Р Е Ш Е Н И Е
№ 618/15.4.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд, тридесет и седми наказателен състав,
в публичното съдебно заседание на единадесети март, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл.
Караниколов
при
секретаря Петранка Петрова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 568 по
описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по реда на чл.59
и сл. от ЗАНН.
Инициирано е въз основа на жалба, депозирана от С.В.И.,
ЕГН **********, против Наказателно постановление № 460а. - 484 от 09.12.2019
година на Началника на Пето РУ при ОД МВР - Варна, с
което на жалбоподателя е наложено на основание чл.178 ал.1 от ЗОБВВПИ
административно наказание - глоба в размер на 500.00 /петстотин/ лева за
извършено административно нарушение по чл.54 ал.1 от ЗОБВВПИ, за това, че на
23.10.2019 г. около 11.00 часа в гр.Варна, К.К.
„Златни пясъци“, сградата на Пето РУ при ОД МВР – Варна при извършване на
полицейска проверка, е установено, че С.В.И.
не е уведомил в 14- дневен срок Началника на Пето РУ при ОД -Варна МВР, след
придобиване на газов пистолет ZORAKI, мод. S14, каб. – 9 мм. с фабр. № 056540.
С жалбата си
жалбоподателят атакува издаденото му Наказателно постановление като
незаконосъобразно, неоснователно и издадено при нарушаване на процесуалните
правила. В тази насока се сочи, че в обстоятелствената част на НП не е описано
нарушението по чл.54 ал.1 от ЗОБВВПИ, което му е вменено, като не е посочена
датата на която е придобил посочения газов пистолет, която е дата на началото
на неспазения 14-дневен срок за уведомяване на органите на МВР. Или според
жалбоподателя законоустановеният неспазен срок за
уведомяване не е посочен и установен от АНО, което ограничава правото му на
защита, тъй като за И. не е ясно какво
конкретно нарушение е извършил. Предвид на тези си аргументи жалбоподателят
моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното НП като
незаконосъобразно и неправилно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
не се явява и не изпраща представител.
Административно-наказващият
орган – ОД на МВР- Варна, редовно призован, не изпраща представител в съдебно
заседание и не взима становище по жалбата. При депозиране на писмени бележки, е
заявил, че счита жалбата за неоснователна, поради което е направил искане за
оставянето й без уважение и за потвърждаване на наложеното с атакуваното НП
наказание.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 23.10.2019 г. около 11.00 часа в гр.Варна, К.К. „Златни пясъци“, сградата на Пето РУ при ОД МВР – Варна
при извършване на полицейска проверка, е установено, че С.В.И. не е уведомил в 14- дневен срок
Началника на Пето РУ при ОД -Варна МВР, след придобиване на газов пистолет ZORAKI, мод. S14, каб. – 9 мм. с фабр. № 056540.
За така констатираното нарушение св. В.Н. в
присъствието на разпитания по делото свидетел – П.К. – свидетел по съставянето
на АУАН и на жалбоподателя И., е съставила в сградата на Пето РУ при ОД МВР -
Варна, акт за установяване на административно нарушение серия –Д, бл. № 812305/ 23.10. 2019 г., против С.В.И.,
за това, че на 23.10.2019 г. около 11.00 часа в гр.Варна, К.К.
„Златни пясъци“, сградата на Пето РУ при ОД МВР – Варна при извършване на
полицейска проверка, е установено, че С.В.И.
не е уведомил в 14- дневен срок Началника на Пето РУ при ОД -Варна МВР, след
придобиване на газов пистолет ZORAKI, мод. S14, каб. – 9 мм. с фабр. № 056540 - нарушение, квалифицирано от
актосъставителя по чл.54 ал.1 от ЗОБВВПИ.
Така съставеният акт, на същата дата - 23.10.2019 г. е
бил предявен от актосъставителя на жалбоподателя И., като последният е подписал АУАН без
възражения. Актът е подписан от актосъставителя, от свидетеля по съставянето на
акта – св.К. и от жалбоподателя, като на същата дата – 23.10.2019 г. е
извършено и връчването на препис от АУАН на нарушителя, което е удостоверено с
подписа му.
В тридневният срок от
съставянето на АУАН, предвиден в разпоредбата
на чл.44, ал.1 от ЗАНН, жалб.
С. В.
И. не е депозирал писмени
възражения пред административно - наказващият
орган.
В законоустановения срок Т.Г., на длъжност Началник на Пето РУ при ОД МВР - Варна, съгласно Заповед № Із-1761/ 28.08.2012 г., е издал
против жалбоподателя С.В.И. обжалваното Наказателно постановление № 460а. - 484/09.12.2019
г., като е възпроизвел по идентичен начин констатираното с АУАН административно
нарушение, със същата фактология и го е квалифицирал
със същата правна квалификация - по чл.54 ал.1 от ЗОБВВПИ, като на
жалбоподателя И., на основание чл.178 ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите,
взривните вещества и пиротехническите изделия, е наложено административно
наказание – глоба в размер на 500.00 /петстотин/
лв.
Наказателното постановление е редовно връчено лично на
жалбоподателя на 20.01.2020 година,
което е удостоверено с подписа му, а на 28.01.2020 г. е входирана жалбата му
пред АНО.
По делото не е приложена Заповед № Із- 1761
от 28.08.2012 година на Министъра на МВР, от която да се установява
материалната компетентност на издалия процесното атакувано НП, а именно: - на
Началника на Пето РУ при ОД МВР - Варна да издава наказателни постановления за
нарушения по ЗОБВВПИ.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от
показанията на разпитаните по делото свидетели – В.Н. /актосъставител/ и П.К.
/свидетел по съставяне на акта/, дадени в хода на съдебното дирене, както и въз
основа на приложените към АНП писмени доказателства, посочени и обсъдени
по-горе. Съдът като съпостави едни с други показанията на ангажираните от
наказващия орган двама свидетели, с констатациите в АУАН, възпроизведени и в
НП, ги прие за обективни, логични, последователни и взаимно допълващи се. Съдът
не констатира съществено противоречие между показанията на свидетелите, а
напротив – по недвусмислен начин същите кореспондират едни с други и взаимно се
допълват, досежно изложената фактология, предшестваща
и последваща констатирането на процесното нарушение и поведението на
жалбоподателя при съставянето на АУАН.
От така възприетата фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата се преценя от съда за процесуално допустима,
като предявена от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване
и в законоустановения 7-дневен срок /видно от разписката за получено НП –
20.01. 2020 г. и от датата на депозиране на жалбата на жалбоподателя пред АНО –
на 28.01.2020 г./ и пред надлежния съд – по местоизвършване на нарушението.
Разгледана по същество жалбата е основателна по
следните съображения:
При извършване на служебна проверка за
законосъобразност, съобразявайки възраженията и доводите на страните, съдът
констатира, че в производството по ангажиране на административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя, са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, което, доколкото пряко рефлектира върху правото на
защита на сочения като нарушител, опорочава законосъобразността на обжалвания
акт и обосновава отмяната му. Свеждат се до следното:
В настоящият случай АУАН и издаденото, въз основа на
него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.
Съгласно разпоредбата на чл.40 от ЗАНН, актът за установяване на административното нарушение се съставя в
присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване
или установяване на нарушението. Когато нарушителят е известен, но не може да
се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в
негово отсъствие. При липса на свидетели, присъствали при извършването или
установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно
присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това
изрично се отбелязва в него. Когато нарушението е установено въз основа на
официални документи, актът може да се състави и в отсъствие на свидетели.
В настоящия случай от събраните в
хода на производството писмени и гласни доказателства не се установява да е
спазена процедурата, предвидена в разпоредбата на чл.40 от ЗАНН, регламентираща
съставянето на АУАН. Свидетелят К. като единствен свидетел, посочен в АУАН, не
е свидетел, присъствал при установяване на административното нарушение. Св.К. в показанията си категорично и недвусмислено
заяви, че е бил единствено свидетел по съставянето на АУАН и е присъствал
изцяло при съставянето на акта и предявяването му на нарушителя. Същественото в
случая е това, че АУАН е съставен в присъствието само на един свидетел по
съставянето му в нарушение на чл.40 ал.3 от ЗАНН, както и че актосъставителят
не е отразил качеството на свидетеля.
Съдът намира, че наказателното
постановление е незаконосъобразно и предвид на това, че както в АУАН, така и в
НП липсва пълно, ясно и точно описание на нарушението, като е посочено
единствено това, че жалбоподателят притежава газов пистолет, без да е уведомил
в 14-дневен срок органите на МВР.
Съгласно нормата на чл.54 ал.1 от ЗОБВВПИ, под която е възведена правната
квалификация на вмененото на жалбоподателя адм.нарушение
„български граждани, граждани на други държави
членки, пребиваващи на територията на Република България, граждани на трета
държава, постоянно пребиваващи на територията на Република България, физически
и юридически лица, регистрирани като търговци по реда на Търговския закон, и
юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по реда на Закона за
юридическите лица с нестопанска цел, са длъжни в 14-дневен срок след придобиване
на газово и сигнално оръжие и/или пневматично оръжие с кинетична енергия над 24
джаула да уведомят писмено началника на РУ на МВР по местонахождение на обекта
за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице”.
На първо място в АУАН и в НП недопустимо и в несъответствие със сочената
нарушена разпоредба неспазеният срок е обвързан с „притежание”, а не с
„придобиване” на процесното оръжие, като именно второто активно действие на
нарушителя е релевантното и с него законодателят обвързва 14-дневният срок на
уведомяване.
На следващо
място актосъставителят и АНО не са преценили за необходимо да прецизират
времевите параметри на неспазения 14-дневен срок, като липсват каквито и да е
възведени факти, досежно обстоятелството кога жалбоподателят е закупил, респ.придобил
притежавания от него газов пистолет, като
полицейските органи дори не са посочили и годината на придобиване, което
е от значение с оглед определяне на срока, в който жалбоподателят е следвало да
уведоми началника на съответното - Пето РУ при ОД МВР - Варна, както и за
определяне датата на нарушението, а така също и за относимата
нарушена правна норма. Допуснатото нарушение –
непосочване на датата на придобиване, е съществено и няма как да бъде
отстранено във фазата на въззивно производство, без
да се наруши правото на защита на жалбоподателя.
Съгласно §11 от ПЗР към ЗОБВВПИ лицата, придобили неогнестрелни оръжия
(газово и сигнално оръжие или пневматично оръжие с кинетична енергия над 24
джаула) до влизането в сила на закона, са длъжни да ги декларират пред
началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по
постоянния адрес на физическото лице в срок до една година от влизането му в
сила. ЗОБВВПИ е влязъл в сила в деня на обнародването му на 17.09.2010 г. Но за
да се приеме, че жалбоподателят е имал задължение по този текст от закона,
следва по категоричен да се установи, че оръжието е придобито преди влизане в
сила на закона. Доказателства, а така също и факти в тази насока в
обстоятелствената част на обжалвания акт не са налице, от които съдът да
направи извод в коя хипотеза на закона да отнесе настоящият случай.
Липсата на пълно фактическо и юридическо описание на нарушението чрез
посочване на съставомерните факти нарушава правото на защита на жалбоподателя
да разбере в какво точно нарушение е обвинен, а от друга страна препятства съда
да постанови законосъобразен акт.
Нещо повече, както актосъставителят в АУАН, така и АНО в НП, не са посочили
и до кога жалбоподателят е следвало да изпълни това свое законово задължение. В
тази връзка съдът намира, че наказващият орган е следвало в обстоятелствената
част на АУАН и НП да посочи ясно, респ. да положи усилия да установи кога е
придобито оръжието и кога е следвало да се счита, че е осъществен съставът на
чл. 54, ал.1 от ЗОБВВПИ- т.е. е изтекъл 14-дневният срок за писменото
уведомяване, тъй като това е сочената нарушена правна норма.
Липсата на индивидуализация и конкретизация на нарушението винаги
представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като ограничава
правото на защита на жалбоподателя. Следвало е контролният орган да
конкретизира със съответните факти нарушението в АУАН и НП, което не е
сторено.
Поради изложените съображения наказателното постановление следва да бъде
отменено като незаконосъобразно и необосновано.
Мотивиран от изложените си по-горе правни изводи и на
основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 460а. - 484 от 09.12.2019 година,
издадено от Началника на Пето РУ при ОД
МВР - Варна, с което на С.В.И., ЕГН **********, на основание чл.178, ал.1 от
Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
е наложено административно наказание – „глоба“ в размер на 500.00 /петстотин/ лева
за извършено административно нарушение по чл.54, ал.1 от ЗОБВВПИ.
ОСЪЖДА ОД МВР -
Варна да заплати на С.В.И., ЕГН **********,
на осн. чл.143,
ал.3 от АПК, вр.
чл.36, ал.2 от Закона за Адвокатурата,
вр. чл.18 ал.3 от НМРАВ № 1/09.07.2004 год. направените по делото разноски за възнаграждение на
адвокат в размер на 300.00 / триста /
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :