Решение по дело №16/2017 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 178
Дата: 26 октомври 2017 г. (в сила от 26 май 2018 г.)
Съдия: Теодора Енчева Димитрова
Дело: 20173600100016
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 януари 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

                              Р      Е     Ш     Е       Н      И      Е  №178

                                    гр. Ш., 26.10.2017 г.

Шуменски окръжен съд, в публичното заседание  на двадесет и осми септември две хиляди и седемнадесета година, в състав

                                                                              СЪДИЯ:  Т. Димитрова

при секретаря С. Методиева, като разгледа докладваното от съдията докладчик Т. Димитрова гр.д. № 16 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

                   Делото е образувано по искова молба на К.Д.С. и Р.Д.М., чрез пълномощника адв. К. М. от САК, срещу Й.С.Й. и Д.К.Й..

                   В исковата си молба ищците твърдят, че с ответника Й.Й. са наследници на К.Д.С., починала на 06.12.2016 г., като ответникът е неин син, а те двамата – нейни внуци. След смъртта на К.С., ищците узнали, че на 09.11.2016 г. е бил сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в н.а. № 134, ***№ ../2016 г., вх. рег. № ***г., по силата на който наследодателката прехвърлила на ответника недвижим имот – еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 83510.662.112.5, с площ от 60 кв.м., ведно с 1/2 ид.ч. от ПИ с идентификатор 83510.662.112, в който е построена сградата, с площ от 554 кв.м., находящ се в гр. Ш., местност „ ...„, представляващ по документи за собственост парцел V..І-452А, кв.2К. по плана на гр. К., срещу грижите, които ответникът е полагал за нея до момента на изповядване на сделката и издръжката, която й е предоставял, както и грижите, които за в бъдеще ще полага за нея, изразяващи се в пране, почистване, готвене издръжка, осигуряване на лекарства и грижи при болест и немощ, както и погребение според обичая. Видно от посоченото в нотариалния акт, наследодателката е участвала в хода на нотариалното производство чрез пълномощник – адв. Д.К.Р., упълномощена с пълномощно № 11711/08.11.2016 г. за удостоверен подпис и № 11712, т. 3, № 168/08.11.2016 г. – за удостоверено съдържание по описа на нотариус рег. № **. Ищците считат, че сключеният договор за прехвърляне на недвижим имот е нищожен на следните основания, предявени в условията на евентуалност:

     І. Поради липса на предмет в частта, в която прехвърлянето на имота е срещу вече положени от ответника грижи и предоставена издръжка до сключване на договора. Твърденията им в тази насока са, че преди сключване на договора ответниците не са полагали грижи за прехвърлителката в пълен обем, от каквито тя е имала и нужда. До м. юни 2014 г. грижите за нея си били полагани преимуществено от бащата на ищците, а след м. юни 2014 г., когато здравословното й състояние се влошило поради счупване на бедрената кост и наложила се операция – и от майката на ищците, която се е грижила за хигиената на праводателката, чрез смяна на памперси и за храната й. Ответникът се включил в грижите като от 01.08.2014 г. наел жена на име Г., която да се грижи за К.С., на която плащал по 5 лева на ден от личните средства на последната. От м. октомври 2014 г. грижите за наследодателката са били полагани равностойно от бащата на ищците, неговата съпруга и ответника. Ответницата Д.Й. никога не е полагала грижи за прехвърлителката, а двамата общо с ответника не са давали издръжка от свои лични средства. Всички разходи за храна, битови нужди, лекарства и др. за К.С. са били погасявани чрез нейни лични средства от пенсия и рента от земеделски земи, като доходите й от пенсия са били около 280 лева, а от рента на земеделски земи около 1 200 лева. На 19.10.2016 г. полагащата й се рента за стопанската 2015/2016 г., в размер на 1 174 лева е била преведена от кооперацията в с. К.по сметка на ответника. През последните две години преди смъртта на К.С. с пенсията й се е разпореждал също ответникът, който я е теглил от банковата й сметка в „Инвестбанк” АД чрез пълномощно или дебитна карта. Ответниците не са изразходвали свои лични средства  за прехвърлителката поради ниските си доходи, недостатъчни за задоволяване на собствените им потребности. Поради липса на престация от страната на последните договорът се явява без предмет и на това основание е нищожен;

     ... Поради липса на основание в частта, с която ответникът е поел задължение да полага грижи и да дава издръжка на прехвърлителката за в бъдеще – Доводите на ищците в тази връзка са, че при сключване на договора приобретателят е знаел за близката смърт на прехвърлителката, която е настъпила съвсем скоро след сделката. Към датата на упълномощаването и на сделката прехвърлителката е била в тежко здравословно състояние, което е предвещавало близката й смърт. В действителност до м. юни 2014 г. същата е била в задоволително умствено състояние, но поради счупване на бедрена кост и поставяне на пирон се налагало да се придвижва с бастун. За целта бащата на ищците й помагал при физическа работа и поддръжката на двора, създал по-добра битова среда за нейното ежедневие – подвижен стол-цокало, парапет към стъпалата за излизане от къщата, и полагал постоянно грижи за майка си до момента, в който сам заболял от онкологично заболяване през лятото на 2014 г.. След това, поради невъзможността му да посещава прехвърлителката, грижите за нея били поети изцяло от неговата съпруга. При едно от посещенията си през лятото на 2014 г. снаха й заварила К.в безпомощно състояние и да повръща кръв. При настаняването й в болнично заведение било диагностицирано заболяване – стомашен кръвоизлив. След изписването й от болница, прехвърлителката останала дълго време на легло, била с чести халюцинации и без спомен за различни събития. През цялото време в болницата и след изписването й, тя била обгрижвана предимно от майката на ищците, която се е грижила за нейната хигиена и хранене. След възстановяването на бащата на ищците от прекарана онкологична операция на 06.06.2014 г., от м. октомври 2014 г. грижите за К.били поети от него и ответника, които, по споразумение помежду си, се редували при посещенията си и обгрижването й. През този период и след това пристъпите на деменция и липса на ориентация у К.зачестили и се превърнали в ежедневие. Тя започнала да не разпознава близки, да не чува и да не вижда добре. През м. ноември 2015 г., поради наложила се втора операция на бащата на ищците, грижите за прехвърлителката били поети  от неговата съпруга, която й осигурявала храна, лекарства и грижи за личната й хигиена. Майката на ищците продължила да се редува с ответника при полагането на грижи за К.и след м. януари 2016 г., когато здравословното състояние на съпруга й силно се влошило, както и след неговата смърт, настъпила на 27.03.2016 г.. През м. март 2016 г. здравословното състояние на прехвърлителката също се влошило и тя започнала да говори несвързано, питала за сина си Д.все едно е жив, нямала спомен за внуците и правнуците си и дори не ги разпознавала на снимките в стаята й. След смъртта на бащата на ищците с пенсията на К.се разпореждал единствено ответникът, като по предложение на майката на ищците двамата започнали да водят тетрадка, в която вписвали приходите и разходите на прехвърлителката. През периода на боледуване на майка им – от средата на м. септември до началото на м. ноември 2016 г., ищците потърсили ответника, за да го уверят, че ще продължат да полагат грижи за К.чрез финансиране на половината от разходите за нея. По този повод, пред майката на ищците ответникът споделил, че не желае да му се плаща, тъй като не разходва лични средства за прехвърлителката и доходите й от пенсия и рента били достатъчни. През м. май 2016 г. ответникът сключил договор с Община – Ш., по силата на който на К.била осигурена домашна помощница, която я посещавала два пъти седмично по два часа, като поела дейностите по почистване, пране, даване на лекарства и помощ при къпане на възрастната жена. През м. август 2016 г. ответникът ангажирал и още едно лице – С., която да полага допълнителни грижи за прехвърлителката като я посещава два пъти дневно. Възнаграждението за тези грижи е било плащано от средствата на К., а понякога и с лични средства на майката на ищците. От м. октомври 2016 г., след прекарана бронхопневмония и лечение в болница, прехвърлителката била напълно неподвижна и на легло. На 10.11.2016 г. същата не могла да разпознае съпруга си на некролога по повод годишнина от смъртта му, през по-голямата част от денонощието спяла, започнала да поема изключително малко количество храна и да говори несвързано, като за всички, включая и за ответника било повече от ясно, че дните й са преброени. Ето защо, поради това, че приобретателят е знаел за близката смърт на майка си, договорът за прехвърляне на собственост срещу задължение за издръжка и гледане няма основание.  Освен това, след смъртта на К., при разговор с ищеца К.С. ответникът признал, че всички разходи за К.са погасявани с нейни лични средства, както и, че нейната воля е била наследниците на сина й Д.да получат половината от наследството, като предложил да обезщети ищците с 1/6 от стойността на прехвърления му имот, или 17 000 лева.

     ..І. Поради противоречие с добрите нрави – Според ищците е налице очевидна неравностойност на престациите по процесния договор, като, видно от него, данъчната оценка на прехвърления имот е 54 451.20 лева, с оглед на което е напълно неморално обогатяване на приобретателите с него при положение, че не са полагали изключително и сами грижи за прехвърлителката в обема, в който е имала нужда и всички разходи за нея са били погасявани от нейни лични средства, а не с такива на ответниците. Т.е. срещу имота си на стойност 54 451.20 лева прехвърлителката не е получила съответните равностойни грижи  и издръжка нито преди, нито след сключването на договора, до момента на смъртта си, което го прави противоречащ на добрите нрави.  

                   В условията на евентуалност, заявяват и, че договорът е сключен без учредена валидна представителна власт, поради което  е недействителен в състояние на висяща недействителност. В тази връзка, оспорват подписа на упълномощителката под посоченото в нотариалния акт пълномощно, както и авторството на изписването имената на упълномощителката. В евентуалност, твърдят, че при удостоверяване на пълномощното, послужило за извършване на сделката са нарушени изискванията на чл.589, ал.1 от ГПК – документът не е бил представен на нотариуса от прехвърлителката лично, за да бъде удостоверено съдържанието му и на чл.589, ал.2 от ГПК – упълномощителката не се е явила лично пред нотариуса и не е подписала пред него документа, респ. не е потвърдила предварително положения подпис, и не е изписала собственоръчно пълните си имена. Поради горното, нотариалното удостоверяване е нищожно на основание чл.576, вр. чл.578, ал.4 и 5, вр. чл.589, ал.2 от ГПК. Отделно от това, прехвърлителката е имала силно ограничени слух и зрение, което налага спазването на изискването на чл.583 от ГПК, което не е било изпълнено. В този случай, документът е следвало да бъде приподписан от двама души свидетели, което също не е сторено. Поради горното, считат, че договорът за прехвърляне на недвижим имот се явява сключен без представителна власт  и недействителен до размера на наследствената квота на ищците в размер общо на 1/2 ид.ч. от жилищната сграда и 1/4 ид.ч. от поземления имот. В тази връзка, заявяват, че оспорват автентичността на подписа и собственоръчно изписания текст на имената на прехвърлителката под пълномощното, както и верността на съдържанието на упълномощителната сделка, както и на нотариалния акт. В последния се сочи, че в кантората на нотариус Ц.се е явила К.Д.С., което не е вярно, тъй като прехвърлителката е била в здравословно състояние, непозволяващо й да става от леглото и напуска дома си. Ето защо, молят да бъде открито производство по проверка истинността на двата документа.

                   В условията на евентуалност, твърдят и, че  към момента на изготвяне и подписване на пълномощното, прехвърлителката, макар и дееспособна, не е могла, поради заболяванията си – тежка деменция, силно намален слух и зрение, хипертония, диабет, слабо оросяване на мозъка, да разбира и да ръководи действията си, поради което упълномощителната сделка е унищожаема на основание чл.31 от ЗЗД.

                   В условията на евентуалност, в случай, че не бъдат уважени исковете им за прогласяване нищожност, съответно висяща недействителност на договора, считат, че са налице основания за неговото разваляне, тъй като, както е изложено по-горе, ответниците не са давали издръжка за прехвърлителката в пълен обем нито за времето преди сделката, нито в периода след нея до смъртта й, а грижите за нея, считано от 2014 г., от който момент е имала нужда от такива, са споделяни от ответника с бащата на ищците, с помощта на членовете на неговото семейство. Поради горното е налице неизпълнение на договора от страна на приобретателите, което обосновава правния интерес на ищците да претендират неговото разваляне.

                   Позовавайки се на изложеното, ищците молят съдът:

                   І. Да прогласи нищожността на нотариалното действие, изразяващо се в заверка на подписа на К.Д.С. на пълномощно рег. № 11711/08.11.2016 г. за удостоверен подпис и № 11712, т. 3, № 168/08.11.2016 г. за удостоверено съдържание на нотариус ...., рег. № **, с район на действие ШРС, на основание чл.576, вр. чл.589, ал.2 от ГПК, поради нарушаване на изискването за лично явяване пред нотариуса на участващото в нотариалното производство лице, както и на основание чл.576 от ГПК, поради нарушение на чл.583 – неспазване на изискването лицето, което е глухо да прочете гласно документа и да обяви, че е съгласно с неговото съдържание, а, в условията на евентуалност – и поради нарушение изискването на  чл.189, ал.2 от ГПК и неподписването на документа от двама свидетели. 

                   ... В условията на евентуалност, да унищожи посочената в т. І упълномощителна сделка, както и сключения по силата на нея договор, обективиран в н.а. № 134, ***№ ../2016 г., дв.вх. рег. № ***г., на основание чл.31 от ЗЗД, поради това, че към момента на полагане на подписа си упълномощителката не е можела да разбира и ръководи действията си.

                   ..І. Да прогласи нищожността на сключения с н.а. № 134, ***№ ../2016 г., дв.вх. рег. № ***г. договор поради липса на основание, а в частта му касаеща прехвърляне на имота срещу минали грижи и издръжка и поради липса на предмет, и в условията на евентуалност – нищожност на целия договор, поради противоречие с добрите нрави, поради неравностойност на престациите.

                   ІV. В условията на евентуалност, да прогласи относителна недействителност на описания договор до размера на наследствения дял на ищците от имуществото на наследодателката К.Д.С., в размер общо на 1/2 ид.ч. от жилищната сграда / по 1/4 ид.ч. за всеки от ищците / и на 1/4 ид.ч. от поземления имот / по 1/8 ид.ч. за всеки от ищците /, поради сключването му от пълномощника на прехвърлителката без надлежно учредена представителна власт.

                   V. В евентуалност, да развали сключения с н.а. № 134, ***№ ../2016 г., дв.вх. рег. № ***г. договор до размера на притежаваната от ищците квота от общо 1/2 ид.ч. от жилищната сграда / по 1/4 ид.ч. за всеки от ищците / и 1/4 ид.ч. от поземления имот / по 1/8 ид.ч. за всеки от ищците /, като им присъди и извършените по делото разноски.

                   В срока по чл.131 от ГПК ответниците Й.С.Й. и Д.К.Й. депозират отговор на исковата молба, в който вземат становище, че е недопустимо всички предявени искове да бъдат разгледани в едно производство, тъй като това значително би затруднило съдебния процес. Ето защо, считат, че производството следва да бъде разделено, като в едно производство се разгледат претендираните основания за унищожаемост на сделката, в друго – тези за нищожност, в трето – тези за  относителна недействителност и в четвърто – искането за разваляне на договора. По същество, възразяват, че исковата молба е изцяло неоснователна, тъй като от 2012 г. до датата на смъртта й грижите за К.С. са били полагани основно от ответника, но и с помощта на съпругата и сина му, както и на наети от него жени. Майката на ищците отсъствала почти три месеца, тъй като била на лечение в Дневния стационар на психодиспансер в Ш.. След като се почувствала по-добре, тя се свързала с тях и им казала, че работи и няма време да се занимава с възрастната жена. Наследодателката си счупила ябълката на десния крак през 2012 г., а не през 2014 г., както твърдят ищците. През 2014 г. бащата на ищците казал на майка си, че е болен от рак. Последвали операция, химиотерапии и лъчетерапии, през което време той не можел да се грижи за наследодателката и грижите за нея били поети изцяло от ответника. През това време той бил пенсионер и не работел, защото майка му се нуждаела от непрекъснати грижи, които упражнявал в пълен обем. Грижите се изразявали в ежедневно носене на домашна храна, приготвена от него и съпругата му, миене на чинии, почистване на дома, даване на лекарства сутрин и вечер, мерене на  кръвно налягане, цепене на дърва, палене на бойлер, осигуряване на отопление за къщата, почистване на печките, грижи за поддръжка на двора, водене до санитарния възел и връщане, изхвърляне на нощното й гърне всяка сутрин, извеждане на възрастната жена на двора, ангажиране на жени за смяна на памперси, ангажиране на друга жена за поддържане на личната й хигиена – къпане и миене, изпиране на дрехи и бельо, водене на наследодателката до личния лекар и до болницата при  необходимост, закупуване на лекарства и вещи за бита и др.. Ответниците оспорват и твърдението на ищците, че К.е била неадекватна и не е можела да разпознава близките си, като заявяват, че тя е четяла надписите по телевизията без очила, чувала всичко и е разбирала за какво става дума. Следяла редовно метеорологичната обстановка, коментирала политическите събития в страната. На последните избори гласувала, като по нейно поръчение ответникът я записал за подвижна избирателна секция, след което членовете на секционната комисия я посетили в дома й и тя упражнила пред тях правото си на глас. Майка му комуникирала и непрекъснато с жените, които я гледали, с фризьорките, които й водел, с роднините си в Г.,Ш.,Г.О., И К. на които редовно се обаждала по телефон. През м. септември 2016 г., когато майка му се влошила, ответникът извикал Спешна помощ. През м. октомври 2016 г., след насочването й за болнично лечение, заедно с още трима съседи успели да я занесат до линейката, за да я транспортират до болницата. Ответникът поел и всички разходи по погребението на майка си, според волята й, както и разходите за помени за 40 дни и 3 месеца. Приживе наследодателката получавала пенсия, но тя не била достатъчна да покрие големите й нужди – закупуване на скъпи лекарства, заплащане на външни хора, които да се грижат за нея, поддръжка на дома, средства за отопление и др., поради което ответникът добавял и свои средства. През по-голямата част от времето, рентата от земите й била получавана от бащата на ищците. В съответствие с изложеното, ответниците оспорват наведените от ищците твърдения за нищожност на процесния договор поради липса на основание и предмет, за противоречие на същия с добрите нрави, за сключването му без учредена представителна власт и при нарушение изискванията на чл.589, чл.578 и чл.576 от ГПК, както и твърдението за унищожаемост на сделката на основание чл.31 от ЗЗД. Също така оспорват наличието на основания за разваляне на договора, с оглед на което молят съдът да отхвърли предявените искове и им присъди извършените по делото разноски.

                   След като взе предвид изложеното, съдът намери, че са предявени искове с правно основание, както следва: иск с правно основание чл.576, вр. чл.589, ал.2 от ГПК, евентуално съединен с иск с правно основание чл.576, вр. чл.583 от ГПК, евентуално съединени с иск с правно основание чл.576, вр. чл.579, ал.2 от ГПК, евентуално съединени с два иска с правно основание чл.31 от ЗЗД, съединени с иск по чл.26, ал.1, пр. .. от ЗЗД и  иск по чл.26, ал.2, пр. І от ЗЗД, евентуално съединени с иск по чл.26, ал.1, пр. .. от ЗЗД, евентуално съединени с иск по чл.42, ал.2 от ЗЗД, евентуално съединени с иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД.

                   С протоколно определение от 25.05.2017 г. в полза на ищците е открито производство по чл.193, ал.1 от ГПК, имащо за предмет предявени инцидентни установителни искове за оспорване съдържанието на нотариално удостоверяване, извършено във връзка с пълномощно с нотариална заверка на подписа на К.Д.С., рег. № 11711/08.11.2016 г. за удостоверен подпис и рег. № 11712, т.3, № 68/08.11.2016 г. за удостоверено съдържание на нотариус рег. № **, с район на действие ШРС, относно удостовереното от нотариуса, че К.Д.С. се е явила лично в кантората му, както и за оспорване автентичността на положения от К.Д.С. отпечатък от палец върху същото пълномощно.                                         

                   Исковете са предявени с искова молба, отговаряща на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК, от и срещу надлежно легитимирани лица, допустими, подсъдни на ШОС като първа инстанция и подлежащи на разглеждане в едно производство.

                   По същество, от приложените писмени доказателства, се установява, че ответникът Й.С.Й. е син, а ищците К.Д.С. и Р.Д.М. – внуци на К.Д.С., ЕГН **********, б.ж. на гр. Ш., починала на 06.12.2016 г., като последните двама са деца на Д....., ЕГН **********, б.ж. на гр. Ш., починал на 27.03.2016 г., който е неин син. Предвид горното и липсата на сведения наследодателката да има други наследници, съдът приема, че първият  ответник и ищците са единствени нейни наследници по закон, първият от които – на основание чл.5, ал.1, а другите двама – по заместване, на основание чл.10, ал.1 от ЗН. 

                   Между страните не се спори, че втората ответница Д.К.Й. е съпруга на ответника Й.С.Й..

                   По делото е приложен н.а. № 192, т. .., рег. № .., д. № ..от 09.11.2016 г. по книгите на нотариус рег. № .., с район на действие ШРС, по силата на който посочената наследодателка К.Д.С. прехвърля на сина си Й.С.Й. собствения си недвижим имот – еднофамилна жилищна сграда, с площ от 60 кв.м., с идентификатор 83510.662.112.5 по КК на гр. Ш., ведно с 1/2 ид.ч. от урегулирания поземлен имот, в който е построена, с идентификатор 83510.662.112,  с площ от 554 кв.м., находящ се в урбанизираната територия на гр. Ш., местност „ ...„, който по документ за собственост е представлявал парцел V..І-452А, кв.2К. по плана на гр. К., при граници: имоти с номера 83510.662.225, 83510.662.82, 83510.662.108, 83510.662.111, 83510.662.114, 83510.662.113, срещу грижите, които ответникът е полагал за нея до момента на изповядване на сделката и издръжката, която й е предоставял, както и грижите, които за в бъдеще ще полага за нея, изразяващи се в пране, почистване, готвене издръжка, осигуряване на лекарства и грижи при болест и немощ, както и погребение според обичая. Сделката е осъществена през време на брака на двамата ответници, поради което и при липсата на данни за уреждане имуществените отношения помежду им с договор, съдът приема, че придобитият недвижим е семейна имуществена общност по смисъла на чл.К. от СК, което обосновава и надлежната пасивна легитимация на ответницата по предявения иск.  

                   Видно от нотариалния акт, при осъществяване на сделката, прехвърлителката е била представлявана от пълномощник, в лицето на адв. Д.К.Р., по силата на пълномощно № рег. 11711/08.11.2016 г. за удостоверен подпис и рег. № 11712, т.3, № 68/08.11.2016 г. за удостоверено съдържание на нотариус рег. № **, с район на действие ШРС. Надлежно заверено копие от посоченото пълномощно е приложено на л.128 - 129 от делото. Съгласно посоченото в него К.С. е упълномощила адв. Р. да прехвърли на ответника срещу задължение за издръжка и гледане описания по-горе недвижим имот, заедно с правото на ползване източната част на парцела, при посочените в акта условия, както и да се подписва от нейно име декларации по чл.264, ал.2 от ДОПК и чл.25 от ЗННД.. Пълномощното е подписано от упълномощителката посредством отпечатък от палеца на дясната ръка, като нотариусът е отразил изрично, че отпечатъкът е положен на основание чл.589, ал.2, вр. чл. 579, ал.2, вр. чл.189 от ГПК, „ поради болестно състояние и старост „. В извършените от нотариуса удостоверявания върху документа не е посочено, че при подписване на пълномощното упълномощителката се е явила лично в кантората му, а от показанията на същия се установява, че пълномощното е било подписано от прехвърлителката в дома й, където я е посетил. Що се отнася до това дали отпечатъкът от палец е на  посоченото като автор на документа лице, че е така се удостоверява от показанията на нотариус ...., които няма основание да се счита за заинтересован от изхода на правния спор, без да се опровергава от останалите доказателства по делото. Ето защо, съдът приема, че оспорването на документа по реда на чл.193, ал.1 от ГПК е недоказано, което налага отхвърляне на предявените инцидентни установителни искове.

                   По иска на ищците за нищожност на нотариалното действие, изразяващо се в заверка на подписа на К.С. върху процесното пълномощно, на основание чл.576, вр. чл.589, ал.2 от ГПК, поради нарушаване на изискването за лично явяване пред нотариуса на участващото в нотариалното производство лице, съдът счита, че е изцяло неоснователен и следва да се отхвърли, тъй като, видно от показанията на нотариус ...., пълномощното е подписано от упълномощителката пред него в дома й в гр. Ш., след като преди това й е било прочетено и е получен утвърдителен отговор от нейна страна, че е запозната и разбира съдържанието му. Установеното от свидетеля налага извод, че нотариалното удостоверяване е извършено вън от канцеларията му, каквато възможност законът допуска изрично с нормата на чл.573, ал.3 от ГПК за всички видове нотариални действия, освен за подлежащите на вписване нотариални актове / чл.573, ал.1 от ГПК /,  при положение, че уважителни причини пречат за явяването на участващите в удостоверяването лица в нотариалната канцелария или налагат незабавно извършване на нотариалното действие. Във връзка с посоченото условие за валидност на нотариалното удостоверяване, самите ищци заявяват, че към момента на изповядване на заверката на пълномощното наследодателката е била в абсолютно безпомощно състояние, което само по себе си обосновава наличие на уважителна причина по смисъла на чл.573, ал.3 от ГПК за извършване на нотариалното удостоверяване извън канцеларията на нотариуса. Извън посоченото, всички разпитани по делото свидетели установяват с категоричност, че месеци преди да почине прехвърлителката е била трудно подвижна и не е излизала от дома си, което обстоятелство безспорно е обективна и уважителна причина за неявяването й пред нотариуса. Що се отнася до възражението, че нотариусът не бил отразил върху пълномощното, че заверката се извършва извън канцеларията му, намира, че следва да се отхвърли като изцяло несъстоятелно, предвид факта, че нотариусът няма подобно задължение по закон. Същият извод важи и касателно възражението, че в пълномощното било посочено, че се удостоверява подпис, а не отпечатък от палец, тъй като върху същото е поставена изрична отметка, че подписването на документа е осъществено чрез полагане на отпечатък от палец, което законът приравнява на изписването на подпис от лицето. Ето защо, съдът приема твърдението на ищците, че при нотариалното удостоверяване е допуснато нарушение по чл.576, вр. чл.589, ал.2 от ГПК, водещо до неговата нищожност за неоснователно.

                   Що се отнася до соченото основание за нищожност на нотариалното удостоверяване, поради нарушение на чл.583 от ГПК – неспазване на изискването лицето, което е глухо да прочете гласно документа и да обяви, че е съгласно с неговото съдържание, по делото не са представени документи, удостоверяващи, че упълномощителката е диагностицирана като лице с нарушен слух. Нотариус .... свидетелства, че при заверката му й е прочел пълномощното на глас с нормален тон и тя е завила, че разбира съдържанието му и е съгласна с написаното в него. Свидетелите П. Г., С.Ю., Е.С., В.Н.и Г.К.заявяват, че К.С. е чувала, но не добре, което е налагало да й се говори високо или от много близко разстояние, като П. Г.и Е.С. твърдят, че им се е оплаквала от шум в ушите. Свидетелката Ф.Д.предполага, че наследодателката не е имала проблеми със слуха, тъй като е гледала телевизия, а свидетелката Д.А.твърди, че е чувала добре. Като съобрази, че по-голяма част от свидетелите заявяват, че К.С. е имала затруднения със слуха, както и, че през последните години преди да почине свидетелката Д.А.не е имала постоянни контакти с нея, тъй като е обитавала Дом за стари хора в гр. В./ писмо на л.475 от делото /, съдът приема за доказано, че към датата на извършване на нотариалното удостоверяване на подписа й върху процесното пълномощно прехвърлителката, макар да не е била напълно глуха е била със силно намален слух. Предвид изложеното, показанията на свидетеля ...., че К.С. не е прочела на глас пълномощното, което очевидно не е написано собственоръчно от нея, а то й е било прочетено от нотариуса, както и постановеното с решение № 138/24.07.2013 г. по гр.д. № 684/2012 г., І г.о. на ВКС / задължително за съда /, съгласно което за приложението на чл.497, ал.1 от ГПК / отм. /, идентичен с чл.583 от ГПК, е достатъчно да се касае за загуба на слуха, при която с лицето не може да бъде осъществен нормален словесен контакт, за който да не се изискват някакви специални условия – да се говори от близко разстояние, ясно, отчетливо, високо, лицето да може да вижда говорещия, за да следи движението на устните му, като не е достатъчно лицето да може да чува и да разбира отделни думи, заключава, че при нотариалното удостоверяване на подписа и съдържанието на пълномощното е била нарушена разпоредбата на чл.583 от ГПК, което по силата чл.576 от ГПК е основание за прогласяване на неговата нищожност. По изложените съображения, намира, че искът за нищожност на нотариалното действие, изразяващо се в заверка на подписа на К.Д.С. на пълномощно рег. № 11711/08.11.2016 г. за удостоверен подпис и рег. № 11712, т. 3, № 168/08.11.2016 г. за удостоверено съдържание на нотариус ...., рег. № **, с район на действие ШРС, поради нарушение на чл.583 от ГПК – неспазване на изискването лицето, което е глухо да прочете гласно документа и да обяви, че е съгласно с неговото съдържание е основателен и следва да се уважи.

                   С уважаването на посочения по-горе иск отпада задължението на съда да се произнесе по евентуално предявените искове за прогласяване нищожност на нотариалното удостоверяване, поради нарушаване изискването на  чл.189, ал.2 от ГПК, както и за унищожаване на упълномощителна сделка и на сключения по силата на нея договор, обективиран в н.а. № 134, ***№ ../2016 г., дв.вх. рег. № ***г., на основание чл.31 от ЗЗД, поради това, че към момента на полагане на подписа си упълномощителката не е можела да разбира и ръководи действията си.

                   Досежно иска за прогласяване нищожност на сключения с н.а. № 134, ***№ ../2016 г., дв.вх. рег. № ***г. договор в частта му относно полагане на грижи и даване на издръжка за бъдеще време, поради липса на основание, тъй като при сключване на договора приобретателят е знаел за близката смърт на прехвърлителката, която е настъпила съвсем скоро след сделката, според задължителната практика на ВКС, обективирана в решение № 420/11.01.2012 г. по гр.д. № 99/2011 г., ..І г.о., решение № 569/08.03.2011 г. по гр.д. № 76/2009 г., ІV г.о. и решение № 384/10.05.2010 г. по гр.д. № 1190/2009 г., ..І г.о., за да се вмени в знание на приобретателя, че смъртта на прехвърлителя е предстояща в най-скоро време, следва  прехвърлителят да има заболяване, предполагащо настъпване на смъртта му твърде скоро след датата на договора, както и да се установи, че към момента на сключването му прехвърлителят е имал знание или е могъл да узнае за скорошното настъпване леталния край на прехвърлителя. Такива заболявания са както онкологичните, така и мозъчносъдовите – инсулти, сърдечносъдовите – инфаркти, напреднал стадий на сърдечна или дихателна недостатъчност и то в т.нар. терминален стадии / предшестващ смъртта в период от няколко дни /, характеризиращ се с пълна физическа изнемощялост, невъзможност дори за елементарни движения, често или постоянно изпадане в безсъзнание и др., като изискваният времеви период от сделката до настъпване на смъртта е съвсем кратък – дни, по-малко от месец. Допускането, че прехвърлителят може скоро да умре не е равнозначно на знание за близка и неизбежна смърт и не лишава уговорените насрещни престации от еквивалентност. Ако прехвърлителят е в напреднала възраст и с недобро здравословно състояние, без видими признаци за такова с неизбежен фатален край или за неизлечима болест, именно съзнаваната необходимост от постоянни грижи занапред, предвид конкретен риск от влошаване, е основанието за сключване на договор за прехвърляне на свое имущество срещу задължение за издръжка и гледане на приобретателя. Обратното би означавало по формални признаци като възраст или здравословно състояние да се отрече възможността на прехвърлителя да предложи свое имущество, за да си осигури необходимите му именно в критичен за него момент лични грижи, което е неприемливо от гледна точка на гражданското право. В конкретния случай се установява, че прехвърлителката е била на 85 години и е починала месец без два дни след сключване на сделката. От заключението на вещото лице по допуснатата СМЕ, изготвено въз основа на приложената по делото медицинска документация, се изяснява, че същата е страдала от хипертонична болест, исхемична болест на сърцето – стенокардия, без преживян миокарден инфаркт и от захарен диабет с неврологични усложнения – диабетна полиневропатия, които обаче не са довели до животозастрашаващи състояния като хронична сърдечна, дихателна или бъбречна недостатъчност. Вещото лице дава заключение, че посочените заболявания са хронични и никое от тях не би могло да обоснове очакване за настъпване скорошна смърт на лицето, като в съдебно заседание пояснява, че причината за смъртта е съвкупност от много фактори. От приложената на л.244 епикриза се доказва, че в периода 13.10. – 20.10.2016 г. К.С. е била лекувана в болнично заведение от бактериална пневмония, с неуточнен произход. Според показанията на свидетелите П. Г., С. Ю., които са се грижели за К.С. до смъртта й, както и показанията на свидетелките Е. С. – нейна снаха и майка на ищците и свид. Г. К.– приятелка, с която е контактувала седмица преди да почине, след изписването й от болницата на 20.10.2016 г., прехвърлителката основно лежала в леглото, не  можела да става и да се обслужва без чужда помощ,  почти не се хранела, имало случаи в който отказвала да контактува и изглеждала силно отпаднала. Свид. П. Г., С. Ю. и Е. С. заявяват също, че след връщането й от болницата К.С. почти през цялото време е спяла и имало моменти, в които била дезориентирана или изпадала в неадекватно състояние. Същевременно, от показанията на св. С. С., В. Н.,  Д. А.и Г. К.се установява, че в периода 06.11 – 13.11.2016 г. К.С. е била в напълно адекватно състояние, гласувала е на президентските избори чрез подвижна урна и е  контактувала нормално с околните. На база на съвкупната преценка на обсъдените доказателства, съдът приема за доказано, че при подписване на пълномощното, послужило при изповядване на договора за прехвърляне на имота й на ответника, прехвърлителката е била в напреднала възраст и със сериозно влошено здравословно състояние, но не и, че е имало видими признаци или причини, въз основа на които да се предположи настъпването на скорошната й смърт. В съответствие с изложеното и, че законът създава презумпция за сключване на всяка сделка с основание, като оборването й е в тежест на лицето, което твърди, че такова липсва, намира, че предявеният иск за частична нищожност на договора е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли. 

                   Съдът намира за изцяло неоснователен и искът за  прогласяване нищожност на сключения с н.а. № 134, ***№ ../2016 г., дв.вх. рег. № ***г. договор в частта му, касаеща прехвърляне на имота срещу минали грижи и издръжка  поради липса на предмет, тъй като, съобразно трайно установената и безспорна съдебна практика страните по алеаторния договор имат право да уговарят прехвърляне на вещта срещу положени от приобретателя минали грижи и издръжка за минало време, което налага извод, че те могат да бъдат предмет на облигационното правоотношение като насрещна престация, а що се отнася до това дали са били престирани реално или не е въпрос, засягащ  изпълнението на договора, а не неговата действителност.

                   По отношение на евентуално предявения иск за прогласяване нищожност на договора, поради противоречие с добрите нрави поради неравностойност на престациите, намира, че е неоснователен, по причина, че изискването за равностойност на престациите е неприложимо при алеаторните договори, какъвто е процесният, тъй като при тях насрещната престация е винаги неопределена по обем и във времево отношение при сключване на сделката. Задължението за издръжка и гледане има за предмет една продължителна престация, която следва да се изпълнява до смъртта на прехвърлителя. Оттук следва, че продължителността й е свързана със събитие, за което не е известно кога ще настъпи, което определя договора като алеаторен. Естеството на договора и по-конкретно неговият алеаторен характер предполагат неустановеност на насрещната престация на преобретателя във времето, тъй като никоя от страните не може и не би следвало да може да предвиди кога ще настъпи смъртта на прехвърлителя, с който факт се прекратява задължението  за издръжка  и гледане, освен ако то не е уговорено и в полза на трето, преживяло лице. Ето защо, равностойността на престациите не е елемент от фактическия състав и обективно не е възможно да бъде реализирана при алеаторния договор, съответно липсата на такава не би могла да доведе до накърняване на установените в обществото морални и нравствени норми, свързани  с възникналите въз основа на него гражданско правни отношения.   

                   Досежно иска за прогласяване относителна недействителност на процесния договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане до размера на наследствения дял на ищците от имуществото на наследодателката К.Д.С., в размер общо на 1/2 ид.ч. от жилищната сграда / по 1/4 ид.ч. за всеки от ищците / и на 1/4 ид.ч. от поземления имот / по 1/8 ид.ч. за всеки от ищците /, поради сключването му от пълномощника на прехвърлителката без надлежно учредена представителна власт, счита, че следва да бъде уважен изцяло, предвид нищожността на нотариалното удостоверяване на упълномощителната сделка и на самата нея, на  основание чл.26, ал.2, педл. ..І, вр. чл.37 от ЗЗД, което предпоставя липса на надлежна представителна власт на пълномощника на прехвърлителката при изповядване на договора, както и с оглед безспорната установеност на обстоятелството, че, в качеството им на наследници на праводателката, ищците имат право на наследствен дял, равняващ се на по 1/4 ид.ч. за дворното място и на по 1/2 ид.ч. от едноетажната жилищна сграда, описани в нотариалния акт, на основание чл.5, ал.1, вр. чл.10, ал.1 от ЗН, което съобразно постановките залегнали в ТР № 5/12.12.2016 г. по тълк.д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС е достатъчно да обоснове правото им на иск по чл.42, ал.2 от ЗЗД и основателност на претенцията им за прогласяване относителна недействителност на въпросната сделка до размера на дяловете от имота, по отношение на които имат качеството на универсални правоприемници на прехвърлителката, представлявана при сключване на сделката от лице без представителна власт.     

                   Предвид уважаването на горния иск, съдът не дължи произнасяне по предявения при условията на евентуалност конститутивен иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД, за разваляне на договора.

                   С оглед естеството и изхода на правния спор, счита, че направените по делото разноски, следва да бъдат присъдени в тежест на страните така, както са били извършени от всяка от тях.

                   Водим от горното, съдът

 

                                    Р         Е         Ш         И :

 

                   ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от К.Д.С., ЕГН **********,*** – ...и Р.Д.М., ЕГН **********,***, искове по чл.193, ал.1 от ГПК, за оспорване  съдържанието на нотариално удостоверяване, извършено във връзка с пълномощно с нотариална заверка на подписа на К.Д.С., рег. № 11711/08.11.2016 г. за удостоверен подпис и рег. № 11712, т.3, № 68/08.11.2016 г. за удостоверено съдържание на нотариус рег. № **, с район на действие ШРС, относно удостовереното от нотариуса, че К.Д.С. се е явила лично в кантората му, както и за оспорване автентичността на положения от К.Д.С. отпечатък на палец върху същото пълномощно.                                          

                   ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от К.Д.С., ЕГН **********,*** – ...и Р.Д.М., ЕГН **********,***, срещу Й.С.Й., ЕГН ********** и Д.К.Й., ЕГН **********,***, иск за прогласяване нищожност на нотариално удостоверяване върху пълномощно от К.Д.С., ЕГН **********, с нотариална заверка рег. № 11711/08.11.2016 г. за удостоверен подпис и рег. № 11712, т.3, № 68/08.11.2016 г. за удостоверено съдържание на нотариус рег. № **, с район на действие ШРС, на основание чл.576, вр. чл.589, ал.2 от  ГПК.

                   ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТ на нотариално удостоверяване върху пълномощно от К.Д.С., ЕГН **********, с нотариална заверка рег. № 11711/08.11.2016 г. за удостоверен подпис и рег. № 11712, т.3, № 68/08.11.2016 г. за удостоверено съдържание на нотариус рег. № **, с район на действие ШРС, на основание чл.576, вр. чл.583 от ГПК.

                   ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Д.С., ЕГН **********,*** – ...и Р.Д.М., ЕГН **********,***, срещу Й.С.Й., ЕГН ********** и Д.К.Й., ЕГН **********,***, иск за прогласяване нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и  гледане по н.а. № 134, ***№ ../2016 г., дв.вх. рег. № ***г. на СВ при ШРС, в частта му относно полагане на грижи и даване на издръжка за бъдеще време, поради липса на основание, като неоснователен.

                   ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Д.С., ЕГН **********,*** – ...и Р.Д.М., ЕГН **********,***, срещу Й.С.Й., ЕГН ********** и Д.К.Й., ЕГН **********,***, иск за прогласяване нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и  гледане по н.а. № 134, ***№ ../2016 г., дв.вх. рег. № ***г. на СВ при ШРС, в частта му относно положени грижи и дадена издръжка за минало време, поради липса на предмет, като неоснователен.

                   ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Д.С., ЕГН **********,*** – ...и Р.Д.М., ЕГН **********,***, срещу Й.С.Й., ЕГН ********** и Д.К.Й., ЕГН **********,***, иск за прогласяване нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и  гледане по н.а. № 134, ***№ ../2016 г., дв.вх. рег. № ***г. на СВ при ШРС, поради накърняване на добрите нрави, като неоснователен.

                   ПРОГЛАСЯВА частична НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ, на основание чл.42, ал.2 от ЗЗД, на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и  гледане по н.а. № 134, ***№ ../2016 г., дв.вх. рег. № ***г. на СВ при ШРС, по силата на който К.Д.С. прехвърля на сина си Й.С.Й. собствения си недвижим имот – еднофамилна жилищна сграда, с площ от 60 кв.м., с идентификатор 83510.662.112.5 по КК на гр. Ш., ведно с 1/2 ид.ч. от урегулирания поземлен имот, в който е построена, с идентификатор 83510.662.112,  с площ от 554 кв.м., находящ се в урбанизираната територия на гр. Ш., местност „ ...„, който по документ за собственост е представлявал парцел V..І-452А, кв.2К. по плана на гр. К., при граници: имоти с номера 83510.662.225, 83510.662.82, 83510.662.108, 83510.662.111, 83510.662.114, 83510.662.113, срещу грижите, които е полагал за нея до момента на изповядване на сделката и издръжката, която й е предоставял, както и грижите, които за в бъдеще ще полага за нея, изразяващи се в пране, почистване, готвене издръжка, осигуряване на лекарства и грижи при болест и немощ, както и погребение според обичая, ДО РАЗМЕРА на наследствените на К.Д.С., ЕГН ********** и Р.Д.М., ЕГН ********** идеални  части, а именно - по 1/4 ид.ч. за всеки от дворното място и по 1/2 ид.ч. за всеки от едноетажната жилищна сграда, описани в нотариалния акт.  

                   ВЪЗЛАГА направените по делото разноски в тежест на страните така, както са били извършени от всяка от тях.

                   Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Врана в двуседмичен срок от връчването му на страните.  

 

 

 

 

                                                              ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: