Р Е Ш Е Н И Е

№ …………

 

гр. Русе, 01.03.2013 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав, в публично заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

                              районен съдия:   НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА

 

при участието на секретар– протоколиста Б.Г., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3316/2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:

         Предявен е иск с правно основание чл. 150 от СК от М.Л.К. в качеството й на майка и законен представител на детето Анна- Мария В.Б. против В.Х.Б. за увеличаване размера на заплащаната от ответника издръжка на роденото от брака му с ищеца дете от 100.00 лева на 1000.00 лева. Твърди, че обстоятелствата, при които е било постановено на 11.07.2008 год. съдебното решение по гр.д. № 3819/2006 год. по описа на СРС, в сила от 10.02.2010 год., са се изменили, детето пораснало, а заедно с това и нуждите му от облекло, храна, училищни принадлежности, извънкласни занимания. Заявява, че то има дентологични и здравословни проблеми, за които му било назначено лечение, изискващо допълнителни ежемесечни средства. Навежда, че ответникът получава достатъчно доходи, за да изплаща издръжка в увеличен размер. Моли съда да постанови решение, с което да увеличи размера на заплащаната от майката издръжка от 100.00 на 1000.00 лева месечно.

Ответникът в законноустановения срок е подал отговор. Счита предявения иск за частично основателен. Завява, че сума от 200- 230 лева месечно е  достатъчна за задоволяване на нуждите на дете, предвид неговата възраст и здравословен статус, като бъде отчетен и факта, че непосредствените грижи  за детето се полагат от майката. Счита, че по делото няма данни включително и представеното медицинско направление за хомеопатично лечение и бележка за посещаване на  занятия по съвременни танци и други доказателства, за наличия на нужди на детето от обичайните. Според ответника представените доказателства касаят нормално нуждите в тази възраст.

 

Съдът, след като обсъди направените доводи и доказателствата по делото по реда на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от Удостоверение за раждане, издадено от Община Столична, Район Средец, гр. София на 09.08.2004 год. М.Л.К. с ЕГН ********** и В.Х.Б., роден на *** год., гръцки гражданин, са родители на детето Анна- Мария В.Б., родено на *** год. в гр. София, ЕГН ***********

Не се спори между страните, че родителите на детето не живеят заедно и родителските права се упражняват от майката. Това се установява и от решение № ІІІ- 16- 64/11.07.2008 год., постановено по гр. д. № 3819 по описа на СРС за 2006 год., а присъдената издръжка е в размер на 100.00 лева месечно. От постановяване на съдебното решение до приключване на делото в настоящата инстанция са изминали повече от четири години.

От служебна бележка № 1156/02.02.2012 год., издадена от СОУ Христо Ботев, гр. Русе е видно, че детето Анна- Мария е ученичка в I а клас през учебната 2011/2012 год.

Установява се, че в периода 2008-2012 год. детето е посещавало занятия по съвременни танци в Студио за съвременни танци FREEDOM при ДО- Русе. Понастоящем детето продължава да посещава занятия, месечната такса за които е в размер на 26.00 лева. Изложеното се потвърждава и от показанията на свидетеля Великов, който заяви, че детето посещава занятията два пъти седмично в Дома на културата.

Детето посещава и курсове по английски език, за да може да общува с баща си, който като служител на гръцкото външно министерство, владее перфектно английски език. Свидетелят Великов заяви, че майката не е могла да намери учител по гръцки език, поради което записала детето на уроци по английски език.

Според д-р Еленкова, стоматолог, издала намиращата се на лист 10 от делото служебна бележка, детето е пациент на денталната практика от 2009 год. Независимо от стриктното първична профилактика, която включва почистване на зъбите, флуорна профилактика и инструкции за правилно хранене и хигиена, провеждана два пъти годишно, детето е с нерезистентно съзъбие, поради което се налага ежедневно третиране с Tooth mousse, чиято цена е 23 лева, с цел намаляване развитието на кариеси и превантивна мярка спрямо зародишите на постоянните зъби. Констатиран е съществен проблем, изразяващ се в компресия на челюстта и от там- неправилното подреждане на зъбите, което ще доведе до ортодонтска намеса. Необходими са чести прегледи, за да се изчака прорастването на шестите зъби и фронталните зъби, което е необходимо условие за направа на ортодонтско апаратче, всяко от които на стойност от 400.00 лева за челюст. Според лекаря на по- късен етап ще бъде необходимо поставяне на брекети, чиято цена е около 5000.00 лева. Изложените обстоятелства се подкрепят и от показанията на свидетеля Великов, който е близък на майката и който е в чест контакт с нея и детето и има преки впечатления от потребностите му и грижите, които се полагат, поради което съдът кредитира изцяло неговите показания, както и поради обстоятелството, че те не противоречат на останалите доказателства по делото.

Свидетелят Великов също така заяви, че когато детето тръгнало на училище, му било от крито гръбначно изкривяване, което наложило посещения на занятия по лечебна гимнастика. С оглед изправяне гръбначния стълб на детето, се наложило то да провежда тренировки по плуване- първоначално два- три пъти седмично в басейна на хотел Космополитен, където се заплащало всяко посещение, а впоследствие в басейн Спарки. Горното се потвърждава и от приложените на листи 71-74 включително фискални бонове и служебни бележки, от които е видно, че от месец юни 2012 год. детето е посещавало първоначално басейн Спарки, за което е заплащана месечно сумата 50.00 лева, а от месец октомври 2012 год. посещава басейн Космополитен, заплащайки месечно сумата 64.00 лева. В периода от месец май 2012 год. и понастоящем детето посещава курс по изправителна гимнастика, като само за месеците септември и октомври 2012 год. занятията са били безплатни. В останалото време заплащането е в размер на 4.00 лева на посещение при 12 посещения месечно или общо 48.00 лева.

Според приетата по делото и неоспорена от страните съдебно- медицинска експертиза, когато детето, след връщането си от Гърция, започнало да посещава детска градина, се наблюдавали чести инфекции на горни дихателни пътища с високи температури, хреми, кашлици, шарки (варицела и скарлатина). При опит за лечение с антибиотици, към третия ден от началото на инфекцията детето се обривало от клацид, цек, цефзил, дурацеф, макропен. Установило се, че може да пие само аугментин сироп и в хода на една пнеумония бил поставян гентамицин мускулно, като детето не се обринало. Според вещото лице като често боледуващи се определят деца в тази възрастова група, които имат повече от 4 боледувания за година и детето покрива това определение. По- чести при децата са вирусните инфекции, но когато се е налагала антибиотична терапия, тя винаги била придружавана от противоалергично лекарство. Според експерта КАП (кожно- алергични проби- скарификация) не се прявят самоцелно, а само при нужда от пар ентерално (подкожно, мускулно, венозно) приложение с конкретен течен медикамент. За медикаментозната алергия се разчита на клиничния опит- това лекарство (сироп), което е дало веднъж обрив, не се опитва пак, дори и под защита на противоалергично, защото пак ще се обрине, а може и да даде по- тежка реакция. От средата на 2007 година детето започнало да се обрива и без медикаменти (уртикария фактиция), изразяваща се в зачервяване, сърбеж, местене на петната. 3а тази уртикария се предполага, че се е провокирала от хранителен алерген или псевдоалерген. С конвенционалната терапия (антихистамини) не се подтискала повече от 2 месеца, което причислило тази уртикария към хроничните, характерно за които е трудното установяване на точната причина. Майката се насочила към лечение с хомеопатия   и в последните 2- 3 години утикарията утихнала. Поддържащо лечение на алергията не се налага, ако няма симптоми.Единствено е препоръчително имуностимулиращо лечение (при финансова възможност с медикаменти) като противогрипни ваксини, бронховаксом, изопринозин, имуномикс и много други, климатолечение и т. н. Ако се появи алергия към нов медикамент , се вписва в алергологичния и паспорт. Според заключението на съдебно- медицинската експертиза у детето е установена медикаментозна алергия към клацид, цек, цефзил, макропен, дурацеф. Налице е хронична уртикария, която в момента е в ремисия. Предвид алергичния терен на детето, е възможно в бъдеще да се обрива от медикамент, упойка, хранителен алерген или псевдоалерген, стрес или компоненти на съвременната хранителна индустрия. Възможно е хранителната алергия да отзвучи завинаги, ако н се употребява поне 2 години набеденият алерген, но медикаментозната алергия остава за цял живот, поради което е нужно да се спазват определени правила при прием на ново лекарство. Вещото лице заяви в съдебно заседание на 22.11.2012 год., че във връзка с препоръчителното имуностимулиращо  лечение, са необходими около 90.00 лева годишно, в случай, че бъде предпочетен препаратът Бронховаксом. Представиха се рецепти от д- р И.Д.- специалист обща медицина и хомеопатия с изписани лекарства и указана схема на прием.

Видно от удостоверение изх. № 281-П-33/24.01.2012 год. нетното възнаграждение на ищеца е в размер на 745.81 лева средномесечно една година, преди предявяване на иска.

В съдебно заседание, проведено на 25.09.2012 год. ответникът е задължен да представи доказателства за настоящата си месторабота размера на доходите си за една година преди предявяване на иска, предвид заявеното от процесуалния му представител становище, че същият е бил засегнат от непрекъснатите съкращения в гръцката администрация, че вече не заема дипломатическа длъжност и че доходите му представляват служебна тайна. В съдебно заседание на 17.01.2013 год. ответникът представя удостоверение, от което е видно, че към 02.01.2013 год. В.Б. е държавен служител в отдел Финансови и търговски въпроси към Министерството на външните работи, с чин първи съветник и 28 години трудов стаж по професията, който е в отпуск от 13.11.2012 год. месечните суми за отпуск са посочени в табличен вид. Видно от приложеното удостоверение, ответникът получава детски надбавки съгласно Закон 4024/11 в размер на 39.97 евро.

Ответникът не даде задоволително обяснение, нито представи доказателства, съгласно предоставената му възможност, какъв е характерът и периодът на отпуска, както и основанието му. Според процесуалния му представител се касае за неточност в превода и думата „отпуск” следва да се тълкува като „отбив”, но не бяха ангажирани надлежни доказателства в подкрепа на това твърдение. Тъй като писменото доказателство е представено от ответникаОтветникът не представи доказателства за получаваните от него доходи и при повторно дадената му възможност в същото съдебно заседание, този път аргументирайки се, че са налице структурни промени във ведомството и трябва да се изискват данни от няколко отдела на министерството. Не се ангажира със срок, в който да представи доказателства, дава уклончиви отговори, поради което съдът на основание чл. 161 от ГПК приема, че доходът на ответника е в размер на 10 000.00 евро месечно.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

 

Относно иска с правно основание чл. 150 във връзка с чл. 143, ал. 1 СК:

Правото на издръжка на непълнолетните деца е безусловно. Родителите дължат такава, независимо дали децата са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. По отношение на възможностите на ответника да дава издръжка в претендирания размер, ищецът следва да проведе главно и пълно доказване.

Съдът намира, че предвид възрастта на детето Анна- Мария, родено на  *** год. за задоволяване на нуждите му от храна, облекло и други потребности, както и специфичните му нужди, предвид заболяването му, е необходима издръжка в размер, по- голям от определената със съдебно решение № ІІІ- 16- 64/11.07.2008 год. 100.00 лева месечно. В тази издръжка участие следва да вземат и двамата родители, без значение дали работят или не, като участието им следва да се преценява и съобразно факта кой от тях отглежда детето. Ответникът в отговора твърди, че разходите на детето общо месечно биха били достатъчни в размер на 200.00- 230.00 лева. Като съобрази възрастта на детето, здравословното му състояние и специфичните нужди от имуностимулиращо  лечение, предвид установената медикаментозна алергия, нуждата от посещения на лечебна гимнастика и занятия по плуване поради установеното гръбначно изкривяване, предстоящото поставяне на ортодонтско апаратче, а впоследствие и брекети на двете челюсти поради установена компресия на челюстта и от там- неправилно подреждане на зъбите, необходимостта детето да изучава английски език, за да може да контактува пълноценно със своя баща, който не владее български език, посещенията на занятия по съвременни танци в Студио за съвременни танци FREEDOM при ДО- Русе, които допринасят за емоционалното и културно развитие на детето и при доказана възможност на родителите да осигуряват стандарт на живот на детето си, какъвто то е имало преди тяхната раздяла и който не следва да губи поради раздялата им, съдът счита, че ответникът следва да заплаща месечна издръжка в размер на 400.00 лева, поради което предявеният иск се явяват частично основателен. Майката М.К. следва да осигури остатъка от нужните за издръжката и лечението на Анна- Мария средства, наред с полагането на грижи по отглеждането и възпитанието й.

Съгласно чл. 27, т. 2 от Конвенцията за правата на детето родителят/родителите или другите лица, отговорни за детето, имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето.

Според задължителна съдебна практика на ВКС (Решение № 280 от 28.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1654/2010 г., III г. о., ГК), нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. Тези принципи, установени и с разпоредбите на чл. 142 СК и чл. 143, ал. 1 и 2 СК. Както ответникът сам е заявил в изявлението си до съда с вх. № 28703/14.05.2012 год., намиращо се на лист 16 от делото и приложеното към него копие от дипломатически паспорт, същият е по занятие официален дипломатически представител на гръцкото министерство на външните работи, което от своя страна изисква определена квалификация, каквато той, заемайки този пост, притежава. Това обстоятелство позволява на бащата да реализира доходи, които да обусловят възможност да заплаща издръжка в присъдения размер.

 Ответникът не твърди и не представя доказателства, че полага грижи и дължи издръжка на друго лице. В.Б. е в трудоспособна възраст, не са представени писмени доказателства, че страда от заболяване, което не му позволява да работи. Похвално е старанието, което полага, за да осъществява срещи с дъщеря си, като за целта дори е закупил жилище, където да осъществява срещите с детето, съгласно заявеното в съдебно заседание на 17.01.2013 год. и в най- добър интерес на детето.

Ноторен е фактът, че страната ни се намира в икономическа криза, но той е релевантен както за бащата, така и за майката. Издръжката, дължима на малолетни, е безусловна. Законът презумира, че те не могат да реализират доходи, но такива могат и са длъжни да имат техните родители, при това в еднаква степен и като основно задължение по отношение на децата, ведно с грижите. Ако родителят не прави нужното, за да осигури нормален живот на децата си, това негово поведение би се окачествило като недобросъвестно, а никой не може да черпи права от собствената си недобросъвестност.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК решението в частта му относно присъдената издръжка подлежи на предварително изпълнение.

 

Относно разноските по производството по чл. 81 от ГПК:

Ищецът е заявил претенция за разноски, но не е представен списък съобразно чл. 80 от ГПК. Съдът установи, че направените от ищеца разноски по делото са в размер 300.00 лева, като включват възнаграждение за един адвокат- представител на ищеца.

Ответникът не претендира разноски.

При това положение и съобразно уважената част от иска, ответникът ще дължи разноски на ищеца в размер 100.00 лева.

 

Относно дължимата държавна такса.

На основание чл. 69, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса по сметка на РРС за присъдената издръжка в размер на 432.00 лева и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съответните на уважената част от иска разноски в размер на 216.60 лева за платените преводи от български на гръцки език на приложените документи и съдебно- медицинска експертиза.

Така мотивиран, съдът

 

РЕШИ:

 

УВЕЛИЧАВА размера на присъдената с № ІІІ- 16- 64/11.07.2008 год., постановено по гр. д. № 3819 по описа на СРС за 2006 год. издръжка, дължима от В.Х.Б., роден на *** год., гръцки гражданин на Анна- Мария В.Б., родена на *** год. в гр. София, ЕГН ***********, платима чрез  нейната майка и законен представител М.Л.К. с ЕГН ********** от 100.00 лева на 400.00 лева месечно, считано от датата на предявяване на иска- 24.04.2012 год., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до предявения размер 1000.00 лева.

ОСЪЖДА В.Х.Б., роден на *** год., гръцки гражданин да заплати на М.Л.К. с ЕГН ********** сумата 100.00 лева, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА В.Х.Б., роден на *** год., гръцки гражданин да заплати по сметка на РС- Русе сумата 432.00 лева, представляваща държавна такса и сумата 216.60 лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Русе в двуседмичен срок от обявяването му- 01.03.2013 год.

                                                                      

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд- Русе в едноседмичен срок от получаването му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: