№ 1633
гр. София, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20211110215174 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от И.А. А.-А., ЕГН **********, против
наказателно постановление № 21-4332-011050 от 02.06.2021 г., издадено от началник
група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което за нарушение на чл.100, ал.3
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателката е наложена глоба в
размер на 50 лева на основание чл.179, ал.5 от ЗДвП.
С жалбата се изразява недоволство от издаденото НП и се иска неговата отмяна.
Твърди се, че за да е налице нарушение, то трябвало освен липсата на залепен стикер
на предното стъкло, водачът да не представи и контролния талон към знака.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява и не се
представлява.
За АНО, редовно призован, не се явява представител в откритото съдебно
заседание.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните съображения:
атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН,
жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити и
производството по нея е редовно образувано пред РС-София.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 11.05.2021 г., около 22:40 часа, в гр. София, по ул. „**“, в посока от ул. „**“
1
към бул. „**“, жалбоподателката И.А. А.-А. управлявала лек автомобил марка „**“,
модел „**“ с рег. № **. Водачът А.-А. била спряна за проверка от полицейски
служители, които установили, че не бил залепен валиден стикер за платена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на предното челно стъкло на
автомобила в долния ляв ъгъл. За автомобила - регистриран на територията на
Република България и неспрян от движение, имало валидно сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата и часа на проверката.
За така установеното нарушение срещу жалбоподателката бил съставен АУАН
№ 950891 от 11.05.2021 г., в който като нарушена била посочена разпоредбата на
чл.100, ал.3 от ЗДвП. След съставянето му актът бил предявен на жалбоподателката,
която го подписала с възражение, че за автомобила имало валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“. Актът бил подписан от актосъставителя и един
свидетел на нарушението.
Административнонаказващият орган приел изложените в акта фактически
констатации за доказани и въз основа на него издал обжалваното понастоящем
наказателно постановление № 21-4332-011050 от 02.06.2021 г., с което за нарушение на
чл.100, ал.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателката е
наложена глоба в размер на 50 лева на основание чл.179, ал.5 от ЗДвП.
Така изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
показанията на свидетелите И.П. и К.Б., както и приложените по делото писмени
доказателства. Свидетелите П. и Б. подробно разказват как на процесната дата спрели
за проверка автомобил, управляван от жалбоподателката, при което установили, че
нямало залепен валиден стикер за платена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на предното челно стъкло на автомобила в долния ляв ъгъл. За
автомобила имало валидно сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ към датата и часа на проверката. Съдът изцяло кредитира показанията на
свидетелите, тъй като са последователни, логични, непротиворечиви и взаимно се
допълват, а освен това се припокриват напълно с писмения доказателствен материал, с
описаното в съставения АУАН и издаденото НП. Двамата депозират показания за
факти и обстоятелства, които пряко и непосредствено са възприели.
Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
При издаване на атакуваното наказателното постановление е било допуснато
съществено нарушение, което е довело до ограничаване правото на защита на
жалбоподателката, касаещо описанието на извършеното деяние.
В издаденото НП словесно е описано, че на предното челно стъкло на
автомобила в долния ляв ъгъл нямало залепен валиден стикер за платена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, което се припокрива с показанията на
2
разпитаните свидетели. Малко по-надолу, при квалификацията на деянието е посочено,
че водач на МПС без предно стъкло не носел залепен на застрахователната полица
валиден стикер на знак за сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. Това е съществено противоречие, тъй като в крайна сметка не става
ясно, какво точно твърди наказващият орган – дали липса на залепен валиден стикер
на предното челно стъкло на автомобила в долния ляв ъгъл по смисъла на чл.100, ал.3,
изр.1 от ЗДвП или липса на залепен на застрахователната полица валиден стикер на
знак за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС без
предно стъкло по смисъла на чл.100, ал.3, изр.2 от ЗДвП. Тази неяснота, дали
посоченото МПС е било с предно или без предно стъкло, съществено ограничава
правото на защита на наказаното лице, което не може да разбере точно коя хипотеза от
чл.100, ал.3 от ЗДвП се твърди да е нарушило – изречение първо или изречение второ,
а от друга страна препятства и съда да установи ясно волята на наказващия орган при
описание на нарушението. От събраните доказателства категорично се установи, че
автомобилът е бил с предно стъкло и става въпрос за хипотезата на чл.100, ал.3, изр.1
от ЗДвП, но това не санира допуснатия порок в издаденото НП и не води до
отстраняване на констатираната неяснота. В случая не може да бъде приложена и
разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, тъй като порокът касае издаденото НП, а не
съставения АУАН. Нарушението няма как да бъде отстранено от съда в тази фаза на
производството, поради което издаденото НП следва да бъде отменено.
В допълнение трябва да се отбележи, че съгласно санкционната разпоредба на
чл.179, ал.5 от ЗДвП, наказание глоба от 50 лева се налага на водач, който управлява
моторно превозно средство, което не е било спряно от движение и на което не е
поставен валиден стикер съгласно чл.100, ал.3, и не носи валиден контролен талон от
знака, издаден от Гаранционния фонд, за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите по чл.487, ал.1 от Кодекса за застраховането. При
тълкуването на текста на цитираната законова разпоредба става ясно, че за да е
осъществен фактическият състав обуславящ налагане на глоба, то не е достатъчно само
да липсва залепен стикер на предното стъкло на автомобила, но и трябва водачът да не
носи валиден контролен талон от знака. Именно използването на съюза „и“ говори, че
трябва да са налице и двете предпоставки, за да му бъде наложено предвиденото
наказание. Само неносенето на контролния талон от знака или само незалепването на
стикера, не са основание за ангажиране на административнонаказателната му
отговорност. Същата може да бъде ангажирана само при кумулативното наличие и на
двете предпоставки, което в случая не е налице. Свидетелите завиха, че единствено
липсвал залепен стикер на стъклото, без да кажат нищо за контролния талон от знака, а
и в самото НП не е описано да е липсвал контролният талон, тоест дори да се докаже,
че водачът не е носел и него, то не е налице описано съставомерно деяние, което може
да бъде санкционирано.
3
С оглед на изложеното, издаденото НП се явява незаконосъобразно и следва да
бъде отменено.
Страните не са претендирали разноски за адвокатски или юрисконсултски
възнаграждения, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
Относно сторените разноски в размер на 30,07 лева за пътни разходи на
свидетеля Б., то съгласно чл.84 от ЗАНН, за определяне разноски на свидетели и
възнаграждения на вещи лица се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния
кодекс. Според чл.190, ал.1 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за невинен или
наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела от общ характер
остават за сметка на държавата. В случая издаденото НП се отменя, което се
приравнява на оправдаване на нарушителя, поради което сторените разноски следва да
останат за сметка на съда.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН Софийският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-011050 от 02.06.2021 г.,
издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което за
нарушение на чл.100, ал.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на И.А. А.-А.,
ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.179,
ал.5 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – София град в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4