Р Е Ш Е Н И Е
№ 2110
гр. Пловдив, 20 ноември 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми
състав, в открито заседание на десети ноември, две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при
секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №1770 по описа
на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.30а, ал.3 от Закона
за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия
(ЗООРПСМ).
Г.И.Б., ЕГН **********,***, представляван от адвокат М.А.-
пълномощник, обжалва Заповед за налагане на принудителна административна мярка
(ЗНПАМ) с №20-2373-0063 от 25.06.2020г., издадена от началника на Първо районно
управление (I-во РУ) при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с която
на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) “забрана
за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина” за срок от 1 година.
Претендира се отмяна на оспорената заповед поради
незаконосъобразност, както и присъждане на направените по делото разноски. Освен
това, на 13.11.2020г. по делото постъпват писмени бележки с Вх.№18661 (листи 37-39)
от адвокат А., в които се излагат допълнителни съображения в подкрепа на
жалбата.
Ответникът- Х.Б.Б.- началник на I-во РУ при СДВР, не
се явява и не се представлява в съдебно заседание. Чрез юрисконсулт В.В.П.- пълномощник
(лист 28), по делото постъпват писмени бележки с Вх.№13906 от 09.09.2020г.
(листи 25-27), в които се изразява становище за недопустимост на жалбата,
предвид нейното просрочие. Алтернативно се изразява становище за
неоснователност на същата; претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за
възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява
становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Първоначално, по жалбата на Б. (листи 4-6, дело №6381/2020г.)
е образувано административно дело №6381 по описа на Административен съд- София
град (АССГ) за 2020г., Трето отделение, 63-ти състав. С Определение №5062 от
08.07.2020г. (лист 21, дело №6381/2020г.) производството по дело №6381/2020г. е
прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд- Пловдив.
Според разпоредбата на чл.30а, ал.3 от ЗООРПСМ,
издадената заповед за налагане на ПАМ подлежи на обжалване в тридневен срок по
реда на АПК.
В случая, оспорената заповед (лист 10, дело №6381/2020г.)
е получена от жалбоподателя на 25.06.2020г., според нарочна разписка,
обективирана в заповедта. От своя страна, жалбата (листи 4-6, дело №6381/2020г.)
е подадена чрез ответника по пощата, като пощенската пратка (с баркод ИД PS 4000 02FOD1 4 (лист 15,
30)), съдържаща жалбата, постъпва при лицензиран пощенски оператор на 29.06.2020г.,
според приетото по делото заверено копие на фискален бон (листи 31-32), издаден
от “Български пощи“ ЕАД, или в рамките на законоустановения срок, противно на
направеното в тази насока възражение от страна на процесуалния представител на
ответника. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес,
поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Въз основа на приетите по делото доказателства, настоящият
състав на съда намира за установено от фактическа страна следното:
На 24.06.2020г., около 20:40ч., в гр. София, на
стадион “Българска армия“, бул. “Драган Цанков“ №3, район “Средец“, във връзка
с провеждане на футболна среща между отборите на ПФК “ЦСКА” и ПФК “Ботев
Пловдив”, с начален час 20:30ч., служители на СДВР са извикани от ръководителя
на мероприятието. На входа на сектор “Б“ на стадиона В.П.- служител в СДВР
забелязва лице от мъжки пол, около 180 см., на видима възраст 35 – 40г., гола
глава (бръсната), сини очи, облечено с черно яке и къси панталони зелено-кафяви
(маскировъчни). Посоченото лице преодолява оградно съоръжение (парапет),
поставено на входа на стадиона. На лицето е разпоредено с ясен, висок глас да
се върне, но то не изпълнява разпореждането (на В.П.) и влиза в сектор “Б“ на
стадиона. За да не се предизвикат напрежение и безредици в сектора на стадиона,
лицето не е последвано от служителите на СДВР. След края на футболната среща
лицето е установено като Г.И.Б.. Жалбоподателят Б. е задържан и отведен в отведен
в I-во РУ при СДВР.
От полицай В.П. е изготвена нарочна докладна записка с
рег.№225р-23099 от 25.06.2020г. (лист 11, дело №6381/2020г.).
Освен това, въз основа на данните от докладна преписка
(записка) с рег.№225р-23099 от 25.06.2020г., В.М.К.- полицейски инспектор при
I-во РУ при СДВР, съставя акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) с №2373 от 25.06.2020г. (лист 8, дело №6381/2020г.), с който деянията на
Б., изразяващи се в неизпълнение на полицейското разпореждане и преодоляване на
преградните съоръжения, намиращи се в спортната зона, чрез прескачане на
поставените парапети, се квалифицират като противообществени прояви (спортно хулиганство)
по смисъла на чл.21, т.т.2 и 3 от ЗООРПСМ, според които норми,
противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на този закон е
проява, която не съставлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс (НК)
и е извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено
след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект
във връзка със спортното мероприятие, изразяващи се в: 2) отказ за изпълнение
на разпорежданията на отговорните за спортното мероприятие лица, ангажирани със
сигурността и безопасността, или на полицейските органи; 3) преодоляването на
преградни приспособления, конструкции и съоръжения, намиращи се в спортния
обект или спортната зона.
Според съдържанието на процесния АУАН, жалбоподателят
отразява в същия следното възражение: “Не
съм съгласен с изложеното в акта и ще го обжалвам на по късен етап“. Б. дава
писмено обяснение по същество за случая от 25.06.2020г. (лист 18, дело №6381/2020г.).
По случая е изготвен протокол за писмено показание на свидетел по ЗООРПСМ от
25.06.2020г. (лист 12, дело №6381/2020г.) от В.М.К., в който са отразени
обясненията на В.Ц.П.. Изготвен е протокол за писмено показание на свидетел по
ЗООРПСМ от 25.06.2020г. (лист 13, дело №6381/2020г.) от В.М.К., в който са
отразени обясненията на Богдан Недьов Василев. Издадено е наказателно
постановление (НП) с №23730 от 25.06.2020г. (лист 9, дело №6381/2020г.) от
ответника по делото, с което НП, на основание чл.25, ал.1 от ЗООРПСМ, на
жалбоподателя Б. е наложена глоба в размер от 1 000,00 лева заради извършени
нарушения по смисъла на чл.21, т.2 и т.3 от ЗООРПСМ.
Отново на 25.06.2020г. е издадена и оспорената по
делото заповед.
При така описаната фактическа обстановка, настоящият
състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие
с разпоредбата на чл.30, ал.1, т.1 от ЗООРПСМ, според която норма, в срок не
по-късно от 24 часа от съставянето на акта по чл.26, ал.1 (АУАН) началникът на
районното управление на МВР по местоизвършване на нарушението или оправомощено
от него длъжностно лице издава НП и заповед за налагане на ПАМ забрана за
посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина в случаите по чл.21,
т.1 – 10. Направеното в тази връзка възражение от страна на жалбоподателя, че в
рамките на производството, приключило с издаването на оспорената по делото
заповед, са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила се явява неоснователно.
Според посочената разпоредба на чл.30, ал.1 от ЗООРПСМ,
както и според разпоредбата на чл.42 от ЗООРПСМ, ПАМ по чл.41, т.1 (забрана за
посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина) се налага със заповед на
началника на районното управление на МВР по местоизвършване на нарушението или
оправомощено от него длъжностно лице в случаите по чл.30, ал.1, т.1 и с решение
на съдия от съответния районен съд в случаите по чл.30, ал.1, т.2 в съответното
производство по глава четвърта, раздел ІІ.
Между страните по делото не е спорно обстоятелството,
че издателят на оспорената по делото заповед Х.Б.Б. заема длъжността началник
на I-во РУ при СДВР.
Също така, според достъпна в интернет информация на
страницата на I-во РУ при СДВР, на адрес:
обслужваната от 01 РУ СДВР територия обхваща три
административни столични района: Средец, Слатина и Изгрев, а както се посочи
по-горе, стадион “Българска армия“ е с адрес: гр. София, бул. “Драган Цанков“
№3, район “Средец“, и е на територията, обслужвана от I-во РУ при СДВР.
При това положение, настоящият състав на съда намира оспорената
по делото заповед за издадена от материално и териториално компетентен за целта
орган.
Според посочената като основание за налагане на процесната
ПАМ разпоредба на чл.25, ал.1 от ЗООРПСМ, за извършени противообществени прояви
по чл.21, т.1 – 10 се налага глоба от 1000 до 2000 лв. и забрана за посещение
на спортни мероприятия в страната и в чужбина за срок от една до две години.
Изслушан като свидетел по делото, Т.Д.П., обяснява
следното (лист 35): “Познавам Г.Б., бяхме
заедно на футболната среща в гр. София. Пътувахме заедно от Пловдив,
пристигнахме заедно в София. Слезнахме заедно точно пред стадиона. Отначало
всичко беше нормално. Имаше метални прегради, три колони ограждения.
Първоначално влизаха хората. Ние отидохме с леко закъснение, имаше хора вече на
стадиона. Бях близо до Б.. По едно време го видях, той имаше вид на напръскан
със спрей, точно преди да влезнем. Всички бяхме с билети за сектор Б. Имало е
хора с билети за друг сектор и реално тези хора са били преди нас, и имало
нападки към полицията от тяхна страна и положението ескалира. Входът беше
затворен и не допускаха никой. Чудехме се какво става. След това разбрахме, че
е имало хора с билети за друг сектор пред входа на сектор Б. Бяха напръскани
със спрей, между които и Б.. Бяхме един до друг с него. Впоследствие всички
бяхме допуснати до сектора и никой не остана отвън. Ние си бяхме заедно през
цялото време. Като влезнахме, на него му се наложи да му бъде оказана
медицинска помощ. Затова със закъснение влезнахме. Б. първото полувреме го
изкара при медицински екип. Преградите бяха поставени и от самото разбутване
бяха скупчени една в друга. Полицаите използваха удари с палки. Никой не е
прескачал съоръженията. После на клипове видях, че хора са се опитвали отвътре
да излезнат навън. Б. беше с бръсната глава със сини очи и около 180 см е висок.
В
обобщение: На 26.06.2020г. отидох на футболна среща на стадион “Българска
армия“. Имахме закупени билети за сектор Б. При опит да влезнем на стадиона,
попаднахме на заграждения, парапети, посредством които се осъществяваше
пропусквателния режим. Без да дадем повод, полицаите ни напръскаха със спрей,
мен и Б.. След това бяхме допуснати на стадиона, но приятелят ми Б. беше по-зле
от мен и потърси медицинска помощ от линейката на пистата. Там имаше 4-5 души,
пострадали от спрей“.
Изслушан като свидетел по делото, А.К.З. обяснява
следното (листи 35а-36): “Посещавал съм
футболната среща на 26.06.2020г. С Г.Б. заедно бяхме, пътувахме с автобус от
Пловдив до София, който ни остави точно пред входа на сектор Б на стадион “Българска
армия“ в София. Имаше проблеми, които бяха създадени от фенове заради билети,
които не бяха за този сектор. Проблемът се разреши след конфронтация с феновете
и полицията. След като полицията видя, че има хора с билети за другия сектор,
спря допускането до стадиона. Бяхме с Б. по-отзад на опашката за влизане в
сектора. Имаше много хора, не мога да кажа точна бройка. В един момент
полицията започна да използва физическа сила и да ни пръска със спрей. Имаше
връзка с футболния клуб. Караславов пристигна на място и преговаряше с
полицията и след това ни допуснаха. Всички влезнаха в сектора. Б. точно преди
мен влезна, като го придържаха хора, защото беше напръскан със спрей. Аз не бях
директно напръскан, но усетих аромата. Влезнахме по средата на първото
полувреме, като на полувремето виждах Б. как търсеше на пистата медицинска
помощ от медицински лица, които бяха на пистата. През второто полувреме виждах,
че той се чувстваше по-добре и се присъедини към публиката. След края на
футболната среща се качиха в автобуса всички, но се качиха и полицаи, които си
избраха произволно трима човека от рейса, между които и Б. и им казаха да
слезнат с личните си карти за справка и те повече не се върнаха в рейса.
Опитахме се да се свържем с Б.. Едно от момчетата му звънна и ни каза, че Б. ще
бъде задържан за 24 часа.
В обобщение:
Аз, заедно с Б. и други хора отидохме на футболен мач в гр. София, с
предварително организиран превоз. Автобусът паркира пред стадиона, тръгнахме
към сектор Б. Създаде се ситуация, че служителите спряха допускането на хора до
стадиона. В тази ситуация Б. стоеше неподвижно до мен. По едно време той беше
напръскан със спрей от органите на полицията, мен не ме напръскаха, но почувствах
миризмата, тъй като бях в непосредствена близост. Той остана на място, където
беше напръскан, за да може да се съвземе. Аз го изчаках, за да влезнем заедно.
Когато влязохме, на него му стана лошо. Той отиде до линейката, която беше на
пистата на стадиона. Преди да свърши футболния мач, Б. дойде при мен в сектор
Б. След това заедно се качихме в автобуса за Пловдив. След което се качиха
полицаи и го свалиха заедно с други момчета“.
Преценени в своята съвкупност, доказателствата по
делото позволяват формирането на извод от настоящия състав на съда, че
жалбоподателят Б. не е изпълнил даденото му разпореждане от полицай В.П.- полицейски
орган по смисъла на чл.57, ал.1 от Закона за Министерството на вътрешните
работи (ЗМВР), доколкото В.П. е служител в ОСПСОВОР (Отдел “Специализирани полицейски
сили за опазване и възстановяване на обществения ред“), да се върне обратно,
след като е преодолял поставеното оградно съоръжение (парапет) на входа на
стадион “Българска армия“, и влиза в сектор “Б“ на стадиона. Следователно,
налице са посочените в оспорената заповед противообществени прояви (спортни
хулиганства) по смисъла на чл.21, т.т.2 и 3 от ЗООРПСМ (отказ за изпълнение на
разпореждане на полицейски орган и преодоляване на преградно приспособление,
намиращо се в спортния обект или спортната зона), поради което оспорената по
делото заповед се явява издадена при наличието на фактически основания за целта
и съответно без противоречие с относимите материалноправни норми на ЗООРПСМ.
Нещо повече, обясненията на свидетелите Т.П.и А.З.позволяват
формирането и на извод, че спрямо жалбоподателя Б. са използвани помощни
средства (химически вещества) по смисъла на чл.85, ал.3 от ЗМВР и по реда на Наредба №8121з-418 от 14.03.2017г. за реда за употреба на физическа сила
и помощни средства от служителите на Министерството на вътрешните работи
(Наредба №8121з-418), като това е допустимо само когато е абсолютно необходимо
(чл.85, ал.1 от ЗМВР).
Оспорената заповед е издадена в съответствие с
изискванията за форма на административния акт по смисъла на чл.59, ал.2 от АПК,
предвид направеното отразяване в същата на фактическите и правните основания,
послужили за нейното издаване, както и редът за оспорването ѝ. В тази
връзка, възражението на жалбоподателя, че заповедта е немотивирана и съответно
е налице съществено нарушение на изискванията за форма на административния акт,
е неоснователно, доколкото възможността на адресата на заповедта да разбере
смисъла на обективираното в заповедта волеизявление на издателя на акта, с
което се засягат неговите права и законни интереси, не е препятствана, нито пък
е препятстван съдебният контрол.
Посочи се по-горе, че ПАМ от вида на оспорената по
делото се налага за срок от 1 до 2 години, като органът, налагащ мярката,
действа при условията на обвързана компетентност.
От своя страна, принципът за съразмерност, нормативен
израз на който са нормите на чл.6 от АПК, установява следното: 1)
административните органи упражняват правомощията си по разумен начин,
добросъвестно и справедливо; 2) административният акт и неговото изпълнение не
могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава.
Наложената спрямо жалбоподателя Б. ПАМ е за минимално предвидения
от закона срок, като в оспорената по делото заповед няма конкретно изложени
съображения защо е направено това.
Независимо от последно посоченото обаче, настоящият
състав на съда намира, че налагането на забрана за посещение на спортни
мероприятия в страната и чужбина за срок от 1 година е оправдано, от една
страна, с оглед на поставените от ЗООРПСМ цели, а именно- опазване на
обществения ред при провеждането на спортни мероприятия; предотвратяване,
преустановяване, разкриване и наказване на противообществени прояви. А от друга
страна, развитието на електронните медии към настоящия момент осигурява много
добри възможности за възприемане на случващото се (директно или на запис) в
рамките на провеждани спортни мероприятия (навсякъде по света), включително и
професионален коментар на предаваното спортно мероприятие.
Следователно, като издадена от компетентен орган, при
липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила
и на изискванията за форма на акта, без противоречие с материалноправни
разпоредби и в съответствие с целта на закона, оспорената по делото заповед е валиден
и законосъобразен акт, жалбата против който акт е неоснователна и като такава
не следва да бъде уважена.
Предвид очерталия се изход на делото, искането за
присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е неоснователно и не следва да
бъде уважено. В полза на ответната администрация, юридическото лице, в чиято
структура е органът, издал оспорения акт, каквото в случая се явява СДВР,
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер,
определен по реда на чл.78, ал.8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК),
чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ (НЗПП), във връзка с чл.144 от АПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.И.Б., ЕГН **********,***, против
Заповед за налагане на принудителна административна мярка с №20-2373-0063 от
25.06.2020г., издадена от началника на Първо районно управление при Столична
дирекция на вътрешните работи, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ-
“забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина” за срок от 1
година.
ОСЪЖДА Г.И.Б., ЕГН **********,***, да заплати на
Столична дирекция на вътрешните работи, ЕИК *********,
сумата от 100,00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Адм. съдия:./П/........................
/Н.Бекиров/