Решение по дело №30660/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 21256
Дата: 22 ноември 2024 г.
Съдия: Яна Марио Филипова
Дело: 20241110130660
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 май 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 21256
гр. София, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20241110130660 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от Н. Й. К. против Г. Р. Д. осъдителен иск с правно
основание чл. 92 ЗЗД за сумата в размер на 126,20 лева, представляваща мораторна
неустойка по т. 8 от договор за посредничество от 10.09.2023 г. за периода от 16.02.2024 г. до
15.05.2024 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба на 29.05.2024 г. до
окончателно изплащане на вземането. Направено е искане сторените от ищеца съдебни
разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните на 10.09.2023 г. бил
сключен договор за посредничество при продажба на недвижим имот, по силата на който
ответникът в качеството на възложител се задължил да заплати на ищеца в качеството на
изпълнител възнаграждение за осъщественото от него посредничество при продажба на
апартамент, находящ се в гр. (адрес) в размер на 2 % от ½ част договорената продажна цена.
Ищецът поддържа, че съгласно т. 5 от договора уговореното възнаграждение следва да бъде
заплатено в пълен размер в брой или по банков път в деня на сключване на предварителен
договор. Изложени са твърдения, че на 16.02.2024 г. ответникът, в качеството си на
продавач, сключил предварителен договор за покупко-продажба на процесния апартамент
като цената по бъдещата сделка възлиза общо на 72 500 евро с левова равностойност
1414797,68 лева, респ. дължимото от ответника възнаграждение за посредничество
съобразно притежавания обем от правото на собственост възлиза на 1418 лева. Ищецът
поддържа, че след многократно отправени покани дължимото възнаграждение било
заплатено на 15.05.2024 г. Сочи, че съгласно т. 8 от договора за посредничество ответникът
дължи неустойка за забава в размер на 0,1 % на ден от дължимата сума, но не повече от 20
%, поради което ответникът дължи сумата в размер на 126,20 лева, представляваща
неустойка за 89 дни забава за периода от 16.02.2024 г. до 15.05.2024 г., ведно със законната
лихва от депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на вземането.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, редовно уведомен, не депозира отговор на
исковата молба и не изразява становище по така предявения иск.
По делото е постъпило становище от ответника чрез процесуалния му представител Р.
1
А., с което исковата претенция е оспорена, като страната поддържа, че липсва основание за
възникване на отговорност за заплащане на неустойка по процесния договор за
посредничество. Направено е възражение за прекомерност на претендираните от ищеца
разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235,
ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правна квалификация чл. 92,
ал. 1 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните е
възникнало валидно облигационно отношение с посоченото в исковата молба съдържание,
валидно поето главно задължение, чието забавено изпълнение се твърди, падежа на главното
задължение, както и валидно договорено акцесорно задължение за заплащане на неустойка
за забава и размера на вземането. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е
да докаже погасяване на вземането.
Като писмено доказателство по делото е приет договор за посредничество от
10.09.2023 г., по силата на който ответникът в качеството на възложител е възложил на
ищеца в качеството на посредник да посредничи при продажба на описани в съглашението
недвижими имоти, сред които и апартамент № 122, находящ се в гр. (адрес), срещу
възнаграждение в размер съгласно чл. 3 от 2 % от договорената продажна цена за всеки един
от двата имота, като възложителят дължи посочения процент изчислен на база квотата му в
съсобствеността. Клаузата на чл. 5 предвижда, че възнаграждението на посредника се
изплаща в пълен размер в дена на сключване на предварителен договор и/или плащането на
резервационен депозит. Съгласно чл. 8 в случай, че възложителят не изпълни задълженията
си за заплащане на дължимото възнаграждение на посредника в уговорените срокове дължи
на посредника неустойка в размер на 0,1 % на ден от дължимата сума, но не повече от 20 %.
Като писмено доказателство по делото е приет предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот от 16.02.2024 г., съгласно който ответникът и трето за спора
лице се задължили да прехвърлят на Я.В.Шв правото на собственост върху апартамент №
122, находящ се в гр. (адрес), срещу продажна цена в размер на 72500 евро с левова
равностойност 141797,68 лева. От представения по делото договор за покупко-продажба от
18.04.2024 г., обективиран в нот. акт № 113, том I, нот. дело № 52/18.04.2024 г. по описа на
нотариус П.П, се установява, че по предварителния договор е сключена окончателна сделка.
Като писмено доказателство по делото е прието банково извлечение, съгласно което
ответникът е заплатил в полза на ищеца на 15.05.2024 г. сумата в размер на 1418 лева с
основание „ДОГОВОР ЗА ПРОДАЖБА ОТ ДАТА 10/09/2023 г. ДОГОВОР ЗА
ПОСРЕДНИЧЕСТВО“.
Съдът намира, че от така обсъдените доказателства се установява, че между страните
по спора е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за
посредничество, по силата на който ищецът се е задължил да посредничи при продажба на
апартамент № 122, находящ се в гр. (адрес), срещу възнаграждение в размер на 2 % от
договорената продажна цена съобразно квотата си в собствеността, като възнаграждението
съгласно чл. 5 е дължимо в деня на сключване на предварителен договор за покупко-
продажба. В случая дължимото възнаграждение във връзка с процесния недвижим имот е
дължимо на 16.02.2024 г. ( датата на сключване на предварителни договор), респ.
извършеното на 15.05.2024 г. плащане се явява забавено. Съгласно клаузата на чл. 8
възложителят дължи мораторна неустойка в размер на 0,1 % от дължимата сума за всеки ден
забава или сумата в размер 126, 20 лева. Предвид изложеното предявеният иск с правно
основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД се явява основателен.
С оглед изхода на спора в тежест на ответника следва да бъдат възложени сторените
по делото съдебни разноски. Ищецът претендира разноски в размер общо на 450 лева, от
които сумата в размер на 50 лева внесена държавна такса за разглеждане на спора и сумата в
размер на 400 лева, представляваща заплатено в брой адвокатско възнаграждение на
2
процесуалния представител на страната. При определяне на разноските, които да бъдат
възложени в тежест на ответника следва да бъде съобразено своевременно направеното
възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът намира, че уговореният и заплатен
адвокатски хонорар отнесен към правната и фактическа сложност на спора, и цената на
исковата претенция от 126,20 лева, се явява прекомерен, поради което следва да бъде
намален до сумата в размер на 200 лева, като общо дължимите от ответника разноски
възлизат на сумата в размер на 250 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Р. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. (АДРЕС) офис 9, да
заплати на Н. Й. К., ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС), на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД,
сумата в размер на 126,20 лева, представляваща мораторна неустойка по т. 8 от договор за
посредничество от 10.09.2023 г. за периода от 16.02.2024 г. до 15.05.2024 г., ведно със
законната лихва от депозиране на исковата молба на 29.05.2024 г. до окончателно изплащане
на вземането.
ОСЪЖДА Г. Р. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. (АДРЕС) офис 9, да
заплати на Н. Й. К., ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС), на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата в размер на 250 лева, представляваща сторени по делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт на страните.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3