№ 48
гр. Стара Загора, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на седми
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РУМЯНА АТ. ТАНЕВА
при участието на секретаря Антонина Д. Динева Николова
като разгледа докладваното от РУМЯНА АТ. ТАНЕВА Търговско дело №
20215500901203 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1, вр.,чл. 45 ЗЗД и чл.86
ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 22.07.2020 г. около 06.20 ч., на път
***, в посока гр. Меричлери, Г. Н. Ш., управлявайки автомобила си „*“ с peг
№ ***, поради движение с несъобразена скорост, на десен завой, блъска
бутащия велосипеда си К.Д.Ж.. В следствие на удара, К.Д.Ж. загинал.
Ищецът И. Д. К. е брат на загиналия при ПТП на 22.07.2020 г. К.Д.Ж..
Посочва се, че за настъпилото ПТП е съставен е Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица peг № 23120/0508 от РУ на МВР - Димитровград. По
случая е образувано ДП № 456/2020 г, по описа на РУ - Димитровград, пр. пр.
№ 1274/2020 г, по описа на ОП Хасково, което към настоящия момент не е
приключило с краен акт.
Твърди се, че причина за настъпване на произшествието са допуснатите
от водача на л.а. „*“ с peг. № *** нарушения на правилата за движение по
пътищата и съществува пряка причинна връзка между деянието на виновния
водач Г. Н. Ш. и настъпилите общественоопасни последици - смъртта на
К.Д.Ж..
Посочва се, че за увреждащия л.а. „*“ с peг. № ***, управляван от водача
Г. Н. Ш. има сключена с ответника застраховка “Гражданска отговорност”,
обективирана в полица № BG/30/120000573691, със срок на валидност от
24.02.2020 г. до 23.02.2021 г. По силата на този договор, застрахователят
покрива отговорността на застрахованото лице за причинените от него
неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с
притежаването и използването на МПС, в размер на 10 000 000 лв„ за
неимуществени вреди по задължителната застраховка “Гражданска
1
отговорност” на автомобилистите за 2020 г.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищецът И. Д. К. предявил
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение пред ЗД “***“ АД.
Претенцията е получена от застрахователя на 09.09.2020 г. Образувана била
преписка по щета №0801- 4278/2020-01, но към настоящия момент на ищеца
не е изплатено застрахователно обезщетение.
С оглед на изложеното, ищецът предявява настоящия иск за ангажиране
отговорността на ЗД “***“ АД за причинените му неимуществени вреди от
смъртта на неговия брат К.Д.Ж..
В исковата молба се посочва, че загиналият в резултат на инцидента
К.Д.Ж. бил здрав и работоспособен мъж. Между ищеца и брат му
съществувала много силна връзка, характеризираща се с изключителна
близост, обич, уважение, взаимна привързаност и подкрепа, помагали си
взаимно, поддържали близки отношения. К. не е бил семеен, неговото
семейство бил неговия брат.
Твърди се, че И. К. изключително тежко преживява смъртта на своя брат.
Загубата на брат му се отразила изключително зле на здравословното и
психическото му състояние. Моралните страдания, претърпяната скръб от
невъзвратимата и нелепа загуба на неговия брат се отразили изключително
тежко на емоционалното му състояние, не можел да приеме и преодолее
случилото се, мъката му била огромна.
С оглед на изложеното, ищецът счита, че причинените му болки и
страдания следва да бъдат компенсирани. Посочва се, че безспорно
неимуществените вреди имат по-голямо значение и съответно се оценяват по-
високо. Паричното обезщетение не може да замести накърнените морални
блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до
известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво,
макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от
причинената смърт. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да
репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки,
страдания и изобщо нематериалните последици от извършеното деяние.
Твърди се, че вредите на ищеца са в резултат на виновното поведение на
водача на увреждащия автомобил Г. Н. Ш., а за причинените от него вреди
отговаря ответникът по делото ЗД “***“ АД. Съгласно чл. 432 от КЗ
увреденият има право на пряк иск срещу застрахователната компания
отговорна по задължителната застраховка “Гражданска отговорност”, поради
което за доверителя ми е налице правен интерес да иска от съда определяне
на справедлив размер на обезщетението за причинените му неимуществени
вреди. Поддържа е, че размерът на предявения иск е съобразен, от една
страна, с принципа на справедлИ.ст, с оглед действително претърпените
болки и страдание от причинената нелепа смърт, а от друга страна, с лимита
на отговорност на застрахователната компания по ЗГО за 2020 г. и съдебната
практика при компенсиране на вреди от този вид.
Предвид изложеното, се прави искане съдът да постанови решение, с
2
което да приеме, че предявеният граждански иск е основателен и доказан по
размер и да осъди ответника ЗД “***“ АД да заплати на И. Д. К. сумата от 26
000 лв., предявен като частичен от 50 000 лв. за причинените му
неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания,
вследствие на причинената смърт на неговия брат К.Д.Ж..
Претендира се лихва за забава от датата 29.07.2020 г. - съгласно
разпоредбите на чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. с чл. 430, ал. 1 от К31, до
окончателното изплащане на сумата за обезщетение. Иска се присъждане на
направените по делото разноски и адвокатски хонорар, на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС.
В законния срок, от ответника е подаден отговор на исковата молба, с
който се взема становище, че предявеният иск е допустим, макар и
неоснователен и няма пречка да бъде допуснат до разглеждане от съда.
Развиват се съображения за неоснователност на исковата молба, тъй като
отговорността на „ЗАД ***” АД като застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” е функционално
обусловена от отговорността на водача, чийто риск носи. Посочва се, че в
процесния случай няма данни водачът на л.а. марка „*“, модел „*“ с peг № ***
да има вина за настъпване на процесното ПТП и вредоносните последици от
него. Към исковата молба е представен констативен протокол за ПТП, в който
е описан предполагаем механизъм на ПТП, в който е отбелязано, че по случая
е имало посещение от ДОГ и е образувано досъдебно производство.
Ответникът счита, че не е установено водачът на лекия автомобил Г. Н. Ш. да
има вина за настъпване на ПТП и оттук за настъпилите вредоносни
последици, поради което и намира предявения иск срещу „ЗАД ***” АД за
напълно неоснователен.
Прави се възражение за съпричиняване от страна на починалия
пешеходец, като се твърди, че същият се е намирал на необозначено място на
пътното платно, в тъмната част от денонощието, облечен с тъмни дрехи,
бутащ велосипед, който не е бил снабден със светолоотразителни светлини,
като внезапно е изскочил на пътното платно, в нарушение на чл. 114, т. 1 от
ЗДвП, като описаното нарушение се твърди да се намира в пряка причинно-
следствена връзка с настъпването на ПТП и травматичните последици от
него, които са довели до смъртта на К.Д.Ж.. Счита се, че водачът Г. Н.
Шишков не е имал обективната възможност да види и възприеме пешеходеца,
той е попадал в опасната му зона за спиране, поради което не е имал
възможност да предвиди и предотврати настъпването на ПТП. Заявява се, че
предвид изложеното и при евентуална доказаност на исковата претенция,
определеното от съда за справедлИ. обезщетение за неимуществени вреди
следва да бъде намалено значително заради наличието на принос от страна на
починалия в изложените по-горе аспекти.
На следващо място, се твърди, че исковете са неоснователни поради
липсата на друг съществен елемент от сложния фактически състав на
обезвредата, а именно - вредите. Твърди се, че ищецът не е претърпял
описаните в исковата молба неимуществени вреди - болки и страдания, от
3
загубата на брат си в процесното ПТП. Твърди се, че приживе, между тях не
са съществували близки емоционални връзки и отношения, поради което и
смъртта му не е предизвикала отрицателни изживявания, болки и страдания у
ищеца. Посочва се, че съществуването на определена роднинска връзка
между увреденото лице по смисъла на чл. 478 ал.2 КЗ и загиналия при ПТП -
Г. Н. Ш., не е достатъчно основание за изплащане на обезщетение. От
значение са естеството на отношенията приживе между посочените категории
лица, степента на близост между тях, обстоятелствата поддържали ли са
връзка, живели ли са заедно, разбирали ли са се и т. н., респ. как смъртта на
неговия родственик се е отразила на емоционалното му състояние, какви
болки и страдания са преживял и преживява ищеца в момента и т.н.
Относно фактите:
Признава се за установено съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по отношение собствеността и ползването на л.а. „* *“ с peг.
№ *** по силата на Застрахователна полица № BG/30/120000573691, към
датата на процесното произшествие, сключена със „ЗАД ***” АД.
Оспорват се следните обстоятелства:
Оспорва се изключителната вина на водача на лек автомобил „* *“ с peг.
№ ***- Г. Н. Ш., с оглед наведените по-горе доводи.
Оспорва се механизма на ПТП. Посочва се, че същият не отговаря на така
описания в исковата молба и представения с нея Констативен протокол с
пострадали лица. Посочва се, че протоколът е официален удостоверителен
документ, но не се ползва с материална доказателствена сила относно
механизма на ПТП, тъй като съставилият го орган не е присъствал на самото
ПТП, а само е отразил в протокола това което е констатирал след
настъпилото произшествие. Счита, че съгласно чл. 179, ал. 1 от ТПК,
посоченият протокол, имащ характер на официален документ, има
удостоверителна доказателствена сила само по отношение на фактите и
обстоятелствата които са се осъществили от или пред длъжностното лице,
което е изготвило този документ.
Оспорва се настъпването на твърдените неимуществени вреди в сочения
размер и интензитет, както и наличието на причинно-следствена връзка
между претендираните за възникнали вреди и твърдяното за причинено от
застрахован в ДаллБогг деяние.
На следващо място се оспорва, че ищецът е търпял каквито и да било
вреди от смъртта на неговия брат, както и причинно - следствената връзка
между деянието и настъпилите вреди.
Оспорват се всички твърдения в исковата молба, че процесното ПТП е
оказало негативно въздействие върху неговото психическо и емоционално
състояние. Няма обективни данни, нито доказателства в тази насока.
Оспорва се размера на претенцията като прекомерно завишена по
подробно изложените съображения. Посочва се, че обемът на преживените
болки и страдания предстои да бъде доказан в хода на процеса. Въпреки това,
4
ответникът счита, че трудно може да се обоснове обезщетение в размер на 26
000 лева като частичен от 50 000 лв. за неимуществени вреди. Същото се
счита за прекомерно.
На последно място, се възразява и срещу искането да бъде присъдена
законна лихва от датата на непозволеното увреждане. Посочва се, че съгласно
разпоредбата на чл. 429 ал.3 КЗ, лихвите за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпване на застрахователното събитие по реда на чл. 430 ал. 1 т.2 КЗ или
от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция
от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Разпоредбата на чл. 380 ал.3
КЗ пък предвижда, че непредоставянето на банкова сметка, едновременно с
предявяване на застрахователната претенция пред застрахователя, има
последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като
застрахователят не дължи лихва по чл. 409 КЗ. Твърди се, че в настоящия
случай, ответното дружество е уведомено за ПТП и за причинените на ищеца
вреди за пръв път с получаването на застрахователната претенция на
09.09.2020г. (копие от която с поставен входящ № и дата представя като
доказателство с отговора). Посочва се, че в нея не е посочена банкова сметка,
нито е представен документ от банка, който да удостоверява данни за банкова
сметка и нейния титуляр, по която евентуално да бъде преведено
застрахователно обезщетение. С писмо, изх.№2839/27.09.2016г., дружеството
уведомило ищеца е неговия адвокат необхоД.стта от представяне на документ
за банковата сметка на господин К., или изрично пълномощно съгласно
изискванията на чл.338 КЗ с посочване на банковата сметка на адвоката.
Писмото е получено на 24.09.2021г. от адв. на ищеца и неговия
пълномощник, видно от върнатите известия за доставяне, но и до настоящия
момент нито е предоставена банкова сметка, нито документ за реквизитите на
банковата сметка от банка и/или изрично пълномощно.
Поради изложеното, се счита, че и при евентуална основателност на
исковата претенция, дружеството ще дължи лихва за забава от датата на
депозирането на исковата молба в съда.
С допълнителната искова молба, ищецът поддържа изцяло подадената
искова молба. С оглед липсата на оспорване на наличието на застрахователно
правоотношение от ответната страна, моли на основание чл.146, ал.1, т.4 от
ГПК, съдът да обяви това обстоятелство за безспорно и ненуждаещо се от
доказване.
По отношение възраженията на ответника относно основателността на
иска се заявява, че неоснователно се оспорват елементите на фактическия
състав на непозволеното увреждане. Посочва се, че за доказване на
протИ.правността на деянието с което е причинена смъртта на К.Д.Ж. са
направени съответните доказателствени искания.
Неоснователно бил оспорен механизма на настъпване на процесното
произшествие. На първо място, се уточнява, че механизма на настъпване на
деликта не е елемент от състава, подлежащ на доказване от страна на
5
пострадалото от деликт лице, претендиращо обезщетение. На следващо място
се заявява, че страната ще се ползва от представения по делото Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица pen № 23120/0508 от РУ на МВР -
Димитровград.
За неоснователно се счита оспорването на настъпването на
неимуществени вреди за ищеца вследствие смъртта на неговия брат, както и
оспорването на размера на предявения иск за неимуществени вреди - в тази
връзка са представени писмени доказателства и е направено искане за
допускане на свидетели. Поддържа се, че претендиралият размер на иска е
съобразен с понесените от ищеца морални травми и съдебната практика при
аналогични случаи.
За неоснователно се счита и въведеното от ответника възражение за
съпричиняване от загиналото лице. Твърденията, изложени в отговора на
исковата молба относно поведението и външния вид на починалото лице,
както и възражението, че това негово поведение е в пряка причинно -
следствена връзка с настъпването на ПТП и травматичните последици от
него, довели до смърт, се посочва, че не почиват на каквито и да било
обективни данни, не са подкрепени от каквито и да било доказателства.
Като неоснователно се определя и оспорването на акцесорния иск за
лихви от страна на ответника. На първо място, се заявява, че претенцията за
присъждане на лихва не е от датата на непозволеното увреждане, както е
споменато в отговора на исковата молба, а от изтичането на седемдневен
срок, който е предоставен за застрахованото лице да уведоми своя
застраховател, съгласно разпоредбата на чл. 430 от КЗ.
Заявяват, че изложеният аргумент относно непредставянето на банкова
сметка не е основателен, тъй като ищецът не е получавал от застрахователя
предложение за изплащане на обезщетение, което евентуално да е било
възпрепятствано от липсата на банкова сметка. Напротив — ответникът
направил отказ от плащането на обезщетение. Поддържа се, че изтъкнатия
аргумент, че не е представена банкова сметка не е основателен, а единствено
се цели формалното позоваване на уредена от закона извънсъдебна
процедура, която очевидно ответникът не е имал намерение да проведе.
Неоснователно, в отговора на искова молба застрахователното дружество се
твърдяло, че е настъпила забава на кредитора поради непредставянето на
банкова сметка от пострадалото лице. В конкретния случай, застрахователят
не определил размер на застрахователно обезщетение, което да не е могло да
бъде изплатено единствено поради непредставянето на банкова сметка от
претендиращото лице. Нещо повече — по настоящото дело искът на И. К. бил
оспорен изцяло от ответника - по основание и размер. Тоест, не можело да се
приеме, че пострадалото лице е изпаднало в забава, поради непредставянето
на банкова сметка. Липсата на воля от страна на застрахователя да предложи
изплащането на обезщетение се счита, че е безспорно установена, видно от
представената по делото предсъдебна кореспонденция между страните,
поради което се счита, че е несериозно да се твърди, че непредставянето на
банкова сметка от претендиращото лице е довело до изпадането му в
6
състояние на „забава на кредитора“. Такава би могло да настъпи, когато
претендиращото лице неоправдано не приемело предложеното му от
длъжника изпълнение или не даде необхоД.то съдействие, без което
длъжникът не би могъл да изпълни задължението си, което нямало общо с
настоящия случай, тъй като до момента няма „предложено от длъжника
изпълнение“.
С отговора на допълнителната искова молба се поддържат всички
оспорвания и искания, направени с първоначалния отговор.
С отговора на исковата молба, ответникът е направил искане за
конституиране в процеса като трето лице помагач на страната на ЗАД
„***" АД водача на л.а. „*“ с pe г. № *** - Г. Н. Ш., с ЕГН **********, с
адрес: гр. ***, като в срока по чл. 219, ал. 3 ГПК срещу същия е предявен
обратен иск.
Съдът е конституирал по делото посоченото трето лице като помагач
на страната на ответника и е приел за разглеждане обратните искове с
правно основание по чл.500, ал.1, т.3 КЗ и по чл.500, ал.1, т.1, предл.
последно КЗ.
В исковата молба по обратния иск се излагат фактически твърдения, че
на 21.07.2021 г. на път III път № 663 км 21 посока гр. Меричлери, при
управление на лек автомобил „* *” с рег. № ***, Г. Н. Ш. причинил ПТП,
като е блъснал бутащия велосипеда си К.Д.Ж., който вследствие на удара е
загинал. В представения по делото Констативен протокол за ПТП №2020-
1071-106, съставен от дежурен ПТП при ОД на МВР е отразено, че Г. Ш. не
спира на местопроизшествието и се укрива от органите на МВР. При
реализираното ПТП, ответникът по настоящия иск Г. Ш. причинил смъртта
на
К.Д.Ж. - пешеходец, бутащ велосипеда си. Управляваният от ответника
автомобил „* *” с peг. № *** е застрахован в ЗАД *** АД по застраховка
Гражданска отговорност, валидна към датата на ПТП. Въз основа на
причинените неимуществени вреди, ищецът - брат на загиналия И. Д. К.,
предявил срещу застрахователя иск в размер на 26 000 лева, като частичен от
50 000 лева.
Поддържа се, че на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ, застрахователят
има право да получи от застрахования при него деликвент платеното
застрахователно обезщетение, когато деликвентът е напуснал мястото на
настъпване на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите
за контрол на движение по пътищата, когато посещаването от тях е
задължително по закон, като наред с това си действие същият се е отклонил
от извършването на проба за алкохол, наркотици или друго упойващо
вещество.
С оглед на това се счита, че за застрахователя е налице правен интерес от
предявяване на обратен иск срещу Г. Н. Ш., под условие на евентуално
уважаване на предявения от ищеца И. Д. К. иск за обезщетение за причинени
вреди срещу застрахователя по Задължителна застраховка „Гражданска
7
отговорност на автомобилистите“.
Предвид гореизложеното, е направено искане при условие, че съдът
намери за основателен и доказан главния иск на И. Д. К. за присъждане на
застрахователно обезщетение по т.д. № 20215500901203, по описа на ОС-
Стара Загора и в случай, че осъди по този иск застрахователя по
Задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ -
„Застрахователно акционерно дружество ***” АД, едновременно с това да
осъди със същото съдебно решение Г. Н. Ш., на основание чл. 500, ал. 1, т. 3
от КЗ (нов) по предявения обратен (регресен иск) да заплати на ЗАД *** АД
сумата от 26 000 лв., частично от 50 000 лв., ведно с лихвите и разноските, за
които ответникът ще бъде осъден да заплати във връзка с разглеждането на
главния иск и при условие, че цитираните суми за обезщетение, лихва и
разноски бъдат заплатени от „ЗАД ***” АД в полза на увреденото лице И. Д.
К.- ищец по главния иск.
По делото е постъпило е становище от третото лице-помагач, с което
заявява, че не оспорва привличането си като помагач.
Заявява, че поддържа изцяло изнесеното в отговора на ответната страна -
както фактическа обстановка, така и направените възражения за
неоснователност на претенцията.
Не оспорва, че на инкриминираната дата е управлявал собствения си
автомобил в посока гр. Меричлери в тъмната част на денонощието. Твърди,
че се е движел със скорост под определената за тази отсечка на пътя скорост -
90 км.в час. Движел се на къси светлини, тъй като често се разминавал с
насрещно движещи се автомобили. След разминаване с поредния автомобил,
изведнъж, на разстояние не повече от 15 метра пред автомобила, изскочило
нещо тъмно. Почувствал удар по колата и предното стъкло. Уплашил се и в
паниката си вместо да спре и да види в какво се е ударил, продължил пътя си.
Едва на другия ден осъзнал извършеното, след като получил информация за
загинал човек при ПТП. При проведените действия по разследването, признал
вината си и описал подробно случилото се.
При огледа от страна разследващите орган било потвърдено неговото
възприятие, че загиналия бил в тъмни дрехи, без светлоотразители по себе си
или велосипеда. Освен това се установило, че пострадалият се е движел по
посока на неговото движение, като е бил на пътното платно, макар да има
достатъчно широк банкет, а велосипедът е бил от страната на банкета.
Именно това обстоятелство попречило на Г. Ш. да възприеме препятствие на
пътя и да предотврати настъпването на ПТП.
Заявява се, че претенцията за обезщетение е изключително завишена.
Посочва се, че ищецът, като брат на пострадалия, не попада в кръга на
преките наследници. Поддържа се, че за да претендира за такъв размер за
обезщетение, следва да е налице особена и силна връзка между ищеца и
пострадалия. Намира, че въпреки твърденията в исковата молба, такава
връзка не е налице. От години познавал пострадалия, който живеел в техния
град. Същия бил бездомен и съществувал с помощта на добри съграждани. Не
8
е имал връзка с никой от роднините си и никой от тях не се е появявал в
Меричлери или по друг начин да му е указвал помощ.
В срок е постъпил отговор на ИМ по обратния иск от третото лице
помагач, като ответник по същия, с който се оспорват изцяло предявената
искова претенция за неимуществени вреди - по основание и по размер.
Оспорват се всички твърдения в исковата молба по основанието на
предявената претенция за неимуществени вреди. Посочва се, че ищецът
твърди, че за него биха настъпили неимуществени вреди, в случай на
уважаване на основния иск, предявен от наследник на загиналия при ПТП
К.Д.Ж.. В ИМ се твърдяло, че юридическият факт, от който произтича
вземането на ищеца, е евентуалното уважаване на главния иск, предявен от И.
Д. К. - брат на пострадалия. Предвид заявените по основанието на
предявената искова претенция фактически твърдения, ответникът по обратния
иск оспорва за ищеца по главния иск да е възникнало материално притезание
- право на обезвреда за неимуществени вреди в резултат от загуба на близък.
Посочва се, че от направените чрез използване на общи оценъчни
понятия твърдения, но без излагане на конкретни житейски факти не се
установява, че ищецът следва да получи обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на неговият брат. От така сторените с исковата молба
фактически твърдения не се установявало и това, че ищецът следва да получи
парична сума за обезвреда на неимуществени вреди поради възникнала
особена близост с пострадалия, оправдаваща получаване на обезщетение. Не
се твърдяло, към момента на ПТП, поради житейски обстоятелства ищецът и
брат му да са имали отношения на особена близост, които да обосновават
житейска връзка, различна от обичайната между братя.
В ИМ по главния иск не се твърдяло също така ищецът да е бил зависим
изключително от грижите на пострадалия поради изключителни, различни от
обичайните житейски обстоятелства - напр. заболяване или невъзможност да
се грижи сам за делата си и след смъртта на пострадалия да няма кой да
полага грижи за него.
Напротив, от представеното с исковата молба удостоверение било видно,
че ищецът има свое семейство и не се твърди, че връзките с неговите ближни
са прекратени.
Не се твърдяло и настъпване на друго особено житейско обстоятелство,
по причина на което ищецът и пострадалия да са имали отношения с особена
връзка, различни от обичайните между братя, или да са довели до проявление
на неимуществени вреди, различни от обичайните, присъщи на добри
отношения в тази родствена връзка.
Счита се, че така формулираните с исковата молба фактически твърдения
относно основанието на исковата претенция обосновават претенция за
парична сума, отколкото накърнени права на ищеца, нуждаещи се от съдебна
защита.
Оспорват се твърденията за естеството и за съществуването на описаните
отношения между ищеца и пострадалото лице, за дълбока близост и
9
подкрепа, за изключителни по интензитет и продължителност болки и
страдания, както и за настъпване на неимуществени вреди, надвишаващи
възприеманата по човешка презумпция обичайната реакция на скръб.
Във връзка с предходното, третото лице оспорва твърденията, че
пострадалият е бил най-близкия човек на ищеца. Намира, че въпреки
твърденията в исковата молба, такава връзка не е налице. Заявява, че от
години познава пострадалия, с когото живеят в един град. Същият бил
бездомен и съществувал с помощта на добри съграждани. Нямал връзка с
никой от роднините си и никой от тях не се появявал в Меричлери или по
друг начин да му е указвал помощ.
Поддържа се, че към датата на ПТП, ищецът е пълнолетен, със завършено
личностно и социално развитие, семеен, със собствен бит и личностна среда,
не е живеел съвместно с пострадалия в едно домакинство, не е бил зависим от
неговите грижи и не е получавал по право или поради особени обстоятелства
издръжка от него.
Поддържа се, че не са налице и обективни данни за особени
обстоятелства, определящи на посочената възраст зависимост на ищеца в
личностен или социален аспект от пострадалия и за наличие на връзка,
различна от съдържанието, в която същата обичайно се възприема на
посочената възраст. Във връзка с предходното, се оспорват и твърденията за
възникване на вреди, обосноваващи размера на исковата претенция.
Оспорва се активната материално-правна легитимация на ищеца по
главния иск, като се оспорва качеството му на трето увредено лице с право на
обезвреда, съответно - да има материално притезание, основано на собствени
права, вкл. към момента на настъпване на произшествието. Оспорват се и
твърденията за възникване на вреди, обосноваващи размера на предявените
искови претенции.
Оспорва се предявената искова претенция за неимуществени вреди и по
размер.
Оспорва се размера на предявената искова претенция за неимуществени
вреди, като се поддържа, че същия е недължим, а отделно - прекомерен и
заявен в протИ.речие с принципа за справедлИ.ст, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.
Поддържа се, че към датата на осъществяване на процесното
произшествие, ищецът няма материалноправна легитимация за предявяване
на настоящата искова претенция, тъй като не е сред лицата от кръга с право
на обезщетение за неимуществени вреди, определен изчерпателно и
ограничително с Постановление №4/68г. и Постановление №5/69г. на
Пленума на ВС.
Същевременно, се посочва, че действащият към момента на предявяване
на претенцията § 96. (1) от Преходни и заключителни разпоредби на ЗАКОН
за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането (обн., ДВ, бр. 101 от
2018 г.), в сила от 07.12.2018г., определя лимит относно претенциите на
лицата по чл. 493А, ал.2 от КЗ, като: ,До влизането в сила на наредбата за
утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2, обезщетението за
10
претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 се определя в
размер до 5000 лв. но под условие на установяване на особени обстоятелства
по смисъла на Тълкувателно решение № 1/2016г., постановено от ОСНГТК на
ВКС на 21.06.2018г.
Във връзка с изложеното по-горе се поддържа, че исковата претенция е
неоснователна и претендираното обезщетение е недължимо.
Посочва се, че съобразно действащия към момента на предявяване на
исковата претенция Кодекс за застраховането, застрахователят дължи
законната лихва за забава върху застрахователното обезщетение след
заявяване на извънсъдебна претенция и след изтичане срока по чл. 496, ал. 1
от Кодекса за застраховането, определен от практиката на ВКС като
рекламационен.
Същевременно се поддържа, че предявеният иск за изплащане на лихва
за забава от датата на настъпване на процесното ПТП е изцяло неоснователен
поради неоснователност на главния иск и като такъв, моля да бъде оставен без
уважение.
Възразява се срещу искането за присъждане в полза на ищеца на
разноски за образуване и водене на делото, както и за присъждане на
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата.
Претендират се съдебно-деловодни разноски, както адвокатско
възнаграждение.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните
намира за установено следното:
Безспорно е установено, че на 22.07.2020 г. около 06.20 ч., на път ***, в
посока гр. Меричлери, Г. Н. Ш., управлявайки автомобила си „*“ с peг. № ***,
блъска бутащия велосипеда си К.Д.Ж., който вследствие на удара загинал.
За увреждащия л.а. „*“ с peг № ***, управляван от водача Г. Н. Ш. има
сключена с ответника застраховка “Гражданска отговорност”, обективирана в
полица № BG/30/120000573691, със срок на валидност от 24.02.2020 г. до
23.02.2021 г.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищецът И. Д. К. предявил
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение пред ЗД “***“ АД.
Претенцията е получена от застрахователя на 09.09.2020 г. Образувана била
преписка по щета №0801- 4278/2020-01, но към настоящия момент на ищеца
не е изплатено застрахователно обезщетение.
С присъда № 2/21.01.2022 г. по НОХД № 20215600200528/2021 г.
постановена от Окръжен съд – Хасково, подсъдимият Г. Н. Ш. е признат за
виновен в това, че на 21.07.2020 г., в землището на ГР. * при управление на
МПС - лек автомобил „* *“ с нарушил правилата за движение по пътищата -
чл.20, ал.1 от ЗДП и по непредпазлИ.ст е причинил смъртта на К.Д.Ж. с ЕГН
**********, като е избягал от местопроизшествието, поради което и па
основание чл.343, ал. 3, б.„Б” пр.1 вр. ал.1 вр. с чл.342, ал.1 от НК и при
11
условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на две години и шест месещ
лишаване от свобода, което наказание на основание чл.66, ал. 1 от НК с
отложено за изпълнение с изпитателен срок от пет години.
С решение № 74/09.05.2022 г. постановено по ВНОХД №
20225000600093/2022 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив е изменено
наложеното наказание.
С решение № 50155/12.10.2022 г. по н.д. № 495/2022 г. на ВКС, I н. о. е
изменено въззивно решение № 74/09.05.2022 г. постановено по ВНОХД №
20225000600093/2022 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, като са
намалено наложенотонаказание на подсъдимия Г. Н. Ш..
От заключението на автотехническата експертиза се установява
следното:
Механизмът на процесното ПТП е следния:
На 22.07.2020 г около 23 ч на път 663 ,км 21 в посока гр.Меричлери Г. Н.
Ш. управлявайки лек автомобил „* *“ с рег.№ *** със скорост на движение
около 72 км/ч при извършване на маневрата десен завой застига и блъска
пешеходеца К.Д.Ж. който е бутал велосипеда си. За водача на автомобила е
съществувала техническа възможност да предотврати настъпването на това
ПТП като спре или заобиколи пешеходеца Ш., той като последния не попада в
опасната зона за спиране на автомобила . Поради наличие на субективен
фактор (отвличане на внимание, унасяне или др.) настъпва удар. Ударът за
пешеходеца е настъпил отзад, като десния крак е бил опорен и зад левия, в
момент на движение. Следва възкачване на тялото върху дясната част на
предния капак и достигане на главата в долната половина на предно,
панорамно стъкло следвало е носене и отхвърляне напред и в дясно по
посоката на движение на автомобила, след което е паднал на земята извън
пътната настилка на пътя . Водачът Г. Н. Ш. не е спрял да окаже помощ на
пострадалия пешеходец продължавайки движението на автомобила си.
В резултат на този удар пешеходеца К.Д.Ж. е починал Техническите
причини за настъпването на ПТП са:
- ненаблюдаване на пътната обстановка пред автомобила от страна на
водача Ш.;
- движение по пътното платно и не ползване за движение на източния
банкет от страна на К. Желев при забелязване светлините от фаровете на
автомобила. Наличие само на заден светлоотразител на велосипеда.
Пешеходеца е бил с тъмни дрехи и без светлоотразителна жилетка
Скоростта на движение на автомобила непосредствено преди и по време
на процесното ПТП е била около 72 км/ч , тя е била технически съобразена с
далечината на виД.ст при къси светлини на фаровете.
В участъка на настъпилото ПТП разрешената скорост за движение е 90
км/ч , тъй като мястото на удара е на около 22,50 м преди поставените пътни
знаци за ограничаване на скоростта до 70 км/ч.
В участъка на настъпилото ПТП разрешената скорост за движение е 90
12
км/ч . При движение с 90 км/ч пешеходеца попада в опасната за спиране зона
на автомобила от около 85 м, при зона на осветеност на къси светлини около
70 . Следователно в този случай водачът не би разполагал с техническа
възможност предотврати настъпването на ПТП тъй като пешеходеца би
попаднал в опасната зона за спиране на автомобила при така избраната
скорост на движение от водача 90 км/ч.
Мястото на удара според материалите по ДП и анализа е било на около
36.60 м. северно и на 6.50 м. източно от ориентира, в източната пътна лента
по която се движели двамата. В момента на удара пострадалия също бил в
движение, като десният му крак бил опорен и зад левия.
Тъй като ПТП настъпва в нощни условия извън населено място ,
виД.стта формирана от осветената зона от фаровете на автомобила на къси
светлини, която била 50 метра пред левия и 75 м. пред десния фар според
Европейския стандарт / за дълги светлини е 150 м./. Завоят също не е
ограничавал виД.стта на водача в рамките на опасната зона. В конкретния
случай пешеходеца се е намирал на не по-малко от 70 м от предните състави
на автомобила когато е бил осветен от фронта на светлинния сноп на десния
фар. Водачът на автомобила е имал обективна възможност да възприеме
загиналото лице на не по-малко от 70 м.
Опасната зона за спиране на автомобила * * преди ПТП е около 61 м при
скорост на движение 72 км/ч.
Опасната зона за спиране на автомобила * * преди ПТП е около 85 m при
скорост на движение 90 км/ч.
Процесното ПТП е възникнало на път 663 км представляващ част от
републиканската пътна мрежа, който е асфалтов, бил е сух, с двупосочно
движение , като в района на това произшествие пътя е двупосочен с
широчина на пътното платно 7.20 м. , разделено на две срещуположни ленти
за движение. От двете страни на пътя имало изграден банкет със широчина
180 см. покрит с чакъл и пясък, като от източната му част имало изграден
бетонен отводнителен канал с широчина 160 см. В този участък пътя правел
лек завой, който бил десен по посоката на движение на автомобила и не
ограничава виД.стта на водачът му. Осевата линия между двете пътни ленти в
участъка била непрекъсната.
При огледа на местопроизшествието видно от фотоалбума и протокола е
установено наличието на знаци „В 26“ и „В 31“-първия забраняващ движение
със скорост над 70 км./ч., втория слагащ край на забрана за изпреварване
отстоящи на около 22.5 метра след мястото на удара или на около 59,50 м
северно от ориентира О.
В условията на изкуствена светлина е възникнало процесното ПТП -
пешеходеца е бил осветен от снопа светлина на фаровете на лекия автомобил.
Пътното покритие е било сухо асфалтово.
Не е бил установен контакт между велосипеда и лекия автомобил в хода
на досъдебното производство. След съпоставяне нараняванията на
пострадалия установени от съдебно медицинската експертиза и следите от
13
ПТП на местопроизшествието и върху автомобила управляван от водача Ш.,
може да се направи извода, че при ПТП пострадалия е бил пешеходец.
Пострадалия пешеходец с бутания от него велосипед по посоката на
движение на автомобила , се е движел на 70см.-80 см. западно от източния
край на пътя.
Тъй като ПТП - то настъпва в нощни условия извън населено място ,
виД.стта формирана от осветената зона от фаровете на автомобила на къси
светлини, която била 50 метра пред левия и 75 м. пред десния фар според
Европейския стандарт / за дълги светлини е 150 м./. Завоят също не е
ограничавал виД.стта на водача в рамките на опасната зона. В конкретния
случай пешеходеца се е намирал на не по-малко от 70 м от предните състави
на автомобила когато е бил осветен от фронта на светлинния сноп на десния
фар.
В материалите по досъдебното производство е посочено, че е имало
други преминаващи МПС. Поради това изследването което прави
експертизата е за движение на автомобила при включени къси светлини.
Няма данни по досъдебното производство за други обекти ограничаващи
виД.стта на водача Ш. в района на ПТП непосредствено преди него.
Опасната зона за спиране на автомобила * * преди ПТП е била около 61
м.
Водача Ш. е имал обективна възможност да забележи бутайки
велосипеда си пешеходец, тъй като не е имало препятствия по линията на
пряка виД.ст между него и пешеходеца в рамките на осветената зона пред
автомобила му, при условие ,че е следял пътната обстановка непрекъснато.
Времето за реакция на водача е около 1,2 секунди. С оглед на
конкретните условия за да предотврати удара на него му е необхоД. време Т ,
или време на виждане = 1,6 секунди.
Времето за което автомобила изминава осветената пред него зона от 70 м
при скоростта му на движение от 72 км/ч Т1 е 3,5 секунди.
Сравнявайки тези две времена Т = 1,6 с и Т1 = 3,5 с е видно ,че Т1 е по-
голямо от Т откъдето следва,че времето с което е разполагал водача от
момента на осветяване на пешеходеца е достатъчно за да може да спре преди
мястото на удара при незабавно и аварийно задействане на спирачната
система на автомобила си.
Пешеходецът е имал техническа възможност да предотврати
настъпването на процесното ПТП, като е следвало да се движи като бута
велосипеда възможно най-близо до дясната граница на пътното платно и по
възможност по банкета, което не е сторил като се движел върху самото пътно
платно, на 70см.-80 см. от източния банкет и не е ползвал банкета на
срещуположната му лента за движение, което е технически правилно.
По делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелката Н.А. И.а, която живее на съпружески начала с ищеца
посочва, че И. и К. живели заедно четири години преди инцидента. И. бил на
14
35 год., а К. на 31 год. К. нямал собствено семейство. Според свидетелката, И.
му бил като баща, били много близки, уважавали се, И. му помагал с дрехи и
пари. За тези четири години, всяка седмица К. с колелото ходел при И.. И. го
посрещал както трябва. К. и с другите си братя поддържал връзка, но И. най-
много го гледал. Според свидетелката, И. тежко понесъл загубата на брат си.
Свидетелката В.Н.А., леля на ответника по обратния иск първо посочва,
че познава И. и К., после, че не познава И. и последно, че познава И., тъй като
й бил бригадир. Посочва, че мъжа на свидетелката Н. И.а и нейния мъж били
първи братовчеди. Според свидетелката К. живеел сам, самичък, тя полагала
грижи за него, носела му храна и дрехи. Според свидетелката, К. живеел по
пътищата и тя казала на всичките му братя да го прибират, но те не го искали,
изгонили го. Свидетелката посочва, че К. живеел последно у човека, на който
гледал крави.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необхоД. към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В случая, наличието на валидно застрахователно правоотношение към
датата на процесното ПТП – 22.07.2020 г. по силата на което „ЗАД ***” АД е
поел задължение да обезщети увредените при използването на застрахования
автомобил л.а. „*“ с peг. № *** трети лица, се установява от справка от
Гаранционния фонд, от която е видно, че е налице полица №
BG/30/120000573691, със срок на валидност от 24.02.2020 г. до 23.02.2021 г.
Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498,
ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на
започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на
автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за
рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел
предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид
спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за
възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя на ГО на автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищецът е предявил
застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени
вреди пред ответното застрахователно дружество на 09.09.2020 г. Поради
това съдът намира, че предявеният иск е допустим.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
15
обезщетяване на причинените вреди.
По делото безспорно се установи, че смъртта на К.Д.Ж. се намира в
пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и протИ.правно
поведение на водача на застрахования автомобил Г. Н. Ш., което е установено
с влязла в сила присъда № 2/21.01.2022 г. по НОХД № 20215600200528/2021
г., постановена от Окръжен съд – Хасково, която според разпоредбата на чл.
300 от ГПК е задължителна за гражданския съд.
Поради това съдът приема, че деянието на водача на л.а. „*“ с peг. № ***
осъществява всички признаци /обективни и субективни/ на деликтния състав
по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана, като предявения иск за
неимуществени вреди се явява доказан по основание.
Основен спорен момент по делото е дали ищецът има качеството
пострадал от процесното ПТП. За да обоснове изводите си в тази насока,
съдът съобразява задължителните указания, дадени в ТР № 1/2016 г. от
21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС. В мотивите на решението се посочва, че
"от гледна точка на чл. 52 от ЗЗД е справедлИ. и други лица, извън най-
близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за
неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и
дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални
болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и
продължителност с болките и страданията на най-близките (родители и деца).
Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала
толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедлИ. е да се
признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от
доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което
претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания.
В настоящия случай за установяване на претърпените болки и
страдания от страна ищеца са изслушани показанията на Н.А. И.а, която
живее на съпружески начала с ищеца и В.Н.А., която е леля на ответника по
16
обратните искове - Г. Н. Ш..
От една страна, в показанията си Н.А. И.а посочва, че четири години
преди ПТП – то, И. и К. живеели заедно, че били много близки и се
уважавали, като И. му помагал с дрехи и пари. След това К. живеел в една
стая, на мястото където работел. Съдът преценява свидетелските показания
на Н.А. И.а, като твърде общи и неубедителни, без никаква конкретика
относно действителните отношения между двамата братя, а и с оглед
разпоредбата на чл. 172 от ГПК с възможната нейна заинтересованост
предвид факта, че живее на съпружески начала с ищеца.
От друга страна свидетелката В.Н.А. посочва, че К. живеел сам и че тя
полагала грижи за него, като му носела храна и дрехи. Според свидетелката,
К. живеел у човека, на когото гледал кравите, тъй като братята му не искали
да го приберат.
Показанията на свидетелката В.Н.А., съдът също преценява като
неубедителни и една част от тях протИ.речиви /първоначално посочва, че не
познава ищеца И. К., а след това посочва, че го познава, тъй като й бил
бригадир/. Съдът също така преценява нейните показания и с възможната
нейна заинтересованост по смисъла на разпоредбата на чл. 172 от ГПК, тъй
като не може да бъде пренебрегнат факта, че свидетелката А. е леля на
ответника по обратните искове - Г. Н. Ш., чиято отговорност е обусловена от
уважаването на предявения иск от И. Д. К..
С оглед изложените обстоятелства и разпределената доказателствената
тежест, съдът намира, че ищецът И. Д. К. не установи пълно и главно
претърпените от него болки и страдания от смъртта на брат му К., които да
представляват изключителен случай по смисъла на горепосоченото
тълкувателно решение. За да е оправдано изключението, е необхоД. да
съществуват особени и конкретно установени житейски обстоятелства,
породили необичайно силна привързаност, която съответно да може
обективно да причини морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена
връзка. Такива конкретни житейски обстоятелства, съдът намира, че в случая
не са установени по никакъв начин по делото. Ето защо съдът приема, че не е
установено наличието на особена близка привързаност – трайна и дълбока
емоционална връзка на ищеца и починалия му брат К., породила значителни
17
душевни болки и страдания, извън традиционно присъщите за родствената
връзка. Затова съдът приема, че принципът на справедлИ.стта не налага
включването на И. Д. К. в кръга на най-близките лица, имащи право на
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат му – К.Д.Ж., поради
което предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявеният иск от И. Д. К.
против ЗД “***“ АД за заплащане на сумата от 26 000 лв., предявен като
частичен иск от 50 000 лв. за причинените му неимуществени вреди,
изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на причинената смърт
на неговия брат К.Д.Ж. при ПТП на 22.07.2020 г., ведно с лихва за забава от
29.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата за обезщетение следва
да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
С оглед неоснователността на иска по чл. 432 от КЗ, съдът не следва
да се произнася по евентуално предявените обратни искове от ЗД “***“
АД против Г. Н. Ш. с правно основание по чл.500, ал.1, т.3 КЗ и по чл.
500, ал.1, т.1, предл. последно КЗ.
С оглед изхода на делото И. Д. К. следва да заплати на ЗД “***“ АД
направените по делото разноски за изготвяне на автотехническа експертиза в
общ размер на 595 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от И. Д. К., с ЕГН ********** с адрес: гр.
*** против ЗД „***“ АД с ЕИК *** , със седалище и адрес на управление: гр.
*** за заплащане на сумата от 26 000 лв., предявен като частичен иск от 50
000 лв. за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в търпени
болки и страдания, вследствие на причинената смърт на неговия брат К.Д.Ж.
при ПТП на 22.07.2020 г., ведно с лихва за забава от 29.07.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата за обезщетение като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА И. Д. К., с ЕГН ********** с адрес: гр. *** да заплати на ЗД
„***“ АД с ЕИК *** , със седалище и адрес на управление: гр. ***
направените по делото разноски за изготвяне на автотехническа експертиза в
общ размер на 595 лв.
Решението е постановено при участието на Г. Н. Ш. ЕГН **********,
18
с адрес гр. *** като трето лице помагач на страната на ответника ЗАД
"***"АД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Пловдивския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Стара Загора: _______________________
19