Определение по дело №6/2022 на Административен съд - Ямбол

Номер на акта: 31
Дата: 26 януари 2022 г. (в сила от 2 март 2022 г.)
Съдия: Ваня Стоянова Иванова
Дело: 20227280700006
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 11 януари 2022 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

№ 31/26.1.2022 г.

 

 

ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, трети състав, в закрито заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ СТОЯНОВА

 

при секретаря Велина Митева, разгледа докладваното от съдията адм. д. № 6 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е   образувано по  жалба на Д.Г.Г. ***  и настоящ адрес *** , лично и в качеството на родител на детето Г.Д.Г., чрез адвокат Д.Д.-Ф. от САК, с адрес ***,  срещу мълчалив отказ на директора на дирекция „Социално подпомагане“, Младост, София по подадено заявление от 29.11.2021г. видно от Протокол от 29.11.2021 г., съставен от служители на „Отдел закрила на детето“ на Дирекция „Социално подпомагане“ - Младост, гр. София и приложен към настоящата жалба. В качеството си на родител на детето Г.Д.Г., е подал заявление за ползване на социална услуга от него и синът му. В заявлението избрал и посочил доставчика на социалната услуга, а именно Фондация „Закрила правата на децата“, към която има „Център за обществена подкрепа“, който предоставя социални услуги по см. на Закона за социалните услуги във връзка със Закона за закрила на детето. Позовава се на чл. 20 ал. 1 и 2  от ППЗЗД. И цитира разпоредбата на чл. 20         ал. 4, т. 1 от ППЗЗД в случай, че „не може да се постигне контакт или няма заявено желание от страна на родителите, попечителите, настойниците или лицата, които полагат грижи за детето, ползването на социални услуги се извършва въз основа на заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или съдебно решение; “

Сочи се, че тъй като директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ - Младост, гр. София, все още не се е произнесъл и не е издал индивидуален административен акт по направеното от него искане с подаденото на 29.11.2021 г. заявление, счита, че е налице мълчалив отказ от страна на Директорът на Д „СП“ - Младост, гр. София, и в тази връзка иска да бъде отменен този отказ и да бъде задължен административния орган да издаде направление, съответно заповед за ползване на социална услуга от него и синът му към посочения със заявлението доставчик на социална услуга, а именно „Център за обществена подкрепа“ към Фондация „Закрила правата на децата“.

ЯАС изиска адм. преписка касаеща оспорения мълчалив отказ и след запознаване със същата намира, че жалбата е НЕДОПУСТИМА и като такава, следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено.  Съображенията за това са следните:   

Съобразно разпоредбата на чл. 145,         ал. 1 и ал. 2  от АПК,  пред съда могат да се оспорват по отношение на тяхната законосъобразност  първоначалният индивидуален административен акт, включително отказът да се издаде такъв, решението на по-горестоящия административен орган, актът, с който е изменен първоначалният индивидуален административен акт  или е отменен и въпросът е решен по същество, както и решенията по искания за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения.

 В конкретния случай, видно от жалбата до съда,   Д. Г. оспорва мълчалив отказ по заявление от 29.11.2021г., но съдът намира, че в конкретния случай не  е налице такъв.

  Съгласно чл. 149, ал. 2 от АПК мълчаливият отказ  може да се оспорва  в едномесечен срок от изтичане на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе.   

  Съгласно чл. 58, ал. 1 от АПК, непроизнасянето в срок по направено искане за издаване на индивидуален административен акт се определя като  мълчалив отказ да  се издаде актът. От  така  посочената правна норма следва извод, че за да е налице мълчалив отказ е необходимо кумулативното  наличие на две предпоставки: 1. Искане за издаване на  административен акт и 2. Непроизнасяне на  органа, към който е  отправено искането в законоустановения срок. От представените от жалбоподателя и от ответника по жалбата писмени доказателства се установява, че  със заявление  от 29.11.2021г.  жалбоподателят е  отправил искане  до  Директора на дирекция “СП“ Младост  за  ползване на социални услуги, финансирани от държавния бюджет по реда на ПЗЗД.

Но видно от съдържанието на писмо изх. № ДП/Д-С-М/666-002 от 15.12.2021г. ответникът е изпратил на   жалбоподателя  писмо, от съдържанието на същото  става ясно, че  не се отказва услугата, а се уведомява заявителя, че следва да посочи друг доставчик на социални услуги към който да бъде насочен и посочва причините за това.

 От така установеното от фактическа страна следва, че  не е налице хипотезата на мълчалив отказ.  Произнасянето по  искането, независимо от неговото съдържание изключва хипотезата  „мълчалив отказ”. В случая адм. орган е направил опит няколко пъти да връчи писмо изх. № ДП/Д-С-М/666-002 от 15.12.2021г. на самият жалбоподател, на посочения от него настоящ адрес, но видно от адм. преписка, същото се връща като непотърсено.

Съдът счита, че следва да посочи и втори аргумент в насока, че не е налице хипотезата на чл. 20 ал. 4 т. 1 от ППЗЗД :   „не може да се постигне контакт или няма заявено желание от страна на родителите, попечителите, настойниците или лицата, които полагат грижи за детето, ползването на социални услуги се извършва въз основа на заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или съдебно решение“. От адм. преписка се установява безспорно, че  е налице контакт и има заявено желание от страна на родител, който полага грижи за детето за ползване на социална услуга. Следователно няма основание за издаване на заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане, в този смисъл не е налице и мълчалив отказ за произнасяне по заявление за  издаване на индивидуален адм. акт, което да подлежи на оспорване. Следователно в конкретния случай няма адм. акт, който да подлежи на оспорване. Налице е кореспонденция между двете страни във връзка с искане за ползване на социални услуги.

С оглед изложеното  подадената жалба е процесуално недопустима за разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено.         Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 159, т. 1 от АПК съдът

Предвид изложеното ЯАС, трети състав

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ПРИЕМА  И ПРИЛАГА адм. преписка с писмо вх. № 94 от 17.01.2022г. и вх. № 187 от 24.01.2022г.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата с вх. № 46 от 11.01.2022г. на Д.Г.Г. *** и настоящ адрес ***, лично и в качеството на родител на детето Г.Д.Г., чрез адвокат Д.Д.-Ф. от САК, с адрес ***,  срещу мълчалив отказ на директора на дирекция „Социално подпомагане“, Младост, София по подадено заявление вх. № ДДМ/Д-С-М/666 от 29.11.2021г. и Протокол от 29.11.2021 г., съставен от служители на „Отдел закрила на детето“ на Дирекция „Социално подпомагане“ - Младост, гр. София.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 6 по описа на Административен съд – Ямбол за 2022 г.

Определението ПОДЛЕЖИ на обжалване   с частна жалба пред ВАС в 7 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

                                                 СЪДИЯ:/п/не се чете