Решение по дело №1566/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2135
Дата: 30 май 2019 г. (в сила от 19 ноември 2020 г.)
Съдия: Анета Александрова Трайкова
Дело: 20195330101566
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 2135                               30.05.2019 г.                           Гр. Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти май две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА

при участието на секретаря Цвета Тошева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1566 по описа на ПРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.

         Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М.Ф.Я. с ЕГН **********, срещу Маламос-П.М.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Хан Кубрат № 1.

Предявени са обективно съединени искове да бъде признато за незаконно уволнението на ищеца, извършено със Заповед № */27.12.2018г. на ***, с която й  е наложено дисц. наказание „уволнение” и ТПО е прекратено на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, считано от 27.12.2018г. и като такова да се отмени и да бъде осъден ответника да й заплати обезщетение за времето, за което е останала без работа, вследствие на незаконното уволнение от 27.12.2018г. до 27.06.2019г. в размер на 3060 лева, на база получваното от ищцата минимално определеното за страната ТВ от 510 лева. Претендира разноски.

Ищецът твърди да е работил по ТПО с ответника, на длъжност „***“ от 23.10.2017г., като със Заповед № */18.12.2018г. на ***на ответника ТПО на ищеца било прекратено, считано от 27.1.22018г., като на ищеца било наложено дисц. наказание „уволнение“ поради неявяване на работа в два последователни работни дни - 03.12.2018г. и 04.12.2018г., без да посочи основателна причина за отсъствието си.

Твърди се ищецът да не е извършил вмененото му във вина нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ, тъй като през този период е била в болничен като е била представила на работодателя си болничните листове, който неоснователно отказал да ги приеме.

Твърди след уволнението в периода от 27.12.2018г. до 27.01.2019г.  да е останала без работа.

Ето защо се твърди уволнението да е незаконосъобразно извършено и се моли да се отмени, като се претендират разноски.

Препис от исковата молба е връчен на ответника, от който в законоустановения срок е депозиран и писмен отговор.

С отговора се взема становище за неоснователност на исковете. Признава се, че между страните е съществувало ТПО и че ищецът е заемал посочената в ИМ длъжност, от която е уволнен дисциплинарно. Сочи, че заповедта за дисц. уволнение била отменена от работодателя със заповед от 30.01.2019г., като на същата дата била издадена нова заповед за прекратяване на ТПО с ищцата с нова основание, а именно -  член 326, ал. 1 от КТ.  Предвид дотук изложеното се моли исковете да се отхвърлят и на ищцата да се присъждат разноски, понеже ответникът не е дал повод за завеждане на делото.  

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да се признае уволнението за незаконно, и като такова да бъде отменено, е необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника и че същото е прекратено с посочената заповед. Оттам насетне в тежест на ответника е да установи законосъобразността на уволнението – че заповедта за прекратяването на трудовото правоотношение е издадена от компетентен орган, че са налице изискуемите от закона реквизити на заповедта за уволнение, че е било налице посоченото в заповедта основание за уволнение и че същото е извършване при спазване законоустановената процедура за това.

         Възражението на работодателя, че заповедта за налагане на дисц. уволнение била отменена със заповед от 30.01.2019г. е ирелевантно, доколкото исковата молба за отмяната й е постъпила в съда на 29.01.2019г., един ден по-рано от нейната отмяна. Възможността работодателят по свой почин да отмени заповедта за уволнение е уредена в чл. 344, ал. 2 от КТ като за валидното осъществяване на това действие е необходимо отмяната да се извърши с писмен акт, който да се връчи на уволненото лице, като отмяната на уволнението по инициатива на работодателя може да бъде направено до  предявяването на иск от работника пред съда, т.к. след датата на завеждане на исковата молба пред районния съд се преклудира възможността работодателят сам да го отмени. Въпросът за законността на уволнението и неговата отмяна вече е извън неговата власт, като последната е предоставена на съда, който като правораздавателен орган е компетентен да се произнесе по възникналия трудов спор / в този смисъл Р № 1691 от 11.02.2015г. на ВКС по гр.д. № 2667/2002г., ІІІ г.о./

            Като причина за налагане на най-тежкото дисц. наказание работодателят е посочил – самоотлъчка. Съгласно член 195 от КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана заповед. Текстът съдържа изисквания за формата и съдържанието на заповедта. Писмената форма е форма за действителност, а съдържанието й следва да съдържа нарушението, което да бъде описано с обективните и субективни признаци, времето на извършването му /респ. период на извършване/, вида на наказанието и правното му основание / законовия текст/. Особено съществено е изискването за посочване фактите въз основа на които се налага дисциплинарното уволнение и датата на извършването им, за да се установи спазването на срока по чл. 194 КТ. Възможно е това да стане чрез препращане към друг акт – доклад на комисия, докладна записка за извършване на нарушението, какъвто обаче в настоящия случай не е съставен, а и не се твърди да е бил съставен. Освен това за извършените от ищцата дисц. нарушения не са посочени дати или периоди, което препятства конкретизирането на нарушенията в достатъчна степен с оглед съдебната защита и контрол за  законосъобразност. В хода на съдебното производство не могат да се попълват фактическите основания за налагането на наказанието, тъй като това би нарушило правото на защита на работника или служителя. Чл. 195 от КТ е императивна разпоредба, като неспазването на предписаната от закона форма и съдържание на заповедта  води до незаконосъобразност на уволнението и съдът следи служебно за спазването на чл. 195, ал.1 от КТ. Изискването за служебно прилагане на чл. 195, ал. 1 от КТ следва от невъзможността съдът да разгледа спора по същество, ако заповедта не отговаря на тези изисквания, а също и с оглед защита правата на работника и защитата на правото на труд, като основно право на човека, налагащи  стриктно спазване на предвидените в закона защитни норми.

С оглед изложеното искът по член 344, ал. 1, т. 1 от КТ ще се уважи като основателен и доказан.

По основателността на иска по чл. 225, ал. 1 от КТ вр. с чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение съдът намира следното:

В българското законодателство се е наложило понятието минимална месечна работна заплата. На тази основа от определените работни дни се изчисляват дневното и седмично минимално възнаграждение. Понятието минимална месечна работна заплата се налага от КТ, който вменява като задължение определянето ѝ от МС. Оттук с нарочно постановление Министерски съвет определя регулярно размера на минималната месечна работна заплата и периода, след който тя следва да бъде актуализирана, като съгласно ПМД № 316/20.12.2017г. МРЗ за 2018 година е в размер на 510 лева.

За присъждане на обезщетение поради оставане без работа следва да бъде уважен искът за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна, ищецът да докаже, че е останал без работа за периода, за който претендира обезщетение, но не повече от 6 месеца, и ищецът да докаже размера на този иск, като установи размера на брутното трудово възнаграждение, получено за пълен работен месец преди уволнението. Фактът на оставане без работа следва да се докаже със официален писмен документ, какъвто представлява трудовата книжка на ищцата. От представената в оригинал от ищцата трудова книжка в с.з. проведено на 21.05.2019г. съдът е констатирал факта на оставането й без работа за периода 27.12.2018г. до 21.05.2019г., като размерът на обезщетението следва да бъде определен на базата на МРЗ от 510 лева, така както е поискано от ищеца, и без изложени възражения от ответника досежно посочения от ищцата размер на БТВ за 2018 година, като обезщетението за периода 27.12.2017г. до 21.05.2019г. – датата на приключване на устните състезания е в размер на общо 2932,60 лева, а за разликата над този размер до пълния предявен от 3060 лева  ще се отхвърли като неоснователен.  

Съгласно чл. 346 КТ когато уволнението на работника бъде признато за незаконно от съда, работодателят е този, който вписва отмяната на уволнението в трудовата книжка на работника, а при отказ от работодателя – от инспекцията по труда, следователно работодателят, а не съдът е този който при влязла в сила отмяна на уволнителната заповед е компетентен да впише отмяната на уволнението, което обаче не е хипотеза на промяна на основанието за прекратяване на ТПО, където няма спор, че ТПО е прекратено, а спорен факт е основанието за прекратяване.

На адв. Р.С. на осн. член 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв ще се присъди адв. възнаграждение в размер на 945,24 лева / 510 лева за иска за отмяна на уволнение и 345,24 лева за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ/

От ответника няма изрично искане за присъждане за разноски и такива не му се следват.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 3 и чл. 1  от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС държавна такса върху уважените искове в общ размер на 197,30 лева, от които ДТ в размер на 80 лева за иска по чл. 344, ал. 1, т. 1,  ДТ от 117,30 лева за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от .Така мотивиран, съдът

Р  Е  Ш  И :

ПРИЗНАВА уволнението на М.Ф.Я. с ЕГН ********** , извършено със заповед № * от 27.12.2018г. на ***на „Маламос – П.М.“ ЕООД с ЕИК *********, с която трудовото правоотношение между страните е прекратено поради дисц. уволнение, на основание чл. 188, т. 3 във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 3 и член 187, ал. 1, т. 3 от КТ, ЗА НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.

ОСЪЖДА Маламос – П.М.“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати на М.Ф.Я. с ЕГН ********** обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение, за периода 27.12.2018г. - 21.05.2019г., в размер на 2 932,60 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от завеждане на ИМ – 29.01.2019г. до окончателното й плащане, като отхвърля иска за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 3060 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА Маламос – П.М.“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 197,30 лева разноски за държавна такса в производството.

ОСЪЖДА Маламос – П.М.“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати на адв. Р.С. на осн. член 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв адв. възнаграждение в размер на 945,24 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата, на която е постановено – 04.06.2019г., на основание чл. 315, ал. 2 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                                          Районен съдия:/п/ Анета Трайкова

 

Вярно с оригинала: Ц.Т.