Р Е Ш
Е Н И Е № 33
гр. Кюстендил, 04.04.2017 г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
КЮСТЕНДИЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на девети
март през две хиляди и седемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН БАТАЛСКИ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
НАДЯ ГЕОРГИЕВА
при участието на секретар: Л.Н., в
присъствието на прокурора Бисер Любенов, като разгледа докладваното от съдия Баталски
ВНОХД №552 по описа на съда за
Производството е по реда на Глава Двадесет и първа от НПК.
С присъда №67/26.10.2016 г., постановена по НОХД № 12/2016 г., Кюстендилският
районен съд е признал подсъдимия Б.И.Б., роден на *** ***,
българин, български гражданин, със
средно образование, неженен, неосъждан, работи, с ЕГН:********** за виновен в това, че на 22.04.2015
г., около 00.30 часа в гр. Кюстендил, на ул.“*** “
в посока от ул.“***“
към ул.“***“
е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „***“ без държавен контролен
номер, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно – 2,25
на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл.343б,
ал.1, във вр. с чл.2, ал.2, във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК съдът му е
наложил наказание пробация, изразяващо се в следните пробационни мерки:
„задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 12 месеца с периодичност
два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за
срок от 12 месеца, като на основание чл.343г от НК подсъдимият е бил лишен от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца, ститано от датата на отнемането на
свидетелството му за управление на МПС.
С присъдата
подсъдимият е осъден да заплати направените по
делото разноски в размер на
155,00 (сто и петдесет) лева по сметка
на РУ на МВР
– Кюстендил, както и сумата 20,00
(двадесет) лева по сметка на КРС.
Недоволни от присъдата са останали и
подсъдимият, и прокурора, поради което подсъдимият е пуснал жалба, а прокурорът
– протест пред Окръжен съд гр. Кюстендил.
В жалбата и в допълнението към нея са развити доводи
за несправедливост, необоснованост и незаконосъобразност на осъдителната
присъда, както и за допуснати съществени нарушения в хода на досъдебното прозводство
и в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд. Искането е да бъде
отменена обжалваната присъда и делото да бъде върнато на друг състав на районния
съд за ново разглеждане, алтернативно, подсъдимият да бъде оправдан.
В постъпилия протест и допълнение към него от младши
прокурор от Районна прокуратура гр. Кюстендил, се развиват доводи за
неправилност и незаконосъобразност на присъдата по отношение на наложеното на
подсъдимия наказание. Искането е да се измени първоинстанционната присъда като
вместо наказание пробация на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 6 месеца, чието изпълнение да бъде отложено за срок от три
години, а наказанието лишаване от право да управлява МПС да бъде увеличено от
12 месеца на 2 години.
По време на въззивните прения защитникът
на подсъдимия пледира за отмяна на постановената присъда и за връщане на делото
на първоинстанционния съд за ново
разглеждане от друг състав, алтернативно, за отмяна на присъдата и
постановяване на нова присъда, с която подсъдимят да бъде оправдан.
Подсъдимият, чрез своя защитник, поддържа направените
с въззивната жалба искания и поддържа изявленията на своя защитник в съдебно
заседание. В последната си дума заявява, че не се признава за виновен.
Прокурорът е заявил, че не поддържа
въззивния протест, пледирал е за потвърждаване на обжалваната първоинстанционна присъда по
съображенията, изложени в самата присъда.
От фактическа
страна съставът на Районен съд гр. Кюстендил е приел за установено следното:
Подсъдимият
Б.И.Б. е правоспособен водач - притежава свидетелство за
управление на моторно превозно средство № *********, издадено на 30.03.2015
год. от ОД на МВР гр. Кюстендил – видно от приложената към делото справка от
сектор " Пътна полиция" при ОД на МВР гр.Кюстендил. На 22.04.2015
година, около 00,30 часа, в гр. Кюстендил, на улица „***“ в посока от ул. „*** към ул.„***
подсъдимият Б. управлявал лек автомобил „***, който бил без регистрационни номера, поради което
екип на РУ „Полиция“, състоящ се от свидетелите А. А.и Б. Т. – полицаи при РУ
„Полиция“ гр. Кюстендил, работещи като автопатрул на територията на гр.
Кюстендил, го спрял за проверка. При проверката полицаите установили, че
водачът на автомобила мирише на алкохол и има неясен говор и попитали
подсъдимия дали е употребил алкохол, на което той отговорил утвърдително. Поради
тези причини те извикали за съдействие колегите си от сектор КАТ – „Пътна
полиция“ – свидетелите Б. С.и Д.В., които били на смяна. Така на мястото на
проверката се събрали свидетелите А., Т., С. и В. След идването им на
местопроизшествието свидетелите С. и В. извършили проба за наличие на алкохол в
издишвания от подсъдимия Б. въздух. Проверката, извършена чрез уреда „Алкотест
7510“ фабр. № ARDM-0265, установила наличие на
алкохол от 2,25 промила в издишания от подсъдимия въздух. Проверяващите
незабавно изготвили талон за медицинско изследване № 086446. При връчването на
талона на подсъдимия, той отказал да го получи. Отказът му е удостоверен по
надлежният ред чрез подписа на свидетеля Д.С.В. На мястото на проверката
проверяващите съставили и два броя актове за установяване на административни
нарушения. Те изготвили и призовка за подсъдимия да се яви на 23.04.2015 година
в 13,30 часа в сградата на РУ на МВР гр. Кюстендил при разследващ полицай Р. М.,
която Б. отказал да получи, а отказът му бил удостоверен с подпис на свидетеля Б.Г.
Т..
Изложената
фактическа обстановка се установява от събраните от първоинстанционния съд
гласни доказателствени средства, каквито са показанията на свидетелите А.А., Д.
В., Б. С. и Б.Т., както и от събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства.
Настоящият състав на въззивния съд
намира, че фактическата обстановка по делото е правилно установена, пораде
което не следва да я преповтаря.
Събраните по делото доказателства, в
съвкупността им, установяват включените в предмета на доказване обстоятелства
по чл.102, т.1 НК, а именно-извършеното престъпление и участието на подсъдимия Б.
в него.
От показанията на свидетеля
А. А. се установява, че на 22.04.2015 г. той и свидетеля Б.Т. спрели за
проверка водач на лек автомобил „***“, бял на цвят, който бил без контролни номера, като при
проверката установили, че автомобилът се управлява от подсъдимия Б.Б..
Свидетелят сочи, че водачът Б. имал мирис на алкохол и неясен говор. Двамата с
колегата му Б.Тасев по радиостанцията извикали за съдействие автопатрул в
състав мл. автоконтрольор Б. С. и мл. автоконтрольор Д. В., които изпробвали
водача Б. за утпотреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“
с фабр. номер ARDM 0265, на който индикаторната скала отчела наличие на алкохол в
издишания от водача Б. въздух 2,25 промила. Според свидетеля А. на водача Б.
колегите му издали талон за изпращане на медицинско изследване и му съставили
акт за установяване на административно нарушение, като водачът Б. заявил, че не
желае да дава кръв за анализ и отказал да подпише и да получи акта и талона.
От показанията на свидетеля
Б.Т.се установяват същите обстоятелства, за които говори и свидетелят А., като Т.твърди,
че на подсъдимия Б. му издали талон за изпращане на медицинско изследване и му
съставили акт за установяване на административно нарушение за извършеното от
него, като подсъдимият Б. заявил, че не желае да дава кръв за анализ, като
отказал да подпише и да получи талона за изпращане на медицинско изследване,
като отказът му бил удостоверен с подписа на свидетеля Тасев.
От показанията на свидетеля
Д.В.се установява, че на 22.04.2015 г., около 00,30 часа бил извикан заедно с
колегата си Б. С. по радиостанцията от колегите си Б. Т. и А.А., които били
спрели за проверка лек автомобил „***“ без регистрациони номера в гр. Кюстендил, на ул.“*** “. От показанията му се установява, че
след като пристигнали на мястото, двамата установили, че водачът Б. имал силен
мирис на алкохол и несигурна походка. При изпробването му за употреба на алкохол
с техническо средство „Алкотест Дрегер“ уредът отчел наличие на алкохол в
издишания от водача въздух 2,25 промила. От показанията на свидетеля се
установява, че на Б. му бил издаден талон за изпращане на медицинско изследване
и АУАН, като същият заявил, че не желае да дава кръв за анализ и отказал да
подпише акта и талона.
От показанията на свидетеля
С. се установява, че на 22.04.2015 г. заедно със свидетеля В. били извикани за
съдействие от техните колеги – свидетелите А. и Т., за взимане на отношение
спрямо водач, който е употребил алкохол и е управлявал МПС без поставени табели
с регистрационни номера. От показанията му се установява, че след като отишли
на място, те изпробвали водача Б. с техническо средство, при което пробата била
положителна, след което съставили талон за изпращане на медицинско изследване,
който Б. категорично отказал да получи и заявил, че не желае да дава кръв,
както и заявил, че е употребил алкохол – водка. Поведението на Б. било нагло,
грубо и арогантно, като същият се заканвал с колега по-висшестоящ от тях и ги
съветвал да не правят нищо, тъй като той щял да му се обади и да не станела
грешка. Поведението на Б. издавало употребата на алкохол, тъй като същият едва
се държал на краката си и говорът му бил почти неразбираем. От показанията на С.
се установява, че и приятелят на подсъдимия Б., който е пристигнал по-късно на
мястото /свидетелят К. Е.С./ също заявил, че Б. е много пиян и, че той ще го прибере.
От показанията на свидетеля
К. С., който признава, че е приятел на подсъдимия, се установява, че след като
подсъдимият му се е обадил на 22.04.2015 г. и го помолил да отиде при него в
гр. Кюстендил, същият е отишъл да прибере колата на подсъдимия Б.. В
показанията му се съдържа противоречие във връзка с поведението на подсъдимия,
тъй като, от една страна, свидетелят е заявил, че подсъдимият се е държал
адекватно, а , от друга страна, че е имало и друг проблем – че явно е бил пил.
В обясненията си
подсъдимият Б. твърди, че е изпил две бири и не е възможно уредът да му покаже
толкова високо съдържание на алкохол, понеже е изпил само две бири. Същият
твърди, че е пил и препарати за уста, от които помни наименованието само на
едниния от препаратите. Твърди, че са му написали акт на мястото на извършване
на проверката, но не са му го давали, нито са му го чели и затова не го е
подписал. Твърди, че не му е предявяван талона, а и талон не е бил писан, а
били написани два акта. В последната си дума твърди, че наистина е бил попитан
дали ще подпише актовете, но той не могъл да подпише нещо, което не му било
предявено.
При цялостния анализ на
доказателствата по делото, съдът намира, че не са налице изтъкваните в
пледоарията на защитата и във въззивната жалба противоречия в показанията на
свидетелите. По отношение на изложените във въззивната жалба и в съдебно
заседание възражения на защитата относно това, че подсъдимият не е бил запознат
с акта за установяване на административно нарушение и с талона за медицинско
изследване, настоящата инстанция намира, че това твърдение изцяло се
опровергава от показанията на разпитаните свидетели, които детайлно
свидетелстват за действията, които са извършени и тяхната последователност и
които действия са в съотвествие с изискванията на Наредба №30/2001 г. и с
релевантните разпоредби на ЗАНН. Тези твърдения съдът намира, че са израз на
защитната позиция на подсъдимия, но същите не намират опора в доказателствения
материал. От показанията на свидетелите С., В., А.и Т. се установява описаната
по-горе фактическа обстановка, която се възприема изцяло и от настоящия състав
на въззивния съд. Незначителните различия в техните показания се дължат не на
недобросъвестност при даването на показанията, а на изминалия продължителен
период от извършването на деянието до разпита им пред районния съд. По всички
релевантни за случая обстоятелства показанията на тези свидетели си
кореспондират, поради което правилно първоинстанционният съд ги е кредитирал изцяло.
Възраженията, посочени във въззивната жалба относно разминаванията в
показанията на свидетеля В. на досъдебното производство и на съдебното
следствие са именно поради изминалия дълъг период от момента на извършване на
деянието /22.04.2015 г./ до момента на провеждането на разпита на свидетеля в
съдебно заседание /26.10.2016 г./, т.е. една година и шест месеца по-късно, при
което е нормално свидетелят да не си спомня детайлите за случая. И е съвсем
нормално свидетелят да отрича, че е автор на АУАН, след като той не е писал
този акт, както и не е писал талона за изпращане на медицинско изследване. В
обясненията си, дадени в хода на съдебното следствие, подсъдимият също
признава, че служителите на полицията са му написали АУАН, като същевременно в последната си дума
пред съда е заявил, че не е е подписал, тъй като не е прочел акта. Т.е.
подсъдимият признава, че на място са били изготвени документи, както и че
същият е отказал да ги подпише /макар и да отрича, че на място е съставен и
талон за изпращане на медицинско изследване/. Показанията на свидетеля Т.също
по категоричен начин установяват обстоятелството, че актът е предявен на
подсъдимия и последният е отказал да го подпише. Категорични са показанията на
този свидетел и относно обстоятелствата във връзка със съставянето на талона за
изпращане на медицинско изследване на мястото, където е бил спрян подсъдимия,
както и във връзка с полагането на подписа му върху АУАН и изготвянето на призовката
до подсъдимия. Показанията на свидетеля С.потвърждават показанията на
останалите свидетели относно обстоятелствата кога и къде са съставени АУАН и
талона за изпращане на медицинско изследване, както и отказа на подсъдимия да
му бъдат предявени и връчени те. Свидетелят С. е категоричен, че е попълнил на
място талона за изпращане на медицинско изследване и го е предявил на
подсъдимия, като последният е отказал да го подпише.
Безспорно е налице
нарушение, състоящо се в непосочване на лечебното заведение, в което
подсъдимият е следвало да се яви за да даде кръв за химическо изследване, но
настоящият състав на въззивния съд намира това нарушение за несъществено, тъй
като това обстоятелство се подразбира, с оглед на факта, че нарушението е установено
в гр. Кюстендил, а времето, отразено в талона за изпращане на медицинско
изследване, определено от свидетеля Б. С., за явяване на подсъдимя в лечебното
заведение е 45 минути, поради което подсъдимият, при добросъвестно поведение, е
следвало да се яви в най-близкото лечебно заведение, което е болницата, респ.
ЦСПМ в гр. Кюстендил. В случай, че не е отказал да получи талона за изпращане
на медицинско изследване, подсъдимият е имал възможност да разбере къде следва
да се яви за да даде кръв за изследване, но от показанията на свидетелите се
установява, че той не само е отказал да получи АУАН и талона за изпращане на
медицинско изследване, но и е заявил пред полицаите, че няма да даде кръв. Следва
да се има предвид и, че употребата на алкохол от страна на подсъдимия е
възможно да се установи и само от показанията на свидетели, доколкото, съгласно
Постановление №1/1983г., т.4, буква „д“ от същото, не съществува пречка пияното
състояние да се установи с всякакви доказателствени средства, предвидени в НПК
- химично изследване, медицинска експертиза, в това число и посредством
свидетелски показания. От показанията на свидетелите А. Т., С. и В. се
установи, че подсъдимият е миришел на алкохол, имал е несигурна походка, неясен
говор и неадекватно поведение /от показанията на свидетеля А. се установява, че
когато същият е поискал от подсъдимия да му предостави свидетелството си за
управление на МПС, Б. държал свидетелството в ръката си и заедно с това
продължавал да го търси, което ясно свидетелства за неадекватността на
поведението му/. От показанията на свидетеля С. се установява също, че
подсъдимият е признал за употребата на алкохол, а именно, че е консумирал
водка, което обстоятелство няма пречка да се установи въз основа на свидетелски
показания, доколкото полицейските служители могат да установят като свидетели
всички фактически данни, които са възприели лично, включително и такива, които
съставляват и извънпроцесуални изявления на други лица, включително и такива,
които впоследствие са придобили качеството на обвиняем. По отношение на
направеното възражение от защитата, че подсъдимият преди управлението на
моторното превозно средство е приел медикаменти, които влияят на алкохолната
концентрация, настоящият състав на съда не възприема това твърдение, тъй като,
от една страна, това твръдение се явява израз на неговата защитна теза, а, от
друга, по делото не се установи подсъдимият наистина да е употребил такива
лекарства. И поради обстоятелството, че Б. е отказал да получи талона за
изпращане на медицинско изследване, респ. да даде кръв за химическо изследване,
не би могло да се установи наличието им в кръвта му. Всъщност твърденията на
подсъдимия остават неподкрепени от други доказателства по делото, а отказът да
даде кръв за химическо изследване елиминира възможността за доказване на тези
негови твърдения, поради което съдът не кредитира обясненията на подсъдимия в
тази насока. Не биха могли да променят изводите на съда и заключенията на
извършените по делото основна и допълнителна мединицска експертиза, тъй като
изходните данни и на двете експертизи са основани на твърденията на подсъдимия,
които не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Твърдяните от
подсъдимя обстоятелства, че е приел определени лекарства преди да бъде спрян за
проверка на 22.04.2015 г., както и твърденията за теглото на същия към този момент
/вариращи от 80 до 71 кг/, не се подкрепят от доказателствения материал по
делото, Поради изложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че не би могло
да бъде кредитирано заключението на вещото лице д-р В. Н. по извършените от
него съдебно-медицински експертизи, тъй като същите боравят със степен на
вероятност и не се подкрепят от останалите доказателства по делото. Но дори и
да се приме, че заключението на експертизите е правилно, отново не би могло да
се приеме, че подсъдимият не е извършил деянието, в което е бил обвинен, тъй
като и в едното и в другото свое заключение експертът е заключил, че не е
възможно посочената концентрация в кръвта на подсъдимия да се дължи единствено
на употребата на лекарствата, които той твърди, че е употребил, нито дори и само на комбинацията от
алкохол /бира/ и лекарства, която подсъдимият е посочил, че е приел преди
спирането му за проверка на 22.04.2015 г. Не би могло да бъде възприето и
възражението на защитата, че техническото средство не е било индивидулизирано
достатъчно, тъй като в акта не е посочен видът на техническото средство. Съдът
намира, че посочването на модела, фабричния номер и показанията на техническото
средство представляват достатъчна индивидуализация на същото, пореди което с
това не може да се приеме, че са накърнени съществено процесуалните права на
подсъдимия.
КОС констатира, че при
събиране и оценка на
доказателствата не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, като крайните фактически изводи са направени съобразно принципите на
формалната логика.
Законосъобразно, с оглед
приетите за установени фактически
обстоятелства, първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият е осъществил престъплението, за което
е обвинен, а именно- по чл. 343б, ал.1 от НК. С действията си, описани по-горе,
подсъдимият е осъществил всички обективни и субективни признаци от състава на
това престъпление.
Обект на престъплението
са обществените отношения, свързани с реда и правилата за управление на МПС.
Изпълнителното деяние е извършено чрез действие, изразило се в управление
на МПС със съдържание на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, а именно – 2,25 на
хиляда. Престъплението е формално. Наличието
на алкохол над допустимата норма от 0.5 промила на хиляда, в конкретния случай – 2,25 на
хиляда, е установено по надлежния ред, чрез техническо
средство «Алкотест Дрегер», при спазване на изключението на чл.6, предложение
първо от Наредба №30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване на употеребата на
алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС. В случая е налице отказ
от страна на подсъдимия да получи съставения на място талон за изпращане на
медицинско изследване, установено с подписа на един свидетел /съгласно
изискването на чл.6, изречение второ от Наредбата/, поради което и употребата
на алкохол от водача /подсъдимия/ може да се установи въз основа на показанията
на техническото средство.
От субективна страна подсъдимият Б. е
действал с пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, тъй като е
съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици
и е искал тяхното настъпване. Същият е съзнавал, че е употребил алкохол, миришел
е на алкохол, имал е нестабилна стойка, неясен говор и неадекватно поведение.
Поради изложеното правилно деянието на
подсъдимия е квалифицирано от първоинстанционния съд по чл.343б, ал.1 от НК.
По отношение на
наказанието.
Налагането с присъдата на наказание в условията на чл.55 от НК, въззивният съд намира за необосновано, поради отсъствието на многобройни смекчаващи обстоятелства или на изключително по своя характер смекчаващо обстоятелство, както и поради отсъствието на другите две кумулативно предвидени предпоставки, а именно: и най-лекото наказание да се явява несъразмерно тежко и да може да се направи извод, че и с по-леко наказание подсъдимият би могъл да се поправи и превъзпита. Въззивният съд намира, че не е налице нито изключително, нито са налице многобройни смекчаващи обстоятелства по отношение на подсъдимия Б.. Освен чистото му съдебно минало и изминалия сравнително дълъг период от извършването на деянието до неговото наказване /почти две години/, не са налице други смекчаващи отговорността обстоятелства. Същевременно, налице са отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно – високота концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия, както и поведението му по време на проверката, което е било неадекватно, грубо и арогантно. Разпоредбата на чл.343б, ал.1 от НК към момента на извършване на деянието /ДВ, бр. 21 от 2000 г ./ е предвиждала наказание лишаване от свобода до една година. Ето защо, въззивният съд намира, че при отсъствието на предпоставките за приложение на чл.55 от НК и при наличие на протест от страна на прокурора, атакуваната присъда следва да бъде изменена, като се замени наложеното на подсъдимия наказание пробация, изразяваща се в следните пробационни мерки, а именно – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 12 месеца, с периодичност два пъти седмичо и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 12 месеца с наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, чието изтърпяване, на основание чл.66, ал.1 от НК, следва да се отложи за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година е съобразено с обществената опасност на деянието и на дееца и не следва да бъде увеличавано.
Въззивният съд не
констатира основания за отмяна на
присъдата. Първоинстанционният съд не е допуснал съществено процесуално
нарушение на съдопроизводствените правила. Развитите доводи във въззивната
жалба за отмяна на присъдата въззивният
съд намира за неоснователни. Действително, първоинстанционният съд не е обсъдил
в пълнота показанията на свидетелите А. А., Д. В., Б. С.
и Б. Т. и К. С., както и обясненията на подсъдимия, но след като крайните
изводи на първоинстанционния съд са правилни, настоящата съдебна инстанция
намира, че не следва на това основание присъдата да бъде отменяна и делото да
бъде връщано за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Въззивният съд не възприема и тезата за предубеденост на състава на
първоинстанционния съд, доколкото тезата на защитата за направени изявления от
страна на първоинстанционния съд, които навеждат съмнения за неговата
безпристрастност, както и тезата за непостановяване на присъдата към момента на
обявяването й, са недоказани и не намират опора в доказателствата по делото.
Поради изложените съображения, неоснователни се явяват доводите в жалбата за отмяна
на постановената присъда и за постановяване на оправдателна такава, респ. за отмяна
на присъдата и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане
от друг състав, поради което същата следва да бъде изменена в смисъла, изложен
по-горе.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл.337, ал.2, т.1, във. вр. с чл.334, т.3 от НПК, КОС
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда № 67 от 26.10.2016 г.,
постановена по НОХД № 12/2016 г. по описа на Районен съд гр. Кюстендил в
наказателната част, като вместо наказание пробация, изразяваща се в следните
пробационни мерки, а именно – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок
от 12 месеца, с периодичност два пъти седмичо и задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от 12 месеца НАЛАГА на подсъдимия Б.И.Б. наказание
лишаване от свобода за срок от 6 месеца, чието изтърпяване, на основание чл.66,
ал.1 от НК отлага за срок от три години, считано от влизане на присъдата в
сила.
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата в останалите й части.
Решението не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/