МОТИВИ
към присъда по НОХД № 123/19 г. по
описа на Пловдивския Окръжен съд.
Окръжна прокуратура – Пловдив е
повдигнала обвинение срещу Р.М.А. и същият е предаден на съд за това, че на 10.08.2018 г. в гр. Пловдив, при условията на опасен рецидив - извършил е
престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл. 66 от НК и е извършил престъплението, след като е бил осъждан
два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл.66 от НК, чрез разрушаване на прегради, здраво
направени за защита на имот, е отнел чужди движими вещи - 1 бр. велосипед марка
“Лидер “, модел “2001” на стойност 120,00 лв. и 1 бр. велокатинар “В twin” на стойност 10,00 лв., всичко на обща
стойност 130,00 лв. от владението на Г.Н.В. *** без негово съгласие и с
намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.196, ал. 1, т. 2 вр. чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194,
ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК
Срещу Р.М.А.
е повдигнато и второ обвинение за извършено престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198,
ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” вр. чл.26, ал.1 от НК, за това, че в
периода от 13.08.2018г. до 16.08.2018г. в гр. Пловдив, при условията на
продължавано престъпление и при условията на опасен рецидив - извършил е
престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл. 66 от НК и е извършил престъплението, след като е бил осъждан
два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по
чл.66 от НК, е направил опит да отнеме и е отнел чужди движими вещи на обща
стойност 1150,10 лева, от владението на различни лица с намерение
противозаконно да ги присвои, като е
употребил за това сила, като отделните деяния са извършени както следва:
- на
13.08.2018 г. в гр.Пловдив е направил опит да отнеме чужди движими вещи: 1 бр.
златен ланец от проба 585/14 карата с тегло 1, 90 грама на стойност 123,50 лева
и 1 бр. златен медальон от бяло злато под форма на сълза с камък аметист с
тегло 2 грама на стойност 130,00 лева, или всичко на обща стойност 253,50 лева,
от владението на С.Б.Д. *** с намерение противозаконно да ги присвои, като е
употребил за това сила и деянието е останало недовършено, поради независещи от
волята на дееца причини;
-
на
13.08.2018 г. в гр.Пловдив е отнел чужди движими вещи: 1 бр. мобилен телефон “Samsung J7” с IMEI-1 ***и IMEI-2 ***, ведно със
СИМ-карта на “А1 България”ЕАД гр.София на обща стойност 320,00 лв. , 1 бр.
карта- памет 32 GB на стойност 20,00 лв. и 1 бр. прозрачен
силиконов калъф на стойност 8,00 лв. - всичко на обща стойност 348,00 лв. от
владението на Е.Х.А. *** с намерение противозаконно да ги присвои, като е
употребил за това сила; и
-
на
16.08.2018 г. в гр.Пловдив е отнел чужда движима вещ : 1 бр. златен ланец 14
карата с тегло 8,44 грама на стойност 548,60 лева от владението на С.С.Й. *** с намерение противозаконно да я присвои, като е
употребил за това сила.
По делото е приет за съвместно
разглеждане граждански иск предявен от Г.Н.В. за сумата от 130 лева /сто и тридесет/ лева – претендирани имуществени вреди от
престъплението по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1 т.3 вр. с чл.194, ал.1 вр.
с чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК, за което подсъдимият е предаден на съд,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на
престъплението – 10.08.2018 г. до окончателното им изплащане. Г.В. е
конституиран по делото като граждански ищец и частен обвинител.
Производството
по делото бе проведено по реда на глава XXVII от НПК – съкратено съдебно следствие по реда на
чл.371 т.2 от НПК – направено от подсъдимия А. признание на фактите и
обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
изрично изразено съгласие да не се събират доказателства за същите.
В съдебно заседание пред настоящата
инстанция, представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив поддържа
повдигнатото обвинение със същата фактическа обстановка, описана в обвинителния
акт и квалификация на деянията. Счита, че събраните в рамките на наказателното
производство доказателства установяват по несъмнен и категоричен начин извършването
на деянията и тяхното авторство. Относно реализацията на наказателната
отговорност счита, че наказанията на подсъдимия А. и за двете престъпления следва
да се наложат при превес на
отегчаващите отговорността обстоятелства, като за престъплението кражба се
наложи наказание лишаване от свобода в размер на девет години, което след
редукцията по чл.58а НК с 1/3-та се явява в размер на шест години и осем
месеца. За престъплението грабеж предлага
да се наложи наказание лишаване от свобода в размер на дванадесет години, което
след редукцията по чл.58а НК с 1/3-та се явява в размер на осем години. Предлага на основание чл.23 от НК да се
наложи едно общо най-тежко наказание в размер на осем години лишаване от
свобода, като не бъде прилагана разпоредбата на чл.24 НК, тъй като предложеното наказание
от 8 години лишаване от свобода се явява достатъчно тежко. Счита, че наложеното наказание следва
да се изтърпи при първоначален СТРОГ. Предлага от наказанието „лишаване от свобода“ да се
приспадне срокът на предварителното задържане и да се уважи предявеният
граждански иск, като основателен и доказан, както и да се присъдят в тежест на
подсъдимия направените по делото разноски. За веществените доказателства - приложените
по делото 7 бр. СD-та, предлага
да се съхраняват по него за срока на пазене на делото в архив. По отношение на веществените доказателства – пари, 150 лева, на
основание чл.53, ал.2, б.“б“ от НК и най-вече, с оглед изявлението на самия
подсъдим, че същите са получени в резултат на престъпленията да бъдат отнети в
полза на държавата. По отношение на третата група веществени доказателства,
дрехи иззети от дома на подсъдимия, предлага на съда след влизане на присъдата
в сила да бъда върнати на подсъдимия.
Подсъдимият Р.М.А. се признава за виновен,
изразява съжаление за случилото и заявява, че се извинява на
пострадалите за това което им е причинил. Счита, че наказание десет години
лишаване от свобода е много голямо.
Според него е справедливо да е в размер на четири години.
Защитникът на подсъдимия Р.А. - адв.А.А., счита, че на подсъдимия А. и за двете престъпления
следва да се наложи наказание при
превес на смегчаващите отговорността обстоятелства поради наличието многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства. Като такива предлага да се отчетат
признаване на вината, изразяване на съжаление и критичност и разкайване за
извършеното, поднесено извинение на пострадалите за това, което им е
причинил и съдействие за разкриване на обективната истина. Заявява, че
наказание наложено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства ще
изиграе превъзпитателна и поправителна роля спрямо подс.А.
Частният обвинител и граждански ищец
Г. Н.В. заявява, че поддържа изцяло становището
на прокурора и моли съдът да уважи предявеният от него гражданският иск.
Пловдивският Окръжен съд, след като
се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди доводите и
съображенията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна
страна :
Подсъдимият Р.М.А. е роден на *** ***. Живее в същия град. Той е българин,
български гражданин от турски произход. Не е женен и е с начално образование.
Безработен с ЕГН: **********.
Подсъдимият Р.М.А. е осъждан общо осем
пъти, за извършени престъпления от общ характер. Значение за правната
квалификация по настоящото производство имат последните две осъждания, които
определят процесните деяния и за двете престъпления, за които му е повдигнато
обвинение - кражба и грабеж, като извършени в условията на „опасен рецидив“,
съгласно разпоредбата на чл.29, ал.1, б.“А“ и б.“Б“ от НК, а именно:
С присъда № 138/10.04.2014 г. постановена по НОХД№
2082/2014 г. по описа на ПРС - Ш н.с. в сила от 01.07.2014 г., подс. А. е
осъден за извършено умишлено престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. с чл.194,
ал.1 вр. чл.18, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“А“ вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, като му
е наложено наказание в размер на шест
месеца „Лишаване от свобода“, което да изтърпи при първоначален
„Строг“ режим. Наказанието е изтърпяно на 06.10.2014 г. и към момента на
инкриминираното деяние по настоящото производство, не е изминал петгодишен
срок, съгласно чл.30, ал.1 от НК. Тази и следващата по време /последна/
присъда, определят осъществените по това дело престъпления — кражба и грабеж,
като извършени в условията на чл.29, ал.1, б.“Б“ от НК, защото е извършил
престъпленията по настоящото дело, след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер на лишаване от свобода, ако поне за едно
от тях, в случая и за двете, изпълнението на наказанието не е отложено по реда
на чл.66 от НК.
С присъда № 250/01.07.2014 г. постановена по НОХД №
1940/2014 г. по описа на ПРС- V н.с. в сила от 27.10.2014 г., подс. А. е осъден
за извършено тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК – а
именно по чл.196, ал.1, т.2 вр. с чл.195, ал.1, т.З и т.5 вр. чл.194, ал.1 вр.
чл.26, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б“А“ и „Б“ вр. чл.58а, ал.1 от НК, като му е
наложено наказание от три години и
четири месеца „Лишаване от свобода“, което да изтърпи при
първоначален „Строг“ режим. Наказанието е изтърпяно на 30.11.2017 г. и към
момента на инкриминираното деяние по настоящото производство, не е изминал
петгодишен срок, съгласно чл.30, ал.1 от НК. Тази присъда, определя
осъществените по това дело престъпления - кражба и грабеж, като извършени в
условията на чл.29, ал.1, б.“А“ от НК, защото А. е извършил тези престъпления,
след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода,
не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК.
След излизането си от Затвора
в края на 2017 г. подсъдимият Р.А., който от преди това бил пристрастен към
наркотиците, започнал да употребява на ново такива субстанции. Тъй като не
могъл да си намери някаква работа, за да задоволява тази си страст, същият се
насочил към извършването на престъпления против собствеността на гражданите.
Такива той решил да извършва предимно в Централната градска част на Пловдив,
където неговите жертви били с по-високи финансови възможности, от колкото
съгражданите му в кв “Столипиново“, а и вероятността да бъде разпознат и уличен
в извършените престъпления била по-малка.
Така на 10.08.2018 г.,
разхождайки се по „Главната“ улица, около 01,00ч., той забелязал в района на
„Римски стадион“ на гр.Пловдив заключен
със секретен велокатинар /верига/ “В-twit“ за парапета на този обект, велосипед марка „LEADER“,
модел 2001, жълто-син
на цвят, със спирачки „Shimano“. Същият бил оставен там около 00,30 ч. от свидетеля Г.В.,
който след като го заключил отишъл в питейно заведение, находящо се на около
20-30 м. от това място, но без възможност да го наблюдава от там. След като
забелязал велосипеда и липсата на хора около него, подсъдимият А. веднага решил
да го открадне. Тъй като обаче се страхувал да не бъде заловен, той започнал да
наблюдава района и на няколко пъти в рамките на около 30-40 минути минал покрай
колелото, като оглеждал как може да направи това. При това той констатирал, че
колелото е заключено с верига за тръбния парапет на съоръжението. Въпреки
няколкото му опита заключващото устройство да бъде разкъсано от него със сила,
това не могло да се случи. Като преценил, че наоколо вече няма хора и след като
взел в себе си голям камък, наподобяващ „паве“, подсъдимият А. около 01,50 ч.
се върнал отново при велосипеда и с помощта на камъка успял да разбие
заключващото устройство на велокатинара. След това поради приближаването на
хора той отново се отдалечил, а след тях около 02,04 ч. взел колелото и като се
качил на него, тръгнал към кв.“Столипиново“, където живеел.
Около двадесет минути
по-късно, собственикът на велосипеда отишъл да си го вземе, но не го намерил на
мястото, където го бил оставил, поради което след време уведомил за извършената
му кражба органите на II РУ на МВР.
На сутринта подсъдимият А.
закарал колелото на Стария пазар в кв.“Столипиново“, където го продал на
непознато за него лице за сумата от 20 лв.
Въпреки, че към момента на
извършване на това престъпление подсъдимият А. не бил забелязан от
преминаващите на около хора, всичките му действия били застени от охранителните
камери на „Общинска охрана“ и обменно бюро „TAVEX“, наблюдаващи точно този
район. При започнатите по случая ОИМ, били изискани и приложени по делото
видеозаписите направени от тези камери в инкриминирания период, след
преглеждането на които, св.Ч.Г. - служител на *** на МВР-Пловдив, разпознал
като извършител на горното престъпление именно криминално проявения и по тази
причина познат му от преди време - Р.М.А.. За същото лице междувременно било
установено, че е задържан във връзка с извършен грабеж, отново на територията
на II РУ, поради което той потърсил съдействието на колегата си св.И.А., работещ
по този случай. При съвместното изглеждане на записите и двамата свидетели -
всеки за себе си, се убедили в самоличността на извършителя на описаната кражба
- подс.А., като дори констатирали, че той в момента е
облечен със същите дрехи, с които е бил при кражбата на колелото. В хода на
проверката по случая, от лицето били снети извън процесуални обяснения, в който
той и признал пред свидетелите за извършената кражба. В хода на досъдебното
производство е дал обяснения, като е признал извършената кражба.
От заключението на вещото лице по назначената в хода на досъдебното
производство Стоково-оценъчна експертиза се установява, че стойността на
противозаконно отнетия велосипед марка „LEADER“, модел 2001, със спирачки „Shimano“
възлиза на
стойност 120 лв., а секретния велокатинар “В-twit“, с който е бил заключен
възлиза на стойност 10 лв. или всичко е на общата стойност – 130 лв.
От заключените на назначената по досъдебното производство
Съдебно-техническа експертиза се установява, че подложеният на изследване DVD-R съдържа в себе си 4 файла
със записи от камери с № 13, 14, 15 и 16 на Обменно бюро ‘TAVEX“, които са презаписи от
оригинален магнитен носител, като върху залиса не са установяват следи от
манипулации при това презаписване. На записите в обсега на всички камери ясно
се различава едно и също лице от мъжки пол, със слабо телосложение, среден на
ръст с тъмна коса и кожа Същото е облечено с черна тениска с надпис на гърдите
и изображение с формата на звезда от ляво, светли къси панталони и чехли на
краката. Изследваните изображения на това лице са негодни за категорична
идентификация, поради технически причини, но позволяват евентуално разпознаване
от лица /каквото е извършено от полицейските служители-свидетели по делото/.
При извършеният оглед на веществено доказателство приложено по ДП №
596/2018 г., обединено в последствие с ДП № 590/2018 г. - и двете на
производство във II РУ на МВР-Пловдив - диск, предоставен с протокол за
доброволно предаване от 20.08.2018 г. с надпис “09.08-10.08“ е направена
бележка на Разследващия полицай, че лицето от записа, което взема колелото е
разпознато, като Р.М.А., спрямо което се води ДП № 590/2018 г. на II РУ-Пловдив,
разследвано от същия разследващ полицай.
Три дни след като извършил горното престъпление - на 13.08.2018 г. подс.Р.А. около обяд отново се намирал в Центъра на
гр.Пловдив. Така около 14,00 ч. той забелязал движещата се по това време в
посока от Община Пловдив към Художествената галерия на ул “Гладстон“ свид. С.Б.Д.,
която забелязал, че има златен синджир на врата, който може да й отнеме. За
целта той тръгнал след нея, като изчаквал удобен момент да осъществи
намисленото. Когато св.Д. наближела сградата на Галерията, находяща се на № 32,
тя усетила на тила си допир на ръка. Стресната от това, същата се обърнала
назад и видяла непознато за нея лице, което се опитвало да и отнеме, намиращия
се на врата й златен накит - синджир с медальон на него. Осъзнавайки случващото
се св.Д. хванала от своя страна синджира с ръка, като по този начин попречила
на подс.А. да й го отнеме със сила. При това дърпане
от двете участващи в него страни, Д. забелязала, че непознатия започнал да
гледа на долу към земята, поради което заключила, че синджира й явно се е
скъсал и от него е паднал златния накит, който лицето се опитвало да открие на
земята. В същото време тя започнала и да вика, което накарало подс.А. бързо да избяга от мястото и да се насочи към ул.
“Виктор Юго“ в посока север. След оттеглянето му свидетелката се опитала да
намери златния си медальон с формата на сълза и камъче от аметист върху него,
но поради емоционалното си състояние не успяла да направи това. Самият златен
синджир, който представлявал четири тънки златни нишки, които са събрани в
единия си край със закопчалка, от дърпането на подсъдимия бил скъсан. Същият
бил предаден от Пострадалата за нуждите на делото във II РУ на МВР-Пловдив. В
хода на разследването той бил огледан с Протокол, при което се установени
неговите параметри - дължина /48 см/ и тегло /1,89 гр./ и скъсването му в
едната страна на закопчалката.
За установяване автора на това престъпно деяние било предприето
извършването на ОИМ, в хода на които били проверени налични охранителни камери,
наблюдаващи района на ул. “Гладстон“ и ул. “Виктор Юго“. С протоколи да
доброволно предаване от 14.08.2018 г. и от 15.08.2018 г. по делото постъпили
два броя CD със записи върху тях. При огледа на ВД - CD със запис от камерата на
ул. “Гладстон“ № 18 се установява, че таймера на записа се разминава с реалното
астрономическо време в размер на 13 мин. и 06 сек. При гледането му за
инкриминирания период на 13.08.2018 г. при изписан час – 14:44:10 часа се
забелязала жена, която се оприличава на пострадалата Д., която се движи с торби
в ръце в западна посока на ул. “Гладстон“. В 14:44:10 ч. /по тайм-кода/ се
забелязва фигура на мъж с къси панталони и тениска с къс ръкав и чехли на
краката, който по описание се оприличава на подс.А.. При
разпечатване на кадри от ВД - CD със запис на девет файла от камера на ул. “Виктор Юго“ № 28, се забелязва
лице от мъжки пол среден на ръст, с тъмна коса и кожа, обут с къси панталони
тъмносини на цвят със светла лента с надпис на единия крачол и тъмно синя
тениска със светла лента и надпис на нея, което ходи босо, като държи чехли в
ръцете си. При запознаването със същите в хода на извършваните ОИМ, свид. И.А.
категорично разпознал служебно известния му Р.М.А.. След задържането на подс.А., от него с протокол за доброволно предаване от
17.08.2018г., били иззети дрехи от простор в дома му, поради съмнения, че е бил
облечен с тях при извършване на гореописаното престъпление. При извършения
оглед на ВД, въпросните дрехи били огледани. След това действие било констатирано,
че същите дрехи изключително добре наподобяват тези, с което е било облечено
лицето от записа на камерата от ул. “Виктор Юго“ № 28 и за което е категоричен
свид. А.. Въпреки уверенията на св.Д., че ще разпознае лицето, което е направило
опит да й отнеме златния накит на 13.08.2018г., при извършеното разпознаване на
живи лица по този повод, свидетелката не е разпознала нито едно от лицата, като
извършител на това престъпление.
От заключението на изготвената по досъдебното производство Стоково-оценъчна
експертиза се установява, че инкриминираните вещи са оценени, както следва:
златен ланец от проба 585/14 карата - 1,90 гр. х 65,00 лв. - 123,50 лв. и
златен медальон от бяло злато 14 карата под формата на сълза с лилаво камъче от
аметист - 2 гр. х 65,00 лв. – 130 лв. или всичко на обща стойност - 253,50 лв.
След извършването на гореописаното престъпление подс.А.
веднага тръгнал да се прибира в кв. “Столипиново“, като за целта се качил на
автобус по линия № 6 на Градския транспорт от спирката на пл.“Съeдинение“ по същото време, от същото място и на същия автобус се качила и
свид. Е.Х.А., която била тръгнала към своя приятелка, живуща ***. Тъй като
седнал до свидетелката, подс.А. забелязал, че през
цялото време на пътуването си тя държи в ръка видимо нов и скъп мобилен
телефон, с който си играела. Виждайки това подсъдимият решил да и го отнеме,
като за целта започнал да наблюдава, къде свидетелката ще слезе от автобуса и
така ще остане сама. Това се случило на ул.“Вратцата“ до ЦДГ “Щастливо
детство“, където пострадалата слязла, веднага след което това направил и А.,
който тръгнал след нея. Усещайки това св.А. мушнала ръката с телефона си в
десния джоб на панталона си, но веднага след това ръката й била хваната и
извита от подсъдимия. При тази ситуация пострадалата загубила равновесие и
паднала на земята, а подсъдимият след упражнената от него сила, успял да й
изтръгне телефона, като тръгнал да бяга в посока близките гаражи и се изгубил
от погледа й.
При разпитът на Е.А. и вследствие на представените от нея документи се
установило, че отнетия й на 13.08.2018 г. мобилен телефон е “Samsung
J7” с IMEI1 ***и IMEI2 ***, като в същият е била
сложена СИМ - карта на “А1 България” ЕАД гр.София и 1 брой карта- памет 32 GB, като самият телефон е бил
поставен в прозрачен силиконов калъф.
След получаването на тези данни, вследствие на постъпило искане в ПРС, на
основание чл.159а, ал.1 от НПК било издадено съдебно разпореждане за
предоставянето на трафични данни от предприятията предоставящи електронни
съобщителни мрежи и услуги: „Теленор България“ ЕАД „БТК“ ЕАД /Виваком/ и ,А-1
България“ ЕАД за наличните записвания с тях.
От постъпилите от „Теленор България“ ЕАД данни станало
ясно, че във въпросният телефон в указаният период са били поставени два броя
СИМ-карти, числящи се на лицата Р.С.И. и Е.А. Б., като са били ползвани и
предоставяните от оператора услуги, за което е представена разпечатка и електронен
носител - CD. Другите два оператора не са
предоставили относими към предмета на разследването данни.
Използвайки горните данни, по делото били установени и разпитани като
свидетели редица лица. При разпитът на св.Й.И.С. се установило, че същият е
закупил гореописаният и противозаконно отнет мобилен телефон от непознато за
него лице в средата на месец август 2018 г. за сумата от 120 лв. Телефонът бил
ползван от сина му И., но тъй като С. се уплашил, че телефонът може и да е краден,
същият го оставил в Заложна къща „Кеш и Корект“ ЕООД упражняваща дейност в
кв.“Столипиново“ ул “Кемера“ № 4. Впоследствие, същият този телефон бил
продаден от Заложната къща за сумата от 270 лв. на свид.С.А.А.. Последният го купил, като награда на внука си - свид. Р.Р.И., който го ползвал до 21.09.2018 г. със СИМ - карта,
издадена на името на чичото /Р.С.И./ на баща му - свид. Р.Н.И.. Мобилният
телефон бил предаден по делото с протокол за доброволно предаване от свид. С. А.
и върнат на свид. Е.А. с разписка. От извършеното спрямо последната
престъпление не й били върнати силиконовият калъф, в който бил поставен мобилният
телефон, СИМ – карата на „А-1“ и допълнителната карта-памет.
При извършените разпознавания от свид.Е.А. и Й. С.,
същите категорично разпознали подс.А., съответно,
като лицето което е пътувало със свидетелката, а след това й взело със сила
телефона, и съответно - като лицето, от което е бил купен телефона, преди да
бъде продаден на Заложната къща.
От заключението на изготвената по този повод Стоково-оценъчна експертиза в
хода на досъдебното производство се установява, че 1 бр. мобилен телефон “Samsung
J7” с IMEI1 ***и IMEI2 ***ведно със СИМ- карта на
“А1 България” ЕАД гр. София е на стойност 320,00 лв., 1 бр. карта - памет 32 GB е на стойност 20,00 лв. и 1
бр. прозрачен силиконов калъф е на стойност 8,00 лв. или всичко на обща
стойност 348,00 лв.
На 16.08.2018 г. около 17,45 часа, свидетелка С. С.Й. посетила книжарниците
„Хермес“ и „Хеликон“, находящи се на Главната улица
на гр.Пловдив. След това тя тръгнала да се прибира пеш към дома си в
кв.“Каршияка“- северно от р.Марица, като за целта минала през пешеходния мост
на реката. След това минала покрай магазин „Триумф“, след това покрай казино
“РИЦ“ и казино „Палас“ и като пресякла бул. “България“ минала покрай пощата
там. Около 18,30 ч. свидетелката тръгнала по ул. “И. Рилски“, след което завила
по ул. “*****“, където живеела. Тъй като носила доста покупки със себе си, св.Й. се
движила по средата на улицата, от двата края на която имало паркирани коли.
Изведнъж от лявата й страна измежду паркиралите коли до нея изскочил млад мъж,
оприличен от свидетелката на циганин, който бил подс.Р.А..
Последният набелязал да нападне и ограби пострадалата Й., която му се сторило,
че няма да му окаже сериозна съпротива, още от главната улица на гр.Пловдив. За
целта той започнал да се движи след нея и да я наблюдава, като изчаквал удобен
момент, за да я нападне. Така, след като Й. *** в кварталните улички, подс.А. с ръцете си я сграбчил за врата, като целял да й
отнеме намиращия се там златен синджир. Първоначално Свидетелката се опитала да
се съпротивлява и да запази накита си, но след като непознатия я бутнал на
земята, същият успял да изтръгне със сила златния й синджир, след което
побягнал в северна посока към ул. “Анри Барбюс“. Малко след това при свидетелката
дошъл друг непознат младеж, който й помогнал да се свести и я откарал до
намиращия се в близост фризьорски салон.
След като отнел златния синджир на пострадалата Й., подсъдимият А. тръгнал
веднага към кв.“Столипиново“, където в заложа къща „Кеш и Корект“ - на ул. „Възход“
№ 33, предложил за продажба този накит. По това време около 19,30 ч. в края на
работния ден, като *** там работил свид.Ч.Д..
Същият тествал и претеглил синджира, при което установил, че той е от жълто
злато - 14 карата и с тегло от 8,44 гр., както и че има деформация в областта
на закопчалката. Последната явно е била получена при разкъсването на синджира
от врата на пострадалата и в следствие на употребената за отнемането му сила. След
като съставил необходимите документи по приемането на тази вещ свид.Д. записал пълните установъчни
данни на подс.А., за които последният лично му
предоставил за сверка личната си карта. С протокол за доброволно предаване от
18.08.2018 г., същият този свидетел предал за нуждите на разследването
съставеният при продажбата заложен билет с посочена продажна цена на накита от
295,95 лв. Поради изначалното нежелание на подс.А. да
получи обратно „заложената“ вещ, още на следващия ден тя, заедно с други златни
вещи била предадена за претопяване, поради което не била открита.
Междувременно след получаване на съобщението за извършеното престъпление,
органите на III РУ на МВР - Пловдив, предприели извършването на ОИМ, в това число и
изискване на записи от охранителните камери в района на местопроизшествието. За
целта било проследено движението на пострадалата Й. и маршрута на оттегляне на
извършителя, при което били изискани и доброволно предадени записи от
охранителните камери на казино “Палас“ на CD и на Район “Северен“ на CD - за кръстовището на бул.
“България“ и ул.“В.Левски“. При извършеният оглед на ВД на първият посочен горе
диск, били установени записани три файла. При преглеждането на първият файл още
в началото на записа се забелязва лице, което много добре наподобява подс.А.. Същото се движи от дясно на ляво по пътното
платно, а не по тротоара, гледа напред и така напуска кадъра. На втория файл -
в началото се виждала жена, която се движи по тротоара и много наподобява пострадалата
Й., като малко след това се виждало и въпросното лице от предния файл, който се
движи по пътното платно. На третия файл още преди средата на записа се виждала
посочената горе жена, която се движи към камерата по тротоара и малко преди
средата на записа се забелязва да наближава мъжът от предните два записа с
облекло, изключително добре съвпадащо с доброволно предаденият от подс.А. синьо-черно-бял комплект с надпис „ADIDAS“.
В хода на разследването свидетелката Й. представила два броя съдебномедицински удостоверения за
освидетелстване на живо лице, по негово желание, от заключението на които е
видно, че при употребената сила за извършването на противозаконното отнемане на
златния й накит, на същата са били причинени увреждания по шията, предната
повърхност на лявото рамо, по външната повърхност на лявата мишница и по задно
външната повърхност на дясната длан. Така описаните травматични увреждания е
възможно да бъдат получени по време и начин, както е съобщила в предварителните
сведения пострадалата, а именно при нападение, хващане за врата с издърпване на
синджира, скъсването му и бутането й на земята. Било й е причинено болка и
страдание, без разстройство на здравето. Поради това получените телесни
увреждания не водят до промяна на правната квалификация за настоящото
престъпление.
От заключението на изготвената по досъдебното производство Стоково-оценъчна експертиза на вещите отнети
при това деяние, се установява, че стойността на златен ланец 14 карата
- 8,44 гр. х 65,00 лв. е 548,60 лв.
След установяването на подс.Р.А., като извършител
на това престъпление и задържането му във II РУ на МВР - Пловдив, с протокол за
доброволно предаване от 18.08.2018 г., същият предал на разследващия орган
сумата от 150 лв., за която заявил, че е придобита чрез горните деяния.
Изложената фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от направеното от подсъдимия самопризнание в
съдебно заседание реда на чл.371, т.2 от НПК на
изложените в обвинителния акт факти и от доказателствата, събрани в досъдебното
производство, които го подкрепят, инкорпорирани в гласните доказателствени
средства – показанията на свидетелите И. С.А., Ч.Т.Г., Ч.Д. Д., Р.Р.И., Р.Н.И., Й. Й. С. и С.А. А., както и от обясненията на подсъдимия А.; в писмените
доказателствени средства – тринадесет протокола за доброволно предаване на вещи,
документи и видеозаписи, четири протокола за разпознаване на лица и предмети, касови
бонове, два заложни билета, гаранционна карта, съдебномедицинско удостоверение
и допълнение към него, разписка за получена сума, протокол за личен обиск, седем
протокола за оглед на веществени доказателства, пет фотоалбума, три справки с
данни по чл.159а, ал.1 от НПК, получени по съответния за това ред,
характеристична справка, справка за съдимост, три броя съдебна стоково-оценъчна
експертиза, една допълнителна такава и една съдебно-техническа експертиза, както
и от веществените доказателства по делото.
В показанията на разпитаните по делото свидетели не се
констатират съществени противоречия по отношение на включените в предмета на
доказване факти и обстоятелства, които да налагат задълбоченото и подробното им
обсъждане и анализиране по смисъла на чл.305, ал.3 от НПК. Поради това съдът
възприема и кредитира при постановяване на присъдата си показанията на
свидетелите относно изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт
факти, признати по реда на чл.371, т.2 от НПК като обективно, логично и
последователно пресъздаващи обстоятелства от значение за предмета на доказване,
кореспондиращи както помежду си, така и с останалите събрани и приложени по
делото писмени доказателства и заключения на изготвените експертизи.
Съдът счита, че посочените
доказателствени източници установяват по несъмнен начин фактите, очертани в
обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимия по
реда на чл.371, т.2 от НПК. В показанията на разпитаните по делото свидетели И. С.А.,
Ч.Т.Г., Ч.Д. Д., Р.Р.И., Р.Н.И., Й. Й. С. и С.А.А.
не се констатират съществени противоречия по отношение на включените в предмета
на доказване факти и обстоятелства, които да налагат задълбоченото и подробното
им обсъждане и анализиране по смисъла на чл.305, ал.3 от НПК, а съпоставени
с обективните данни в протоколите - за оглед, за доброволно предаване на вещи,
документи и видеозаписи, за разпознаване на лица и предмети, за личен обиск, за
оглед на веществени доказателства, касовите бонове, заложните билети,
гаранционна карта, съдебномедицинско удостоверение и допълнение към него,
разписка за получена сума, справки с данни по чл.159а, ал.1 от НПК, и в
съответствие с научните мнения на вещите лица в експертните заключения,
еднопосочно подкрепят направеното самопризнание на подсъдимия относно
релевантните за решаване на делото обстоятелства и убедително го закрепват. От
тях без съмнение се установява хронологията на инкриминираните събития и
авторството на подсъдимия в извършване на деянията, предмет на обвинението. Поради това съдът възприема
и кредитира при постановяване на присъдата си показанията на свидетелите
относно изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, признати
по реда на чл.371, т.2 от НПК като обективно, логично и последователно
пресъздаващи обстоятелства от значение за предмета на доказване, кореспондиращи
както помежду си, така и с останалите събрани и приложени по делото писмени
доказателства и заключения на изготвените експертизи.
Съдът изцяло възприема изготвените
на досъдебното производство експертни заключения, като пълни, ясни, точни и
обосновани, изготвени от компетентни вещи лица. Заключенията не се оспорват от
страните и не пораждат каквито и да било съмнения за тяхната достоверност.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че подсъдимият Р.М.А. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.196, ал. 1, т. 2 вр. чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК, за това, че на 10.08.2018 г.
в гр. Пловдив, при условията на опасен рецидив - извършил е престъплението,
след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода
не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК
и е извършил престъплението, след като е бил осъждан два пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл.66 от НК, чрез разрушаване на прегради, здраво
направени за защита на имот, е отнел чужди движими вещи - 1 бр. велосипед марка
“Лидер “, модел “2001” на стойност 120,00 лв. и 1 бр. велокатинар “В twin” на стойност 10,00 лв., всичко на обща стойност 130,00 лв.
от владението на Г.Н.В. *** без негово съгласие и с намерение противозаконно да
ги присвои.
От обективна страна, извършеното
от подсъдимия Р.А. осъществява признаците от състава на престъплението кражба
по смисъла на чл.
194, ал. 1 от НК, тъй като вземайки велосипеда, след като е разбил заключващото
устройство на велокатинара, е извършил действия по прекратяване
владението на собственика върху тази вещ и е установил свое такова. Безспорно в
случая е налице прекратяване владението на собственика върху вещта, което е
настъпило вследствие деянието на подсъдимия, при липсата на съгласие за това от
страна на самия собственик.
Налице е квалифициращият признак по
чл.195, ал.1, т.3 НК, а именно, че деянието е извършено чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на
имот, доколкото констатирайки, че колелото - предмет на кражбата, е заключено с верига за
тръбния парапет на съоръжението, подс.А. взел голям
камък, наподобяващ „паве“ и с помощта му успял да разбие заключващото
устройство на велокатинара.
От субективна
страна подсъдимият Р.А. е извършил престъплението при пряк умисъл. Съзнавал е,
че с деянието си лишава от фактическа власт владелеца на чужда вещ, няма
неговото съгласие за това, предвиждал е преминаването на вещите в своя
фактическа власт, и е целял да установи тази власт върху предмета на
престъплението, с цел последващо разпореждане без правно основание. Действал е
с намерение за своене, тъй като след установяване на фактическата си власт
върху веща се е разпоредил с нея като със своя, продавайки я на следващата сутрин след отнемането на
Стария пазар в кв.“Столипиново“ на непознато за него лице за сумата от 20 лв.
Разбирал е противоправния характер на извършеното, но е целял противоправното
си облагодетелстване. Налице е формиран пряк умисъл от подсъдимия обхващащ
всички елементи на извършеното престъпление. Субективната страна се доказва от
обективно установените факти по делото.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че подсъдимият Р.М.А. е осъществил от обективна и
субективна страна състава и на престъплението по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198,
ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” вр. чл.26, ал.1 от НК, за това, че в
периода от 13.08.2018 г. до 16.08.2018 г. в гр. Пловдив при условията на
продължавано престъпление и при условията на опасен рецидив - извършил е
престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл. 66 от НК и е извършил престъплението, след като е бил осъждан
два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по
чл.66 от НК, е направил опит да отнеме и е отнел чужди движими вещи на обща
стойност 1150,10 лева, от владението на различни лица с намерение
противозаконно да ги присвои, като е
употребил за това сила, като отделните деяния са извършени както следва:
- на
13.08.2018 г. в гр.Пловдив е направил опит да отнеме чужди движими вещи: 1 бр.
златен ланец от проба 585/14 карата с тегло 1, 90 грама на стойност 123,50 лева
и 1 бр. златен медальон от бяло злато под форма на сълза с камък аметист с
тегло 2 грама на стойност 130,00 лева, или всичко на обща стойност 253,50 лева,
от владението на С.Б.Д. *** с намерение противозаконно да ги присвои, като е
употребил за това сила и деянието е останало недовършено, поради независещи от
волята на дееца причини;
-
на
13.08.2018 г. в гр.Пловдив е отнел чужди движими вещи: 1 бр. мобилен телефон “Samsung J7” с IMEI-1 ***и IMEI-2 ***, ведно със
СИМ-карта на “А1 България”ЕАД гр.София на обща стойност 320,00 лв. , 1 бр.
карта- памет 32 GB на стойност 20,00 лв. и 1 бр. прозрачен
силиконов калъф на стойност 8,00 лв. - всичко на обща стойност 348,00 лв. от
владението на Е.Х.А. *** с намерение противозаконно да ги присвои, като е
употребил за това сила; и
-
на
16.08.2018 г. в гр.Пловдив е отнел чужда движима вещ : 1 бр. златен ланец 14
карата с тегло 8,44 грама на стойност 548,60 лева от владението на С.С.Й. ***, с намерение противозаконно да я присвои, като е
употребил за това сила.
От обективна страна извършеното
от подс. А. осъществява признаците от състава на престъплението грабеж по
смисъла на чл.198,
ал. 1 от НК, тъй като употребил сила спрямо пострадалите за да отнеме
инкриминираните вещи и установи свое владение, а впоследствие се е разпоредил с
част от тях. В първото деяние подсъдимият издърпал със сила златният синджир на св.Д. от врата и, като
единствено бързата и реакция, като хванала от своя страна синджира с ръка
попречила на подс.А. да й го отнеме. При второто
деяние подс.А. хванал и извил ръката на свидетелката А..
При тази ситуация пострадалата загубила равновесие и паднала на земята, а
подсъдимият след упражнената от него сила, успял да й изтръгне телефона и
избягал. При третото деяние подсъдимият с ръцете си сграбчил за врата
свидетелката Й., като се опитала да се съпротивлява и да запази накита си, но
след като А. я бутнал на земята, същият успял да изтръгне със сила златния й
синджир и да избяга.
Освен това
престъплението се явява продължавано по смисъла на чл.
26, ал.1 от НК, представляващо съвкупност от извършени през непродължителен
период еднотипни прояви, всяка от които осъществяваща поотделно състав на
престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1 вр.
чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК, имащи за предмет отнемане на чужди движими
вещи от владението на различни собственици, с
намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и реализирани при еднородност на вината. Минималният период от време между
отделните деяния съответства на признака "непродължителен период от
време" по смисъла на чл. 26 от НК. Трите отделни деяния са извършени в период от пет дни.
Подс. Р.А.
е бил осъждан общо осем пъти за извършени от него престъпления от общ характер.
Осъжданията му от значение за квалификацията на деянията по настоящото дело са,
както следва:
С присъда № 138/10.04.2014
г. постановена по НОХД№ 2082/2014 г. по описа на ПРС - Ш н.с. в сила от
01.07.2014 г., подс. А. е осъден за извършено умишлено престъпление по чл.196,
ал.1, т.2 вр. с чл.194, ал.1 вр. чл.18, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“А“ вр. чл.55,
ал.1, т.1 от НК, като му е наложено наказание в размер на шест месеца „Лишаване от
свобода“, което да изтърпи при първоначален „Строг“ режим. Наказанието е
изтърпяно на 06.10.2014 г.
С присъда № 250/01.07.2014
г. постановена по НОХД № 1940/2014 г. по описа на ПРС- V н.с. в сила от
27.10.2014 г., подс. А. е осъден за извършено тежко умишлено престъпление по
смисъла на чл.93, т.7 от НК – а именно по чл.196, ал.1, т.2 вр. с чл.195, ал.1,
т.3 и т.5 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б“А“ и „Б“ вр.
чл.58а, ал.1 от НК, като му е наложено наказание от три години и четири месеца „Лишаване от свобода“, което да
изтърпи при първоначален „Строг“ режим. Наказанието е изтърпяно на 30.11.2017
г.
Тези осъждания обуславят квалификацията на престъпленията
кражба и грабеж, като такива извършени от А. в условията на „опасен рецидив“ по
смисъла на чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК, а именно извършил е престъпленията,
след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода
не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК
и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл.66 от НК, а към 10.08.2018 г.
и от 13.08.2018 г. до 16.08.2018 г. /датите
на извършване на процесните кражба и грабеж/ не са били изтекли 5 години по
смисъла на чл.30, ал.1 от НК от изтърпяване на наказанието по предходните две
осъждания.
С оглед на това, че делото се
разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 373, ал. 2, вр. с чл.
372, ал. 4 от НПК, при определяне вида и размера на наказанието с оглед
императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, наказанието следва да се
определи при условията на чл. 58а от НК.
За престъплението по чл.196, ал. 1, т. 2 вр. чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1
вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК, законодателят е предвидил
наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години. Съобразявайки степента на
обществена опасност на конкретното престъпление, личността на подс.Р.А. и най-вече, за постигане целите на наказанието по
чл.36 от НК, съдът е на становище, че на същата следва да бъде определено
наказание при условията на чл. 54 от НК, при превес на смекчаващите
отговорността й обстоятелства. Като такива се отчетоха признанието на вината,
проявеното разкаяние и изразеното съжаление за извършеното и в хода на
съдебното производство и на досъдебното такова, което съдът приема, че е
искрено. Следва да се отчете и факта, че във фазата на
досъдебното производство А. е оказал пълно съдействие на разследващите органи. Също така следва да се отчете и изключително ниската
стойност на отнетата вещ. Като смекчаващо отговорността
обстоятелство, съдът отчете младата му възраст. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете
лошите характеристични данни за А., вследствие многократните му осъждания извън
посочените по-горе три такива, които оказват влияние върху правната
квалификация на настоящото деяние. Осъждан е 6 пъти преди настоящото
деяние за престъпления против обществените отношения, защитаващи правото на
собственост на гражданите и
изтърпените досега наказания лишаване от свобода не са оказали каквото и да е
възпитателно въздействие спрямо подс.А..
С оглед изложеното, съдът намира, че
в случая не са налице предпоставките за индивидуализиране на наказанието спрямо
подсъдимия Р.М.А. при условията на чл. 55 от НК, тъй като не са налице нито
многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства предвид степента на обществената опасност на деянието
и дееца, свързани с отчетените отегчаващи отговорността му обстоятелства, а и
не е налице и втората кумулативно изискуема предпоставка за приложението на чл.
55 от НК – и най-лекото, предвидено в закона наказание, да е несъразмерно тежко,
поради което следва да се остави без уважение искането на защитата на
подсъдимия в тази насока.
Предвид на изложеното съдът намери, че наказание в размер на
ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА съответства напълно на обществената опасност на
деянието по чл.196, ал. 1, т. 2 вр. чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК, на
личността на дееца, на наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността му
обстоятелства и в достатъчна степен ще допринесе за реализиране целите на
наказанието по чл.36 от НК. В съответствие с императивната разпоредба на
чл.371, т.2 от НПК и проведеното съкратеното съдебно следствие, така
определеното наказание бе редуцирано по реда на чл.58а, ал.1 от НК, с една трета до размер от ЧЕТИРИ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което следва да се изтърпи реално.
За престъплението по чл.199, ал.1,
т.4, вр. чл.198, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” вр. чл.26, ал.1 от НК,
законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет
години. Съобразявайки
степента на обществена опасност на конкретното престъпление, личността на подс.Р.А. и най-вече за постигане целите на наказанието по
чл.36 от НК, съдът е на становище, че на същата следва да бъде определено
наказание при условията на чл. 54 от НК, при превес на смекчаващите
отговорността й обстоятелства. Като такива се отчетоха признанието на вината,
проявеното разкаяние и изразеното съжаление за извършеното и в хода на
съдебното производство и на досъдебното такова, което съдът приема, че е
искрено. Следва да се отчете и факта, че във фазата на
досъдебното производство А. е оказал пълно съдействие на разследващите органи. Също така следва да се отчете и изключително ниската
стойност на отнетата вещ. Като смекчаващо отговорността
обстоятелство, съдът отчете младата му възраст. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете
лошите характеристични данни за А., вследствие многократните му осъждания извън
посочените по-горе три такива, които оказват влияние върху правната
квалификация на настоящото деяние. Осъждан е 6 пъти преди настоящото деяние
за престъпления против обществените отношения защитаващи правото на собственост
на гражданите и
изтърпените досега наказания лишаване от свобода не са оказали каквото и да е
възпитателно въздействие спрямо подс.А.. Като отегчаващо отговорността обстоятелство се отчете изключително краткият времеви
период на осъществената престъпна дейност, като самото естество на продължаваното престъпление значително
завишава обществената опасност на деянието. С оглед изложеното съдът намира, че
в случая не са налице предпоставките за индивидуализиране на наказанието спрямо
подс.Р.А. при условията на чл. 55 от НК, тъй като не
са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства предвид степента на
обществената опасност на деянието и дееца, свързани с отчетените отегчаващи
отговорността му обстоятелства и интензивната престъпна дейност в изключително
кратък период от време, а и не е налице и втората кумулативно изискуема
предпоставка за приложението на чл. 55 от НК – и най-лекото, предвидено в
закона наказание да е несъразмерно тежко, поради което следва да се остави без
уважение искането на защитата на подсъдимия в тази насока.
Предвид на изложеното съдът намери, че наказание в размер на
ШЕСТ ГОДИНИ И ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА съответства напълно на
обществената опасност на деянието по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1 вр.
чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” вр. чл.26, ал.1 от НК, на личността на дееца, на наличните
смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства и в достатъчна степен ще
допринесе за реализиране целите на наказанието по чл.36 от НК. В съответствие с
императивната разпоредба на чл.371, т.2 от НПК и проведеното съкратеното
съдебно следствие, така определеното наказание бе редуцирано по реда на чл.58а,
ал.1 от НК, с една трета до размер от
ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Това наказание следва да се
изтърпи реално поради липса на предпоставките визирани в чл.66, ал.1 от НК. Подсъдимият е бил осъждан на „лишаване от свобода“ за престъпление от общ
характер към момента на извършване на деянието, а и размерът на наложеното
наказание не го позволява.
Престъпленията за които е
признат за виновен подсъдимият по настоящото дело се намират в
реална съвкупност по между си, тъй като същите са били извършени преди да има
влязла в сила присъда, за което и да е от тях, поради което на основание чл.23,
ал.1 от НК, Съдът наложи на подсъдимия Р.М.А. едно
общо, най-тежко наказание измежду определените с настоящата присъда
наказания за всяко едно от тях в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА.
Съдът счита, че така определеното
общо, най-тежко наказание не следва да бъде увеличено при условията на чл.24 от НК като, за да неприложи тази разпоредба, Съдът отчете тежестта на деянията, за
които подсъдимият е признат за виновен изхождайки от ниската стойност на
съставомерните вреди, които са причинени, от друга страна ниският интензитет на
използваната сила при извършване на грабежите.
Съдът постанови така определеното
наказание да бъде изтърпяно ефективно от подсъдимия, предвид на което и на
основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС,
съдът определи първоначален СТРОГ режим за
изтърпяване на така наложеното на подсъдимия Р.А. с настоящата присъда общо най-тежко наказание лишаване от свобода в
размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА.
На основание чл.59, ал.1,
т.1 и ал.2 от НК, Съдът приспадна от така наложеното на подсъдимия Р.М.А. общо
най-тежко наказание лишаване от свобода времето, през което същият е бил задържан
по делото по ЗМВР, чл.64 ал.2 НПК и с мярка за неотклонение „Задържане под
стража“, считано от 17.08.2018 г. до влизане на присъдата
в сила, като един ден задържане се зачита за един ден
лишаване от свобода.
По делото е приет за
съвместно разглеждане в съдебното производство предявен граждански иск от
пострадалия Г.Н.В. срещу подсъдимия Р.М.А. за сумата от 130 лева /сто и
тридесет/ лева – претендирани имуществени вреди от престъплението по чл.196,
ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1 т.3 вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ и
б.“б“ от НК, за което подсъдимият е предаден на съд, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на извършване на престъплението – 10.08.2018
г. до окончателното им изплащане.
Предявеният граждански е иск е
основателен и доказан по основание и размер. В резултат на престъплението на
гражданския ищец Г.В. са причинени имуществени вреди, изразяващи се в
равностойността на отнетите велосипед марка “Лидер“,
модел “2001” на стойност 120,00 лв. и велокатинар
“В twin” на стойност 10,00 лв. или всичко на обща стойност 130,00
лв., установена съгласно заключението на назначената по досъдебното производство стоково-оценъчна
експертиза. Съгласно разпоредбата на чл.45
от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму, като те се дължат от датата на увреждането. Ето защо, съдът намери
иска за основателен в този размер и следва подсъдимият да се осъди да заплати сумата
от 130 лв. на гражданския ищец, ведно със законната лихва от датата на
увреждането - 10.08.2018 г., до окончателното им изплащане.
С оглед изхода на
делото, съдът постанови
веществените доказателства – сумата от
150 лева, на съхранение при домакина на III РУ на МВР гр.
Пловдив на основание чл.53 ал.2, б. „б“ от НК, да се отнемат в полза на
Държавата. В производството по делото се
установи, че тази сума е иззета от подсъдимия А. при задържането му и се явява
пряка облага придобита чрез престъпленията за които е предаден на съд и признат
за виновен за извършването им. Сумата е част от средствата, придобити от
отчуждаването на отнетите от А. вещи при извършване на двете процесни
престъпления, но тъй като не се установи точно от кое от тях е придобита, не подлежи
на връщане или възстановяване и следва да се отнеме в полза на държавата.
Веществените доказателства - 1 бр. тениска с емблема и надпис Adidas и 1 бр. гащета с емблема и надпис Аdidas, след влизане на присъдата в сила, следва да се върнат на собственика
им, подс.Р.М.А.
Веществените доказателства, приложени по делото – 7 бр. CD – следва да останат на съхранение по делото за срока на архивирането му,
след влизане на присъдата в сила до неговото
унищожаване.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, Съдът
осъди подсъдимия Р.М.А. да заплати по сметка на ОД на МВР - гр. Пловдив, направените разноски по делото на досъдебното производство за
възнаграждение на вещи лица в размер на 360 /триста и шестдесет/ лева, както
и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд –
Пловдив сумата от 50 /петдесет/ лева представляваща държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск.
Причини за извършване на
престъплението са ниското правно съзнание и слабите морално-волеви задръжки на
подсъдимия, както и незачитането на неприкосновеността на частната собственост.
Мотивиран от горното, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: