РЕШЕНИЕ
№ 3483
гр. София, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20211110133838 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на ХР. Н. Н. срещу /фирма/.
Ищецът твърди, че на 07.07.2010г. по ч. гр. д. № 28283/2010г. по описа на СРС е
издаден изпълнителен лист, съгласно който ищецът е осъден да заплати на /фирма/ сумата
от 9503,14лв. – главница, 1987,24лв. – възнаградителна лихва, 169,30лв. – неустойка и
716,38лв. разноски по делото. Въз основа на изп. лист, по молба на кредитора от
08.09.2010г., било образувано изп. дело № 2420/2010г. по описа на ЧСИ С.Я.. Ищецът
поддържа, че последното изп. действие е от 28.01.2011г., а последната разпределена сума на
07.06.2011г. След тази дата, по делото не били искани или извършвани други валидни
изпълнителни действия.
На 15.03.2016г. ответникът депозирал молба до съдебния изпълнител с искане да
бъде конституиран на мястото на взискателя поради сключен договор за цесия. В молбата
нямало искане за извършване на изпълнителни действия, нито възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. С
разпореждане от 15.03.2016г. молбата била уважена. На 03.05.2019г. съдебният изпълнител
по своя инициатива наложил запор на банкова сметка на ищеца.
Ищецът поддържа, че не бил уведомен за извършената цесия, а и вземанията били
погасени по давност.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за
установено, че не дължи на ответника сумата от 2500лв., представляваща част от общо
дължимата главница в размер на 9503,14лв. по издадения изпълнителен лист.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок, в който
твърди, че действително вземането е погасено по давност и признава исковата претенция.
Посочва, че дружеството не е дало повод за завеждане на иска и в полза на ищеца не следва
1
да бъдат присъждани разноски.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявен за разглеждане е отрицателен установителен иск с правно основание чл.
439 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК, ако ответникът признае иска, по искане на
ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.
В мотивите е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.
В случая съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на решение
при признание на иска. Ответникът с отговора на исковата молба е признал предявения иск.
Признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а страната разполага с
възможността да се разпорежда с признатото право. По арг. от чл. 237, ал. 2 ГПК мотиви по
съществото на спора не следва да се излагат.
Съобразно изложеното, следва да се постанови решение, с което предявеният иск да
бъде уважен.
По разноските:
Ответникът поддържа, че с поведението си не е дал повод за завеждане на делото,
като е признал предявения иск, поради което приложение следва да намери чл. 78, ал. 2 ГПК.
Съдът намира, че предпоставките на посочената разпоредба не са налице, поради което на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК всички сторени от ищеца разноски следва да бъдат понесени от
ответника. Наличието на изпълнителен лист в полза на ответното дружество и на формално
висящо изпълнително производство за събиране на вземанията по него, означава, че
ответникът претендира вземанията си, което обуславя извод, че с поведението си
(поддържането на висящност на изпълнителния процес) е дал повод ищецът да се защити по
съдебен ред, като отрече съществуването на процесното вземане. Ето защо, в негова тежест
следва да бъдат възложени сторените от ищеца разноски в общ размер на 600лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ХР. Н. Н., ЕГН: **********, с
адрес: /адрес/, срещу /фирма/, ........., със седалище и адрес на управление: /адрес/, иск с
правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от
2500лв., представляваща част от главница в общ размер 9503,14лв., за която е издаден
изпълнителен лист на 07.07.2010г. по гр. д. № 28283/2010г. по описа на СРС, 67-ми състав,
поради погасяването й по давност.
ОСЪЖДА .............., ........., със седалище и адрес на управление: /адрес/, да заплати
на ХР. Н. Н., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/, сумата от 600лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2