№ 220
гр. София, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иван Коев
Членове:С. Милев
Любомир Игнатов
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
в присъствието на прокурора Станимир Димитров Димитров (СГП-София)
като разгледа докладваното от Иван Коев Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20211100603535 по описа за 2021 година
Производство по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 01.06.2021г., постановена по НОХД № 4856/2020г., СРС, НО, 95 –ти
състав ма основание чл. 304 от НПК е признал подс. Б. Д. Ч. за невиновен в това, че на
28.09.2017г., в гр. София, кв. *******“, в съучастие като помагач на неустановено по делото
лице – извършител, с цел да набави за себе си и за другиго – неизвестния извършител,
имотна облага, да е направил опит умишлено да улесни извършването на престъплението
(възбудено от неизвестния извършител с цел да набави за себе си и за подс. Ч. имотна
облага, малко по-рано на 28.09.2017г. в гр. София, чрез телефонен разговор, у М. П.М.
заблуждение, че се налага заплащането на такса в размер на 6 000лв. за колет от Англия,
изпратен от сина му, което не отговаряло на истината), по друг начин – като се приближил
до мястото (гр. София, кв. „*******“), където М. трябвало да предаде сумата от 6 000лв., за
да вземе парите, като опитът е останал недовършен по независещи от дееца причини – Ч.
бил задържан от полицейски служители на 05 РУ – СДВР, а именно ОР. С. Л., ОР С. С., ОР
И. К. и ОР Д. И. – престъпление по чл.209, ал.1 вр. чл.20, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК.
Срещу така постановената присъда е постъпил въззивен протест, в който се твърди,
че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, като се иска нейната отмяна и
постановяване на нова присъда, с която подс. Ч. да бъде признат за невиновен.
В закрито разпоредително заседание, проведено на 24.09.2021г. въззияният съдебен
състав прецени, че за изясняване на обективната истина по делото не се налага разпит на
подсъдимото лице и свидетели, както и събирането на други доказателства.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд представителят на СГП не
1
поддържа протеста, като моли съдът да потвърди атакуваната присъда, тъй като правилно е
приета липса на съставомерност от субективна страна по отношение на подс. Ч.. Посочва, че
по делото липсват преки и косвени доказателства, въз основа на които да се заключи, че
подсъдимият е съзнавал, че предаденият му плик съдържа инкриминираната сума за
предаването на която пострадалият М. е въведен в заблуждение от неустановено по делото
лице.
Защитата на подсъдимия – адв. М. – намира обвинението за недоказано по един
категоричен начин, тъй като подс. Ч. не е осъзнавал, че действа като помагач на неустановен
по делото лице. Излага съображения за липса на доказателства за наличие на общност на
умисъла между подс. Ч. и неустановеното по делото лице. Счита, че постановената присъда
е правилна и законосъобразна, с оглед на което моли да бъде потвърдена.
В правото си на последна дума подсъдимият Ч. моли съдът да потвърди
първоинстанционната присъда.
Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и след като сам
служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314
НПК, намира за установено следното:
Въззивният протест е подаден в законния срок, от надлежно легитимирана страна,
срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол, поради което е допустим, но по
същество е неоснователен.
За да приеме фактическата обстановка районният съд е оценил събрания
доказателствен материал според действителното му съдържание. Не са допуснати
процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени
всички доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани
за сметка на други, както и като не са допуснати логически грешки при обсъждането им.
Описаната фактическа обстановка в мотивите към първоинстанционната присъда почива на
събраната доказателствена съвкупност и отразява достоверно фактите за случилото се, както
правилно е констатирал контролираният съд. При изпълнение на задълженията си по чл. 13
и чл. 14 НПК, съдът е осигурил възможност на страните да докажат твърденията си в
наказателния процес, като е изградил вътрешното си убеждение въз основа на надлежно
събрани и проверени доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност.
Въззивният съдебен състав изцяло се солидаризира с направения анализ на
доказателствената съвкупност, поради което не намира за необходимо да го преповтаря.
Когато и доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната
инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по
делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на
наведените доводи в жалбата или протеста или тези, които счита за неправилно анализирани
/в този смисъл Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД № 1158/2012г., НК, III НО на ВКС/.
Ето защо и въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря доводите на
контролирания съд, а да отговори изчерпателно на възраженията, наведени в жалбата и
допълнението към нея.
При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства въззивната
инстанция не намери основания за промяна на фактическата обстановка по делото, която е
следната:
Подсъдимият Б. Д. Ч., с ЕГН **********, е роден на ******* в гр. София, българин,
български гражданин, вдовец, със средно образование, неосъждан, с постоянен адрес гр.
София, ул. ******* № 3 и настоящ адрес гр. София, ул. „*******; страда от диабет и
2
здравословното му състояние към момента е влошено.
Към 2017г. подсъдимият Ч. работел като таксиметров шофьор и управлявал лек
таксиметров автомобил марка „Дачия“, модел „Сандеро“, ДК № *******, с отличителни
белези на компания „Е.Е. 91280“. На неустановена дата в началото на месец август 2017 г.
на използвания от Ч. мобилен телефон с № ******* се обадил непознат за него мъж, който
му казал, че е бивш негов клиент. Представил се е малко име „О.“ и му предложил работа,
свързана с пътуване и с подходящо заплащане. Работата се състояла във взимане на
документи и бързото им превозване до определени от неустановеното лице места. На подс.
Ч. изрично било указано да не разговаря с лицата, които му предоставят или хвърлят
пакетите. Доколкото материалното положение на подсъдимия било затруднено, той се
съгласил да извършва услуги на неустановеното лице.
На 28.09.2017 г., около 11:00 ч., свидетелят М. П.М. се намирал в дома си, находящ се
в гр. София, кв. „*********. На домашния си телефон с номер ******* позвънило
неустановено по делото лице, което казало: „Татко, татко, какво правиш? Как си?“. Тъй като
нямал деца, а баща му се намирал в съседната стая, свидетелят М. предположил, че вероятно
се обажда лице, което извършва придобилите обществена известност „телефонни измами“.
Отговорил, че е добре, и попитал „Сине, къде си?“. Неустановеното лице му заявило, че му
изпраща колет от Англия, в който се намира сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ евро.
Добавило, че е предало колета на куриер, на когото обяснило, че в него има билки и
лекарства, и че М. също не трябва да му казва, че вътре има пари. Лицето заявило на М., че
куриерът щял да му се обади по-късно, за да му донесе колета, и го попитало е какви
налични пари разполага, тъй като трябвало да се заплати такса в размер на 3 600 /три хиляди
и шестстотин/ евро за колета във връзка с митническо облагане. Свидетелят М. отговорил,
че в себе си разполага със сумата от 700 /седемстотин/ лв., които бил събрал за дърва, и че
има още пари по банкова сметка. Лицето го попитало може ли да провери с какви средства
разполага, на което М. отговорил, че средствата му са в „Банка ДСК“. След това
неустановеното лице поискало М. да му продиктува мобилния си телефонен номер -
********, което свидетелят направил, дало му указания да провери сумата в банката, и му
казало, че след малко ще получи обаждане от куриера, с малко име „Пламен“.
След като прекъснал разговора, свид. М. получил обаждане на мобилния телефон от
лице, което се представило за куриер, и му казало, че след четири часа заминава за Германия,
поради което той трябвало да заплати сумата от 7 000 /седем хиляди/ лв., като в противен
случай „куриерът“ щял да остави колета в Митницата, където щял да бъде задържан. След
това М. получил ново обаждане, в което лицето, представящо се за негов син, му указало да
отиде с таксиметров автомобил до централния клон на „Банка ДСК“ и да изтегли оттам
паричните си средства, без да прекъсва връзката по мобилния телефон.
Посочените обстоятелства не отговаряли на действителното положение, доколкото
свид. М. няма син, нито били необходими средства за получаването на колет.
Действителната цел на неустановеното по делото лице била да формира у свидетеля М.
П.М. неверни представи в тази насока, с което да го мотивира да се разпореди е парични
средства, с които разполага, като ги предаде на подсъдимия Ч..
В проведения телефонен разговор М. обяснил, че ще се качи на таксиметров
автомобил от центъра на кв. „Враждебна“ и излязъл от дома си, като по пътя срещнал свой
познат - Ю., и изключил телефона си. Посредством мобилния телефон на последния, М. се
свързал с органите на 05 РУ-СДВР и посетил районното управление, където обяснил случая
на свидетелката Д. И. - началник Група „Оборище“, Сектор „ПКП“ при 05 РУ-СДВР.
Свидетелката И. му дала указания какво да прави при последващ контакт по телефона е
неустановените лица, след което М. се прибрал в дома си, а свидетелите Д. И., И. К.-Б., С. Л.
и С.С. - служители на 05 РУ-СДВР, се насочили със служебен автомобил към кв.
„Враждебна“.
3
При прибирането си вкъщи М. включил мобилния си телефон, а на стационарния
телефон получил обаждане от лицето, представящо се за негов син, което го попитало дали е
изтеглил паричните си средства от банката. М. отговорил утвърдително, като заявил, че
батерията на телефона му се е изтощила, затова разговорът прекъснал. Неустановеното лице
поискало от М. да опише взетите банкноти по номинална стойност и да напише имената и
единния си граждански номер върху плик, в който да сложи парите, и че ще получи
обаждане от куриера. М. съобщил на лицето, че е успял да събере 6 000 /шест хиляди/ лв.
След прекъсване на разговора, на мобилния телефон на М. отново се позвънило, като този
път лицето, представящо се за куриер, му заявило, че ще изпрати човек, на когото М. да
предаде парите, също куриер. Освен това му казало, че е в приятелски отношения със сина
на М. и че синът му ще му предостави остатъка от 1 000 /хиляда/ лв., и попитало М. за
адреса му. М. посочил адрес в кв. „Враждебна“, на улица, съседна на тази, на която живеел,
а именно ул. *******. След това провел нов телефонен разговор е лицето, представящо се за
сина му, в рамките на който, около 15:45 ч. му било съобщено, че куриерът, изпратен да
вземе парите, се намира пред дома му.
Междувременно подсъдимият Ч. се придвижил до кв. „Враждебна“ с таксиметровия
автомобил, който управлявал - марка „Дачия“, модел „Сандеро“, ДК № *******. Паркирал
автомобила на малък площад, находящ се в близост до ул. „13- та“, и по давани му по
мобилния телефон указания от неустановено по делото лице, се насочил към улица *******.
Свидетелят М. го забелязал да разговаря по мобилния телефон и се приближил към него,
носейки в ръка плика, в който следвало да се намират паричните средства за заплащане на
таксата за колета, и в който в действителност бил сложил банкнота с номинал 5 /пет/ лв. и
изрезки от списание. М. предал плика на подс. Ч. на улицата, и в момента, в който
последният започнал да се отдалечава в посока лекия си автомобил, бил задържан от
служителите на 05 РУ-СДВР. Заявил им, че бил изпратен да получи документи и им оказал
съдействие. На място бил изпратен екип на 05 РУ-СДВР и Ч. бил задържан със заповед за
задържане за срок до 24 часа по реда на ЗМВР. В 05 РУ-СДВР с протокол за доброволно
предаване предал на разследващите органи 2 /два/ броя мобилни телефони, които държал у
себе си, и предадения му от свид. М. плик, ведно със съдържанието. му.
Установената фактическа обстановка въззивният съд приема след собствен анализ на
доказателствения материал, събран в хода на наказателното производство включващ:
гласни доказателствени средства: свидетелските показания на Д. И. (л.52-54 от СП), вкл.
приобщените на основание чл.281, ал.4 от НПК (л. от ДП), на И. А. (л.55-56 от СП), вкл.
приобщените по реда на чл.281, ал.4 от НПК (л. .. от ДП), на Мл. М. (л.56-59 от СП), вкл.
приобщените на основание чл.281, ал.4 от НПК (..), на Д. Б. (л.59-60 от СП), вкл.
приобщените по реда на чл.281, ал.5 от НПК, на С.С. (л.78-79 от СП), вкл. приобщените на
основание чл.281, ал.4 от НПК (л.63 от ДП), на Ир. К. (л.79-80 от СП), вкл. приобщените на
осн.чл.281, ал.4 от НПК (л.61 от ДП), на Ст. Л. (л.80-81 от СП), вкл. приобщените по реда на
чл.281, ал.4 от НПК (л.62 от ДП), обясненията на подсъдимото лице (л.81 от СП); писмени
доказателства: справка за съдимост (л.91 от ДП); рецептурна книжка на подсъдимия (л.83-
88 от СП), заповед за задържане по ЗМвР (л.37 от ДП), протоколи за доброволно предаване
(л.40 и л.66 от ДП), справка КАТ (л.68 от ДП), справка ТР (л.78 от ДП); писмени
доказателствени средства: протокол за оглед на веществени доказателства и албум към
него (л.69-72 от ДП) и други, приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Въззивният съдебен състав намира, че първоинстанционният съд правилно е
анализирал събраните в хода на наказателното производство доказателствени източници,
въз основа на които е постановил оправдателна присъда спрямо подс.Ч.. В процесния случай
не са налице категорични преки доказателства, нито система от косвени доказателства,
4
водеща до единствено възможния и убедителен извод за съпричастност на подсъдимия в
подпомагането на неустановено по делото лице в осъществяването на опита за измама
спрямо св. М.. Безспорно по делото са доказани както деня и мястото на инкриминираните
събития, така и присъствието на подс. Ч., вкл. предприетото от него поведение по
получаване на подадения му от св. М. плик. Категорично установено е и обстоятелството, че
на 28.09.2017г. св. М. е получил серия от телефонни обаждания от непознато за него и
неустановено по делото лице, което се е опитало да го въведе в заблуждение, вследствие на
което той да се разпореди с парична сума. На следващо място еднопосочна е
доказателствената маса и относно обстоятелството, че след първоначалното позвъняване от
непознатото лице св. М., доколкото се е усъмнил в достоверността на заявеното, веднага е
потърсил съдействието на правоохранителните органи. Безспорен по делото е и фактът, че
подсъдимият Ч. е комуникирал с неустановено по делото лице с малко име „О.“, което му е
дало инструкции да се яви в кв. *******“, където да получи пакет с документи. Въз основа
само на тези факти обаче, дори преценени в тяхната съвкупност и взаимовръзка с останалия
доказателствен материал, не може да бъде направен категоричен и несъмнен извод
за съпричастност на подсъдимия Ч. към инкриминираното деяние в ролята на помагач.
Противният извод може да се основава само и единствено на предположение, на каквото
осъдителната присъда не може да почива.
Действително, между събраните гласни доказателствени средства от досъдебната и
съдебната фаза на процеса се наблюдават известни незначителни несъответствия, но същите
са обясними с оглед изминалия продължителен период от време между датата на
възприемане на събитията, за които свидетелите дават показания и тези на разпита на
свидетелите пред съда, както и с индивидуалните способности на всеки човек да възприема
и пресъздава факти и обстоятелства след известен период от време. Тези несъответствия
обаче, освен че са преодолени от първия съд, посредством приобщаване на показанията на
свидетелите, депозирани в хода на досъдебното производство към доказателствената
съвкупност, по надлежния процесуален ред, още и по никакъв начин не разколебават
убеждението на съдебния състав, че събраните гласни доказателствени средства, в
обсъдените им части, са в достатъчна степен пълни, ясни и точни, както и депозирани
обективно и безпристрастно. Поради това, те представляват достатъчно стабилна
доказателствена опора, за да позволят формиране на еднозначни изводи по фактите. След
съпоставка на свидетелските показания, обясненията на подсъдимото лице и писмените
доказателства по делото, контролираният съдебен състав е стигал до верен извод за липса на
несъмнена доказаност на повдигнатото спрямо подс. Ч. обвинение.
Един от основните източници при изграждане на фактическите и правни изводи на
съда са показанията на св. М., които са хронологически и логически последователни,
подробни и максимално конкретни. В съдържателен план показанията му съдържат
обстоятелства, свързани с получените телефонни обаждания от непознато лице, опита да
бъде въведен в заблуждение, търсенето на съдействие от органите на МВР и предприетата
тактика по залавянето на посредника. Заявените от св. М. факти намират своето
потвърждение във всички останали доказателства, поради което правилно районният съд се
е доверил изцяло на изложеното от него.
Правилно районният съд е отчел наличието на конкретика и последователност в
изнесените от свидетелите И., К., Л., С. и А. обстоятелства, попадаващи в главния предмет
на доказване по делото, при всичките им разпити, провеждани в различните фази на
процеса. Показанията им са вътрешно непротиворечиви, достатъчно подробни и описателни
относно темпоралната линия, локацията и динамиката на стеклите се на 28.09.2017г.
събития, вкл. подаването на сигнал до МВР от страна на св. М., подготовката на
полицейската операция, както и предприетото от всяко от замесените лица поведение.
Свидетелите подробно описват всички факти, които непосредствено са възприели през
инкриминирания ден, касаещи организацията на полицейската акция, появата на подс. Ч. на
5
инкриминираното място и получаването от страна на последния на подадения му от св. М.
предварително подготвен плик, както и задържането на подсъдимия. Подобно на първата
инстанция и настоящият съдебен състав намира, че липсата на спомен относно някои
детайли и наложилото се приобщаване на тази част от показанията им от досъдебната фаза е
несъществена и не внася съмнение в достоверността на изложеното от свидетелите,
доколкото се дължи на изминалия период от време от процесните събития и разпита им
пред орган на разследването до изслушването му пред съда в хода на съдебното следствие.
Не без значение е и обстоятелството, че естеството на професионална ангажираност и
натовареност на свидетелите И., С., Л. и К. (полицейски служители) е такова, че е житейски
логично да нямат детайлни спомени за всеки от случаите, по които са работили. От важно
значение за установяване на обективната истина е фактът, че информацията, която въвеждат
свидетелите не страда от вътрешни неясноти и разминавания, както и е съответна на тази,
съдържаща се в писмените доказателства по делото (заповед за задържане на лице,
протоколи за доброволно предаване), както и на заявеното от самия подсъдим.
Показанията на св. А. въззивният съд на свой ред също намира за обективни и
нетенденциозни. Свидетелят е възприел случващото се на улицата от двора на дома си, като
е имал пряка видимост както към разположението на лицата, така и към предаването на
плика от св. М. на подсъдимия. Показанията му потвърждават и заявеното от останалите
свидетели, че св. М. за целите на полицейската операция се е бил преоблякъл с дрехи, които
да създават привидната представа, че е по-възрастен от колкото в действителност е.
Правилно районният съд е кредитирал показанията на свидетеля Б., който макар и да
не е възприел пряко случилото се, възпроизвежда факти и обстоятелства, които способстват
за изясняване на цялостната фактическа обстановка. От показанията му се потвърждава
заявеното от подсъдимия относно естеството на трудова му ангажираност (като таксиметров
шофьор), както и относно сключения договор за лизинг на управлявания от подсъдимия
автомобил.
Показанията на гореспоменатите свидетели разкриват логическа хомогенност и онази
детайлност, присъща на непосредственост на придобитите впечатления. Те пресъздават
обективно личните възприятия върху обособилата се обстановка на престъплението, както и
отразяват съхранени спомени за съществените елементи. Съдът намира изложеното от тях
за устойчиво и правдиво, като търпи надлежна проверка чрез съпоставката им както с
писмените доказателства по делото, така и с обясненията на подс. Ч..
При анализа на обясненията на подсъдимото лице контролираният съд е отчел
двойствена природа – като средство за защита и като доказателствено средство. При
съблюдаване на правилата за доказателствената тежест по чл. 103, ал. 1 – ал. 3 НПК, за да
бъдат приети за достоверни обясненията поначало не се изисква те да намират подкрепа, а
да не се опровергават от несъмнено установени доказателства или да не се дискредитират на
собствено основание поради неясноти, необясними празноти или тъй като съдържат
обективно невъзможна версия. Разгледани през призмата на тяхната двойнствена природа,
въззивната инстанция констатира, че в по-голямата си част обясненията са логични и
доказателствено неопровергани. Така правилно районният съд е кредитирал обясненията им
в частта досежно трудовата ангажираност на подсъдимия, познанството му с
неустановеното по делото лице с малко име „О.“, водената между тях комуникация, вкл.
дадените на подсъдимия указания от същото това лице да отиде на посочения адрес от него
адрес (кв. „*******“) , където да получи пакет с документи. Твърдението на подс. Ч., че не е
взел предадения му от св. М. плик е изолирано и изцяло противостои както на свидетелките
показания, така и на протокола за доброволно предаване, видно от който подсъдимият е
предал намиращия се у него плик на полицейските служители. Акуратно районният съд е
отбелязал, че голяма част от заявените от подсъдимия факти са неотносими към главния
предмет на доказване по делото, доколкото съдържат обстоятелства относно предходни
6
случки и действия на подсъдимия.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка и с оглед съдържанието на събрания
доказателствен материал СРС е стигнал до правилни правни изводи, а именно, че не се
доказва от обективна и субективна страна подсъдимият Ч. да е извършил престъпление по
чл.209, ал.1 вр. чл.20, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК.
Безспорно по делото е установено от обективна страна, че на 28.09.2017г. свидетелят
М. е получил обаждане от неустановено лице, което се е опитало да го въведе в
заблуждение, че се налага заплащането на такса в размер на 6000лв. за получаването на
колет от Англия, което обстоятелство не отговаряло на истината. На следващо място
категорично е установено и потърсеното от св. М. съдействие от правоохранителните
органи, както и собственото му доброволно участие в организираната полицейска акция.
Със същата категоричност е установено е присъствието на подсъдимия Ч. на посочените в
обвинителния акт ден и място, както и приемането на подадения му от св. М. плик.
Напълно в съответствие със събраните по делото доказателства,
първоинстанционният съд е посочил, че по делото не е установено наличие на задружна
престъпна дейност между подсъдимия Ч. и неустановеното по делото лице от мъжки пол
при осъществяване на действията, които съответстват на съставомерните признаци на
престъплението по чл.209, ал.1 от НК. В случая липсват доказателства за субективния
състав на престъплението, доколкото отговорът на въпроса дали подс. Ч. е координирал
действията си с неустановеното по делото лице от мъжки пол и дали е знаел за
съдържанието на приетия плик е единствено в сферата на предположенията. От възприетите
за достоверни доказателства бе установено, че подсъдимият се е явил на мястото, за което е
бил инструктиран от лице с име „О.“, и е взел предоставения му от св. М. плик. Това по
никакъв начин не доказва съпричастност на подсъдимия към това престъпление - под
формата на помагачество. За да е налице съучастие в извършване на престъплението под
каквато и да е форма, законът изрично изисква общност на умисъла, който включва както
общ умисъл за съответния вид престъпление, така и умисъл за съучастие. Не е доказано
подсъдимият Ч. да е имал сигурна или възможна представа за съдържанието на плика, за
естеството на "услугата", която извършва, както и за наличието и съдържанието на
проведените между св. М. и неустановеното по делото лице разговори. От неопроверганите
му обяснения е видно, че той е бил изпратен на мястото на срещата от лице с малко име
„О.“, не е разговарял с пострадалия, не е видял съдържанието на плика, за да знае, че в него
има пари, а не документи; а при задържането си от полицейските служители е демонстрирал
обърканост и изненада от случващото се. Цялостното му поведение не позволява на съда да
направи извод, че е имал познание за всички обективни фактори, които завършват състава
на измамата - естеството на заблуждението, формирано у св. М. и фалшивия претекст, под
който е действал истинският, но неуставен извършител на деянието.
Не се установи в обективно и субективно отношение подсъдимият Ч. да е действал
заедно с прекия извършител на деянието да посредничи в получаването и предаването на
инкриминираната сума. Както правилно е заключил и районният съд, аргументирайки се
изключително подробно, по делото не са ангажирани достатъчно доказателства,
установяващи общност на умисъла между подсъдимия Ч. и неустановеното лице от мъжки
пол, опитало се да въведе в в заблуждение св. М.. Липсват категорични доказателства, които
да обусловят извод за знанието на подсъдимия, че улеснява друго лице – направило опит да
въведе в заблуждение св. М.. При изложените безспорни фактически положения и за този
съдебен състав не съществува обективен критерий, който да обоснове обективната и
7
субективна връзка в общността на умисъла на подсъдимия Ч. с извършителя на измамата.
Поради това с основание районният съд е постановил оправдателна присъда спрямо него.
С оглед всичко изложено дотук законосъобразни и обосновани се явяват изводите, че
обвинителната теза се гради на предположения, които не могат да обусловят осъдителна
присъда. Тежестта за доказване лежи върху държавното обвинение, което не успя да наведе
такива доказателства, подкрепящи по категоричен начин съпричастността на подсъдимия Ч.
към повдигнатото му обвинение. Обстоятелството, че част от обясненията на подсъдимия
съдържат данни за предходни подобни негови действия, реализирано по заръка на
неустановено по делото лице с малко име О. не може да бъде използвано като основание да
бъде признат за виновен в настоящия случай. Подобни съображения освен, че биха се
оказали доказателствено необезпечени, но биха довели и до накърняване на презумпцията за
невиновност. Гореизложените съображения показват, че обвинителната теза, която свързва
подсъдимия Ч. с инкриминираното деяние, е една от възможните, но не и единствено
възможна хипотеза при решаването на този въпрос. Съгласно константната практика на
ВКС в наказателния процес е допустимо изграждането на всякакви хипотези при планиране
и провеждане на разследването, но правно значение имат само онези, които са проверени и
подкрепени с конкретни и безусловни доказателства. Едва тогава хипотезата губи характера
си на предположение и се превръща във фактология на престъплението. При липсата на
такива доказателства, както това е в разглеждания случай с тезата на прокуратурата,
хипотезата за вероятна съпричастност на подсъдимия остава едно от възможните
предположения за събитието на престъплението, поради което не може да обуслови
постановяването на осъдителна присъда.
По изложените съображения въззивният съд намира, че крайният правен извод на
първостепенния съд, с който е решен въпроса за вината на подсъдимия, е правилен и
законосъобразен.
Така, при извършената на основание чл.314, ал.1, вр. чл.313 от НПК цялостна
служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не
констатира наличие на основания, налагащи неговата отмяна, поради което същият следва
да бъде потвърден, а въззивният протест - да бъде оставен без уважение като неоснователен.
Така мотивиран и на основание чл.334, т.6 вр. чл.338 НПК Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 01.06.2021г. по НОХД № 4856/2020г. по описа на
СРС, НО, 95-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8