Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../11.06.2021г., гр.София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV-Г
въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми октомври през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.с. ИРИНА СТОЕВА
при участието на секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генжова в.гр.дело № 3198 по описа за 2019 година, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение
№48415/12.10.2018г., постановено по гр.д. №2178/2018г. по описа на СРС, 164
състав, е отхвърлен предявеният от „У.“ АД срещу „К.“ ЕООД осъдителен иск с
правна квалификация чл.266, ал.1, пр.1 от ЗЗД за сумата от 4320 лева, като
неоснователен и недоказан. С решението е осъдено на основание чл.59 от ЗЗД „К.“
ЕООД да заплати на „У.“ АД сумата от 2500 лева, представляваща сумата, с която
ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца за извършената от
последния услуга по изправяне, изваждане от пътното платно и репатриране до
безопасно място на товарна композиция, собственост на ответното дружество след
претърпян пътен инцидент на 25.09.2017г. в местността „Трите вятъра“ край гр. К.,
като е отхвърлен искът за разликата до пълния предявен размер от 4320 лева с
ДДС като недоказан. Осъдено е на основание чл.78, ал.1 от ГПК и след съдебна
компенсация „К.“ ЕООД да заплати на „У.“ АД сторените поделото разноски в
размер на 323,38 лева.
Постъпила е
въззивна жалба от ответника в производството „К.“ ЕООД, чрез пълномощника адв. И.Д.,
срещу първоинстанционното решение в частта, с която предявеният срещу него иск
е уважен. Жалбоподателят излага оплаквания, че решението в обжалваната част е
недопустимо, неправилно и необосновано, като е направено искане същото да бъде
обезсилено, или при условията на евентуалност – отменено, и да бъде постановено
друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Поддържа, че неправилно
първоинстанционният съд е допуснал до разглеждане предявеният в условията на
евентуалност осъдителен иск по чл.59 от ЗЗД, като излага съображения, че същият
е недопустим, ако за ищеца съществува друг иск за защита на правата му, а в
случая ищецът сам е преценил, че може да защити правата си с иск по чл.266,
ал.1 от ЗЗД. Излага също така съображения, че дружеството не се е възползвало
от осъществена услуга, тъй като ищецът по делото бил извикан от органите на РУП
– К. във връзка с възникнало ПТП със собствена на ответника товарна композиция.
Поради това ставало въпрос за изпълнение на разпореждане на полицейски орган за
освобождаване на платното за движение. Издадената данъчна фактура с посочена
сума за плащане от 4320 лева с ДДС не била получена и осчетоводена от ответното
дружество, нито по нея бил ползван данъчен кредит. На следващо място поддържа,
че неправилно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл.162 от ГПК,
като счита, че следвало да бъде назначена повторна съдебно-икономическа
експертиза, а определената от съда стойност на услугата била завишена. С оглед
изложеното моли решенето да бъде обезсилено в частта, с която е уважен иск по
чл.59, ал.1 от ЗЗД, или при условията на евентуалност решението да бъде
отменено в обжалваната част и предявеният иск да бъде отхвърлен, или евентуално
да бъде намалено присъденото обезщетение. Претендира разноски.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна „У.“ АД,
представлявано по пълномощие от адв. Н.К., с който жалбата се оспорва изцяло и
е направено искане същата да бъде оставена без уважение.
Постъпила е и
насрещна въззивна жалба от ищеца в производството „У.“ АД, чрез пълномощника
адв. Н.К., срещу първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен
предявеният иск с правна квалификация чл.266, ал.1 от ЗЗД за сумата от 4320
лева с ДДС, както и срещу решението в частта, с която е отхвърлен предявеният
иск с правна квалификация чл.59 от ЗЗД за разликата над сумата от 2500 лева до
4320 лева с ДДС. Жалбоподателят поддържа, че е извършил услуга по изваждане и
репатриране на катастрофирала товарна композиция, собственост на ответното
дружество, като било установено от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, че стойността на извършената услуга по издадената фактура
съответства на средните пазарни цени. Поддържа, че представител на ответника е
бил на мястото на инцидента, бил е уведомен какви действия следва да се
извършат и с какви машини, като бил запознат и с единичните цени на услугата и
дал съгласие за нейното извършване. Поради това счита, че е постигната уговорка
между страните за извършване на услугата, както и за нейната цена. След отказа
за заплащане на фактурата, същата била изпратена на адреса на управление на
ответното дружество и описаните в нея услуги не били оспорени незабавно. Поради
това счита, че е налице неизпълнение от страна на ответното дружество за
заплащане на възнаграждение по договор за услуга. Размерът на претенцията също
бил доказан с приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза.
С оглед изложеното моли решението да бъде отменено в частта, с която е
отхвърлен предявеният иск по чл.266, ал.1 от ГПК и същият да бъде уважен
изцяло. При условията на евентуалност моли обжалваното решение да бъде отменено
в частта, с която е отхвърлен евентуалният иск чл.59 от ЗЗД за разликата над
сумата от 2500 лева до пълния предявен размер от 4320 лева с ДДС. Претендира
разноски.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна „К.“ ЕООД,
чрез пълномощника адв. И.Д., с който жалбата се оспорва изцяло, като се излагат
доводи за нейната неоснователност и е направено искане същата да бъде
отхвърлена.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивните жалби
са подадени в срок, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни.
Съгласно
разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановеното
решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав
споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС.
Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от
районния съд в атакувания съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Във връзка доводите в жалбата
за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правна квалификация чл.266, ал.1 от ЗЗД за присъждане на сумата от 4320 лева, представляваща възнаграждение с ДДС
за предоставена услуга по фактура №**********/25.09.2017г., а именно –
изваждане и репатриране на катастрофирала товарна композиция – товарен
автомобил с рег. №******ВЦ – влекач, и ******– самосвално полуремарке,
собственост на ответника, от м. „Трите вятъра“, общ. К., до гр. К., ведно със
законната лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, и при условията на евентуалност иск с правна
квалификация чл.59 от ЗЗД за присъждане на същата сума, с която дружеството се
е обогатило неоснователно чрез спестяване на разходи за извършване на
посочената услуга.
По жалбата на ищеца в производството „У.“ АД относно иска по чл.266, ал.1
от ЗЗД:
Въззивната инстанция намира, че правилно първоинстанционният съд е приел,
че не е налице твърдяното от ищеца правоотношение между страните по договор за
изработка. Установява се от събраните по делото доказателства и не е спорно между
страните, че на 25.09.2017г. в местността „Трите вятъра“ гр. К. е настъпило ПТП
с участието на собствена на ответника товарна композиция, спрямо която са били
извършени описаните в исковата молба услуги. Не е спорно също така, че ищецът е
бил извикан на мястото на ПТП да извърши работата по повдигане и изправяне на
композицията от служители на РУ – К. в изпълнение на правомощията им по чл.210
от ППЗДвП. Липсват по делото доказателства за извършено възлагане от страна на
ответното дружество по отношение на ищеца за извършване на услугата, както и за
уговорена конкретна цена на същата. Не могат да се възприемат доводите на
въззивника - ищец, че било налице възлагане от служител на дружеството, намиращ
се на мястото на ПТП, тъй като е установено по делото, че не се касае за
управителя на ответното дружество или за упълномощено от него лице, а за
служител без представителна власт, като в случая не е налице и потвърждаване на
извършените действия по смисъла на чл.301 от ТЗ, доколкото е налице изрично противопоставяне
от страна на управителя на дружеството по отношение на претендираната цена за
услугата. Поради изложеното въззивната инстанция приема, че не е установено по
делото наличие на договорно правоотношение между страните по договор за
изработка и предявеният иск с правна квалификация чл.266, ал.1 от ЗЗД правилно
е бил отхвърлен от първоинстанционния съд.
По жалбите на страните по отношение на иска по чл.59 от ЗЗД:
Съставът на чл.59, ал.1 от ЗЗД включва обедняване на едно
лице, обогатяване на друго, наличие на връзка между обогатяването и
обедняването и липса на валидно основание за това имуществено разместване в
отношенията между субектите. Тежестта за доказване на посочените факти е за
ищеца.
Съобразно разпоредбата на чл.210 от ППЗДвП когато
пътно превозно средство, изоставено или повредено вследствие на
пътнотранспортно произшествие, създава опасност или пречи на движението,
полицейските органи дават нареждане за неговото преместване за сметка на
собственика му и го уведомяват за новото му местонахождение. В случая е установено по делото, че в изпълнение на правомощията си по
горецитираната разпоредба служители на РУ – К. са възложили на ищцовото
дружество извършване на действия по изправяне, изваждане и репатриране на
катастрофиралата товарна композиция, собственост на ответника. Неоснователни са
доводите на въззивника – ответник, че претенцията неправилно е насочена срещу
дружеството, а не срещу държавата по реда на ЗОДОВ, тъй като съгласно изричната
разпоредба на чл.210 от ППЗДвП преместването на катастрофиралото ППС е за
сметка на неговия собственик. С оглед установеното по делото обстоятелство, че
ищцовото дружество е извършило дейностите по изправяне, изваждане и репатриране
на катастрофиралата товарна композиция, следва да се
приеме, че ответникът се е обогатил неоснователно чрез
спестяване на разходи, които е следвало да заплати за извършване на тази услуга, а ищецът се е
обеднил, тъй като не е получил цената на извършената услуга,
т.е. налице е обогатяване без основание за чужда сметка, като обогатяването на
ответника и обедняването на ищеца произтичат от един и същи факт. Въззивната инстанция приема, че
правилно е определен от първоинстанционния съд размерът на спестените от
жалбоподателя разходи за извършване на услугата с оглед правомощията на съда по
чл.162 от ГПК, както и, че правилно не е кредитирано заключението на
съдебно-счетоводната експертиза в тази част, тъй като същото е необосновано и
не е посочено въз основа на проверка на какви източници е формиран изводът на
вещото лице, че цената по фактурата съответства на средните пазарни цени, като
следва да се отбележи и изявлението на вещото лице пред съда, че не разполага с
необходимата квалификация за изготвяне на заключението, а е ползвала помощ от
свои колеги, които се занимават с изготвяне на САТЕ.
Поради изложеното
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1
от ГПК в обжалваната част.
По разноските:
При този изход на
спора, с оглед обстоятелството, че въззивните жалби и на двете страни са приети
за неоснователни от въззивния съд, разноските следва да останат в тежест на
страните така, както са направени.
По изложените мотиви, Софийски
градски съд, ГО, ІV-Г въззивен състав
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение №48415/12.10.2018г., постановено по
гр.д. №2178/2018г. по описа на СРС, 164 състав.
Решението не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.