Р Е Ш Е Н И
Е
№
...................../ ................ 2020 г. гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Втори касационен състав, в
открито съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЙОВА ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ
: ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при секретаря Наталия Зирковска и с
участието на прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдията
Йова Проданова касационно административно - наказателно дело № 3441 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс вр. чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на Дирекция
"Инспекция по труда" - Варна против Решение № 1971 от 01.11.2019 година, постановено по н.а.х.д. № 1418/2019 година на Районен съд
варна, VІ състав.
Решението е оспорено с твърдения за
незаконосъобразност поради неправилно приложение на материалния закон при
установената фактическа обстановка. Изложени са подробни съображения за
правилно проведена процедура по чл.40, ал.2 от ЗАНН, като нарушителят е
уведомен за констатираното нарушение и предстоящо съставяне на акт за
установяване на административно нарушение с връчването на призовка в офиса на
дружеството за явяване в Инспекция по труда и представяне на нужните документи
от работодателя. При явяване в Инспекция по труда представителят на дружеството
не представя изисканите документи, поради което е връчена нова призовка, но отново следва неизпълнение на дадените
указания, послужило като основание за съставяне на АУАН. Неявяването на управителя
на дружеството, с което възпрепятства осъществяването на правомощията на
контролния орган, както и върнатото придружително писмо за връчване на АУАН, в
което е отразен отказ за получаването му, дават според жалбоподателя основание
за приложение на чл.416, ал.3 от КТ. Изложени са и съображения за издаване на наказателното
постановление съобразно изискванията на чл.57 от ЗАНН. Искането е решението да
бъде отменено, като бъде потвърдено наказателното постановление.
Ответната страна "Садко
инвест" ООД, представлявано от Н.Х.М., чрез процесуален представител, оспорва
жалбата.
Представителят на Варненска
окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата по
съображения, че наказателното постановление е издадено в нарушение на
процесуалните правила.
Касационният състав, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените
касационни основания и служебно, съобразно разпоредбата на ал.2 на чл.218 АПК,
за да се произнесе, взе предвид:
С решението от 01.11.2019 година Районният
съд отменя Наказателно постановление № 03-008718 от 21.12.2017 година, издадено
от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна, с което на
"Садко инвест" ЕООД, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.413, ал.2 от
Кодекса на труда е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 5 000 лв., за
нарушение на чл.61 от Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.
При събраните по делото
доказателства въззивният съд приема за установено, че при извършена на 14.11.2017 г. от служители
на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна проверка за спазване на трудовото
законодателство в строителен обект – жилищна сграда, намиращ се в гр. Варна,
УПИ LIII-281 е констатирано, че сградата
е изградена в груб строеж, на шест етажа, като в момента на проверката се
полага външна изолация, както и че обекта е изцяло необезопасен – контурите на
терасите на всички етажни плочи не са обезопасени срещу падане от височина с
помощта на горно и междинно перило за ръка и бордова лента за крака, или с помощта
на еквивалентно решение, предпазващо работещите срещу падане. Установено е, че
възложител и строител на обекта е „Садко Инвест“ ЕООД. Съставен е акт за
спиране на строежа, връчен на техническия ръководител, който към момента на
проверката не е на място в обекта, и идва по-късно, след като е повикан.
При направените
констатации контролните органи приемат, че е извършено от дружеството нарушение
по чл.61 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи и съставят акт за установяване на
административно нарушение за това, че при проверката на строителния обект
„жилищна сграда“, намираща се в гр. Варна, УПИ LIII-281, където се извършват
СМР, е установено, че «Садко Инвест» ЕООД, в качеството на строител не е
обезопасило контурите на терасите на всички етажни плочи срещу падане от
височина с помощта на горно и междинно перило за ръка и бордова лента за крака,
или с помощта на еквивалентно решение, предпазващо работещите срещу падане от
височина. Актът е предявен на упълномощен представител на дружеството, срещу който
е депозирано възражение в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН срок. Въз основа на акта
за установяване на административно нарушение е издадено оспореното наказателно
постановление, в което дружеството е посочено като работодател.
