О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 602/8.3.2019г.
гр. Ямбол, 08.03.2019 г.
ЯМБОЛСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 16-ти състав, в закрито заседание на осми март две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ Г.
като разгледа докладваното от съдия Г.
гражданско дело № 4950 по описа на ЯРС за 2018 година, взе предвид следното.
Производството
е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявени от
А.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: ***,чрез пълномощник адвокат срещу ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, с
адрес: гр. София,район Лозенец,бул.“Джейм Баучер“ №
87 1407, обективно,
кумулативно съединени осъдителни искове, с правна квалификация чл. 432 Кодекса за застраховането, вр.
чл. 45 и чл.52 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 20 052,86 лева,частичен
от 26 000 лева,от които 20 000,00 лева в обезщетение за неимуществени
вреди – болки и страдания от увреждане на здравето му при ПТП, настъпило на
14.04.2018 г., заедно със законната лихва за забава от деня на увреждането до
окончателното изплащане на сумата, сумата 52,86 лева - обезщетение за
имуществени вреди – извършени разходи за лечение на получените телесни увреждания,заедно
със законна лихва за забава от деня на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба А.Д.Г. твърди, че на 14.04.2018 г. като
пътник е участвал в пътно-транспортно произшествие. На посочената дата Васил
Илиев Йорданов управлявал лек автомобил марка „Форд“,модел „Транзит“ с рег.№ У
1981 АТ по АМ Тракия. При км 297+300,в посока гр.София,водача нарушил правилата
за движение по пътищата,визирани в чл.5,ал.1,т.1 ЗДвП,чл.20,ал.1 и ал.2 ЗДвП и
чл.21,ал.1 ЗДвП,като се движил със скорост несъобразена с конкретната пътна
обстановка и законови ограничения,не контролирал непрекъснато превозното
средство,което управлявал,вследствие на което предизвикал ПТП. Твърди се,че при
настъпилия удар били причинени телесни увреждания на пътника в лекия автомобил
ищеца А.Д.Г.,който след настъпилото ПТП бил транспортиран в МБАЛ“Д-р Иван Селимински“ АД гр.Сливен,където му била поставена
диагноза-травматичен шок,разкъсно-контузна рана в
дясната ингвинална област,наличие на ескориации в дясната бедрена кост,мекотъканни
увреди фронтално и множество охлузвания. Ищеца изпитвал силна болка в
главата,корема и десния крак,което наложило
извършването на ревизия и сутура на разкъсно-контузната рана.След проведената му медикаментозна
терапия,лечението му продължило в дома му.Конците му били свалени на 27.04.2018
г.,но настъпила инфекция на кожата и подкожната тъкан,което пък от своя страна
е довело до гнойна секреция. Наложило се хирургичната й обработка на 02.05.2018
г. и на 08.05.2018 г. Движенията в дясната тазобедрена става продължавали да
бъдат ограничени. Също така в резултат на получените увреждания ищеца изпитвал
силно главоболие,имал е световъртеж и гадене,които още не били отшумели.
Наложило се спазване на хигиенно-диетичен режим,като не можел да се възстанови
физически и психически. Поради разкъсно-контузната
рана на крака бил неподвижен за продължително време,като изпитвал и силно
главоболие. Не можел да извършва елементарни ежедневни дейности,като постоянно
приемал обезболяващи и бил нетрудоспособен. С протокол на медицинска комисия
бил освободен от тежък физически труд и работа на слънце за срок от шест месеца
до 15.01.2019 г. Отделно от това имал проблеми със съня си,често сънувал
кошмари,бил силно раздразнителен. Вследствие на преживяното ищеца развил остра
стресова реакция и душевно разстройство,а останалия му белег напомнял за
случилото се. Ищеца сочи, че е претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в
извършени разходи за лечение,за закупуване на медикаменти,заплатени на „Медикотрейд Бургас“ ООД с фиксален
бон от 21.04.2018 г. в размер на 52,86 лв.
Ищеца твърди,че имайки предвид степента и интензитета на
причинените неимуществени вреди,както и обстоятелството,че същите ще бъдат
търпени продължително време , които претендира да бъдат обезщетени със
заплащане на сумата 20 000,00 лева,представляваща част от общо дължимите
26 000,00 лв.
Във връзка с настъпилото ПТП било
образувано досъдебно производство №
59/2018 г. по описа на РУ-Стралджа и пр.пр. № 910/2018 г. по описа на ЯОП..
Виновният за
причиненото ПТП водач бил страна по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, сключен с ответника, поради което се претендира осъждането му да заплати
причинените вреди, ведно с лихвата за забава върху претендираните
суми, включително законната такава след предявяването на исковете до
окончателното заплащане на обезщетенията.
В отговор на исковата молба, постъпил в срока по чл.131 ГПК, ответникът оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Твърди липса на вина у водача Васил Илиев
Йорданов,в качеството му на водач на застрахованото МПС,като липсвало
доказателства за влязла в сила присъда,наказателно постановление или друг
акт,установяващ по категоричен начин неговата вина. С оглед на това
застрахователя не дължал повече от
дължимото от прекия извършител на непозволеното увреждане,а
погасяването,респ.невъзникването на деликтното право
води и до погасяване,респ. невъзникването на прякото притезание
по чл.226,ал.1 КЗ/отм./,респ. по чл.432,ал.1 КЗ. Оспорват се твърденията за
възникналите неимуществени вреди,като същите не са възникнали и не са търпени в
посочения период. Релевира възражение за съпричиняване на вредите в резултат на противоправното
и виновно поведение на ищеца, който не бил поставил обезопасителен
колан,като пътник в буса,като същия нарушил
разпоредбата на чл.137а,ал.1 ЗДвП,като се иска намаляване на обезщетението и същото да бъде определено съгласно
разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД. Твърди се, че претендираното
обезщетение за неимуществените вреди не съответства на съдебната практика,
както и на принципа на справедливостта, прогласен в чл.52 ЗЗД. Иска се
определяне размера на претендираното обезщетение за
претърпени неимуществени вреди да бъде съобразено с трайната съдебна практика
заложена в чл.52 ЗЗД,като същото било прекомерно завишено. В частта за
заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди за
претърпени от ищеца стрес,уплаха и негативни преживявания,както и
посттравматичното стресово разстройство в резултат на ПТП-то,тези вреди не
подлежали на репариране по силата на задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите,като иска следвало да бъде насочен към прекия
причинител,като иска следвало да бъде отхвърлен като неоснователен. Възразява
се за присъждане на законна лихва от датата на непозволеното увреждане с оглед
на това,че ответното дружество не е било уведомено за настъпилото ПТП от страна
на Йорданов,а било сезирано с искане за заплащане на застрахователно обезщетение
посредством писмена застрахователна претенция едва на 08.05.2018 г.,повече от
месец след настъпване на увреждането.Като изцяло неоснователен се оспорват и акцесорните искове за заплащане на лихва от деня на
непозволеното увреждане и ако бъде уважена исковата претенция,тя да бъде
уважена от датата на завеждане на исковата молба.
Ищецът е представила писмени
доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо. Допустимо е да бъде
събрано заключение на съдебно-медицинска експертиза с поставените в исковата
молба задачи, да бъде събрано заключение на съдебно-автотехническа
експертиза с поставените в исковата молба задачи,както и да бъде събрано
заключение на съдебно-психиатрична експертиза
с поставени в исковата молба задачи.
За установяване на получените при ПТП
увреждания се отразяват на живота на ищеца и затрудненията ,които създават за
него е
поискан разпит на двама свидетели при режим на довеждане, което искане
следва да бъде уважено.
Ответникът не ангажира писмени
доказателства, не оспорва факта на настъпване на ПТП и наличието на сключена
застраховка „ГО” с делинквента, като във връзка със съпричиняването и вината на водача на моторното превозно
средство поддържа искане за назначаване на комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза с поставени въпроси в отговора на
исковата молба.
Оспорва се допускането на
свидетели,с оглед на това,че не е направено съобразно изискванията на
чл.156,ал.2 ГПК,както и на основание чл.183 ГПК се иска ищеца да бъде задължен
да представи в оригинал представените с исковата молба доказателства.
Налице са предпоставките за
насрочване на делото за разглеждането му открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на
основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба
писмени доказателства.
ДОПУСКА изготвянето на комплекса съдебно-медицинска и съдебно-техническа експертиза
със задачи, посочени в исковата молба и отговора на исковата молба, при депозит
в размер на 600 лв., като 300 лв.вносим от ищеца и
300 лв. вносим от ответника в едноседмичен срок от
съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещи лица д-р Йордан Иванов
Стойков-управител на СМДЛ“Д-р Златка Стойкова“ ЕООД-Сливен със специалност по патоанатомия,следдипломна квалификация по съдебна медицина,
вещо лице в списъка към ОС-Ямбол и инж. Мирослав Г. ***, като експертизата следва да бъде извършена след
удостоверяване на доказателства за внесения депозит по сметка на ЯРС.
ДОПУСКА назначаването на съдебно-психиатрична експертиза
със задачи,посочени в исковата молба,при депозит в размер на 200 лв.,вносим от
ищеца в едноседмичен срок от връчване на настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице д-р Лариса Димитрова , като
експертизата следва да бъде извършена след удостоверяване на доказателства за
внесения депозит по сметка на ЯРС.
ДОПУСКА събиране на гласни
доказателствени средства чрез разпит на два свидетели при режим на довеждане от
страна на ищеца,като на основание чл.156,ал.2 ГПК указва на ищеца,че в
едноседмичен срок от получаване на настоящото определение следва с допълнителна
молба с препис за ответника да посочи трите им имена и точно кои факти и
обстоятелства ще доказва всеки един от тях.
На основание чл.183 ГПК задължава ищеца да представи в
оригинал или официално заверен препис от представените с исковата молба писмени
медицински доказателства в едноседмичен срок от получаване на настоящото
определение. Указва на ищеца,че ако не стори това представените преписи ще
бъдат изключени от доказателствения материал.
ОТДЕЛЯ за безспорен и ненуждаещ се от
доказване в отношенията между страните фактът, че между ответника и претендирания делинквент Васил
Илиев Йорданов е налице застрахователно правоотношение, възникнало от сключен
договор за „Гражданска отговорност” на автомобилистите, валидно към датата на
настъпване на процесното ПТП.
НАСРОЧВА разглеждането на спора в
съдебно заседание за 25.04.2019 г. от 11,15
часа, за когато да се призоват страните и вещите лица.
На страните да се изпрати
препис от настоящото определение, на ищеца – и препис от отговора на ответника.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД на предявените искове, както следва:
Предявени са обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове, с правна квалификация
чл. 432 КЗ вр. 45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 20 052,86 лева,частичен от 26 000
лева,от които 20 000,00 лева в обезщетение за неимуществени вреди – болки
и страдания от увреждане на здравето му при ПТП, настъпило на 14.04.2018 г.,
заедно със законната лихва за забава от деня на увреждането до окончателното
изплащане на сумата, сумата 52,86 лева - обезщетение за имуществени вреди –
извършени разходи за лечение на получените телесни увреждания,заедно със
законна лихва за забава от деня на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът извежда съдебно предявените
права на вземания от фактите:
настъпило на 14.04.2018 г. ПТП, при което
са му причинени
телесни увреждания, резултат на виновно
поведение на Васил
Илиев Йорданов,
който нарушил правилата за движение
по пътищата и виновно предизвикал ПТП, като
гражданската му отговорност била покрита от
ответника.
Ответникът оспорва исковете с възражението, че вредите са резултат
на съпричиняване от страна на
ищеца и липса на вина от страна
на водача на МПС.
Ищецът носи тежестта да
докаже съществуването на застрахователно правоотношение по застраховка „ГО” между ответника и трето за спора лице
–
Васил Йорданов, елементите от осъществения от последното деликт:
деяние, причинно-следствена връзка между деянието и вредите – имуществени и неимуществени, съответно
техния размер. По отношение на иска за обезщетение за забава – наличието на главен дълг,
изпадане в забава на задълженото лице и размера на обезщетението.
Ответникът носи тежестта да
докаже възражението си за съпричиняване
на вредите като докаже поведение на ищеца, в причинна връзка с което са
настъпили вредите и да опровергае презумпцията за виновност на поведението на
водача на МПС.
ПРИКАНВА страните към сключване на
съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Съдът уведомява страните, че за
намиране на решение на спора си могат да използват и процедура по медиация.
Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от събиране на
доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК. Ако страните желаят да използват медиация, те
могат да се обърнат към център по медиация или медиатор
от Единния регистър на медиаторите, който може да
бъде видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg).
Медиацията е платена услуга.
Разяснява на страните, че при постигане
на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се
уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на
съдебна спогодба ищецът и ответника следва да се явят лично в съдебно заседание
или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да
постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Определението не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: