Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
гр. София, 21.06.2019
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, IV-а състав, в публично заседание на десети юни две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
Мл. с-я ПАВЕЛ ПАНОВ
При секретаря АНТОАНЕТА ЛУКАНОВА, като разгледа
докладваното от мл. съдия Павел Панов в.гр.д 355 по описа за 2019г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С Решение
№502794 от 07.10.2018 г. по гр. дело 81651/2017 г. на Софийски районен съд,
Гражданско отделение, 159-ти състав са отхвърлени предявените на основание чл.
45 от ЗЗД искове от Г.Х. срещу ответника Ч.О.А.
Жалбоподателят-ищец обжалва решението изцяло с въззивна
жалба от 23.10.2018г., като излага доводи за неправилност на обжалваното
съдебно решение, в подкрепа на което се сочи, че районният съд е допуснал
нарушение на процесуалните правила, свързани с оценката на събраните по делото
свидетелски показания, като интерпретирал превратно съдържащата се в тях
информация. Това от своя страна станало причина за постановяване на
необосновано съдебно решение, чиято отмяна понастоящем се иска. Претендира се
основателност на предявените искове, поради което се иска същите да бъдат
уважени. Направено е искане за допускане разпит на свидетели във въззивното
производство за установяване на твърдените да са причинени от ответника на
ищеца имуществени и неимуществени вреди, което искане е оставено без уважение с
определение от 25.01.2019г.
В законоустановения срок е подаден писмен отговор на
въззивната жалба от пълномощник на ответника Ч.О.А., с който доводите за
неправилност на решението изцяло се оспорват. Направено е искане за
потвърждаване на обжалваното решение. Изразено е становище за това, че
направеното доказателствено искане е недопустимо с оглед разпоредбата на чл.
266, ал. 3 от ТПК.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба, с която е сезиран съдът, е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е
неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното
решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на
правораздавателната му компетентност, поради което е валидно. Не се установяват
процесуални нарушения във връзка с упражняването на правото на иск, поради
което решението е допустимо. Съгласно разпоредбата на чл. 269, ал. 2 ГПК по
отношение правилността на обжалваното първоинстанционно решение въззивният съд
е обвързан от посоченото от жалбоподателя във въззивната жалба, като служебно
има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби,
приложими към процесното правоотношение.
Настоящият състав намира атакуваното решение за правилно. Съобразно
чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, той
мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на
първоинстанционния съд, поради което настоящият съдебен състав препраща към
тях. В отговор на оплакванията във въззивната жалба съдът изтъква следното:
Настоящият съдебен състав счита, че ищецът не е доказал в
условията на пълно и главно доказване елементите на фактическия състав на
деликта по чл. 45 от ЗЗД, доказването на които е в негова тежест, а именно:
деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между противоправното деяние и
настъпилите вреди. Вярно е, че вината се предполага до доказване на противното,
но това правило е приложимо само доколкото са доказани останалите елементи от
фактическия състав. При липсата на който и да е от елементите на фактическия
състав от обективна страна, искът е недоказан. Вината е елемент на фактическия
състав от субективна страна и наличието ѝ се предполага, ако са доказани обективните
елементи.
В случая ищецът, настоящ въззивен жалбоподател, не е
понесъл доказателствената тежест, която му е била разпределена, и не е доказал,
че е налице противоправно поведение от страна на ответника. Въззивният съд
следва да отбележи, че в доклада си, изготвен по реда на чл.140 от ГПК, СРС
правилно е разпределил доказателствената тежест и е указал на ищеца кои факти
следва последният да установи като предпоставка за уважаване на иска. Нещо
повече, СРС е изпълнил и задължението си по чл.146 ал.2 от ГПК, като е указал
на ищеца, че не сочи никакви доказателства за претърпените от него вреди.
Едва във въззивното производство ответникът е поискал да
бъдат разпитани нови свидетели, с които цели да докаже причинените от ответника
имуществени и неимуществени вреди. Това искане е оставено без уважение с
определение на СГС, с мотиви, че искането не е направено своевременно, преклудирано
е и съответно не отговаря на критериите, посочени в чл.266 ал.2 и ал.3 от ГПК,
които уреждат изключения от въведените преклузии. В този смисъл не са налични
никакви доказателства, които да доказват авторството на изброените в исковата
молба деяния, от които произлизат имуществените и неимуществените вреди на
ищеца.
За да докаже иска си ищецът е ангажирал доказателства,
както следва: Постановление на СРП за отказ да се образува досъдебно производство,
епикриза, частна техническа експертиза, разпитани са свидетелите К., К.и Ц.. Пред
въззивния съд да допуснати и новооткрити доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, представени в проведеното открито съдебно заседание на 10.06.2019г., представляващи
заповед на Министъра на отбраната за награждаване на ищеца с юбилеен медал,
епикриза, план програма и статия. Допуснатите доказателства, макар и
новооткрити, са неотносими към процесния спор, доколкото касаят здравословното
състояние на ищеца, неговата служба по време на Втората световна война, както и
дейности, свързани с честването на определени събития. Поотделно и в своята
съвкупност те нямат отношение към предмета на спора, съответно не са в
състояние да докажат, нито пък дават индиции, за авторството на деянията, от
които ищецът претендира вреди. Следва да се отбележи, че частните експертизи не
са назначени, изготвени, изслушани и проверени по реда на ГПК, съответно те
нямат доказателствена стойност в настоящето производство, поради което е
недопустимо на тяхна база да се изграждат фактическите и правни изводи на съда.
От своя страна, епикризите дават данни за здравословното състояние на ищеца, но
също нямат отношение към доказване на авторството на деянията, причинили на
ищеца вреди с имуществен и неимуществен характер.
Релевантни за процеса на доказване се явяват свидетелските
показания на тримата разпитани в хода на първоинстанционното производство лица.
Настоящият състав кредитира показанията им като логични, последователни, обективно
и добросъвестно депозирани. Изложеното от тримата свидетели кореспондира с
останалия доказателствен материал, като свидетелите не излагат противоречащи си
показания. Неоснователно е възражението във въззивната жлеба, че не следва
съдът да кредитира показанията на свидетеля Ц., тъй като по твърдение на въззивника
същият е заинтересован, а показанията му са непоследователни, противоречиви и
некореспондиращи с обективната истина. Напротив, свидетелят е младши полицейски
инспектор в 3-то РУП, като същият е работил по преписки, свързани с ищцовите
претенции. Няма данни да е налице заинтересованост на свидетеля от изхода на
спора. Показанията му са логични, а също така и в съответствие с изложеното от ищцовите
свидетели. Поради тези съображения не са налице предпоставките въззивния съд да
не кредитира показанията на свидетеля, като намира възражението във въззивната
жалба в тази насока за неоснователно.
От показанията на свидетелката К., депозирани в съдебно
заседание пред първоинстанционния съд, се установява, че същата е била съседка
на ищеца, като го е посещавала многократно, за да му помага. Има впечатления,
че ищецът не е в добри отношения с ответника. Следва обаче да се отбележи, че
свидетелката съобщава, че е виждала щетите върху имуществото на ищеца, но заявява,
че не е видяла кой ги е причинил, тъй като не е присъствала. От показанията се
установява наличието на неимуществени вреди, изразяващи се в тежко преживяване
на настъпилите имуществени вреди, ищецът е изпитвал страх, който свидетелката е
забелязала при контактите си с него. В своите показания свидетелката подробно
описва и причинените имуществени вреди.
От своя страна свидетелката К.установява, че познава ищеца,
като от последния била чула, че страните по делото са си разменили обиди, като впоследствие
възникнала и вражда между ищеца и ответника. От самия Г.Х. знае, че ответникът
започнал да чупи стъклата в жилището му. Съобщава и за повреда на антената,
нарисуван червен кръст на входната врата на жилището, поставено лепило в
ключалките на вратите на апартамента и мазето. Досежно неимуществените вреди свидетелката
съобщава, че ищецът се страхувал вечерно време, дразнел го всеки шум, който
чуе, доколкото не знае какво ще последва. Съобщава се и за влошено здравословно
състояние след инцидентите.
Свидетелят Ц., разпитан по инициатива на ответника, е
работил по преписки, свързани с подадени от ищеца сигнали срещу ответника.
Свидетелят съобщава, че е констатирал наличието на кръст, нарисуван с червена
боя върху входната врата на ищеца, но категорично заявява, че не знае и не е
установил кой и кога го е поставил там.
След анализ на така депозираните свидетелски показания
съдът намира, че от казаното може да е установи наличието на вреда, но
показанията не съдържат в себе си никаква индиция за противоправно поведение от
страна на ответника А.. Макар и да е налице деяние, то неговото авторство в
настоящето производство остава недоказано. Това е така, защото свидетелката К. изрично
заявява, че не е видяла кой е деецът. Свидетелката К.от своя страна пресъздава
впечатления, добити в разговор с ищеца по делото, като съобщава, че от него
знае, че ответникът е отговорен за нанесените вреди. Същата не е била очевидец
на причиняването на посочените в исковата молба вреди, поради което това доказателство
не е пряко, а косвено. Още повече, че същото се позива с изключително ниска доказателства
стойност, доколкото информацията е почерпена, по данни на свидетелката, от
самия ищец. Фактът, че св. К. знае, че между ищеца и ответника съществува
конфликт не е в състояние сам по себе си да формира у съда убеждение, че като последица
от обтегнатите отношения, ответникът е причинил вреди на ищеца. Подобен извод
от така депозираните показания би бил немотивиран, а е и невъзможен. Ето защо
от показанията на разпитаните ищцови свидетели не може да се установи
авторството. Поради това не е налице противоправно поведение от страна на
ответника, което мотивира съда да приеме, че ищецът не е успял в условията на
пълно и главно доказване да докаже елементите от обективна страна на деликта,
които биха могли да обусловят отговорността на ответника. При липса на каквито
и да е данни за авторството на деянията, съответно за причинителя на
вредоносния резултат, настоящият състав счита, че искът не е доказан по
основание, което като последица влече неговото отхвърляне.
Поради тези мотиви въззивната жалба следва да бъде оставена
без уважение, а поради съвпадане на изводите на въззивния и на първоинстанционния
съд атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има въззиваемия,
който претендира 350 лева адвокатско възнаграждение, за които представя списък
и доказателства за плащането. Разноските следва да бъдат присъдени на
въззиваемата страна.
Воден от горните мотиви, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№502794 от 07.10.2018 г. по гр. дело 81651/2017 г. на Софийски районен съд,
Гражданско отделение, 159-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 от ГПК Г.А.Х., ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на Ч.О.А., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 350
лева, представляваща направени по делото разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.