РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 32/7.1.2021г.
гр. Пловдив,07.01.2021
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав в открито заседание на десети
декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря Марияна Георгиева и с участието на прокурора Иляна
Джубелиева, като
разгледа докладваното от съдията Л. Несторова КАНД № 2965 по описа на
съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал.1,
пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба, предявена от Г.Х.С., с ЕГН **********, с адрес: ***,
депозирана чрез адвокат Д. К., против Решение № 260293 от 30.09.2020г. на Пловдивския
районен съд, постановено по АНД №1290 по описа за 2020г. на същия съд, с което е
потвърдено Наказателно постановление № 19-1030-011850 от 10.01.2020г. на
Началника на група в Сектор ПП ОДМВР-Пловдив, с което на Г.Х.С., с ЕГН **********,
е наложено административно наказание-глоба в размер на 100лв. и постановено
отнемане на 8 контролни точки за извършено нарушение по чл. 6 т.1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/.
Касационният
жалбоподател посочва, че решението на районния съд е постановено при нарушение на материалния закон и
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Излагат се подробни
съображения относно събраните гласни доказателства кат се твърди, че същите са
нелогични и необосновани. Твърди се, че има разминаване в описанието на
нарушението в АУАН и в НП. Излагат се подробни съображения.
Претендира се отмяната на решението
на районния съд, респективно отмяната на Наказателно постановление №
19-1030-011850 от 10.01.2020г. на Началника на група в Сектор ПП ОДМВР-Пловдив
и разноските по делото. Представя и писмено становище.
Ответникът
по касационната жалба, чрез юрисконсулт Белова, с приложеното пълномощно, намира
касационните оплаквания за неоснователни. В писмено становище излага подробни
съображения. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна,
а решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в
предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Съгласно
чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
Първоинстанционният
съд е установил следната фактическа обстановка:
Наказателно постановление№
19-1030-011850 от 10.01.2020г. на Началника на група в Сектор ПП ОДМВР-Пловдив
е издадено против Г.Х.С. за това, че на 19.11.2019г. , около
19.35часа, в гр. Пловдив на ул. „Коматевско
шосе" до № 20, като водач на товарен автомобил „Рено Трафик" с рег. №
***навлиза и преминава на забранителен сигнал на светофарната уредба /червен/
при нормален режим на работа на светофарната уредба.
ПРС
е приел, че при съставяне на АУАН и при издаване на НП не са допуснати
съществени нарушения на изискванията на ЗАНН.
Обсъдил е събраните писмени и гласни
доказателства в тяхната хронология логическа и последователност и е приел, че са
налице безсъмнени доказателства за извършено от страна на Г. С. административно
нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП. Относно размера на
наложеното наказание-глоба е изрично посочено, че е съобразен с определения
твърд размер на санкциите за реализираните от жалбоподателя нарушения.
Касационният съд намира изводите на ПРС за
правилни и законосъобразни.
При преценка относно процесуалната
законосъобразност на съставения АУАН и наказателно постановление и като взе
предвид релевираните в касационната
жалба оплаквания в тази насока съдът намира, че АУАН и НП са съставени от
компетентни лица, отговарят на всички законоустановени
изисквания и съдържат всички необходими реквизити, предвидени в чл. 42 и чл. 57
от ЗАНН. Нарушението е описано ясно и отговаря на материалноправната
разпоредба, предвидена в чл.6, т.1 от ЗДвП. Смисълът на разпоредбите на чл. 57, ал. 1,
т. 5 и 6 от ЗАНН е в НП да бъдат посочени всички съставомерни елементи на
деянието, обстоятелствата, при които е извършено, и законовата разпоредба,
която е нарушена, по начин, даващ възможност да се направи индивидуализация на
административното нарушение. Това е от значение за съдебния контрол за
материална законосъобразност на издаденото НП - дали и доколко с фактически
установеното и удостоверено по надлежния ред деяние /действие или бездействие/
на административно-наказаното лице, се осъществява определен нормативно
регламентиран състав на административно нарушение - т. е за правилното
приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието и
неговата правна квалификация. Чрез конкретизацията на нарушението от фактическа
и правна страна, се обезпечава правото на защита на лицето, привлечено към
административно-наказателна отговорност, в съдържанието на което се включва и
правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди че е
извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем.
В
случая правото на защита на административнонаказаното лице не е нарушено.
Напълно е разбирал какво нарушение му е вменено. Не са ангажирани доказателства от
страна на Г. С., които да обосноват
извод за невъзможност да се даде вяра на АУАН. Ето защо правилно ПРС е отчел
презумптивната му сила за конкретно констатираните в него факти, регламентирана
в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.
Наказателното постановление е издадено
от компетентния орган в предвидената от закона форма и срокове. Безспорно е установено
извършването на деянието, неговата противоправност и
наказуемост.
Следва
да се изясни, че отнемането на контролните точки не е отделно административно
наказание, а последица от наложеното наказание. То не подлежи нито на
самостоятелно обжалване, нито на съдебен контрол, наред едновременно с
обжалването на наложеното наказание. Законосъобразното отнемане на контролни
точки е предмет на съдебна проверка в производството по оспорване на заповеди
по чл. 171, т. 4, във връзка с чл. 157, ал. 4 от ЗДП.
Предвид изложените мотиви касационната
инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно,
поради което същото следва да се остави в сила.
При
този изход на делото претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
на ответната страна е основателна и следва да бъде уважена в размер на 120лв.
/сто и двадесет лева/, на основание чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл.
37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд –
Пловдив, ХХVІ състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260293 от
30.09.2020г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД №1290 по описа за
2020г. на същия съд.
ОСЪЖДА Г.Х.С., с ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати в полза на Областна дирекция на МВР-Пловдив сумата в размер на
120лв. /сто и двадесет лева/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.