Решение по дело №2428/2023 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 5251
Дата: 12 юли 2024 г. (в сила от 12 юли 2024 г.)
Съдия:
Дело: 20237040702428
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 19 декември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№ 5251

Бургас, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XXI-ви състав, в съдебно заседание на осми юли две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия: ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ

При секретар СИЙКА ХАРДАЛОВА като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ административно дело № 20237040702428 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.13 от Закона за социално подпомагане.

Жалбоподател е Ж. М. С., [ЕГН], с адрес [населено място], [жк], [адрес]. В производството жалбоподателят участва лично.

Ответник по жалбата е директора на дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) Бургас. Ответникът взема участие в производството чрез пълномощник – юрисконсулт Д. Д..

Предмет на оспорване е заповед № ЗСП/Д-А/693/12.07.2023г., издадена от директора на ДСП Бургас, с която на жалбоподателя е отказана помощ по чл.16 ал.1 от ППЗСП. В мотивите си органът е посочил, че заявителят не е представил документи, доказващи инцидентно възникнали потребности от непредвидени и неочаквани събития от здравен и комунално-битов характер.

Заповедта е обжалвана от жалбоподателя по административен ред, по повод което с решение № 51/23.11.2023г. на директора на РДСП Бургас оспорването е отхвърлено.

В жалбата се правят доводи за нарушение на материалния и процесуалния закон при издаването на оспорения акт, както и за противоречие с целта на закона. Жалбоподателят сочи, че за 2023г. не е получавал помощи на никакво основание и така е оставен без пари за прехрана и покриване на инцидентни потребности за годината. Иска се обявяване на нищожността на заповедта или отмяната и. Не се сочат нови доказателства.

Ответникът оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания за оспорване на административния акт по чл.146 от АПК. Счита, че не са налице материалните основания за отпускане на исканата от жалбоподателя социална помощ. Представил е заверено копие от преписката по приемане на оспорения акт. Не сочи нови доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им и събраните по делото доказателства. Във връзка с предмета на делото следва да се има предвид разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съгласно която съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146. Преписката е представена в заверени копия, съгласно изискването на чл.152 ал.2 от АПК.

Представено е заявление-декларация, подадено от С. в ДСП Бургас с вх.№ ЗСП/Д-А/693/28.06.2023г., въз основа на което е започнало административното производство. В заявлението С. е посочил, че иска еднократна помощ за заплащане на наем на общинско жилище, както и за закупуване на лекарства. Не е посочено какъв е размера на наема и основанието за заплащането му. Не е посочен размера на сумата за лекарства, какви са лекарствата и с какви медицински документи е предписано приемането им. Добавено е от С. второ изречение, с което се иска „пълния размер“ на еднократната помощ, тъй като нямал никакви доходи и не получавал пари от никъде.

Представено е копие от социален доклад от 12.07.2023г., изготвен от социален работник при ДСП Бургас, въз основа на посоченото по-горе заявление на жалбоподателя. В социалния доклад са направени констатации, че С. е [възраст], неженен, няма съжителстващи лица, безработен, без лица, дължащи му издръжка по закон. Здравословното му състояние е посочено като добро, има личен лекар. Не са описани представени по преписката и взети предвид медицински документи във връзка със здравословното състояние на С.. Констатирана е липса на доходи и имущество, с изключение на притежавана земеделска земя 1.99 дка. (Относно последната е прието, че не е източник на доходи.) Взето е предвид, че живее в общинско жилище въз основа на посочена настанителна заповед. Установена е липса на прехвърляне на имущества през последните две години, липса на търговска дейност. В края на социалния доклад е предложен извод, че относно С. няма доказателства за инцидентно възникнали нужди, не е възникнала внезапна, непредвидима, неочаквана и извънредна потребност и е предложено отхвърляне на заявлението за отпускане на помощ по реда на чл.16 ал.1 от ППЗСП.

По преписката няма други приложени доказателства.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Оспореният административен акт е издаден от директора на ДСП Бургас, който е компетентен орган, съобразно правилото на чл.13 ал.2 от ЗСП. Не е налице основание за оспорване по чл. 146 т.1 от АПК.

Заповедта е незаконосъобразна поради наличие на основания за оспорването и по чл.146 т.2, 3 и 4 от АПК.

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма, но мотивите към нея са формални и не засягат обстоятелствата, които следва да бъдат обсъдени, предвид изложението в заявлението-декларация. Необсъждането на значимите за правилното решаване на въпроса обстоятелства се явява резултат от непровеждане на предвидената в закона процедура по събиране и проверка на доказателства.

Преди всичко следва да се посочи, че подаденото от С. искане има недостатъци, които органът е следвало да отстрани, като по този начин изясни предмета на производството и едва след това да пристъпи към събиране на доказателства и произнасяне по същество. В цитираното по-горе заявление-декларация С. е посочил две групи неизяснени обстоятелства, обосноваващи искането му, поради което последното не отговаря на изискванията за редовност по чл.29 ал.2 т.2 от АПК.

Соченият от С. наем на ползвано от него общинско жилище по принцип следва да се разглежда като регулярно плащане и макар да е жизненоважна комунално-битова потребност не може да се квалифицира като инцидентна потребност по смисъла на чл.16 ал.1 от ППЗСП, съответно като основание за исканата помощ. Това обаче не винаги е така и изводът за инцидентен характер на тази потребност може да бъде променен от допълнителни обстоятелства – например при съществено, непредвидено от заявителя увеличение размера на наема. Затова решаващият орган е следвало да даде указания по реда на чл.30 ал.2 от АПК за уточняване на тези обстоятелства преди да се произнесе.

Втората сочена група обстоятелства – необходимост от закупуване на лекарства, е напълно неясна и препятства възможността органът да се произнесе по същество на искането. Тук също е следвало да се дадат указания по реда на чл.30 ал.2 от АПК за уточняване какви са заболяванията на заявителя, дали са инцидентно възникнали, с какви медицински документи са установени, какви лекарства е необходимо да бъдат закупени за лечението, с какви документи са предписани тези лекарства и какъв е размера на средствата, които С. следва инцидентно за осигури за закупуването, както и да се представят съответните доказателства.

Необходимостта от даване на указания и оказване на съдействие на заявителя за уточняване предмета на искането произтича от общите правила на административния процес, но и от спецификите на производството по чл.13 от ЗСП, при което заявители са лица в затруднено социално положение и често с нисък социален статус, предполагащ занижени способности за ясно и точно обосноваване на направените искания. Пристъпвайки към разглеждане на преписката по същество, без надлежно проведена процедура по отстраняване на недостатъци в искането, органът е допуснал съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неспазване на изискванията по чл.30 ал.2, вр. с чл.29 ал.2 т.2, вр. чл.9 ал.4 от АПК - основание за оспорване на заповедта по чл.146 т.3 от АПК.

Н. следващо място - съгласно чл.13 ал.2 от ЗСП заповедта за отпускане или отказ на социална помощ се издава след преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани със социална анкета. Съгласно чл.27 ал.2 и сл. от ППЗСП социалната анкета включва проверки в дома на лицето и/или семейството по настоящ адрес, проучване и анализиране на документи, събиране на информация, с оглед установяване на всички факти и обстоятелства, които имат отношение в конкретния случай към правото на подпомагане на заявителя и неговото семейство.

В чл.27 ал.5-7 от ППЗСП е предвидена процедура за удостоверяване на обстоятелството, че поискалото социално помощ лице не може да бъде открито на посочения настоящ адрес. Подобно удостоверяване представлява самостоятелно основание за издаване на отказ по подаденото заявление-декларация – „поради невъзможност за цялостно извършване на социална анкета“ (ал.7). Така цитираната уредба на процедурата по разглеждане на постъпилото заявление за отпускане на социална помощ отрежда самостоятелно и съществено значение на действията на администрацията по провеждане на социална анкета, като уреден задължителен нормативен способ за събиране на доказателства. В процесния случай липсват данни по преписката да е била проведена социална анкета. Неизпълнението на предписаната от закона процедура по събиране на доказателства на практика е поставило в невъзможност органа да вземе обосновано и законосъобразно решение, включително и да изложи адекватни на ситуацията мотиви. В мотивите на заповедта единствено е декларирано, че С. няма доказани инцидентно възникнали потребности от непредвидени и неочаквани събития, довели до необходимост от предоставяне на исканата социална помощ, като не са обсъдени конкретно посочените от лицето обстоятелства, поради което съдът приема, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – основание за оспорване на заповедта по чл.146 т.3 от АПК.

Поради горните процесуални нарушения крайният извод на ответника за липса на предпоставките за уважаване на искането на С. по чл.16 от ППЗСП е неправилен и необоснован, с което заповедта е постановена и в противоречие с приложимата материалноправна норма.

Обжалваният административен акт е незаконосъобразен, поради което на основание чл.172 ал.2 АПК следва да бъде отменен от съда, като на основание чл.173 ал.2 от АПК преписката следва да се върне на административния орган за решаване на въпроса по същество, при съобразяване с изложените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на процесуалния и материалния закон.

Мотивиран от изложеното А. съд Бургас

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Ж. М. С., [ЕГН], с адрес [населено място], [жк], [адрес], заповед № ЗСП/Д-А/693/12.07.2023г., издадена от директора на ДСП Бургас.

ВРЪЩА на директора на ДСП Бургас преписката за ново разглеждане на подаденото от С. заявление, при съобразяване с изложените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуване и прилагане на закона.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия: