Решение по дело №38/2023 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 62

гр. Видин, 17.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

 административнонаказателен състав

в открито заседание на тттридесетиддвадеседва

Двадесет и седми февруари

през две хиляди и двадесет е трета година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Биляна Панталеева

Росица Славчева

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Росица Славчева

 Касационно АНД №

38

по описа за

2023

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63,ал.1,изр. ІІ - ро от ЗАНН, подадена от Т.А.П. *** с ЕГН **********, чрез адв.М. против решение № 401 / 13.12.2022г. по АНД №629/2022г. по описа на Районен съд – Видин, с което е потвърдено НП № 588 от 02.06.2022г. на Директора на РДГ – Берковица, с което на касатора за нарушение на чл.108,ал.3 от Закона за горите /ЗГ/ му е наложено административно наказание, глоба в размер на 300 лева на основание чл.257,ал.1,т.1 от ЗГ.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е незаконосъобразно. Твърди се от касатора, че то е неправилно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Иска се да бъде отменено решението на ВРС и бъде постановено ново, с което да бъде отменено НП. Претендира разноски.

Ответната по касационната жалба страна в писмено становище оспорва жалбата и иска ре6шението на ВРС да остане в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважавана.

Административният съд, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност и като взе предвид доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, прие за установено следното :

Жалбата, като подадена в срока, е процесуално допустима.

Разгледана по съществото си, същата е основателна.

Обстоятелствата установени във фактическата обстановка, която районният съд е приел се споделят и от Административният съд.

Установено е, че П. е получил позволително за сеч № 0615016/ 03.06.2021г., като лице упражняващо лесовъдска практика.

В това си качество, на 03.06.2021г. той е получил позволително за сеч № 0615016. и не е изпълнил своя задължение по това позволително като не упражнил контрол, в следствие на което са отсечени 30бр. /тридест броя/ дървета от дървесен вид цер и благун. Те са немаркирани с контролна горска марка в основата на пъна и се равняват на 11,00 пл.куб.м. дърва за огрев. Нарушението е извършено за времето от 06.06.2021г. до 16.07.2021г. и е открито на 16.07.2021г. на територията на РДГ-Берковица, землището на с.Макреш, общ.Макреш, обл.Видин, имот с идентификатор № 46245.296.16, отдел 216, подотдел „Т“, горска територия собственост на физически лица.

В съставения от актосъставителя АУАН с № 588 от 26.07.2021г. като период на извършване на нарушението е посочен периода от 06.06.2021г. до 16.07.2021г., т.е. три дни след издаването на позволителното за сеч до момента на проверката – 16.07.2021г., която дата е посочена и като такава на откриване на нарушението.  В АУАН няма имена на актосъставителя, само подпис.

Като нарушена разпоредба е посочена само тази на чл.108,ал.3 от ЗГ.

Въз основа на така съставения АУАН на 26.07.202г. Директора на РДГ – Берковица съставил НП № 588 от 02.06.2022г. срещу П., в което като нарушена разпоредба е посочена само тази на чл.108,ал.3 от ЗГ.

Във връзка с наложеното административно наказание по чл.257,ал.1,т.1 от ЗГ и въз основа на така приетата фактическа обстановка, Видинския районен съд е приел, че П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.108,ал.3, поради което и правилно му е наложено наказание по посочения текст.

Административен съд – Видин не споделя становището на Районен съд - Видин по следните съображения : безспорно е установено, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати нарушения на процесуалния закон, които сами по себе си са достатъчно основание за отмяна на НП, тъй като водят до неговата незаконосъобразност.

При съставянето на АУАН и издаването на НП наказващият орган е нарушил и императивните разпоредби на чл.42,т.1 и т.5 и чл.57,ал.1,т.6 от ЗАНН, съобразно които следва да са посочени законовите разпоредби, които са нарушени виновно и трите имена на актосъставителя. Разпоредбата, чиито изисквания се твърди, че са нарушени не е достатъчно конкретизирана.

Според текста на чл.108,ал.3 от ЗГ лицето по ал.2, на което е издадено позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по чл.148,ал. 11, до освидетелстване на сечището. Това е Наредба № 1 / 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии.

Както в АУАН, така и в НП се сочи, че нарушителят не е осъществил контрол, с което е нарушил разпоредбата на чл.108,ал.3 от ЗГ. Никъде не е спомената Наредба № 1 / 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, нито пък е конкретизирано, кое от изискванията на въпросната Наредба има предвид наказващия орган, че не е спазено и кое от задълженията си за контрол не е изпълнил П.. Така както е описано нарушението и съответно посочена нарушената правна норма няма как да се предположи какво точно е имал предвид наказващия орган, респ. кое точно задължение, като лице упражняващо лесовъдска практика, визирано в Наредбата, не е изпълнено от П..

Така както е формулиран текста от разпоредбата на чл.108,ал.3 от ЗГ препраща към Наредбата, а в Наредбата вече е установен реда, по който се осъществява контрола и опазването на горските територии.

От описаното по – горе не става ясно с деянието си лицето коя точно от визираните в Наредбата хипотези е нарушило лицето, респ. кое точно свое задължение не е изпълнило. Неяснотата в правната квалификация на деянието се отнася и за посочената като нарушена разпоредба на чл.108,ал.3 от ЗГ, тъй като както бе посочено тя препраща към Наредбата.

На следващо място следва да се има предвид и че анализът на нормата на чл.108,ал.3 вр. с ал.2 от ЗГ, според която лицето, на което е издадено позволителното за сеч, носи отговорност и упражнява контрол по извършване на добива на дървесина до освидетелстване на сечището, води до извода и че добивът на дървесина е сеч и извоз на дървесина до временен склад / арг. т.21 на §1 от ДР на ЗГ/, като правилата за провеждане на сечи в горите са регламентирани подробно в чл.47,ал.1 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите. Визираните разпоредби са задължителни при осъществяване на добив на дървесина и спазването им е част от предмета на контролните правомощия на лицата, упражняващи лесовъдска практика.

Правилата са широкообхватни, както и дължимият контрол, включително по отношение на въведените забрани при провеждане на сечи в горите, сред които са и забраните за сеч само на определените и отбелязани за сеч дървета, а при гола сеч - всички дървета върху площта на сечището без забранените за сеч дървета, указани в позволителното за сеч по чл.47,ал.1,т.1 от Наредба № 8/2011г. От съдържанието на съставния АУАН се установява частично описание на конкретни контролни правомощия, които нарушителят не е изпълнил. Нарушението е описано, но не изцяло и конкретно откъм форма на изпълнително деяние измежду визираните такива в чл.257,ал.1,т.1 от ЗГ / неизпълнение на контролни правомощия, възложени със ЗГ и подзаконовите актове по неговото прилагане/, като не е индивидуализирано в достатъчна степен от гледна точка на установените факти и обстоятелства – неупражнен контрол, вследствие на което е допуснал сеч на немаркирани с КГМ дървета.

В АУАН и НП обаче липсва описание на правните норми, въвеждащи задължения на нарушителя като лице, упражняващо лесовъдска практика, а именно освен нормата на чл.108,ал.3 от ЗГ и тези от Наредба № 1 / 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии и / или от Наредба № 8/2011 год. за сечите в горите. Поради непосочването на въпросните Наредби, респ. на нарушените задължения, то и няма как да се направи преценка дали нарушените разпоредби съответстват на обективните признаци на деянието. Изводите, обратни на тези в оспореното решение, са за неспазване на формалните изисквания относно съдържанието на АУАН по чл.42,т.5 и чл.57,ал.1,т.6 от ЗАНН, с което е нарушена възможността на нарушителя да разбере правните рамки на административното обвинение, респ. да упражни правото си на защита в производството. Безспорен е и факта, че в АУАН липсват имената на актосъставителя, което пък е нарушение на чл.42, т.1 от ЗАНН.

Тези обстоятелства неправилно не са съобразени от ВРС. Без да е налице коректно и правилно посочена нарушената правна норма, както в АУАН, така и в НП и да се предполага какво е имал предвид при издаването на НП, административно - наказващият орган, както и да се налага наказание въз основа на предположения е недопустимо.

Посочените обстоятелства, относно неконкретизирането на нарушената правна норма и твърденията от страна на наказващият орган в тази насока в АУАН и в НП, водят до незаконосъобразност на НП. Още повече, че едва когато нарушението е коректно и правилно описано, включително и е посочена нарушената правна норма, едва тогава нарушителят би могъл да организира адекватна защита и съответно да ангажира доказателства. В противен случай е налице нарушаване на правото му на защита, което от своя страна е категорията на съществените такива, които не биха могли да бъдат санирани от която и да било съдебна инстанция и при наличието, на които обжалваното НП подлежи на отмяна.

НП е незаконосъобразно и не би могло да се приеме, че това е порок, който може да бъде саниран в съдебното производство.

Според Административния съд посочените по – горе доводи са достатъчни за отмяна на решението на ВРС, с което е постановена отмяната на НП, поради което не е необходимо обсъждането на останалите доводи и твърдения на страните във връзка със съществото на спора.

По тези съображения решението на ВРС, с което е потвърдено НП, с което е наложено административно наказание – „глоба“ в размер на 300 лева, се явява неправилно и следва да бъде отменено и бъде постановена и отмяна на НП.

С оглед изхода на спора и направеното своевременно искане за присъждане на разноски от касационния жалбоподател, такива му се дължат от бюджета на органа, издал отменения акт, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН. В производството пред първоинстанционния районен съд, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител – адв. М., е формулирал своевременно искане за присъждане на разноски, в настоящото производство – също. С оглед така формулираните искания, предвид изхода на спора и на основание посочените разпоредби на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на касатора следва да се присъди сумата общо в размер на 600.00 лева., 300.00/триста/ лева за платено адвокатско възнаграждение пред районен съд и 300.00 /триста и петдесет/ лева за адвокатско възнаграждение пред АС Видин.

Водим от горното и на основание чл.63,ал.1, изр. ІІ - ро от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК, Административен съд - Видин

                                         Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 401 / 13.12.2022г. по АНД №629/2022г. по описа на Районен съд – Видин, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ НП № 588 от 02.06.2022г. на Директора на РДГ – Берковица, с което на Т.А.П. за нарушение на чл.108,ал.3 от Закона за горите /ЗГ/ му е наложено административно наказание, глоба в размер на 300 лева на основание чл.257,ал.1,т.1 от ЗГ.

ОСЪЖДА РДГ Берковица да заплати на Т.А.П.  сумата от 600.00 лева представляваща разноски по делото

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                   2.