№ 105
гр. Варна, 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20223100502505 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Община Варна, адрес на управление
гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ №43, представлявана от кмета, срещу
Решение №2974/06.10.2022г. по гр. дело №2003 за 2022г. на ВРС, 8-ми
състав, в частите, с които на осн. чл.49 от ЗЗД вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД и чл.86
от ЗЗД, Община Варна е осъдена да заплати на В. Н. С., ЕГН: **********,
сумата 12 000лв., частичен иск от общо 20 000лв., съставляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в силни
болки и страдания, стрес, тревожност, затруднено самообслужване и страх от
непълно възстановяване – всички свързани с получените: контузия на гръден
кош, двуглезенно счупване на латерален малеолус на десния глезен и
счупване на метатарзална кост на левия глезен и ожулване на ляво и на дясно
коляно, наложили гипсови имобилизации на двата крака – всички от които
причинени в резултат на настъпило на 05.08.2021г. пропадане на крака й в
дупка на тротоар на крайбрежната алея в гр.Варна, поради лошо стопанисване
на тротоара от Община Варна, ведно със законната лихва от настъпването на
увреждането – 05.08.2021г. до окончателното изплащане на сумата, както и
сумата 540.29лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди вследствие настъпилия на 05.08.2021г. деликт, които се изразяват в в
направени разноски за изследвания, лекарства и възстановяване, както следва:
1
100.29лв., платени на 10.12.2021г. за закупуване на лекарства; 400.00лв.,
платени на 05.10.2021г. за извършена рехабилитация; и 40.00лв. – такса за
платени на 12.08.2921г. медицински услуги, ведно със законната лихва от
датата на извършване на съответните разходи до пълно заплащане на
обезщетението, както и разноски в производството пред ВРС.
В жалбата се твърди че решението е незаконосъобразно, неправилно и
постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие
с материалния закон. Счита се, че от събраните по делото доказателства не се
установява, че в резултат на настъпилия инцидент ищцата е претърпяла
посочените в исковата молба имуществени и неимуществени вреди, както и
причинноследствената връзка между инцидента и вредите. Ищцата, в чиято
тежест е да установи наличието на елементите от фактическия състав по чл.49
от ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД не е ангажирала доказателства, от които безспорно да се
установява, че към датата на злополуката, на описаното в исковата молба
място, е съществувала дупка или неравност на тротоара в отклонение от
нормативните изисквания и изискваща незабавен ремонт, който не е
извършен своевременно от Община Варна. Необосновано и единствено въз
основа на гласни доказателства, представляващи показания на заинтересовани
от изхода на спора свидетели, съдът е приел, че е налице противоправно
бездействие от страна на служители на Община Варна. Оспорва се като
необоснован и неправилен изводът, че общината не е изпълнила вменените й
по закон, като собственик, задължения във връзка с поддържане на пътя и на
тротоарите, и следва да носи отговорност, тъй като по делото не е изследван
въпросът дали същата е собственик на пътя, респ. дали е предприела действия
в съответния законоустановен срок и е упражнила законовия надзор.
Изложени са и доводи, че решението не е съобразено със съдебната практика
по приложението на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като размерът на
присъдените неимуществени вреди е необосновано завишен. По доводите и
съображенията в жалбата се моли за отмяна на решението и за постановяване
на ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни,
в условие на евентуалност да се намали размера на обезщетението за
неимуществени вреди, като съответно се присъдят разноски на въззивника.
В срока по чл.263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор,
с който оспорва жалбата, като неоснователна. Моли решението в обжалваните
части да бъде потвърдено като правилно и като законосъобразно. Претендира
присъждане на разноските във въззивното производство.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият
съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е
валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от В. Н. С. срещу
Община Варна кумулативно обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл.49 ЗЗД, вр. чл.45, ал.1 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за заплащане
2
на: сумата от 12 000лв., частична претенция от 20 000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
причинени травматични увреждания, вследствие на настъпило на 05.08.2021г.
попадане на крака й в дупка на тротоар на Крайбрежната алея в гр. Варна,
поради лошото стопанисване на обекта от Община Варна, ведно със законната
лихва от датата на увреждането – 05.08.2021г. до окончателното изплащане
на вземането; и сумата от 573,11 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди от настъпилия на 05.08.2021г. деликт, които
се изразяват в сторени разноски за изследвания, лекарства и възстановяване,
както следва: лекарства – 133.11лв., рехабилитация – 400.00лв., разходите за
която са направени на 05.10.2021г. и такса за заплатени медицински услуги на
12.08.2021г. от 40 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното изплащане на сумите.
Ищцата твърди, че на 05.08.2021г. към 20.30ч. се разхождала заедно със
семейството си по Крайбрежна алея в гр. Варна, когато в близост до Трета
буна и до заведение „Wave Park“ кракът й пропаднал в дупка. Вследствие на
това изпитала силна болка, включително загуба на съзнание. Излага се, че
същата била откарана до МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД, където била приета по
спешност. От прегледа на място било установено: контузия на гръдния кош,
ожулвания в областта на двете колена, двуглезенно счупване в областта на
дясната глезенна става и счупване на основата на пета предстъпална кост на
левия крак. В резултат били имобилизирани с гипс и двата крака от глезените
до коленете, след което ищцата била изписана за домашно лечение. Сочи се,
че в издадения АЛ № 001282 е отразено, че са поставени гипсови
имобилизации, като основната диагноза е счупване на външен /латерален/
малеолус на десен глезен и счупване на метатарзална кости на лявото ходило.
Последвало назначенаване на терапия, която включва продължаване на
имобилицазиите за общо 30 дни. Във връзка с извършването на необходимото
лечение ищцата поддържа, че е заплатила разноски за лекарства в размер на
133,11лв., такси за медицински услуги на 12.08.2021г. – 40лв. за издаване на
медицинско удостворение и проведена рехабилитация – 400 лв., платени на
05.10.2021г. Сочи се, че й било назначено лечение в домашни условия за
около три месеца. Предвид естеството на уврежданията самостоятелното
обслужване на ежедневни физически и хигиенни нужди не било възможно,
поради което била ангажирана непрестанната подкрепа на близките на
пострадалата. Твърди се изпадане в състояние на безсъние, депресия и
отчаяние. Поддържа се, че възстановителният процес продължава и към
настоящия момент, като въпреки приеманите обезболяващи, ищцата търпи
силни болки и затруднено движение на травмираните крайници в студено
време. Аргументира се ангажирането на отговорността на ответника въз
основа на Закона за пътищата, от който се извежда, че на Общината е
възложено поддържането на инфраструктурата, в това число и процесния
участък, в който е настъпил инцидентът. Навежда се, че отговорността на
Общината произлиза както от възлагане на дейностите по поддържането на
пътищата, така и от собствеността й на вещта. По същество моли за
3
уважаване на предявените искове и присъждане на съдебни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата
молба от ответника Община Варна, в който изразява становище за
неоснователност на предявените искове. Сочи, че настъпилите вреди на
ищцата не са пряка и непосредствена последица от действията, респ.
бездействията на ответника. Излага се довода, че при предвижване във
въпросния участък ищцата е имала обективна възможност от далечно
разстояние да възприеме процесната дупка, с което да предотврати
настъпването на инцидента. Твърди се, че в случая е налице хипотезата на
съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД, което следва да обуслови
намаляване на обезщетението. Оспорва се лицето да е губило съзнание
вследствие на инцидента. Насочва се вниманието върху факта, че
настъпилото физическо увреждане не е наложило оперативна намеса.
Оспорва мястото на инцидента, като излага, че по отношение на него е налице
разминаване между соченото от ищцата и изписаното в издадения
амбулаторен лист. Моли за отхвърляне на исковите претенции или в
условията на евентуалност моли за намален размер на обезвредата на
неимуществените вреди, както и съответно присъждане на разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от неоспорения лист за преглед от Спешно отделение при МБАЛ
„Св. Анна – Варна“, В. Н. С. е била приета на 05.08.2021г. околко 21.40часа
след претърпян инцидент. От извършени прегледи и образни изследвания са
били констатирани следните телесни увреждания: фрактура на костите на
дясната подбедрица без разместване; фрактура на предносъпална пета кост на
ляв крак; травма на рамо. За отстраняване на уврежданията били извършени
медицински процедури, в т.ч. гипсова имобилизация на двата крака.
Пациентката е била изписана в 00.45часа с препоръка за контролен преглед
при ортопед и рентгенография след седмица.
От удостоверение от 12.08.2021г. от съдебен лекар при МБАЛ „Св.
Анна – Варна“ се установява, че на тази дата В. Н. С. била диагностицирана с
контузия на гръдния кош, ожулвания в областта на двете колена, двуглезенно
счупване в областта на дясната глезенна става и счупване на основата на пета
предстъпална кост. Тези увреждания биха могли да бъдат получени по
посочените от пациентката време и начин. Фракуратата на десния глезен
предполагаемо е обуславяла трайно затруднение в движенията на крака за 3
месеца, а на левия крак – за около 1.5 месеца.
Видно от приетия фискален бон от същата дата и същата болница, за
извършената медицинска услуга ищцата е заплатила такса от 40.00лв.
Видно от приетите амбулаторни листи от 12.08.2021г. и от 19.08.2021г.,
на тези дати е било потвърдено, че В. С. е претърпяла счупване на външен
(латерален) малеолус и счупване на метатарзална кост. Обективно
състоянието й е с гиспови имобилизации, които продължават за общо 30 дни.
4
Представени по делото са още 2 броя амбулаторни листи от последващи
прегледи на ищцата на 01.10.2021г. и 03.08.2022г., от които се изяснява, че
към тези дати ищцата е потърсила лекарска помощ с продължаващи
оплаквания от болки в засегнатите крайници след свалената имобилизация,
оток и ограничени движения, като се е придвижвала с патерици.
Препоръчани са били курсове от физиотерапевтични процедури от III гр.,
първия път, и от I гр. втория, по 20 бр.
Видно от представената фактура № **********/05.10.2021г. с фискален
бон към нея, издадени от „Рехаб Варна“ ООД, ищцата е платила на
05.10.2021г. сумата от 400.00лв. за проведена рехабилитация за периода от
06.09.2021г. до 05.10.2021г.
Установява се от приложени фискални бонове (л.13-15 от дело на ВРС),
че в периода 06.08.2021г. – 10.12.2021г. са били закупени лекарствени
продукти на обща стойност 133,11лв.
Заключението по приетата СМЕ съдът кредитира изцяло, като
обективно, мотивирано, неоспорено и базирано както на медицинска
документация, така и на личен преглед на пострадалото лице. От
заключението се установява, че от инцидента на 05.09.2021г. ищцата
претърпяла: фрактура на костите на дясната подбедрица (тибия и фибула) без
разместване, както и фрактура на пета предносъпална кост на ляв крак; освен
това контузия на гръден кош, ожулвания в областта на двете колена и
оточност и кръвонасядания ня дясно ходило. Тези увреждания, с оглед вида и
характеристиката им, напълно съответстват на описания от ищцата
механизъм на внезапно спъване с прохлътване на единия крайник в дупка на
пътя и падане напред, тоест могат да бъдат получени и да са в причинна
връзка с твърдяния инцидент. За отстраняване на уврежданията били
извършени медицински процедури, в т.ч. гипсова имобилизация на двата
крака, последвани от рехабилитационен курс след имобилизацията. Били са
предписани и приемани и лекарства, като всички описани в представените по
делото фискални бонове медицински изделия са относими към уврежданията
и преодоляване на последиците от тях, с изключение на „Розвера“ (10.04лв.),
„Гинко билоба“ (19.78лв.) и „Фурантрил“ (3лв.). В конкретния случай
фрактурата на пета метатарзална кост е обуславила трайно затруднение на
движенията в левия крайник за период от около 1,5 месеца, а двуглезенното
счупване в дясно, без разместване в костните фрагменти, е довело до трайно
затруднение в движението на десния долен крайник за период от около 3
месеца. Отделно в случая възстановителният процес е протекъл с удължаване
с още около два месеца заради невъзможност за натоварване едновременно и
на двата крака. Към настоящия момент функцията на левия крак е
възстановена, но по десния все още е налице оточност в глезена, съпроводени
с болки и с накуцване при придвижване. Предстои нов курс рехабилитация с
цел възстановяване в пълен обем на движенията на десния крайник.
Показанията на св. К. К. съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, но и като
пълни, логични, последователни и непосредствени за злополуката, за
състоянието на пострадалата веднага след инцидента и в следващите часове и
дни, както и за извършените прегледи и процедури. От тях се установява, че
5
на 05.08.2021г. около осем часа вечерта, свидетелят, заедно с ищцата, сина й
и двама племенници, са излезли на разходка по плажната алея. Не разбрали
как докато вървят по алеята за пешеходци, без да видят никаква дупка, тъй
като вече започнало да се смрачава, ищцата изохкала силно и като се обърнал
свидетелят я видял паднала. Дупката се намирала на алеята на няколко метра
от заведение и била с размери 40-50 см. на 20-30 см. На това място нямало
улично осветление, като светлината от бара на заведението не достигала до
там. Веднага след падането ищцата била неадекватна, след което се съвзела и
се оплакала, че не може да се изправи, поради което свидетелят и единия
племенник я пренесли на пейка до плажа. Синът й се обадил за разрешение
да влезе с колата до майка си, защото преминаването с автомобили по алеята
било забранено. След като я качили в колата я закарали в спешното
отделение. Там установили, че и двата й крака са счупени, поради което били
гипсирани и двата крака. В следващите часове дни и седмици ищцата била
неподвижна и приемала лекарства и обезболяващи медикаменти. Повече от
един месец не станала от леглото и не се движила, като за нея се грижила
племенницата й. Вдигали я, за да се нахрани в леглото. Не можела да се
изправи сама, нито да се завърти, защото й било трудно от тежестта на гипса
на двата крака. Преди инцидента била жизнена, излизала на разходки, рядко
се застоявала вкъщи, но вече не е така. И досега кракът я боли и понакуцва.
Вече я е страх да отиде до магазин дори. Всичко това я сринало психически.
Показанията на св. Й. Н. съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, но
отново и като пълни, логични, последователни и непосредствени за самта
злополука, за състоянието на пострадалата веднага след инцидента и в
следващите часове и дни, както и за извършените прегледи и процедури. От
тях се установява, че по време на инцидента тъкмо започнало да се смрачава,
когато близки на ищцата се разхождали край морето, като били на разстояние
от около двадесет метра от нея. Тогава свидетелката видяла леля си паднала
на земята. Тя не можела да стане. Ищцата била пожълтяла и не можела да се
съвземе от падането. След това мъжете от компанията я хванали, за да може
да седне. Кракът й бил много надут и братовчедът на свидетелката попитал
дали може да слезе от паркинга до плажната ивица с колата, за да я вземат и
заведат в спешното отделение. Там изчакали доста време докато я приемат,
след което й направили рентгенови снимки и гипсирали двата крака на
ищцата. През първите две седмици ищцата била като „инвалид“ – неподвижна
и зедно с това изпитвала силни болки. Давали й вода със сламка докато лежи,
закупили подлоги, памперси и болкоуспокояващи медикаменти, които пиела
през няколко часа. След като намаляла малко болката свидетелката започнала
да повдига пострадалата, но й било трудно да я мести, заради тежестта на
гипса на двата крака. Ищцата започнала да има проблеми с храненето, не
искала да ходи до тоалетната и предприели извършването на клизми.
Изпаднала в депресивно състояние, тъй като не знаела дали после ще може да
върви. Препоръката на лекарите била да не извършва движения, защото ако
не изпълнява указанията и не е обездвижена, може да се наложи
извършването на операция на крака. Трудно било и ходенето на контролен
6
преглед, съпругът на свидетелката и синът на ищцата я носели, за да й бъде
направен скенер. Това преживяване още се отразява на ищцата – не иска да
излиза, а ако посещава места, това са все познати за нея и не смее да ходи на
места, където не е била. Дълго време не посещавала плажната алея на града,
която преди й била любимо място. Все още ищцата изпитва болки и при по-
продължително вървене започва да куца. След махането на гипса ищцата не е
можела да ходи още около две седмици, защото краката й били атрофирали и
обездвижени. Минало време докато се възстанови кръвообращението в
краката и ищцата да ги почувства. След това в дома й идвал рехабилитатор,
тъй като тя не можела да излиза. Около 3-4 седмици след премахването на
гипса ищцата започнала да се обслужва сама, но отново имала нужда от човек
до нея, защото се страхувала да не падне. Излага, че лекарството за
холестерол и „Ериус“ били изписани от личния лекар на ищцата, тъй като от
натъртването в областта на едната гърда не можела да диша. Преди инцидента
ищцата била жизнен и социален човек, грижила се за майка си години наред,
излизала и общувала с други хора, а сега е човек, който не смее да излиза
навън. През периода, в който не е можела да се обслужва сама, е била много
разстроена и е плачела.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към
нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
Уважаването на предявените искове налага пълно и главно доказване от
ищеца на кумулативното наличие на следните предпоставки: реализирането
на твърдяния инцидент при твърдяните условия и механизъм; претърпяните
по вид, характер и продължителност вреди (физически и/или емоционални
увреждания, както и болки, страдания и негативни преживявания), които да
са пряка и непосредствена последица от произшествието; противоправното и
виновното поведение (дейстивие или бездействие) на ответника чрез негови
служители (без изискване за персонализиране) във връзка със стопанисване
на мястото на произшествието; размера на обезщетението по законовия
критерий за справедливост за конкретния случай; изпадането в забава на
деликвента. При доказване на тези предпоставки в тежест на ответника е да
докаже в цялост положителните факти, на които базира доводите си за
съпричиняване и за намаляване на размера на евентуално дължимото се
обезщетение.
Относно състава на деликтната отговорност в случая:
За произшествието: Фактът, мястото и обстоятелствата при реализиране
на процесния инцидент се доказват по несъмнен за съда начин от пълните,
последователни, логични и базирани на напълно непосредствени впечатления
на двамата разпитани свидетели – очевидци. При посочените характеристики
на гласните доказателства и при липса на каквито и да било доказателства в
обратен смисъл от проказанията на свидетелите се установи, че на
05.08.2021г. около 20.30ч. ищцата се разхождала заедно със свои близки по
Крайбрежна алея в гр. Варна, когато в близост до Трета буна кракът й
пропаднал в дупка на тротоара. Неравността била на пешеходния троторар, с
размери 40-50см на 20-30см и не била сигнализирана и лесно забележима,
7
включително свидетелите не я видяли при преминаване в покрай нея, като на
това място нямало и улично осветление. Ето защо факта и механизма на
произшествието е явно доказано по делото, противно на възраженията на
въззивника срещу това.
За вредите: От съвкупния анализ на обсъдените показания на очевидци
и приложената медицинска документация от Спешния център, изготвена
часове след инцидента, несъмнено се установи, че веднага след злополуката
ищцата не можела да стане, била пожълтяла и не можела да се съвземе,
кракът й бил много надут и само с помощ от близки била качена на
автомобил и заведена в Спешния център на МБАЛ „Св. Анна-Варна“. Там
били направени изследвания и преглед и били констатирани фрактура на
костите на дясната подбедрица без разместване, фрактура на предносъпална
пета кост на ляв крак и травма на рамо. За третиране на счупванията бил
поставен гипс и на двата крака. Няколко дни по-късно при преглед при
специалист били потвърдени: контузия на гръден кош, ожулвания в областта
на двете колена, двуглезенно счупване в областта на дясната глезенна става и
счупване на основата на пета предстъпална кост. Ето защо сочените телесни
увреждания са несъмнено доказни по делото, като възраженията на
въззивника срещу това са неоснователни.
Във връзка със спорната причинна връзка между инцидента и вредите са
налице официални удостоверителни медицински заключения, които съгласно
чл.179 от ГПК имат обвързващ характер, които не са оспорени от ответника.
В тях се съдържат констатации, напълно съответстващи на показанията на
двама очевидци за състоянието на пострадалата непосредствено след
злополуката. И в допълнение от обективното, мотивирано и неоспорено
заключение на приета СМЕ се препотвърди, че всички констатирани телесни
увреждания на ищцата напълно съответстват на описания от ищцата
механизъм на внезапно спъване с прохлътване на единия крайник в дупка на
пътя и падане напред, тоест могат да бъдат получени и са в причинна връзка с
твърдяния инцидент. При анализа на тези гласни, писмени и експертни данни
по делото и липса на каквито и да е в различен смисъл съдът приема за
установена и причинната връзка на вреди с произшествието, противно на
възраженията на въззивника срещу това.
Съгласно пар.7, ал.1, т.4 от ЗМСМА, общинските пътища, улиците,
булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените
площи за обществено ползване, както и всички прилежащи към тях терени,
имат статут на публична общинска собственост. Съгласно чл.19, ал.1, т.2 и
чл.31 ЗП стопанисването, ремонтът поддържането и другите дейности по
управление на пътищата и прилежащите им пътни банкети и тротоари, се
осъществяват от общините. А съобразно чл.167, ал.1 от ЗДвП лицата, които
стопанисват тези участъци, следва да ги поддържат в изправно състояние, да
сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват възможно
най – бързо. В аналогичен смисъл са и разпоредбите на чл.48, т.2, б.„б” от
ППЗП, че общината отговоря за поддържането на тротоарите, дори и на тези,
които се намират извън платната за движение в границите на селата и
8
селищните образувания, както и на чл.30, ал. 4 от ЗП, че изграждането,
ремонтът и поддържането на тротоарите се организират от съответните
общини. Следователно, доказано в случая се явява противоправното
бездействие по неизпълнение на нормативно установени задължения на
община Варна, чрез нейни служители, да осигурява безпрепятствено
придвижване на хора по тротоарите на общината, с оглед на установеното по
делото произшествие на ищцата на такова място.
Тук следва да се посочи, че в първото о.с.з. по делото пред ВРС изрично
е призато от ответника по делото, че община Варна е собственик на пътя и
като такъв отговаря за поддръжката му (л.87-гръб-ВРС), поради което
оплакванията за неизясненост на въпроса са несъстоятелни. Отделно че
нормативно е ясно уреден въпроса и с обсъдените в предходния абзац
разпоредби. Няма данни на последно място и за възлагане на стопанисването
на участъка на трето лице, тежестта за посочване и доказване на което е
изцяло на ответника по делото.
Съобразно чл.45, ал.2 ЗЗД вината на деликвента, личчно или чрез лица,
на които е директно или нормативно възложена правно регулирана дейност,
се презюмира, поради което и при данни в обрания смисъл съдът приема и
нея за установена по делото.
По изложените групи съображения съдът намира за доказан заявения в
случая деликтен фактически състав, обезвреда на последиците от който
следва да бъде извършена от ответника, с оглед на качеството му на
собственик на процесния пътен участък и нормативните му задължения за
стопанисването му.
Съобразно чл.269, изр.2 от ГПК и мотивите на ТР №1/2013г. на ОСГТК
на ВКС, по правилността на обажлвания съдебен акт въззивният съд е
ограничен от оплакванията във въззивната жалба, освен в особените
подробно посочени в ТР хипотези, които не са налице в настоящия случай.
Затова и при липсата на възражения във въззивната жалба относно
съпричиняването от пострадалата, въпросът не следва да се преразглежда
служебно. За пълнота въззивният съд споделя изводите на ВРС за
недоказаност на соченото съпричиняване, с оглед изяснените за случая място,
време и условия на настъпване на инцидента.
По размера на имуществените вреди:
Обемът на отговорността на деликвента е основан на принципа за пълна
обезвреда на претърпяните материални неблагоприятни последици, тоест
отговорността се съизмерява с действителната стойност на реализираните от
пострадалия разходи, пряко свързани с увреждането му.
От приложената в случая медицинската документация и приложените с
нея фискални касови бонове, с фактури за част от тях, които съгласно
Наредба №Н-18 имат удостоверителна сила за описаните в тях стопански
операции, се установи, че след инцидента ищцата е направила разходи за
провеждане на задължителна (според СМЕ) рехабилитация в размер 400лв.;
още за платени медицински услуги по извършване на преглед (по
препоръката на лекарите от Спешния център) в отделение „Съдебна
9
медицина“ при МБАЛ „Св. Анна-Варна“ и издаване на удостоверение - 40лв.
Ищцата е закупила лекарствени продукти, от които тези на стойност
100.29лв., съобразно заключението по СМЕ, са пряко свързани с
преодоляване последиците от злополуката. Поради това разходите за всички
тези услуги и изделия следва да бъдат репарирани, като се присъди
равностойността им от общо 540.29лв. В този смисъл и правилно е присъдена
от първоинстанционния съд именно тази сума за имуществени вреди.
Размерът на обезщетението за подлежащите на обезщетяване морални
вреди следва да бъде определен съобразно принципа на справедливостта,
закрепен в чл.52 от ЗЗД. Нормата предполага обезвреда на всички телесни и
психологични увреждания на пострадалия и претърпяните във връзка с тях
физически и душевни болки и страдания, шок, стрес, депресия, безпокойство,
дискомфорт, затруднения в ежедневието и негативни емоционални усещания.
Въведеният от закона критерий не е абстрактен, а е детерминиран от редица
обективно съществуващи обстоятелства, сред които икономическата ситуация
в страната, общественото възприемане на справедливостта, характера на
вредите, конкретното им проявление върху личността, върху семейството и
върху социалната и работна среда на пострадалия, възрастта на последния,
изминалото от увреждането време, прогнозите за цялостно преодоляване на
последиците, положените усилия за преодоляване на последиците и други (в
този смисъл са и ППВС №4/1968г.; Решение №229/15.07.2013г. по гр.д.
№1179/2012г. на ВКС, 4-то ГО; Решение №140/24.07.2013г. на ВКС по гр.д.
№1328/2012г., 3-то ГО; Решение №115/05.04.2012г. на ВКС по гр.д.
№593/2011г., 4-то ГО; Решение №708/14.01.11г. по гр.дело № 1389/09г.на
ВКС и др.). А самата преценка е винаги конкретна за всеки случай.
Претърпяните по вид, обем, характер и продължителност физиологични
увреждания и болезнени изживявания са установени в случая и са подробно
описани в приетата и неоспорена СМЕ, кредитирана от съда по посочените по
– горе причини. Като решаващи се отчитат следните: От произшествието
ищцата е претърпяла фрактура на костите на дясната подбедрица (тибия и
фибула) без разместване, както и фрактура на пета предносъпална кост на ляв
крак; освен това контузия на гръден кош, ожулвания в областта на двете
колена и оточност и кръвонасядания ня дясно ходило. За отстраняване на
травмите се е наложила гипсова имобилизация, едновременно и на двата
крака. Фрактурата на пета метатарзална кост е обуславила трайно
затруднение на движенията в левия крайник за период от около 1,5 месеца, а
двуглезенното счупване в дясно, без разместване в костните фрагменти, е
довело до трайно затруднение в движението на десния долен крайник за
период от около 3 месеца. Очевидно се касае за сериозни счупвания, при това
едновременно и на двата крака, които са опосредили пълно обездвижване за
близо два месеца, тъй като се изясни от свидетелските показания, че поне още
две седмици след махането не гипса не е можела ищцата да ходи, защото
мускулите на краката й били атрофирали и обездвижени, което се потвърди и
от съобразителната част на СМЕ. Касае се в допълнение за човек в пенсионна
възраст, при който естествените процеси на възстановяване са обективно
занижени, което обяснява изясненото от двамата свидетели силно
10
притеснение дали изобщо пострадалата ще се оправи. Заедно с това през
въпросните месеци ищцата е била напълно зависима от семейство и близки
дори и за най-елементарни човешки нужди, като хранене и ползване на
тоалетна – давали са й вода със сламка докато лежи, ползвала памперси и
подлоги, наложило се извършването на клизми. За всеки съзнателен и активен
човек това е много тежко емоционално бреме. Към това се изясни от СМЕ
още, че възстановителният процес е протекъл с усложнения и с удължаване с
още два месеца, над обичайните 1.5-2 месеца за единия и 3 месеца за другия
крак, заради невъзможност за натоварване и на двата крайника. Въпреки че
ищцата провела стриктно медицинските предписания относно ежедневието й
в периода на имобилизацията и относно лекарствената терапия и
задължителния пълен рехабилитационен курс, към момента функцията на
десния крак все още не е възстановена, наблюдава се хронична оточност в
глезена, съпроводени с болки и с накуцване при придвижване. В
психологичен план се изясни от свидетелите, че злополуката и последиците
от нея са „сринали психически“ ищцата, тя била постоянно разстроена и
плачела. Преди инцидента била жизнена, излизала на разходки и общувала с
други хора, но сега не смее да излиза сама навън, страх я е да отиде дори до
магазина, затворила се е и се застояла вкъщи.
Така установените по вид, характер и обем физически болки и
страдания, както и негативни емоционални преживявания, в своята
съвкупност, обуславят завишен размер на дължимото обезщетение спрямо
обичайния при аналогични ситуации. Водещо в тази връзка е едновременното
счупване и на двата крака, обусловило продължително пълно обездвижване,
месеци наред невъзможност изобщо за самообслужване, както и бавен,
усложнен и удължен във времето възстановителен процес. Последният,
въпреки пълните положени грижи, не е и приключил, налице са
продължаващи и хронифицирани увреждания на крака, което само по себе си
обуславя завишен размер на обезщетението. Значими са и накърненото
достойнство и самочувствие на активен човек от постоянната нужда от
близки дори за най-елементарни хигиенни нужди месеци наред, както и
промяната в нагласата на такъв човек към начина му на живот. Поради което
и тази конкретна съвкупност от обстоятелства обосновава като справедлив за
случая размер на обезщетение изцяло в рамките на претендираните 12 000лв.
по делото. Ето защо като е определил такъв размер на вземането на ищеца в
случая първоинстанционният съд е поставновил правилен и обоснован акт.
На осн. чл.86 вр. чл.84, ал.3 от ЗЗД всички определени обезщетения се
дължат ведно със законната лихва от увреждането до окончателното плащане,
респективно от претендирания момент след деликта в настоящия случай.
В заключение по изложените подробни съображения и поради пълното
съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанциионния съд,
решението на последния, в обжалваната му част, следва да бъде потвърдено.
По разноските: С оглед изхода по делото пред ВОС разноските пред
ВРС не следва да бъдат ревизирани.
Предвид изхода по делото пред ВОС и представените доказателства, на
11
ищеца-въззиваем се следват разноски за адвокатско възнаграждение на осн.
чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв съобразно представените и неоспорени списък по
чл.80 от ГПК и договора за правна защита и съдействие. За пълнота следва да
бъде пояснено, че видно от деловодна система на ВОС, молбата на
въззивника с вх. №1334/18.01.2023г. е регистрирана във ВОС на тази дата и в
11.35 часа, тоест след устните състезания по делото, приключили на
17.01.2023г., поради което не следва да се взема предвид. Отделно и с нея
няма направено възражение за прекомерност.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2974/06.10.2022г. по гр. дело №2003 за
2022г. на ВРС, 8-ми състав, в частите, с които на осн. чл.49 от ЗЗД вр. чл.45,
ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, Община Варна е осъдена да заплати на В. Н. С.,
ЕГН: **********, сумата 12 000лв., частичен иск от общо 20 000лв.,
съставляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в силни болки и страдания, стрес, тревожност, затруднено
самообслужване и страх от непълно възстановяване, всички свързани с
получените: контузия на гръден кош, двуглезенно счупване на латерален
малеолус на десния глезен и счупване на пета метатарзална кост на левия
глезен и ожулване на ляво и на дясно коляно, наложили гипсови
имобилизации на двата крака – всички от които причинени в резултат на
настъпило на 05.08.2021г. пропадане на крака й в дупка на тротоар на
крайбрежната алея в гр.Варна, поради лошо стопанисване на тротоара от
Община Варна, ведно със законната лихва от настъпването на увреждането –
05.08.2021г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата
540.29лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди
вследствие настъпилия на 05.08.2021г. деликт, които се изразяват в в
направени разноски за изследвания, лекарства и възстановяване, както следва:
100.29лв., платени на 10.12.2021г. за закупуване на лекарства; 400.00лв.,
платени на 05.10.2021г. за извършена рехабилитация; и 40.00лв. – такса за
платени на 12.08.2921г. медицински услуги, ведно със законната лихва от
датата на извършване на съответните от разходите до пълно заплащане на
обезщетението.
Решението е влязло в сила в останалите му необжалвани части.
ОСЪЖДА Община Варна, с адрес на управление гр. Варна, бул. „Осми
приморски полк“ №43, представлявана от кмета Иван Портних, да заплати
на адв. Д. С. от ВАК сумата от 1880.00лв. – адвокатски хонорар за
процесуално представителство на въззиваемата страна по делото пред ВОС,
на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв и чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
12
едномесечен срок от получаване на съобщението от страните, при наличие на
предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13