№ 49
гр. гр.Несебър, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Н.Р.М.
при участието на секретаря К.И.Л.
като разгледа докладваното от Н.Р.М. Гражданско дело № 20222150100015
по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на „У.Б.“ АД,
ЕИК ................, със седалище и адрес на управление: гр. С., пл. „С.Н.“ № 7, против „А.“
ЕООД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление: с. К., ул. „...............“ № 4,
представлявано от управителя А.Л.М. В исковата молба се сочи, че пред Районен съд-
Несебър било образувано ч.гр.д. № .../2021г., по което била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от
01.06.2021г., с който са осъдени „А.“ ЕООД, ЕИК .............., и А.Л.М. ЕГН **********,
да заплатят солидарно на „У.Б.“ АД предявените от тях вземания. Твърди се, че на
06.12.2021г. „У.Б.“ АД получило съобщение от Районен съд- Несебър, с което им било
указано, че следва да предявят иск на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК срещу
длъжникът „А.“ ЕООД. Заявява се, че на 28.05.2019г. между „У.Б.“ АД, като Кредитор,
и „А.“ ЕООД, като Кредитополучател, бил сключен Договор за кредитна карта за
бизнес клиенти № 30/28.05.2019г. за сумата от 1000 лева със срок за погасяване на
дълга до 28.02.2021г. Дължимите месечни вноски за периода от 16.01.2020г. до
16.03.2020г. не били заплатени в срок и поради тази причина, считано от 21.03.2020г.
дългът бил обявен за изцяло и предсрочно изискуем на основание т.15 от Договора. За
периода 16.01.2020г. до 16.03.2020г. включително не били издължени на посочените
дати за плащане общо три вноски за главница, като общият размер на просрочената
главница по чл. 60, ал. 2, т. 1 от ЗКИ възлизала на 119,99 лева. Заявява се, че за
периода 16.01.2020г. до 21.03.2020г. включително не били издължени на договорените
дати общо четири броя вноски за договорната лихва и така общият размер на
1
просрочената договорна лихва по чл. 60, ал. 2, т. 1 от ЗКИ била 59,65 лева. Сочи се, че
общият размер на непогасената част на дължимата сума от потребителя, включваща
непогасена главница и непогасена договорна лихва (сума, която включва главница и
лихва за редовен дълг по т. 4.1 от Договора за кредит) по чл. 60, ал. 2, т. 2 от ЗКИ била
в размер на 1075,27 лева. До длъжниците били изпратени уведомления за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем- покана чрез ЧСИ С. Н.а с рег. № ... и район на
действие Окръжен съд- Бургас. Поканата до кредитополучателя била връчена по реда
на чл. 50 от ГПК, а поканата до солидарния длъжник- по реда на чл. 47 от ГПК. Твърди
се, че дължимата сума към 28.05.2021г. /датата на подаване на заявлението по чл. 417
от ГПК/ е била в общ размер на 1337,85 лева, от които: 1015,62 лева- главница; 250,23
лева- лихва за периода от 16.01.2020г. до 27.05.2021г.; 72 лева- дължими разходи за
уведомяваме. Начислените лихви по договора за кредит включвали 59,65 лева- лихва
върху редовна главница за периода 16.01.2020г. до 21.03.2020г., както и 190,58 лева-
лихва за просрочена главница за периода 21.03.2020г. до 27.05.2021г. Уточнява, че
усвояването на претендираната главница от 1015,62 лева било периодично, т.е. чрез
нерегулярни тегления по картата от датата на сключване на договора- 28.05.2019г. до
датата на обявяване на предсрочната изискуемост. Сочи, че усвояването се явява
използване на разрешения кредитен лимит съгласно договора, който е в размер на 1000
лева. Заявява, че първата извършена транзакция е от 24.09.2019г. Сумата на
претендираната главница се оформя от усвояване на разрешения кредитен лимит и
сумите, чрез които е бил надвишен уговорения по договора лимит. Твърди се, че
непогасената част от главницата се състои от три броя непогасени месечни вноски
общо в размер на 119,99 лева и предсрочно изискуема главница в размер на 895,63
лева. Уточнява начина на формиране на непогасените месечни вноски. Относно
претендираните разходи за уведомяване в размер на 72 лева твърди, че същите се
дължат на основание т.15 от Договора за банков кредит.
Гореизложеното мотивирало ищеца да поиска от съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника „А.“ ЕООД, ЕИК ..............,
че същият дължи и следва да заплати в условията на солидарност с А.Л.М. ЕГН
**********, на „У.Б.“ АД, ЕИК ................, следните суми: сумата от 1015,62 лева-
дължима и неизплатена главница по Договор за кредитна карта за бизнес клиенти №
30/28.05.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 28.05.2021г. до
окончателното изплащане на сумата; сумата от 250,23 лева- дължими и неизплатени
договорни лихва по Договор за кредитна карта за бизнес клиенти № 30/28.05.2019г.,
която включва: сумата от 59,65 лева - лихва върху редовна главница за периода
16.01.2020г. до 21.03.2020г., сумата от 190,58 лева - лихва върху просрочена главница
за периода 21.03.2020г. до 27.05.2021г., както и сумата от 72 лева- дължими разходи за
уведомяване.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор на
2
исковата молба от ответната страна, подаден чрез адв. Ж. И. от АК-Бургас, с който се
излага становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове.
Оспорват се всички изложени в исковата молба факти и обстоятелства. Твърди се, че
ответното дружество и солидарният длъжник не са подписвали Договор №
30/28.05.2019г. за кредитна карта за бизнес. Твърди, че липсвал и посочен размер на
просрочените кредитни вноски и техния падеж до обявяването на предсрочната
изискуемост на кредита. Сочи се, че не е ясно и от къде произтича и на какво
основание се претендира такса в размер на 72 лв.- дължими разходи за уведомяване.
Към исковата молба не била представена и справка за изчисляване на вземането по чл.
366 от ГПК, поради което за ответника оставали неизяснени претенциите на ищеца. На
следващо място се твърди, че ищецът не е отправял покана до ответника по реда на чл.
50 от ГПК, респ. до солидарния длъжник по реда на чл. 47 от ГПК, а евентуално дори
да е отправил такава, то тя не е била връчвана на ответника, нито на солидарния
длъжник. На следващо място от страна на ответното дружество се отправя възражение
за нищожност на Договор № 30/28.05.2019г. за кредитна карта за бизнес. На първо
място се сочи, че в нарушение на закона, морала и добрите нрави в сключения договор
за кредитна карта било отразено, че размера на лихвите, таксите, комисионните и други
разходи са съгласно Общите Условия /ОУ/ и Тарифа за таксите и комисионните на У.Б.
АД за юридически лица и еднолични търговци. Обръща се внимание, че ответникът,
макар и сключил този договор в качеството си на юридическо лице, е сключил
договора наред с физическото лице- солидарен длъжник, поради което към договора
следвало да намерят приложение и разпоредбите на ЗЗП и ЗПК. Наред с това се излага,
че нито в самия договор, нито отделно, но като неразделна част от договора, не е бил
уточнен начина или механизма на разплащане от страна на държателя на кредитната
карта. На следващо място се сочи, че липсвали подписи на ответника на страниците от
общите условия, които също би трябвало да бъдат неразделна част от договора.
Навежда се, че е налице нарушение на чл. 5, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от ЗПК. Извежда се, че
сключеният между страните договор се явявал изцяло недействителен, с оглед
изначално допуснатите от ищцовата банка закононарушения, водещи на грубо
нарушаване на правата и законните интереси на ответника и солидарния длъжник.
Наред с това се сочи, че при наличието на един изцяло нищожен договор следва извод,
че между страните не било възникнало валидно правоотношение и всяка една от
договарящите страни следвало да върне на другата това, което е получила въз основа
на нищожния договор. Твърди се, че в останалата част иска не следва да бъде
уважаван, тъй като лихвите за просрочие били начислени въз основа на неравноправни
клаузи, с които ответникът не е бил запознат към момента на сключване на договора.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На първо място следва да се посочи, че въпреки издадената и против А.Л.М. в
3
качеството й на физическо лице, заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № .../2021
г. на РС- Несебър, настоящото производство е насочено само срещу „А.“ ЕООД, който
се явява единствен ответник по делото. В тази връзка всички, наведени от адв. Ж. И.
твърдения относно М. като физическо лице не ще бъдат предмет на разглеждане. От
данните по проведеното заповедно производство, е видно, че с определение от
13.10.2021 г. е било дадено указание да банката, че поради подадено възражение от
страна на М., следва да предяви установителен иск за вземането си против нея.
Съобщението е било получено на 04.11.2021 г., като в указания срок иск не е предявен.
Предвид на това и като се вземе предвид, че настоящото производство е образувано по
повод подадена искова молба на 06.01.2022 г., следва да се приеме, че по делото
единствен ответник е „А.“ ЕООД.
С протоколно определение от 14.11.2022 г., по повод оттегленото оспорване, е
прието за безспорно, че между страните е налице облигационна връзка, обективирана в
Договор за кредитна карта за бизнес клиенти № 30/28.05.2019г. Видно от приложеният
екземпляр, съглашението е сключено за сумата от 1000 лева със срок за погасяване на
дълга до 28.05.2021г. От страна на ответникът са направени възражения за
неравноправност на клаузите по договора на основание ЗЗП, както и наличието на
предпоставките за приложение на ЗПК. Предвид на това, че по аргумент на § 13, т.1 от
ДР на ЗЗП, потребител може да бъде само физическо лице, а ответникът е юридическо
лице, то не може да бъде споделено твърдението, че спрямо дружеството следва да се
прилага защитата по ЗЗП. Законът за потребителския кредит също не е приложим в
случая доколкото чл.9, ал.1 и ал.3 от същия отново предвижда, че договора за
потребителски кредит следва да бъде сключен с потребител, който може да е само
физическо лице. Без правно значение в отношенията между страните по делото в тази
връзка е, че страна по договора е и физическо лице. Както бе посочено по- горе същото
не е страна в настоящото производство.
От ответникът се сочи, че в нарушение на закона, морала и добрите нрави в
договора било отразено, че размера на лихвата, таксите, комисионните и други разходи
били съгласно Общите условия и Тарифа за таксите, каквито по делото нямало
представени. Действително от ищеца не са приложени валидно обвързващи ответника
общи условия. Представените такива не носят подписи на страните, още по- малко на
представител на ответника, поради което и предвид, че същите са от 2013 г., а договора
е сключен през 2019 г., не може да се приеме с категоричност, че представените общи
условия са именно действащите към датата на сключване на договора. Дори и да се
приеме, че са били действащите, то липсата на подпис на ответника е достатъчно за да
не е доказано, че същите валидно са го обвързали. В тази връзка се налага извода, че
представените по делото общи условия не следва да се прилагат в отношенията между
страните. Посочената в договора Тарифа за таксите не е приложена от ищеца, поради
което и същата не следва да се счита за относима. Липсата обаче на ОУ и Тарифа не
4
водят до нищожност на договора на сочените в отговора основания. Основните
параметри на съглашението в случая, си описани в него- предмет, срок, начин на
формиране на лихва, начин на погасяване, поради което липсата на валидно
обвързващи страните ОУ и Тарифа не могат да дерогират уговореното в самия договор.
Не без значение е и обстоятелството, че видно от заключението на изготвената ССчЕ
по договора е налично плащане на вноски, включително и по образуваното въз основа
на заповедта по ч.гр.д. № .../2021 г. изпълнително дело, за което бе направено изрично
изявление от страна на представителя на ответника в съдебно заседание. В тази връзка
следва да се приеме, че длъжникът е наясно с поетите по договора задължения.
С оглед на така изложеното по- горе настоящата инстанция приема, че между
страните е налице валидна облигационна връзка, по която ответника е поел
задължение да заплаща погасителните вноски. Видно от приложените към ч.гр. №
.../2021 г. писмо от ЧСИ и съобщение, на ответника е било връчено уведомление за
настъпила предсрочна изискуемост на вземанията. На адресът в с. К., в.з. ..............., ул.
............, № 4, където е седалището на ответника- длъжник, на 07.07.2020 г. е било
извършено посещение от служител на ЧСИ С. И., който е посочил, че на адреса няма
индикация за дружеството- няма поставени табели, работно време, нямо офис или
служители на дружеството. Междувпрочем такива констатации са налични и по
настоящото производство по повод връчване книжата на ответника. В този смисъл
следва да се приеме, че уведомлението за настъпилата предсрочна изискуемост следва
да се счита за редовно връчена на основание чл.50, ал.2 от ГПК. Дори, обаче, да се
приеме, че не е налице редовно уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна
изискуемост, то към настоящия момент е настъпил крайния падеж на договора, поради
което този факт следва да се съобрази.
От заключението по изготвената ССчЕ е видно, че след приспадане на
извършените погасявания от страна на длъжника на задълженията по кредита, размера
на усвоената от кредитополучателя главница възлиза на сумата от 1015.62 лв., като
предвид липсата на плащане, тази претенция следва да бъде уважена в цялост, ведно
със законната лихва за забава за периода от 31.05.2021 г. /датата на подаване на
заявлението/ до окончателното й изплащане.
По отношение на дължимите лихви по договора, вещото лице е посочило, че са в
размер на 49.39 лв.- лихва до 17.03.2020 г., както и сумата от 196.07 лв.- договорна
лихва за периода от 18.03.2020 г. до 27.05.2021 г., или общо в размер на 245.46 лв., до
който размер следва да бъде уважена претенцията, като бъде отхвърлена до
претендираните 250.23 лв.
Що се касае до претенцията за сумата от 72 лв., представляваща разходи за
уведомяването, то по делото не са представени доказателства за извършени такива, още
по- малко в искания размер, поради което този иск не следва да бъде уважаван.
5
Предвид на това, че ответник по делото е само „А.“ ЕООД то искането да бъде
прието за установено съществуването на вземане при условията на солидарност с
другия длъжник- А.Л.М. не може да бъде уважавано. Наред с това, както бе изложено
по- горе, заповедта следва да бъде обезсилена от заповедния съд предвид
непредявяване на иск и против този длъжник.
На основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, следва да бъдат уважени исканията на
страните с оглед изхода на спора. На ищецът следва да бъде присъдена сумата от 740
лв., съобразно уважената част от исковото производство, и сумата от 80 лв.- разноски
по заповедното производство. Възражението на ответника за недължимост от негова
страна на ДДС върху адвокатското възнаграждение е несъстоятелно. Касае се за
услуга, която законодателят е въздигнал като облагаема такава, поради което
заплащането на ДДС върху нея не е въпрос на лична преценка. Адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лв. е в минимален размер. По делото не са
представени доказателства за реално заплатени от ответника разноски и по двете
производства, включително и за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане в полза на „У.Б.“
АД, ЕИК ................, със седалище и адрес на управление: гр. С., пл. „С.Н.“ № 7, против
„А.“ ЕООД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление: с. К., ул. „...............“ №
4, представлявано от управителя А.Л.М. за сумата от 1015,62 лева- дължима и
неизплатена главница по Договор за кредитна карта за бизнес клиенти №
30/28.05.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 31.05.2021г. до
окончателното изплащане на сумата, както и за сумата от общо 245.46 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 16.01.2020 г. до 27.05.2021 г., за които
суми е издадена заповед по ч.гр.д. № .../2021 г. по описа на РС- Несебър, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума от 245.46 лв. до претендираните
общо 250.23 лв., както и за сумата от 72 лв., представляваща разходи за уведомяване,
както и досежно искането за приемане за установено, че вземанията са дължими в
условията на солидарност с А.Л.М.
ОСЪЖДА „А.“ ЕООД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление: с. К.,
ул. „...............“ № 4, представлявано от управителя А.Л.М. да заплати на „У.Б.“ АД,
ЕИК ................, със седалище и адрес на управление: гр. С., пл. „С.Н.“ № 7, сумата от
80 лв.- разноски в заповедното производство, и сумата от 740 лв.- разноски в исковото
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд- Бургас в двуседмичен
6
срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
7