При
служебната проверка на акта въззивният съд приема, че не са налице
предпоставките за връчване на наказателното постановление по реда на чл.58,
ал.2 от ЗАНН. Районният съд посочва, че приложимият ред за връчване на книжа в
административно-наказателното производство е този по НПК, където връчване по
пощата не е предвидено, като излага съображения, че изпращането на едно писмо с
обратна разписка не е достатъчно да обоснове извод за ненамиране на лицето на
адреса поради необвързващата доказателствена стойност на обратната разписка,
още повече, че това е адресът, който и публикуван в Търговския регистър и на
който дружеството получава книжа и за въззивното производство. Съдът приема, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Въззивният
съд отменя наказателното постановление по съображения за допуснати в хода на
административно-наказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила. Наказателното постановление според него е издадено при липса
на факти, които в достатъчна степен да опишат нарушението, за което е била
ангажирана административнонаказателната отговорност, както и нарушената
законова норма. Лаконичното съдържание на АУАН и Наказателното налагат извод на
районния съд за липса на факти, от които да се установи, че в проверявания
обект се извършват строително-монтажни работи, от кого, по чие възлагане, кой е
строител, собственик на сградата, възложител на строежа; не са конкретизирани
видовете строително-монтажни работи, както и нарушените нормативни изисквания. Факти
относно степента на строителство и изпълняваните дейности са изложени за първи
път в съдебно заседание, което нарушава правото на защита на наказания субект. В
АУАН и НП не са посочени факти, които са обусловили извода, че дружеството е
работодател /в НП/ и строител /в АУАН/, с което е извършено нарушение на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН. Нормата на чл.61 от Наредба №2/22.03.2004 година за
минималните изисквания за безопасни условия на труд при извършване на СМР не
вменява задължение на конкретно лице, което изисква винаги да е посочена във
връзка с друга норма, регламентираща поведение на конкретен адресат. В
наказателното постановление такава конкретна норма не е посочена, не са описани
и факти, които да определят „Садко инвест“
ЕООД като задължено лице по смисъла на наредбата. Районният съд приема,
че не са събрани каквито и да било доказателства, които установяват, че
дружеството притежава качеството „строител“, както е посочено в АУАН, както и
не са налични доказателства, че дружеството има сключен договор за изпълнение
на строежа.
При
посочените констатации и изводи районният съд намира наказателното
постановление за издадено в нарушение на процесуални правила и материалния
закон, налагащо отмяната му.
Касационният състав намира решението на районния
съд за постановено в съответствие с приложимия закон.
Основните доводи и възражения в жалбата на Дирекция
«Инспекцияпо труда» - Варна, макар и непряко заявени, са свързани с допустимостта
на производството пред въззивната инстанция, с оглед редовността на оспорването
на наказателното постановление и приетото от районния съд.
В жалбата са развити съображения по прилагането на процедура
по реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН в производството по издаване на наказателното
постановление, каквито не са предявявани пред въззивния съд. Във въззивното
производство не са събирани доказателства във връзка с прилагането на
разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и съответно такива възражения не са били предмет на
обсъждане в обжалваното решение, поради което настоящият съд не ги обсъжда.
Касационният състав споделя становището на
въззивната инстанция за недоказаност на наличието на основания за приложение на
чл.58, ал.2 от ЗАНН при връчване на наказателното постановление, предвид
неизпълнение от страна на наказващия орган на нормата на ал.2 на чл.58 от ЗАНН,
която го задължава, както да извърши действия по връчване на акта на посочения
от наказаното лице адрес, така и да
установи, че новият му адрес е неизвестен.
В административната преписка се съдържа обратна
разписка на писмото до дружеството, с което му е изпратено Наказателното
постановление от 21.12.2017 г., съдържаща отбелязване, че адресатът е
преместен. Доказателства за неизвестен нов адрес не са събирани, напротив,
както посочва в мотивите си районният съд, дружеството получава на същия стар
адрес и съдебните книжа във въззивното производство.
Предвид изложеното възраженията на Дирекция
«Испекция по труда» - Варна по отношение на допустимостта на производството,
респективно на решението на районния съд са неоснователни.
Оплакванията в касационната жалба, основани на
възраженията за законосъобразно издадено наказателно постановление, което е в съответствие с процесуалните
изисквания на чл.57 от ЗАНН, са бланкетно заявени. Не е посочен конкретен
порок, допуснато от въззивния съд
нарушение на процесуална или материално-правна норма, като основание за отмяна
на обжалваното решение.
При служебната проверка на оспорения акт относно
неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съдът не
намира основания за отмяна. Решението на районния съд съдържа задълбочен и
подробен анализ на фактите и събраните доказателства, преценени към приложимия материален
закон, и изводи, които изцяло се споделят от касационния състав.
Изводите за законосъобразно постановено решение от
въззивния съд обуславят неоснователност на жалбата и налагат решението да бъде
оставено в сила, поради което, на основание чл.221, ал.2, предл. първо от
Административнопроцесуалния кодекс, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1971 от 01.11.2019 година, постановено по н.а.х.д. № 1418/2019 година на Районен съд
Варна, VІ състав.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: