О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№
82
гр.
Перник, 24.02.2022 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в закрито съдебно заседание на
двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
ЛОРА СТЕФАНОВА
Като разгледа административно дело № 110/2022 г. по описа на
съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 159, във вр.
с чл. 256, ал. 1 от АПК.
Образувано по искане на А.Н.Ц., ЕГН ********** и Ю.П.Ц., ЕГН
**********, в качеството им на наследници на А.Ю.П., двамата с адрес: *** за
установяване на незаконосъобразно бездействие и осъждане на Комисията за защита
от дискриминация да насрочи заседание по преписка № ***г., образувана по
подадена от тях жалба с вх. № 44-01-69/06.07.2020 г.
При условията на евентуалност, оспорващите са поискали от
съда да разгледа искането им като жалба за бавност.
Твърдението им е, че на 06.07.2020 г. са подали жалба до
Комисията за защита от дискриминация. С разпореждане от 15.07.2020 г. на
председателя на КЗД е образувана преписка № ***г. От този момент до подаването
на жалбата са изтекли сроковете по чл. 59, ал. 1 от ЗЗДискр
и чл. 60, ал. 1 от ЗЗДискр и председателя на КЗД не е
изпълнил задължението си да насрочи заседание.
Съдът, като взе предвид изложеното и се запозна с
приложената административна преписка, намира искането за процесуално
недопустимо. Съображенията за това са следните:
Според чл. 128, ал. 1, т. 4 от АПК на административните
съдилища са подведомствени делата за защита от неоснователни бездействия на
администрацията. Хипотезите при които тази съдебна защита е допустима са две и
са уредени в ал. 1 и ал. 2 на чл. 256 от АПК.
Съгласно чл. 256, ал. 1 от АПК на безсрочно оспорване пред
съда подлежи бездействието на административния орган по негово задължение за
извършване на фактическо действие, следващо пряко от разпоредба на нормативен
акт.
А според чл. 256, ал. 2 от АПК в 14-дневен срок от
сезирането на административния орган, може да се оспорва неизвършването на
фактическо действие, което се дължи по силата на закон, след съответно искане
от заинтересовано лице.
И в двете хипотези съдебната защита е допустима само срещу
фактическо бездействие по задължение, произтичащо пряко от разпоредба на
нормативен акт, без да е необходимо допълнително волеизявление на
административния орган и когато резултатът от дължимото действие рефлектира
направо в правната сфера на лицето.
В случая се твърди неизвършване на действие, което съгласно
нормата на чл. 60, ал. 1 от ЗЗДискр е дължимо от председателя
по образувана преписка – насрочване на заседание в 7-дневен срок от представяне
на заключение от докладчика по преписката, образувана пред КЗД.
Касае се за процесуално действие по движение на
административна преписка. То е част от административното производство, уредено
в Глава ІV, раздел І от ЗЗДискр. Последното приключва
с издаването на административен акт – решение по чл. 66 от ЗЗДискр,
с което могат да се наложат санкции или принудителни административни мерки.
Така издаденият административен акт подлежи на съдебно обжалване по реда на
АПК.
Следователно твърдяното бездействие не е фактическо, а
юридическо. То представлява неизпълнение на действие, което не следва пряко от
законова норма, а свързано с преценката за изпълнение на предхождащите го
процесуални действие – извършване на проучване по чл. 55 и следващите от ЗЗДискр, запознаване на страните със събраните материали
съгласно чл. 59, ал. 3 от ЗЗДискр, представяне на
заключение от докладчика по преписката/60, ал. 1 от ЗЗДискр/.
Извършването му не води до пряка промяна в правната сфера на лицето, което го е
поскало. Това става едва с постановяването на крайния акт – решение по чл. 66
от ЗЗДискр.
От така изложеното следва, че в случая защитата по чл. 256
от АПК е неприложима, тъй като оспореното бездействие не попада в хипотезите,
визирани в чл. 256, ал. 1 и ал. 2 от АПК. Затова искането за извършване на
правно дължимото действие следва да се остави без разглеждане, а производството
по делото – да се прекрати.
Отделно от горното, видно от преписката е, че към настоящия
момент не е налице правен интерес от оспорването, тъй като дължимото
процесуално действие е извършено – заседание по преписка № ***г. по описа на
КЗД е насрочено за 02.03.2022 г., за което са изпратени уведомления до
страните.
Процесуално недопустимо е и формулираното като особено искане
в жалбата, за разглеждането и като „жалба за бавност“.
В АПК липсват разпоредби, регламентиращи защита срещу
несвоевременно извършени процесуални действия. Такива норми се съдържат в глава
ХІХ от ГПК – „Определяне на срок при бавност“. На основание чл. 144 от АПК те
са приложими само в производствата по дял ІІІ от АПК – „Производства пред съд“.
В случая се касае за производство, развиващо се пред административен орган и
съдът не разполага с правомощие да определя срок за извършване на дължими от него
процесуални действия.
Предвид всичко изложено, настоящият състав намира, че на
основание чл. 159, т. и т. 4, във вр. с чл. 256, ал.
1 от АПК искането следва да се остави без разглеждане, а производството по
делото – да се прекрати.
Мотивиран от горното, Административен съд – Перник
О П
Р Е Д
Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на А.Н.Ц., ЕГН ********** и Ю.П.Ц.,
ЕГН **********, в качеството им на наследници на А.Ю.П., двамата с адрес: ***
за установяване на незаконосъобразно бездействие и осъждане на Комисията за
защита от дискриминация да насрочи заседание по преписка № ***г., образувана по
подадена от тях жалба с вх. № 44-01-69/06.07.2020 г., както и за определяне на
срок за извършване на посоченото действие.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 110/2022
г. по описа на Административен съд – Перник, като процесуално недопустимо.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
/п/