконов калъф, всичко на обща стойност
192.00 лева, собственост на В.К.В., които владеел, поради което и на основание чл.206,
ал.3, пр.2, във вр. с ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа
обвинението.
Подсъдимият е редовно
призован, не е доведен от Затвора – Белене, поради влошено здравословно
състояние и не се явява. Делото се разглежда в негово отсъствие, в присъствието
на служебно назначен защитник и при изпълнение на процедурата и изискванията на
чл.269, ал.3 от НПК.
Съдът, приема за
установена по делото следната фактическа обстановка:
Подс. С.М.Я. ***,
български гражданин, със завършено средно образование, неженен, осъждан,
неработи, сЕГН-**********.
На 04.09.2015 година, подсъдимият
С.М.Я. *** със свидетелката В.К.В.. Двамата не се познавали. Виждали се за
първи път. Повод за срещата помежду им била обява за продажба на лек автомобил
„Опел Корса“ с регистрационен № Р 5442 АТ -собственост на свидетелката В.К.В.. Той помолил дъщеря си да
покаже автомобила на проявяващ интерес кандидат-купувач –подс.С.М.Я., тъй като
бил зает. В тази връзка свидетелката В.К.В. отишла шофирайки автомобила на
улица „Цар Калоян“ в град Русе, в близост да професионалната гимназия по
машиностроене и започнала да чака. Не след дълго при нея дошъл иподсъдимият С.М.Я..
Представил се с името „Красьо“. Започнал да оглежда моторното превозно средство
и поискал да го изпробва. Свидетелката В.К.В. му отстъпила „шофьорското място“.
Подсъдимият С.М.Я. привел в движение и започнал да управлява автомобила по
съседните улици. След това се върнал на първоначалното място. Казал на
свидетелката В.К.В., че автомобила му харесва и желае да го купи. Поискал от
нея мобилния й телефон да се обади на баща си и да поиска пари от него.
Свидетелката В.К.В. му дала мобилния си телефон „Alcatel
One touch idol 2 brown“,
ведно с карта памет от 6 гигабайта и силиконов калъф. Подсъдимият С.М.Я. взел
мобилния телефон и излязъл от автомобила. Застанал недалеч от него и набрал
някакъв номер. Почакал със слушалка до ухото и след това отишъл до вратата на
свидетелката В.К.В., подал й телефона и казал, че баща му не отговаря. След
няколко минути подсъдимият С.М.Я. отново поискал мобилния телефон от
свидетелката В.К.В., за да проведе разговор с баща си и после ще си го получи
обратно. Свидетелката В.К.В. отново му го дала с мисълта, че само му отслужва
да проведе един разговор. Подсъдимият С.М.Я. набрал някакъв номер и започнал да
говори с някого по телефона. При тези си действия той започнал бавно да върви и
да се отдалечава от автомобила. В този момент свидетелката В.К.В. прибирала от
чекмеджето на арматурното табло на автомобила свои лични вещи и не обръщала
внимание на движенията и действията подсъдимияСевдим М.Я.. В този момент подсъдимият
поискал да задържи за себе си мобилния телефон и да не го връща на
собственичката му. Подсъдимият С.М.Я. знаел, че мобилния телефон не е негов и
му е предоставен само за да проведе разговор с него и се очаква след това да го
върне. В изпълнение на замисленото,подс. С. Я. влязъл в най-близкия вход на
жилищната сграда намираща се в непосредствена близост и се укрил. Изчакал
свидетелката В.К.В. да си тръгне от мястото, след което отишъл в дома на брат
си С.М.Я. и предал мобилния телефон, като поискал от него да го заложи в
заложна къща, тъй като самият той не можел да стори това понеже нямал лична
карта. Относно телефона,подсъдимияСевдим М.Я. казал на брат си, че е негов и
иска да го заложи защото му трябват пари. Същия ден свидетелят С.М.Я. взел
мобилния телефон и го заложил в „Свежи пари заложна къща –19“ ЕООД в град Русе,
с комисионер И.К.Д.. За залога бил изготвен заложен билет № 860 от 04.09.2015
година, аполучената сума от залога в размер на 70.00 лева свидетелят С.М.Я.
предал на брат си -подсъдимияСевдим М.Я., кайто взел предоставените му пари и
нямал намерение да откупува мобилния телефон след падежа на заложената вещ.
През мес.11.2015 год. мобилният телефон собственост на свидетелката В.К.В. бил
закупен от заложната къща от свидетеля В.В.М.. Междувременно когато на 04.09.2015
година свидетелката В.К.В. разбрала, че е излъгана от подсъдимияСевдим М.Я., тя
веднага отишла в Първо районно управление „Полиция“ при Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи - град Русе и подала заявление по повод на
случилото се. Извършването на проверка по случая било възложено на свидетеля С.К.Х.
— полицейски служител в Първо районно управление „Полиция“ при Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи — град Русе. В хода на проверката
свидетелят С.К.Х. установил самоличността на извършителя на деянието, а именно подсъдимияСевдим
М.Я.. В хода на разследването по делото била изготвена съдебна
ценово-икономическа експертиза, според която стойността на присвоените вещи
възлиза на сумата от 192.00 лева. Местонахождението на мобилния телефон било
установено и същият бил върнат на неговата собственичка - свидетелката В.К.В.,
без карта памет от б гигабайта на стойност 8.00 лева и силиконов калъф на
стойност 4.00 лева.
Изложената фактическа
обстановка се установява от свидетелските показания на В.К.В. /и прочетени по
реда на чл.281 от НПК/, С.К.Х., Л.Й.Т., И.К.Д., както и от приложените към
материалите по делото писмени доказателства и доказателствени средства -
справка за съдимост, биографична справка, декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние, декларация, фотоалбум, протокол за разпознаване
на лица, съдебна ценово-икономическа експертиза, фактура, допълнително
споразумение, договор за лизинг, заложен билет, протокол за доброволно
предаване, разписка, доклади за установени факти и предприети действия,
докладна записка, съдебни разпореждания, писма, справки, заявление, обяснения.
Анализ на
доказателствата и правни изводи
Съгласно чл.102 от НПК в
наказателното производство подлежи на доказване извършеното престъпление и
участието на подсъдимия в него. Съдът счита, че от всички събрани по делото
доказателства, безспорно се установи факта на извършено престъпление, за което
е обвинен подс.С.Я.. Доказателствата, имащи за източник всяко от
доказателствените средства по делото са съответстващи си и логично разкриват
фактическата обстановка на деянието. В събрания доказателствен материал по
делото не съществуват противоречия. От събраните доказателства, Съдът е
достигнал до единствено възможният извод за виновността на подсъдимия и за
постановяване на осъдителна присъда спрямо него.
Съдът намира за
несъмнено и безспорно доказано по делото, че от обективна и субективна страна подсъдимият
С.М.Я. е осъществил състава на престъплението по чл.206, ал.3, пр.2 във връзка
с ал.1 от НК, тъй като на 04.09.2015 година, в град Русе, в условията на опасен
рецидив противозаконно присвоил чужди движими вещи - мобилен телефон марка „Alcatel One touch idol 2 brown“, сIMEI: 864694020135401, ведно
с карта памет 6 гигабайта и силиконов калъф, всичко на обща стойност 192.00
лева, собственост на В.К.В., които владеел.
От субективна страна подсъдимият
С.М.Я. е осъществил състава на престъплението по чл.206, ал.3,
пр.2 във вр. с ал.1 от НК, действайки с пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2
от НК. Съзнавал е обществено-опасния характер на деянието и неговите обществено-опасни
последици и е целял тяхното настъпване. Подсъдимият съзнавал, че в негова
фактическа власт, на правно основание, се намират чужди движими вещи - мобилен
телефон с карта памет и силиконов калъф, които следва да върне на собственика
им след като ги ползва. Въпреки това той ги задържал за себе си, а впоследствие
се е разпоредил с тях, като ги заложил без да има намерение да ги откупва. По
този начин той излязъл извън предоставените му правомощия за разпореждане с
предмета на посегателство. Подсъдимият С.М.Я. извършил деянието в условията на „опасен
рецидив“ в хипотезата на чл.29, ал.1, б. „б“ от НК, тъй като е извършил
настоящото престъпление, след като е бил осъждан два пъти на „лишаване от
свобода“ за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е било отложено по чл.66 от НК. Видно от
справката му за съдимост, подсъдимият С.М.Я., преди да извърши деянието по
настоящото дело е бил осъден по НОХД № 376/2009 год., по описа на Районен съд -
град Силистра с наказание 18 месеца лишаване от свобода за извършено
престъпление по чл.211, предл.2, във вр. с чл.209, ал.1 от НК. Посоченото
наказание е било изтърпяно от подсъдимияС.М.Я. на 09.07.2011 год. От този
момент - до 04.09.2015 година - датата на извършване на настоящото деяние, не е
изтекъл срок от пет години по смисъла на чл.30, ал.1 от НК. По НОХД № 1668/2009
год., по описа на Районен съд — град Русе, подсъдимият С.М.Я. е бил осъден на
лишаване от свобода за срок от две години и четири месеца за извършено
престъпление по чл.211, предложение 3 във връзка с чл.209, ал.1 във връзка с
чл.26, ал.1 от НК. От момента на изтърпяване на наказанието– 09.07.2011 година -
до 04.09.2015 година - датата на извършване на настоящото деяние, не е изтекъл
срок от пет години по смисъла на чл.30, ал.1 от НК.
При
индивидуализацията на наказанието, Съдът отчита като смекчаващи отговорността
обстоятелства влошеното здравословно състояние, признанието на вината на
досъдебната фаза на производството, стойността на инкриминираната вещ /2 пъти
под прага на минималната работна заплата към датата на деянието/. Като
отегчаващи вината обстоятелства, Съдът приеманаличието на предишни осъждания за извършени
престъпления от общ характер, извън квалификацията на обвинението. Предвид това и с оглед видът на
конкретното престъпление и обществената опасност от извършване на този вид
престъпления, Съдът приема, че следва да се наложи наказание къмминималнопредвидения
в закона размер, тъй като законодателят е определил в ал.3 на чл.206 от НК
изключително високи граници на размера на наказанието /в частност долната
граница - от 3 години/, при липсата на многобройни смекчаващи вината
обстоятелства или наличието на изключителни такива, които да мотивират
приложението на чл.55 от НК. Мотивиран така, Съдът приема, че целите на
наказанието ще се постигнат с определяне на наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, за
срок от ТРИ ГОДИНИ, което да се изтърпи
при първоначален СТРОГ режим, съгласно разпоредбите на чл.57 от ЗИНЗС.
На основание чл.50, ал.1
от НК, на подсъдимият не следва да се налагат наказаниялишаване от права по
чл.37, ал.1, т.6 и т.7 от НК, тъй като по делото не се налични доказателства
той да заема определена обществена или държавна длъжност, както и да упражнява
определена професия или дейност във връзка с повдигнатото му обвинение. По
делото няма данни подсъдимият да притежава движимо или недвижимо имущество,
което би могло да подлежи на конфискация.
Така наложеното
наказание по преценка на съда съответства в пълна степен на обществената
опасност на дееца и деянието. С налагането му последният ще има възможност да
преусмисли постъпката си и да съобрази в бъдеще поведението си със законоустановените
порядки в обществото. Това наказание е насочено към постигане на визираните в
чл.36 и чл.57, ал.1 от НКцели и в пълна степен би оказало превъзпитателно
въздействие на подсъдимия.
Подсъдимият следва да
заплати направените по делото разноски по досъдебното производство и съдебно
производство, общо в размер на 40,00 лв., на основание чл.189, ал.3 от НПК.
Мотивиран така, Съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия :