№ 283
гр. С.З., 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20225500500372 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на Р. Г. Я. от гр.С.З., против решение
№ 229/07.04.2022 г., постановено по гр.д.№ 5474/2021 г. по описа на Районен
съд - С.З. в частта му, в която е отхвърлен предявеният от въззивницата иск
по чл.226, ал.2 от КТ за присъждане на обезщетение за причинени й от
работодателя вреди от незаконно задържане на трудовата книжка след
прекратяване на трудовото й правоотношение за периода от 09.09.2021 г. до
27.09.2021 г.
Решението в тази му част се обжалва като необосновано и постановено
при допуснато съществено процесуално нарушение като се излагат
оплаквания, че първоинстанционният съд не е обсъдил събраните по почин на
Р. Г. Я. доказателства и поради това е направил неправилни фактически и
правни изводи.
Претендира се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната
му част и постановяването на ново, с което предявеният иск бъде уважен.
В законоустановения срок въззиваемият „Б.Б.“ ЕООД, е подал отговор
на въззивната жалба, с който я е оспорил като неоснователна.
Излага доводи, че първоинстанционният съд е анализирал всички
относими събрани доказателства и е направил правилни фактически изводи,
че към момента на прекратяване на връчване на заповедта за прекратяване на
1
трудовото правоотношение трудовата книжка на Р. Г. Я. не се е намирала у
работодателя, което е наложило тя да бъде поканена да я представи, а след
представянето й на 18.10.2021 г. е била своевременно оформена и върната.
Претендира се потвърждаване на решението в обжалваната му част като
правилно и законосъобразно.
В проведеното открито съдебно заседание въззивницата се явява лично,
поддържа жалбата си и пледира за уважаването й.
Въззиваемото дружество не се представлява от законен или
процесуален представител.
Въззивният съд, след като взе предвид твърденията и възраженията
на страните, събраните по делото доказателства и приложимите
материално-правни и процесуално-правни норми, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима, т.к. е редовна, подадена е в предвидения
срок за обжалване, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт в съответната му част, при наличието на
правен интерес от въззивно обжалване.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Р. Г. Я.
срещу „Б.Б.“ ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени
искове по чл.344, ал.1 т.1 от Кодекса на труда КТ/ за признаване на
уволнението й от 27.09.2021 г., извършено от работодателя на основание
чл.71, ал.1 от КТ за незаконно и неговата отмяна, и по чл.226, ал.2 от КТ за
присъждане на обезщетение в размер на 500 лв. за причинени й от
работодателя вреди от незаконно задържане на трудовата й книжка след
прекратяване на трудовото правоотношение за периода от 09.09.2021 г. до
27.09.2021 г.
Ищцата е изложила твърдения, че е била в трудово правоотношение с
ответното дружество, което е било прекратено едностранно от нея на
основание чл.327, ал.1 т.2 от КТ поради неплащане на трудовото й
възнаграждение за м.август 2021 г. в пълен размер. Писменото й изявление до
работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение било получено
от работодателя на 09.09.2021 г. като с него същият бил поканен от
въззивницата да й оформи трудовата книжка и да й я върне.
Въпреки получаването на изявлението й работодателят не издал заповед
за прекратяване на трудовото й правоотношение и върнал трудовата й книжка
неоформена. Вместо това на 21.09.2021 г. издал заповед, връчена на Р. Я. на
27.09.2021 г., с която прекратил едностранно правоотношението на основание
чл.71, ал.1 от КТ.
Твърди, че това уволнение е незаконосъобразно, т.к. трудовото й
правоотношение вече е било прекратено на посоченото от нея правно
основание, поради което претендира отмяната му.
Твърди също така, че поради законното прекратяване на трудовото
правоотношение едностранно от нея, за периода от 09.09.2021 г. до
27.09.2021 г. работодателят й дължи обезщетение за причинени й вреди от
2
незаконно задържане на трудовата й книжка, т.к. е била лишена от
възможността да се регистрира като безработно лице.
Работодателят не е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131
от КТ. С депозирано след изтичането му писмено становище е изложил
твърдения, че извършеното от въззивницата прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл.327, ал.1 т.2 от КТ е незаконно, т.к. към
момента на получаване на писменото й изявление не е дължал частично
трудово възнаграждение за м.август 2021 г. Поради това с нарочно писмо я
уведомил, че счита трудовото правоотношение за съществуващо и очаква от
нея изпълнение на произтичащите от него задължения. Счита, че трудовото
правоотношение е било прекратено законно от него със заповедта от
21.09.2021 г., връчена на въззивницата на 27.09.2022 г.
По отношение на иска за обезщетение сочи, че с писмо от 14.10.2021 г.
Р. Я. е била поканена от него да му представи трудовата си книжка за
оформяне, което тя е сторила на 18.10.2021 г., след което работодателят
надлежно е извършил нужните вписвания и я й е върнал на 22.10.2021 г.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил
предявеният иск за признаване на уволнението на Р. Я. извършено от
работодателя на основание чл.71, ал.1 от КТ за незаконно и го е отменил. В
тази му част първоинстанционното решение не е било обжалвано и е влязло в
сила, поради което на основание чл.297 от ГПК е задължително за всички
съдилища в Република България, в т.ч . и за настоящия въззивен съд.
Искът за присъждане на обезщетение за вреди от незаконно задържане
на трудовата книжка е бил отхвърлен, т.к. първоинстанционният съд е приел,
че работодателят не е изпаднал в забава за изпълнение на задължението си за
оформянето й.
Първоинстанционното решение в обжалваната му част е частично
неправилно, т.к. съдът е направил неверни фактически изводи относно
момента на изпадане на работодателя в забава и оттам неправилно е
приложил материалния закон.
От събраните в първоинстанционното производство доказателства
безспорно се установява, че на 09.09.2021 г. работодателят е получил
писменото изявление на Р. Я. за едностранно прекратяване от нейна страна на
трудовото правоотношение. Налице са и достатъчно доказателства – писмени
и гласни, относно обстоятелството, че ведно с връчването на това изявление
тя е представила на работодателя си и трудовата си книжка като е отправила
до него искане за оформянето й. Установено е също така, че работодателят е
върнал трудовата книжка на въззивницата неоформена и е извършил
вписването на необходимите реквизити при прекратяване на трудовото
правоотношение едва след повторното представяне на книжката на 18.10.2021
г., след като изрично е поискал от работника да му бъде представена.
Установено е също така, че Р. Я. се е регистрирала в Дирекция „Бюро по
труда“ – гр.С.З. като лице, търсещо работа на 29.09.2021 г.
Както правилно е приел в мотивите си районният съд, прилагайки
3
задължителната съдебна практика, обективирана в ТР № 1/2019 т. по тълк.д.
№ 1/2019 г. на ОСГК на ВКС, задължението на работодателя да предаде
незабавно на работника или служителя надлежно оформената трудова книжка
при прекратяване на трудовото правоотношение възниква в момента на
прекратяване на това правоотношение, а задължението му става изискуемо и
той изпада в забава в момента, в който трудовата книжка бъде в негово
държане. В зависимост от това дали той я съхранява по нарочно искане от
работника или служителя или тя се намира у последния, изпадането в забава
на работодателя се предопределя от фактическата му възможност да извърши
вписванията в трудовата книжка, като във втората хипотеза, за да се освободи
от последиците на забавата си след като книжката му е била предоставена от
работника или служителя, той следва да го покани с нарочно писмено
уведомление да я получи.
В настоящият казус е безспорно, в т.ч. и за първоинстанционният съд,
че трудовото правоотношение на въззивницата с въззиваемото дружество е
било прекратено на 09.09.2021 г., като ведно с връчването на изявлението си
на работодателя Р. Я. му е предоставила и трудовата си книжка за извършване
на съответните вписвания.
Към този момент задължението на работодателя по чл.350, ал.1 от КТ е
възникнало и е станало изискуемо, поради което и с оглед неизпълнението му
до 18.10.2021 г. той е бил в забава и на основание чл.226, ал.2 от КТ й дължи
обезщетение за причинени вреди от незаконно задържане на трудовата й
книжка за исковия период от 09.09.2021 г. до 27.09.2021 г.
Съгласно чл.226, ал.3 изр.2-ро от КТ дължимото обезщетение е в размер
на брутното трудово възнаграждение на Р. Я. за този период, което
въззивният съд определя на основание чл.162 от ГПК по своя преценка на
368,20 лв., отчитайки размера на уговореното с трудовия договор между
страните основно трудово възнаграждение от 810 лв., което приема и за
брутно такова поради лисата на доказателства за получавани от Р. Я.
допълнителни трудови възнаграждения освен основното, и периода от време,
за който се дължи обезщетението.
С оглед на това въззивният съд намира предявеният иск за присъждане
на обезщетение за причинени на въззивницата вреди от незаконно задържане
на трудовата й книжка за исковия период от 09.09.2021 г. до 27.09.2021 г. за
частично основателен до размера на 368,20 лв., поради което и обжалваното
решение следва да бъде частично отменено и вместо него да бъде
постановено ново, с което искът бъде уважен за тази сума.
За разликата до пълния предявен размер от 500 лв. искът се преценява
за неоснователен, поради което в тази му част обжалваното решение следва
да бъде потвърдено.
Относно разноските и държавните такси:
Разноски в полза на Р. Я. не се присъждат, т.к. липсват доказателства по
делото тя да е направила такива пред първата и/или въззивната съдебни
инстанции, както и направено от нейна страна искане в тази насока.
4
Въззиваемото дружество следва да бъде осъдено на основание чл. 78,
ал.6 от ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна
такса върху уважената част от иска в размер на 14,73 лв. по сметката на
Окръжен съд – С.З..
По изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1 пр.3-то от ГПК
Окръжен съд –С.З.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 229/07.04.2022 г., постановено по гр.д.№
5474/2021 г. по описа на Районен съд - С.З. в частта му, в която е отхвърлен
предявеният от Р. Г. Я., ЕГН – **********, с адрес: гр.С.З.,
ул.“************* срещу „Б.Б.“ ЕООД, ЕИК № *******, със седалище и
адрес на управление: гр.С., бул. „********* представлявано от законните си
представители, представляващи заедно : В.Д.Д.-С. и А.Г. Г. – управители, иск
по чл.226, ал.2 от КТ за присъждане на обезщетение за причинени й от
работодателя вреди от незаконно задържане на трудовата й книжка след
прекратяване на трудовото й правоотношение за периода от 09.09.2021 г. до
27.09.2021 г. до размера от 368,20 лв. /триста шестдесет и осем лева и
двадесет стотинки/, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.226, ал.2 от КТ „Б.Б.“ ЕООД, ЕИК №
*******, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. „*********
представлявано от законните си представители, представляващи заедно :
В.Д.Д.-С. и А.Г. Г. – управители, да заплати на Р. Г. Я., ЕГН – **********, с
адрес: гр.С.З., ул.“************* сумата от 368,20 лв. /триста шестдесет и
осем лева и двадесет стотинки/, представляваща обезщетение за причинени й
от работодателя вреди от незаконно задържане на трудовата й книжка след
прекратяване на трудовото й правоотношение за периода от 09.09.2021 г. до
27.09.2021 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 229/07.04.2022 г., постановено по гр.д.№
5474/2021 г. по описа на Районен съд - С.З. в частта му, в която е отхвърлен
предявеният от Р. Г. Я., ЕГН – **********, с адрес: гр.С.З.,
ул.“************* срещу „Б.Б.“ ЕООД, ЕИК № *******, със седалище и
адрес на управление: гр.С., бул. „********* представлявано от законните си
представители, представляващи заедно : В.Д.Д.-С. и А.Г. Г. – управители, иск
по чл.226, ал.2 от КТ за присъждане на обезщетение за причинени й от
работодателя вреди от незаконно задържане на трудовата й книжка след
прекратяване на трудовото й правоотношение за периода от 09.09.2021 г. до
27.09.2021 г. за разликата над 368,20 лв. /триста шестдесет и осем лева и
двадесет стотинки/ до пълния предявен размер от 500 лв. / петстотин лева/.
5
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК „Б.Б.“ ЕООД, ЕИК №
*******, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. „*********
представлявано от законните си представители, представляващи заедно :
В.Д.Д.-С. и А.Г. Г. – управители, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметката на Окръжен съд – С.З. държавна такса в размер на 14,73 лв.
/четиринадесет лева и седемдесет и три стотинки/.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6