Решение по дело №6772/2019 на Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

 

Номер   356                               28.02.2020 година                       Град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                          ХХІІ наказателен състав

На петнадесети ноември                         две хиляди и деветнадесета  година

В публично заседание в следния състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА

 

Секретар: МАГДАЛЕНА КОЙЧЕВА

като разгледа докладваното от съдията

НАХ дело номер 6772 по описа за 2019 година

 

Р Е Ш И:

 

 ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 372886-F410497 от 06.11.2018г. на Заместник директор на ТД на НАП – гр.Пловдив, с което на Д.С.Б., ЕГН **********,  на основание чл.74, ал.1, пр.1 от Закона за счетоводството /ЗСч/ е наложена „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за извършено административно нарушение по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч вр. чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч.

 Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.

         

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

МОТИВИ:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 372886-F410497 от 06.11.2018г. на Заместник директора на ТД на НАП – гр.Пловдив, с което на Д.С.Б., ЕГН **********,  на основание чл.74, ал.1, пр.1 от Закона за счетоводството /ЗСч/ е наложена „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за извършено административно нарушение по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч вр. чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч.

Жалбоподателят,  Д.С.Б. обжалва издаденото наказателно постановление и моли същото да бъде отменено с твърдение за маловажност на случая. В съдебно заседание, чрез процесуалния представител адв.А., поддържа жалбата и прави същото искане.

Въззиваемата страна – ТД на НАП гр. Пловдив, редовно призована, изпраща процесуален представител, който моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното Наказателно постановление е издадено против Д.С.Б. за това, че в качеството й на у.на „Суийт Меджик Европа“ ООД, ЕИК *****, предприятие по смисъла на ЗСч и търговец по смисъла на Търговския закон /ТЗ/, като е била задължена не е публикувала годишния  финансов отчет /ГФО/ на дружеството за 2017 г. в Търговския регистър /ТР/ при Агенцията по вписванията в законоустановения срок – до 30 юни на следващата година, т.е. до 02.07.2018 г. /30.06.2018г. и 01.07.2018г. са били неприсъствени дни/. Търговското предприятие е извършвало дейност  през отчетния период 2017г. видно от подадената в ТД на НАП Пловдив годишна данъчна декларация по чл.92 ЗКПО с вх.1600И0587686/29.03.2018г. и от приложения  към нея годишен отчет за дейността. ГФО на дружеството за 2017г. бил заявен за вписване и представен за обявяване в Търговския регистър към Агенция по вписванията на 28.08.2018г. с вх.№ 20180828150010/28.08.2018г. преди съставяне на АУАН. Нарушението било  извършено на 03.07.2018г. и установено на 07.08.2018 г. – датата, на която НАП е уведомена от Агенцията по вписванията, във връзка с писмо изх.№ 20-00-149/17.08.2018 г. на ЦУ на НАП, получено в ТД на НАП Пловдив с вх.№ 04-01-1347/17.08.2018 г.

За горните констатации св. М.С.Б. – старши инспектор по приходите към ТД на НАП - Пловдив приела, че е бил нарушен съставът на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч, вр. чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч. В срока по чл.44 от ЗАНН постъпили писмени възражения от жалбоподателя, които били приети за неоснователни от административнонаказващия орган, който въз основа на съставения АУАН издал обжалваното наказателно постановление, в който по идентичен начин е била описана, посочената по-горе фактическа обстановка.

Така изложените фактически положения, при които е осъществен състава на изследваното нарушение, съдът намира за безспорно установени от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени както свидетелските показания на актосъставителя М.С.Б., така и приложените по делото писмени доказателства, тъй като всички те са обективни, логични, непротиворечиви и взаимноподкрепящи се.

При тази фактическа установеност, която не се оспорва от жалбоподателя и с оглед събрания доказателствен материал съдът приема, че от страна на Д.С.Б. в качеството й на у.на „Суийт Меджик Европа“ ООД е бил осъществен по безспорен и категоричен начин съставът на вмененото й административно нарушение по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч. Нарушената разпоредба задължава всички търговци по смисъла на Търговския закон да публикуват годишния финансов отчет, приет от ОС на съдружниците или акционерите, или от съответния орган, чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година. Правилно е определено, че задължението за заявяване за вписване на ГФО на „Суийт Меджик Европа“ ООД е възникнало за жалбоподателя в качеството й на у.и представляващ дружеството, предвид разпоредбата на чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч, като лице отговарящо за съставянето, съдържанието и публикуването на финансовите отчети и на годишните доклади, изисквани по този закон. В случая от отразеното по партидата на дружеството в ТР е видно, че е подадено заявление Г2 за вписване на ГФО за 2017 г. на 28.08.2018 г. с вх.№ 20180828150010/28.08.2018г, т.е. след законоустановения за това срок, който следва да се счита за изтекъл на 02.07.2018 г.

Неспазване на законоустановения срок е довело до съставомерността на нарушението, поради което за административнонаказващия орган е възникнало задължението да санкционира тази противоправна деятелност на основание на чл.74, ал.1, пр.1 от ЗСч, като на жалбоподателят е наложена глоба в минимално предвидения в закона размер 200 лв.

Съдът обаче намира за основателно възражението за наличие на маловажен случай на административно нарушение, при което е следвало съгласно чл.28 от ЗАНН административнонаказващият орган да предупреди нарушителя, без да му налага предвидената в чл.74 от ЗСч глоба. Преценката за "маловажност" следва да се прави по законосъобразност от АНО и на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т.н., като се отчитат същността и целите на административнонаказателната отговорност, като тази преценка по чл. 28 ЗАНН подлежи на съдебен контрол. В случая се касае до нарушение, което съгласно отразеното в НП е било извършено от Д.Б. за първи път, като по делото не са ангажирани доказателства за това същата да е била санкционирана в качеството й на у.на дружеството за друго нарушение по ЗСч. Не се установяват данни от процесното нарушение да са възникнали вредни последици. Не без значение е и обстоятелството, че макар и с известно закъснение, ГФО на дружеството за 2017 г. е бил  заявен за вписване и представен за обявяване само два месеца по-късно от преклузивния срок и то преди съставяне на самия АУАН, видно от приложената справка в ТР по партидата на „Суийт Меджик Европа“ ООД, чийто у.е жалбоподателя, който е имал последващо поведение по изпълнение на законовото си задължение, като при тези обстоятелства съдът намира, че в случая наложената глоба, макар и в минималния размер от 200 лева, би се явила несъразмерно тежка за така извършеното нарушение. Предвид многобройните смекчаващи вината обстоятелства, както и това, че основната цел на ЗАНН е налагане на наказания именно за предупреждаване и превъзпитаване на нарушителя към спазване на установения правов ред, следва да се приеме, че за постигането на тези цели в конкретния случай не се налага санкциониране на нарушителя.

С оглед на всичко гореизложено настоящият съдебен състав счита, че атакуваното Наказателно постановление № 372886-F410497 от 06.11.2018г. на Заместник директор на ТД на НАП – гр.Пловдив, с което на Д.С.Б., ЕГН **********,  на основание чл.74, ал.1, пр.1 от Закона за счетоводството /ЗСч/ е наложена „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за извършено административно нарушение по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч вр. чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч., следва да бъде ОТМЕНЕНО като незаконосъобразно.

За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

По застъпените мотиви съдът постанови решението си.

 

                                     

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

М.К.