№ 888
гр. София , 04.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на четвърти август, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Вера Цветкова
Маргаритка Шербанова
като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600829 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.341, ал.2, вр. чл.249, ал.3 от НПК.
Образувано е по протест на прокурор от Софийска градска прокуратура, срещу
протоколно определение от 01.06.2021 г. на съдията-докладчик по НОХД № 2861/2020 г., по
описа на СГС, НО, 1-ви състав, с което на основание чл.249, ал.3, вр. чл.248, ал.1, т.3 от
НПК, съдебното производство по делото е прекратено и същото е върнато на прокуратурата
за отстраняване на посочените процесуални нарушения.
В протеста се навеждат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт на
СГС. Прокурорът твърди липса на твърдените от защитника на обвиняемия Д. М. И.
ограничаване на процесуалните му права на досъдебната фаза на процеса, а именно, че в ОА
не било ясно каква работа била извършена и каква работа не бил проверил обвиняемият И.,
не била посочена датата, на която била настъпила щетата, както и не било посочено при коя
точно от двете форми на умисъла било извършеното деянието.
Прокурорът твърди неоснователност на уважените от СГС, възражения на
защитника на обвиняемия И.. В ОА ясно било посочено, че И. бил подписал два
приемателно-предавателни протокола за приемане на две фактури, без да е проверил дали
действително издаващият фактурите „НС Агро“ АД бил извършил отразената във фактурите
работа, защото такава не е била извършена и приета; че в резултат на това е възниквала
щетата, изразяваща се в плащания на конкретни суми, извършени на точно посочени по ден,
месец и година дати, като това било отразено в обвинението на Д. И..
По отношение на възражението за непосочване на формата на вина, при която
обв. И. извършил деянието, прокурорът твърди, че в обвинителният акт е записано, че това е
1
станало при форма на вина „пряк умисъл - съзнавал е, че не полага достатъчно грижи за
управлението на повереното му имущество, че е налице причинно- следствена връзка между
неположените достатъчно грижи и причинената на дружеството щета, като е искал
настъпването й.“
В хода на разпоредителното заседание, проведено на 01.06.2021 г., СГС, приел за
основателни и възраженията на защитниците на обвиняемите Е. Г. и Б. В., за допуснати по
отношение на тях, съществени процесуални нарушения на досъдебното производство,
каквито били направили и в разпоредителното заседание от 20.01.2021 година.
В проведеното на 01.06.2021 г. разпоредително заседание СГС преповторил
същите мотиви, като тези от разпоредителното заседание от 20.01.2021 г., по отношение на
възраженията на защитниците на обвиняемите. В подкрепа на тези си доводи, СГС обявил
на страните, че Определение № 270/09.03.2021 г. на САС, с което съдебното производство
по НОХД № 2861/2020 г., е прекратено с протоколно определение от 20.01.2021 г. и делото е
върнато на Софийска градска прокуратура за отстраняване на допуснати съществени
процесуални нарушения, е отменено и делото е върнато на същия състав на СГС за
продължаване на съдопроизводствените действия, било без задължителна сила за състава на
съда, че САС имал само контролни функции, а СГС - решаваща функция.
Според прокурора, с отменящото Определение № 270/09.03.2021 г., САС
определил изводите на първоинстанционния съд за наличие на съществени, отстраними
процесуални нарушения, като неправилен и незаконосъобразен. Повторното определение на
СГС, с което със същите мотиви връща делото на прокуратурата, несъобразявяйки се с акта
на въззивната инстанция, било предпоставка то никога да не започне по същество.
Въпросът за съществените процесуални нарушения по чл.248, ал.1, т.3 от НК е
бил поставян от страните при повторно оспорване на актове по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК и е
бил засегнат пространно в няколко произнасяния на Апелативен съд – София – в
определение от 01.08.2018 г. по ВЧНД № 995/2018 г. на САС, НО, 2 състав; протоколно
определение от 06.01.2018 г. по НОХД № 2987/2018 г. на СГС, НО, 33 състав и в
протоколно определение от 26.11.2018 г. по НОХД № 3004/2018 г. на СГС, НО 34 състав. В
последния акт изрично било посочено, че новият състав следва да се произнесе по въпросите
по чл. 248, ал. 1 от НПК, включително и да обсъди отново наличието или не на съществени
процесуални нарушения в обвинителния акт, „заради принципа на служебното начало и
задължението на съдебния състав да следи във всеки един момент на наказателното
производство за спазване правата на подсъдимия, като вторият състав трябва да провери
всички хипотетични основания за прекратяване на делото и връщането му на прокурора .
Настоящият случай обаче, не бил такъв, тъй като съставът на СГС, постановил
прекратителните съдебните производства от 20.01.2021 г. и от 01.06.2021 г. бил един и същ
и след като актът му от разпоредителното заседание от 20.01.2021 г. бил отменен от САС -
същият състав на СГС постановил на 01.06.2021г. акт с идентични мотиви, като отменения
2
вече от САС. В настоящият случай бил налице влязъл в сила съдебен акт, който бил
задължителен за този състав на СГС, поради което и било недопустимо съставът на
първоинстанционният съд отново да връща делото на прокуратурата за същите процесуални
нарушения, за които вече въззивната инстанция постанови определение, с което решил
въпроса допуснати ли са такива нарушения.
Относно наведените на 01.06.2021 г. от СГС доводи за липсата на съобщения за
връчването на постановленията за частично прекратяване на наказателното производство по
отношение на обвиняемите Б. В. и Д. И., становището на протестиращия прокурор е, че
кръгът от лицата, надлежно легитимирани да подават жалба срещу постановление за
прекратяване на наказателното производство, е изчерпателно посочен в нормата на чл.243,
ал.4 от НПК. Защитниците нямат самостоятелно право да обжалват този вид постановления,
а могат да подават жалба, но само от името и със съгласието на лицето, което представляват.
На защитниците не следва да се изпраща препис от постановлението за прекратяване на
наказателното производство и за тях не тече самостоятелен срок за обжалване.
Обвиняемият Д. И. заявил в с.з. на 01.06.2021 г., че е получил препис от
постановлението за частично прекратяване на наказателното производство срещу него от
04.06.2020 г., като било приложено заверено копие от разписката, според която Д. И. бил
получил препис от постановлението на 11.06.2020 година.
По делото било налично съобщение за това, че постановлението за частично
прекратяване по отношение на обвиняемия Б. В. му е било изпратено на 06.06.2020 г. на
адрес: гр.***, ул. „***“ № 35, бл.102, вх.Б, ет.7, ап.31, но се било върнало като непотърсено.
Според прокурора, обвиняемият нямал правен интерес да обжалва постановление
за прекратяване на реабилитиращо основание, каквото е в случая - чл. 243, ал.1, т.2 от НПК
и да претендира да бъде внесен обвинителен акт. Освен това, в производството по
обжалване на такова постановление, съдът нямал правомощие да разпореди на прокурора да
внесе обвинителен акт, а още по-малко да му указва това, когато прокурорът бил приел, че
извършеното деяние е несъставомерно.
В случая било незаконосъобразно и противоречащо на основните принципи на
наказателното правораздаване внасянето на обвинителния акт да зависи от волята на
обвиняемия Б. В. дали да получи изпратеното му по пощата постановление за частично
прекратяване на наказателното производство. Освен това тази хипотеза не била включена в
изброените в чл.249, ал.4, т.1 от НПК съществени нарушения на процесуалните правила.
След приключване на разследването, окончателно обвинение на Б. В. било повдигнато с
изготвянето на обвинителния акт и внасянето му в съда, като израз на конституционното
правомощие на прокурора да привлича към отговорност лицата, извършили престъпление от
общ характер. С връчването от съда на преписа на обвинителния акт, обвиняемият бил
научил за окончателното обвинение срещу него и му е била дадена възможност да
организира защитата си.
3
Поради изложеното, прокурорът намира постановеното на 01.06.2021 г.
определение на СГС, 1-ви състав, с което е прекратено съдебното производство по НОХД №
2861/2020 г. на СГС и делото е върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснати на
досъдебното производство отстраними съществени процесуални нарушения, за неправилно
и незаконосъобразно, поради което и на основание чл.249, ал.3 и чл.341, ал.2, вр. чл.345,
ал.2 от НПК, предлага определението на СГС-HO, 1-ви състав, постановено на 01.06.2021 г.,
по НОХД № 2861/2020г., да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.
Въззивният съд след като се запозна с материалните по делото, доводите,
изложени в протеста и с оспореният съдебен акт, намери следното:
Частният протест е подаден в срока по чл.342, ал.1 от НПК, срещу подлежащ на
въззивна проверка съдебен акт, поради което е процесуално допустим. Разгледан по
същество същият е и основателен, а атакуваното определение – неправилно.
В Софийски градски съд, след прецизиране, съгласно указания на съдебен състав
на САС, дадени с Определение № 376 /12.07.2018 г., на 7-ми състав на САС, е внесен
обвинителен акт, послужил като основание за образуване на НОХД № 2861/2020 г. срещу:
С. Д. Г. - за престъпления по чл.220, ал.1, от НК; по чл.311, ал.1 от НК и по чл.219, ал.4, вр.
ал.3, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК; Д. М. И. - за престъпление по чл.219, ал.4, вр. ал.3, вр.
ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК; Б. Й. В. - за престъпления по чл.219, ал.4, вр. ал.3, вр. ал.1 от НК
и чл.219, ал.4, вр. ал.3, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК; Г. К. С. - за престъпление по чл.219,
ал.4, вр. ал.3, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК; А. Т. Х. - за престъпление по чл.202, ал.2, т.1,
вр. чл.201, вр. чл.20, ал.4 от НК; Е. Д. Г. - за престъпление по чл.202, ал.2, т.1, вр. чл.201, вр.
чл.20, ал.4 от НК.
С протестираното определение, предмет на въззивна проверка, съдията -
докладчик е прекратил съдебното производство и върнал делото на прокуратурата, тъй като
е констатирал съществени процесуални нарушения, налагащи прекратяване на съдебното
производство по делото и връщането му на Софийска градска прокуратура за тяхното
отстраняване.
Съдът е приел, че във връзка с повдигнатите на С. Г., Д. И., Г. С. и Б. В.
обвинения за престъпление по чл.219, ал.4, вр. ал.3, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, в
обстоятелствената част на обвинителния акт не са посочени конкретни правила на
поведение, които държавното обвинение твърди да са били нарушени от подсъдимите лица.
Според съда, в обвинителният акт липсват факти, установяващи механизма на причиняване
на щетата, която се претендира от страна на държавното обвинение и в връзката между
правилата и настъпилия вредоносен резултат; липса на факти установяващи несвършена, но
фактурирана работа, както и реално несвършена работа, но приета за извършена такава;
липса на яснота дали тази работа е част от инкриминираната такава, която е вменена като
неизпълнена, но фактурирана и приета от страна на подсъдимия Г..
Във връзка с повдигнатите на А. Х. и Е. Г. обвинения за престъпление по чл.202,
4
ал.2, т.1, вр. чл.201, вр. чл.20, ал.4 НК, съдът е констатирал противоречие между словесното
и цифрово изписване на така повдигнатото обвинение, което било прието от държавното
обвинение едва с частния протест от 25.01.2021 г. срещу определението от 20.01.2021 г.,
като допусната очевидна фактическа грешка. В случая това противоречие /без да
конкретизира/, според първия съд, следвало да се отчете не като допусната очевидна
фактическа грешка в обвинителния акт, а като процесуално нарушение.
По отношение на механизма на престъплението по чл.202, ал.2, т.1 НК, липсвала
яснота относно изпълнителното деяние на това престъпление и механизма на причиняване
на вредата – в обстоятелствената част на обвинителният акт не били посочени фактите, за
неправомерното определяне на балната оценка на 11 единици, като не било изяснено и
каква е стойността на една бална единица, съгласно нормативните показатели, които
държавният обвинител принципно посочил в обстоятелствената част на обвинителният акт.
За сметка на това била направена препратка към съдебно-счетоводната експертиза, но
конкретни данни в обвинителния акт, макар и на базата на заключението на тази съдебно-
счетоводна експертиза липсвали, като за подсъдимите лица не е била налице възможност да
се запознаят със същите и да организират защитата си.
Като друго съществено процесуално нарушение първоинстанционният съд е
посочил невръчването на препис от постановлението на СГП от 03.06.2020 г., на
подсъдимия Б. В. и процесуалния му представител адв.С., с което е било прекратено
наказателното производство срещу подсъдимия В. за конкретни посочени в това
постановление деяния, поради което и на настоящия етап от развитие на производството,
обвинението, за което било прекратено наказателното производство, все още било висящо и
налично по делото.
Като процесуално нарушение първоинстанционният съд е отчел и липсата на
приложени съобщения за връчване на постановленията за прекратяване на наказателното
производство спрямо подсъдимия В. и на защитника му както и спрямо подсъдимия И.,
независимо от изричното заявление на подсъдимия И. и защитника му, съдебно заседание,
че постановлението им е било връчено.
Отделно от всичко изложено, според СГС, липсата на изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт обстоятелства, свързани със субективната
страна на престъпленията, за които на подсъдимите се повдига обвинение, е също
процесуално нарушение, тъй като не били ясни нито за подсъдимите, нито за съда
съображенията на държавното обвинение в тази насока, с цел същите да могат да бъдат
преценени правилно и законосъобразно въз основа разпоредбите на закона.
Приетите от СГС неясноти и противоречия, описани по-горе в настоящото
определение, според съда представляват недостатъци на прокурорския акт, налагащи
прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на СГП за отстраняването им
и прецизно повдигане на обвинение срещу обвиняемите лица, с излагане на обстоятелства
5
по отношение конкретиката от фактическата страна на престъпленията.
Тези доводи на решаващият съд не се споделя от настоящата инстанция.
Видно от материалите по досъдебното производство и от диспозитива на
внесеният в съда обвинителен акт, шестимата подсъдими са предадени на съд с обвинения за
извършване на престъпления, както следва: С. Д. Г. - за престъпления по чл.220, ал.1, от НК;
по чл.311, ал.1 от НК и по чл.219, ал.4, вр. ал.3, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК; Д. М. И. - за
престъпление по чл.219, ал.4, вр. ал.3, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК; Б. Й. В. - за
престъпления по чл.219, ал.4, вр. ал.3, вр. ал.1 от НК и чл.219, ал.4, вр. ал.3, вр. ал.1, вр.
чл.26, ал.1 от НК; Г. К. С. - за престъпление по чл.219, ал.4, вр. ал.3, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1
от НК; А. Т. Х. - за престъпление по чл.202, ал.2, т.1, вр. чл.201, вр. чл.20, ал.4 от НК и Е. Д.
Г. - за престъпление по чл.202, ал.2, т.1, вр. чл.201, вр. чл.20, ал.4 от НК.
В обстоятелствената част на обвинителният акт прокурорът подробно е описал
фактическите действия на подсъдимите Г., И., В. и С. във връзка с престъплението по
чл.219, ал.4, вр. ал.3, вр. ал.1 от НК. Опиращ се на събрания по делото доказателствен
материал, прокурорът в достатъчна степен в обвинителния акт е отразил, че
инкриминираното поведение на С. Г. по „подписването на приемо-предавателните
протоколи за приемане на инкриминираните фактури, без да е проверил дали действително
е била извършена възложената на „НС Агро“ АД работа, която е била фактурирана и без да
изиска протокол от членовете на комисията, които били назначени с негова заповед да
осъществяват контрол по изпълнението на договора и приемане на извършеното по него и
без такава реално да е била извършена“, е било осъществено в нарушение на задължението
му по чл.23 ал.2 от Устава на „Напоителни системи“ ЕАД от 2009 г., предвиждащо, че
„Всеки от изпълнителните директори организира дейността на дружеството, осъществява
оперативното му ръководство, осигурява стопанисването и опазването на неговото
имущество“. Престъплението по чл.219 НК се осъществява чрез неполагане на достатъчно
грижи от длъжностно лице при ръководене, управление, стопанисване и запазване на
повереното имущество, или при осъществяване на възложената му работа, реализуемо чрез
фактически и юридически действия, или чрез бездействие. Задължителната и константна
съдебна практика на върховната съдебна инстанция приема, че установяването на
изпълнителното деяние на това престъпление е свързано с преценката за констатирани
нарушение или неизпълнение на конкретни права и задължения, произтичащи от
нормативни актове, от безспорни положения в науката и житейската практика, от
общопризнати и утвърдени правила за съответната стопанска област. Т.е., за ангажиране
отговорността на дееца за престъпление по чл.219 от НК е необходимо да се установи
несъответствието на конкретно реализираното от дееца поведение (при форма на
изпълнително деяние "действие", както е в настоящия случай) с определени нормативни
изисквания, регулиращи съответната стопанска сфера, така и с други създадени в практиката
правила от технологическо, научно, общопризнато и житейски оправдано естество. Предвид
така изложеното напълно достатъчно, от гледна точка описанието на неизпълнението и
6
нарушението на конкретните задължения, в обвинителния акт е посочено, че обвиняемият С.
Г. в качеството си на длъжностно лице - *** на „Напоителни системи“ ЕАД не е положил
достатъчно грижи за управлението и стопанисването на повереното му имущество, съгласно
изискванията за неговата длъжност, предвидени в чл.23 ал.2 от Устава на дружеството. В
случая, макар и общо формулирана, тази разпоредба очертава рамките на дължимото от
страна на обвиняемия Г. поведение, насочено към управляването и стопанисването на
повереното му имущество, поради което е достатъчна да запълни бланкетната норма на
чл.219 от НК. С оглед на това неправилно е становището на СГС, че обвинението срещу Г. е
неясно формулирано по отношение нарушените от него нормативни изисквания,
регулиращи съответната стопанска сфера и дейност.
Посочени са и факти, установяващи механизма на причиняване на щетата -
подписва приемо-предавателни протоколи за приемане на фактури, без да е проверено дали
действително фактурираната работа е била извършена и без същата реално да е била
извършена. За задължението на обвиняемия Г. при стопанисване на повереното му
имущество да не подписва приемо- предавателни протоколи за приемане на фактури, без да
е проверено дали действително фактурираната работа е била извършена и без същата реално
да е била извършена, не е необходимо да има съответна правна норма или позитивна правна
регламентация, тъй като това задължение произтича от естеството на възложената на
обвиняемия работа в качеството му на *** на процесното дружество да се грижи за
стопанисването на имуществото на последното /Р. № 444/07.03.2016 г. по НД № 1296/2015 г., н.к., I н.о. на ВКС/.
В тази връзка следва да се отбележи, че прокурорът е посочил защо е приета такава техника
на изписване, тъй като част от щетата е настъпила след освобождаването на Г. като в тази
връзка резонно е цитирано Решение № 355-80-11 и Решение № 46-79-1 на ВКС, НО.
Изложените съображения, по отношение на подсъдимия Г., касаят и останалите
трима подсъдими. В обвинителният акт пределно ясно са описани действията, с които е
осъществено деянието и в какво се е състояло бездействието, като в тази връзка в
обвинителният акт ясно е посочено, че обв. Д. И. е подписал два приемателно-предавателни
протокола за приемане на две фактури, без да е проверил дали действително издаващият
фактурите „НС Агро“ АД е извършил работата, която е била фактурирана в тези фактури, а
такава не е била извършена и приета. Изрично в обвинителният акт /л.45 гръб/ е записано, че
резултат на това бездействие е възниквала щетата, изразяваща се в плащания на конкретни
суми, извършени на точно посочени по ден, месец и година дати.
Неоснователен е и довода на СГС, за липсата на факти установяващи
несвършена, но фактурирана работа, както и реално несвършена работа, но приета за
извършена такава. В обвинителният акт тези обстоятелства са описани подробно и ясно,
добре структурирано със съответната конкретика, номера, а още повече, както бе посочено и
по-горе в настоящото определение, тези факти са напълно достатъчни, от гледна точка
описанието на неизпълнението и нарушението на конкретните задължения, в обвинителния
акт да е посочено, че подсъдимите в качеството си на длъжностни лица, не са положили
7
достатъчно грижи за управлението и стопанисването на повереното им имущество.
По отношение на констатираното от СГС противоречие между словесното и
цифрово изписване на повдигнатите на подсъдимите А. Х. и Е. Г. обвинения за
престъпления по чл.202, ал.2, т.1, вр. чл.201, вр. чл.20, ал.4 НК, настоящият съдебен състав
напълно споделя и се солидаризира с довода на съдебния състав на САС, постановил
Определение № 270/09.03.2021 г., че макар и действително да е налице такова противоречие,
тъй като словесно е изписан съставът на чл.201, ал.1 от НК, без да са описани елементите на
чл.202, ал.1, т.1 от НК, а при цифровото изписване на престъплението е допусната явна
фактическа грешка, тъй като вместо чл.201, ал.1 вр. чл.20, ал.4 от НК е изписано чл.202,
ал.1, т.1 вр, чл.201 вр. чл.20, ал.4 НК, но следва да се има предвид, че ако не се възприеме от
съда наложилата се съдебна практика, че превес има словесното изписване, то може да се
приложи разпоредбата на чл.248а НПК. В този смисъл по никакъв начин не може да се
приеме становището, че това представлява съществено процесуално нарушение.
По отношение на твърдяната от СГС липса на яснота относно изпълнителното
деяние на престъплението по чл.202, ал.2, т.1 от НК и механизма на причиняване на вредата,
САС намира, че тези обстоятелства са изчерпателно отразени в обвинителният акт – двамата
поотделно като помагачи са улеснили П. да присвои сумата от 47 063.67 лева, като
прокурорът е конкретизирал и в чии интереси е било направено противозаконното
разпореждане от страна на П. и за какви суми. По отношение на механизма, същият е
описан на стр.36-40 от обвинителният акт, докато за постановлението за частично
прекратяване всичко описано за останалите подсъдими за това обстоятелство важи и тук.
Несподеляем от настоящият въззивен съдебен състав е извода на
първоинстанционният съд, че липсата на приложени съобщения за връчване на
постановленията за частично прекратяване на наказателното производство по отношение на
подсъдимите Д. И. и Б. В. и на защитника на последния, независимо от изричното заявление
на подсъдимия И. и защитника му, в съдебно заседание, че постановлението им е било
връчено, представлява процесуално нарушение.
Освен, че в съдебно заседание на 01.06.2021 г., подсъдимият Д. И. и защитникът
му – адв.Х., изрично са заявили, че са получили препис от постановлението за частично
прекратяване на наказателното производство срещу И. от 04.06.2020 г., по делото е
приложено, като доказателство, заверено копие от разписката, удостоверяваща получения на
11.06.2020 г. от Д. И. препис от постановлението на 11.06.2020 година.
По делото е налично и съобщение за изпратен на 06.06.2020 г., препис на
постановление за частично прекратяване на наказателното производство по отношение на
подсъдимия Б. В.. Съобщението е било изпратено на адрес: гр. ***, ул. *** № 35, бл. 102,
вх.Б, ет.7, ап.31, но се е върнало като непотърсено. С факта на установяване на връчването
на съобщения за частично прекратяване на наказателното производство по отношение на
подсъдимите Д. И. и Б. В., това, твърдяно от СГС, процесуално нарушение е отстранено.
8
Препис от постановление за частично прекратяване на наказателното
производство по отношение на Д. И. и Б. В., обаче, съгласно разпоредбата на чл.243, ал.4 от
НПК, не се връчва на защитниците на обвиняемите, защото те не са от кръга лица, които са
надлежно легитимирани да подават жалба срещу постановление за частично прекратяване на
наказателното производство. Защитниците нямат самостоятелно право да обжалват този вид
постановления, а могат да подават жалба, но само от името и със съгласието на лицето,
което представляват. На защитниците не следва да се изпраща препис от постановлението за
прекратяване на наказателното производство и за тях не тече самостоятелен срок за
обжалване. Прокурорът е изпълнил законосъобразно задълженията си визирани в чл.243,
ал.4 НПК, тъй като същото е било връчено на И. и ощетеното юридическо лице
„Напоителни системи“ ЕАД, докато останалите обвиняеми/подсъдими не са заинтересована
страна и не могат да обжалват същото. В тази връзка изводът на СГС, че неизпращането на
съобщения за постановеното частично прекратяване на наказателното производство спрямо
Д. И. и Б. В. и на техните защитници, представлява отстранимо процесуално нарушение, е
лишено от основание.
САС не приема за основателен упрека на СГС за липсата на изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт обстоятелства, свързани със субективната
страна на престъпленията, за които на подсъдимите се повдига обвинение. Този упрек е
декларативен и безмотивен, доколкото в определението не са изложени никакви конкретни
доводи и аргументи в негова подкрепа. Отделно от това, настоящата инстанция не открива
някакво противоречие в описаната в обвинителния акт фактология досежно извеждането и
обосноваването на субективното отношение на обвиняемите към твърдените извършени от
тях деяния и към настъпилия от това престъпен резултат. САС намира за достатъчно
изложеното от прокурора в обстоятелствената част на обвинителният акт, че деянията са
извършени при форма на вина – пряк умисъл, като например за обвиняемия И. /л.17 от ОА/ е
записано, че „това е станало при форма на вина пряк умисъл - съзнавал е, че не полага
достатъчно грижи за управлението на повереното му имущество, че е налице причинно-
следствена връзка между неположените достатъчно грижи и причинената на дружеството
щета, като е искал настъпването й“.
С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че внесеният в Софийски
градски съд обвинителен акт срещу подсъдимите С. Д. Г., Д. М. И., Б. Й. В., Г. К. С., А. Т.
Х. и Е. Д. Г., с повдигнатите против тях коректно изписани обвинения, отговаря на
изискванията на чл.246 от НПК. Обвинителният акт следва да е мотивиран, а това означава,
че е необходимо да се опишат всички обективни признаци на престъпленията, посочени по-
горе, по отношение на всеки един от подсъдимите - времето, мястото и механизма на
извършването му. Именно такъв подход е възприела Софийска градска прокуратура и
достатъчно конкретно и в синхрон с доказателствените източници прокуратурата е
отбелязала точно какво са извършили тези подсъдими.
С оглед изложеното, неправилно и незаконосъобразно СГС е приел, че са
9
допуснати съществени процесуални нарушения и е прекратил съдебното производство, като
е върнал делото на СГП за отстраняването им. С оглед на това, протестираното определение
следва да бъде отменено, а делото върнато на Софийски градски съд за продължаване на
производството в рамките на предвиденото за това в НПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.345, ал.2, вр. чл.249, ал.3 от НПК,
Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от № 261795 от 01.06.2021 г. на Софийски
градски съд, НО, 1-ви състав, постановено по НОХД № 2861/2020 г., по описа на същия съд.
ВРЪЩА делото на същия състав на Софийски градски съд за продължаване на
съдебното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10