№ 2272
гр. Пловдив, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Теофана Б. Спасова
при участието на секретаря Надя Др. Точева
като разгледа докладваното от Теофана Б. Спасова Административно
наказателно дело № 20215330206540 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 11/24.09.2021г. на Кмета на
Община „Марица“, с което на „КУМАКИС” ЕООД ЕИК ********* е
наложено административно наказание “ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в
размер на 500лв. за извършено нарушение по чл.14 ал.4 от Закона за местните
данъци и такси.
Жалбоподателят „КУМАКИС” ЕООД чрез пълномощника си по делото адв.
Б. твърди, че обжалваният административен акт е необоснован и
незаконосъобразен.
Въззиваемата страна- Община „Марица“ чрез пълномощника си по делото
изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно постановление е издадено против дружеството за
това, че не е подало декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху
недвижим имот в законоустановения двумесечен срок за отчетната стойност
1
на имот, представляващ зема 2 837кв.м. с идентификатор 11845.12.70 в с.
Войводиново, местност „Рошови тирове“ с трайно предназначение на
територията земеделска, начин на трайно ползване за складова и обществено-
обслужваща дейност. Имотът е образуван от Поземлен имот с идентификатор
11845.12.17 с площ 3001кв.м. съгласно заповед за изменение на ПУП-ПРЗ.
Данъчната декларация е следвало да бъде подадена най-късно до 07.04.2020г.,
а такава е подадена на с вх. № **********/08.09.2021г.
Видно от приложения към административната преписка Акт за
установяване на административно нарушение № *********/09.09.2021г.,
същият е съставен против жалбоподателя за посоченото нарушение. Разпитан
в хода на съдебното производство актосъставителят Р. СТ. ДЖ. поддържа
отразеното в Акта, като заявява, че нарушението е установено при подаване
на изискуемата декларация в присъствието на представител на дружеството и
веднага бил съставен АУАН.
От така изложените доказателства се налага категоричният според съда
извод, че по делото са налице безсъмнени доказателства за извършено от
страна на„КУМАКИС” ЕООД административно нарушение по чл.14 ал.4 от
Закона за местните данъци и такси. В тази насока да се направи положителен
извод спомогнаха преди всичко показанията на актосъставителя, лишени от
каквато и да било субективна оценка и подкрепени напълно от писмените
доказателства по делото, а именно АУАН, нотариален акт, декларация.
Не на последно място самият жалбоподател, въпреки предоставената му за
това възможност не ангажира каквито и да било доказателства за
опровергаване направените в АУАН констатации, а чисто декларативно
заявява, че Наказателното постановление е необосновано и
незаконосъобразно. Тоест следва да се приеме, че извършените констатации
от проверяващия и санкциониращия орган не са опровергани по какъвто и да
било начин и безсъмнено се установява, че на инкриминираните дата и място
жалбоподателят не е спазил изискването на ЗМДТ в двумесечен срок да
декларира по чл.14 от ЗМДТ новообразувания имот.
Освен това по същество, според съда липсват основания за приложението
на чл.28 от ЗАНН по отношение извършеното от жалбоподателя. В него е
предвидено, че за “маловажни случаи” на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
2
нарушителя, устно или писмено, че при повторно нарушение ще му бъде
наложено административно наказание – в случая нарушението е
констатирано за първи път. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007г. на тълк. н.д. № 1/2005г., административнонаказателният процес е
строго нормирана дейност, при която за извършено административно
нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на
административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на
законосъобразност и никога на целесъобразност. Посочва се, че общото
понятие на административно нарушение се съдържа в чл. 6 на ЗАНН, като в
чл. 28 и чл. 39 ал.1 от ЗАНН законът си служи още с понятията “ маловажни”
и “явно маловажни” нарушения, като при извършване на преценка дали са
налице основанията на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи
правилно закона, като ограничи маловажните нарушения от тези, обхванати
от чл. 6 от ЗАНН. В цитираното Тълкувателно решение се приема, че
преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. Поради
това и настоящият състав ще обсъди тази преценка на
административнонаказващият орган.
В конкретния случай, съобразявайки вида на нарушението, факта, че
макар от същото да не са настъпили вредни последици, но като се взеха
предвид и всички по-горе обсъдени доказателства по делото –допускане
нарушаване на правилата за своевременно деклариране собствеността върху
новообразуван недвижим имот и заплащане на необходимите за това местни
данъци и такси, не би следвало наказващият орган да приложи разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН.
От друга страна съдът намира, че в хода на административно-
наказателното производство е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване правата и законните
интереси на жалбоподателя. Между страните не се спори, а и от приетите по
делото писмени доказателства е видно, че на същата дата – 24.09.2021г. е
било издадено и Наказателно постановление № 12/24.09.2021г. на Кмета на
Община „Марица“, с което на „КУМАКИС” ЕООД ЕИК ********* е
наложено административно наказание “ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в
размер на 500лв. за извършено нарушение по чл.14 ал.4 от Закона за местните
данъци и такси въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение № *********/09.09.2021г. При сравнение на текстовото описание
3
на вмененото нарушение в двете постановление е видно, че тяхното
съдържание е напълно идентично във всяко едно отношение. Тоест, от една
страна, не се подкрепя твърдението на въззиваемата страна, че двете НП са
издадени за всеки от новообразуваните имоти, тъй като и идентификатора на
имота, за който е следвало да се подаде декларация е идентичен, а и площта
на първоначалния имот от 3001кв.м не позволява образуването на два нови
имота, всеки от по 2 837кв.м., както е посочено и в двете НП. Тоест налице е
издаването на два индивидуални административни акт и налагането на две
санкции за реализирането на едно административно нарушение. Последното
представлява не само нарушение на категоричните норми на ЗАНН, че за
всяко отделно нарушение се налага отделно наказание, но и е засегнало
правата и законните интереси на жалбоподателя.
Поради изложеното и атакуваното Наказателно постановление №
11/24.09.2021г. на Кмета на Община „Марица“, с което на „КУМАКИС”
ЕООД ЕИК ********* е наложено административно наказание
“ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 500лв. за извършено нарушение
по чл.14 ал.4 от Закона за местните данъци и такси, като необосновано и
незаконосъобразно, следва да бъде ОТМЕНЕНО.
С оглед императивната норма на чл.63 ал.3 от ЗАНН настоящият състав
дължи произнасяне по направеното от пълномощника на жалбоподателя
искане за присъждане на разноски. Предвид изхода на делото – отмяна на
атакуваното Наказателно постановление и съгласно приложеното
пълномощно и списък с разноски въззиваемата страна – Община „Марица“
следва да бъде осъдена да заплати на „КУМАКИС” ЕООД ЕИК *********
сумата от 300лв., представляваща направените от последния разноски по
делото за адвокатско възнаграждение.
За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По застъпените мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 11/24.09.2021г. на Кмета на
Община „Марица“, с което на „КУМАКИС” ЕООД ЕИК ********* е
наложено административно наказание “ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в
размер на 500лв. за извършено нарушение по чл.14 ал.4 от Закона за местните
4
данъци и такси.
ОСЪЖДА Община „Марица“ да заплати на „КУМАКИС” ЕООД ЕИК
********* сумата от 300лева, представлява направени разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в 14 дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5