Решение по дело №3051/2010 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№1538                                 05.11.2010г.                         град Бургас

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,     наказателно отделение, І-ви състав

На двадесет и седми септември                                   година 2010

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЯНИ ГАЙДУРЛИЕВ

Съдебни заседатели:

 

Секретар: Илияна Георгиева

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията ГАЙДУРЛИЕВ

НАХ дело №3051 по описа за 2010 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от Д.И.Н., ЕГН **********,*** срещу наказателно постановление №22-0000610/06.07.2010г., издадено от началник на областен отдел “КД-ДАИ” гр. Бургас, определен от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 от ЗАвПр, с което на жалбоподателя са наложени следните административни наказания: 1. глоба в размер на 50 (петдесет) лева, на основание чл. 93, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр), за нарушение на чл. 15, §. 7, б. “а” от Регламент 3821/85, вр. с чл. 78, ал. 1, т.2 от ЗАвПр; 2. глоба в размер на 1000 (хиляда) лева, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, за нарушение на чл. 68, т. 1 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ.

С жалбата се изразява недоволство от горепосоченото наказателно постановление, като се моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление, в частта му по т. 2. Алтернативно се иска изменение на НП, като наложените наказания се намалят до минималния, предвиден в закона размер. С жалбата се представят доказателства.

В съдебно заседание пред настоящия съд, жалбоподателят не се яви и не изпрати процесуален представител. Съдът разгледа делото при условията на чл. 61, ал. 2 от ЗАНН.

Ответната страна – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, редовно призована, не изпрати представител в съдебно заседание пред настоящия съд. В съпроводителното писмо, с което е изпратена преписката е направено искане да се потвърди наказателното постановление.

Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Предвид на това съдът намира жалбата за процесуално допустима.

Бургаският районен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 11.06.2010г., около 14.50 часа, в гр. Бургас, на летище Бургас, пред терминал “Заминаващи пътници”, свидетелите Н.Ч. и К.Г. – инспектори в ОО “КД-ДАИ” гр. Бургас, извършили проверка на автобус марка “Бова” с рег. № А 8010 КА, собственост на “” ООД, управляван от жалбоподателя Д.И.Н., ЕГН **********. При извършената проверка инспекторите констатирали, че водачът извършва обществен (случаен) превоз на пътници (трансфер) от к.к. “Слънчев бряг” до летище Бургас с посочения автобус, като превозното средство било оборудвано с тахограф марка Сименс – VDD, тип 1318.27 №2038713. По време на проверката водачът не представил на контролните органи тахографските листи от предходните 28 дни, като представил само за 11.06.2010г. На следващо място инспекторите установили, че водачът е без попълнен пътен лист № 17 в пътна книжка серия А № 04230/16.07.2009г. при започване на превоза – съгласно приложение № 12 от Наредба № 33 на МТ за извършване на случаен превоз на пътници.

С оглед на тези констатации, св. Н.Ч. съставил Акт за установяване на административно нарушение №099759/11.06.2010г. против Д.И.Н., ЕГН **********, където описал нарушенията и ги квалифицирал по чл. 15, §. 7, б. “а” от Регламент 3821/85 на ЕО и по чл. 68, т. 1 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ (л. 8). Актът бил предявен на жалбоподателя, който го подписал, без да впише конкретни възражения.

Въз основа на установеното с АУАН №099759/11.06.2010г., впоследствие е било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление №22-0000610/06.07.2010г., с което на жалбоподателя са наложени следните административни наказания: 1. глоба в размер на 50 (петдесет) лева, на основание чл. 93, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр), за нарушение на чл. 15, &. 7, б. “а” от Регламент 3821/85, вр. с чл. 78, ал. 1, т.2 от ЗАвПр; 2. глоба в размер на 1000 (хиляда) лева, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, за нарушение на чл. 68, т. 1 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ,  с фактическо описание, идентично с посоченото в акта.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите Н.Ч. и К.Г., както и от приложените по делото писмени доказателствени средства.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, намира от правна страна следното:

Съдът счита, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити – описани са нарушенията и обстоятелствата, при които те са извършени, посочени са нарушените законови разпоредби и нормите, въз основа на които са определени санкциите. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

По съществото на спора, съдът намира следното:

По т. 1 от наказателното постановление:

С т. 1 от оспореното НП, жалбоподателят е санкциониран с глоба в размер на 50 лева, на основание чл. 93, ал. 2 от Закона за автомобилните превози, за нарушение на чл. 15, §. 7, б. “а” от Регламент 3821/85 на ЕО.

Съгласно чл. 15, § 7, б. „а” от Регламент № 3821/85 г., на Съвета на Европа от 20 декември 1985 година относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт, когато водачът управлява превозно средство снабдено със записващо оборудване в съответствие с приложение I водачът трябва да представи при всяко поискване от инспектора регистрационните листове за текущата седмица и тези, ползвани от водача през предходните 15 дни; картата на водача, ако притежава такава и всеки ръчен запис и разпечатка, направени през текущата седмица и предходните 15 дни, като независимо от това след 01.01.2008 г. периодите по-горе обхващат текущия ден и предходните 28 дни.

В случая жалбоподателят е нарушил чл. 15, § 7, б. „а” от Регламент № 3821/85 г., на Съвета на Европа, тъй като на 11.06.2010г., в качеството си на водач, извършващ обществен превоз на пътници, не представил на контролните органи тахографските листи от предходните 28 дни. Това нарушение е обявено за наказуемо със санкционната норма на чл. 93, ал. 2 от ЗАвПр, според която водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз на пътници и товари и не представи в момента на проверката издадения лиценз, разрешението, документа за регистрация или други документи, които се изискват от този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба до 50 лв. В случая правилно е определен и размерът на наложеното административно наказание по т. 1 от НП. Съдът счита, че наложеното наказание е адекватно на извършеното нарушение.

С оглед на изложеното, съдът прие, че обжалваното наказателно постановление, в частта му по т. 1, е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По т. 2 от наказателното постановление:

С т. 2 от оспореното НП, жалбоподателят е санкциониран с глоба в размер на 1000 лева, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози, за нарушение на чл. 68, т. 1 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ.

Съгласно разпоредбата на чл. 68, т. 1 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, издадена от министъра на транспорта (обн., ДВ, бр. 101 от 23.11.1999 г., в сила от 23.11.1999 г.), на основание чл. 7, ал. 3, чл. 16 и 21 от Закона за автомобилните превози, т.е. подзаконов нормативен акт по прилагането на ЗАвПр, изпълнението на случаен превоз започва при попълнен с данни за случайния превоз пътен лист от пътна книжка.

Санкционната норма на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр предвижда, че водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв. - при първо нарушение;

С оглед на тази законодателна уредба, относима към разглеждания случай, и предвид установените по делото факти, настоящият състав на БРС приема, че в случая жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, тъй като на 11.06.2010г., около 14.50 часа, в гр. Бургас, на летище Бургас, пред терминал “Заминаващи пътници”, в качеството си на водач на автобус марка “Бова” с рег. № А 8010 КА, собственост на “Динита – Турс” ООД, извършващ обществен превоз на пътници от к.к. “Слънчев бряг” до летище Бургас, е бил без попълнен пътен лист № 17 в пътна книжка серия А № 04230/16.07.2009г. при започване на превоза. Именно на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр административнонаказващият орган е санкционирал нарушителя за посоченото в т. 2 от НП административно нарушение, правилно издирвайки и прилагайки материалния закон.

При така установените факти по делото съдът счита, че административнонаказващият орган неправилно е оценил значимите за определяне на административното наказание обстоятелства, което е довело до несправедливост на наложеното наказание по т. 2 от НП. Цитираната разпоредба на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр предвижда за такъв вид нарушение наказание глоба от 500 до 1500 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В случая за това нарушение административнонаказващият орган е определил наказание – имуществена санкция в размер на 1000 лв. Съдът счита, че така определения размер на наказанието е несправедлив, тъй като не е съобразен с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Предвид на това, че нарушението е извършено за първи път и тъй като по делото не са налице данни за извършени от жалбоподателя други нарушения на ЗАвПр, които обстоятелства съдът отчита като смекчаващи отговорността, респ. обуславят налагане на по-леко наказание, настоящата инстанция намира, че за постигане целите на административните наказания по чл. 12 от ЗАНН, имуществена санкция в размер на 500 лева се явява адекватна и справедлива на тежестта на извършеното. С оглед на изложеното, съдът прие, че обжалваното наказателно постановление, в частта му по т. 2, следва да бъде изменено, като размерът на наложената имуществена санкция от 1000 лева се намали на 500 лева.

Мотивиран от горното, и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1 и 2 от ЗАНН, Бургаският районен съд

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №22-0000610/06.07.2010г., издадено от началник на областен отдел “КД-ДАИ” гр. Бургас, определен от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 от ЗАвПр, в частта му по т. 1, с която на Д.И.Н., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание - глоба в размер на 50 (петдесет) лева, на основание чл. 93, ал. 2 от Закона за автомобилните превози, за нарушение на чл. 15, §. 7, б. “а” от Регламент 3821/85, вр. с чл. 78, ал. 1, т.2 от ЗАвПр.

ИЗМЕНЯ наказателно постановление №22-0000610/06.07.2010г., издадено от началник на областен отдел “КД-ДАИ” гр. Бургас, определен от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 от ЗАвПр, в частта му по т. 2, с която на Д.И.Н., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание - глоба в размер на 1000 (хиляда) лева, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, за нарушение на чл. 68, т. 1 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ, като намалява размера на имуществената санкция от 1000 лева на имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

Вярно с оригинала: Илияна Георгиева