РЕШЕНИЕ

 

№

 

гр.*** 16.07.2018 година

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на четиринадесети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ

при секретаря Елеонора Йотова,

като разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№ 170 по описа за 2018 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.124 и чл.537, ал.2 от ГПК

 

В РС – *** е постъпила искова молба от И.Н.И., с ЕГН ********** *** против Г.Т.Л., с ЕГН ********** *** и В.Н.В., с ЕГН ********** ***, с която са предявени обективно съединени искове, с правно основание чл. 124, ал. 1 и чл.537, ал. 2 от ГПК за признаване право на 1/3 ид.ч. собственост върху недвижим имот, придобит по наследство, а именно: УПИ, находящ се в ***, общ. ***, ул. ***, съставляващ парцел ХХI-62, кв.4, целия от 1503 кв.м., заедно с построените в него двуетажна жилищна сграда, жилищна сграда и второстепенна постройка, при граници и съседи: улица, имот № ХХII-61, имот № III-57 и имот № IV-55 и имот № ХХ-63, както и на основание чл.537, ал.2 да се отмени /обезсили/ н.а. № 126, том 3, рег. № 2196, дело № 360/19.07.2017 г. на помощник нотариус по заместване н.ц.при нотариус И.И.рег. № 023 на НК по отношение на по 1/3 за всяка от ответниците. В исковата молба се твърди, че страните са наследници по закон на Н.И.А., починал на 06.04.2002 г., б.ж. на ***, общ. ***, като ищеца е син на първата ответница и брат на втората. Твърди се, че с н.а. № 126, том 3, рег. № 2196, дело № 360/19.07.2017 г. на помощник нотариус по заместване н.ц.при нотариус И.И.рег. № 023 на НК ответниците са признати за собственици на основание наследство и давностно владение върху процесния недвижим имот при права, както следва: 4/6 ид. ч. за Г.Л. и 1/6 ид.ч. за В.В.. Твърди се още, че непосредствено след като са се е снабдили с нотариален акт за собственост на основание наследство и давностно владение първата ответница е прехвърлила своята ид.ч. от процесния имот на втората ответница с последващ договор за покупко – продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № № 127, том 3, рег. № 2197, дело № 361/19.07.2017 г. на помощник нотариус по заместване н.ц.при нотариус И.И.рег. № 023 на НК, с район на действие РС гр. ***. Твърди се още, че процесния имот е придобит от общия им наследодател – Н.И.А., починал на 06.04.2002 г. по наследство не е бил в режим на СИО между него и първата ответница, което променяло квотите в съсобствеността между страните от по 1/3 ид.ч. за всеки от тях.

ИЩЕЦА – редовно призован се явява лично и с пълномощника – адв. И.А. от ПлАК, който от името на доверителя си поддържа молбата. Излага подробни доводи за нейната допустимост, основателност и доказаност. Позовава се на писмени и гласни доказателства. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответниците такива.

ОТВЕТНИЦИТЕ – редовно призовани се явява лично само втората от тях. Представляват се от адв. М.П. от САК, която от името на доверителите си взема становище, че оспорва изцяло предявените обективно съединени искове. Изказва подробни съображения за стриктно спазване на процедурата по снабдяване с документ за собственост на основание наследство и давностно владение и законосъобразност на последващата сделка, с която втората ответница е придобила 4/6 ид.ч. притежавани от първата ответница от процесния имот. Претендира разноски.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл. 235, ал.2 от ГПК прие за установено от фактическа и правна страна следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:

Предявените искове са допустими.

Съгласно Тълкувателно решение №178/30.06.1986 г. по гр. дело №150/1985 г. на ОСГК на ВС гражданскоправните искове за защита на правото на собственост са ревандикационният иск по чл.108 от Закона за собствеността, негаторният иск по чл.109 от Закона за собствеността и установителният иск по чл.97 ал.1 от ГПК (отм.)(идентичен на чл.124, ал.1 от действащия ГПК), като собственикът прибягва към всеки от тях в зависимост от характера на породения спор за правото му на собственост и от това кой владее вещта, предмет на това право. С издаването на нотариален акт за собственост на недвижим имот на основание наследство и давностно владение на лице, което не е единствен собственик на имота, се поражда спор за правото на собственост между това лице и притежателя на съсобственост в имота. Затова съсобственикът на недвижимия имот има правен интерес да търси защита на правото си на собственост, като закона изрично е посочил редът, по който собственикът може да защити правото си – по исков ред срещу лицата, които се ползват от нотариалния акт, което обуславя активната и пасивната легитимация на страните в процеса.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА по чл.124, ал.1 от ГПК:

Предявени са положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и иск по чл.537, ал.2 от с.з.

Правен интерес от иск по чл.124 ал.1 от ГПК е налице при нарушаване правото на собственост и спор между страните по делото относно това право. При иск по чл.124, ал.1 от ГПК ищецът следва да докаже, че ответника не е станал собственик на имота на посоченото в констативния нот. акт правно основание – наследство и изтекла придобивна давност, и че през последните 10 г. е упражнявал и упражнява фактическа власт върху същия. Ако в рамките на общо исково производство за установяване право на собственост срещу лице, ползващо се от констативен нотариален акт, издаден на основание обстоятелствена проверка за изтекла придобивна давност, се направи възражение за липсата на изтекла придобивна давност, то съдът е длъжен да изследва собствеността и да провери наличието или липсата на соченото обстоятелство. Като последица от отрицателното установяване на твърдяното обстоятелство, съдът е длъжен да отмени нотариалния акт, удостоверяващ права, различни от установените.

Съдът, след преценка на събраните в хода на съдебното производство доказателства и изразените становища на страните, намери от фактическа и правна страна следното:

По делото са приложени, като писмени доказателства: у-е за наследници на А.Й.И.; у-е за наследници на И. А.Р.; у-е за отказ от наследство № 160/12.01.2018 г. на ЧРС; техническа експертиза от специалист-геодезист с копия от плана одобрен през 1909 г. с приложен разписен лист и копие от плана от 1986 г.; нотариален акт № 71/1981 г. на РС ***; нот. акт № 126, том 3 рег. № 2196, дело № 360/19.07.2017 г. на помощник нотариус по заместване н.ц.при нотариус И.И.рег . № 023 по описа на НК, нот. акт 127, том 3, рег. № 2197, н.д. №361/19.07.2017 г. на помощник нотариус по заместване н.ц.при нотариус И.И.рег. № 023 по описа на НК; техн. скица от 03.07.2017 г., презаверена на 03.01.2018 г.; у-е, че имота не е общинска собственост с № У-02/12.01.2018 г. на Кметство ***; у-е за данъчна оценка № **********/12.01.2018 г. на Община ***, акт за женитба между наследодателя на страните и първата ответница № 26 от 06.10.1960 г. Събрани са и гласни доказателства, чрез разпита на водените от страните свидетели. От страна на ищеца са разпитани свидетелите В.П.Т., Й.Х.Й., Ц.Т.П.и О.Н.И., а от страна на ответниците – И.М.Г.и Й.П.К.. От показанията на всички свидетели се установява, че жилищната сграда в процесния имот е била построена на груб строеж от бащата и майката на общия на страните наследодател Н.И.А., починал на 06.04.2002 г. – баща на ищеца и съпруг на първата ответница. Като  Н.А.и Г.Л. са довършили къщата в този й вид, в който е сега и са построили другата жилищна сграда, като винаги са живели там след сключването на брака си. Показанията на всички свидетели, съдът кредитира изцяло – същите са правдиви, логични, последователни, непротиворечиви, като свидетелстват за лични възприятия и кореспондират със събраните по делото писмени доказателства.

          От друга страна, от приложените по делото писмени доказателства се установява, че процесния УПИ е бил собственост на дядото на общия на страните наследодател – А.И.Й., починал на 04.12.1946 г., по разписен лист по плана на *** от 1909 г. През 1981 г. прекия му наследник по закон Й.А.Р.и общия на страните наследодател Н.И.А. се снабдяват с нотариален акт по обстоятелствена проверка № 71/1981 г. на РС ***, с който акт са признати за собственици по давностно владение на процесния имот. Последното безспорно установява, че правното основание за признаване правото на собственост е давностното владение, продължило повече от 10 г. Съгласно чл. 77 от Закона за собствеността, правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Нормата е ясна, не се нуждае от тълкуване, а конкретният казус не съдържа специфика, която да наложи някаква особеност в приложението на закона и да доведе до някакви други изводи в противоречие с константната съдебна практика. Характерно за способите за придобиване на вещни права е това, че те са установени от закона. Съгласно разпоредбата на чл.154 ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. Предвид разпоредбата на чл.79 ал.1 от Закона за собствеността,  правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. С осъществяване на условията по чл.79 ал.1 ЗС владелецът придобива в собственост владения обект и без значение за настъпване на предвидената от закона правна последица е, че същата вещ дотогава е била притежание на друг правен субект. Правата на последния се погасяват с придобиването им от новия собственик. За субективния елемент на придобивната давност е от значение намерението, с което се владее вещта, а не причините, поради които владелецът счита имота за свой. Снабдяването с констативен нотариален акт не е елемент от фактическия състав на чл.79 ал.1 от ЗС. Нотариалното удостоверяване има за цел да даде известност на вече настъпилата правна последица, формално да легитимира собственика като такъв пред трети лица, като се снабди с документ за правото си. В този смисъл е и трайната съдебна практика  - Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ОСГК на ВКС по тълк.д. № 11/2012 г. - „Обстоятелството, че издаването на констативен нотариален акт се извършва по специално регламентиран от закона ред, след проверка от нотариуса на представени писмени доказателства или след разпит на трима свидетели, не обосновава презумпция за вярност на направения от него извод относно принадлежността на правото на собственост, предвид факта, че тази проверка се извършва в рамките на едностранно охранително производство, в което оспорващата страна не е участвала”. Фактическият състав на чл. 79 ЗС изисква упражняване на фактическа власт в нужния срок и това следва да е непрекъснато, явно и несмущаващо и с ясно изразено намерение у владелеца за своене на вещта. Само с осъществяването на посочените условия владелецът придобива в собственост владеният обект. Видно от приложения по делото на л.33 Акт за женитба между наследодателя на страните и първата ответница № 26 от 06.10.1960 г., а и от показанията на всички разпитани свидетели е, че това давностно владение е продължило по времето, когато Н.А.и първата ответница са били в брак повече от 20 години, т.е. давностното владение, като придобивно основание е било изцяло по време на брака и се е упражнявало от двамата съпрузи неразделно. Посочените доказателства безспорно установяват, че процесния имот е бил притежаван в режим на СИО от общия на страните наследодател Н.И.А., починал на 06.04.2002 г. и първата ответница. Съгласно правилата определени от законодателя в чл.9 от Закона за наследството преживелия съпруг наследява част, равна на частта на всяко дете, т.е. ответницата Г.Л. притежава 4/6 ид.ч. от процесния имот, втората ответница В.В. 1/6 ид.ч. от него, като същата е и квотата на ищеца, а именно:1/6 ид.ч.

С оглед гореизложеното, съдът намира предявения иск по чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено по отношение на ответниците, че ищеца е собственик на 1/3 ид.ч. от процесния имот по наследство за неоснователен и недоказан.

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.537,ал.2 от ГПК, с който се иска отмяна на констативен  нотариален акт н.а. № 126, том 3, рег. № 2196, дело № 360/19.07.2017 г. на помощник нотариус по заместване н.ц.при нотариус И.И.рег. № 023 на НК по отношение на по 1/3 за всяка от ответниците.

Трайната съдебна практика на ВКС се придържа към становището, че претенцията по чл.537, ал.2 ГПК може да бъде предявено само при условията на обективно съединяване с иск за собственост и никога самостоятелно, тъй като в последната хипотеза се приема, че би липсвал правен интерес от предявяването й. Разпоредбата на  чл.537, ал.2 ГПК урежда задължение на съда да отмени, респ. измени, порочен охранителен акт.

Правилото на изречение последно от цитираната разпоредба представлява законна последица от уважаване на предявеният установителен иск за принадлежността на правото на собственост и се прилага служебно от съда, независимо дали е направено или не искане от страната в тази насока. Тази последица, обаче е относима и може да се приложи само за констативни нотариални актове, но не и спрямо такива, които имат диспозитивен характер.

Предявеният иск за собственост по делото бе отхвърлен като неоснователен и недоказан, което логично с оглед доказателствата по делото, води до същия правен резултат и по отношение на обусловената от него акцесорена претенция по чл.537, ал.2 ГПК – за отмяна на нотариален акт № 126, том 3, рег. № 2196, дело № 360/19.07.2017 г. на помощник нотариус по заместване н.ц.при нотариус И.И.рег. № 023 на НК по отношение на по 1/3 за всяка от ответниците. 

По разноските:

По делото страните са направили разноски, както следва: ищеца 650.00 лв. одвокатско възнаграждение и 60.00 лв. държавна такса за образуване на делото. Ответниците прилагат 2 бр. догавар за плавна защита и съдействие за извършени разноски от по 500.00 лв. за всяка от тях за адвокатска защита.

При този изход на делото и съгласно чл.78, ал.3 от ГПК ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответниците направените от тях разноски в пълен размер. Възражението за преколмерност се явява неоснователно, предвид предмета на защита, а именно обективно съединени искове по чл.124, ал.1 и чл.537, ал.2 от ГПК.  

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения на основание чл.124, ал.1 от ГПК установителен иск от И.Н.И., с ЕГН ********** *** против Г.Т.Л., с ЕГН ********** *** и В.Н.В., с ЕГН ********** *** за признаване право на 1/3 ид.ч. на собственост върху недвижим имот, придобит по наследство, а именно: УПИ, находящ се в ***, общ. ***, ул. ***, съставляващ парцел ХХI-62, кв.4, целия от 1503 кв.м., заедно с построените в него двуетажна жилищна сграда, жилищна сграда и второстепенна постройка, при граници и съседи: улица, имот № ХХII-61, имот № III-57 и имот № IV-55 и имот № ХХ-63.

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения на основание чл.537, ал.2 от ГПК иск за отмяна на нотариален акт № 126, том 3, рег. № 2196, дело № 360/19.07.2017 г. на помощник нотариус по заместване н.ц.при нотариус И.И.рег. № 023 на НК по отношение на по 1/3 за всяка от ответниците.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК И.Н.И., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ НА Г.Т.Л., с ЕГН ********** *** направените от нея по делото разноски в размер на 500 лв.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК И.Н.И., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ НА В.Н.В., с ЕГН ********** *** направените от нея по делото разноски в размер на 500 лв.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено пред ПлОС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: