№ 10151
гр. София, 28.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20221110157862 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Н. М. А., ЕГН
**********, с адрес в *****, чрез пълномощника й адв. Е. И., АК – Пловдив, със съдебен
адрес в **** против „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление в
****, представлявано от Ф.Д..
Твърди се в исковата молба, че между ищцата и ответното дружество е сключен
договор за кредит, по силата на който на ищцата са предоставени заемни средства в размер
на 500 лв. при фиксиран лихвен процент от 40,54 % и годишен процент на разходите – 49 %.
Съгласно клаузите на договора за кредит, същият следва да бъде обезпечен до края на деня,
следващ сключването на договора с банкова гаранция или поръчителството на две
физически лица. В случай на неизпълнение на това задължение, заемополучателят дължи
неустойка в размер на 200 лв.
Ищцата излага доводи, че клаузата регламентираща заплащането на неустойката, тъй
като е неравноправна, противоречи на закона и на добрите нрави.
Като излага тези обстоятелства, процесуалният представител на Н. А. обосновава
правния интерес от предявяването на установителен иск за прогласяване на нищожността на
договорната клауза, регламентираща заплащането на неустойката и осъдителен иск с правно
основание чл. 55 ал. 1 предл. първо от ЗЗД за връщане на дадената парична сума нищожно
основание в размер на 50 лв.
С исковата молба ищцата представя писмени документи, които моли да бъдат
приобщени към доказателствения материал по делото. Моли за допускането и назначаването
на съдебно – счетоводна експертиза.
В срока по чл. 131 от ГПК процесуалният представител на ответното дружество не
депозира писмен отговор, с който изразява становище за недопустимост на установителния
иск и неоснователност и на двата обективно съединени иска.
Сочи, че за ищцата не е налице правен интерес от предявяването на отрицателен
установителен иск за прогласяване на нищожността на неустоечната клауза, тъй като с
осъдителния иск за връщане на платената неустойка, като дадена на нищожно основание, се
защитава същия правен интерес.
По същество, процесуалният представител на ответното дружество оспорва исковете
като неоснователни. Излага подробни съображения за действителността на договорната
клауза, предвиждащата заплащане на компенсаторна неустойка в случай, че
кредитополучателят (ищцата) не представи обезпечение в определените в договора срок и
вид. Навежда доводи, че неустоечната клауза съответства на императивните норми на ЗЗД и
1
ЗПК – тя съответства на целите на неустойката (обезщетителна, санкционна и
обезпечителна), а размерът й не следва да се включва в ГПР по договора.
С отговора ответникът представя писмени доказателства, които моли да бъдат
приобщени към доказателствения материал по делото. Противопоставя се на ищцовото
искане за допускане и назначаване на съдебно – счетоводна експертиза.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът по първоначалния иск предявява насрещен
осъдителен иск. С определение № 35721 от 04.09.2024 г. е допуснат за съвместно
разглеждане в настоящето производство насрещният иск, предявен от „Ай Ти Еф Груп“ АД,
ЕИК ****, седалище и адрес на управление в ****, представлявано от Ф.Д. против Н. М. А.,
ЕГН **********, с адрес в *****, за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от
989,94 лв. (деветстотин осемдесет и девет лева и деветдесет и четири стотинки), предявена
частично от сумата от 1 500 лв. и представляваща, главница, дължима по договор за
потребителски кредит № 352761.
С насрещната искова молба ищецът по нея представя писмени доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата по насрещния иск Н. А. депозира отговор, с
който го оспорва като неоснователен. Прави възражение за нищожност на договора за
кредит поради противоречие с добрите нрави и противоречието му с нормите на чл. 11 т. 9 и
т. 10 от ЗПК вр. чл. 22 от ЗПК.
Моли за допускането и назначаването на съдебно – счетоводна експертиза. Не се
противопоставя на приемането на писмените доказателства, приложени към насрещната
искова молба.
Съдът, на основание чл. 140 от ГПК, преди насрочването на открито съдебно
заседание следва да се произнесе по предварителните въпроси и доказателствените искания
на страните, както и да съобщи на страните проекта за доклад по делото.
Приложените към първоначалната и към насрещната искови молби писмени
доказателства като относими и допустими следва да бъдат приобщени към доказателствения
материал по делото.
Съдът намира за основателно искането на ищцата Н. А. за допускане и назначаване на
съдебно – счетоводна експертиза, която да даде заключение по въпросите, формулирани в
първоначалната искова молба и в отговора на насрещната искова молба. На вещото лице
следва да бъде поставена и следната задача: Експертът да изчисли ГПР в два варианта – с и
без включен в него размер на неустойката, предвидена в процесния договор.
По приемането на писмените доказателства, приложени към отговора на
първоначалната искова молба, съдът ще се произнесе след като даде възможност на ищцата
да се запознае с тях и изрази становище по допускането им, включително като й осигури
процесуална възможност да оспори тяхната автентичност и/или съдържание.
Водим от горното и на основание чл. 140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИОБЩАВА като писмени доказателства по делото представените с
първоначалната искова молба документи.
ПРИЕМА и ПРИОБЩАВА като писмени доказателства по делото представените с
насрещната искова молба документи.
ДАВА възможност на ищцата да изрази становище по приемането на писмените
доказателства, приложени към отговора на първоначалната искова молба, в срок до
приключване на първото по делото редовно открито съдебно заседание, в който срок може
да оспори тяхната автентичност и/или съдържание.
ДОПУСКА и НАЗНАЧАВА съдебно – счетоводна експертиза, изпълнима от вещото
лице Ю.Н., която след като се запознае с материалите по делото и направи справка в
счетоводството на ответното дружество да даде заключение по въпросите, формулирани в
2
първоначалната искова молба и в отговора на насрещната искова молба, както и по следната
задача: Вещото лице да даде заключение за размера на годишния процент на разходите по
договор за потребителски кредит № 352761 и анекс към него № 405469 в два варианта – с и
без включването на размера на уговорената компенсаторна неустойка.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изпълнение на експертизата в размер на 400 лв.
(четиристотин лева), вносим от ищцата Н. А. в едноседмичен срок, считано от датата на
получаване на препис от настоящето определение.
УКАЗВА на вещото лице да представи писменото си заключение в срок до 07.05.2025
г.
Съобщава на страните проекта за доклад по делото по първоначалния иск:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищцата права – а) между
ищцата и ответното дружество е сключен договор за потребителски кредит № 352761 и
анекс към него № 405469, по силата на които на ищцата са предоставени заемни средства в
размер на 500 лв. при фиксиран лихвен процент от 40,54 % и годишен процент на разходите
– 49 %; б) съгласно клаузите на договора за кредит, същият следва да бъде обезпечен до края
на деня, следващ сключването на договора с банкова гаранция или поръчителството на две
физически лица, а в случай на неизпълнение на това задължение, заемополучателят дължи
неустойка в размер на 200 лв.
2. Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника: договорът за
кредит, както и неустоечната клауза са валидни – не противоречат на императивни норми на
ЗЗД и ЗПК.
3. Правната квалификация на предявените искове: чл. 26 ал. 2 предл. първо от ЗЗД вр.
чл. 19 ал. 4 от ЗПК и чл. 11 т. т. 9 и 10 от ЗПК и чл. 55 ал. 1 предл. първо от ЗЗД.
4. Правната квалификация на възраженията на ответника – чл. 92 от ЗЗД, чл. 19 ал. 4
от ЗПК и чл. 11 от ЗПК.
5. В тежест на ищцата е да установи следното обстоятелство: сключването на договор
за потребителски кредит № 352761 и анекс към него № 405469, по силата на които на
ищцата са предоставени заемни средства в размер на 500 лв. при фиксиран лихвен процент
от 40,54 % и годишен процент на разходите – 49 %; съгласно клаузите на договора за кредит,
същият следва да бъде обезпечен до края на деня, следващ сключването на договора с
банкова гаранция или поръчителството на две физически лица, а в случай на неизпълнение
на това задължение, заемополучателят дължи неустойка в размер на 200 лв.
6. В тежест на ответника е установяването на следните обстоятелства: наличието на
валидна договорна клауза, въз основа на която ответното дружество има право да получи
компенсаторна неустойка.
7. Ищцата и ответникът не признават права и обстоятелства, претендирани, респ.
твърдяни от другата страна.
8. Не са налице основания за приложение на разпоредбата на чл. 154 ал. 2 и чл. 155,
т.е. определяне на обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.
Съобщава на страните проекта за доклад по делото по насрещния иск:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права – а) между
ищцовото дружество и ответницата е сключен договор за потребителски кредит № 352761 и
анекс към него № 405469, по силата на които на ответницата е предоставена сумата от 1 500
лв., която заемополучателят е следвало да върне, ведно с уговорената възнаградителна
лихва; б) ответницата не е изпълнила задължението си да върне предоставената й в
собственост парична сума.
2. Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответницата; договорът за
кредит и анексът към него за нищожни поради противоречието им с чл. 19 ал. 4 от ЗПК –
предвиденият ГПР надвишава максимално предвидени в закона размер.
3
3. Правната квалификация на предявения иск: чл. 240 ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 9 от ЗПК.
4. Правната квалификация на възраженията на ответника – чл. 19 ал. 4 от ЗПК.
5. В тежест на ищеца е да установи следното обстоятелство: сключването на договор
за потребителски кредит № 352761 и анекс към него № 405469 и предоставянето на
ответницата на сумата от 1 500 лв.
6. В тежест на ответницата е установяването на следното обстоятелство: размерът на
ГПР по процесния договор за потребителски кредит.
7. Ищецът и ответницата не признават права и обстоятелства, претендирани, респ.
твърдяни от другата страна.
8. Не са налице основания за приложение на разпоредбата на чл. 154 ал. 2 и чл. 155,
т.е. определяне на обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 13.05.2025 г., 15,30 часа, за която дата и
час да бъдат призовани ищцата, ответникът и вещото лице, след представяне на
доказателства за внасянето на определения депозит.
Препис от определението да се приложи към призовките за страните по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4