Р Е Ш Е
Н И Е
260187/16.4.2021г.
гр.
Шумен
Шуменският
районен съд, в открито заседание, на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Христова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д.№1433 по описа за 2020 г. на ШРС, за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени положителни установителни искове, с правно основание
чл.422 от ГПК, вр. с чл.99 и сл. от ЗЗД, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, и
чл.86 от ЗЗД.
В
молбата си до съда, ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д.Б.Б., чрез
пълномощника Е.Р.– юрисконсулт, излага, че по ч.гр.д.№247/2020 г. на ШРС, по
реда на чл.410 и сл. от ГПК, била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение срещу ответника Й.С.К., ЕГН **********,***, за сумите както следва: 1999,00 лв., представляваща неизплатена
главница по Договор за потребителски кредит CREX – 16223025, сключен на 12.07.2018 г. между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ и ответника, като вземането
по договора в последствие е прехвърлено на ищцовото дружество; 201,32 лв., представляващи договорна
лихва за периода от 20.08.2018 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска)
до 20.01.2019 г. (падеж на последна погасителна вноска); 273,25 лв., представляващи обезщетение за забава за периода от
21.08.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, като е присъдена и
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на входиране на
заявлението до окончателното изплащане на задължението. Заповедта за изпълнение
била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и ищецът
предявява настоящите искове. Ищецът излага, че на 12.07.2018 г. между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А, клон България, като кредитодател и ответника,
като кредитополучател е сключен Договор за кредит за покупка на стоки или
услуги № CREX-16223025,
по силата на който соченото дружество е предоставило на ответника заем в размер
на 1999.00 лева, за закупуване на посочена от кредитополучателя стока.
Ответникът бил поел насрещното задължение да върне така получената сума, ведно
с уговорената възнаградителна лихва, чрез месечни погасителни вноски. Ответникът
се бил задължил да върне предоставения му заем в срок до 20.01.2019 г., чрез
шест равни месечни вноски, всяка от по 366, 72 лева, включваща главница и
възнаградителна лихва. Първата вноска е следвало да се извърши на 20.08.2018 г.
Длъжникът не изпълнявал задълженията си по договора, като бил изпаднал в
забава, считано от 21.08.2018 г., като от него момент дължал и обезщетение за
забава. На 12.02.2019 г., между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А, клон България и ищцовото дружество било Подписано
Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
27.07.2017 г., по силата на който вземанията на първото дружество срещу
ответника по посочения по горе договор, ведно с всички привилегии и
обезпечения, били прехвърлени на ищеца. Ищецът, по силата на предоставени му от
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. пълномощия, направил опити да уведоми
длъжника за настъпилата цесия, но писмата се връщали в цялост с отбелязване
„непотърсена пратка“. Ищецът заявява, че длъжникът следва да се счита уведомен
с настоящата искова молба, към която е приложено уведомлението за настъпилата
цесия. Поради изложеното моли съда да постанови решение, по силата на което да
се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите както следва: 1999,00 лв., представляваща неизплатена
главница по Договор за потребителски кредит CREX – 16223025, сключен на 12.07.2018 г. между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ и ответника, като вземането
по договора в последствие е прехвърлено на ищцовото дружество; 201,32 лв., представляващи договорна
лихва за периода от 20.08.2018 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска)
до 20.01.2019 г. (падеж на последна погасителна вноска); 273,25 лв., представляващи обезщетение за забава за периода от
21.08.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законната
лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до
окончателното изплащане на задължението. Претендира и разноски.
В хода
на делото поддържа претенциите си.
В
законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК,
ответникът, чрез назначения му от съда особен представител, представя писмен
отговор, в който изразява становище за недопустимост и неоснователност на
исковете, излагайки правни и фактически доводи и възражения. Прави възражения
за нищожност на договора за кредит, както и на отделни клаузи от договора. Моли
исковете за възнаградителна лихва и обезщетение за забава да бъдат отхвърлени,
като на ищеца се присъди главницата по договора.
В хода
на устните състезания поддържа изложените в отговора доводи и възражения.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от
фактическа и правна страна следното: По ч.гр.д.№247/2020 г. по описа на ШРС, по
реда на чл.410 и сл. от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение в полза на ищеца срещу ответника, като е разпоредено длъжникът да
заплати следните суми: 1999,00 лв.,
представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски кредит CREX – 16223025, сключен на 12.07.2018 г. между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ и ответника, като вземането
по договора в последствие е прехвърлено на ищцовото дружество; 201,32 лв., представляващи договорна
лихва за периода от 20.08.2018 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска)
до 20.01.2019 г. (падеж на последна погасителна вноска); 273,25 лв., представляващи обезщетение за забава за периода от
21.08.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, като е присъдена и законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на
задължението, както и извършените по делото разноски. Заповедта е връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Не се спори
между страните, а се потвърждава и от събраните писмени доказателства, че на 12.07.2018
г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ и ответника е
сключен Договор за потребителски кредит CREX – 16223025,
по силата на който соченото дружество е предоставило на ответника заем в размер
на 1999.00 лева, с насрещното задължение на последния да върне така получената
сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва. Сумата била предоставена на
ответника с цел закупуване от последния на стока, представляваща заварявачен
апарат. Горното се потвърждава и от събраните по делото писмени доказателства. Сумата,
която ответникът се задължил да върне се равнявала на 2 200.32 лева,
включваща главница и възнаградителна лихва. Връщането на сумата било уговорено
да стане чрез 6 равни месечни вноски, всяка в размер на 366, 72 лева. Първата
погасителна вноска е следвало да бъде платена на 20.08.2018 г. В договора за
заем е посочен фиксиран лихвен процент 31,27 % и ГПР 36, 18 %.
От заключението
по извършената ССЕ, по отношение на което съдът няма основания да се съмнява в
обективността и правилността му, се установи, че на 12.07.2018 г. от ответника
е извършена покупка на генератор марка „Стенли“ от търговски обект „Практикер
Ритейл“ ЕООД, гр. Шумен, на стойност 1999.00 лева. За покупката е издадена
фактура на горепосочената стойност, която е преведена от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България“ на „Практикер Ритейл“ ЕООД, гр. Шумен, като
процесният договор е посочен за основание на извършения превод. По договора не
са извършвани плащания. ВЛ посочва, че размерът на главницата по договора е 1999.00 лева, размерът на договорената
възнаградителна лихва е 201, 32 лева и размерът на обезщетението за забава за
разглеждания период се равнява на сума от 273, 25 лева.
По отношение
твърдението на ищеца, че е носител на вземанията по процесния договор за заем,
за да се произнесе, съобрази следното:
От представения по делото частно заверен препис от Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017 г., допълнително
споразумение към договора от 11.06.2018 г., се установи, че „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД е прехвърлило на ищеца всички, дължими на цедента и
станали ликвидни и изискуеми вземания, като вземанията са индивидуализирани в
Приложение №1 от 12.02.2019 г. към договора. От частно заверен препис от
Приложение №1 към този договор от 12.02.2019 г. става ясно, че в кръга на
цедираните вземания са включени и задълженията на ответника по процесния
договор. В това приложение ясно и конкретно е индивидуализиран ответникът, като
длъжник по договора, размера на заемната сума и общото задължение по договора,
към датата на приложението. На
основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, предишният кредитор /цедентът/ е длъжен да
съобщи на длъжника прехвърлянето на вземането. По делото са представени копия
от обратни разписки за писма, адресирани до ответника, които не са получени от
адресата. Като причина за неполучаването им на обратните разписки е отразено,
че пратката не е потърсена. Съобразно задължителната съдебна практика, цесията
следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото
от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата
молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното
вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента,
макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде
съобразено от съда при решаване на делото, с оглед императивното правило на
чл.235, ал.3 от ГПК. Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата
молба на цесионера, надлежно упълномощен да уведоми длъжниците по прехвърлените
му вземания, и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на
цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр. първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД /в този
смисъл са Решение №78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т.д. №2352/2013 г., II т.о., ТК, Решение №3 от 16.04.2014 г. на ВКС по
т.д.№1711/2013 г., I т.о., ТК,
постановени по реда на чл.290 от ГПК/. В разглеждания казус препис от исковата
молба и приложенията към нея са надлежно връчени на ответника, като в
приложенията са както уведомителното писмо от бившия кредитор, действащ чрез
ищеца по силата на надлежно извършена упълномощителна сделка, така и изричното,
за тези действия, пълномощно от цедента. Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.1
от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът,
договорът или естеството на вземането не допуска това. Цесията е съглашение, в
което цедирания длъжник не участва, тъй като при този договор промяната в
облигационното правоотношение се отнася само до кредитора по вземането.
Безспорно процесното вземане е прехвърлимо /няма изрична забрана в закона или
договора за това и естеството на вземането го позволява/. В случая предвид изрично сключения договор за
цесия и уведомяването на ответника, в качеството му на цедиран длъжник, съдът
приема, че е настъпил пълният прехвърлителен ефект на цесията, като в този
смисъл носител на вземанията по процесния договор за заем е ищеца.
Предвид
установеността на възникване и съществуване на главното задължение и
изискуемостта на същото, съдът счита, че ответникът дължи връщане на
предоставената в заем парична сума, ведно с договорената възнаградителна лихва.
Последната, съдът счита, че се дължи в пълен размер, тъй като счита клаузата за
лихва за валидна и породила действие. В този смисъл намира възраженията на ответника
за нищожност на тази клауза за неоснователни. Безспорно се установи, че в
случая е уговорен фиксиран лихвен процент, включен в ГПР, съобразен по размер с
нормативните изисквания. Ето защо счита, че за тази хипотеза не е необходимо
изрично включване в текста на договора или общите условия към него на начин, по
който ще се променя лихвения процент. Изискванията на закона /нормите, посочени
от особения представител на ответника/ се отнасят за случаи, в които
възнаграждението на заемодателите се определя посредством променлив лихвен
процент, какъвто, както е посочено по-горе, не е налице в разглежданата
хипотеза. В процесния договор за кредит ясно и безсъмнено са посочени размерът
на предоставената в заем парична сума, размерът на възнаграждението на кредитора,
както и размерът и падежът на всяка една погасителна вноска. Установи се, че
длъжникът не е извършвал някакви плащания по договора, като това му поведение е
виновно, поради което същият следва да си понесе и отговорността за забавеното
плащане. Съгласно договора, при забава на една или повече месечни погасителни
вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена вноска. Ето защо,
съдът счита, че така предявените искове са изцяло основателни и доказани и
следва да се уважат.
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски, включително
и разноските, извършени в заповедното производство, съразмерно с уважената част
от исковете, в общ размер на 833, 11 лева.
В разноските е
включено и юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8
от ГПК, вр. с чл.37 от ЗПП, в размер на 100.00 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Й.С.К.,
ЕГН **********,***, дължи
на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано
поотделно от Н.С. - изпълнителен директор и М. Д. - изпълнителен директор, сумите,
както следва: 1999,00 лв. /хиляда
деветстотин деветдесет и девет лева/, представляваща неизплатена главница по
Договор за потребителски кредит CREX – 16223025,
сключен на 12.07.2018 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България“ и ответника, като вземането по договора в последствие е прехвърлено
на ищцовото дружество; 201,32 лв.
/двеста и един лева и тридесет и две стотинки/, представляващи договорна лихва
за периода от 20.08.2018 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до
20.01.2019 г. (падеж на последна погасителна вноска); 273,25 лв. /двеста седемдесет и три лева и двадесет и пет
стотинки/, представляващи обезщетение за забава за периода от 21.08.2018 г. до
датата на подаване на заявлението в съда, ведно с обезщетение за забава, в
размер на законната лихва върху главницата, считано от 03.02.2020 г. до
окончателното ѝ изплащане, които суми са присъдени по ч.гр.д. №247/2020
г. по описа на ШРС.
ОСЪЖДА Й.С.К., ЕГН **********,***, да
заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***,
представлявано поотделно от Н. С. - изпълнителен директор и М. Д. -
изпълнителен директор, сумата от 833, 11 лева /осемстотин тридесет и три лева и
единадесет стотинки/, представляваща направените по делото, включително и в
заповедното производство, разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: