Решение по дело №1207/2019 на Районен съд - Търговище

 

                                              Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                № 106, 02.03.2020 год., гр.Търговище

 

                                          В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

         Търговищкия районен съд, шести състав, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди и двадесета година в следния състав :

 

                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ  : ВЯРА МАРКОВА

 

Секретар : Женя Иванова,

като разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 1207 по описа за 2019 год. на ТРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Производството е образувано по предявени установителни искове за съществуване на вземане с правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК и чл. 138 и сл. от ЗЗД, за сумата от 1514.56 лв.

          Ищецът  твърди в исковата си молба, че по силата на договор за поръчителство, платил задълженията на ответника, на неговия кредитор, поради което е встъпил в правата на последния и претендира заплащането на сумите, както следва: 567.42 лв. – остатъчна главница по Договор за потребителски кредит № 0000415/09.01.2017 г., сключен между длъжника и „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД с ЕИК *********, договорна лихва в размер на 88.26 лв. за периода от 09.01.2017 г. до 08.04.2019г. по същия договор,  обезщетение за забава върху главницата в размер на 106.29 лв. за периода от 10.02.2017 г. до 08.04.2019 г., както и сумата от  752.59 лв. - главница по Договор за допълнителни услуги от 09.01.2017 г., за които суми се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 395/11.04.2019 г., постановена по ч.гр.д.№ 668/2019 г. по описа на РСТ, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.1 от ГПК, при което ищецът приема, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове в изпълнение указанията на заповедния съд. Моли съда да постанови решение с което да признае за установено, че вземането, в посочения по-горе размер, за което е издадена заповед за изпълнение против ответника съществува, като се присъдят и направените в заповедното и исковото производство съдебни разноски. В съдебно заседание представител на ищеца не се явява, но същия чрез писмено становище е заявил, че поддържа предявените искове.

          В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения от съда по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител. В отговора исковете са оспорени изцяло и по основание и по размер. Наведени са доводи за нищожност на договора за кредит от който ищеца черпи права, поради наличието на неравноправни клаузи и такива заобикалящи закона. Наведени са доводи за нарушения на ЗПК и ЗЗП, обуславящи недействителност на договора за кредит  и договора за допълнителни услуги.  Моли съда да отхвърли исковете ведно с законните последици. В съдебно заседание наведените доводи се поддържат от особения представител.

          След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното : От Договор за потребителски кредит № 0000415/09.01.2017 г., сключен между длъжника-ответник и „Фреш Кредит“ ЕООД, приложен по делото, ведно с ОУ се установява, че страните са уговорили предоставяне на паричен заем в размер на 800 лв., с размер на месечна погасителна вноска от 81.96 лв., със срок от 12 месеца, с първа вноска на 00.02.2017г. и последна вноска на 09.01.2018 г.; с фиксиран годишен лихвен процент от 39,96 %, обща сума за погасяване в размер на 983.52 лв. и ГПР 48,26 %, както и еднократна такса за експресно одобряване на документи при усвояване в размер на 5% върху главницата; уговорено е усвояване на сумата изцяло в брой при подписване на договора, като е приложена и разписка от ответника за получена сума от 800 лв. на 09.01.2017 г. ( л.19 ). В чл. 3, ал.1 е уговорено, че заемателят се задължава в срок от 48 часа, считано от датата на сключване на договора, да предостави едно от следните обезпечения: 1 - две физически лица-поръчители, всеки от които да отговаря на редица изисквания - да има сключен безсрочен трудов договор с минимално месечно БТВ от 1 500лв., или 2. - неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от кредитодателя банка; а в чл.3, ал.2 е уговорено, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в посочения срок, длъжникът се съгласява и упълномощава кредитора да сключи от негово име и за негова сметка, вкл. и при условията на чл. 38 от ЗЗД договор за поръчителство с одобрено от последния дружество-поръчител с възнаграждение на поръчителя в размер на 1027.20 лв., платимо от кредитополучателя на равни месечни вноски. В чл.4 е уговорено ползване на допълнителна услуга – чрез сключване на доп. договор, кредитополучателя да ползва допълнителна услуга от кредитодателя, а именно - финансиране на възнаграждението на поръчителя, което длъжникът да плаща разсрочено. В чл.2, ал.5 е уговорено обезщетение за забава при просрочие в размер на законната лихва върху забавената сума. От договор за гаранционна сделка (поръчителство) от 09.01.2017 г., приложен по делото се установява, че между кредитодателя, кредитополучателя, действащ чрез кредитодателя - като негов пълномощник и настоящия ищец, е сключен договор за поръчителство, като ищецът  се е задължил към кредитора да отговаря за изпълнението на задълженията на длъжника по договор № 0000415, като договорът за поръчителство влиза в сила след изтичане на два дни от подписването и при условие, че длъжникът не предостави другите уговорени обезпечения на кредитора. В т.4.2 е уговорено, че отговорността на поръчителя отпада, когато главното задължение бъде обявено за недействително, а в чл. 6 е уговорено, че поръчителят не носи отговорност пред кредитора за допълнителните задължения, поети от длъжника след сключването на гаранционния договор. В чл.9.2 е уговорено, че поръчителят следва да изпълни задължението в срок (който не е посочен в договора) от поканата на кредитора към него. В чл. 11 е уговорено възнаграждението за гаранционната услуга, като е предвидено, че същото може да бъде платено от кредитора чрез услуга „финансиране на длъжника от кредитора по силата на договор за допълнителни услуги“, а неплащането на това възнаграждение не препятства влизането в сила или действието на договора и не освобождава поръчителя от поетите с договора задължения към кредитора. От извършената служебна справка в ТР е установено, че ищцовото дружество, което кредиторът е избрал за поръчител, е собственост на самото дружество-кредитор, а приложеното по делото копие то договора за гаранционна сделка не носи подписа на поръчителя. От Договор за допълнителни услуги към Договор за потребителски кредит № 0000415 от 09.01.2017 г. се установява, че кредиторът е предоставил на ответника допълнителни услуги, изразяващи се във финансиране, разсрочване и заплащане на поръчителя на сумата от 1027.20 лв., представляваща възнаграждението за поръчителство по предходния договор, със срок на изплащане 12 месеца, вноска от 85.60 лв., дължими от длъжника. Липсва посочване на падежна дата на всяка от месечните вноски. В уговорките по т.5 и т.6 от договора също липсва посочване на сроковете, касаещи тези уговорки относно забава при изплащането, както и относно срокът на самия договор. Липсват каквито и да било доказателства по делото, за това кредиторът да е предоставил на длъжника сумата за възнаграждението на поръчителя, нито такива, установяващи плащането й на поръчителя. От Покана за плащане от 08.04.2019 г., отправена от кредитора „Фреш Кредит“ ЕООД до настоящия ищец се установява, че кредиторът е поканил поръчителя в 30-дневен срок от получаване на поканата да изплати дълга на длъжника, съобразно приложена справка, който е в размер на  1514.56 лв. за пълно  погасяване. По делото не са представени доказателства ищеца да е изплатил след поканата сумата от 1514.56 лв., като е приложен протокол за прихващане на вземания между „Фреш Кредит“ ЕООД и ищцовото дружество, който сам по себе си не установява реално погасяване на задължението на ответника към кредитора му, още повече, че както беше посочено по-горе дружеството-гарант е собственост на дружеството-кредитор. Липсват и твърдения, както и доказателства по делото, за това поръчителят да е уведомил длъжника за извършеното плащане. Видно от приложената към поканата справка, в същата фигурират и дължими суми за обезщетение за неизпълнение на договорно задължение, каквото липсва по договора за кредит, а общата сума, изплатена от ответника към 08.04.2019 г. е била в размер на 232.58 лв. главница, 95.26 лв. договорна лихва, вноска по доп. пакет- 342.61 лв. и обезщетение за неизпълнение на договорно задължение 2.95 лв., като останалата непогасена част от договора за кредит и доп. услуги е в размер на 1514.56 лв. Няма представени доказателства за погасяване изцяло, или частично на суми от ответника в хода на производството.

           При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:        

          Предявените  установителни искове за съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК са обосновани с обстоятелството, че по силата на договор за поръчителство, ищецът платил задълженията на настоящия ответник на неговия кредитор, поради което счита, че е встъпил в правата на последния и претендира заплащането на дължимите суми, за които се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №  202/19.02.2019 г., постановена по ч.гр.д.№ 316/2019 г. по описа на РСТ.

         Съгласно разпоредбите на чл. 138, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 ЗЗД, поръчителят поема с договор в писмена форма задължение към кредитора на длъжника да отговаря за изпълнение на неговото задължение, като поръчителството може да съществува само за действително задължение. Регресните права на поръчителя, чиито обем е уреден в чл. 143, ал. 1 ЗЗД, са проявление на принципа за забрана на неоснователното обогатяване и целят възстановяване на нарушеното имуществено равновесие. Тези права на поръчителя не възникват, ако той е платил без да има дълг, тъй като в този случай задължението на поръчителя – функция на главния дълг, не е възникнало. Това е така, защото предметът и обемът на отговорността на поръчителя се определят от обема на главното задължение. На следващо място, платилият поръчител следва да уведоми длъжника за извършеното плащане, тъй като ако не е сторил това, съгл. чл. 143, ал.2, изр. второ от ЗЗД, длъжникът може да му противопостави възраженията, които е могъл да направи на кредитора при изпълнението, каквито възражения са въведени от процесуалния представител на ответника в настоящото производство.

                Последователна е практика на Съда на ЕС по тълкуването и приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, според която съдът е длъжен да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори, дори и такова възражение да не е било направено от потребителя. По отношение на договорите за кредит на общо основание и съгласно чл.24  ЗПК се прилагат правилата на чл.143-чл.148 ЗЗП.

               Видно от съдържанието на договора, същият касае предоставяне на парична сума като кредит на разсрочено плащане, поради което попада под правната регламентация на Закона за потребителския кредит (ЗПК), установяващ императивни изисквания към необходимото съдържание на договора за потребителски кредит, с оглед неговата действителност, като съдът има и служебно задължение да следи за спазването на императивния материален закон. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал.1 от ЗПК, договорът следва да е сключен в писмена форма на хартиен или друг траен носител, което изискване в случай е налице. В разпоредбите на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1-2 от ЗПК са изчерпателно изброени задължителните реквизити на договора, като съобразно чл.20 от ЗПК, когато не са спазени изискванията по чл. 10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл. 12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и в тази хипотеза, съгл. чл. 23 от ЗКП, когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита. В конкретния случай кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР на заема. Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита (кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 48.03 %). В този смисъл следва да се посочи, че съобразно чл.11, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, което изискване също не е налице по договора за кредит. Съгласно пар.1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, каквато е нсъмнено е и услугата за финансиране на поръчителството. От своя страна, „обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя – пар.1, т.2 от ДР на ЗПК. Видно от договора за кредит, в него не е отразена действителната „обща сума, дължима от потребителя“, като в графата „детайли на кредита“ фигурира „обща сума за погасяване“, но тя отчита само общият размер на кредита, но не и общите разходи за потребителя, в които се включва и възнаграждение за поръчителя, което е „допълнителна услуга“ и е пряко свързана с кредита - чл.4 от самия договор за кредит. Невключването на сумата за финансиране възнаграждението за поръчителя се отразява на стойността и на годишния процент на разходите, защото той изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит – чл.19, ал.1 от ЗПК, а според чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл, като не е включил сумата на възнаграждението на поръчителя, кредиторът е заобиколил изискванията на императивния материален закон за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което клаузите от договора, касаещи общата сума за погасяване и годишен процент на разходите, са нищожни, което обстоятелство, от своя страна, попада под изричната регламентация по чл.22 от ЗПК, при което  договорът за потребителски кредит е недействителен изцяло. Отделен е и въпросът, че самото определяне на т.нар. възнаграждение на поръчителя в размер на 1027.20 лв., т.е., надхвърлящ самата договорна сума от 800лв. създава необосновано висока тежест за кредитополучателя, поради което се явява противоречаща на морала и добрите нрави клауза, при което същата е нищожна, на осн. чл. 26,ал.1,предл. трето от ЗЗД и чл. 143,т.19 вр. т.5 от ЗЗП. Това е така, защото на първо място, срокът за предоставяне на първите два вида обезпечения - поръчителство на две лица или банкова гаранция са от такова естество, че биха поставили кредитополучателя в невъзможност в рамките на уговорените 48 часа от подписването на договора да ги изпълни, при което поръчителството на ищеца е предпоставено, и така при получен кредит от 800лв., тежестта върху кредитополучателя се увеличава с 1027.20 лв., т.е. с повече от 100%,  което противоречи не само на добросъвестността при сключването на гражданско-правни и търговски сделки, но и на изричната разпоредба на чл. 19, ал.4 от ЗПК, забраняваща размер на ГПР (включващ и това задължение) над петкратния размер на законната лихва. Съвсем отделно е и обстоятелството, че по договора липсва изобщо яснота за това как е формиран размерът на възнаграждението на поръчителя. На следващо място, ищецът не е посочил по каква причина не е уведомил длъжника за търсеното изпълнение и защо не е предявил на кредитора никакви възражения, като напр. по чл. 147, ал.1 от ЗЗД, съобр. който  шестмесечният преклузивен срок тече от падежа на всяка вноска, като с изтичането му се прекратява самото поръчителство, при което, дори и при действителен договор за кредит, с оглед датата на поканата за плащане, респ. на самото плащане от поръчителя на 08.04.2019г., много след изтичане на шест месеца от датата, в която вземането по договора за кредит е станало изискуемо на краен падеж – 09.01.2018 год. поръчителството би било прекратено и той е следвало да откаже плащанията. (в този см.  ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.4б,  Решение № 83/26.05.2017 г.на ВКС по търг. дело № 50394/2016 г., ГК, IV г.о. и др.).

          При горните изводи на съда за недействителност на процесния договор за кредит, следва да се приеме, че отговорността на поръчителя отпада, доколкото, както се посочи по-горе, по силата и на чл.138, ал.2 от ЗЗД (и съобр. чл. т.4.2 от Договора за поръчителство от 02.11.2016г.), поръчителството може да съществува само за действително задължение. А щом не е налице валидно поръчителство, това обстоятелство изключва ангажирането на гражданската отговорност на ответника и обуславя отхвърлянето на предявените установителни искове за съществуването на вземания по процесния договор за сумата от 567.42 лв. – остатъчна главница по Договор за потребителски кредит № 0000415/09.01.2017 г., сключен между длъжника и „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД с ЕИК *********, договорна лихва в размер на 88.26 лв. за периода от 09.01.2017 г. до 08.04.2019г. по същия договор,  обезщетение за забава върху главницата в размер на 106.29 лв. за периода от 10.02.2017 г. до 08.04.2019 г., както и сумата от  752.59 лв. - главница по Договор за допълнителни услуги от 09.01.2017 г., платени от ищеца, за които суми се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като неоснователни, на осн. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК и чл. 138 и сл. от ЗЗД.

           Съдът счита, че дори да се приема твърдението на ищеца, че е извършил плащането не като поръчител, а при условията на чл.74 от ЗЗД т.е., че е изпълнил чуждо задължение, като е имал правен интерес от това, то иска отново е неоснователен. Както беше посочено по-горе кредитора е поискал от ищеца изпълнение след изтичане на шестмесечния срок по чл.147 от ЗЗД, или след отпадане отговорността на поръчителя за задължението на ответника, поради което ищеца е имал възможност да възрази, че не дължи изпълнение и не е имал правен интерес да изпълни, поради което и не може да встъпи в правата на кредитора.

          Що се отнася до последиците от извършеното плащане от поръчителя, ако се възприеме, че такова е извършено, същите излизат извън предмета на настоящия спор, доколкото съдът в производството по чл.422 от ГПК дължи произнасяне в рамките му, очертани в заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК и изричното уточнение на самия ищец в настоящото производство, т.е само в рамките и по начина, поискани от ищеца (в този см. Решение № 152 от 28.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7541/2013 г., IV г. о., Решение №18/16.02. 2016г. по т.д.№1880/2014г. на ВКС, I т.о. и др.).

          Предвид изхода на спора съдът счита, че направените от ищеца разноски в исковото и заповедното производство следва да останат за него, така както ги е направил.

                                                       Водим от горното, съдът

 

                                                            Р     Е     Ш     И  :

 

           ОТХВЪРЛЯ предявените от „Гаранционен Фонд България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление  гр.Бургас, ж.к.“Славейков, бл.161-партер, представлявано от управителя П.С.С. против А.М.А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, установителни искове за съществуване на вземания за сумите от 567.42 лв. – остатъчна главница по Договор за потребителски кредит № 0000415/09.01.2017 г., сключен между длъжника и „Фреш Кредит“ ЕООД с ЕИК *********, договорна лихва в размер на 88.26 лв. за периода от 09.01.2017 г. до 08.04.2019г. по същия договор,  обезщетение за забава върху главницата в размер на 106.29 лв. за периода от 10.02.2017 г. до 08.04.2019 г., както и сумата от  752.59 лв. - главница по Договор за допълнителни услуги от 09.01.2017 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 395/11.04.2019 г., постановена по ч.гр.д.№ 668/2019 г. по описа на РСТ, като неоснователни, на осн. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК и чл. 138 и сл. от ЗЗД.

          

           РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.

 

                                                                                                     Председател: