Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Бургас, 21.01.2021г.
В И М Е
Т О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XL гр. състав, в публично съдебно заседание на втори
декември през две хиляди и двадесета година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретар Анелия Такова, като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 4156 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск по чл.500,
ал.1, т.3 от КЗ, предявен от “Дженерали Застраховане“ АД против А.Д.П..
Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК против ответника, въз основа на което е било образувано ч. гр.
дело № 2252/2020г. на РС Бургас. По него e била издадена такава за сумата от 309.58 лв., пред-ставляваща дължим
остатък от платеното от дружеството на 28.08.2018г. обезщетение, общо 379.58
лв., по застраховка “Гражданска отговорност”, обективирана в застрахова-телна
полица № BG/08/117002203997, със срок на валидност – от 12.08.2017г. до 11.08. 2018г., за
управлявания от него лек автомобил марка “Хонда Сивик“, рег.№ А ******* МР, по
щета № *********/21.08.2018г., за причинени имуществени вреди – повреди по лек
автомобил марка “Пежо“ модел “207“, рег.№ А ******* МС, в резултат на ПТП, станало на 09.06.2018г. в гр.Бургас,
ЖК “Изгрев“, пред бл.71, по вина на П., който е напуснал местопроизшествието преди идване на органите на МВР; за законната лихва върху нея от
14.05.2020г. до окончателното плащане, както и за деловодни разноски. Твърди
и че ответникът е
подал възражение по реда на чл.414 от ГПК. Предвид това иска от Съда да
постанови решение, с което да бъде признато
за установено, че му дължи горната сума. Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска. Сочи, че не са налице предпоставките на чл.500,
ал.1, т.3 от КЗ и застрахователят не разполага с право на регрес срещу него. Иска
от Съда да отхвърли претенцията.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност
събраните по делото доказа-телства намира за установено следното:
По заявление на “Дженерали
Застраховане“ АД е издадена заповед за изпълне-ние по чл.410 от ГПК против
П. за исковата сума – по ч.
гр. дело № 2252/2020г. на РС Бургас, приложено към
настоящото.
В срока по чл.414,
ал.2 от ГПК ответникът е подал възражение.
Горното обуславя
наличието на правен интерес у ищцовото дружество от водене на предявения
установителен иск.
Малко след полунощ
на 09.06.2018г. пред бл.71 в ЖК “Изгрев“, гр.Бургас, ответ-никът поради неосъществен
непрекъснат контрол върху управлявания от него лек авто-мобил марка “Хонда
Сивик“, рег.№ А ******* МР, се е отклонил вдясно
от посоката си на движение, блъскайки
паркиран лек автомобил марка ”Фолксваген
Голф“, рег.№ А ******* КР, който е отскочил напред и е ударил лек автомобил марка “Пежо“, модел “207“, с рег.№
А ******* МС, в задната част, причинявайки му увреждания. П. не е
спрял, а е напуснал мястото на ПТП. Свидетелят Д.П. – служител на
жандармерията, който е бил в близост до местопроизшествието, е бил уведомен от
живущите в блока, че лекият автомобил, причинил инцидента, е продължил
движението си и впоследствие е бил паркиран пред друга жилищна сграда. Той се е
придвижил до нея и е видял, че от-ветникът се е насочил към входа й, за да се
прибере в дома си. По главата си П. е имал кръв, а паркираният му автомобил –
видими следи от сблъсъка. Свидетелят го е помолил да се върне с него на мястото
на ПТП и е уведомил служителите на Сектор ПП при ОД на МВР Бургас.
Пристигналият на
мястото полицейски служител е съставил Протокол за ПТП, в който са отразени
горните обстоятелства, както и че на ответника не е правена провер-ка за
употреба на алкохол, тъй като е напуснал местопроизшествието.
Съставен е бил и
Акт за установяване на административно нарушение – за до-пуснати
от страна на П. нарушения на чл.20, ал.1 и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, като с
влязло в сила Наказателно постановление, са му били наложени
административни нака-зания ”глоби“
в размери
от 20 лв. и от 50
лв., и ”лишаване
от правоуправление“ за срок от 1 месец, последните
две – за нарушение на задълженията му, вменени
от ЗДвП, като участник в ПТП.
Въз основа на договор за застраховка “Гражданска отговорност”, сключен с
по-лица № BG/08/117002203997 – със срок на валидност от 12.08.2017г. до 11.08.2018г., за
управлявания от П. лек автомобил “Хонда Сивик“, на
28.08.2018г. ищецът е изпла-тил на собственика на лек автомобил “Пежо 207“ обезщетение
за причинените му иму-ществени вреди в размер на 379.58 лв. – по щета
№ *********/21.08.2018г.
От заключението на
вещото лице по САТЕ се установява, че уврежданията по лек автомобил “Пежо 207“
– по задната броня, лайсната и основата й, както и по задна-та престилка, съответстват
на механизма на настъпване на ПТП и са в пряка причинно-следствена връзка с него,
а стойността на ремонта им по средни пазарни цени е именно в горния размер.
При така
установеното от фактическа страна, Съдът намира следното от правна:
Съгласно
разпоредбата на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, застрахователят
има право да получи от виновния водач изплатеното
обезщетение, ведно с лихвите
и разноските, ако той е напуснал
мястото на настъпване на ПТП, преди идване на органите за контрол на
движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задъл-жително
по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицин-ска
помощ или по друга неотложна причина. Предвидено е и че в последната хипотеза тежестта на доказване се носи от него.
Кога
посещаването на местопроизшествието от органите
за контрол на движение по пътищата е задължително,
пък, е посочено в разпоредбата на чл.125 от ЗДвП, и конкретно – съгласно т.7 от
цитираната разпоредба, когато между участниците в ПТП
има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него.
Относими към казуса
са и разпоредбите на чл.495 от КЗ – за задълженията
на за-страхования по застраховка ”Гражданска
отговорност” на автомобилистите при настъп-ване
на застрахователно събитие, и на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, съгласно която водачът на пътно превозно средство, участник в ПТП, е длъжен, без да създава
опасност за дви-жението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците
от произшествието, как-то и т.3, касаеща случаи, като настоящия, на причинени само
имуществени вреди: б.”а” – да окаже съдействие за установяване на вредите от
произшествието; б.”б” – ако меж-ду участниците в произшествието има съгласие
относно обстоятелствата свързани с не-го, те преместват превозните средства,
така че да не възпрепятстват движението и по-пълват своите данни в двустранен
констативен протокол за ПТП, и б.”в” – ако между тях няма съгласие, те – без да
напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на МВР и
изпълняват дадените им указания. В ал.2 е предвидено и задължение за участник в
ПТП, при поискване от други участници в движението, да да-ва данни за
самоличността си и за задължителната си застраховка ”Гражданска отговорност” на
автомобилистите, а в зависимост от последиците от произшествието – и да уведоми
собствениците на имуществото, което е увредил.
Безспорно, в
случая, ответникът не е изпълнил задълженията си, като участник в ПТП и като застрахован
по застраховка ”Гражданска отговорност”
на автомобилистите, съобразно горните разпоредби, за което е бил и санкциониран
по административен ред, но от значение за настоящия правен спор – с оглед
предявения от застрахователя регре-сен иск, се явява единствено наличието на
предпоставките по чл.500, ал.1, т.3 от КЗ.
Безспорно по делото
се установява вината на П. – застрахован водач по застраховка ”Гражданска
отговорност” на автомобилистите при “Дженерали Застрахова-не“ АД, за настъпването
на процесното ПТП – така влязлото в сила Наказателно постановление, както и че
застрахователят – ищец в настоящото производство, е заплатил на собственика на
увреденото МПС дължимото застрахователно обезщетение.
Безспорно се
установява и обстоятелството, че след реализиране на процесното ПТП ответникът е
напуснал местопроизшествието, преди идването на контролните ор-гани, което е
препятствало извършването от тях на проверка за употреба на алкохол от водача –
така в съставения от длъжностното лице Протокол за ПТП.
Ответната страна
излага съображения, че в случая посещаването на местопроиз-шествието
от органите за контрол на движение по пътищата не е било задължително
по закон, т. е. за липсата на елемент от фактическия състав на
регресната отговорност, но тези възражения, според настоящия съдебен състав, са
неоснователни и не могат да бъ-дат споделени. Както беше посочено, когато при
ПТП са причинени само имуществени вреди, ако между участниците в произшествието
има съгласие относно обстоятелствата свързани с него, те преместват превозните
средства, така че да не възпрепятстват дви-жението и попълват своите данни в
двустранен констативен протокол за ПТП – чл.123, ал.1, т.3, б.”б” от ЗДвП. Тъй
като увредените при процесното ПТП леки автомобили са били паркирани и към
момента на настъпването му водачите им не са били на место-произшествието, то
такова съгласие обективно няма как да е било постигнато, съответ-но липсата му
обуславя приложението на хипотезата на б.”в” от същата разпоредба, съ-гласно
която П., без да напуска мястото е следвало да уведоми съответната служба за
контрол на МВР. Т. е., липсата на постигнато съгласие между ответника и
собствениците на увредените МПС е равнозначно на наличие на разногласие, относно
размера на вредите и според чл.125, т.7 от ЗДвП посещението на
местопроизшествието от контрол-ните органи, с оглед установяване на щетите и
съставянето на протокол за ПТП, е било задължително – така Решение № 335 от 19.10.2018г. по в. гр. дело №
362/2018г. на ОС Перник, Решение № 177 от 12.09.2019г. по гр. дело № 139/2018г. на РС Бяла и Решение № 720 от
18.07.2018г. по гр. дело № 1041/2018г. на РС Шумен.
Най-накрая, при негова
доказателствена тежест, ответникът не е ангажирал над-лежни доказателства, че е
напуснал местопроизшествието, тъй като е било наложител-но
да му се окаже
медицинска помощ. Действително, свидетелят П. заяви в съдеб-ното
заседание, че П. е имал кръв по главата, но уточни и че нараняването му е би-ло
повърхностно, поради което той не е имал нужда и не е пожелал такава. Отделно
от това – при напускане на мястото на ПТП, ответникът не се е насочил към
лечебно заве-дение, а е паркирал МПС пред дома си и е тръгнал да се прибира.
Предвид горното,
следва да се приеме, че за застрахователя е възникнало право на регрес срещу
застрахованото лице за изплатеното по процесната щета обезщетение в размер на 379.58
лв., на основание чл.500, ал.1, т.3 от КЗ.
В исковата молба
ищецът признава факта, че ответникът, след получаване на ре-гресната покана, е
направил частични плащания в общ размер от 70 лв. П., в чиято тежест бе да
установи, че е възстановил на “Дженерали Застраховане“ АД цялата сума, не е ангажирал доказателства за това.
По изложените
съображения, Съдът намира, че предявеният установителен иск за остатъка от 309.58
лв. е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Върху главницата се дължи законната лихва, считано от 14.05.2020г. – датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в
съда, до окончателното й изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени на-правените в заповедното и в настоящото производства
разноски – общо 50 лв. за ДТ и 150 лв. за юрисконсултски възнаграждения, и 150
лв. – за САТЕ.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение
на А.Д.П., с ЕГН: **********,***, че същият дължи на “Дженерали Застраховане“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Княз Ал.
Дондуков“ № 68, сумата 309.58 лв., представляваща
дължим остатък от изплатеното от дружеството на 28.08.2018г. обезщетение – общо
379.58 лв., по застраховка “Гражданска отговорност”, обективирана в
застрахователна полица № BG/08/117002203997, със
срок на валидност от 12.08.2017г. до 11.08.2018г., за управля-вания от него лек
автомобил “Хонда Сивик“, рег.№ А ******* МР, по щета № *********/ 21.08.2018г.,
за причинени имуществени вреди – повреди по лек автомобил “Пежо 207“ с рег.№ А ******* МС, в резултат на ПТП, станало на 09.06.2018г. в гр.Бургас,
ЖК “Изгрев“ пред бл.71, по вина на П., който е напуснал мястото
на настъпването му пре-ди идването
на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е било задължително по закон, ведно със законната лихва, считано от 14.05.2020г. до окончателното плащане, за която е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по
ч. гр. дело № 2252/2020г. на РС Бургас.
ОСЪЖДА А.Д.П. да заплати на “Дженерали Застраховане“
АД направените в
заповедното и в настоящото производства разноски – общо 200 лв. за ДТ и САТЕ, и юрисконсултски възнаграждения в общ размер
от 150 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в
двуседмичен срок от връч-ването му на страните.
Съдия: