РЕШЕНИЕ
№2375/21.11.2019г. гр. Пловдив
21.11.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXV състав в публично заседание на пети ноември през две хиляди и деветнадесета година
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ
ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 621 по
описа за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния
кодекс (АПК), вр. с чл. 160, ал. 4 от Закона за опазване на околната
среда/ЗООС/.
Образувано е по
жалба на „ПСОВ Е.“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Пловдив, бул.“Е.В., представлявано
по пълномощие на управителя Е.В.Д., от Д.Я.А. и с процесуален представител
адвокат Ю.Д., против Заповед № РД-142 от 01.11.2018г. за прилагане на
принудителна административна мярка – ограничаване достъпа до територията на
обект „Пречиствателна станция за отпадъчни води „Е.“, находяща
се в ПИ № *****в местност „**“, землище на гр.С.В, община Н., издадена от
директора на РИОСВ-Бургас.
Жалбоподателят „ПСОВ Е.“ ЕООД,
гр.Пловдив, моли да се отмени оспорваната заповед като незаконосъобразна и
постановена в противоречие с целта на закона. Твърди да не са налице
обстоятелства и предпоставките по чл.158, т.3 и т.4 от ЗООС. Обосновава се,че
приложената мярка ще доведе до непосредствена опасност за нанасяне на щети на
околната среда и здравето на хората. Прави възражение за липса на мотиви.В
подкрепа на твърденията си представя писмени и гласни доказателствени средства.
Претендира разноски
Ответникът, Директорът на
РИОСВ гр.Бургас, оспорва жалбата. Излага доводи за правилност и
законосъобразност на приложената ПАМ.
Съдът, като разгледа
становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по
делото доказателства намери за установено следното:
Принудителната
административна мярка е наложена на основание чл. 160 във връзка с чл. 158, т.
3 и т. 4, чл. 159, ал. 1 и ал. 2 от ЗООС. Разпоредено е ограничаване на достъпа до
територрията на Пречиствателна станция за отпадъчни води /ПСОВ/ „Е.“, находяща се в ПИ № *****в местност „**“, землище на гр.С.В,
община Н., чрез пломбиране.
В мотивите на обжалваната заповед е
изложено, че действието на разрешителното за заустване на пречистени води в
Черно море от обект „ПСОВ-Е.“ е прекратено, отпадъчните води на изход от ПСОВ
се заустват в Черно море в район на съществуващо и перспективно ползване на
крайбрежните морски води; от 2012 година се констатира незадоволителен ефект на
пречистване на отпадъчните води и значително превишение на нормите,като за
констатираните превишения при всяка проверка са налагани еднократни нарастващи санкции,
подробно описани в заповедта. Като е изложено и, че наемател на недвижимия
имот, в който се намира обекта е дружеството жалбоподател, е и наредено с оглед
предотвратяване на аварийни ситуации, залпово изпускане на непречистени
отпадъчни води и екологични щети, служители на „ПСОВ Е.-Млас“ООД
и „ПСОВ Е.“ЕООД да извършват редовна поддръжка и оглед на пречиствателните
съоръжения
Прави впечатление от
мотивите на оспорвания акт, че е налице едновременно ограничаване на достъпа до
процесната ПСОВ, задължаване на служителите за редовна поддръжка и липса на
яснота за това дали е намален обемът на пречистваните води,съответно работата
на станцията. От тук и смисълът от нареденото ограничение остава необоснован, а
фактическите основания в заповедта не съответстват на правните основания за
налагането на ПАМ.
Видно от развилото се
производство е,че жалбоподателят не спори за това,че разрешителното за
заустване е с прекратено действие, както и, че са наложени описаните санкции за
констатирани административни нарушения. Но целта на наложената ПАМ остава
неясна и немотивирана.
В приложимия ЗООС предвидените
принудителни административни мерки са определени по своят характер като
превантивни, преустановителни и възстановителни, а основанията за налагането им
са определени в хипотезите на чл.158 – в случай на аварийни ситуации,
предизвикани от действия или бездействия на собственици или ползватели на
обекти и територии; бедствени ситуации; възникване на непосредствена опасност
за замърсяване или увреждане на околната среда или за увреждане на здравето или
имуществото на хората; предотвратяване или преустановяване на административни
нарушения, свързани с опазването на околната среда, както и предотвратяване
и/или отстраняване на вредните последици от тези нарушения.
В
конкретния случай, като основание за прилагане на мярката са посочени т.3 и т.4
от чл.158, като в контекста на това в заповедта са описани вече допуснати
административни нарушения,а не конкретно констатирано такова, което се цели да
бъде предотвратено или преустановено, както и обстоятелства за незадоволителен
ефект на пречистване на отпадъчните води,без да е ясно с ограничаването на
достъпа като как ще се предотврати последното, след като не се ограничава
приема на самите отпадъчни води до ПСОВ. От тук, немотивирано остава като как
ограничаването на достъпа до ПСОВ на позвателя, без спирането на работа на
пречиствателната станция и намаляването на обема на работа, ще предотврати замърсяването
на околната среда. Впрочем, конкретни мотиви относно това не са и
изложени,освен маркираното,че през 2012г. се констатирало незадоволителен ефект
на пречистване на отпадъчните води. А към 2018г. дали се констатира не е
посочено. Мотивирано е само,че за 2018г. има наложена санкция, но това касае
основанието по т.4,а не по т.3 от чл.158 на ЗООС.
Относно второто основание
за налагане принудителната административна мярка – по чл. 158, т. 4 от ЗООС:
"предотвратяване или преустановяване на административни нарушения,
свързани с опазването на околната среда, както и предотвратяване и/или
отстраняване на вредните последици от тези нарушения", съдът намира, че и
то е необосновано в самата заповед. Изброените санкции, свързани с неспазване на екологичното законодателство без
да е посочено в какво се изразява и кое точно административно нарушение в
момента на налагане на ПАМ се цели да бъде преустановено или предотвратено, е
необоснованост на правното основание по чл. 158, т. 4 от ЗООС.
Така, само въз основа на
мотивите от оспорвания акт се налага извод за необоснованост на наложената ПАМ
от гледна точка на нейната превантивна и преустановителна цел.
Същият извод се налага и от
събраните в хода на съдебното производство доказателства. Видно от
представената по делото докладна записка/лист 123/ е,че няма разлика в работата
на пречиствателната станция преди и след налагане на спорната ПАМ, тъй като
служителите, извършващи поддръжка и оглед на пречиствателните съоръжения, не са
в състояние да контролират количествата отпадъчни води,постъпващи от
канализационната мрежа и чрез КПС на гр.С.В.. Описано е и не се и оспорва от
ответната страна, че количествата отпадъчни води, постъпващи към ПСОВ,
надхвърля нейния капацитет. Но по отношение на това, спорната ПАМ въздействие
няма. От страна на дружеството е поискано извършването на ремонт,подробно
описано в докладната записка, за който достъп не е разрешен именно поради
наложената ПАМ.
Затрудняването на работата
на пречиствателната станция посредством нареденото пломбиране без това да води
до някакъв рационален резултат,се потвърждава и от събраните гласни
доказателствени средства. В показанията си свидетелят В.Т.Г. подробно обяснява
механизмът на работа и фактическото въздействие на ограниченият достъп така,че
в резултат на наложената ПАМ констатираното незадоволително пречистване на
отпадъчните води всъщност може да стане по-незадоволително. Това е така, защото
в резултат на наложената АМ е ограничен достъпът на технически средства.
Същевременно пречистването на фекални води има краен продукт-суха маса вещество
и утайки,които се натрупват и,след като стане сухо вещество,то се извозва в
специални депа,което извозване при така наложената ограничителна мярка не може
да се осъществява. Задържането на биомасата в басейните,вместо да се извозва,
според свидетелските показания, води до изливането й в чистите води. Според
свидетеля проблемът идва от превишения капацитет на ПСОВ в резултат на
включването на гр.С.В. чрез канално помпена станция,собственост на община Н.в
пречиствателната станция,което води до увеличаване многократно обема на работа.
Спорната ПАМ по никакъв начин обаче не ограничава достъпа на отпадъчни води до
ПСОВ.
Механизмът на работа на
ПСОВ,описан от свидетеля,кореспондира и със заключението на вещото лице инж. Б.
по допуснатата по делото СТЕ, което съдът кредитира като компетентно изготвено
и неоспорено от страните. След като описва подробно вида и историята на ПСОВ,
вещото лице мотивира извод, че хидравличното претоварване на ПСОВ води до
намаляване на пречиствателния ефект. Изложено е, че станцията се нуждае от реконструкция
и увеличаване на проектния капацитет. Установено е, че в ПСОВ се включва
канализационен колектор, в който се влива голяма част от отпадъчните води на
гр.С.В., на вилно селище „Е.“ и на напорен тръбопровод за „П. I“ в
местност „В.“, като количествата на водите, постъпващи от гр.С.В. и к-с „П.“ не
са предвидени за проекта на пречиствателната станция. Последното обаче не се
връзва логически с наложената ПАМ, защото тази мярка по никакъв начин не
ограничава вливането на отпадъчни води в ПСОВ. Несъмнен е иначе
незадоволителният ефект на пречистване, подробно изложен от вещото лице на стр.
8 и 9 от заключението. Констатирано е, че действително е налице значително
превишение на нормите за качество на крайбрежните морски води по показатели
азот амониев, азот нитратен, общ фосфор, БПК5, екстрахируеми вещества,
анионактивни детергенти. През летния сезон, поради значителното превишаване на
капацитета на ПСОВ и поради амортизираното технологично оборудване, станцията
не изпълнява предназначението си, като заустването на отпадъчни непречистени
води се извършва близо до брега в Черно море, което оказва негативно влияние
върху качеството на водите за къпане и екологично замърсява целия район. Според
вещото лице обслужването на ПСОВ чрез ограничен достъп до нея води до
затрудняване начина на работа, тъй като друг начин за обслужване на този вид
ПСОВ няма,освен чрез описаното изнасяне на шлака и биомаса от изсушителните
полета с транспорттни средства. Натрупването на биомаса според вещото лице
създава риск от екологичен проблем, тъй като не може да се използва ефективно
самият процес на пречистване. Изрично се посочва от експерта,че достъпа на
отпадни води до пречиствателната станция няма връзка с ограничения достъп до
станцията на дружеството ползвател, а резултатът от ограничения достъп е
отрицателен.
Налага се за съда извод от
всичко гореизложено, че наложената ПАМ е неефективна
и несъответна на целта на закона така, щото да се предотврати опасност от
замърсяване или увреждане на околната среда или да се предотврати или
преустанови конкретно административно нарушение. Установи се, че замърсяване
вече е налице, увреждане на околната среда има, а нареденото ограничаване на
достъпа до ПСОВ увеличава риска от допълнително замърсяване, а не го ограничава.
Следователно, мярката е незаконосъобразна и ще следва да се отмени.
С оглед изхода на правния
спор, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените разноски, които
са в размер на 2550лв. – заплатена държавна такса, адвокатско възнаграждение за
един адвокат и депозит за вещо лице, съгласно представения списък на разноските
и доказателства за направени такива.
Водим от горното, Съдът
Водим
от горното, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по оспорване на „ПСОВ Е.“
ЕООД, ЕИК *********, гр.Пловдив, бул.“Е.В., представлявано по пълномощие на
управителя Е.В.Д., от Д.Я.А. и с процесуален представител адвокат Ю.Д., Заповед № РД-142 от 01.11.2018г. за
прилагане на принудителна административна мярка – ограничаване достъпа до
територията на обект „Пречиствателна станция за отпадъчни води „Е.“, находяща се в ПИ № *****в местност „**“, землище на гр.С.В,
община Н., издадена от директора на РИОСВ-Бургас.
ОСЪЖДА Регионална инспекция по
околната среда и водите-Бургас да заплати на „ПСОВ Е.“ ЕООД, ЕИК *********,
гр.Пловдив, бул.“Е.В., представлявано по пълномощие на управителя Е.В.Д., от Д.Я.А.
и с процесуален представител адвокат Ю.Д. сумата от 2550/две хиляди петстотин и
петдесет/ лева разноски.
Решението подлежи на обжалване в 14
- дневен срок от получаване на съобщението пред Върховния административен съд
на Република България.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: