Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
28.11.2023 |
град |
Кърджали |
|||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен
съд |
състав |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
На |
01.11.2023
|
година |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
В публично заседание
и следния състав: |
||||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Председател: |
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Членове: |
ВИКТОР АТАНАСОВ АЙГЮЛ ШЕФКИ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
|
|
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Секретар |
Мелиха Халил |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Прокурор |
Бонка
Василева от Окръжна прокуратура -
Кърджали |
|
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията Виктор Атанасов |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Кас. Адм. Нак.
Дело |
номер |
109 |
по
описа
за |
2023 |
година |
|||||||
|
|
||||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63в
от ЗАНН, във
вр.
с чл.208 и следв. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба от
„Национална електрическа компания” ЕАД /„НЕК” ЕАД/, със
седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представлявано
от изпълнителния му директор М. Г., подадена чрез
процесуален представител – ст.юрк. К. К., против
Решение №129 от 02.06.2023 год., постановено по АНД
№332/2023 год. по описа на Кърджалийския районен съд, с което е изменено наказателно
постановление №40 от 15.03.2023
год., издадено от директора на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район”/БД „ИБР“/ - град Пловдив.Касаторът заявява в
жалбата, че счита решението за неправилно и необосновано, поради допуснати
съществени нарушения на материалния закон (в широк смисъл) и
съдопроизводствените правила, изразяващи се в неправилно оценени фактическа и
правна обстановка и доказателства по делото, довели до погрешни правни и
логични съдебни изводи.
На първо място твърди, че
в постановеното съдебно решение (стр.4)
първоинстанционният съд правилно установил, така като касаторът твърдял и в
съдебното заседание, проведено на 02.05.2023 год.,
че „санкцията неправилно е наложена на основание чл.200, ал.1, т.27 от ЗВ, тъй
като там се предвиждала отговорност само за
надвишаване на разрешените водни количества от комплексните и значими язовири
или неспазване на определения максимален обем в графиците по чл.53, ал.1 от
закона.“, на съдът, вместо да отмени като
неправилно и незакосъобразно НП № 40 от 15.03.2023 год., го изменил и то
също незаконосъобразно. Касаторът счита, че освен, че неправилно БД „ИБР“ - град
Пловдив е наложила имуществена санкция на „НЕК“ ЕАД, въпреки установеното несъответствието
между описаното и твърдяно нарушение и санкционната норма на чл.200, ал.1, т.27
от ЗВ, но че и от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се
установило „НЕК“ ЕАД да е извършило нарушаване на забрани или неизпълнение на
задължения по Закона за водите. Сочи, че от зададения на свидетеля въпрос в
проведеното на 02.05.2023 год. съдебно заседание, дали при проверката е
установено, какви са били обемът и котата на яз.„***“ към началото на
м.декември 2022 год. - 12.12.2022 год., когато НЕК е следвало да поддържа
определени обеми вода и кота на яз.„***“, се установило, че такава проверка не
е извършена. Според касатора, така останал неизяснен въпросът, дали още на
12.12.2022 год. обемът на язовира е бил под 248.445 млн.куб.м., отговарящ на
кота 305.09, като смчита, че този въпрос е важен и липсата на установена
информация за обема и котата на яз.„***“ към 12.12.2022 год. не давала
възможност с категоричност да се твърди, че „НЕК“ ЕАД към 29.12.2022 год. не е
изпълнил разпоредбите на чл.53, ал.1, във вр. с ал.4, т.3 от ЗВ, т.е. възможно
било още към началото на м. декември 2022 год. котата и обема на язовира да са
били под 248.445 млн.куб.м. и под кота 305.09. Касаторът
твърди, че въпреки горното, Районен съд - Кърджали изцяло необосновано и
неправилно преквалифицирал нарушената правна норма по чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ и
санкционната норма по чл.200, ал. 1, т.43 от ЗВ и наложил ново наказание на „НЕК“
ЕАД, макар че горния въпрос останал неизяснен. Касаторът
заявява, че продължава да поддържа изразеното в първоинстанционната жалба,
както и в съдебното заседание от 02.05.2023 год., че „НЕК“ ЕАД не е извършило
нарушаване на забрани или неизпълнение на задължения по ЗВ и поради постановеното
съдебно решение следвало да се отмени, което да доведе до отмяна на и на наказателно
постановление (НП) №40 от 15.03.2023 година.
На следващо място
касаторът твърди, че неправилно съдът, в условие на алтернативност, не е приел
аргументите, че констатациите на наказващия орган могат и следват да се
определят и като маловажен случай и че в тази връзка е следвало да се приложи
чл.28 от ЗАНН. Заявява, че не е съгласен с изводите на съда, че „процесното
деяние не представлява маловажен случай, обуславящ прилагане на чл.28 от ЗАНН,
предвид значимостта на охраняваните обществени отношения с нарушената
разпоредба от ЗВ. Освен това, за съставомерността на деянието вредни последици
не са необходими, а и конкретно извършеното не се отличава по степен на
обществена опасност от обичайната за този вид нарушения.“. Сочи, че съгласно
легалната дефиниция на §1, ал.1, т.4 от ДР на ЗАНН, „Маловажен случай“ е този,
при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на
задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община,
с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на
задължение от съответния вид. Касаторът счита, че от събраните
по делото доказателства, в това число и от свидетелските показания, не се установило
да има каквито и да е било вредни последици от приписаното на „НЕК“ ЕАД
нарушение - нито за околната среда, нито за изграждалите магистралния
водопровод са настъпили вреди и такива не се твърдяли както от БД „ИБР“, така и
от съда. Поради това счита, че ако се приеме, че има нарушение на чл.53, ал.1, във
вр. с ал.4, т.3 от Закона за водите, то на основание чл.28 от ЗАНН, нито административнонаказващият
орган, нито съдът е следвало да налага наказание или да намаля наложеното, а
наложеното на „НЕК“ ЕАД с НП №40 се явявало незаконосъобразно и подлежало на
отмяна от съда. На същото основание в условие на алтернативност, касаторът моли
настоящата инстанция да отмени и намаленото наказание с обжалваното съдебно
решение.
На следващо място
касаторът счита и изразява пред настоящата инстанция твърдение, че
постановеното съдебно решение, с което се преквалифицира нарушената правна
норма, ограничава правото на защита на „НЕК“ ЕАД и това също се явявало
основание за отмяна на съдебното решение и на наказателното постановление. По отношение частта от решението, с която на БД „ИБР“ са присъдени 100 лева,
представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение,
касаторът сочи, че въпреки констатациите на съда, че „санкцията неправилно е
наложена на основание чл.200, ал.1, т.27 от ЗВ, тъй като там се предвижда
отговорност само за надвишаване на разрешените водни количества от комплексните
и значими язовири или неспазване на определения максимален обем в графиците по
чл.53, ал.1 от закона, на БД „ИБР“ са присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Касаторът сочи, че в съдебното заседание ясно и недвусмислено
заявил (на стр.2 от решението също било посочено), че НП №40 е
незаконосъобразно и защото има несъответствие между описаното и твърдяно
нарушение и санкционната норма на чл.200, ал.1, т.27 от ЗВ. Сочи, че процесуалният
представител на БД „ИБР“ твърдял обратното и защитавал тезата за правилност и
законосъобразност на НП №40 от 15.03.2023 год. Поради това моли съда да отмени
решението и в тази му част и да присъди на „НЕК“ ЕАД претендираното в съдебното
заседание от 02.05.2023 год. юрисконсултско възнаграждение.
Касаторът моли в
жалбата, след като настоящата инстанция прецени в съвкупност всички изложени
доводи, възражения и събраните по делото доказателства, да отмени Решение
№129 от 02.06.2023 год.
по АНД №332/2023 год. по описа на Pайонен съд - Кърджали, като неправилно и необосновано, поради допуснати съществени
нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Изрично моли съдът да
отмени решението, както в частта, в която е изменено НП №40 от 15.03.2023 год., така и в частта, с която „НЕК“ ЕАД е осъдено да заплати 100 лева разноски по делото на
ответната страна. Моли освен това, съдът да постанови решение по същество, с което да отмени и
издаденото от директора на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“ НП №40 от 15.03.2023 год., а алтернативно,
ако счете, че съдебното решение не страда от съществени пороци, водещи до
неговата цялостна отмяна, да върне
делото на първоинстанционния съд за ново
разглеждане, съгласно предвидените хипотези на чл.221 от АПК, като моли да се дадат указания, за правилното
прилагане на закона.
Редовно
призован за съдебното заседание, касаторът „Национална електрическа компания” ЕАД/„НЕК” ЕАД/, със
седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, се представлява от редовно упълномощения му
процесуален представител – ст.юрк. К. К., който заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи и
съображения. Моли
съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното първоинстанционно
решение и да отмени и процесното наказателно постановление.
Ответникът по касация – директорът на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район”/БД ИБР/ - град Пловдив, редовно призован за съдебното заседание, не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител - юрк. М. Х., която оспорва касационната
жалба и счита, че същата е неоснователна. Счита, че не са налице
касационните основания, предвидени в чл.348 от НПК, за отмяна на обжалваното решение,
като сочи, че по делото, по безспорен начин се установили нарушителят,
нарушението, извършването на нарушенията и условията, при които то е извършено
и че тези обстоятелства се доказват от събраните по делото гласни и писмени
доказателства. По отношение на изложените в жалбата твърдения, счита, че същите
са изцяло неоснователни, необосновани и не кореспондиращи с установената по
делото фактическа обстановка и те били обсъдени подробно в мотивите на Районен
съд – Кърджали. Счита, че са неоснователни и твърденията на касатора, че не било
установено „НЕК” ЕАД да е извършило нарушение на забрани или неизпълнение на
задълженията си по Закона за водите, като сочи, че от събраните по делото
гласни и писмени доказателства е установено, че „НЕК” ЕАД действително е
извършил нарушение по ЗВ, тъй като през месец декември 2022 год. поддържа
завирен обем в язовир „***“ под зададения минимален контролен обем, съгласно утвърдения
от МОСВ месечен график за използване на водите. По отношение на твърдението, че
постановеното съдебно решение, с което се преквалифицира нарушената правна
норма, ограничавала правото на защита на „НЕК” ЕАД, намира, че следва да се
отбележи, че въззивният съд разполага с пълни правомощия, съгласно чл.63, ал.7,
т.1 от ЗАНН, за преквалифициране на административното нарушение, без да се
налага изменение на фактическата обстановка. Счита, че правилно е посочено в
решението на районния съд, че прецизирането на цифровата квалификация не е в
състояние да въведе до ограничение правото на защита на нарушителя, тъй като
той се защитава срещу фактите, а не срещу правната им квалификация. По повод
твърденията в касационната жалба, касаещи приложението на чл.28 от ЗАНН, намира,
че следва да се има предвид, че в настоящия случай се касае за формално по
характера си нарушение, като сочи, че формални са нарушенията на т.нар. „прости
извършвания”, при които с факта на установяването им законодателят презумира
настъпването на неблагоприятни за установени обществен ред правни последици,
достатъчно значими по презумпция на закона, за да подлежат на санкциониране с
предвидената в правната норма административнонаказателна санкция и че поради
това, при формалните административни нарушения е невъзможно да се прави
преценка относно липсата или незначителността на вредните последици. Счита също
така, че правилно Районен съд – Кърджали е присъдил разноски на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район” – Пловдив, тъй като наказателното
постановление не е отменено, а само е изменено. Във връзка с изложеното, моли
съда да отхвърли изцяло касационната жалба и да остави в сила Решение №129 от 02.06.2023
год., постановено по АНД №332/2023 год. по описа на Районен съд - Кърджали.
Претендира юрисконсултско възнаграждение в законоустановения минимален размер.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Кърджали дава заключение, че подадената касационна жалба е неоснователна. Намира за неоснователни изложените в жалбата доводи за отмяна на
обжалваното съдебно решение, както и
че същите не следва да бъдат възприемани. Счита, че
първоинстанционното решение е правилно и обосновано и че извършената от съда преквалификация на деянието, за
което е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора, като
нарушение по чл.48, ал.1, т.1 от ЗВ, както и по санкционната норма на чл.200, ал.1,
т.43 от ЗВ, е правилно, тъй като са установени фактически обстоятелства, които
покриват фактическия състав именно на тези две норми от Закона за водите. На следващо място счита, че преквалификацията на деянието,
извършена от Районен съд
– Кърджали, е била необходима и е имало процесуална
възможност за това, съобразно разпоредбата на чл.63, ал.7, т.1
от ЗАНН, която дава правомощие на съда да извърши
подобна преквалификация. Относно изложените доводи за
маловажност на нарушението и искането за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН счита, че следва да
бъдат възприети изцяло аргументите на съда, постановил обжалвания съдебен акт.
С оглед на тези съображения, предлага съдът да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение на Районен съд – Кърджали.
Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея
касационни основания, приема за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за
която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.
Релевираните от касатора касационни
основания са нарушение на закона и допуснато
съществено нарушение на процесуални правила - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
Разгледана по същество, касационната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение №129
от 02.06.2023 год., постановено по АНД №332/2023 год., Кърджалийският районен съд е изменил наказателно постановление №40 от 15.03.2023 год., издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”/БД „ИБР“/
- град Пловдив, с което, на „Национална електрическа компания” ЕАД/„НЕК” ЕАД/, със седалище и адрес на
управление ***, с ЕИК ***, на основание чл.200, ал.1, т.27, предл.2/второ/ от
ЗВ, е наложено административно наказание „имуществена санкция”, в размер на
1500 лева, за нарушение на чл.53, ал.1, във вр. с ал.4, т.3 от ЗВ, като е преквалифицирал
нарушената правна норма по чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ и санкционната норма по
чл.200, ал.1, т.43 от ЗВ и е намалил размера на наложеното административно
наказание „имуществена санкция” от 1500 лева, на 500 лева. Със същото решение
Районен съд – Кърджали е осъдил „Национална електрическа компания“ ЕАД, ЕИК ***,
с адрес – ***, да заплати на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ град Пловдив,
сумата от 100 лева, представляваща направени разноски по делото, за
юрисконсултско възнаграждение.
За да постанови решението си, районният съд
е приел за установено от фактическа страна, че на 29.12.2022 год., свидетелят В. П. - главен
експерт в Дирекция „Контрол“ към БД „ИБР“ – град Пловдив, извършил проверка на язовир
„***“, изграден на река ***, разположен в землището на *** и стопанисван от
дружеството-жалбоподател. Проверката била на място по документи в Предприятие
„Язовири и каскади“ към „НЕК“ ЕАД, подрайон „***“ при ХТК *** - каскада ***,
като касаела спазването на графика за използване на водите на комплексните и
значими язовири през месец декември 2022 год., утвърден от министъра на
околната среда и водите и спазването на условията в издадено разрешително
№**/*** год., изменено с Решение №123/07.07.2008 год. и № 90/23.04.2013 год.,
последно изменено с Решение №133/23.08.2018 год. на министъра на околната среда
и водите, с титуляр „НЕК“ ЕАД, като контролният орган констатирал, че кота
водно ниво на язовира се измервало посредством нивомерна рейка и нивомерно
устройство. Разходът на водни маси па ВЕЦ „***” се изчислявал на база
специфичен разход на вода за производство иа 1 kWh електроенергия и се водел се
ежедневен баланс за водното ниво, завирен обем, приток, разход, загуби на
съоръжението. С Графика за използване на водите на комплексните и значими язовири за месец
декември 2022 год., утвърден от МОСВ, за язовир „***” било определено, че във
връзка с началото на изпълнение на обект „Реконструкция на съоръжение - линейна
инфраструктура, пресичаща воден обект - изграждане на магистрален водопровод за
питейно-битово водоснабдяване на ВС „***“ до ПСОВ „***“, нивото на язовир „***“
трябва да се понижава плавно до достигане на завирен обем в язовира 248.445
млн. куб.м., отговарящ на кота 305.09 м. Изрично било посочено, че обемът
следва да бъде достигнат до началото на дейностите - 12.12.2022 год. и да бъде
поддържан до тяхното приключване чрез допълнителна работа на ВЕЦ и/или основен
изпускател. За електропроизводство, с графика за месец декември 2022 год. били
разрешени 100.00 млн.куб.м. вода. В 08:00 часа на 29.12.2022 год. - време за
изготвяне на дневния баланс за водното ниво, завирен обем, приход, разход,
загуби на съоръжението, била отчетена кота 304.51 м. (с 0.58м. под зададената с
графика кота-КВН), съответно завиреният обем в язовира при тази кота бил 243.215
млн.куб.м. (с 5.23 млн.куб.м. вода под зададения с графика минимален обем),
съгласно представените документи. В хода на проверката (14:00 часа на
29.12.2022 год.) било установено, че котата на водното ниво в язовирното езеро
е 304.53 м., което съответствало на завирен обем в язовира 243.394 млн.куб.м.
вода. Това означавало, че
„НЕК“ ЕАД *** поддържало завирен обем в язовир „***“ през месец декември 2022 год.,
под зададения минимален контролен обем в язовира от 248.445 млн.куб.м. вода,
съответстващ на кота 305.09 м., съгласно утвърдения от министъра на околната
среда и водите месечен график за използване на водите в комплексните и значими
язовири през месец декември 2022 год. С така описаното деяние, дружеството-жалбоподател,
като титуляр по разрешително №**/*** год., изменено с Решение №123/07.07.2008 год.
и №90/23.04.2013 год., последно изменено с Решение №133/23.08.2018 год. на
МОСВ, за водовземане от язовир „***”, не било спазило изискванията относно
начина на използване на водите на язовир „***” - №28 от Приложение №1 към
чл.13, ал.1, т.1 от ЗВ, свързан с определяне на специфични условия към
титулярите на разрешителни, определен в утвърдения от МОСВ месечен график за
използване на водите в комплексните и значими язовири през месец декември 2022
год. Установеното при проверката на място и след анализ на документи нарушение
било описано в Констативен протокол №КЖ-217 от 29.12.2022 год. По този повод,
на 03.02.2023 год. срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на
административно нарушение по чл.53, ал.1, във вр. с ал.4, т.3 от ЗВ. Актът бил
съставен в присъствие на надлежно упълномощен представител на „НЕК“ ЕАД ***, кой го го подписал
и получил без възражения. На 07.02.2023 год. дружеството депозирало писмено
възражение срещу акта, което не било уважено, а на 15.03.2023 год. било
издадено атакуваното наказателно постановление, с което, на жалбоподателя, на
основание чл.200, ал.1, т.27, предл.2/второ/ от ЗВ, било наложено
административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 1500 лева, за
нарушение по чл.53, ал.1, във вр. с ал.4, т.3 от ЗВ.
Изложената фактическа обстановка районният съд е установил
след анализ на показанията на свидетелите В. П., Т.
К. и М. К., на които съдът е дал вяра изцяло, като
последователни, непротиворечиви и безпристрастни; Акт за установяване на административно нарушение
от 03.02.2023 год.; Констативен протокол №КЖ-217 от 29.12.2022 год., Заповед от
08.09.2022 год. на директора на БД „ИБР“, както и другите, приети по делото
писмени доказателства.
При така приетата за установена фактическа
обстановка, от
правна страна съдът е направил следните изводи:
Съдът е приел, най-напред, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е
подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което следва да
бъде разгледана по същество.
На следващо място е посочил, че с обжалваното наказателно постановление
е наложено административно наказание на „НЕК” ЕАД ***, за нарушение на
разпоредбата на чл.53, ал.1, във вр. с ал.4,
т.3 от ЗВ и че текстът на чл.53, ал.1 от ЗВ гласи, че начинът на използването на водите на
комплексните и значимите язовири по Приложение №1 се определя в годишен и месечни режимни
графици, които се утвърждават от министъра на околната среда и водите и са
неразделна част от разрешителното за водовземане, а според ал.4, т.3 на
чл.53 от ЗВ, с месечните графици се определят специфични
условия към титулярите на разрешителни. Отбелязъл е, че санкцията за посоченото нарушение е наложена
на основание чл.200, ал.1, т.27 от
ЗВ, предвиждащ да се наказва с глоба, съответно имуществена санкция от 1500 до 5000 лева,
освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо или юридическо лице,
което надвиши разрешените водни количества от комплексните и значими язовири
или не спази определения максимален обем в графиците по чл.53, ал.1 от закона.
Районният съд, въз основа на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, е намерил за безспорно обстоятелството, че жалбоподателят „НЕК“ ЕАД ***
действително е извършило административно нарушение по ЗВ, тъй като през месец
декември 2022 год. е поддържало завирен обем в язовир „***“, под зададения
минимален контролен обем в язовира от 248.445 млн.куб.м. вода, съгласно
утвърдения от МОСВ месечен график за използване на водите в комплексните и
значими язовири и че по този начин дружеството, като титуляр по разрешително за
водовземане от язовир „***”, не е спазило изискванията относно начина на
използване на водите на язовир „***” №28 от Приложение №1 към чл.13, ал.1, т.1
от ЗВ, свързан с определяне на специфични условия към титулярите на
разрешителни, определен в утвърдения от МОСВ месечен график за използване на
водите в комплексните и значими язовири през месец декември 2022 год. Съдът е
приел, че така установеното деяние безспорно е нарушение, но че то осъществява
състава на чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ, а в съставения АУАН и наказателното
постановление като нарушен е посочен текста на чл.53, ал.1, във вр. с ал.4,
т.3 от ЗВ. Съдът е посочил,
че тези разпоредби не предписват конкретно правило за поведение и не могат да
бъдат посочени като нарушени., като е приел, че в случая фактите, посочени в
акта и наказателното постановление, покриват признаците на деяние по чл.48,
ал.1, т.11 от ЗВ, който задължава водоползвателите - титуляри на разрешителни,
да изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на този закон и
комплексните разрешителни, издадени по реда на ЗООС. Съдът е посочил, че жалбоподателят
е водоползвател - титуляр на разрешително, който не е изпълнил задължението си
произтичащо от чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ, предвид установените по-горе
обстоятелства. Доколкото обаче се твърди, че „НЕК“ ЕАД е поддържало завирен
обем в язовир „***“
през месец декември 2022 год. под зададения минимален контролен обем в язовира,
то санкцията неправилно е наложена на основание чл.200, ал.1, т.27 от ЗВ, тъй
като там се предвижда отговорност само за надвишаване на разрешените водни
количества от комплексните и значими язовири или неспазване на определения
максимален обем в графиците по чл.53, ал.1 от закона. Така, районният съд е
приел, че осъщественото от жалбоподателя деяние следва да бъде подведено под
състава на чл.200, ал.1, т.43 от ЗВ, предвиждащ да се наказва с глоба,
съответно имуществена санкция, от 500 до 2000 лева, освен ако не подлежи на
по-тежко наказание, физическо или юридическо лице, което във всички останали
случаи наруши забрана или не изпълни задължения по ЗВ. Решаващият състав на
съда е извел извод, че изложеното налага, съобразно разпоредбата на чл.63,
ал.7, т.1 от ЗАНН, въззивната инстанция да измени наказателното постановление и
приложи закон за по-леко наказуемо административно нарушение, без съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението, като преквалифицира деянието. Съдът
е посочил, че по силата на цитирания текст от ЗАНН, въззивният съд разполага с
пълните правомощия да преквалифицира административното нарушение, без да се
налага да изменя фактическата обстановка и че в случая фактите, покриващи
признаците на нарушението
по чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ и санкционната норма по чл.200, ал.1, т.43 от ЗВ са
изложени в обстоятелствената част на АУАН и наказателното постановление. Съдът
е посочил също, че прецизирането на цифровата квалификация на нарушението не е
в състояние да доведе до ограничаване правото на защита на нарушителя, тъй като
той се защитава срещу фактите, а не срещу правната им квалификация, като е
приел, че на посоченото основание по чл.200, ал.1, т.43 от ЗВ, за извършеното
от жалбоподателя административно нарушение следва да бъде определено наказание
в минималния предвиден в закона размер, а именно - „имуществена санкция“ от 500
лева.
Извън горепосоченото относно
наложилата се преквалификация на нарушението, съдът не е констатирал да са
допуснати нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да
съставляват основание за отмяна на атакувания акт, като е приел, че АУАН и
наказателното постановление са съставени правилно и законосъобразно, от
компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, нарушението
е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са
датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. Приел е,
че от изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства става ясно,
какво деяние е осъществено от жалбоподателя, като по никакъв начин не се е
стигнало до неразбиране от страна на нарушителя, за какво го санкционират,
респ. не е било ограничено правото му на защита, както и е приел, че не е
налице твърдяното в жалбата нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН, тъй като видно от
атакуваното постановление, наказващият орган е преценил възраженията и
събраните доказателства. Съдът е посочил, че обстоятелството, че възраженията на
нарушителя са счетени за неоснователни, не означава, че не са обсъдени и че е неоснователен
и доводът за това, че наказващият орган не е отчел особеностите на случая и
изпълнявания обект за водоснабдяване на населението, като според районния съд е
напротив - всичко това е било отчетено и обосновано в атакуваното
постановление. Най-естне, съдът е приел ,че процесното деяние не представлява
маловажен случай, обуславящ
прилагане на чл.28 от ЗАНН, предвид значимостта на охраняваните обществени
отношения с нарушената
разпоредба от ЗВ, като е посочил освен това, че за съставомерността на деянието
вредни последици не са необходими, а й конкретно извършеното не се отличава по
степен на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения. Отбелязъл е,
че АУАН за процесното нарушение е съставен от длъжностно лице с необходимата
компетентност, което е видно от приложената по делото Заповед от 08.09.2022 год.
на директора на БД „ИБР“.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, районният съд
е приел, че на основание чл.63д, ал.4, във вр. с ал.1 от ЗАНН следва на
административнонаказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер, определен в чл.37 от ЗПП, като е посочил, че съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП, заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП и че по силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до
150 лева. Посочил е също, че в случая, по делото е проведено съдебно заседание,
в което е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, поради
което следва да се присъди възнаграждение в размер на 100 лева и че доколкото
издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район“ – град Пловдив, именно в полза на същата, в
качеството й на юридическо лице, следва да бъдат присъдени разноските по
делото.
При
извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218,
ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно
цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният
съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно
правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в
рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Кърджалийския
районен съд също така е допустимо, като постановено по подадена от
надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице
процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство
и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.
Фактическата обстановка, установена от
въззивния съд, се споделя и от настоящата касационна инстанция, както се споделят
и изводите на решаващия състав на Кърджалийския районен съд, като настоящият
съдебен състав намира, че същите съответстват на приложимия материален закон и
че правилно районният съд е преквалифицирал деянието, като е приложил закон за
по-леко наказуемо административно нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата по нарушението. Разпоредбата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН ясно
регламентира, че районният съд изменя акта по чл.58д/в случая наказателно
постановление/, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, т.е. категорично ясно е, че районният съд
разполага с такова правомощие. От събраните и приобщени по делото от районния
съд писмени и гласни доказателства по безспорен начин се установява, че „Национална
електрическа компания ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, е поддържало завирен обем в язовир „***“ през месец
декември 2022 год., под зададения минимален контролен обем в язовир „***“ от
248.445млн.куб.м. вода, съответстващ на кота 305.09 м,
съгласно утвърдения от министъра на околната среда и водите месечен график за
използване на водите в комплексните и значими язовири през месец декември 2022 год.
- „обемът в язовира да се поддържа 248.445 млн.куб.м.
вода, отговарящ на кота 305.09 м., чрез допълнителна работа на ВЕЦ и/или
основен изпускател”, с което не е спазило изискванията относно начина на
използване на водите на язовир „***” №28 от Приложение №1 към чл.13, ал.1, т.1
от Закона за водите, свързан с определяне на специфични условия към титулярите
на разрешителни, определен в утвърдения от Министъра на околната среда и водите
месечен график за използване на водите в комплексните и значими язовири през
месец декември 2022 год. При безспорна, според настоящия състав, доказаност на
фактите и обстоятелствата по нарушението, описани по-горе, районният съд
правилно е приел, че същото следва да бъде квалифицирано като такова по чл.48,
ал.1, т.11 от ЗВ, съгласно която, водоползвателите - титуляри на разрешителни,
какъвто безспорно е касаторът „Национална електрическа компания“ ЕАД *** по
отношение на яз.„***“, имат задължение да изпълняват
условията в издадените им разрешителни по реда на този закон и комплексните
разрешителни, издадени по реда на Закона
за опазване на околната среда. При така преквалифицираното
нарушение, правивлно и съобразно правомощието си по чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН районният
съд е приложил закон за по-леко наказуемо нарушение, а именно – санкционната
норма на чл.200, ал.1, т.43 от ЗВ, съгласно която, за всички останали случаи на
нарушаване на забрани или неизпълнение на задължения по този закон - от 500 до
2000 лева, докато санкционната норма на чл.200, ал.1, т.27 от ЗВ, на основание
която, АНО е наложил имуществената санкция на касатора, предвижда наказание
глоба, съответно имуществена санкция, от 1500 до 5000 лева.
Във
връзка с горното настоящия съделен състав намира за неоснователно оплакването в
касационната жалба, че с направената от съда преквалификация на
нарушената правна норма, се ограничавало правото на защита на „НЕК“ ЕАД и че това също се явявало основание за отмяна на съдебното решение и на
наказателното постановление. Както съвсем правилно е посочено в обжалваното решение на районния съд, прецизирането на цифровата
квалификация на
нарушеснтието, т.е. на нарушената прадвно норма, не е в състояние да доведе и всъщност не
води до ограничаване правото на защита на нарушителя, тъй като той се защитава срещу фактите,
а не срещу правната им квалификация.
За пълнота на изложението, съдът
намира за нужно да посочи, че в хода на съдебното производство пред
първоинстанционния съд не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, които да съставляват основание за отмяна на решевнието и за връщане на
делото за разглеждане от друг състав на същия съд.
На следващо място, изцяло
неоснователни и изцяло формални се явяват и изложените от касатора съображения
за приложението на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка съдът намира за
необходимо да посочи, че както АНО, така и районният съд са изложили мотиви,
защо по отношение на процесното административно нарушение не са налице
предпоставките за квалифицирането му като маловажен случай по смисъла на чл.
28 от ЗАНН. Касационната инстанция изцяло споделя и
мотивите на районния съд, с които е прието, че извършеното нарушение не
представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В този
смисъл, с оглед характера и вида на обектите, за които се предоставя
водоползване, се засягат широк кръг обществени отношения, поради което ЗВ
въвежда разрешителен режим. Именно в тази връзка ЗВ цели да осигури интегрирано
управление на водите в интерес на обществото и за опазване на здравето на
населението, поради което така извършеното нарушение не би могло да се
характеризира като маловажен случай. Процесното нарушение, по начин на
извършването му, време, място и фактическа обстановка, не се отличава с липса
на обществена опасност или с незначителна обществена опасност, в сравнение с
обичайните случаи на административни нарушения от този вид, поради което не са
налице условията за квалифицирането му като „маловажен случай“ по смисъла на чл.28
от ЗАНН.
Така, с оглед на всичко гореизложено,
касационната инстанция в настоящия състав намира касационната жалба на „Национална
електрическа компания” ЕАД /„НЕК” ЕАД/, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, с изложените в нея оплаквания и доводи за неоснователна и недоказана,
като всички изложени по-горе съображения водят до
извода, че атакуваното в настоящото производство решение на първоинстанционния
съд е законосъобразно,
постановено при правилна преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства и при правилно приложение на материалния закон, както и без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, поради което и същото следва с решението по настоящото дело да бъде оставено в сила.
При
този изход на делото и с оглед своевременно заявеното в съдебно заседание в хода по същество искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че на основание чл.63д,
ал.4, във вр. с ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.143, ал.3 от АПК, във вр. с
чл.37 от ЗПП и във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,
следва да бъде осъдено дружеството-касатор - „Национална електрическа компания”
ЕАД/„НЕК” ЕАД/, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, да заплати в полза на ответника по касация, юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, в минимално регламентирания размер на 80.00 лева. Същото следва да се присъди в
полза на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”/БД „ИБР“/ - град Пловдив,
в качеството й на юридическо лице
на бюджетна издръжка,
второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, съгласно чл.2, ал.1 от Правилника
за дейността, организацията на работа и състав на басейновите дирекции, издаден от министъра на
околната среда и водите.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/, във
вр. с чл.217, ал.3, предл.ІV/четвърто/ от АПК и във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административен
съд - Кърджали
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №129 от 02.06.2023
год., постановено по АНД №332/2023 год. по описа на Районен съд – Кърджали.
ОСЪЖДА „Национална електрическа компания” ЕАД/„НЕК” ЕАД/, със седалище и адрес на
управление ***, с ЕИК ***, представлявано от изпълнителния му директор М. Г., ДА
ЗАПЛАТИ на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”/БД „ИБР“/ - град
Пловдив сумата в размер на 80.00/осемдесет/ лева, представляваща направени разноски
по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.