Решение по дело №47/2021 на Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

 

№ 184

 

гр. Враца   08.06.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 25.05.2021 г. /двадесет и пети май две хиляди двадесет и първа година/ в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА

ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА

 

при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с участието на прокурора  ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА КАН дело № 47 по описа на АдмС – Враца за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл.от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „М.“ АД, с ЕИК *********, представлявано от ** – Г.Ш., против Решение № 260034 от 30.10.2020 г. на Районен съд – Мездра, постановено по АНД № 255 по описа на съда за 2020 г., с което е потвърдено издаденото от Директора на Дирекция „ИТ“ - Враца НП № 06-001351/02.06.2020 г. С последното, за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ и на основание чл. 414, ал. 3 от КТ на дружеството касатор е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева.

В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Релевирани са доводи, че въззивният съд изобщо не е обсъдил възраженията в сезиралата го жалба, по отношение  непосочването в НП за формата на вината, както и необсъждането на възможността за приложението на чл. 28 от ЗАНН. В депозирана от законния представител на дружеството молба с бележки по хода на делото и същество на спора се поддържа жалбата и е отправено искане за отмяна на решението и на потвърденото с него НП, а в условията на алтернативност за намаляване размера на наложената санкция.

Ответникът - Дирекция “Инспекция по труда“ гр. Враца, чрез процесуалния си представител ** М.К. в с.з. и представена по делото писмена защита изразява становище с подробни аргументи за неоснователност на касационната жалба, а оспореното решение намира за правилно, обосновано и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение.

           Участващият по делото прокурор от ОП - Враца дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на решението, като валидно, допустимо и правилно. Посочва се, че не са налице касационни основния за отмяна на решението, съдът е обсъдил и приел за неоснователни възраженията за формата на вината и е изложил съображения за неприложимост на разпоредбите за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и чл. 415в от КТ.

           Административен съд-Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена  в  законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана  по  същество  е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на касационен контрол е Решение № 260034 от 30.10.2020 г. на Районен съд – Мездра, постановено по АНД № 255 по описа на съда за 2020 г., с което на дружеството касатор, в качеството му на юридическо лице - работодател за извършено нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ, на основание чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева.

За да постанови този резултат съдът е приел, че АУАН е съставен и НП издадено от компетентни органи в кръга на предоставените им правомощия, при спазване на процедурата по чл. 40 и чл. 52 от ЗАНН, като съдържат задължителните реквизити, предвидени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и не са налице нарушения на процесуалните правила при оформянето им. Правната квалификация кореспондира с описанието на нарушението  и относимата санкционна норма. Прието е за безспорно установено, при извършена проверка от длъжностни лица от Дирекция „Инспекция по труда“ – Враца, че дружеството в качеството си на работодател е допуснало до работа на 09.04.2020 г., около 14:20 ч., на кариера в ***, стопанисвана от дружеството, работника Т.Т.П., като *, преди да му представи кумулативно необходимите - екземпляр от писмен договор подписан от двете страни и копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП.

Въз основа на така установените факти по делото, подкрепени от събраните и обсъдени доказателства, съдът е обосновал изводи за доказаност на извършено от дружеството нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ, като тези изводи се споделят в пълнота от настоящия касационен състав. Съгласно цитираната разпоредба работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1, а съгласно ал. 1 на същата разпоредба, работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от ТД на НАП.

Въззивният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Събрани са необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото и въз основа на тях правилно е установена фактическата обстановка. Противно на изложеното в касационната жалба, съдът е обсъдил всички възражения на жалбоподателя, включително относно формата на вината и приложимостта на института за маловажен случай, като са формирани обосновани изводи за тяхната неоснователност, които изводи се споделят напълно от касационната инстанция. Правилно въззивният съд не е изследвал въпроса за субективната страна на нарушението, доколкото отговорността на юридическото лице е обективна и безвиновна. Неоснователно е и възражението на касатора за приложимост на института за маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН. Същото е сочено и пред РС, който го е обсъдил в своето решение и е извел извод за неговата неоснователност. Правилно е прието в мотивите на оспореното решение, че по отношение на установеното и безспорно доказано нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ, за което дружеството е наказано с оспореното НП е неприложимо действието на чл. 415в от КТ за маловажно нарушение, доколкото в ал. 2 от същата разпоредба законодателят изрично е изключил приложението ѝ, по отношение на нарушения по чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и ал. 2. Разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не намира приложение в случая, тъй като маловажността на административното нарушение следва да се преценява през призмата на чл. 415в от КТ, която разпоредба е специална и изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН.

Неоснователно е и алтернативното искане на касатора за намаляване на размера на наложената санкция, тъй като същата е в минималния размер предвиден в разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ. Съгласно чл. 27, ал. 5 от ЗАНН, не се допуска определяне на наказание под предвидения най-нисък размер на наказанието глоба, поради което за съда не съществува правна възможност да редуцира определения от наказващия орган размер на наказанието, под законоустановения минимум.

При извършената служебна касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Районният съд е постановил валидно, допустимо, обосновано и правилно решение, в съответствие с приложимия материален закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях, което настоящата касационна инстанция възприема напълно.

По изложените съображения, касационната инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и своевременно направено искане за юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на ответника, на същия следва да бъде присъдено такова в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ/ЗПП/ и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, а именно възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер на 100 лева.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260034 от 30.10.2020 г., постановено по АНД № 255/2020 г. по описа на Районен съд – Мездра.

 

ОСЪЖДА „М.“ АД, с ЕИК *********, представлявано от ** – Г.Ш. ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Враца разноски по делото в размер на 100 /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

  

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

                        

 

2.