Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………
гр.
София, 05.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІІ- Б въззивен състав
в публично съдебно заседание на тридесети септември през
две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР В. ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА
при участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия К.Анастасова гр. дело № 13444 по
описа за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 103077/26.04.2017 г., постановено по гр.
д. № 61833/2014 г. по описа на СРС, 123 състав е допуснато извършването на
съдебна делба, на основание чл. 69, ал. 1 от ЗН и чл. 34 от ЗС, между следните
лица: Д.П.М. с ЕГН ********** с адрес ***, Б.М.М. с ЕГН ********** с адрес ***,
ж. к. **********, Р.Ц.П. - Б. с ЕГН ********** с адрес ***, С.Ц.С. с ЕГН **********
с адрес ***, Б.П.М. с ЕГН ********** с адрес *** и Н.П.М. с ЕГН ********** е
ЕГН ********** с адрес ***, Район “****”, върху следните недвижими имоти:
ЗАПАДНИЯ
БЛИЗНАК, представляващ еднофамилно
жилище на два етажа от жилищната сграда-близнак, находяща се в е. Мрамор - гр.
София, Столична Община, Район “*******”, на ул. „**********, състоящ се от: на
първия етаж - от стая, кухня и сервизни помещения, на втория етаж - от две
стаи, без посочена площ по доказателствени документи за собственост, а по
данъчна оценка със застроена площ 68 кв. м и разгъната застроена площ от 136
кв.м, която сграда съгласно скица на сграда № 64453/30.10.2013г., презаверена
на 05.08.2014 г. на АГКК - София е с идентификатор 49206.2633.1083.1, с адрес
с. Мрамор, общ. Столична, обл. София, Район ” *******”, ул. ’’********** по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
38/15.07.2011 г. на Изпълнителен директор на АГКК; с площ от 68 кв. метра; на 2
етажа с предназначение: жилищна сграда- еднофамилна, разположена в поземлен
имот с идентификатор 49206.2633.1083; заедно с ДВОРНОТО място, върху
което е построена сградата, съставляващо по доказателствен нотариален акт УПИ
V-330 от кв. 9 по плана на гр. София, местност с. Мрамор, с площ по
доказателствен нотариален акт от 770 кв. м при граници: улица, УПИ VI-ЗЗО,
УПИ XVIII-327, УПИ XII-337, УПИ XIII-336 и УПИ IV-331, който имот съгласно
скица на поземлен имот № 63521/25.10.2013 г., презаверена на 05.08.2014 г. на АГКК - София с идентификатор
49206.2633.1083, с адрес с. Мрамор, общ. Столична, обл. София, Район ’’*******”,
ул. ’’********** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № РД-18- 38/15.07.2011 г. на Изпълнителен директор на АГКК; с площ
827 кв. метра; Трайно предназначение на територията: урбанизирана; Начин на
трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м); с номер по предходен план: 330,
квартал 9, парцел V; при съседи: 49206.2633.336; 49206.2633.337;
49206.2633.327; 49206.2633.1082; 49206.2633.9011 и 49206.2633.1084, при
следните квоти: 2/8 идеални части - общо за Д.П.М. и Б.М.М., в режим на
съпружеска имуществена общност, 1/8 идеална част - за Р.Ц.П.-Б., 1/8 идеална част - за С.Ц.С. и 4/8 идеални части
- общо за Б.П.М. и Н.П.М. в режим на съпружеска имуществена общност.
С постановеното решение СРС е допуснал извършване на
съдебна делба, на основание чл. 69, ал. 1 от ЗН между следните лица: Д.П.М. с
ЕГН ********** с адрес ***, Р.Ц.П. - Б. с ЕГН ********** с адрес ***, С.Ц.С. с
ЕГН ********** с адрес *** и Б.П.М. с ЕГН ********** с адрес ***, върху следния
недвижим имот:
ЛЯТНА
КУХНЯ - сграда с идентификатор
49206.2633.1083.2 с площ от 49 кв. метра на 1 етаж, състояща се от две стаи,
стара фурна и коридор, построена в поземлен имот с идентификатор
49206.2633.1083, с адрес с. Мрамор, общ. Столична, обл. София, Район ’’*******”,
ул. ’’********** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18- 38/15.07.2011 г. на Изпълнителен директор на АГКК с
предназначение: постройка на допълващото застрояване, съгласно скица на сграда
№ 64747/31.10.2013 г., презаверена на 05.08.2014 г. на АГКК-София, при следните квоти: 2/6 идеални части - за Д.П.М.,
1/6 идеална част - за Р.Ц.П.- Б., 1/6 идеална част - за С.Ц.С. и 2/6 идеални
части - за Б.П.М..
С постановеното решение СРС е отхвърлил предявените
от Б.П.М. с ЕГН ********** с адрес *** и Н.П.М. с ЕГН ********** с ЕГН **********
с адрес ***, Район “*******” срещу Д.П.М. с ЕГН ********** с адрес ***, Б.М.М.
с ЕГН ********** с адрес ***, ж. к. **********, Р.Ц.П. - Б. с ЕГН ********** с
адрес ***, С.Ц.С. с ЕГН ********** с адрес *** инцидентни установителни искове
с правно основание чл.124, ал. 1 ГПК - за собственост върху следните недвижими
имоти:
ЗАПАДНИЯ
БЛИЗНАК, представляващ еднофамилно
жилище на два етажа от жилищната сграда-близнак, находяща се в с. Мрамор - гр.
София, Столична Община, Район “*******”, на ул. „**********, състоящ се от: на
първия етаж - от стая, кухня и сервизни помещения, на втория етаж - от две
стаи, без посочена площ по доказателствени документи за собственост, а по
данъчна оценка със застроена площ 68 кв. м и разгъната застроена площ от 136
кв.м, която сграда съгласно скица на сграда № 64453/30.10.2013г., презаверена
на 05.08.2014 г. на АГКК - София е с идентификатор 49206.2633.1083.1, с
адрес с. Мрамор, общ. Столична, обл. София, Район ’’*******”, ул. ’’**********
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
38/15.07.2011 г. на Изпълнителен директор на АГКК; с площ от 68 кв. метра; на 2
етажа с предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, разположена в поземлен имот
с идентификатор 49206.2633.1083; заедно с ДВОРНОТО място, върху
което е построена сградата, съставляващо по доказателствен нотариален акт УПИ
V-330 от кв. 9 по плана на гр. София, местност с. Мрамор, с площ по
доказателствен нотариален акт от 770 кв. м при граници: улица, УПИ VI-330, УПИ
XVIII-327, УПИ XII-337, УПИ XIII-336 и УПИ IV-331, който имот съгласно СКИЦА НА
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 63521/25.10.2013 г., презаверена на 05.08.2014 г. на АГКК -
София с идентификатор 49206.2633.1083, с адрес с. Мрамор, общ. Столична, обл.
София, Район ’’*******”, ул. ’’********** по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18- 38/15.07.2011 г. на
Изпълнителен директор на АГКК; с площ 827 кв. метра; Трайно предназначение на
територията: урбанизирана; Начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10
м); е номер по предходен план: 330, квартал 9, парцел V; при
съседи:49206.2633.336; 9206.2633.337; 49206.2633.327; 49206.2633.1082;
49206.2633.9011 и 49206.2633.1084, както и върху ЛЯТНА КУХНЯ - сграда с
идентификатор 49206.2633.1083.2 с площ от 49 кв. метра на 1 етаж, състояща се
от две стаи, стара фурна и коридор, построена в поземлен имот с идентификатор
49206.2633.1083, с адрес с. Мрамор, общ. Столична, обл. София, Район ’’*******”,
ул. ’’********** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18- 38/15.07.2011 г. на Изпълнителен директор на АГКК с
предназначение: постройка на допълващото застрояване, съгласно СКИЦА НА СГРАДА
№ 64747/31.10.2013 г., презаверена на 05.08.2014 г. на АГКК-София, като
неоснователни.
С постановеното решение са осъдени Б.П.М. с ЕГН **********
с адрес *** и Н.П.М. с ЕГН ********** с ЕГН ********** с адрес ***, Район “*******”
да заплатят на Д.П.М. с ЕГН ********** с адрес ***, Б.М.М. с ЕГН ********** с
адрес ***, ж. к. **********, Р.Ц.П. - Б. с ЕГН ********** с адрес ***, С.Ц.С. с
ЕГН ********** с адрес *** общата сума от 1200 лв. - общо направени разноски по
предявения инцидентен установителен иск за възнаграждение на един адвокат, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Срещу първоинстанционното решение е подадена
въззивна жалба от ответниците Б.П.М. и Н.П.М., в която се излагат съображения
за неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение в частта, в
която са отхвърлени предявените инцидентни установителни искове с правно
основание чл.124, ал. 1 ГПК - за собственост върху описаните недвижими имоти
допуснати до делба при посочените квоти. Същото се оспорва и като необосновано
с оплаквания за нарушения на материалния закон и допуснати съществени
процесуални нарушения; постановено при липса на мотиви и при несъобразяване с
направените правни и фактически доводи и събрани доказателства.
Жалбоподателите сочат, че с отговора на исковата
молба са изложили доводи за начина на придобиване на собствеността на имотите,
като съответно са представили и доказателства за това. Изложили са твърдения,
че имота е бил индивидуална собственост на праводателя им П. М. В.преди влизане
в сила на СК от 1968 г., до когато е действал режим на разделна имуществена
общност на съпрузите. Поради това участието на съпругата му в прехвърлителната
сделка не е породило правно действие- сделката е недействителна относно нейното
участие и следва да бъде обявена за такава. Поради това предмет на прехвърляне
е била само ½ ид.ч. от притежавания от В.имот, а останалата ½
ид.ч. е останала в неговия патримониум и е била наследена от наследниците му.
При приемане от страна на съда, че предмет на прехвърлителната сделка е бил
целия имот, според жалбоподателите, следва да се приеме, че той /праводателя/ е
развалил сделката по отношение на цялата собственост и с новата прехвърлителна
сделка в полза на Б.М. собствеността върху целия имот принадлежи на
ответниците. С оглед тези доводи, до делба е следвало да бъде допусната само
лятната кухня, а по отношение на останалите обекти- искът за делба следва да
бъде отхвърлен.
Отправят искане за отмяна на постановеното решение
изцяло.
Въззиваемите Д.П.М., Б.М.М., Р.Ц.П.- Б. и С.Ц.С. са подали
в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, в който изразяват
становище за нейната неоснователност. Отправили са искане за потвърждаване на
постановеното от първата инстанция решение като законосъобразно, правилно и
обосновано.
Изразяват становище, че за твърденията на
ответниците, че праводателя П. М. В.е бил изключителен собственик на имотите не
са представени доказателства. Единствените представени – скица на имота от 1959
г. и две квитанции за заплатен данък от 1954 г. и от 1958 г. от страна на П. В.без
обозначаване на имота, за който се отнасят, не водят до категоричен извод за
основателност на претенциите. В производството не били ангажирани доказателства
по предявения насрещен иск, за това че праводателката на първоначалните ищци – Р.
В. не е притежавала права върху имота прехвърлен с нот. акт от 1995 г.
Същевременно, обстоятелството че същата не фигурира в съставения КНА от 1980 г.
не означава, че същата не е придобила права на собственост, тъй като последния
е бил издаден по време на брака й с П. В.на основание давностно владение. Поддържат
изложените правни и фактически доводи по подадения писмен отговор на насрещните
искове, че независимо от това дали давностното владение е започнало да бъде
упражнявано по време на действието на СК от 1968 г., съгласно чл.103 от ПЗР на СК от 1968 г. правилата на този кодекс относно имуществените отношения между
съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити и преди влизането им в сила
от съпрузи при заварени бракове. В производството било установено, че бракът
между П. В.и Р. В. е бил заварен от СК
от 1968 г. и е бил прекратен със смъртта
на съпругата на 06.07.1996 г. /при действието на СК от 1985 г./. Следователно,
статутът на придобитата от тях собственост се е подчинявал на въведения режим
на СИО. При това положение, според въззиваемите, РС не е имал основание да
приеме за установени обстоятелства, за които не са събрани доказателства. По
тези съображения следва да бъде прието за основателно и направеното от тях
възражение по предявения насрещен иск, че между страните е формирана сила на
пресъдено нещо относно това, че процесния недвижим имот е бил собственост на
двамата прехвърлители – П. М. В.и Р. Ц. В.. Така, от представеното в
производството решение по гр.д.№ 5306/2003 г. по описа на СРС, 31 с-в е
установено, че алеаторния договор оформен с нот.акт № 140/1995 г. е бил
развален само до размера на правата на прехвърлителя – П. М. и е отхвърлен до
размера на притежаваната от неговата съпруга – прехвърлител Р. В. – ½
ид.ч. част поради погасяване по давност на претенцията по чл.87, ал.3 ЗЗД. В
проведеното производство ищецът по предявения в делбеното производство насрещен
иск – Б.М. не е оспорвал, че собственик на имота е и неговата майка Р. В.. Поради
това, според въззиваемите, предявения насрещен иск е изцяло неоснователен и
недоказан, а постановеното от СРС решение, като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено. Претендират разноски.
Софийският градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС е правилно, като на основание
чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо
от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави
и следното:
В производството се установява, че с нотариален акт
№ 82, том ІІІ, н.д.№ 462/11.04.1980 г. П.
М. В.е бил признат за собственик по наследство и давностно владение на следния
недвижим имот: ЗАПАДНИЯ БЛИЗНАК, представляващ еднофамилно жилище на два
етажа от жилищната сграда-близнак, находяща се в с. Мрамор - гр. София,
Столична Община, Район “*******”, на ул. „**********, заедно с ДВОРНОТО
място, върху което е построена сградата, съставляващо по доказателствен
нотариален акт УПИ V-330 от кв. 9 по плана на гр. София, местност с. Мрамор, с
площ по доказателствен нотариален акт от 770 кв. м при граници: улица, УПИ
VI-330, УПИ XVIII-327, УПИ XII-337, УПИ XIII-336 и УПИ IV-331.
Страните не спорят, че към 11.04.1980 г. П. М. В.е
бил в гр.брак с Р. Ц. В., поч. на 06.07.1996 г. Последната е оставила за свои
законни наследници П. М. В.–преживял съпруг,Ц.П.М., Д.П.М. и Б.П.М. – синове.
Установява се, че с договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 140, том Х, дело № 1938/1995
г. П. М. В.и съпругата му Р. Ц. В. са прехвърлили собствеността върху имота на
синовете сиЦ.П.М. и Д.П.М. /първия ищец/ по време на брака му с Б.М.М. /втората
ищца/.
Установява се, че с влязло в сила на 17.11.2003 г.
съдебно решение по гр.д.№ 5306/2003 г. на СРС, 31 с-в е бил развален на
основание чл.87, ал.3 ЗЗД сключения договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане № 140, том Х, дело № 1938/1995 г. по
отношение на прехвърлената от страна на П. М. В.½ ид.ч. от имота.
С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане оформен с нот.акт № 170, том VІІ, рег.№ 30483,
дело № 1280/19.12.2005 г. П. М. В.е прехвърлил на сина си Б.П.М. по време на
брака му с Н.П.М. /втората ответница/ ½ ид.ч. от имота.
Страните не спорят и се установява, че на 05.03.2010
г. е починалЦ.П.М., който е оставил за свои наследници по закон ищците Р.Ц.П.-Б.
и С.Ц.С..
По спорните между страните въпроси, съдът намира
следното от правна страна:
Правото на собственост върху недвижимия имот, описан
в съставения констативен нотариален акт № 82, том ІІІ, н.д.№ 462/11.04.1980 г. е
придобито на основание владение от двамата съпрузи – П. М. В.и Р. Ц. В. по
време на брака им, в необходимия за придобиване по давностно владение срок,
поради което и придобиването на собствеността върху имота е в режим на
съпружеска имуществена общност. Доколкото давността е текла по време на брака
при действието на СК от 1968 г., владяната вещ е придобита от двамата съпрузи в
условията на съпружеска имуществена общност. В този смисъл са и дадените
разяснения с т. 2 на ПП-8-80-ВС и изразеното становище в Решение № 173 от
27.07.2010 г. по гр.д. № 5166/2008 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС постановено по
реда на чл.290 ГПК, което настоящия състав напълно споделя. Както е посочено в
същите, имотът става имуществена общност на съпрузите, когато давност е
започнала и е изтекла през време на брака и, когато само единият от съпрузите е
започнал сам да владее като свой собствен недвижим имот още от преди
сключването на брака, а придобиваната давност изтече през време на брака - и в
двете хипотези важен е моментът на придобиването на имота - чл. 13, ал. 1 СК от
1968 г. /отм./. Без значение е основанието, на което съпругът е започнал да
владее имота - по силата на предварителен договор или като сънаследствен. При
завладяване на сънаследствен на единия съпруг имот, неговата наследствена част
си остава индивидуална собственост - спрямо нея другият съпруг не придобива
права по давност. Бракът им е прекратен със смъртта на съпругата през 1996 г.,
т. е. при действието на СК от 1985 г. (отм.)
С оглед така изложеното, съдът намира, че
формираните от СРС изводи са правилни и законосъобразни, а оплакванията на
жалбоподателите в обратен смисъл следва да бъдат оставени без уважение като
неоснователни и недоказани. В проведеното производство не е установено, че
собствеността върху имота е придобита по наследство и давност от страна на П. М.
В.преди брака му с Р. Ц. В.. Поради това и в проведеното съдебно производство
по чл.87, ал.3 ЗЗД са били отчетени притежаваните от двамата прехвърлители
материални права- по ½ ид.ч. от собствеността върху имота.
Описаният недвижим имот е съсобствен между страните и
правилно съдът е допуснал делба, при квоти 2/8 идеални части за ищците Д.П.М. и
Б.М.М. в режим на съпружеска имуществена общност; по 1/8 идеална част за ищците
Р.Ц.П.-Б. и С.Ц.С. и 4/8 идеални части общо за двамата ответници Б.П.М. и Н.П.М.
в режим на съпружеска имуществена общност.
Установено е, че съсобствеността върху лятната кухня
е основана на наследствено правоприемство, поради което съгласно чл. 5 от ЗН
квотите на съделителите са, както следва: 2/6 идеални части за ищеца Д.П.М., по
1/6 идеална част за ищците Р.Ц.П.-Б. и С.Ц.С. и 2/6 идеални части за ответника Б.П.М..
Поради съвпадане изводите на двете инстанции, въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено в
обжалваната му част, като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора жалбоподателите нямат право
на разноски.
В полза на въззиваемата страна, на основание чл.78,
ал.3 ГПК, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на по
300.00 лв. за всеки от въззиваемите или общо 1200.00 лв. съобразно представения
списък и договор за правна защита и съдействие, в който е удостоверено
заплащането им в брой. Искането на въззивниците за присъждане на основание
чл.78, ал.5 ГПК минимален размер на адвокатско възнаграждение е неоснователно,
доколкото съобразно указаното в чл.7, ал.4 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатски възнаграждения минималният размер възлиза на
сумата 600.00 лв. за всеки от съделителите за една фаза.
Воден от гореизложеното, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 103077/26.04.2017
г., постановено по гр. д. № 61833/2014 г. по описа на СРС, 123 състав.
ОСЪЖДА Б.П.М. с ЕГН ********** с
адрес *** и Н.П.М. с ЕГН ********** с адрес ***, Район “*******” да
заплатят на Д.П.М. с ЕГН ********** с адрес ***, Б.М.М. с
ЕГН ********** с адрес ***, ж. к. **********, Р.Ц.П. - Б. с ЕГН ********** с
адрес ***, С.Ц.С. с ЕГН ********** с адрес ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК общата
сума от 1200.00 лв. /по 300.00 лв. за всеки/-
общо направени разноски за възнаграждение на един адвокат за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд при условията на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.