Решение по дело №14257/2018 на Районен съд - Пловдив

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е № 4121

 

28.10.2019 г., гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                             

                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ВЛАДИМИР РУМЕНОВ

 

при секретаря Катя Грудева,  като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 14257 по описа на същия съд за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

      Производството е по реда на чл. 235 – решение по исков спор.

      Делото е образувано по искова молба на „ ЕОС Матрикс ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж к. Малинова долина , ул. Рачо Петров – Казанджията , № 4-6,  против М.А.Н., ЕГН **********,***.

      За да обоснове съществуването на вземането си, ищцовото дружество черпи права от два договора.

      Първият от тях е за заем под формата на банков кредит, и е сключен на дата  14.08.2008 год. между ответника Н. и „Юробанк И Еф Джи България“АД, (с настоящо наименование „Юробанк България“ АД), с ЕИК *********, като договора е с номер  …….. С него банката  предоставила  на Н. кредит в размер на 16 900 лв., усвоен изцяло, а от своя страна Н. се задължил да върне ползвания кредит заедно с лихва като възнаграждение на кредитора.  Възнаградителната лихва  се формира на база сбора на базовия лихвен процент на „Юробанк и Еф Джи България“ АД за процесния период плюс договорна надбавка в размер на 3.70 пункта, като към датата на сключване на договора приложими са 11.5 % лихва на годишна база , при общ годишен процент на разходите от 17,12 %. Банката приела разсрочено връщане на дължимите суми, на общо  120 анюитетни вноски, 119 от които  в размер на 274. 73 лв. и една последна изравнителна вноска в размер на 274.57 лв. Падеж на вноските – четиринадесето число на месеца. Част от вноските били платени, но към 14.02.2013 год. длъжникът преустановил плащанията си.

    На 18.01.2016 г.  между кредитора „Юробанк И Еф Джи България“АД  и ищеца бил сключен договор за цесия, по силата на който, вземането на банката било прехвърлено на настоящия. Ответника бил уведомен за така извършената цесия с писмо от 31.01.2016г.

Ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за плащане по реда на чл. 410 от ГПК, и  такава била издадена под  Длъжникът възразил срещу така издадената заповед. Затова се иска да се установи по реда на чл. 422 ГПК вземане на ищеца за сума от 3698.26 лв., между които дължима  главница 1996.42 лв. за периода 14.07.2015 год. – 14.05.2016 год. и договорни лихви в размер на 1701.84 лв. падежирали за периода от 14.07.2015 год. – 14.03.2017год., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 07.06.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноските по двете производства.

    Ответникът оспорва иска. Отговорът е своевременно подаден.

    Оспорва се активната легитимация на ищеца с мотива, че цесията не е била съобщена на ответника, при което няма действие по отношения на него, а той продължава да плаща на първоначалния кредитор. Оспорва се да са изискуеми вноските, тъй като крайния падеж на договора не бил настъпил. Договора за кредит е недействителен, тъй като не съдържа общия размер на кредита, не е спазено изискването за посочване на конкретните обстоятелства, въз основа на които могат да бъдат променяни основният лихвен процент или годишния процент на разходите, не бил изпълнен и  стандарта по чл. 7 ал. 7 от Закона за потребителския кредит. Клаузата, с която е договорена възнаградителната лихва е нищожна на основание чл.26 от ЗЗД, тъй като съставлявала неравноправна такава на основание чл. 143 от Закона за защита на потребителите, доколкото давала право едностранно на кредитодателя да променя лихвения процент. Твърди се, че по този начин ответникът е платил 3000лв. повече лихва, като с тази сума се прави и възражение за прихващане.

    Моли се искът да бъде отхвърлен и да се присъдят на ответника сторените по делото разноски.

    Вещото лице по проведената съдебно – счетоводна експертиза дава заключение , че  кредита, в размер от 16900 лева , е усвоен от Н. на дата 14.08.2008г. За погасяването му са постъпили суми на обща стойност от 7099.55 лева, като изцяло са погасени вноските до № 44 и част от вноска № 45; към датата на подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда , 30.04.2018г., остават за плащане 13497.64 лева от главницата и 1712.51 лева от възнаградителната лихва. Последните счетоводни записвания в банката по сметката на Н. са от 2013г. След датата на прехвърлянето на вземането, по сметката на цесионера са постъпили допълнителни плащания в размер от 977.90 лева , посочени в отделната таблица под № 2 като дати и суми.

    Лихвения процент, приложим по договора,  е променян едностранно от банката два пъти – от 15.20 % при сключването на договора - на 15.95 ( от 14.11.2008г.)  и на 16.45 % от 14.12.2008г., като в резултат, ответника е трябвало да плати 1337.28 лева повече лихви от първоначалния им размер – за целия период на договора. 

   Два обективно и субективно съединени между същите страни искове с правно основание чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от същия закон,  предявени като установителни по реда на чл. 422 ГПК.Исковете са допустими като установителни при изричната разпоредба на чл. 422 от ГПК, тъй като ищецът разполага със заповед за изпълнение на същото задължение , издадена по частното гражданско дело 9484 по описа на ПРС за 2018г. Спазени са сроковете както по чл. 414 от ГПК, така и този по чл. 422 от с. к .

    Съдът, възоснова ангажираните доказателства , съобрази :

    Представено е на л. 8 по делото копие  ,заверено от страната , от договора под № ... Договора е  подписан от ответника и по сключването му не спори. Не е формиран спор и относно това , че сумата по кредита е усвоена от Н., а и това обстоятелство личи от заключението на вещото лице по счетоводната експертиза. Съобразно договора, заемната сума от 169000 лева е следвало да бъде върната заедно със лихва, т.е., със възнаграждение на кредитора, каквото е уговорено в първоначален размер от 11.50 % на годишна база.  За целия срок  на договора ( 10 години или 120 месеца, 120 бр.  вноски – 119 броя от по 274.73 лева и една вноска от 274.57 лева ) общия размер на дължимото на банката възнаграждение би бил 16067.44 лева – при условие обаче , че длъжника изпълнява точно задължението си по договора. Представения по делото погасителен план дава размер на вноската, който фигурира и в договора от дата 14.08.2008г., тоест, този е погасителния план – и размера на възнаградителната лихва  - изначално уговорени при сключването на договора.

   С оглед изложеното, съдът приема, че за Н. е възникнало облигационното задължение да върне полученото,  ведно с възнаграждение на кредитора. 

    Спорно е обаче колко точно следва да се върне.

    Изначално, съобразно погасителния план, дължимите за връщане от ответника суми са разсрочени на вноски , формирани на свой ред от част от главницата и част от възнаграждението. Няма спор, че първите 44 вноски са платени изцяло, вноска 45 - отчасти, като от същата остават за плащане 71.03 лева от главницата, а частта от тази вноска , лихвата е платена изцяло. Предсрочна изискуемост на целия кредит не се твърди нито от ищеца , нито от ответника , всички вземания са изискуеми на падеж съобразно погасителен план, като падежните дати са настъпили за всички вноски – срокът на договора е изтекъл.  При тази ситуация, изпадналия в забава длъжник плаща съобразно чл. 76 от Закона за задълженията и договорите - вноските с най- рано настъпил падеж.  Предмет на спора са обаче вноските от № 83 до № 93 – за главницата, и от вноска № 83 до вноска № 103 – за възнаградителните лихви. Според ищеца и вещото лице , има и плащания в полза на ЕОС Матрикс,  направени след датата на цесията, в общ размер от 977.90 лева , и съдът приема тези плащания да са осъществени, след като и ответника твърди плащания , а представените от него документи за плащанията са с дати , предхождащи с по четири дни заверяването на сметката на кредитора , а сумите по тях съвпадат. Затова следва да се приеме, че представените от ответника писмени доказателства за плащане касаят тези от плащанията, отчетени от ВЛ в таблица № 2 на експертизата, съответно приспаднати от други – различни от процесните – вноски.  Съдът не кредитира част от представените от Н. документи като годни  да докажат плащания след датата на цесията , като  това са тези представени извлечения от сметката му, които насят дати 17.12.2012г , респ,. 21.03.2013г. Всички възможни плащания са отчетени в полза на ищеца като последващ кредитор, затова и е без всякакво значение дали са платени по сметката, поддържана за тази цел в банката – цедент , или направо по  сметка на  ЕОС Матрикс, както се случва след датата на цесията.

   По същата причина е без значение дали за цесията длъжникът е бил надлежно уведомен  по реда на чл. 99 от Закона за задълженията и договорите. Дори да се приеме обратното , то към исковата молба – л. 77 от делото – фигурира копие от уведомление до Н. за извършването на цесията , което съдът не може да игнорира, доколкото трайната практика на съдилищата приема такова уведомление за валидно направено. Оттам, представеното  на л.15 от делото копие от договор за възлагане на вземания от дата 18.01.2016г. легитимира успешно ищеца като носител на спорното материално право.

   Законът допуска прехвърлянето на възникнало, но неизискуемо вземане , тоест  това, че към датата на цесията не е настъпил падеж на част от вноските по договора , не означава автоматично, че целия кредит е бил обявен за предсрочно изискуем,  като ответникът поддържа.

  С оглед датата на сключването на договора ( 14.08.2008г.), приложим е Закона за потребителския кредит (Обн., ДВ, бр. 53

 от 30.06.2006 г., в сила от 1.10.2006 г.,  отм., бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.).Договора е изготвен на ясен и разбираем език , той  съдържа  дата и място на сключване,  име/наименование, правноорганизационна форма, код по БУЛСТАТ или ЕИК на търговеца и адрес/седалище на кредитора,  име, ЕГН, постоянен и настоящ адрес на потребителя и чиста стойност на кредита (подлежаща на получаване главница на кредита). Няма посочен  максимален размер на кредита, но такъв не е уговарян – кредитът е с фиксирана чиста стойност, , която е посочена . Има  годишен процент на разходите по кредита, както и  посочване на условията (чл.3.4) , при които разходите по кредита могат да бъдат променяни, посочване на размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски, както и на общия размер на тези плащания. Посочено е правото на Н. да погаси предсрочно дължимите суми – чл. 10  и 11 от договора.  Няма уговорени обезпечения или застраховки. Тъй като в погасителния план има посочване на общата сума на дадената в заем главница и общата сума на дължимите за връщане лихви, а погасителния план е неразделна част от договора, то няма как няма се сподели виждането на ответника , че не е „изпълнен стандарта „ на чл. 7 от ЗПК , тоест, че договора не отговаря на предвидените там изисквания, и в частност – това на чл. 7 т.8 от ЗПК ( отм.).  

   Не е нищожна клаузата на чл. 3 ал. 1 от договора , която определя размера на възнаградителната лихва – лихвата не надхвърля трикратния размер на обезщетението за забава в плащането на паричните задължения по смисъла на чл. 10 от Закона за задълженията и договорите.

   Същевременно обаче, недействителна е като неравноправна по смисъла на чл.  143 от  Закона за защита на потребителите клаузата на чл. 3 ал. 4 от договора, която дава право на банката да променя едностранно размера на договорната лихва чрез едностранна промяна на един от компонентите й – базовия лихвен процент. Това е така , тъй като върху тази промяна потребителят не може да влияе; тя е предвидена единствено в интерес на банката кредитор. Едностранното изменение на приложимия лихвен процент по усмотрение на кредитора не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на  потребителя и търговеца, като позволява на последния да променя едностранно без основание характеристиките на стоката или услугата. Формулировката на чл. 3.4 от договора е твърде обща и от нея не може да се извлече информация напр. за това , кога са налице „съществени изменения на пазарните условия“  по смисъла на коментираната договорка . Дефиниция на последното понятие отсъства навсякъде в договора , затова и клаузата, с която такава възможност е договорена ,е неравноправна, тоест нищожно по смисъла на чл. 146 от Закона за защита на потребителите.

      Дори при това положение обаче, няма как да се уважи възражението на ответника за прихващане на сумата от 3000 лева недължимо платени възнаградителни лихви. Точният размер на недължимите възнаградителни лихви би бил 1337.28 лева, но за период от 14.08.2008г до датата на цесията – 18.01.2016г., който е различен от процесния такъв. На следващо място, правопогасяващото възражение за прихващане означава ответника да има насрещно вземане спрямо  ответника, каквото не се установи – няма данни за платени над размера си възнаградителни лихви, които да са част от процесните вноски; обслужването на кредита е преустановено на 14.02.2013г., а  според заключението на вещото лице , общия остатък неплатени лихви до датата на цесията е 12350.19 лева. В тази връзка , изключително важно е да се каже , че претенцията на ищеца е изчислена възоснова първоначалния погасителен план, тоест, при първоначалния лихвен процент от 15.20 %, следователно не се търси на плащане на незаконосъобразно начислена лихва.

     Ответника следва да понесе разноските по спора, в пълен размер, като на представлявания от юрисконсулт ищец се определя възнаграждение за   процесуално представителство в минимален размер от 150 лева съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК. 

     Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

                                              

                                                             Р Е Ш И: 

     

        ОТХВЪРЛЯ като неоснователно възражението на  М.А.Н., ЕГН **********,*** за прихващане на сумата от  3000 лева спорно вземане (недължимо надплатени поради едностранна промяна на размера на кредиторовото възнаграждение лихви по договор …. за периода от 14.07.2015 год. – 14.03.2017год. )  със вземане на ЕОС Матрикс ООД , ЕИК ********* за  сумите от 1996.42 лв. дължима  главница с падеж в  периода 14.07.2015 год. – 14.05.2016 год. и договорни лихви в размер на 1701.84 лв. падежирали за периода от 14.07.2015 год. – 14.03.2017год, до размера на по- малката от двете суми .

 

      Признава за установено между страните , че  М.А.Н., ЕГН **********,***, дължи на „ ЕОС Матрикс ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж к. Малинова долина , ул. Рачо Петров – Казанджията , № 4-6,  против плащане на следните суми , за които е издадена заповед за плащане № 5319/11.06.2018г. по частното дело № 9484 по описа на ПРС за 2018г.: общо  3698.26 лв., между които дължима  главница 1996.42 лв. за периода 14.07.2015 год. – 14.05.2016 год. и договорни лихви в размер на 1701.84 лв. падежирали за периода от 14.07.2015 год. – 14.03.2017год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 07.06.2018г. до окончателното изплащане на вземането.  

 

  Осъжда  М.А.Н., ЕГН **********,***, да заплати на „ ЕОС Матрикс ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,  ж к. Малинова долина , ул. Рачо Петров – Казанджията , № 4-6, сумата 397.94  лева разноски по двете дела , вкл.  частното гражданско дело № 9484/18, ПРС.

 

       Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.                                                                                             

 

                                                                       РАЙОНЕН  СЪДИЯ: п

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

МП