О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………………./21.05.2020
г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, проведено на 21.05.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
мл.с. ФИЛИП РАДИНОВ
като разгледа докладваното от съдия Терзийска,
възз.т. дело № 602 по
описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на В.Е.К., чрез процесуален представител адв. Светослав Спасов срещу Решение № 4982/18.11.2019г., постановено по гражданско дело № 4872/2018 г. по описа на ВРС, с което е отхвърлен иска му срещу „Юробанк България“ АД за прогласяване за нищожни на следните клаузи на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №21 от 07.12.2006г., том VI, per. №11011, дело №874, вписан в Служба по вписванията - Варна с вх.рег. №34263/07.12.2006г., служеща за обезпечаване на всички вземания на "Юробанк България" АД по договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски №115/05.12.2006г., а именно: „... съгласно условията на чл.4, ал.1, т.2.." „... чл.З...:"; „Дължимите лихви, включително лихвите за просрочие се начисляват от банката при база 360/360 дни ежемесечно." „... чл.8/осем/...";„... включително и предоговорените условия на последващи анекси..." на осн. чл.26 от ЗЗД вр. чл.143 от ЗЗП.
Жалбоподателя сочи, че обжалваното решение е постановено в производство, в което е приет за разглеждане иск за прогласяването за нищожни на клаузи от Договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски №115 / 05.12.2006 г., поради тяхната неравноправност по смисъла на чл.143 и 146 от ЗПП, както и на иск за прогласяване като нищожни на текстове от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №21, вписан с вх. per. № 34263 от 07.12.2006 г., поради тяхната неравноправност по смисъла на чл.143 и 146 от ЗЗП и на основание чл. 26 и чл. 170 от ЗЗД, а първоинстанционният съд се е произнесъл единствено по исковете за обявяване на нищожност на нотариалния акт. Уточнява, че разгледаните искове са предявени с молба от 9.05.2019 г., а ответникът е спорил единствено тяхната допустимост, но не и основателността им.
Въззивникът излага становище за неправилност на първоинстанционното решение поради неправилно прилагане на относимите към предмета на спора разпоредби на ЗЗП и ЗЗД. Твърди, че първоинстанционният съд е бил длъжен да обсъди и постанови, дали всеки от оспорените текстове отговаря на изискванията на чл. 143 от ЗЗП, а относно текста включително и предоговорените условия на последващите анекси...", както и да извърши проверка за неговото съответствие с изискването на чл. 170 от ЗЗД за действителност на ипотечното право при тъждество с обезпеченото вземане и/или размера на сумата, за обезпечаване на която се учредява ипотечното право, а след това да извърши проверка за тяхната нищожност поради противоречие с чл. 26 от ЗЗД и чл. 146 от ЗЗП. Сочи, че посочените клаузи са били предварително изготвени от банката и не са били обсъждани с него и същите изцяло са съответствали, с изключение на последния текст, с клаузите на договора за ипотечен кредит. На следващо място твърди, че първоинстанционният съд е следвало да обсъди дали ипотечното право е действително учредено за парично вземане, след като текстът не съдържа никаква конкретика по предмет, страни и останалото съдържание на анекси, последващи Договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски №115 / 05.12.2006г.
По същество жалбоподателят твърди, че всяка от оспорените договорки е изцяло в полза на ответника, съответно във вреда на потребителя. Клаузите били неясни и давали възможност на ответника да ги тълкува, както като съдържание, така и като възникване на основание или условие. В същото време не било установено съдържание на услугата „Универсален платец". Противопоставя се на становището на ответната страна, че плащането на негово лихвено възнаграждение при фикцията на 360/360, вместо на база реален брой дни, било практика, тъй като същата нямала приоритет над текстовете на чл. 143 от ЗЗП за съответствие на договорни клаузи с изискванията за добросъвестност. В същото време сочи, че по текста от нотариалния акт, препращащ към чл. 8 от договора за кредит, ответникът не изразил становище, а това създавало право на ответника едностранно да преценява дали е налице факт, вписан като пораждащ предсрочна изискуемост на кредита, без тази преценка да е обвързана с никакви критерии, методики или правила, което не отговаряло на изискванията за добросъвестност. По отношение на клаузата от нотариалния акт, предвиждаща действие на ипотечното право при изменение на всяко условие, предмет, срок и/или страна по договора за кредит, твърди, че същата не отговаря на изискванията за действителност на ипотечно право, чрез тъждественост с размера на сумата, за която се учредява с обезпеченото вземане, тъй като създавала приложимост на ипотечното право при промяна на всяко от първоначално вписаните в договора предмет, размер, условие, срок или страна. По изложените съображения моли за отмяна на обжалваното първоинстанционно решение и уважаване на предявените искове.
Въззиваемата страна „Юробанк България“ АД, представлявано от адв. Габриела Димитрова, в депозирания в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор изразява становище за неоснователност и недоказаност на въззивната жалбата и моли за потвърждаване на обжалваното съдебно решение като правилно и обосновано. Твърди, че след неколкократни указния от първоинстанционния съд, с уточняваща молба от 11.03.2019г. ищецът изрично е посочил, че атакува цитирани клаузи от ипотечния договор, упоменати в нотариалния акт, в който е обективирано ипотечното задължение, като изрично е формулиран нов петитум на иска, посочващ текстове именно на процесния нотариален акт. С протоколно определение от проведеното на 09.07.2019г. открито съдебно заседание бил изменен доклада по делото, с оглед уточняващата молба от 11.03.2019г., в който било прието да се счита, че петитумът е формулиран от ищцовата страна, така както в молбата, депозирана на 11.03.2019г. относно посочените в нея текстове от нотариалния акт. Нито ищецът, нито процесуалният му представител са възразили относно очертания предмет на спора. Предвид изложеното сочи, че предявеният, съгласно последния формулиран от ищеца петитум в уточняваща молба от 11.03.2019г., иск е за прогласяване на нищожност на клаузи от Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 21, Том VI, Per. № 11011, дело 874/2006г. на нотариус Петранка Димитрова с per. № 332 в регистъра на НК, вписан в Служба по вписванията-Варна на 07.12.2006г. под Акт №126; том XXI, дело № 26309/2006г., вх. per. № 34263/2006г., чиято правна квалификация на иска е чл. 26 ЗЗД във връзка с чл. 170 и чл. 167 ЗЗД
Сочи, че в последната разпоредба били изброени изчерпателно основанията за нищожност на нотариалния акт за договорната ипотека. В случая ищецът не претендирал нищожност на нотариалния акт, а само на конкретен текст. Съдържащите се в ипотечния договор параметри на кредита били идентични на описаните в Договора за банков кредит като са спазени изискванията на чл. 167, ал. 2 ЗЗД досежно необходимите реквизити на ипотечния договор, като без съмнение е налице тъждество с възникналото съгласно договора за кредит вземане - като основание, главница, лихва и падеж, предмет на обезпечението. Вземането на кредитодателите по процесния договор за банков кредит било валидно възникнало и не е оспорено от длъжниците в законоустановените срокове, след връчване в изпълнителното производство на покана за доброволно изпълнение, с което заповедта за незабавно изпълнение е влязла в сила. Посочването в нотариалния акт, че ипотеката има действие и при „...предоговорените условия в последващи анекси ...", която именно клауза ищецът твърди за нищожна, не водила само по себе си порок на този текст, пораждащ неизвестност на обезпеченото вземане или за размера на сумата. Последните били изрично посочени, а всяко последващо изменение с анекс към договора, пораждало изменение в неговото съдържание, в зависимост от конкретните уговорки между страните по договора за кредит. Същевременно правилото на чл. 174, изр. първо от ЗЗД регламентирало действието на ипотеката при обезпечено вземане, независимо от промените, които са станали в него, но само до размера на сумата, за която е извършено вписването. Поради изложеното твърди, че законът не придавал значение на причината за промяната, следователно не изисквал като критерий за валидност на договора за ипотека съответствие между вписаната сума и актуалния размер на обезпеченото вземане. Освен това въззиваемата страна твърди, че клаузите относно обезпеченото вземане в размер на 51 000 лева са ясни и разбираеми по смисъла на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП. Тъждеството на описаното в процесния нотариален акт за учредяване на договорна ипотека вземане с учреденото обезпечение било доказано и с приетата по делото съдебно - счетоводна експертиза. Поради изложеното в заключение сочи, че не е налице нито един от пороците, посочени в чл. 170 от ЗЗД, които да дават основание да се приеме, че самото учредяване на договорната ипотека е нищожно. Посочените от ищеца клаузи били включени в ипотеката само с оглед индивидуализация на размера и основанието на обезпеченото вземане, но не представлявали законови основания за нищожност на учредената ипотека. Освен това въззиваемото дружество оспорва наличието на правен интерес у ищеца от провеждане на исковата защита по съображения, че успешното и́ провеждане не би се отразило положително на правното му положение. Като допълнение към релевираните възражения сочи, че промяната на лихвения процент по договора е въз основа на обективни пазарни фактори, които не са в зависимост от волята на банката, което се установявало и от приетата по делото тройна съдебно-счетоводна експертиза, съгласно заключението на която една част от компонентите, формиращи лихвения процент, се определят от международни рейтингови агенции, а друга са нормативно определени. По изложените съображения моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.
Жалбата е редовна и допустима, подадена от лице, легитимирано с правен интерес от обжалване акта на ВРС.
Производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните. Отсъстват искания по доказателствата.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на В.Е.К., подадена чрез процесуален представител адв. Светослав Спасов срещу Решение № 4982/18.11.2019г., постановено по гражданско дело № 4872/2018 г. по описа на ВРС, с което е отхвърлен иска му срещу „Юробанк България“ АД за прогласяване за нищожни на следните клаузи на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №21 от 07.12.2006г., том VI, per. №11011, дело №874, вписан в Служба по вписванията - Варна с вх.рег. №34263/07.12.2006г., служеща за обезпечаване на всички вземания на "Юробанк България" АД по договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски №115/05.12.2006г., а именно: „... съгласно условията на чл.4, ал.1, т.2.." „... чл.З...:"; „Дължимите лихви, включително лихвите за просрочие се начисляват от банката при база 360/360 дни ежемесечно." „... чл.8/осем/...";„... включително и предоговорените условия на последващи анекси..." на осн. чл.26 от ЗЗД вр. чл.143 от ЗЗП.
НАСРОЧВА производството по възз.т.д. № 602/2020 г. за разглеждане в
открито съдебно заседание на 01.07.2020 г. от 14:00 ч., за
която дата и час да се
призоват страните.
Да се връчи препис от определението на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.