Определение по дело №222/2024 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.84, ал.8 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по повод молба, постъпила в АдмС - Кърджали с Вх.№1507 от 14.06.2024 год., подадена от К. Д. Д. от [населено място], [улица], [адрес], чрез пълномощника му - адвокат Л. М. Б. от АК - [област]. В тази молба се сочи, че на 25.04.2024 год., адв.Л. Б. подал жалба с Вх.№292000-7833, като пълномощник на К. Д. Д. от [населено място], чрез директора на ОДМВР - Кърджали, до Административен съд - Кърджали, против Отказа на директора на ОДМВР - Кърджали за връщане на лек автомобил, иззет по реда на чл.84 от ЗМВР. Сочи също, че отказът бил обективиран в писмо с Peг.№292000-6089 от 28.03.2024 год. на ОДМВР - Кърджали и че съгласно чл.152, ал.2 от АПК, директорът на ОДМВР - Кърджали, като орган, издал оспорения административен акт, е следвало в 3/три/-дневен срок да изпрати жалбата на Административен съд - Кърджали, надлежно окомплектована с преписката по издаване на оспорения акт. Твърди се, че директорът на ОДМВР - Кърджали е проявил бездействие и в продължение на месец и половина не е изпратил подадената жалба, ведно с преписката, на Административен съд - Кърджали. Поради това и на основание чл.152, ал.4 от АПК, моли съда да изиска служебно от директора на ОДМВР - Кърджали, подадената жалба с Вх.№292000-7833 от 25.04.2024 год., ведно със съответната преписка, която жалба е адресирана до Административен съд - Кърджали. Към молбата е приложен препис от жалбата, за която се твърди, че е подадена на 25.04.2024 год., чрез директора на ОДМВР – Кърджали, до Административен съд – Кърджали.

Предвид така подадената молба, с Разпореждане №788 от 17.06.2024 год. по настоящото адм.дело, препис/копие/ от жалбата на К. Д. Д. от [населено място], [улица], [адрес], подадена чрез пълномощника му - адвокат Л. М. Б. от АК - [област], против Отказ на Директора на ОДМВР - Кърджали за връщане на лек автомобил, иззет по реда на чл.84 от ЗМВР, обективиран в писмо с Per.№292000-6089 от 28.03.2024 год. на ОДМВР - Кърджали, ведно с препис от самото разпореждане, са изпратени незабавно на директора на Областна дирекция на МВР - Кърджали, с адрес: [населено място], [адрес], като с разпореждането е задължен директорът на Областна дирекция на МВР - Кърджали, в 3/три/-дневен срок от получаването на препис от същото и от жалбата на К. Д. Д. от [населено място], [улица], [адрес], подадена чрез пълномощника му - адвокат Л. М. Б. от АК -[населено място], против Отказ на директора на ОДМВР - Кърджали за връщане на лек автомобил, иззет по реда на чл.84 от ЗМВР, обективиран в писмо с Peг.№292000-6089 от 28.03.2024 год. на ОДМВР - Кърджали, да изпрати в Административен съд - Кърджали, в заверен четлив препис, цялата административна преписка по издаване на оспорения Отказ, обективиран в писмото с Peг.№292000-6089 от 28.03.2024 год. на директора на ОДМВР - Кърджали, за връщане на лек автомобил, иззет по реда на чл.84 от ЗМВР.

Съобщението, ведно с препис от разпореждането, са получени в ОДМВР - Кърджали на датата 18.06.2024 год., видно от подписания, оформен и върнат екземпляр от съобщението, като в изпълнение на същото, със съпроводително писмо Peг. №292000-11581 от 20.06.2024 год. на директора на ОДМВР - Кърджали, на АдмС - Кърджали е изпратена по-голяма част от преписката по издаване на оспорения административен акт, постъпила в съда с Вх.№1578 на 21.06.2024 година.

Впоследствие, с второ съпроводително писмо с Рег.№292000-13553 от 22.07.2024 год. на директора на ОДМВР – Кърджали/л.60/, е представена и останалата част от административната преписка, като към същата е приложен и заверен препис от жалбата на К. Д. Д. от [населено място], [улица], [адрес], подадена чрез пълномощника му - адвокат Л. М. Б. от АК – [област], против Отказа на директора на ОДМВР - Кърджали за връщане на лек автомобил, иззет по реда на чл.84 от ЗМВР, обективиран в писмо с Peг.№292000-6089 от 28.03.2024 год./л.61-л.63/. От представения заверен препис от жалбата и положения на същата и попълнен щемпел е видно, че жалбата действително е регистрирана с Вх.№292000-7833 от 25.04.2024 год. на ОДМВР – Кърджали/л.61/.

В така подадената жалба се сочи, че Ф. С. бил гражданин на [държава] и е бил собственик на лек автомобил, [Марка], с *** рег.№*** и номер на шасито *** и че нa 15.12.2022 год., в [държава] той продал посочения лек автомобил на дружество „***” ЕООД, регистрирано в [населено място], Република България, с управител Ф. Р., за сумата *** евро. Сочи се, че между продавача и купувача била съставена „Декларация за продажба” от 15.12.2022 год., в която били посочени: продавачът Ф. С., купувачът „***” ЕООД, марката на лекия автомобил „***”, номера на шасито *** и продажната цена *** евро, като била издадена и фактура №05 от 15.12.2022 год. за платените от купувача на продавача *** евро и в нея било отбелязано, че се касае за „автомобил с развален двигател”. По нататък се твърди в жалбата, че закупеният лек автомобил бил докаран в [населено място] и в началото на м.септември 2023 год. дружество „***” ЕООД [населено място] го продало на жалбоподателя К. Д. Д. от [населено място], като се пояснява, че договорът за покупко-продажбата на автомобила и фактурата не могат да бъдат приложени към писмените доказателства при внасяне на жалбата в AдмC - Кърджали, тъй като били иззети от органите на ОДМВР - Кърджали и същите отказвали да предоставят копия от тях. Сочи се на следващо място, че на 04.09.2023 год., К. Д. Д. представил закупения лек автомобил, [Марка], с номер на шасито ***, за регистрация в сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – Кърджали, като след извършена проверка, органите на полицията му обяснили, че автомобилът се издирва в [държава] и го иззели с Протокол за доброволно предаване, а през м.ноември, купувачът Д., чрез пълномощник, депозирал молба до ОДМВР - Кърджали за връщане на иззетия автомобил. Сочи се, че на 23.11.2023 год., с писмо рег.№292000-26040, директорът на ОДМВР - Кърджали отговорил следното: „По повод подадена от Вас молба в ОДМВР - Кърджали относно лек автомобил, [Марка], модел „***“, с номер на рама ***, Ви уведомяваме, че същият е обявен за международно издирване от Интерпол - [държава] с Шенгенски идентификатор №*** от 21.03.2023 год. В хода на проверката властите на [държава] са уведомени за установяването на горепосоченото МПС. В ОДМВР - Кърджали постъпи писмо от *** власти, че собственика на автомобила в [държава] се интересува от връщането му и желае неговото репатриране.”. Сочи се също, че на 28.03.2024 год., пълномощникът на К. Д. подал втора молба за връщане на иззетия лек автомобил с Рег.№2056 до началника на РУ – Кърджали и на 12.04.2024 год. получил отговор с писмо с Рег.№292000-6039, отново от директора на ОДМВР – Кърджали, със съдържание, което повтаряло първия отговор и било цитирано по-горе. Жалбоподателят счита, че по същество и съдържание, това писмо с Рег.№292000-6039 от 10.04.2024 год. на директора на ОДМВР - Кърджали е отказ на административния орган да върне лекия автомобил, иззет от К. Д. Д. от [населено място] по реда на чл.84 от ЗМВР.

Жалбоподателят счита, че този отказ е неправилен и незаконосъобразен, поради което го оспорва в срок, като излага съображения за това.

Твърди най-напред, че с писмо №292000-6089 от 28.03.2024 год. на директора на ОДМВР - Кърджали, по същество е обективиран отказ от връщане на лек автомобил, иззет по реда на чл.84 от ЗМВР и че той е постановен неправилно и противоречи на материалния закон. На следващо място сочи, че лек автомобил, [Марка], с номер на шасито ***, внесен от [държава] от дружество „***” ЕООД [населено място] и продаден на К. Д. Д. от [населено място], е иззет от органите на полицията в [населено място] на 04.09.2023 год. и както било посочено в двете писма на директора на ОДМВР - Кърджали, същият бил обявен за международно издирване от Интерпол - [държава] с Шенгенски идентификатор № *** от 21.03.2023 год., като в хода на проверката, властите на [държава] били уведомени за установяването на горепосоченото МПС в [населено място], Р.България. Сочи, че в ОДМВР - Кърджали е постъпило писмо от *** власти, че „собственикът на автомобила в [държава] се интересува от връщането му и желае неговото репатриране.” и че съгласно ал.8 на чл.84 от ЗМВР, ако в срок до 60 дни от държавата - членка, въвела сигнала, постъпи искане за връщане, вещта/автомобилът/ се връща на посоченото в искането лице, в 7-дневен срок със заповед на съответния ръководител по ал.6, който в обсъждания случай бил началникът на Районно управление – Кърджали, както и че за да осъществи това правомощие, държавата -заявител/в случая [държава]/ следва да подаде по съответен ред формуляр, съдържащ изрично искане за връщане на иззетия лек автомобил. Излага се довод, че в писмото на директора на ОДМВР - Кърджали не се твърди, че е постъпило надлежно искане/формуляр/ от [държава] за връщате на автомобила, а се сочи, че „собственикът на автомобила в [държава] се интересува от връщането му и желае неговото репатриране.”. Според жалбоподателя, това обстоятелство било невярно, тъй като от представените документи било видно, че собственик на автомобила е Ф. С. - гражданин на [държава] и той е продал по надлежен ред, собствения си лек автомобил, [Марка], с номер на шасито ***, на дружество „***” ЕООД [населено място], което изключвало неговите законни претенции. На следващо място в жалбата се сочи, че по двете молби за връщане на лек автомобил, [Марка], с номер на шасито ***, се е произнесъл административен орган - директорът на ОДМВР - Кърджали, който не притежава съответната компетентност, тъй като съгласно чл.84 ал.6 от ЗМВР, тези правомощия са в прерогативите на началника на РУ – Кърджали, като се твърди, че посоченото обстоятелства прави отказа нищожен. На следващо място, в жалбата се твърди, че от данните, с които жалбоподателят разполага, било видно, че не са налице основанията по чл.84 ал.11, т.1, 2, 3 и ал.12 от ЗМВР, т.е. липсвали основания за отказ от прилагането на ал.8 и ал.9 на чл.84 от ЗМВР.

Поради това и на основание чл.172 ал.2 предл.1 и предл.2 от АПК, с жалбата жалбоподателят моли за следното: 1/ Да бъде прогласена нищожността на отказа на директора на ОДМВР - Кърджали, обективиран в писмо Рег.№292000-6089 от 28.03.2024 год. за връщане на лек автомобил, [Марка], с номер на шасито ***, иззет по реда на чл.84 от ЗМВР; 2/ Да бъде отменен отказа на директора на ОДМВР - Кърджали, обективиран в писмо Рег.№292000-6089 от 28.03.2024 год. за връщане на лек автомобил, [Марка], с номер на шасито ***, иззет по реда на чл.84 от ЗМВР, като незаконосъобразен; 3/ Да бъде върната преписката на началника на РУ - Кърджали за разглеждане и произнасяне по молбата за връщане на доброволно предадения лек автомобил, [Марка], с номер на шасито ***, поради липса на основания за задържането му.

Жалбоподателят моли с жалбата да бъдат приети като писмени доказателства приложените такива към нея, описани и в самата жалба.

Редовно призован за съдебно заседание, жалбоподателят К. Д. Д. от [населено място], [улица], [адрес], не се явява, представлява се от редовно упълномощения си процесуален представител – адвокат Л. Б. от АК – [област], който заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Твърди, че е оспорен отказа на директора на ОДМВР - Кърджали за връщане на лек автомобил, иззет по реда на чл.84 от ЗМВР, обективиран в Писмо с Рег.№292000-6089 от 28.03.2024 год. на ОДМВР - Кърджали, като счита, че по същество и съдържание, това писмо има характер на административен акт. Сочи, че в тази връзка, е направено първото възражение, като твърди, че директорът на ОДМВР – Кърджали не притежава съответната компетентност да се произнася по тези въпроси, поради което моли съда да прогласи нищожността на отказа. Сочи, че основания за това искане са следните: След постановяване на Решение №4 от 16.03.2017 год. на Конституционния съд на Р България и прехвърляне на тази дейност от прокуратурата на МВР, със Заповед №8121з-529 от 31.03.2017 год., министърът на МВР възложил тази дейност на началниците на структурните звена в МВР – началници на РУ (ГПУ) - да утвърждават протоколите за доброволно предаване или изземване по чл.84 от ЗМВР и да издават заповеди или отказ за връщане на автомобили. Счита, че директорът на ОДМВР не фигурира в тази заповед и поради това, той не е оправомощен да извършва тази дейност. На следващо място сочи, че възраженията по съществото на случая са свързани с това, че счита, че процедурата по започване и довършване на дейността по този автомобил е сгрешена изначално от властите в [държава] и че тя е започнала неправилно. Сочи в тази връзка, че основанието за започване на производството по чл.84 от ЗМВР е постъпил сигнал в ШИС, като производството е уредено в чл.100 от Конвенцията за прилагане на споразумения от 14.06.1985 год. и съгласно този чл.100 от тази Конвенция, се въвеждат сигнали за откраднати, присвоени или изгубени МПС, за да бъдат върнати в държавите, в които е извършено престъплението. Твърди, че процесният автомобил не е предмет на тези три дейности, а е във връзка с неправомерно поведение на продавача - Ф. С., гражданин на [държава], във връзка с обявена негова несъстоятелност и че освен това, сделката по продажбата на автомобила е станала на 05.12.2022 год., а престъплението, за което се сочи, че е налице, е станало на 28.02.2023 година. Твърди също така, че за връщане на автомобила на съответната държава, не следва да бъде изпратено такова писмо, каквото е получено в МВР, в което се казва, че автомобилът е обявен за издирване във връзка с извършено престъпление - обявяване в несъстоятелност, което не е престъпление и че синдикът се интересува от връщането на автомобила и желае репатрирането му. Според процесуалния представител на жалбоподателя, а и с оглед съдебната практика на административните съдилища, обективирана в Решение №189/04.06.2019 год. по описа на АдмС - [област], било вписано следното: „По делото не са представени доказателства, от които да е видно, че компетентните власти от държавата са подали формуляр по надлежния ред, съдържащ изрично искане за връщане на лекия автомобил. Съгласно разпоредбата на т.1.13 от Решение на Европейския съд №2015/2019 год., искането на автомобила се прилага по този ред, със специално въведен и регламентиран формуляр.“. Сочи също, че в цитираното решение на АдмС – [област] е записано следното: „Липсват данни за подаден надлежен формуляр от компетентните органи в съответната държава”, което води до извода, че този автомобил не е поискан надлежно.“. Заявява, че това е основното им възражение за неправилност на издадената заповед (!?) от материалноправна гледна точка, поради което моли съда да отмени отказа на директора на ОДМВР - Кърджали, обективиран в писмо с Рег.№292000-6089 от 28.03.2024 год. за връщане на лек автомобил, [Марка], иззет по реда на чл.84 от ЗМВР, като незаконосъобразен и да върне преписката на началника на РУ – Кърджали, за разглеждане и произнасяне по молбата за връщане на доброволно предадения лек автомобил. Моли също така, за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – директор на Областна дирекция на МВР – Кърджали, редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не се представлява. От редовно упълномощения му процесуален представител – гл.юрк.М. П., преди съдебното заседание е депозирана писмена молба, в която заявява, че счита жалбата за недопустима и неоснователна. Моли съда да отхвърли жалбата на К. Д. Д. срещу писмо с Рег.№292000-6089/28.03.2024 год. на директора на ОДМВР -Кърджали. С молбата претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР –Кърджали, а в условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Към молбата е приложена и писмена защита от гл.юрк.М. П. – процесуален представител на директора на ОДМВР - Кърджали, в която са изложени съображения за недопустимост на така подадената жалба и алтернативно – за неоснователност на същата. По изложените в писмената защита съображения, в същата се иска жалбата да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а производството по делото да бъде прекратено и алтернативно - жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР – Кърджали, а при условията на евентуалност, в случай, че по делото са представени доказателства за реално платено адвокатско възнаграждение и се претендират разноски за това, които са над минималния размер, определен по реда на Наредбата №1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се прави и възражение за прекомерност.

След като се запозна с така подадената жалба и с приложените по административната преписка писмени доказателства и извърши анализ и преценка на същата, съдът в настоящия състав намира следното:

Следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок за обжалването й, независимо от липсата на данни за датата на връчването й или получаването й от жалбоподателя, тъй като писмото на директора на ОДМВР - Кърджали, обективиращо според жалбоподателя отказ за връщането на посоченото в него МПС, е издадено на 28.03.2024 год., а жалбата е подадена чрез директора на ОДМВР – Кърджали, до административен съд – Кърджали, на датата 25.04.2024 год. Това съдът намира че е така, тъй като от страна на административния орган не са представени никакви доказателства относно датата на връчване или получаване от жалбоподателя, на оспореното писмо на директора на ОДМВР - Кърджали, като в тази връзка следва да се добави, че по повод дадени указания за представяне на доказателства за това, в получено в АдмС – Кърджали писмо с Рег.№292000-12414 от 03.07.2024 год. на директора на ОДМВР –Кърджали/л.64-л.65/ изрично е посочено, че писмото с Peг.№292000-6089 от 28.03.2024 год., адресирано до Г. И. С. - пълномощник за жалбоподателя, е било с изпратено от деловодството на ОД на МВР - Кърджали на 03.04.2024 год., чрез куриерска услуга, предоставена от „Български пощи“ ЕАД, но писмото е било изпратено без заявена услуга за обратна разписка и съответно, ОД на МВР - Кърджали не разполага с информация, кога точно адресатът е получил писмото. Като доказателство за изпращане на писмото е приложено заверено копие от описа на изпратените писма за датата 03.04.2024 год. от деловодството на ОД на МВР – Кърджали/л.74/.

От фактическа страна, от приложените доказателства по изпратената от ОДМВР – Кърджали административната преписка се установява следното:

От приложения по преписката Протокол за доброволно предаване от 04.09.2023 год./л.27/ е видно, че на посочената дата, в 17:00 часа, Б. Х. Г. – *** при ОДМВР – Кърджали, е приел от К. Д. Д. от [населено място], [жк], [улица], [адрес], доброволно предадените: лек автомобил, [Марка], модел „***“, с рама №***, 1/един/ брой СРМПС, издадено в ** [[дъ[държава], с №***/л.35-л.36/, 2 броя табели с ДКН №*** – образец [държава] и 1/един/ брой контактен ключ.

По преписката е приложена Докладна записка с Рег.№292р-27309 от 05.09.2023 год. до директора на ОДМВР – Кърджали, изготвена от *** в ОДМВР – Кърджали/л.25/, относно установено по линия на АИС ИД - „Н.ШИС“ издирвано МПС. В докладната записка е посочено, че на 04.09.2023 год., около 17:00 часа, в пункта на сектор „Пътна Полиция” при ОДМВР - Кърджали, се установило, че лек автомобил, [Марка], модел „***“, с ДКН №*** - образец [държава] и рама №***, *** на цвят, е предоставен за регистрация от лицето К. Д. Д., [ЕГН], адресно регистриран в [населено място], [улица], [адрес], община [област], [област] и че при извършена проверка в АИС ИД Н.ШИС се установило, че лекият автомобил е обявен за откраднат и международно се издирва от ИНТЕРПОЛ [държава], с Шенген идентификатор №***, въведен от властите на [държава] на 21.03.2023 год. В докладната записка е посочено също, че автомобил, [Марка], модел „***“, с ДКН №*** - образец [държава] и рама №***, *** на цвят, ведно е 1 брой контактен ключ, е предадени доброволно от лицето К. Д. Д., [ЕГН], с протокол, на основание чл.84, ал.2 от ЗМВР и е на съхранение в база на ОДМВР - Кърджали.

По преписката е представено и писмо с Рег.№В-20838 от 06.10.2023 год. на началник отдел „***“ към Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“/ДМОС/ в МВР, до директора на ОДМВР – Кърджали, с Вх.№6212р-22013/06.10.2023 год./л.67-л.68/, относно: Обявен за международно издирване от [държава] автомобил марка/модел „***“, с номер на рама: ***, *** регистрационни табели: ***, Шенгенски идентификатор: №***. В писмото е посочено, че във връзка с получен от ОДМВР - Кърджали формуляр 38 под горецитирания номер, уведомяват ОДМВР - Кърджали, че на 05.09.2023 год., отдел „***” - ДМОС е информирал Бюро *** - [държава] за изземането на автомобила в България и че Бюро *** - [държава] е било също информирано, че ако в срок до 60 дни не постъпи искане за връщане на вещта от компетентните *** власти, вещта ще бъде върната на лицето, от което е приета или иззета, освен ако не е необходима за целите на наказателно производство, съгласно българския Наказателно-процесуален кодекс. В писмото е посочено също, че в отговор, в отдел „***” - ДМОС е било получено съобщение от Бюро *** - [държава], с което уведомяват, че съгласно националните им бази данни, горепосоченият автомобил е обявен за издирване във връзка с извършено престъпление - обявяване в несъстоятелност и че собственик на това МПС към момента на престъплението е обявената в несъстоятелност компания „***“, с адрес: ***, законно представлявана от F. S., роден на [дата]гoд. в ***, както и че настоящ собственик е синдикът на обявената в несъстоятелност компания - ***, e-mail: [електронна поща], тел.***, ***. В писмото е посочено освен това, че синдикът се интересува от връщането на посочения автомобил и желае репатрирането му и че този автомобил не е намерен сред активите на обявената в несъстоятелност компания. В писмото е отразено също, че престъплението е извършено около 28.02.2023 год. и е заявено пред *** полицейски власти ***, както и че компетентен по случая съдебен орган в [държава] е: ***, съдия S. R., преписка №***.

По преписката е представена и Справка с Рег.№292р-38209 от 07.12.2023 год., изготвена от *** при ОДМВР - Кърджали, адресирана до директора на ОДМВР – Кърджали/л.18/, относно обявен и установен за международно издирване от [държава] автомобил. В справката е отразено, че на 05.09.2023 год., около 17:00 часа, в пункта на сектор „Пътна Полиция“ при ОДМВР - Кърджали е установено, че лек автомобил, [Марка], модел „***“, с рама №***, *** на цвят, е предоставен за първоначална регистрация от лицето К. Д. Д., [ЕГН], адресно регистриран в [населено място], [улица].[адрес], [област] и че при извършена проверка в „Н.ШИС“ е установено, че автомобилът се издирва от ИНТЕРПОЛ – [държава], с идентификатор №*** от 21.03.2023 год. Описано е, че К. Д. Д. от [населено място] предава с протокол за доброволно предаване посоченият лек автомобил, ведно с 1 брой контактен ключ за същия и че автомобилът се съхранява в база на ОДМВР - Кърджали. В справката е посочено, че на 12.10.2023 год. е получено съобщение чрез ДМОС от Бюро *** - [държава], с което бюрото уведомява, че собственикът на автомобила в [държава] се интересува от връщането му и желае неговото репатриране. Предвид изложеното, със справката е предложено посоченото МПС да бъде върнато на собственика му в [държава] или на упълномощено от него лице.

Така, в крайна сметка, е издадена Заповед Рег.№УРИ-292з-2931 от 11.12.2023 год. на директора на ОДМВР – Кърджали, относно: Връщане на временно иззета вещ, за която има сигнал за издирване в ШИС/л.17/, с която, на основание чл.84, ал.8 от ЗМВР и в изпълнение на Заповед рег.№8121з-1271 от 11.10.2019 год. на министъра на вътрешните работи и въз основа на докладна записка/която всъщност е справка/ с рег.№292р-38209/07.12.2023 год. по описа на ОДМВР - Кърджали, е разпоредено лек автомобил [Марка], модел „***“, с номер на рама *** и 1 брой контактен ключ, предадени с протокол за доброволно предаване по ЗМВР, да бъдат върнати на собственика в [държава] или на упълномощено от него лице, като със заповедта е разпоредено, за връщането на автомобила да бъде изготвен протокол - Приложение №3 от Заповед Рег.№81313-1271 от 11.10.2018 год. на министъра на вътрешните работи, като изпълнението на заповедта е възложено на служител от сектор „ПКП“, а контролът по изпълнението - на началник сектор „ПКП“. По преписката не е представен такъв протокол - Приложение №3 към Заповед Рег.№81313-1271 от 11.10.2018 год. на министъра на вътрешните работи, който да удостоверява връщането на описания лек автомобил, на собственика му в [държава] или на упълномощено от него лице.

Тук следва да се посочи, че с три последователни еднотипни молби, първите две от които до директора на ОДМВР – Кърджали, съответно с Вх.№292000-25643/20.11.2023 год./л.21/ и с Вх.№292000-1355/23.01.2024 год./л.16/, а третата до началника на РУ – Кърджали към ОДМВР – Кърджали, с УРИ 194700-2056/28.03.2024 год./л.13/, Г. И. С. от [населено място], [улица]пълномощник на К. Д. Д., упълномощен с нотариално заверено пълномощно от с Рег.№** от ** год. на нотариус Д. Г., с Рег.№** на Нотариалната камара/л.22-л.23/, е поискал връщане на автомобила и информация за статута му.

По повод тези три молби, с три поредни писма, съответно с Рег.№292000-26040/23.11.2023 год./л.20/; с Рег.№292000-1636/29.01.2024 год./л.15/ и с Рег.№292000-6089/01.04.2024 год./л.12 – предмет на настоящата жалба/, директорът на ОДМВР - Кърджали е уведомил Г. И. С., че лекият автомобил, марка „Пежо‘, модел „***“, с номер на рама ***, е обявен за международно издирване от Интерпол - [държава] с Шенгенски идентификатор №*** от 21.03.2023 год. и че в хода на проверката, властите на [държава] са уведомени за установяването на горепосоченото МПС, както и че в ОДМВР - Кърджали е постъпило писмо от *** власти, че собственикът на автомобила в [държава] се интересува от връщането му и желае неговото репатриране.

При така установените данни и с оглед заявения предмет на оспорване, съдът намира, че жалбата е процесуално недопустима поради липса на правен интерес от оспорване, по следните съображения:

Съгласно чл.84, ал.1 от ЗМВР, полицейските органи могат да изземват временно вещ, за която има сигнал за издирване в Шенгенската информационна система (ШИС) и/или в информационните фондове на Международната организация на криминалната полиция (ИНТЕРПОЛ), а съгласно, ал.9 на същия текст, ако в срок до 60 дни от държавата членка, въвела сигнала, не постъпи искане за връщане, вещта се връща на лицето, от което е приета или иззета, в 7-дневен срок, със заповед на съответния ръководител по ал.6.

По делото е безспорно установено, че процесният лек автомобил, [Марка], модел „***“, с рама №***, предаден с протокола за доброволно предаване от 04.09.2023 год. от жалбоподателя К. Д., е бил обявен за международно издирване с Шенгенски идентификатор: №***.

Съдът в настоящия състав намира, че от приетите по делото писмени доказателства е видно и че собственикът на описания лек автомобил е отправил официално искане за връщането му, като в случая, в отговор на директора на ОДМВР - Кърджали, с което чрез Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“/ДМОС/ в МВР е изпратено съобщение до Интерпол, е получено уведомление, че автомобилът се издирва и собственикът/синдикът на обявената в несъстоятелност компания „***“, с адрес: ***, се интересува от връщането на автомобила и иска репатрирането, т.е. връщането му, т.е. налице е такова искане за връщане и следователно налице е хипотезата на чл.84, ал.8 от ЗМВР.

Съдът намира, предвид горното, че трите писма на директора на ОДМВР - Кърджали до пълномощника на жалбоподателя - Г. И. С., включително и последното, което е предмет на жалбата, задвижила настоящото съдебно производство, не са административни актове, т.к. те не съдържат волеизявление на компетентен административен орган и съответно, не пораждат права и задължения за адресата им. Същите имат информативен характер и само разясняват на адресата на тези писма хода на процедурата и извършените към момента действия от компетентните органи.

Отмяната на писмото с Рег.№292000-6089 от 28.03.2024 год. на директора на ОДМВР – Кърджали, определен от жалбоподателя като отказ, няма да предизвика положителен правен ефект за жалбоподателя, тъй като няма да има за последица връщането на лекия автомобил и при това положение, за жалбоподателя липсва правен интерес от търсената по този начин защита.

Съдът намира също така, че в случая не е налице хипотезата на чл.84, ал.9 от ЗМВР, какъвто довод се съдържа в жалбата, съгласно която разпоредба, ако в срок до 60 дни от държавата членка, въвела сигнала, не постъпи искане за връщане, вещта се връща на лицето, от което е приета или иззета, в 7-дневен срок със заповед на съответния ръководител по ал.6. Спазването на този срок до 60 дни е предпоставка за издаване на заповед за връщане на автомобила на реалния собственик, по реда на чл.84, ал.8 от ЗМВР, със заповед на съответния ръководител по ал.6, като в случая, такава заповед е издадена – Заповед №УРИ-292з-2931 от 11.12.2023 год. на директора на ОДМВР – Кърджали. Жалбоподателят К. Д. обаче не е адресат на тази заповед, а всъщност, той не я и обжалва, тъй като изрично е посочил в подадената жалба, че обжалва отказа по чл.84, ал.9 от ЗМВР, който според него, бил обективиран в писмото с Рег.№292000-6089 от 28.03.2024 год. на директора на ОДМВР – Кърджали, която хипотеза на чл.84, ал.9 от ЗМВР, както бе посочено по изложените по-горе съображения, в случая не е налице.

Следва да се отбележи, че безспорно, заповедта по чл.84, ал.8 от ЗМВР, за връщане на вещта/автомобила/ на посоченото лице в искането от държавата членка, въвела сигнала, е административен акт. Същият обаче не е оспорен, като отделен е въпросът, че за жалбоподателя К. Д. липсва правен интерес и от нейното оспорване, в който категоричен смисъл е и непротиворечивата съдебна практика и дори извън горните мотиви за неприложимост на чл.84, ал.9 от ЗМВР, при наличие на издадена заповед за връщане на автомобила на собственика, недопустимо е да се обжалва отказ на компетентния орган за връщане на вещта. Последният вече се е произнесъл по този въпрос с изричен акт и не дължи повторно произнасяне. В този смисъл, жалбата е и лишена от предмет, тъй като оспореното писмо с Рег.№292000-6089 от 28.03.2024 год. на директора на ОДМВР – Кърджали не съдържа отказ, който да се приравни на годен за оспорване индивидуален административен акт, а по-скоро има уведомителен, респ. информативен характер.

Във връзка с горното съдът намира за нужно да посочи, че съгласно чл.84, ал.1 от ЗМВР, полицейските органи могат да изземват временно вещ, за която има сигнал за издирване в Шенгенската информационна система/ШИС/ и/или в информационните фондове на Международната организация на криминалната полиция (Интерпол). Производството касае изземване на вещите, посочени в чл.100 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген от 14.06.1985 год., вкл. изброените в т.3, б.„а“ от нормата – откраднати, незаконно присвоени, или загубени МПС. Република България не е ратифицирала Конвенцията, но съгласно решение на Съвета от 29.06.2010 год. относно прилагането на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген във връзка с ШИС в Република България и в Румъния, от 15.10.2010 год. започват да се прилагат достиженията на правото от Шенген във връзка с ШИС, които са посочени в приложение I.

Следва също така да се посочи, че в ШИС се въвеждат данни за издирвани вещи с цел конфискация или да послужат като доказателство в съдебен процес. Регламентираните действия в националната правна уредба са израз на поетите ангажименти за международно сътрудничество при предприемане на мерки по издирване на вещите, за които е въведен сигнал, изземването и предаването им на правоимащото лице. По-нататъшното разпореждане с предадената вещ е съгласно правото на държавата - заявител на сигнала, което създава основание вещта да се предаде, включително на лицето, от което е била незаконно отнета (в този смисъл Определение № 567 от 27.06.2017 год. по гр. дело №4637/2016 год. на ВКС - III г.о.), съответно в рамките на административните производства по оспорване на актовете по чл.84, ал.8, респ. ал.9 от ЗМВР, респ. в съдебните производствата по тяхното обжалване, не могат да бъдат слушани възражения и не могат да бъдат разрешавани спорове за собствеността върху вещта, респ. върху съответното МПС и извън обсега на преценка от съда е въпросът, на кого принадлежи правото на собственост, в това число и дали вещта, респ. съответното МПС, е добросъвестно придобито и ползвано.

Ето защо, с оглед на всичко изложеното по-горе, настоящият съдебен състав намира, че жалбата на К. Д. Д. от [населено място], [улица], [адрес], [ЕГН], против писмо с Peг.№292000-6089 от 28.03.2024 год. на директора на ОДМВР – Кърджали, поради липса на годен за оспорване индивидуален административен акт, а и поради липса на правен интерес, е процесуално недопустима. Това, от своя страна, налага да бъде възобновено съдебното следствие по настоящото административно дело №222/2024 год. по описа на Административен съд – Кърджали и да бъде отменено протоколното определение от 06.08.2024 год., за даване на ход по същество на делото, като жалбата, подадена от К. Д. Д. от [населено място], [улица], [адрес], [ЕГН], чрез адвокат Л. Б. от АК – [област], като недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане по същество, а образуваното въз основа на нея съдебно производство следва да бъде прекратено на това основание.

С оглед изхода на спора по настоящото дело, на основание чл.143, ал.3, предл.2/второ/ от АПК и предвид своевременно заявената претенция в депозираната преди съдебното заседание писмена защита от процесуалния представител на ответника, следва в полза на Областна дирекция на МВР - Кърджали да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Според разпоредбата на чл.24, изр.1/първо/ от Наредбата за заплащането на правната помощ, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева, като с оглед фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че в случая, дължимото юрисконсултско възнаграждение следва да бъде определено и присъдено в минимално регламентирания в цитираната норма размер от 100/сто/ лева.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.159, т.1 и т.4 от АПК, Административният съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ВЪЗОБНОВЯВА съдебното следствие по Административно дело №222/2024 год. по описа на Административен съд – Кърджали.

ОТМЕНЯ протоколно определение от 06.08.2024 год., постановено в открито съдебно заседание по адм. дело №222/2024 год. по описа на Административен съд – Кърджали, с което е даден ход по същество на делото.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на К. Д. Д. от [населено място], [улица], [адрес], [ЕГН], подадена чрез пълномощника му - адвокат Л. М. Б. от АК - [област], против писмо с Peг.№292000-6089 от 28.03.2024 год. на директора на ОДМВР – Кърджали.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело №222/2024 год. по описа на Административен съд - Кърджали.

ОСЪЖДА К. Д. Д. от [населено място], [улица], [адрес], [ЕГН], да заплати на Областна дирекция на МВР – Кърджали, с адрес – [населено място], {адрес], с ЕИК ***, сумата в размер на 100.00/сто/ лева, представляваща направени разноски по делото, за юрисконсултско възнаграждение.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд/ВАС/ на Република България, чрез Административен съд – Кърджали, в 7/седем/-дневен срок от съобщаването или връчването му на страните.

Препис от настоящото определение, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи незабавно на страните.