МОТИВИ
по нохд №
6079 / 17, СГС, н.о., 19-и състав
Софийска
градска прокуратура е внесла обвинителен акт срещу И.К.К.
за това, че на 03.12.2012г., около 01:30 часа, в гр. София, в ж.к.“Банишора“, бул. „Ген.Н. Г.Столетов“,
на кръстовището с ул. „Подполковник Калитин“, в
съучастие като съизвършител с К.К.Т.,
в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение
(полицейски орган – полицейски инспектор V степен в група „Охрана на
обществения ред“, сектор „Охранителна полиция“ при 02 РУ „Полиция-СДВР“,
категория Г – 2 степен, при извършване на полицейска проверка на водача на
моторно превозно средство – В.А.В., К.К.Т. поискал дар
– пари в размер на 200 лева, и заедно с И.К.К. приел
дар – парична сума в банкноти (1 банкнота с номинал от 20 евро, 2 банкноти с
номинал всяка по 10 евро и 1 банкнота с номинал от 20 лева, на обща стойност от
98.23 лева), който не му се следва, от водача на проверяваното МПС - В.А.В., за
да не извърши действия по служба – да не предприеме действия по извършване на
проверка, съгласно изискванията на Наредба № 30 от 27.06.2001г. за реда за
установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водача на МПС
(чл.1, ал.2 Употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява
посредством използване на съответни технически средства и/или чрез медицински и
лабораторни изследвания) - престъпление по чл. 302, т.1 вр.
чл. 301, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.
ал.1 от НК.
Със
същия обвинителен акт било повдигнато и обвинение спрямо К.К.Т.
за това, че на 03.12.2012г., около 01:30 часа, в гр. София, в ж.к.“Банишора“, бул. „Ген.Н. Г.Столетов“,
на кръстовището с ул. „Подполковник Калитин“, в
съучастие като съизвършител с К.К.Т.,
в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение
(полицейски орган –полицай в група „Охрана на обществения ред“, сектор „Охранителна
полиция”, сектор „Охранителна полиция“ при 02 РУ „Полиция“ –СДВР, категория Е –
1 степен), при извършване на полицейска проверка на водача на моторно превозно
средство – В.А.В., К.К.Т. поискал дар – пари в размер
на 200 лева, и заедно с К.К.Т. приел дар – парична
сума в банкноти (1 банкнота с номинал от 20 евро, 2 банкноти с номинал всяка по
10 евро и 1 банкнота с номинал от 20 лева, на обща стойност от 98.23 лева),
който не му се следва, от водача на проверяваното МПС - В.А.В., за да не
извърши действия по служба – да не предприеме действия по извършване на
проверка, съгласно изискванията на Наредба 30 от 27.06.2001г. за реда за
установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водача на МПС
(чл.1, ал.2 Употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява
посредством използване на съответни технически средства и/или чрез медицински и
лабораторни изследвания) - престъпление по чл. 302, т.1 вр.
чл. 301, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.
ал.1 от НК.
В
съдебно заседание, в хода на съдебните прения, представителят на СГП поддържа
обвинението и застъпва тезата, че в хода на съдебното следствие са събрани
безспорни доказателства досежно вината на двамата
подсъдими – К.Т. и И.К.. Застъпва тезата, че двамата подсъдими са осъществили
състава на престъплението, за което са предадени на съд, като Т. е лицето,
поискало дара в размер на 200 лв., но и двамата с К. заедно са приели неследващата
им се парична сума в размер на 98.23 лева, за да не извършват действия по
служба. Твърди, че деянието е доказано и от субективна страна, като и двамата
подсъдими са действали умишлено, съзнавайки обществено опасния характер на
деянието и са целели получаването на неследваща им се имотна облага. Релевира, че макар и предметът на подкупа да не
представлява голяма сума, е важно обстоятелството, че и двамата подсъдими са
полицейски органи, длъжни да следят за спазване на законовия ред. Прави кратък
анализ на доказателствената съвкупност, като счита,че
деянието е доказано по несъмнен начин от свидетелските показания на В.В., протокола за доброволно предаване, посредством който са
предадени направените от свидетеля В. записи на разгорите с двамата подсъдими,
както и от назначената и приета фоноскопска
експертиза. Касателно индивидуализацията на
наказанието представителят на държавното обвинение изтъква чистото съдебно
минало на подсъдимите и предлага съдът да им наложи наказание „лишаване от
свобода“ към минималния размер – 3 години за всеки от тях, чието ефективно
изтърпяване да бъде отложено за срок от 5 години. Кумулативно счита, че следва
да им бъде наложена „глоба“ в размер на по 2000 лева на всекиго, както и
„лишаване от право да заемат държавна длъжност“ за срок от 5 години.
Упълномощеният
защитник на подс. Т. – адв.
Г. - излага становище за оправдаване на нейния подзащитен
по повдигнатото му обвинение. В подкрепа на тезата си изтъква противоречията в доказателствената маса, така и недоказаността на обвинението. Относно заявеното от св. В.
защитникът изтъква противоречията в неговите показания – счита за абсурдно
твърдението му, че с оглед описанието, което свидетелят е дал за двамата
подсъдими като изключително внушаващи респект големи мъже, тъй като те всъщност
са под средния ръст. Отделно, не разбира как свидетелят В. е изпитвал страх от
полицейските служители, при положение, че се е подготвял за запише разговора си
с тях. Прави анализ на гласните доказателства по делото, като обръща внимание
на факта, че свидетелят В. и друг път е шофирал след употреба на алкохол, и
дали процесният случай не представлява опит от страна
на В. да си „върне за всички малки неприятности, които е имал с полицията“.
Относно недоказаността на обвинението, защитникът счита, че липсват и обективни
елементи от състава на престъплението, един от които е и причината за даването
на подкупа. Наредбата, посочена в ОА, уреждала начина на вземане на проба и
установяване на наличие на алкохол в кръвта, но не и случаите, в които такава
проба се взима. Счита, че по делото няма данни свидетелят В. да е консумирал
алкохол по това време и то в количества, които биха довели до санкционирането
му като водач.От показанията на свидетелите К. и И. се установява, че към
инкриминирания период са имали право да спират водачите на автомобили за
проверка по собствена преценка. Видно от нарядните дневници извършената
проверка е отразена – проверени са както водачът на МПС-то, така и неговите спътници,
като няма безспорни доказателства за употреба на алкохол. Свидетелите К. и И.
са заявили, че служебната компетентност на подсъдимите включва и извършване на
контролна дейност, като са имали право да спират МПС и да проверяват както
автомобила, така и намиращите се в него пътници, което в процесния
случаи са направили. Според защитата съдът не следва да приема назначената фоноскопска експертиза поради негодността й да докаже
каквото и да е било – записаните реплики трудно се разграничават поради фоновия
шум, кога точно е възникнал записа, бил ли е манипулиран същия по някакъв
начин. Акцентира на обстоятелството, че направеният запис два пъти е бил
презаписван; при назначаването на експертизата е било указано да е на магнитен,
а не за оптичен носител; извършена е 8 месеца след предполагаемата дата на
осъществения запис.
На
следващо място като аргументи за недоказаност на обвинителната теза посочва, че
никой от разпитаните свидетели не е възприел така описаното деяние, като нито е
чул искането на парите, нито е възприел тяхното получаване. Отделно от това, анализира правната същност
на подкупа и подчертава липсата на повдигнато обвинение на св. В. за активен
подкуп, по делото липсват иззети парични
средства, представляващи предмет на престъплението, липсват доказателства за
постигнатото съгласие между даващата и получаващата страна, което лишавало
обвинението от неговия предмет.
Предвид
изложеното защитникът пледира за постановяване на присъда, с която подзащитният й бъде оправдан по повдигнатото обвинение.
Защитата
на подс. К. – адв. П. –
излага пространно становище за оправдаването на подзащитния
му. Счита, че така повдигнатото обвинение не е доказано както от субективна,
така и от обективна страна. Прави анализ на наличните по делото доказателства,
най-вече на гласните такива.
Противоречията в показанията на свидетелите Т. и К. не са били
отстранени дори след проведената в съдебно заседание очна ставка. Твърди, че подс. К., изпълнявайки служебните си задължения, заедно с
колегата си – полицай Т. - са извършили проверка на случаен принцип съгласно
проведения им преди дежурството инструктаж, като всеки от проверените
автомобили е отразени в бордовия дневник, както и са проверени дали
автомобилите са обявени за издирване и дали лицата са криминално проявени. Нито
един от разпитаните свидетели – Т., К., С. не е възприел нито искането, нито
даването на пари на полицейските служители. Защитава тезата, че показанията на
свидетеля В., дадени по делегация и тези, дадени чрез видеоконферентна
връзка не следва да бъдат кредитирани от съда поради своята непоследователност,
противоречивост и недостоверност. С
оглед съществени разминавания в така депозираните показания за защитата е
невъзможно да разбере кога точно св. В. казвал истината. Релевира
липса както предметът на престъплението, нито данни за приложени разузнавателни
средства, приложени спрямо същите пари. Излага тезата, че съгласно константната
практика липсата на предмета на престъплението подкуп не позволява тези
обстоятелства да бъдат проверени чрез способите на НПК, като в процесния случай предметът на престъплението не е реален, а
привиден, касае се за мнимо престъпление. Защитата пледира и недоказаност на
съучастието между двамата подсъдими – обвинителната теза не е успяла по
категоричен начин да докаже кой от двамата е получил неследващ им се дар, нито
извършване на инкриминираното деяние в съучастие. Касателно
направените звукозаписи от мобилния телефон на свидетеля В. – счита, че същите
не следва да бъдат кредитирани, като излага подробни аргументи, свързани с
констатациите от назначената фоноскопска експертиза –
невъзможност за идентификация на гласовете и принадлежността им именно на К. и Т.;
наличието на два звукозаписа, което от своя страна е индикация за манипулация
на файловете; липса на протокол за доброволно предаване на файловете, като
такъв е бил съставен 8 месеца след датата на инкриминираното деяние. Излага
аргументи и за евентуална предубеденост на съдебния състав, разглеждал делото
първия път. Изтъква, че св. В. вероятно е бил негативно настроен към
полицейските служители поради внезапната проверка, като не в първоначалния си
сигнал, а на по-късен етап е заявил, че е дал пари на органите на реда. С оглед
на гореизложените аргументи моли съдът да признае подс.
К. за невинен, тъй като присъдата не може да почива на предположения, а в процесния случай обвинението не е било доказано по несъмнен
начин.
В
правото си на лична защита и двамата подсъдими се придържат към становищата на
защитниците си.
Подсъдимият
Т. в правото си на последна дума моли съдът да постанови оправдателна присъда,
защото не е извършил деянието, в което е обвинен.
В
последната си дума подсъдимият К. също моли за оправдателна присъда поради
факта, че не е извършил престъплението, за което е предаден на съд.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият
К.К.Т. е роден на ***г., българин, български
гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, безработен, с постоянен
адрес ***, с ЕГН **********.
Подсъдимият
И.К.К. е роден на ***г., българин, български
гражданин, с висше образование, неженен, неосъждан, с постоянен адрес,с ЕГН **********.
За
времето от 19,00 часа на 02.12.2013 година до 07,00 часа на 03.12.2013 година
подсъдимите Т. и К. били назначени в наряд като „автопатрул
- контрола” на територията на 02 РУП - СДВР със служебен автомобил с инвентарен
номер 24 - 0204 и per. № ********.
На
03.12.2012 год. около 01,30 часа, в гр. София, В.В.
управлявал лек автомобил „Тойота” с per. № ********.
В автомобила пътували и неговите приятели И.К., седящ на предната дясна
седалка, и А.Т. – на задната седалка зад И.К.. На кръстовище образувано с
ул."Подполковник Калитин" и бул."Ген.
Н.Г.Столетов" /зад СЦЗ, близо до ОМВ
бензиностанция / В. дал път на полицейски автомобил да го задмине, но тъй като
водачът не реагирал В. пресякъл кръстовището. Веднага след това бил задминат и
спрян за проверка чрез подаване на
светлинен сигнал от служебен автомобил с per. № ********,
с идентификационен номер 24-0204.
Служебният автомобил по това време се ползвал от назначен автопатрул-контрола
в състав – К.Т. и И.К.. Един от полицаите – подс.Т.
приближил до спрения автомобил, легитимирал се и поискал документи за проверка
– както тези на лекия автомобил, така и личните карти на пътниците. Малко след
това се върнал заедно с колегата си – подс. К., който
от своя страна започнал да оглежда автомобила на св. В. с фенерче. След това Т.
разпоредил на В. да отвори багажника. Подс. К.
попитал В. дали е употребявал алкохол, на което В. отговорил положително, а
именно – че е изпил едно,две малки, но преди няколко часа, поради което К.
започнал да обяснява как глобата е 700
лева и че ще му вземе книжката . Св. В.
предал личните документи и тези на автомобила на полицая Т., който се
отправил към полицейския автомобил за проверката им. В това време
по пътя се появил автомобил „Нисан“, който
пропуснал да намали в кръстовището, поради което на В. било разпоредено
да изчака в автомобила, а подс. К. спрял за
проверка л.а. „Нисан“. В автомобила В. стартирал
телефона си „Айфон“
на аудиозапис, т.к. се досетил, че ще му искат пари.
Проверката на л.а. „Нисан“ приключила много бързо и подс.
К. поканил В. да излезе от автомобила, отново заявил му че ще му вземе книжката и че глобата е 700 лева. Св. В. поискал да му бъде извършена проверка
с „Дрегер“. Тогава К. и В. отишли до служебния автомобил, от страната на
пасажерското място, като подс. К. седнал там, а в същото
време подс. Т.
бил на шофьорското място. Техническото устройство било включено и К.
заявил, че колкото пишело на екрана, толкова пари ще му вземат. Свидетелят се съгласил, но въпреки това устройството за проверка било изключено и подс. К. излязъл
от автомобила. Същото направил и
подс. Т. и попитал В. какво може да измисли и поискал 200 лева. Свидетелят нямал толкова пари, чувствал се притиснат и
от двамата полицаи и при тези обстоятелства
св. В. заявил, че може да им даде 50 евро. Двамата подсъдими се съгласили, а В. отишъл
до автомобила си, обяснил на свидетелите вътре какво се случва, Тъй като В. нямал
достатъчно пари, поискал 20 лв. от К., но последният не разполагал с никакви. В.
успял да събере в лева и евро общо сумата
98,23 лева, сложил ги в документите и ги подал на подс.
К., като Т. непосредствено възприел случващото се, като и двамата подсъдими
посъветвали свидетеля да внимава докато шофира към дома си .
В.
като се върнал в автомобила си, казал на К. и Т., че е дал парите и пуснал
направения звукозапис на телефона. След
като се прибрал в дома си, свидетелят В. намерил интернет страница за сигнали
за корупция и още същата нощ, около 03:00 часа изпратил кратко съобщение. В
него посочил, че разполага със звукозапис и двама свидетели на ситуация, в
която служител на КАТ го подтиква да плати, за да не му вземе шофьорската
книжка и че на записа се чува как иска да бъде проверен за алкохол, а двамата
полицаи го притискат да не го прави, да им плати и да го пуснат. Посочил също,
че на звукозаписа е идентифицирал служебният номер на колата. Във връзка с
изпратения по интернет сигнал бил поканен в СДВР да даде по-пълни обяснения.
Явил се и подробно разказал как е протекла полицейската проверка на 03.12.2012
год., описал я собственоръчно и предоставил телефонните записи. На 25.07.2013
год. е съставен протокол за доброволно предаване на компютърни информационни
данни - два броя звукови файла от В.А.В.. В протокола е записано, че
компютърните информационни данни са предадени във вид на електронно копие на
два файла, като данните били копирани от мобилен телефон, модел: iPhone 4S 16 GB, с наименование на телефона "The Titanic", сериен номер:
DNPH8H3UDTD2, закупен и ползван от В.В.. Компютърните
информационни данни са записани на компакт диск /СД, обект на експертизата/ от копмютърен специалист към СО-СГП.
Видно
от кадрова справка полицай К.Т. е на работа в органите на МВР от 28.02.2003
год., когато е назначен на длъжността полицай в група "Охрана на
обществения ред" към 02 РУП - СДВР, която е заемал и към инкриминирания
период от време.От кадрова справка на полицай И.К. се установява, че К. е
назначен на работа в органите на МВР от 21.03.2006 год., заемал е различни
длъжности, а към процесния период от време е заемал
длъжността полицейски инспектор 5-та степен в група "Охрана на обществения
ред" към 02 РУП-СДВР. Със специфична длъжностна характеристика на
длъжността "полицейски инспектор" 6-4 степен в група "Охрана на
обществения ред" на сектор "Охранителна полиция" при СДВР и
специфична длъжностна характеристика на длъжността "полицай- старши
полицай" в група "Охрана на обществения ред" на сектор
"Охранителна полиция" към РУП при СДВР се установяват служебните
права и задължения на подсъдимите.Спрямо двамата подсъдими били образувани
и дисциплинарни производства.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Тези
факти се установяват по несъмнен начин от събраните по делото доказателства, а
именно: гласни доказателствени средства: показанията
на свидетеля А.Т. (л.85-88 от СП), вкл. приобщените по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.2, пр.2 от НПК (л. 22-24 от ДП, т.4),
показанията на свидетеля И.К. (л.88-91 от СП), вкл. и приобщените по реда на
чл.281, ал.1, пр.2, т.2 (л.107 от НОХД 1501/2014г. по описа на СГС),както и
приобщените по реда на чл.281,ал.4, вр. ал.1,
т.2,пр.2 от НПК (л.25 от ДП, т.4); показанията на св.В.В.
(л.187-202 от СП), вкл. приобщените по реда на чл.281, ал.5 от НПК (л.14-20 от
ДП, т.4), показанията на св.В.С. (л.235-237 от СП), вкл. приобщените по реда на
чл.281, ал.4. вр.ал.1, т.2 от НПК (л.42 от ДП, т.4),
показанията на св.З.К. (л.237-239 от СП), вкл. приобщените по реда на
чл.281,ал.5 от НПК; показанията на свидетеля Д.К. (л.239 от СП), вкл. частично
приобщените на основание чл.281,ал.4, вр. ал.1,т.2 от
НПК (л.63 от ДП, т.4), показанията на св. Т.И. (л.258-261 от СП), вкл.
приобщените по реда на чл.281,ал.5 от НПК (л.36 от ДП, т.4),както и приобщените
по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1,т.2 от НПК (л.37 от
ДП,т.4); и тези, приобщени по реда на чл.281,ал.3, вр.
ал.1,т.2 от НПК (л.38 от ДП, т.4) ;писмени доказателства: разпечатка на имейл,
справка за награди и наказания на полицай К.Т., справка за награди и наказания
на И.К., Наряд на силите от 04 взвод , група "OOP" при 02 РУП,
наряден дневник, ежедневна ведомост за 02.12.2012 год.,анонимен сигнал за
корупция подаден на 05.01.2013 год. в 9,23 ч., вх. № 141/08.01.2013 год. по
описа на интернет сайта на дирекция "Инспекторат" - МВР, справка от
Мобилтел ЕАД гр. София за ползвател на IP адрес 77.70.72.244, докладна записка,
относно извършени проверки на 02.12.2012г.; протокол за доброволно предаване с
дата 25.07.2013г.; разпечатка от паметта на използвания от подсъдимите дрегер от инкриминираната дата; кадрови справки на Т. и К.;
длъжностни характеристики на Т. и К.; характеристики на подсъдимите, етичен
кодекс, заповеди и писма; справки за съдимост и на двамата подсъдими; съдебна
поръчка за разпит на свидетеля В.В., живущ в Австрия,
гр. Виена; експертно заключение - фоноскопна
експертиза (л.75-80 от ДП, т.4).
Фактите
относно периода на заеманата от подс. Т. и К.
длъжност като полицай и съответно – полицейски инспектор в група „Охрана на
обществения ред“, сектор „Охранителна полиция“ при 02 РУ-„Полиция“ – СДВР,
изпълнението на служебните им задължения и съдебното им минало се установяват
по несъмнен и категоричен начин както от писмените документи – справка за
съдимост, длъжностна характеристика, кадрова справка, така и от гласните доказателствени средства.
Няма
спор по делото, а и от доказателствата по него се установява безпротиворечиво и категорично, че подс.
Т. и подс. К., заедно със свидетелите В.В., А.Т. и И.К. са били на инкриминираната дата, време и
място. Няма спор и че първоначално
тримата свидетели, пътуващи с лекия атвомобил
„Тойота“, управляван от В.В. са били спрени за
полицейска проверка. Този извод намира доказателствена
опора както в свидетелските показания на
В., К. и Т., така и в писмените доказателства по делото – ежедневна ведомост и
наряден дневник, воден от полицейските служители.
Обвинителните
доказателства са преки и косвени, като вторите подкрепят напълно показанията на
очевидеца по делото, свидетелят В.В.. Показанията му
не са изолирани, те се подкрепят косвено от тези на св.А.Т. и св. И.К., които
възпроизвеждат обстоятелства, свързани с търсенето на сума пари от страна на В.,
които да предаде на полицаите, както и съдържанието на звукозаписа
непосредствено след неговия запис. Съдържащите се в показанията на св. В.
обстоятелства, дадени както на досъдебната, така и в съдебната фаза на процеса /макар
и по- късните да съдържат известни непълноти/ са непротиворечиви и еднопосочни относно
: искането на конкретната сума от подс. Т.. В това отношение съдът оценява съвкупно както показанията на
св. В. от д.п./ където описва изрично изискване
и настояване и от двамата подсъдими за получаване на сума/ както и тези
пред настоящия състав на съда / в
които категорично отразява, че настояването и обсъждането
на сумата от 200 лева е било и с двамата подсъдими/; че даването на парите е станало отново на
двамата полицаи, като конкретните действия по получаването са осъществени от по-
младия полицай /така в д.п./, който свързва с подс. К. .
Показанията
на В. се намират в унисон и с писмените доказателства по делото – наряден дневник, воден от полицейските
служители, досежно обстоятелството, че наистина в
посочения ден и място проверка на лекия автомобил, управляван от В. е била извършена
именно от двамата подсъдими.
Съпоставянето
на наличните по делото доказателства води до верига от улики, изграждащи
несъмнения извод, че подс.Т. и К. са извършили
деянието, за което се предадени на съд. Този извод е резултат от доказателствен анализ, съобразен с правната, формалната и
житейска логика и е единствено възможен.
Свидетелят В. в своите показания е посочил точния номер на служебния
автомобил, спрял го за проверка, записал го е и на записващото устройство на
телефона си, като е възприел и конкретните действия и на двамата. След
изисквана справка е установено, че със служебния автомобил с идентификационен номер 24-0204 и рег. № ********,
за времето от 19:00ч. на 02.12.2012г. до 07:00 на 03.12.2012г. са били
назначени полицейски инспектор И.К. и полицай К.Т. – полицейски служители от 04
взвод на група „Охрана на обществения ред“ към сектор „Охранителна полиция“ при
02 РУ-„Полиция“ СДВР. На следващо място, от показанията и на двамата свидетели
– А.Т. и И.К., спътници на водача В., се
установява, че действително са били спрени за проверка и са им изискани
документите за проверка. Отделно, показанията им косвено подкрепят и твърдяното
от св. В., че полицаите са му поискали пари, за да не му наложат глоба и да не
му отнемат СУМПС, тъй като както Т., така и К. са чули записания разговор с
участието на св. В. и двамата подсъдими, вкл. поисканата сума пари. На следващо
място, и двамата горепосочени свидетели са категорични, че св. В., връщайки се
от служебния автомобил, е започнал да търси пари, които да даде на полицаите.
Налице е поредица от взаимосвързани и допълващи се факти, категорично
обуславящи участието на подсъдимите в деянието, за което им е повдигнато
обвинение.
Настоящият
съдебен състав подложи показанията на св. В. на преценка, от една страна,
защото свидетелят се явява единственият пряк очевидец досежно
участието на подсъдимите в инкриминираното деяние и искането/получаването на
паричната сума. Съдът намира показанията
му за логически последователни, достатъчно подробни и описателни относно
темпоралната линия, локацията и динамиката на събитията. Свидетелят е имал
възможност пряко да възприеме подсъдимите Т. и К., както и поведението им по
време на самата рутинна проверка на автомобила, така и по време на
искането/получаването на подкупа.
Описаният
от св.В. механизъм на престъплението, включващ поискването от подсъдимия Т. на
сумата от 200 лв. като условие за неизвършването на проверка с дрегер за констатиране употреба на алкохол,
конкретизирането на сумата и съгласието и на двамата подсъдими Т. и К. в крайна сметка да бъде получена по-малка
сума, равняваща се на 98.23 лв., съдът намира за достоверен и кореспондиращ си
с обективните находки по делото. Показанията му освен житейски логични, се
намират и в корелация с останалата доказателствена
съвкупност - показанията на св.А.Т. и И.К., които описват реакцията на св. В.
непосредствено след искането на подкупа – как последният е търсел пари, вкл.
назаем, които да предостави на полицейските служители, като по този начин
избегне санкционирането си като водач, употребил алкохол. В конкретния случай,
показанията на св.В. като лице, от което е поискана паричната сума и съответно
– което я е дало на длъжностни лица, за да не извършват действие по служба, са
основен носител на значима доказателствена
информация. Липсват основания за изключване
достоверността на свидетелските показания на свидетеля, поради това, че е единствения
очевидец на конкретното искане и
получаване на сумата от подсъдимите. С
оглед същественото им значение на основен източник на обвинителни доказателства
срещу подсъдимите, за да се довери на информацията, съдържаща се в тях,
съдебният състав констатира, че е налице последователност в изложеното от
свидетеля по време на разпитите му в хода на наказателното производство относно
основния предмет на доказване, в които пресъздава хронологията на случилото се
на инкриминираната дата, в рамките на която очертава конкретиката
на осъщественото неправомерно поведение от страна на двамата подсъдими. По
отношение на възражението на защитата за наличие на противоречия в дадените от В.
показания, съдът намира, че досежно съществените за
правилното решаване на делото обстоятелства такива противоречия не са налице.
Същият е разпитван подробно пред органите на ДП, както и при разглеждане на
делото за първи път от съда, както и в хода на настоящето съдебно следствие
чрез видеоконферентна връзка със съдействието на
австрийските власти. При всичките си разпити свидетелят е посочил едно и също,
а именно: къде и с кого се е намирал на инкриминираната дата и място, точно кое
лице е поискало, съответно – приело неследващата се парична сума и размера на
същата , какво и защо самият той е предприел като действие за разобличаването
на двамата подсъдими. Същевременно казаното от него в различните фази на
процеса е правдиво и житейски обяснимо, поради което обосновано се кредитира от
съда.
На
следващо място по делото не се установи мотив св. В. да уличава подс.К. и Т. в
извършването на престъпление, тъй като между тримата не съществуват каквито и
да е било взаимоотношения - нито лични, нито служебни. Пресечната им точка е
била именно рутинната проверка на автомобила, управляван от В., предприета от
двамата полицейски служители – К. и Т. - тоест отношенията между тримата
непознати до онзи момент не са били от естество, което да навежда за наличие на
тенденциозност у свидетеля В. и преиначаване на случилото се. Единствено
установяването на обективната истина съдът прие като мотив за излагането от
страна на свидетеля на уличаващи подс. Т. и подс. К. данни, като качествената характеристика на източника
на интересуваща делото информация, съпоставена с вътрешната му убедителност,
изводима от логичността и последователността на разказа му, води до извод за
правдивост на изложената от св. В. версия. Изложената от св. В. мотивация да
даде на подсъдимите сумата от 98.23 лв. от личните си средства, въпреки че е
осъзнавал,че това не е редно, също намира житейска опора и подкрепеност
от показанията на св. К. и Т., посредством които се установява ясно изразеното
възмущение от страна на св. В. от поведението на полицейските служители от
желанието им да получат неследваща им се облага.
Не
могат да бъдат споделени доводите на защитата, че липсата на предмета на
престъплението – парична сума, както и обстоятелството, че спрямо предмета на подкупа
не са използвани никакви разузнавателни средства – се касае за „мнимо
престъпление“. Така поддържаното възражение не държи сметка от една страна за
разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от НПК - доказателствата и средствата за тяхното
установяване не могат да имат предварително определена сила. А от друга, за
разпоредбата на чл. 117 от НПК - със свидетелски показания могат да се
установяват всички факти, които свидетелят е възприел, стига да е установена
достоверността на депозираните от същия показания. Иначе казано, веществените доказателствени средства, получени при използване на СРС,
не са единствените, с които могат да се установят доказателствените
факти за провежданите разговори и даването на паричната сума от св. В. на
двамата полицейски служители. Защитата не държи сметка на обстоятелството, че
използването на специални разузнавателни средства е само един от предвидените
от законодателя способи за доказване, резултатите от който се обективират в протоколи, които от своя страна представляват
веществени доказателствени средства. В НПК не е
предвидена задължителна поредност при избора на
способ на доказване, като прибягването до един или друг способ за доказване е
въпрос на целесъобразност и преценка на ситуацията. В допълнение на
гореизложеното настоящият съдебен състав счита за необходимо да отбележи и
факта, че искането и получаването на подкупа са се случили ненадейно, като св. В.
е действал по начин, който е намерил за удачен - като е включил записващото устройство на
мобилния си телефон. Обстоятелството, че по делото няма използвани специални
разузнавателни средства, респективно по делото не е приобщен предмета на престъплението, не повлиява на извода за доказаност, т.к. данните в тази насока се установяват по несъмнен начин от останалите доказателствени
източници.
На
следващо място съдът обръща внимание на показанията на свидетелите Т.И. – част
от екипа по контрол на патрулно-постовата дейност към инкриминирания период и
на св. З.К. – началник сектор в „Охранителна полиция“ в СДВР към инкриминирания
период. Показанията и на двамата свидетели са логични, последователни, детайлни
и взаимнокореспондиращи си както помежду си, така и с
останалите гласни и писмени доказателства. И двамата са участвали в изслушването
на предоставения от св. В. звукозапис на 07.01.2013г., за което е съставен и
протокол, като непосредствено са възприели съдържанието на разменените реплики между участвалите лица на
инкриминираните в обвинителния акт ден и място. В тази си част показанията им
намират доказателствена опора освен в заявеното от
св. В., но и в изготвената и приета фоноскопска
експертиза, обективираща съдържанието на
звукозаписите. И двамата свидетели – К. и И., въпреки съпричастността към
извършваната вътрешна проверка в структурата на МВР, дават правдиви и доказателствено подкрепени показания, като съдът не намира
основание да дискредитира заявеното от тях поради заинтересованост или
предубеденост. Показанията на св. Т.И. са още една индиция
досежно авторството на деянието в лицето на подс. К.. Свидетелят И., при прослушването на записания
разговор, разпознава гласа на подс. К., тъй като
преди това е общувал с него.
Релевираното
от защитата обстоятелство, че протоколът за доброволно предаване на
звукозаписите от страна на св. В. на разследващите органи е с дата 25.07.2012г.
( 7 месеца след инкриминираната дата) не води до извод за опорочаване на
действието, нито до извод за вмешателство в предоставените данни.
Заключението
на приетата по делото фоноскопскa експертизa
установява съдържанието на разменените реплики между двамата подсъдими и св. В..
Въпреки лошото си качество и невъзможността да се направи звукова идентификация
на записаните гласове и съответствието им с тези на подс.
К. и Т., участието им в разговора със св. В. и съдържанието на разговора намира
доказателствена опора освен в свидетелските показания
на В., но и косвено се подкрепя от справката от СДВР, от която е видно, че на
инкриминирания ден и час двамата подсъдими наистина са били на смяна, спрели са
автомобила на св. В., направили си проверка на документи както на него, така и
на спътниците му, но и от показнаията на св. Т. и К..
Последните двама, макар и пряко да не са възприели нито един от елементите от
състава на инкриминираното деяние- нито искането, нито получаването на паричната облага, са
възприели търсенето на пари от страна на св. В., които да даде на полицаите.
Веднага след даването на паричната сума и завръщането си в автомобила, св. В.
заедно със св. К. и Т. са прослушали направения от св. В. запис.
Изготвената
експертиза се кредитира, а също и устно
депозираните отговори на вещите лица,
относно че записващото първично устройство използва индивидуалните си
настройки, за да генерира дата на създаване на запис, а при презаписване на
тези данни на други носители, е възможна
промяна на наименованието на файловете, но без това да се отразява на съдържанието . Съдържанието на разговора,
отразено във фоноскопската експертиза, макар да не
може да бъде преценявано като цялостно и пълно отражение на случилото се поради
фоновия шум и прекъсването на записа, не поставя под съмнение фактическите
изводи, направени въз основа на показанията на свидетелите В., Т. и К..
Частният
звукозапис, направен от св. В. и който е бил обект на експертно изследване,
настоящият състав намира за необходимо да отбележи изводите си за допустимостта на този запис в настоящето
производство – същият ще бъде ценен и
използван като доказателство, не и като доказателствено
средство. В най-общ план, за осъществяване на тайно записване на друго лице е
необходимо спазване на реда за прилагане на специални разузнавателни средства,
но при все това частен звукозапис, извършен в нарушение на забраната за
навлизане в защитена лична сфера на друго лице, би могъл да послужи в процеса на
доказване в наказателното производство, доколкото макар да нарушава цитираната
забрана, служи на целта за разкриване и доказване на тежко престъпление, каквото безспорно
представлява и подкупът. Не всеки незаконно получен доказателствен
материал е недопустимо да бъде използван, като, за да причисли направения
звукозапис към доказателствената маса, съдът се
ръководи от баланса на интереси - тежестта на нарушаването на чуждата лична
сфера, от кого е извършено нарушението - държавен орган или частно лице и др.. А
в случая с оглед данните по делото и преценката
за необходимост от разкриване престъпни действия обосновава извод за
приоритет на обществения интерес, което оправдава засягането на личните такива
.
В
основа на фактическия си извод за размера на поискана сума, равняващ се на 200
лв., съдебният състав постави свидетелските показания на В., който е
категоричен досежно така посочения размер по време на
всички проведени разпити, подкрепени чрез данните събрани от показанията на св. К. и св. Т..
Ето
защо и след самостоятелен анализ въз основа на вътрешната убедителност,
качествена характеристика и подкрепеността на
показанията на св. В. от останалия събран по делото доказателствен
материал, съдът ги счете за достоверни и съответни на обективната истина,
поради което ги цени в тяхната цялост.
Съдът
намира показанията на св. Д.К. и В.С. за неотносими
към предмета на доказване по настоящето производство, чиито рамки се определят
именно от внесения обвинителен акт, поради което и не ги обсъжда.
Безспорно
по делото се установява поискването на дара и това, че активната страна са
полицейските служители и целта на искането и получаването му от подсъдимите. Възражението на защитата на подс. К. за недоказаността на престъпната му
деятелност и общия престъпен умисъл с подс. Т. , настоящият съдебен състав счита за
неоснователно. Подс. К. е бил на смяна с подс. Т., като и двамата са участвали в проверката на
автомобила на св. В. и двамата полицаи вербално са заявили на В., че т.к. е пил
се следва голяма глоба и отнемане на СУМПС;
и двамата подсъдими са дискутирали със св. В., конкретно посочена от Т. сума
от 200 лев; и двамата подсъдими са се съгласили с
конкретното посочената като възможна да бъде дадена сума от В.; последната е била предадена на подс.К.,
в присъствието на подс. Т., а после и
двамата са обърнали внимание на В. да бъде внимателен докато се прибира към
дома си . Описаните последователност в действията двамата подсъдими сочат на тяхната синхронизираност и съгласие с поведението и последиците от
същото им един спрямо друг .
Не
може да бъде споделена и тезата на защитата, че по делото липсват доказателства
за естеството на действието по служба, което подсъдимите са приели да не
извършат. И в обстоятелствената част на обвинителния акт и в диспозитива му е отразено това, че паричната облага е
поискана, за да не предприемат двамата подсъдими действия по извършване на
проверка, съгласно изискванията на Наредба 30 от 27.06.2001г. за реда за
установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водача на МПС
(чл.1, ал.2 Употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява
посредством използване на съответни технически средства и/или чрез медицински и
лабораторни изследвания), проверка, чието осъществяване е в рамките на
специфичните задължения на двамата полицаи като полицейски служители, видно от
приложените длъжностни характеристики – да предотвратяват и противодействат на
престъпленията, да съставят АУАН; инструктажа
на автопатрула в състав на наряда от двамата
подсъдими за 02-03.12.12г. със служебни задачи, вкл. и за проверка на водачи на
МПС за употреба на алкохол ; докладните
записки за извършвана дейност вкл. и такава по ЗДП, както и както и оценките за
извършвана дейност, в която отново са отразени
съставени АУАН по ЗМВР, по ЗДП ; показанията на св. Зв.
К. в с.з., че двамата полицаи са имал право да спират автомобили и че такива задачи са им били поставяне на
всеки инструктаж; конкретните данни по
случая, че в служебния автомобил е имало
техническо средство за проверка на алкохол.
Касателно
момента на подаване на сигнала за корупция от страна на св. В. през онлайн
платформата за сигнали настоящият съдебен състав счита, че сигналът е депозиран
незабавно след поискването/получаването на подкупа от двамата полицейски служители.
Значението на думата „незабавно“ следва да се тълкува като първия
възможен/удобен момент. В процесния случай
инкриминираното деяние е с дата 03.12.12г. около 01:30 часа, а видно от
заверената разпечатка от момента на подаване на сигнала – часът е бил 03:00.
Съдът отчете младата възраст на св. В. към момента на даване на подкупа (едва
на 19 години), както и обстоятелството, че се е сблъскал с укоримо
поведение от страна на правоохранителни органи, с
оглед на което и веднага не е позвънил на 112. От свидетелските показания на В.
се установява, че същият е почувствал известен страх от непосредствената
близост на полицейските служители и поведението им (непрестанното напомняне за
високия размер на глобата и възможността на В. да му бъде отнето СУМПС).
Поради
горните аргументи, настоящият състав намира доводите на защитниците на двамата
подсъдими за липса на доказателства, сочещи категорично подсъдимите за
извършители на деянието, за несъстоятелни. Пропуска да се заявят пред съда едни
или други данни, някои неточности при свидетелстването са обясними с оглед
изминалия продължителен период от време между датата на възприемане на
събитията, за които свидетелите дават показания, и тези на разпита на свидетелите
пред съда, както и с индивидуалните способности на всеки човек да възприема и
пресъздава факти и обстоятелства след известен период от време. Тези
несъответствия, обаче, освен, че са преодолени посредством надлежните способи
но и по никакъв начин не разколебават убеждението на съда, че събраните гласни доказателствени средства, в обсъдените по-горе части, са в
достатъчна степен пълни, ясни и точни, както и депозирани обективно и
безпристрастно. Поради това, те представляват достатъчно стабилна доказателствена опора, за да позволят формиране на
еднозначни изводи по фактите.
От
представените длъжностни характеристики на двамата подсъдими съдът установи
естеството на заеманата от тях длъжност и правомощията, с които разполагат.
Видно от длъжностната характеристика за „Полицейски инспектор“, какъвто е подс. К., същият е натоварен с различни по характер права и
задължения, вкл. такива от организационно, ръководно и контролно естество. Част
от задълженията включват именно работа по охрана на обществения ред и
противодействие на престъпността, стриктно
следене за законосъобразното прилагане на административно-наказателните
мерки и за правилното им документиране; спазване принципите и нормите на
поведение, посочени в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в
МВР; самостоятелно взема процесуални решения в рамките на своите правомощия,
като носи лична отговорност за тях и др.
Длъжностната
характеристика на подс. Т., заемащ длъжността
полицейски орган-полицай в група „Охрана на обществения ред“, сектор
„Охранителна полиция: при 02 РУ“Полиция“- СДВР, категория Е-1 степен,
регламентира правомощията на заеманата длъжност. Част от правата и задълженията
са именно – работа по осигуряване на обществения ред, предотвратяване и
оказване на съдействие при разкриване на престъпления и нарушения на
обслужваната територия; осъщестяваване , съгласувано
със сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ на явен контрол над
престъпния контингент; изпълняване на конкретни задачи по издирване на лица,
вещи, МПС-та –обявени за издирване; съставяне на актове за установяване на
законови и подзаконови нормативни актове; спазване принципите и нормите на
поведение, залегнали в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в
МВР и др.
Всичките
гореизложени доказателства са свързани с основния факт, като преценени
поотделно и в своята съвкупност водят до единствено възможния извод за
извършване на инкриминирането деяние от страна на подс.Т.
и подс. К., който краен извод не поражда никакви съмнения,
нито се опровергава от някое от доказателствата по делото. Поради това,
анализираните свидетелски показания и писмени доказателства, представляват
достатъчно стабилна доказателствена опора, за да
позволят формиране на еднозначни изводи по фактите и виновността на
подсъдимите, вкл. корупционния умисъл.
При
така установените факти съдът приема следното от
ПРАВНА
СТРАНА:
Събраните
на двете фази на процеса писмени и гласни доказателства очертават една
константна логична верига от факти, от които безспорно и по несъмнен начин се
установява както самото деяние, неговия механизъм, предмет и начин на
извършване, така и съпричастността към същото на двамата подсъдими Т. и К., с
оглед на което закономерен е правният извод, че двамата са осъществили от
обективна и субективна страна състава на престъпленията по чл. 302, т.1, вр. чл. 301, ал.1 , вр. чл.20,
ал.2, вр.ал.1 от НК .
Подкупът
е престъпление с висока обществена опасност, защото от една страна уронва
авторитета на държавните органи и на обществените организации, а от друга -
уврежда обществените отношения, свързани с правилното и нормално функциониране
на държавния и обществения апарат, с точното, еднакво и безкористно
осъществяване на правата и задълженията, произтичащи от компетентността и функциите
на длъжностните лица или от конкретно възложените им служебни задачи.
На
първо място в процесния случай е налице особеният
субект на престъплението пасивен подкуп, тъй като по време на извършването на
инкриминираното от фактическа страна деяние, с оглед правата и задълженията,
които са им били възложени, подсъдимите Т. и К. са действали в качеството на
„длъжностно лице” по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а” НК. Тази констатация е от
решаващо значение за обосноваването на наказателната отговорност и на двамата
подсъдими, защото престъплението, което са извършили е специално длъжностно
престъпление – длъжностното качество е основен съставомерен
признак от обективна страна на криминализираното
поведение.
При
подкупа длъжностното лице иска, приема дар – в процесния
случай – сума пари, за да не извърши действия по служба, които влизат в обсега
на неговите правомощия. В конкретния случай подс. Т.
е служител при 02 РУ „Полиция“ – СДВР, в качеството си на полицай в група
„Охрана на обществения ред“, сектор „Охранителна полиция“ и в служебните му
задължения е да прави проверки на водачи на МПС, включително и такива по
предприемане на действия за извършване на проверка за употреба на алкохол на
водачите, както и да съставя
необходимите документи при установени нарушения, между които и акт за
установяване на административно нарушение. Същите задължения е имал и подс. К., който е имал качеството на длъжностно лице –
полицейски инспектор 5 степен в група „Охрана на обществения ред“, сектор
„Охранителна полиция“ при 02 РУ-„Полиция“ СДВР.
За
да е съставомерно поискването, респективно,
получаването на неследваща се имотна облага, то следва да е функционално
обвързано с извършването или неизвършването на съответното служебно задължение.
Служебното задължение на двамата подсъдими по проверка на МПС-та и водачите за
алкохол представляват съвкупност от служебни правомощия, изразяващи се в
конкретни фактически действия. - спиране на автомобила, пристъпване към
проверка на документите на водача и на превозното средство, уведомяване на
водача за допуснато нарушение на правилата за движение, евентуално съставяне на
акт за административно нарушение или друг акт, а след приключване на процедурата, връщане
документите на водача. Това, че тези полицейски служители не са натоварени да съставят наказателни
постановления, не влияе на извода на съда, че двамата подсъдими, отказвайки да
извършват проверка за наличието на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта
на св. В. при ясни основания за това (св. В. сам е признал пред полицейските
органи, че е употребил алкохол преди да се качи на автомобила си), всъщност не
са извършили действие по служба, регламентирано в Наредба № 30 от 27.06.2001г. за реда за установяване
употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водача на МПС.
Функционалната
връзка, взаимната обвързаност, между изпълнението, респективно, неизпълнението,
на съответното служебно задължение и поискването/ получаването на неследващата
се имотна облага е необходима предпоставка, за да възникне наказателна
отговорност за подкуп.
Предвид
установените факти е налице такава обвързаност, тъй като подсъдимият Т. е
поискал дар от 200 лв, за да не бъде извършвана
проверка за употреба на алкохол на В. и респективно заедно с подс.
К. е приел сумата 98.23 лв, със същата цел от св. В..
Получаването и приемането на сумата от подс. К. е осъществено именно със същата цел - да не бъде извършвана проверка за
употреба на алкохол на В..
Несъмнено е, че приетата от двамата подсъдими
парична сума „не се следва” на длъжностното лице, тъй като не представлява част
от трудовото им възнаграждение и в този
смисъл дарът е престиран извън установения законен
начин и ред.
С
извършените от подсъдимия Т. действия – искане и приемане е изпълнил две от
формите на изпълнителното деяние на престъплението подкуп, а за К. е
инкриминирано единствено приемането като форма на изпълнително деяние.
Налице
и квалифицираният състав на чл. 302, т. 1 от НК, тъй като по време на
инкриминирания период са били лица, заемащи отговорно служебно положение - с оглед съдържанието на
предоставените им правомощия и характера
на извършваната работа, свързана с широк диапазон от контролни, организационни, ръководни
правомощия, осъществявани във връзка с качеството им на полицейски орган с
оглед заеманите от тях длъжности : подс. Т. - полицай към сектор „Охрана на обществения ред“,
а подс. К. - полицейски инспектор към сектор „Охрана
на обществения ред“ .
Тук
е мястото да получи отговор застъпената теза от страна на защитата, че са
налице данни за провокация към подкуп от страна на свидетеля В.. Провокацията
към подкуп представлява преднамерено създаване на обстановка или условия, предизвикващи
предлагане, даване или получаване на подкуп с цел изобличаване на съответното
лице. Деянието се изразява в мотивиране на провокирания да приеме или да даде
подкуп с цел да бъде изобличен в извършването на това престъпление. За
правилната преценка дали длъжностното лице е извършило престъпление по чл. 301
и сл. от НК или е било провокирано от предоставилия дара или имотната облага от
значение е по чия инициатива е осъществен контактът между даващия и получаващия
подкуп, упражнен ли е натиск и проявена ли е настоятелност и от кого от тях.
Съобразно приетата фактическа обстановка активната страна в комуникацията е бил
подс. К. и Т., те са обвързали евентуалното неизпълнение на така
направеното искане със заплащането на глоба и отнемане на СУМПС. Нещо повече,
действията на двамата полицейски служители не са се ограничили до еднократна
покана за даване на неследващ се дар, подсъдимите неколкократно
са припомнили на св. В. високия размер на глобата, която ще трябва да плати
поради управление на МПС в пияно състояние, както и отнемането на
свидетелството за управление. Всички
тези обстоятелства недвусмислено изключват версията на защитата за провокация
от страна на свидетеля В. по смисъла на чл.307 от НК.
От
субективна страна престъплението е осъществено от подсъдимите при пряк умисъл,
като същите са съзнавали общественоопасния характер
на деянието, предвиждали са общественоопасните
последици и са искали те да настъпят, като същевременно са имали ясна представа
и за квалифициращия признак на извършеното деяние. Подс.
Т. и К. са съзнавали служебното си положение и правомощията, които то им е
предоставяло, като полицай и съответно –полицейски инспектор в сектор „Охрана
на обществения ред“. Съзнавали са
обстоятелството, че дарът / парите/, който се иска,
и който двамата са получили от
св. В., е бил за да не изпълнят
определени свои задължения по служба.
Подсъдимите
Т. и К. са действали при условията на съучастие по смисъла на чл.20, ал.2 от НК
като съизвършители, доколкото с поведението си е и
двамата са участвали в изпълнителното деяние на престъплението, за което са
предадени на съд и са били наясно и са се съгласявали с действията на партньора
си, като от данните по делото става ясно, че всеки от тях е предвиждал и
съзнавал последиците на собственото си поведение и това на другия и е целял
настъпването на тези последици.
По
изложените съображения съдът призна подс. Т. и подс. К. за виновни
по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 302, т.
1вр. чл. 301, ал. 1, вр.чл.20,ал.2 от НК.
ПО
НАКАЗАНИЕТО:
За
извършеното от подсъдимите Т. и К. престъпление, видно от предвиденото в чл. 302,т.1 от НК са
предвидени наказания „лишаване от свобода” от три до десет години, „глоба” до
20 000лв. и „лишаване от права” по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 от НК и съдът, при определяне на наказанието, е
обвързан с тези рамки.
При
индивидуализация на наказанието на двамата подсъдими, като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът възприе за такива чистото съдебно минало и на
двамата; сравнително невисоката стойност на получената облага; доброто им
процесуално поведение; изградените трудови навици и преобладаващо положителната
служебна характеристика (подс. Т. е награждаван 6
пъти, но заедно с това му е налагано и дисциплинарно наказание „порицание“; подс.К. е награждаван 8 пъти, като е наказван 2 пъти с
„мъмрене“ и „порицание“), както и дългия срок на протичане на наказателното производство спрямо двамата
подсъдими. Разумният срок според ЕСПЧ и ВКС е една от гаранциите, осигуряващи
правото на справедлив съдебен процес и адекватен и своевременен достъп до
правосъдие. При неговото отчитане се взема предвид поведението на страните (до
каква степен те самите са станали причина със собственото си поведение за
забавяне на делото), както и фактическата и правна сложност на разглежданото
дело. Съгласно практиката на ВКС продължителността на наказателното
производство, когато е надхвърлила изискването за приключването му в
"разумен срок" по смисъла на чл. 6 ЕКПЧ и чл.22 от НПК, представлява
изключително смекчаващо вината обстоятелство само по себе си. (Решение № 545 от
5.10.2004 г. на ВКС по н. д. № 72/2004 г., III н. о., докладчик съдията В.И.,
Решение № 183 от 23.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 116/2010 г., I н. о., НК,
докладчик съдията Р.К.). С оглед
цялостната оценка на индивидуализиращите обстоятелства наложеното на
подсъдимите Т. и К. наказание лишаване от свобода следва да бъде определено под
минимално предвидения срок съгласно разпоредбата на чл.55,ал.1,т.1 от НК, като
размер от 1 (една) година е достатъчен, за да изпълни целите на наказанието,
заложени в чл.36 от НК. Съдът счита, че за постигане целите на наказанието не
се налага подсъдимите Т. и К. да бъдат изолирани от обществото в пенитенциарно заведение, напротив – налице са
предпоставките на чл.66, ал.1 от НК и ефективното изпълнение на така
определеното наказание „лишаване от свобода“ от 1 (една) година следва да
бъде отложено за срок от 3 (три) години.
Минималният отлагателен срок от 3 (три) години е от естеството си да укаже
необходимото поправително и превъзпитателно, а най-вече - възпиращо въздействие върху поведението на подс. Т. и К., като по този начин целите, визирани в чл.36
от НК, ще бъдат постигнати.
Съдът
налага и кумулативно предвидените наказания , а именно „Глоба“ в размер на 1000
( хиляда) лева, а за наказанията по чл. 37, ал. 1, т. 6 от НК – в средния
допустим по силата на чл. 49, ал. 2 от НК срок, обусловен от срока на
по-тежкото наложено наказание „лишаване от свобода”, а именно: 3 /три/ години.
Съдът прецени като несъвместими с характера на извършеното корупционно
престъпление заемането на държавна служба в системата на МВР от подс.Т. и К., поради което ги лиши от право да заемат
държавна служба в системата на МВР за срок
от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила. Видът и
размерът на наказанията по чл. 37, ал. 1, т. 6 от НК съдът съобрази с това, че подс.Т. и К. като правоохранителни
органи, на които е възложено съблюдаването и опазването на обществения ред,
вкл. и разкриването на престъпления, са злоупотребили с възложените им
правомощия, като по този начин допълнително са
подронили авторитета и доверието на гражданите в работата на МВР. Именно
така определеното комплексно наказание съдът счете за необходимо и достатъчно
да изпълни както превъзпитателна и поправителна функции, така и да служи като
предупреждение и да има превантивен ефект върху останалите членове на
обществото.
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
С
оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият Т. и К.
бяха осъдени да заплати в полза на Държавата направените по делото разноски,
както следва - от досъдебната фаза на
процеса – от по 39.19лв. всеки; при първото съдебно разглеждане на делото – от
по 310.64 лв. всеки; при повторното
(настоящо) разглеждане на делото – от по 58 лв. всеки от тях.
Мотивиран
от горните съображения съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ В СГС: